Други стандарти на Съвета на Европа

78. Едно от задълженията на ECRI е да проучва проблема с расисткото слово. В Общата политическа препоръка No.7 на ЕКРН⁹⁸ расизмът е описан като “убеждението, че на основания като раса⁹⁹, цвят, език, религия, националност или национален или етнически произход, може да се обоснове презрение към лице или група от лица, или схващане за превъзходство на лице или група от лица.” В европейските мултикултурни общества расисткото слово, уви, по никакъв начин не е било ликвидирано и в някои отношения дори е зачестило през последните години. Този проблем е валиден особено що се отнася до политическото слово – факт, който накара ECRI да поръча проучване по въпроса и да приеме през 2005 г. декларация за употребата на расистки, антисемитски и ксенофобски елементи в политическите изказвания.¹⁰⁰

79. Комисията изготвя Общи политически препоръки за всички страни членки, като разработва насоки за развитието на националните политики и стратегии в различни сфери.¹⁰¹ Обща политическа препоръка No. 7 за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация призовава страните членки на Съвета на Европа да приемат законови разпоредби, предназначени за борба с определени расистки форми на словото: публично подстрекаване към насилие, омраза или дискриминация, публична обида и клевета или заплахи срещу лице или група лица на основание на тяхната раса, цвят, религия, националност или национален или етнически произход.¹⁰² Препоръката препоръчва наказателна отговорност за публичното изразяване с расистки цели на расистка идеология, отричането с расистки цели, на геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления,¹⁰³ или на публичното разпространяване, с расистки цели, на материали, съдържащи гореописаните расистки изявления.¹⁰⁴ ECRI настоява, че всички тези законови разпоредби трябва да осигуряват ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции, както и помощни или алтернативни санкции.¹⁰⁵

80. В рамките на наблюдението си върху страните ECRI извършва задълбочен анализ на проблемите на расизма и нетолерантността във всяка от държавите членки на Съвета на Европа. Подходът “страна по страна” разглежда всички тези страни като равнопоставени. В докладите си комисията разглежда прояви на расизъм в медиите, политическите изказвания и всички други форми на публичното слово. Във всяка страна тя проучва законовите разпоредби, предназначени за борба с тези прояви на расизъм и предлага подобрения и/или допълнения, когато това е необходимо. ECRI забеляза, че във всички страни, макар и в различна степен, действителният проблем произтича от недостатъци в правоприлагането. Поради това комисията редовно препоръчва на националните власти да организират курсове по наказателно право срещу расизма и нуждата от неговото правилно прилагане за полицаите, прокурорите и съдиите.

81. Докладите на ECRI страна по страна показват, че в Европа съществува консенсус за нуждата от борба срещу расистките изказвания и прояви, особено чрез наказателното право. Същевременно през последните години комисията все по-често се изправя пред спорове, при които аргументът за свободата на словото се използва за оправдаване на бездействие или по-конкретно за неуспешното прилагане на наказателни санкции за борба с расисткото слово. ECRI вярва, че упражняването на свободата на словото трябва да бъде ограничавано, с оглед борбата срещу расизма, особено в името на правата и доброто име на другите и с цел защита на човешкото достойнство на жертвите на расизъм. Всички такива ограничения трябва да съответстват на изискванията на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, така както тя се тълкува от Европейския съд. ECRI е наясно относно важността на свободата на словото като една от опорите на демократичните общества и относно нуждата от защита на човешките права, но в същото време и относно необходимостта от баланс между противостоящите права. В резултат на това ECRI поиска да разгледа още по-подробно въпроса за борбата с расизма и зачитането на свободата на словото и поради това проведе експертен семинар по темата в Страсбург на 16 и 17 ноември 2006 г.¹⁰⁶
4.2. Управителен комитет по медии и нови комуникационни услуги (CDMC)

82. Управителният комитет по медии и нови комуникационни услуги (CDMC) е специализиран комитет, подчинен на Комитета на министрите на Съвета на Европа. В същото време фактът, че неговите компетенции са съсредоточени върху свободата на словото и медиите предоставя уникални възможности CDMC да влияе върху политиката в тази решаваща област и да приема документи с дългосрочни последици. Тези последици произтичат от ключовата роля, която свободата на словото и свободата на медиите играят в модерните демокрации и по-точно тяхното значение за формирането на плуралистична публична сфера на дебати.

83. В качеството си на комитет, който обхваща проблемите на традиционните и новите медии, приносът на CDMC може да се приеме като още по-значим днес, когато всички сме свидетели на бързия напредък на новата променяща се цифрова среда, на нейните предизвикателства и в крайна сметка на огромното й въздействие върху човешкия живот.

84. От гледна точка на едно по-широко измерение на човешките права CDMC е комитет за защита, насърчаване и улесняване упражняването на свободата на словото в плуралистичното демократично общество. По отношение на това комитетът насърчава наличието на разнообразни източници на информация и многообразието на мненията и идеите независимо от държавните граници.

85. От по-специфична медийна гледна точка комитетът се занимава със специалните проблеми, присъщи на медиите в периоди на криза, с медийния плурализъм и разнообразие, социалната сплотеност, включването на всички в употребата на цифрови технологии, медийната грамотност, обществените медии и всички теми, свързани с функционирането на традиционните и новите медии, както и с тяхното въздействие върху принципите и ценностите на човешките права.

86. През годините CDMC се занимава както с проблемите на разпространението на омраза и насилие от медиите (отрицателен подход), така и с ролята на медиите за поощряване на междукултурния диалог, толерантността и разбирателството (положителенподход). Сред документите, приети в тази насока, са два инструмента от особена важност за темата на настоящия доклад – Препоръка (97) 21 за медиите и насърчаването на култура на толерантност и Препоръка (97) 20 за “речта на омразата”.

87. В Препоръка (97) 21 за медиите и насърчаването на култура на толерантност се отбелязва, че медиите могат да имат положителен принос за борбата с нетолерантността, особено когато поощряват културата на разбирателство между отделните етнически, културни и религиозни групи в обществото. Документът е насочен към различните социални актьори, отговорни за липсата на постигане на култура на толерантността.

88. Препоръка (97) 20 за “речта на омразата” е важна за разисквания проблем, защото предлага дефиниция на понятието “реч на омразата” и осъжда всякакви форми на словото, които подстрекават към расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм и всички форми на нетолерантност. Въпреки че дефиницията не обхваща всички известни или възможни форми на “речта на омразата”, тя може да се приеме за отворена дефиниция, включваща всяко поведение, целящо да разпространи, насърчи, подбуди или оправдае определени форми на омраза въз основа на нетолерантност. Документът специално отбелязва, че подобни форми на изразяване може да имат по-голямо и вредно въздействие, когато се разпространяват чрез медиите. Същевременно се посочва, че националното законодателство и съдебната практика трябва ясно да разграничават отговорността на автора на словото на омразата от отговорността на медията, която го разпространява като част от своята обществена функция да съобщава информация и идеи по въпроси от обществен интерес (т. 6 от приложението). Така Препоръка (97) 20 инкорпорира и заключенията на Европейския съд по правата на човека по делото Йерсилд. Идеите са развити по-подробно в т. 7, възлгайки на страните членки задължението да спазват журналистическите свободи и особено свободата да съобщават за расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и други форми на нетолерантност. С оглед на това свободата на информиране е защитена според чл. 10 от ЕКПЧ, от който произтича, че всяко ограничаване трябва да е съобразено с принципите, въплътени в Конвенцията, като се имат предвид начинът, съдържанието, контекстът и целта на репортажа. Журналистите трябва също да се чувстват свободни да избират журналистическия похват без никакъв страх от санкции. Като идентифицира всички тези принципи, препоръката преобразува съдебната практика на Съда в конкретни и ясни насоки не само за страните членки, а и за медиите, позволявайки им да реагират адекватно на сложната среда и спорните ситуации.

89. През годините CDMC прие много инструменти, популяризирайки директно и индиректно културата на единство, търпимост и разбирателство сред европейските страни и стремейки се към създаването на мултикултурно и интелектуално богато общество чрез свободното упражняване на свободата на словото. Принципите, формулирани в документите на управителния комитет, целят да противодействат на омразата, расизма и нетърпимостта, които са чужди за европейската космополитна традиция. Тези принципи могат да послужат като разумна основа за изготвянето на национални политики и законодателство, които да насърчават развитието на креативни и отговорни медии като важен фактор за културата и демокрацията.

5. Идентифициране на факторите за прилагане на чл. 17 от ЕКПЧ
90. Разнообразните разпоредби относно свободата на словото в различните международни хуманитарни договори, както и техните клаузи за допустимите ограничения, пораждат редица тълкувателни проблеми. В мултикултурното общество съвместното съжителство на лица от различна култура, религия и идентичност изисква взаимно зачитане. Съществуват ограничения на свободата на словото, дефинирани чрез закон, целящи да защитят хората от престъпления и обида въз основа на тяхната действителна или предполагаема идентичност, култура или произход. Прилагането на съществуващото законодателство повдига комплекс от въпроси в обществата, които станаха все по-разнообразни и мултукултурни по своя състав. Определени изрази, насочени срещу опорните ценности на Конвенцията, като демокрация, толерантност, човешко достойнство или недискриминация, и попадащи под чл. 17, не могат да се ползват със защитата на чл.10 от ЕКПЧ (вж. т. 3. 3. по-горе). В други случаи трябва да се постигне справедлив баланс на противостоящите си права и свободи (например свободата на словото, от една страна, и зачитането на личния живот, свободата на религията и забраната за дискриминация, от друга). По този начин държавите се ползват от доктрината за “границите на преценката”. Съдът признава, че националните органи вероятно трябва да приемат различни решения, взимайки предвид спецификите на всяко общество.

91. По отношение на темата за “речта на омразата” е особено важно да се разграничат обидните изрази, напълно защитени от свободата на словото, от тези оскърбителни изрази, които легитимно подлежат на ограничения и дори не са защитени от свободата на словото. Твърди се, че основна характеристика на оскърбителното слово е, че то е насочено срещу хора, а не срещу идеи.¹⁰⁷ И Съдът, и други органи, които следят за спазването на човешките права в рамките на Съвета на Европа и ООН, трябваше да наблегнат на разликата между обидни и оскърбителни изрази на “речта на омразата” при конкретни казуси. Следващите параграфи са опит да се направи един систематичен преглед на критериите, използвани за идентифициране на изразите на “реч на омразата” и тяхното разграничаване от изразите, които просто не са приятни, шокират или смущават някоя прослойка от населението.

1. 
   изразите представляват подстрекаване към насилие срещу лица, групи лица или част от населението;¹⁰⁸
   
2. 
   изразите целят да разпространят, подтикнат или да оправдаят омраза на основания като нетолерантност, вкл. расова омраза или религиозна нетърпимост;¹⁰⁹
   
3. 
   изразите представляват отричане или оправдание на престъпления срещу човечеството;¹¹⁰
   
4. 
   изразите представляват подстрекаване към конкретно незаконно деяние;¹¹¹
   
5. 
   изразите не само се противопоставят на, критикуват или отричат религиозни вярвания, но и възпрепятстват онези, които споделят тези вярвания, да практикуват своята свобода да ги споделят и изразяват,¹¹² опетняват контекста на тяхното вероизповедание,¹¹³ сериозно накърняват техните съкровени чувства и убеждения¹¹⁴ или представляват обидни/оскърбителни нападки срещу свещени за тях обекти;¹¹⁵
   
6. 
   изразите са неоснователно обидни, клеветнически или оскърбителни;¹¹⁶
   
7. 
   неверността на твърденията, по-точно отричането на установени исторически факти, което не е историческо проучване с цел установяване на истината;¹¹⁷
   
8. 
   наличието на расистки, ксенофобски или дискриминационни по друг начин намерения;¹¹⁸
   
9. 
   твърденията допринасят за плуралистичните обществени дебати, по-точно ако темата е широко дискутирана и засяга въпроси от всеобщ интерес;¹¹⁹
   
10. 
    по отношение на употребата на сатира във форми на изобразителното изкуство, това може да се приеме като “форма на артистично слово и социален коментар”, който чрез преувеличение и изкривяване на действителността “естествено цели да провокира и развълнува”. Затова трябва да се обърне особено внимание, когато се проучва каквато и да е намеса в правото на артистите свободно да изразяват такъв вид слово.¹²⁰
    

1. 
   твърденията са направени в контекст на насилие и тероризъм;¹²¹
   
2. 
   известна степен на преувеличение може да се допусне в контекста на разгорещени и продължителни обществени дебати по въпроси от всеобщ интерес, при който е заложена професионалната репутация и на двете страни;¹²²
   
3. 
   политическият контекст, в който са направени твърденията,¹²³ по-точно когато твърденията се неутрализират от други твърдения и коментари;¹²⁴
   

4. 
   фактическото въздействие на твърденията,¹²⁵ което може да бъде повлияно от тяхното реално разпространение и движение, по-конкретно ограниченията върху разпространението,¹²⁶ или използваната изразна форма;¹²⁷
   
5. 
   по отношение на аудиовизуалните медии, видът на предаването, в която твърденията са излъчени¹²⁸ или фактът, че твърденията са направени устно по време на предаване на живо без възможността за тяхното перифразиране, усъвършенстване или оттегляне преди да са станали обществено достояние.¹²⁹
   

1. 
   намеса в свободата на словото на политици, които представляват своите избиратели, привличат вниманието към техните грижи и защитават техните интереси, изискват по-задълбочен анализ;¹³⁰
   
2. 
   специалните задължения и отговорности на журналистите, които може да не са автори на въпросните твърдения¹³¹ и които трябва да могат да изразяват своето мнение, в т. ч. и своята оценка, по въпроси от обществен интерес,¹³² но които са отговорни за събирането и разпространението на информация;¹³³
   
3. 
   специалните задължения и отговорности на учителите, които са авторитетни фигури за своите ученици.¹³⁴
   

1. 
   границите на допустимата критика са по-широки по отношение на правителството, отколкото по отношение на частните лица или дори на политиците. В една демократична система действията или бездействието на правителството трябва да бъдат обект на внимателно проучване не само от страна на законодателната или съдебната власти, но и от страна на печата и общественото мнение. Нещо повече, водещата позиция на правителството налага то да проявява сдържаност по отношение на наказателните дела, особено когато има на разположение други средства за отговор на неоправдани атаки и критики от страна на неговите противници или медиите. В същото време компетентните държавни органи са свободни да приемат в качеството си на пазители на обществения ред мерки дори от наказателно естество, предназначени да отговорят подобаващо без излишни неоснователни, нечестни или обидни обвинения;¹³⁵
   
2. 
   границите на приемливата критика са по-широки по отношение на политиците, отколкото по отношение на частните лица. За разлика от частните лица политиците неизбежно и съзнателно се разкриват, така че всяка тяхна дума и действие трябва внимателно да се изследват както от журналистите, така и от широката общественост и следователно те трябва да проявяват по-голяма толерантност; ¹³⁶
   
3. 
   Държавните служители, действащи в качеството си на официални лица, както и политиците, са обект на критика в по-широки граници в сравнение с частните лица. Обаче не може да се твърди, че държавните служители съзнателно се разкриват, така че всяка тяхна дума или действие да бъдат обект на внимателно наблюдение до степента, в която политиците го правят. Следователно държавните служители трябва да се третират равнопоставено с частните лица, когато става дума за критики срещу тяхното поведение. ¹³⁷
   

1. 
   Фактори, свързани със съдържанието
   

1. 
   публично подстрекаване към насилие, омраза или дискриминация, публични обиди и клевети или заплахи срещу лица или групи лица на основания като раса, цвят, националност или национален или етнически произход; ¹³⁸
   
2. 
   публично изразяване, с расистки цели, на идеология, която предявява претенции за превъзходството на, или която подценява или принизява, група лица въз основа на тяхната раса, цвят, език, религия, националност или национален или етнически произход;¹³⁹
   
3. 
   публично отричане, подценяване, оправдаване или опрощаване, с расистка цел, на геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления;¹⁴⁰
   
4. 
   всяко защитаване на националистична, расистка или религиозна омраза, която представлява подстрекаване към дискриминация, враждебност или насилие, независимо дали подобна пропаганда или застъпничество има вътрешни или външни за засегнатата държава цели; ¹⁴¹
   
5. 
   разпространението на всякакви идеи върху основата на расово превъзходство или омраза;¹⁴²
   
6. 
   словото е насочено срещу, заклеймява, поставя стереотипи, въз основа на раса, цвят, произход, национален или етнически произход, на членове на групи от населението, съставени от “чужденци”;¹⁴³
   
7. 
   твърденията съдържат отрицателни обобщения за цяла група хора единствено върху основата на действителна или предполагаема идентичност, култура или произход, независимо от техните лични възгледи, мнение или действия;¹⁴⁴
   
8. 
   стереотипизирането на етнос заедно с неговото принизяване и провокиране на негодувание и омраза срещу него;¹⁴⁵
   
9. 
   възможно е изразите да предизвикат значителни щети на засегнатите лица или групи.¹⁴⁶
   

2. 
   Фактор, свързан с контекста
   

контекстът, в който са направени твърденията, може да доведе до насилие (например среда, в която има геноцид).¹⁴⁷

94. Обобщението на националните инициативи/добри практики е разделено на седем категории:

- Планове и програми за действие;

- Събиране на данни, записване и докладване;

- Образование;

- Квалификация и политически инициативи чрез представители на силите на реда, на съдебната система и други официални лица;

- Саморегулиране и етични кодекси;

- Медии и интернет (освен етичните кодекси);

- Гражданско общество и кампании.
6.1. Планове и програми за действие
95. Дърбанската декларация и програма за действие (Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и сродните видове нетолерантност от 31 август – 7 септември 2001) призова държавите да “изградят и приложат незабавно национални политики и планове за действие за борба с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и сродните видове нетолерантност, включително техните проявления на базата на пола” (точка 66) и да “развият и приложат политики и планове за действие и да засилят и приложат превантивни мерки, за да насърчат хармонията и толерантността между имигрантите и обществата домакини с цел ликвидиране на проявите на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и сродни видове нетолерантност, вкл. актове на насилие, предизвикано в много общества от индивиди и групи” (т. 30 от Декларацията и Програмата за действие). Комитетът по ликвидиране на расовата дискриминация също редовно потвърждава необходимостта страните да прилагат подобни планове.

93. В Мнение No. 5-2005 на Мрежата на ЕС от независими експерти по основните права се съдържа подробно обобщение на националните планове за действие и тяхното прилагане в страните членки на ЕС. ¹⁵⁰

97. Сред страните, които не са членки на ЕС, Хърватия е посочила няколко плана и програми за действие:

- Национален план за дейностите за ромите (Десетилетие на ромите 2005 - 2015)

- Национален план за дейностите за предотвратяване на насилието сред децата и младежите, 2004

- Национален план за предотвратяване трафика на деца (2005 – 2007)

- Национална стратегия за уникалната политика за хората с увреждания (2003 -2006)

- Национална политика за насърчаване на равенството на половете, 2001

- План за действие за насърчаване на равенството на половете (2001 – 2005)

- Програма за профилактика на СПИН

- Програма за предотвратяване на поведенчески разстройства при децата и младежите

- Национална стратегия за предотвратяване на дискриминацията (в процес на изготвяне).

100. Белгия инициира проекта “Училища за демокрация”, концентрирайки се върху връзката между толерантност и уважение. Люксембург също обръща специално внимание на обучението за човешките права в училищата. Сан Марино предлага квалификационни програми по теми, свързани с мултикултурното образование и зачитането на различията за различни категории професии, вкл. учители. Училища и колежи приложиха редица междукултурни проекти и проекти за спазването на човешките права.

101. В рамките на Националния план за действие по отношение десетилетието на включване на ромите (2005-2015), Словакия активно насърчава образованието, съсредоточено върху маргинализирането на ромската общност.

6.4. Квалификация и политически инициативи чрез представители на силите на реда, на съдебната система и други официални лица
102. В Австрия полицията активно участва в мерките за повишаване на познанията, насочени към младите хора. Поне веднъж на всеки семестър представители на полицията се свързват с учители, директори, регионални инспектори и други отговорни лица в сферата на образованието и им съдействат в усилията за борба с расистки, ксенофобски и антисемитски идеологии. Специално внимание се отделя и на расизма и ксенофобията при базовото обучение на полицаите. Нещо повече, през 1996г. започна интернет проект посредством тогавашните Разузнавателни служби (сега Федерално бюро за конституционна защита и борба с тероризма) с цел наблюдение на определени интернет сайтове и форуми (новинарски групи, e-mail списъци), за да се изведат заключения за тенденциите при екстремистките групировки. Информацията се събира и оценява на централно ниво в BVT и от отделните полицейски власти.

103. Франция назначи специални магистрати (magistrats référents), за да гарантира съгласуваност в местната криминална полиция и да се установят контакти с гражданското общество (асоциации, представители на църквите и религиозните групи). През 2004 г. започнаха специални граждански стажове (stages de citoyenneté), които да служат едновременно като превантивна мярка и заместител на наказанието. Тяхната цел е да съживят ценностите на републиката и зачитането на човешкото достойнство.

104. В Норвегия Дирекцията по имиграцията и Полицейския колеж подготвиха съвместен проект за развитие на методологията и подбора на съдържанието на програма за продължително обучени за културното разбирателство, различията и имиграционните закони. През периода 2001 – 2004 г. бяха разработени методите, стратегиите и квалификационните програми за подобряване на отношението на държавните служители към малцинствата.
6.5. Саморегулиране и етични кодекси
105. Международната федерация на журналистите прие Декларация за принципите на поведение на журналистите.¹⁵¹ Принцип 7 гласи следното:
“Журналистът трябва да е наясно, че опасността от дискриминация се задълбочава от медиите и трябва да направи всичко възможно, за да избегне улесняването на подобна дискриминация на базата на, освен всичко останало, раса, пол, сексуална ориентация, език, религия, политически или други мнения и национален или социален произход.”

106. “Асоциацията на австрийските доставчици на интернет услуги (ISPA)” има Етичен кодекс. Членовете на ISPA трябва да предотвратяват незаконно съдържание, доколкото могат. В случай на незаконно съдържание ISPA докладва на всички доставчици и на органите на реда. ISPA e създала сайта www.stopline.at, третиращ неонацистко съдържание.

107. В Кипър Комисарят по администрацията подготвя етични кодекси в частния и публичния сектор за, inter alia, ликвидиране на дискриминацията на основания като религия, националност и етнос. Той също така е упълномощен да прави проучвания и да събира статистическа информация по тези въпроси.

108. Във Финландия основните правила за поведение в Интернет (т.нар. netiquette, бел. прев.) бяха публикувани от търговските интернет оператори. Тези правила забраняват, освен всичко останало, расизма и подстрекаването към расизъм. Съществуват и насоки за журналистите, изготвени от Съвета за масмедиите (вж. www.jsn.fi), постановяващи inter alia:

109. В Унгария етичните кодекси на няколко власти, камари, професионални асоциации и големи търговски организации съдържат правила, които се отнасят до “речта на омразата”.

110. В Норвегия агенцията Прес асоушиейшън изготви етичен кодекс за медиите (печат, радио и телевизия).

111. В Швейцария Декларацията за правата и задълженията на журналиста съдържа т. 8, озаглавена “Декларация на задълженията”:

113. В Гърция Гръцката организация за радио и телевизия (ERT SA) излъчва все по-голям брой информационни предавания, свързани със защитата на правата на човека (защита на малолетните, бежански проблеми, посегателство срещу жени/деца, расизъм и ксенофобия, трафик и др.), което доказва не само чувствителността на работещите в гръцките медии, но и нарасналия интерес на обществеността по отношение на тези проблеми.

114. В Латвия различни инициативи на неправителствени организации са насочени към борбата с “речта на омразата” в латвийското виртуално пространство. Най-мащабната такава инициатива е достъпната в Интернет библиотека www.tolerance.lv (вж.: http://www.iecietiba.lv/index.php?lang=2). Библиотеката се състои от различни подтеми, свързани с разнообразни аспекти на толерантността. Друг проект, който се осъществява от група интернет медии в Латвия, е посветен на борбата с “речта на омразата” в Интернет и е наречен “Интернет – свободен от омраза”. По-подробна информация за проекта може да се свали от www.dialogi.lv.
6.7. Гражданско общество и кампании
115. Няколко страни членки финансират проекти на гражданското общество за насърчаване на толерантността и разбирателството между малцинствата и основното население (напр. Чехия, Дания, Германия, Холандия, Швеция).

116. Дания учреди награда за частни компании със специален принос за задълбочаване на многообразието на работното място. Кампанията “Покажете червен картон на расизма” беше лансирана през 2006 г. с продължителност 3 години. Датската кампания е вдъхновена от подобни кампании в други европейски страни и ще стартира в сферата на футбола. Датската кампания обаче не се ограничава само до расизма, свързан с футбола, а включва също и редица инициативи, насочени към училищата и фирмите. Кампанията се ръководи от секретариат, но се осъществява също и от професионални футболисти в Дания, за които се смята, че имат голям авторитет в целевата група.

117. Германия има поредица от инициативи за предотвратяване на “речта на омразата”, като “Първично предотвратяване на насилието над членове на групи – особено младежи”, “Форум срещу расизма” за диалог между държавните агенции и НПО или “Младите за толерантност и демокрация – срещу десния екстремизъм, ксенофобията и антисемитизма”, лансирана от “Алианс за демокрация и толерантност – срещу екстремизма и насилието”, който обединява правителствени и неправителствени инициативи.

118. В Гърция Македонската информационна агенция активно участва в общностната инициатива EQUAL-DREAM чрез популяризиране на идеята на програмата, която се бори срещу расизма и ксенофобията в медиите.

119. Исландският Червен кръст прилага програмата “Многообразие и диалог” за частни лица, фирми, организации и местни общности. “Многообразие и диалог” е програма, насочена към динамиката на групите и формирането на съзнание по въпросите на дискриминацията. Целта й е да работи срещу всички форми на расова и етническа нетърпимост, предразсъдъци и дискриминация и да работи за участието, представителството и зачитането на всички членове на обществото. В края на всеки семинар участниците подготвят конкретен план за действие за начините за борба с расизма във всекидневния живот на тяхната общност, на работното място, в училище, в църквата и т.н.

120. В Литва НПО имат много ценен принос за предотвратяването на “речта на омразата” и насърчаването на толерантността. Примери за това са Литовският център за човешки права, който организира семинар “Капацитет за планиране на гражданското общество по отношение на антидискриминацията” за представители на НПО и публикува книги в областта, както и проекта “Превенция на етническата омраза и ксенофобията. Гражданският отговор на масмедиите” на Центъра за изследвания на етноса към Института за социални изследвания.

121. Правителството в Холандия провежда активна политика на насърчаване на толерантността и взаимното уважение между различни култури. На национално ниво т. нар. “Кампания &” е успешна, като изпалънява задачата си да изтъкне предимствата на работата и живота с хора от различни култури. На местно равнище градският съвет на Амстердам организира няколко събития и сформира мрежи, насочени към преодоляването на разделенията между различните групи хора, живеещи в Амстердам. По-големият проект е озаглавен “Wij Amsterdammers” – “Ние, амстердамците”, и включва, освен по-малките проекти, проектът Ден на Диалог, който се провежда веднъж на две години, еврейско-мароканска мрежа и много други дейности.

122. Правителството в Швеция допринася за създаването на неправителствената организация Център срещу расизма. Шведският интеграционен борд, чиято основна отговорност е да се погрижи възгледите и целите на шведската интеграционна политика да имат въздействие върху различните части на обществото, осигури финансиране и ще следи дейностите на Центъра срещу расизма. Основната цел на тази организация е да подобри и да допълни действията на обществеността срещу расизма, ксенофобията, хомофобията и дискриминацията. Друга инициатива на правителството е Форумът за живата история, който развива дейност срещу антисемитизма, ислямофобията и хомофобията. Институтът извърши, inter alia, изследване сред студентите за тяхното отношение към мюсюлманите. Проведоха се семинари за учители, дебати за широката публика, младежи, учители и политическата власт. В момента основна дейност на институцията представляват дискусиите и диалогът по тези проблеми. Провеждат се проучвания на общественото мнение по отношение на евреите и мюсюлманите.

123. В Швейцария има проект “улицата работи в Интернет” на организацията “Aktion Kinder des Holocaust”, която се свързва с авторите на пронацистки и антисемитски твърдения.

124. Правителството на Обединеното кралство публикува през 2005 г. своята стратегия за засилване на равнопоставеността на расите и сплотеността на британското общество, озаглавена “По-добри възможности, по-силно общество”. В документа правителството декларира намеренията си да акцентира върху насърчаване на чувството за принадлежност към едно цяло и за сплотеност между всички групи, предлагайки визията за британско общество, което включва всички групи и в което, освен всичко останало, расизмът е неприемлив. Съществуват още редица местни инициативи, като новата пробна телефонна гореща линия, позволяваща на хората от Йоркшир и Хамбърсайд да сигнализират за расистки инциденти по всяко време на денонощието.

* * *
Приложение – Приложими разпоредби на международни инструменти (пълен текст)
Всеобща декларация за правата на човека
Чл. 1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Чл. 2. Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическото, правнотоя или международното положение на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на обединените нации.
Международен пакт за граждански и политически права
Чл. 5. 1. Нито една разпоредба в този пакт не може да бъде тълкувана като даваща право на дадена държава, отделна група или лице да се занимава с дейност или да извършва действия, насочени към отнемане на правата и свободите, признати с този пакт, или към ограничаването им в по-голяма степен, отколкото е предвидено в същия пакт.

2. Не се допуска никакво ограничаване или отнемане на основните права на човека, признати или съществуващи във всяка държава – страна по този пакт, по силата на закони, конвенции, правилници или обичаи под предлог, че този пакт не признава такива права или ги признава в по-малка степен.

2. Всяко лице има право на законна защита срещу подобно вмешателство или накърняване.

2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да се изповядва религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

4. Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.

2. Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, чрез печата или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор.

3. Упражняването на правата, предвидени в т. 2 на този член, е свързано със специални задължения и отговорности. Следователно то може да бъде подложено на известни ограничения, които трябва обаче да бъдат изрично предвидени от закона и които са необходими:

а) за зачитане на правата или за доброто име на другите;

b) за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал.

Чл. 20. 1. Всяка пропаганда на война се забранява със закон.

2. Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон.

2. Тази конвенция не се прилага за различия, изключения, ограничения или предпочитания, установени от държава – страна по тази конвенция, между граждани и неграждани.

3. Нищо в тази конвенция не може да се тълкува като засягащо по какъвто и да е начин правните разпоредби на държавите-страни относно националност, гражданство или натурализация при условие

вие, че в тези разпоредби не се прави дискриминация спрямо някоя определена националност.

4. Специални мерки, предприети с единствената цел за осигуряване на съответен напредък на определени расови или етнически групи или индивиди, нуждаещи се от такава защита, според необходимостта за осигуряване на човешки права и основни свободи, няма да се смятат за расова дискриминация при условие обаче, че тези мерки като следствие не водят до поддържането на отделни права за различните расови групи и че те не продължават, след като целите, за които те са били предприети, са постигнати.

Чл. 4. Държавите-страни осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходство на една раса или група лица от един цвят на кожата или етнически произход или които се опитват да оправдаят или да подпомагат расовата омраза и дискриминация в каквато и да е форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към или прояви на такава дискриминация, и за тази цел, като имат предвид принципите, въплътени във Всеобщата декларация за правата на човека, и правата, изрично изложени в чл. 5 на тази конвенция, се задължават между другото:

а) да обявяват за престъпление, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, всяко подбуждане към расова дискриминация, както и всички актове на насилие или подбуждане към такива актове против която и да е раса или група лица от друг цвят на кожата или етнически произход, както и предоставянето на каквато и да е помощ за расистка дейност, вкл. финансирането;

b) да обявяват за незаконни и да забраняват организациите, както и организираните и всички други пропагандни дейности, които подпомагат и подбуждат расова дискриминация, и да смятат участието в такава организация или дейност за престъпление, наказуемо от закона;

с) да не допускат обществените власти или обществените институции, национални или местни, да подпомагат или подбуждат расова дискриминация.

1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Член 9 . Свобода на мисълта съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

Член 10 . Свобода на изразяването на мнение

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.
Член 14 . Забрана на дискриминацията

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата и свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.

(неофициален превод)

1. Упражняването на всяко право, заложено в закона, трябва да се гарантира без дискриминация на каквото и да е основание, като пол, раса, цвят, език, религия, политическо или друго мнение, национален или социален произход, връзки с национално малцинство, имущество, потекло или друго положение.

2. Никой не може да бъде дискриминиран от страна на публичните власти на базата на някое от основанията, посочени в т. 1.


Американска конвенция за правата на човека

(неофициален превод)

1. Страните по настоящата Конвенция се задължават да спазват правата и свободите, признати тук и да гарантират на всички лица, подлежащи на тяхната юрисдикция, свободен и пълен достъп до тези права и свободи без дискриминация на основания като раса, цвят, пол, език, религия, политическо или друго мнение, национален или социален произход, икономическо положение, потекло или други социални условия.

1. Всеки има правото на уважение на зачитане на неговата чест и достойнство.

2. Никой не може да бъде обект на произволна или нерегламентирана намеса в личния му живот, семейството, дома или кореспонденцията му или на незаконни атаки срещу неговата чест или добро име.

3. Всеки има правото на защита от закона срещу подобна намеса или атаки.

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата на всеки да запази или да промени своята религия или убеждения и свободата да изповядва или разпространява своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг.

2. На никого не могат да бъдат налагани ограничения, които могат да накърнят неговата свобода да запази или да промени своята религия или убеждения.

3.Свободата на всеки да демонстрира своята религия или убеждения подлежи единствено на ограниченията, предвидени в закона, които са необходими за защита на обществената сигурност, ред, здраве или морал или правата и свободите на другите.

4. Родителите или настойниците, какъвто може да е случаят, имат правото да осигурят религиозното или морално образование на своите деца или подопечни в съответствие с техните убеждения.

Член 13. Свобода на мисълта и словото

1.Всеки има правото на свобода на мисълта и на изразяването. Това право включва свободата на всеки да търси, получава и разпространява всякаква информация и идеи, независимо от държавните граници, устно, писмено, чрез печатни издания, посредством изкуство или чрез други средства по негов избор.

2. Упражняването на правото, уредено в предходната точка не подлежи на предварителна цензура, но подлежи на последващо поемане на отговорност, което трябва да е изрично упоменато в закона до степента, необходима за гарантиране на:

а. зачитане на правата и доброто име на другите; или

b. защита на националната сигурност, обществения ред, здраве или морал.

3. Свободата на изразяване не може да бъде ограничавана индиректно, чрез злоупотреба с правителствен или частен контрол над печата, радиочестотите или техниката, използвана за разпространение на информация, или по някакъв друг начин, който би могъл да възпрепятства комуникацията и разпространението на идеи и мнения.

4. Независимо от разпоредбите на горната т. 2, публичните забавления могат по закон да са обект на предварителна цензура, единствено за да се регулира достъпът до тях от съображения за защита на морала на децата и подрастващите.

5. Всяка пропаганда на войната или застъпничество за националистична, расова или религиозна омраза, представляващи подстрекаване към незаконно насилие или към други подобни действия, срещу което и да е лице или група лица на основания като раса, цвят, религия, език или национален произход, ще се смятат за престъпления наказуеми със закон.

Всички лица са равни пред закона. Следователно те имат право, без дискриминация, на равна защита от закона.