Доклад Месец януари 2016
Фигура 2: Етническа структура
Изтегляне 1.11 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 8: Механичен прираст 2007-2012 г.
- 3.3Икономическо развитие на община Тервел
- Състояние на инфраструктурата, транспортни връзки
- Заетост и безработица
Фигура 2: Етническа структура
Движение на населението, миграционни процесиМеханичният прираст в община Тервел през анализирания период е отрицателен и бележи тенденция на увеличение. Изселените жители през целия период надвишават заселените. Може да се направи констатацията, че се утвърждават негативните тенденции в естественото развитие на населението, изразяващи се в ниската раждаемост на населението и относително високата смъртност. Към тези фактори следва да се добави и въздействието на външната миграция, която пряко и косвено, също допринася за влошаване на демографската ситуация. Таблица 8: Механичен прираст 2007-2012 г.
Данните са взети от ОА Тервел Развитието на населението в демографски аспект е повлияно от икономическата и социална ситуация. Демографската структура на населението е подчинена на установилите се през последните години общи тенденции за страната – намаляване броя на населението, застаряване, ниска раждаемост, намаляване броя на сключените бракове, отрицателен естествен прираст и засилени миграционни процеси. Близостта на мощния фокус на урбанизация – гр.Варна и произтичащите от това регулярни миграционни процеси (предимно трудови) предопределят промяна във възрастовата структура на населението и начина на стопанисване на земеделските земи - главно от арендатори, обработващи хиляди декари земи във високотехнологични стопанства предимно в сектор "зърнопроизводство" и традиционни за района култури. 3.3Икономическо развитие на община ТервелМакро-икономически показателиСоциално-икономическият комплекс на община Тервел се анализира и оценява по четири основни показатели: брой на активните стопански субекти; нетни приходи от продажби (в хил. лв.), брой на заетите (наетите) лица и размер на ДМА. При характеризирането му се прилага секторно-отрасловият подход. В първичния сектор се включва аграрният сектор и горското стопанство (вкл. лов и риболов). Вторичният сектор включва индустриалните отрасли (добивна и преработваща промишленост), а в третичния сектор – всички обслужващи отрасли (т.нар. сектор на услугите).С водещи икономически функции в община Тервел е първичният сектор, допълван от обслужването, което я определя като община с аграрно-обслужващи функции. Аграрния сектор определя икономическия облик на община Тервел. Той е представен от различни отрасли, като водещ е селското стопанство. Общината разполага с 418 232 дка плодородна земя и има благоприятен за земеделието климат. Отглеждат се преди всичко зърнени и технически култури: пшеница, ечемик, царевица, рапица, слънчоглед и др. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Районът е един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Производството на селскостопански продукти е организирано, както в стопанства на регистрирани земеделски производители - физически лица, така и в стопанствата на фирми.В последните години се наблюдава тенденция за изграждане на масиви с етерично-маслени култури, които са изцяло нови за общината.Отглеждат се също кориандър,соя,боб,тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на култивирани билки и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии.Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично чисто земеделие. Сектор животновъдство - богатата фуражна база, традициите в отглеждането на едър и дребен рогат добитък са били предпоставка за добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те години са унищожени всички племенни стада и е ликвидирана материално-техническата база. В момента животновъдството е съсредоточено в частния сектор. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството. То е изцяло съсредоточено в частния сектор. През последните години се наблюдава намаление на броя на говедата и на кравите, както и на птиците. Увеличава се делът на отглежданите овце, кози, зайци. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната икономика (натурално стопанство). Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Единственото звено с подобен капацитет е Добруджанският земеделски институт по отглеждане на пшеница, който се намира на територията на община Генерал Тошево. Секторът не разполага с мрежа от продуктивни организации, защитаващи интересите на производителите. Развитие бележат търговията и услугите. Има потенциал и добри дадености за развитие на туризма чрез благоустрояване на културно-историческите паметници, разширяване на културния календар, разработване на съвместни туристически продукти със съседни общини. Все по-значима роля има и банковия сектор, който е развит като мрежа и предлага всички налични банкови услуги и кредитни продукти. Индустриалният сектор е представен от различни отрасли на добивна и преработваща промишленост. Промишлеността е традиционен отрасъл за община Тервел, който след бурното си развитие през втората половина на миналия век изпитва затруднения при преструктурирането си в съвременни условия (закриване на производства). Двете най-големи предприятия в общината са: „Пластхим-Т”АД и ”Дека”ООД. Основните подсектори на преработващата промишленост в община Тервел са химическата и текстилната промишленост, което се обуславя от традициите в миналото, вложените инвестиции и трудовите навици на населението. От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост. Добри ресурси за развитие има дърводобивната и дървопреработващата промишленост. Състояние на инфраструктурата, транспортни връзкиВ общината има добре развита пътна мрежа. Транспортната инфраструктура включва само сухопътен транспорт, като при това разположението на общинския център Тервел е по-неблагоприятно по отношение на транспортна достъпност в сравнение с едно от селата в общината - с. Коларци, през което преминава Път II – 71 (ок.п.Силистра) - Средище - Хитово -Карапелит–(ок.п. Добрич-Батово–Оброчище), свързващ България и Румъния. Транспортната достъпност на селата със съсредоточие на законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство също е по-благоприятна, в сравнение с тази на общинския център, тъй като е свързана с достъп по второкласен път от Републиканската пътна мрежа. На територията на общината няма изграден ж.п. транспорт. Най-близката ж. п.гара – гр.Дулово, отстои на 32 км от град Тервел. Основният обслужващ път за общината е третокласният път ІІІ-207/І-7/-Алеково-Тервел-Кочмар-Векилски-Калоян-Ветрино - /АМ Хемус/, който свързва първокласния път Силистра-Шумен с автомагистрала Хемус, а посредством отсечката Кочмар-Карапелит и с областния център Добрич. Общата дължина на републиканска пътна мрежа на територията на община Тервел е 154,20 км, от които само 10,2 км са второкласни пътища. От общо 144,0 км. третокласни пътища само 15% са в добро състояние, а половината са в лошо състояние. Още по-тревожно е състоянието на общинската пътна мрежа, където две трети от нея са в лошо състояние, а останалите – в задоволително състояние. През 2012г. основно са ремонтирани чрез финансиране от Програма за развитие на селски райони 2007-2013г. (ПРСР) общо 14км от общинската пътна мрежа в участъци Тервел-Безмер, Тервел-Полковник Савово, Каблешково-Нова Камена.Общата дължина на общинската пътна мрежа е 67,9км. В периода до 2015г. са рехабилитирани следните отсечки от републиканските пътища: Тервел-Честименско-Каблешково-Межден; Тервел-Божан-Сърнец-Коларци; Тервел-Чести- менско-Алеково. Редовни автобусни линии свързват общинския център с областните градове Добрич, Варна, Шумен, Русе и Силистра. Бюджетните ресурси на община Тервел, както и на повечето малки общини в България са ограничени и не позволяват самостоятелно финансиране на значими инфраструктурни проекти, включително и за поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура.
по данни на дирекция“Бюро по труда“ гр.Тервел Безработицата е основен рисков фактор, свързан с доходите и стандарта на живот на хората в трудоспособна възраст. Липсата на възможност за реализация на трудовия пазар на хората в трудоспособна възраст ги лишава от възможността за достойни доходи с които да задоволят нуждите на своите домакинства. В стремежа си да осигурят най – необходимото за издръжката на семейството хората се лишават от участие в обществения живот, не посещават културни мероприятия, което ги поставя в даден момент в ситуация на социална изолация. Това от своя страна води до ограничаване на знанията и опита на отделните индивиди, изкривява възгледите им и нарушава моралните принципи. Таблица 10: Профили на безработните лица към 30.06.2015 г. – рискови групи безработни:
по данни на дирекция“Бюро по труда“ гр.Тервел Ограниченият брой работни места в община Тервел се дължи на: 1) малкият брой предприятия, осигуряващи заетост и съответно липса на алтернативни работни места; 2) затваряне на предприятията в резултат от икономическата криза и/или намаляване на работното време; 3) загуба на работни места за заетите извън общината – в гр.Варна и останалите черноморски общини в област Добрич.
Каталог: materiali obs materiali obs -> Програма за 2014г на община Асеновград. І. Технико инокомическа обосновка на проекта № Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||