Жилищна среда и инфраструктура

4.1 Фактори, които пораждат риск за различни групи от населението

1. Наследственост и вродени заболявания /тежко увреждащо вродено или наследствено заболяване/;

2. Семейна среда /непълно семейство, безработица, бедност, болен член на семейството, насилие в семейството, злоупотреба с алкохол и др./;

3. Социална среда /непосещаване на училище, противообществени прояви, девиантно поведение, неподходяща компания и др./;

Израстването и развитието на детето се определя от взаимодействието между тези фактори. Детето може да бъде поставено в ситуация на риск поради някакво вродено заболяване или увреждане. Рискове от различен характер се проявяват и при общуванто на детето в семейството, училището, близкото социално обкръжение. Семейната среда, като рисков фактор засяга най-голямата част от децата.

4.1.2. Фактори, възпрепятстващи социалната интеграция на хората с увреждания.

От извършваните социални анкети във връзка с отпускането на месечни помощи, интеграционни добавки, настаняване в специализирани институции, включване в национални и оперативни програми за предоставяне на социални услуги се очертават следните фактори, възпрепятстващи социалната интеграция и формиращи рискови групи, които се нуждаят от социални услуги в общността:

1. 
   Ниски и недостатъчни доходи – за повечето лица с увреждания основният източник на доход е пенсията за инвалидност;
   
2. 
   Липса на алтернативни форми за заетост на хората с увреждания, задоволяващи нуждите им от битово и медицинско обслужване, социална рехабилитация, подкрепа в семейната среда чрез осигуряване на лични и социални асистенти, домашни помощници;
   
3. 
   Недостатъчен брой социални услуги в общността за хората с увреждания – дневна, почасова, мобилна, резидентна;
   
4. 
   Недостатъчна подкрепа на семействата на лицата с увреждания за социализация, развлечения, общуване и контакти за преодоляване на социалното изолация;
   
5. 
   Занижено качествено медицинско обслужване и рехабилитация;
   
6. 
   Липса на клинични пътеки за голяма част от заболяванията;
   

1. 
   Минимални и близки до минималните пенсии;
   
2. 
   Лоши битови условия;
   
3. 
   Затруднен достъп до здравни услуги;
   
4. 
   Отдалеченост на населеното мястно, в което живеят;
   
5. 
   Наличие на безработни деца в общото домакинство;
   
6. 
   Физическа изолираност след загуба на съпруг/а и трудова заетост на децата им в други населени места или чужбина;
   

2. Характеристика на рисковите групи

Тази рискова група включва деца, чиито родители се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за тях. Липсата на възможности за трудова заетост на лицата в трудоспособна възраст ги лишава от достойни доходи, с които да посрещнат нуждите на домакинството като цяло, ограничава достъпа им до здравни услуги и образование, както на родителите, така и на децата.

Бедността сред малкото работещи хора зависи на първо място от състоянието на заетостта, и от характеристиките на заетост на отделните хора и след това от жизненото равнище на домакинството към което принадлежат.

Не по-малко значение имат и условията на живот. Една значителна част от тези семейства живеят мизерно и са в невъзможност да задоволяват ежедневните си потребности от качествена и питателна храна. Някой от домакинствата се ограничават до едно хранене на ден, което е напълно недостатъчно особено за децата, отглеждани в семейството.

Тези фактори поставят хората в безизходица и ги принуждават да напуснат територията на общината, областта или страната. Разделянето на децата от родителите затруднява комуникацията между тях и води до прекъсване на емоционалната връзка родител – дете. С цел превенция на настаняването в специализирани институции, тези деца са настанени в семейства на близки или роднини, които имат възможност и желание да полагат грижи тях в семейна среда.

Таблица 12

Поведението на родителите и другите членове на семейството определя жизнената и социалната среда за развитие на децата с увреждане. Много важна в това отношение се оказва и ролята на близките, роднините и приятелите на семейството и не на последно място ролята на институциите, които могат да помогнат и работят със семейството, да го научат чрез изграждане на знания и умения как да се грижи за детето, да оказва съдействие при необходимост.

Разбирането и подкрепата на семейството помага, същото да преодолее стреса, чувството на обърканост и безизходица, които присъстват в живота на всяко семейство, което отглежда дете със специални потребности.

Тук е ролята на социалните услуги предлагани в общността, в които работят необходимите специалисти и те са хората, които обучават и възпитават децата с такива потребности, като паралелно обучават и техните семейства, за да се постигне максимално развитие и хармония.

До този момент ОЗД не разполага с точни данни колко деца с увреждания се отглеждат в семейна среда, тъй като част от тях не са освидетелствани от ТЕЛК, а други – не приемат увреждането на детето. Съгласно действащата в страната нормативна уредба, децата с увреждания се обучават интегрирано. СОУ„Йордан Йовков“гр.Тервел изпълнява проект „Включващо обучение“, в рамките на който ресурсен учител, психолог и логопед работят ежедневно с ученици с различни образователни затруднения. В края на 2015г. този проект получи допълнително финансиране за следващия програмен период.

По Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания се подпомагат 25 деца с увреждания, живеещи в община Тервел.

Таблица 13

Социална услуга„Личен асистент“ по НП“Асистенти на хора с увреждания“2015г. е предоставяна на едно дете с увреждане, а по проект“Нови възможности за грижа“, операция“Нови алтернативи“ на ОП“Развитие на човешките ресурси“ през 2015г. същата услуга са ползвали пет деца.

Основните фактори, пораждащи противообществените прояви и престъпления са: чувство за безнаказаност и лекомислие; криза и деформация на ценностната система; негативно отношение към общоприетите норми на поведение; липса на заинтересованост и занижен родителски контрол; вредно влияние на приятелското обкръжение; липса на трайни интереси и ползотворно запълване на свободното време и неконтролируема улична и информационна среда.

Таблица 14: Брой непълнолетни (14-18 години), извършили противообществени прояви, регистрирани в ДПС – по данни от РУ на МВР гр.Тервел

Тези рискови групи са идентифицирани, на база постъпили сигнали в ОЗД при Д”СП” гр. Тервел и чрез активно набиране на информация.

За периода 2011-2015г. в отдел“Закрила на детето“ при дирекция“Социално подпомагане“

гр.Тервел не са регистрирани случаи на деца жертва на трафик, експлоатация в и извън семейната им среда.

За наблюдавания период ОЗД е работил по 9 сигнала за насилие спрямо деца, като само 3 са били основателни. След постъпване и проучване на сигнала за децата, същите са изведени незабавно от семейната среда и са настанени в СУ – резидентен тип. Спрямо 2 от децата са предприети мерки „Полицейска закрила”. В един от случаите на детето е извършен медицински преглед преди настаняването му в социалната услуга. След настаняването им на децата е оказвана психологическа помощ от специалист, осигурен е достъп до образователна и здравна система.

По данни на ДСП към 31.12.2014г. лицата с увреждания в община Тервел са 642. Това са лица с физически увреждания, умствена изостаналост, психически заболявания и със сензорни увреждания. Най-достъпно за тях е паричното подпомагане по ЗИХУ и ЗСП. През последните години се отчита увеличаване броя на регистрираните хора с трайно намалена работоспособност. Консултативната комисия в ДСП- Тервел обработва ежегодно подадените молби за интеграционни добавки, чийто брой всяка година се увеличава. Хората в трудоспособна възраст с тежки увреждания и хора в надтрудоспособна възраст, които в следствие на възрастта и заболяванията са придобили увреждане, са една сложна целева група. Проблемите на тази група са свързани с възможностите за социално включване – получаване на образование, ефективен достъп до пазара на труда, качествена здравна грижа, общуване и придвижване. Голяма част от хората с увреждания имат нужда от допълнителна подкрепа извън паричното подпомагане. Наличните социални услуги са крайно недостатъчни, защото от подкрепа се нуждаят и семействата на хора, които изискват непрекъснати грижи. Липсата на достатъчен брой персонал и специалисти по социална работа в Домашния социален патронаж, води до това, че дейностите се свеждат само до предоставяне на храна. Финансираните по проекти услуги в домашна среда са с определен период на изпълнение. Много често хората с увреждания или техни близки и роднини желаят настаняване в специализирани институции. Специализираните институции за хората с увреждания са разделени според вида на здравословните им проблеми.

В групата на хората с увреждания могат да се обособят следните специфични групи, които имат нужда от диференцирана подкрепа: ­

• 
  Хора с увреждания, в т.ч. хора с психични заболявания, които имат нужда от придружи-
  

• 
  ­Хора, чакащи за настаняване в специализирани институции, за които трябва да се потърси форма за предоставяне на социални услуги в общността; ­
  
• 
  Самотни възрастни хора с увреждания; ­
  
• 
  Хора, за които възниква спешна нужда от предоставяне на социални услуги, поради това, че са изпаднали в критична ситуация – претърпяли бедствие, внезапно влошаване на здравословнао състояние и липса на необходими документи за настаняване в специализирана институция - лична карта, ТЕЛК, здравни осигуровки и др. Особено критично е положението на лицата с психични заболявания, които нямат необходимите документи;
  

• 
  Осигуряване на алтернативни форми на заетост и на подходящи форми на социално предприемачество;
  
• 
  Предоставяне на битови услуги за хора с увреждания в невъзможност да поддържат самостоятелно дома и домакинството си;
  
• 
  Предоставяне на почасови и дневни форми на грижа;
  
• 
  Осигуряване на достъпна среда и на достъп до средата;
  
• 
  Осигуряване на достъп до здравни услуги и лечение;
  
• 
  Разширяване на възможностите за развлечение и социализация.
  

Липсата на достатъчно работни места в общината обуславя миграция на хората в трудоспособна възраст към областни центрове, столицата и чужбина. Възрастните им родители остават да живеят по родните си места, които често са села, отдалечени от общинския център. С напредването на възрастта, непълноценния достъп до здравни услуги и липсата на профилактични прегледи здравословното състояние на възрастните хора се влошава. Те стават зависими от грижите на свои близки, живущи в същото населено място. В по-голямата част от случаите не е възможно да бъде осигурена социална услуга за тази категория стари хора в общността. Условията на които трябва да отговарят лицата, възмездно полагащи грижи за стари хора в рамките на ОПРЧР често са неприложими за населени мяста, в които преобладаващата част от населението са хора в пенсионна възраст. Старите хора са изолирани и разчитат само на партньора си, най-близките съседи и семейството. Поради обезлюдеността на селата и заетостта на децата им в града, те често остават изолирани. По тази причина нагласата на самите възрастни хора, както и на техните близки е насочена към ползване на специализирани институции – Домове за стари хора.

• 
  Стари хора, настанени в специализирани институции;
  
• 
  Самотни стари хора живеещи в отдалечени села;
  

• 
  Затруднен достъп до здравни услуги;
  
• 
  Затруднен достъп до лекарства след затварянето на аптеките в малките населени места. За закупуването на лекарства старите хора зависят от отиващите в града и от близките си. Транспортните връзки между общинския център и селата често са нередовни, а между някои от тях липсват.
  
• 
  Необходимост от подкрепа при водене на домакинството. От предоставяните услуги най-предпочитан е домашният санитар или помощник, който помага при водене на домакинството и при пазаруване. Същевременно почти всички се притесняват да пуснат в дома си външен човек, обаче са склонни да приемат познат от селото, на когото имат доверие;
  
• 
  Недостатъчни средства за издръжка. След закупуването на най-необходимите медика-менти, оставащите средства за храна и покриване на основни сметки /ел.енергия, водоползване и т.н./ са недостатъчни.
  
• 
  Нужда от социални контакти и психо-социална подкрепа.
  

• 
  Достъпност на домашния социален патронаж;
  
• 
  Осигуряване на възможност за ползване на услуги за закупуване на лекарства, плащане на сметки и др.;
  
• 
  Достъп до здравни услуги и до спешна медицинска помощ;
  
• 
  Предоставяне на помощ при водене на домакинството;
  
• 
  Предлагане на възможност за общуване и развлечения.
  

• 
  Непълнолетни и млади родители
  
• 
  Самотни майки
  

• 
  Хора с основно и по-ниско образование – с фокус: младежи с основно образование и напуснали рано училище; възрастни с основно образование, представители на етнически общности в неравностойно положение.
  
• 
  Безработни с фокус: младежи, възрастни над 55 години, хора с увреждания, хора с основно и по-ниско образование;
  
• 
  Етнически общности в неравностойно положение;
  
• 
  Семейства в бедност.
  

4. 
   
   Каталог: materiali obs
   materiali obs -> Програма за 2014г на община Асеновград. І. Технико инокомическа обосновка на проекта №
   
   
   
   Изтегляне 1.11 Mb.
   
   Сподели с приятели: