Доклад на оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение за рехабилитация и частична реконструкция


Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение



страница3/4
Дата11.01.2018
Размер490.38 Kb.
#43543
ТипДоклад
1   2   3   4

4. Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение


Инвестиционното предложение попада на територията на Защитена зона „Дряновски манастир” BG0000214, утвърдена с ПМС № 122/02.03.2007 г, ЗЗ по Директива 93/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

  • тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

  • тип В – Защитена зона по Директива за хабитатите;

  • тип С – Защитена зона и по двете Директиви

Територията е съчетание от разнообразни карстови ладшафти, пещери, скални ниши, каньони и карстови извори. В защитената зона добре са запазени широколистните гори, много важни за съществуането на безгръбначната фауна. Защитената зона включва Защитена местност „Дряновски манастир” и Защитена местност „Боженци”.

Общата площ на защитената зона е 29.878.90 дка.


Цели на опазване в зоната:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, в рамките на защитената зона.


Предмет на защита в зоната са:

Типове природни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC

91H0 *Панонски гори с Quercus pubescens

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)


По отношение на видовете предмет на опазване в рамките на защитената зона, няма растителни видове включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС.
Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)

Голям нощник (Myotis myotis)

Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Степен пор (Mustela eversmannii)

Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Балкански щипок (Sabanejewia aurata)

Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis
Птици. От птиците включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС предмет на защита в зоната са 17 вида: Орел змияр (Circaetus gallicus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Черночела сврачка (Lanius minor), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Сокол скитник (Falco peregrinus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Горска чучулига (Lullula arborea),Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Бухал (Bubo bubo), Kръстат (царски) орел (Aquila heliaca), Градинска овесарка (Emberiza hortelana), Черен щъркел (Ciconia nigra), Полска бъбрица (Anthus campestres).

Редовно срещащи се мигриращи птици са 22 вида, не включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС, но включени в Приложение 3 на ЗБР.


5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното преедложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони


Предвиденото ново строителство на допълнителна лента за движение на тежкотоварни автомобили от км 138+723.53 до км 139+902.32 на пътя Габрово-Дряново, обхваща тясна ивица (3.00 м.) от дясната страна на съществуващия път, с дължина около 1 200 м. Пряко засегнатата площ възлиза на 4.026 дка и обхваща горска територия и земеделски земи – низини полуестествени ливади и мера.

Според предвидените строителни мероприятия, въздействието на инвестиционното предложение върху целите на опазване на защитената зона ще бъдат свързани с нарушение на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации.

В част от територията ще бъде променено естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на защита в зоната.

По отношение на възстановяване на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, инвестиционното предложение няма пряко да засегне приоритетни местобитания предмет на защита в зоната. Територията, предвидена за разширяване на пътя с една лента като цяло не попада върху значими хабитати, но е в близост до хабитат - 6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи).

По отношение на животинският свят в процеса на усвояване на територията е възможно да бъдат засегнати местообитания на някои видове, придържащи се към горските територии в т.ч. и на птици, гнездящи на територията.

Като цяло, заплахите са свързани с увеличаване на антропогенното и техногенно натоварване върху защитената зона и в прилежащите територии, вследствие автомобилния поток, изхвърлянето на вредни емисии от автомобилите, шумово замърсяване и др.


5.1.Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони


При строителството на инвестиционното предложение ще бъдат променени естествени местообитания. Съществуващата сега горска растителност в обхвата на новото пътното платно на площ от 2.259 дка ще бъде унищожена. Тя е представена от смесени горски фрагменти с различно преобладаване на видове по продължение на целия пътен участък. Преобладават издънкови и изкуствени насаждения на габър (Carpinus betults), цер (Quercus cerris), сребролистна липа (Tilia tomentosa), акация (Robinia pseudoacacia), бял и чер бор (Pinus sylvestris, P. nigra). С по-ниско участие са: келяв габър (Carpinus orientalis), клен (Acer campestre,) мекиш (Acer tataricum), шестил (Acer platanoides), планински бряст (Ulmus glabra), американски ясен (Fraxinus Americana) и др. С унищожаването на тази горска растителност ще се получи допълнителна фрагментация на горските растителни съобщества с ширина на ивицата от около около 15 м (ново и старо платно). Местообитанията не са предмет на защита в защитената зона.


В горната част на предвидения за усвояване участък по-посока Габрово (км139+300 - км139+900), тези горски крайпътни фрагменти граничат с ливадни формации, които могат да бъдат отнесени към хабитат 6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи). Предвид ширината на предвидена за строеж допълнителна лента от 3.00 м, тези местообитания не би следвало да бъдат засегнати пряко.

Хабитатът е отлично представен в тази защитена територия и заема 18 % от територията му. Според природозащитния статус съхранеността на структурата и функциите на този хабитат е B - добро опазване. Растителните съобщества са в много добро състояние. Възможността за възстановяване на хабитата при евентуално нарушаване е също добра. Общо за този хабитат може да се каже, че по време на строителството не се очаква да бъде повлиян. По време на експлоатацията не се очаква негативно влияние.




Въздействие върху хабитата би имало ако по време на строителството територията бъде използвана за подход на техниката или за складиране на изкопните земни маси, строителни материали и отпадъци.
Характера на орнитоценозата се формира въз основа на наличната растителност и екологичните изисквания на видовете. В близост до разклона за с. Боженци (км 140+445) и км. 140+992 растителността е представена предимно от храстово – тревни местообитания с единични дървета покрай пътя. Типични представители за тези местообитания са наземногнездящите видове птици и тези свързани с храстово – тревния растителен комплекс. В този участък покрай пътя са установени следните видове: червеногърба сврачка (Lanius collurio), полска чучулига (Alauda arvensis), сива овесарка (Miliaria calandra), славей (Luscinia megarhynchos), домашно врабче (Passer domesticus), пъдпъдък (Coturnix coturnix). На откритите площи се хранят селски (Hirundo rustica) и градски лястовици (Delichon urbica). Местообитанието не е особено подходящо за полската бъбрица (Anthus campestris) и видът не бе установен при теренните наблюдения. Причината вероятно е високия тревостой, който не отговаря на екологичните изисквания на вида.


Втория тип местообитание обхваща км 138+723.53 – 139+300 и е горски фонд със смесени фитоценози, в които значително е участието на акацията (Robinia pseudoacacia). Орнитоценозата е формирана от типично горски видове: чинка (Fringilla coelebs), поен дрозд (Turdus philomelos), кос (Turdus merula), голям синигер (Parus major), елов певец (Phylloscopus collybita), голям пъстър кълвач (Dendrocopos major), скорец (Sturnus vulgaris), сойка (Garrulus glandarius).

Повечето от видовете птици не са предмет на опазване в защитената зона.

Видът, предмет на опазване в ЗЗ, който ще бъде засегнат при реализацията на инвестиционното предложение е червеногърбата сврачка (Lanius collurio). Крайпътната растителност и откритите площи са потенциално местообитание за полската бъбрица (Anthus campestris), горската чучулига (Lullula arborea), градинската овесарка (Emberiza hortulana), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria). Тези видове не бяха установени на територията по време на теренните изследвания. Разширението в тази част на пътя ще обхване предимно крайпътната растителност (дървета и храсти) и няма да засегне откритите сенокосни ливади.

Непосредствената близост до първокласен натоварен път, прави откритите площи и ливади непригодни за трофична база на дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) и място за почивка на някои реещи птици по време на миграция. Значими миграционни трасета на реещи се птици в района на инвестиционното предложение също не са установени, поради което може да се твърди, че при строителството и експлоацията на пътното разширение няма да се нарушат въздушни коридори и места за хранене и почивка на реещи се видове птици.


Видов състав и природозащитен статус на птиците установени

от км. 138+723.53 до км. 139+902.32 на пътя Габрово - Дряново





ВИД

Природозащитен статус

латинско име

българско име

ЗБР

ЧК

Берн

Бон

SPEC

ETS

Dir 79/409

 

Разред Кокошоподобни

(Galliformes)

























1

Coturnix coturnix

пъдпъдък

-




ІІІ

ІІ

3

V




 

разред Кървачоподобни (Piciformes)

 

 

 

 

 

 

 

 

2

Dendrocopos major

голям пъстър кълвач

+

 

ІІ

 

 

S

 

 

разред Врабчоподобни (Passeriformes)

 

 

 

 

 

 

 

 

3

Alauda arvensis

полска чучулига

+




ІІІ




3

V




4

Hirundo rustica

селска лястовица

+

 

ІІ

 

3

D

 

5

Delichon urbica

градска лястовица

+

 

ІІ

 

 

S

 

6

Luscinia megarhynchos

южен славей

+

 

II

II

4

(S)

 

7

Turdus merula

кос

+

 

ІІІ

ІІ

4

S

 

8

Turdus philomelos

поен дрозд

+

 

ІІІ

ІІ

4

S

 

9

Phylloscopus collybita

елов певец

+

 

ІІ

ІІ

 

(S)

 

10

Parus major

голям синигер

+

 

II

 

 

S

 

11

Lanius collurio

червеногърба сврачка

+

 

ІІ

 

3

(D)

I

12

Sturnus vulgaris

обикновен скорец

-

 

 

 

 

S

 

13

Garrulus glandarius

сойка

-

 

 

 

 

(S)

 

14

Passer domesticus

домашно врабче

-

 

 

 

 

S

 

15

Fringilla coelebs

чинка

+

 

III

 

4

S

 

16

Miliaria calandra

сива овесарка

+

 

ІІІ

 

4

(S)

 

По отношение на прилепите, предмет на защита в зоната е извършен ултразвуков анализ и бяха осъществени точкови полеви наблюдения край характерни за прилепите местообитания. Установени са: подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), южен подковонос (Rhinolophus euryale), остроух нощник (Myotis blythii), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi). Всичките седем вида прилепи – предмет на опазване на ЗЗ се срещат случайно в зоната на инвестиционното предложение. В засегнатата територия не са установени техни дневни или зимни убежища.

Считаме, че инвестиционното предложение няма да окаже забележимо влияние върху техните популации, поради изключително малката площ, засегната в защитената зона и на практика липсата на дневни и зимни убежища на прилепи в засегнатия район.

5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение


Въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона по време на реализацията няма да бъде значително с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели. ЗЗ “Дряновски манастир” заема територия от 29,878.90 дка, а за инвестиционното предложение е предвидена площ за усвояване от 4.026 дка, като част от нея попада на територията на сервитута на сегашния път. Трасето на третата лента не засяга местообитания предмет на защита в защитената зона.

Въздействие евентуално може да се очаква ако не бъдат предвидени мерки за опазване на ливадното съобщество, отнасящо се към хабитат 6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) прилежащо на новия участък (допълнителна лента) от км139+300 до км139+900. Въздействието би било пряко и временно със средна продължителност. Ако територията се използва за подход на техниката, въздействието ще е в по-висока степн, а в по-ниска степен ще бъде, ако се използва за времинно депониране на изкопни земни маси, строителни материали и отпадъци. В този случай ще бъде променен характера на местообитанието, а накои растителни видове е възможно да не се възстановят след това.

Като цяло, по време на строителството се очаква повишен антропогенен натиск и натоварване със строителни и битови отпадъци на компонентите на околната среда в границите на защитената зона.

Влиянието на инвестиционното предложение върху целоста на защитената зона с оглед нейната структура при положение, че частично се засегне хабитат 6210, може да се сведе до:



  • временна загуба на местообитания в рамките на ливадното съобщество;

  • механично увреждане на местообитания, ограничено в периметъра на работа на строителната техника;

  • утъпкване и повреждане на растителност в обхвата на временните пътища и временните площадки.

Влиянието на инвестиционното предложение върху целоста на защитената зона с оглед нейните функции по отношение на природните местообитания няма да има значим негативен ефект по време на строителството. По време на експлоатацията на пътя няма да има негативни въздействия върху растителния свят.

Прилежащите територии на новият пътен участък запазват характера си на земи в горски фонд и земеделска земя.

По голяма част от инвестиционното предложение обхваща рехабилитация на съществуващия път без да бъдат отнети или повлияни съседни територии. В тези участъци няма да има загуба на местообитания и безпокойство на видове птици предмет на опазване в защитена зона „Дряновски манастир”.

Неголямата площ (4.026 дка) на новото пътното разширение, от км 138+723.53 до км 139+902.32 с дължина 1 178.79 м, няма да наруши целостта и функциите на защитената зона. Предвидената за нарушаване площ представлява 0. 013 % от общата територия на защитената зона. Местоположението на отнетата територия (непосредствено до натоварен първокласен асфалтовият път) и тясната ивица (10.5 м. от крайпътната растителност) в нарушен, силно урбанизирани терен, са фактори възпрепятстващи фрагментацията на територията и нарушаване на видовият състав. Допълнително безпокойство на видове в съседни теринтории няма да има. Доминантни и най-често срещани видове в горския тип местообитание са птици, които не са предмет на опазване в защитената зона и не са включени в Приложение І на Директива 79/409.

Прилагайки матрицата за оценка степента на въздействие, същото се оценява като слабо по степен въздействие. Предложени са конкретни мерки за ограничаване на въздействията, както и мерки за възстановянате на нарушенията в етапа на строителството. В процеса на есплоатация не се очакват негативни въздействия върху местообитанията и видовете предмет на защита в зоната.


Матрица за оценка степента на въздействие


ОЦЕНКА

КРИТЕРИИ

0

Дейността не оказва въздействие

1

Дейността има много слабо отрицателно въздействие

2

Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия

3

Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия

4

Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия

5

Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия

6

Дейността може да предизвика синергични въздействия

7

Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

8

Дейността може да предизвиква значителни, вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

9

Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългосрочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

10

Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.


Оценка:

0 – няма въздействие;

от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване;



от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсиращи мерки.

5.3. Описание и оценка на въздействията върху животинския свят предмет на защита в зоната, при реализацията на инвестиционното предложение


Предмет на опазване в Защитена зона BG 0000214 „Дряновски манастир” са 17 вида птици, които са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. При поведените теренни наблюдения, върху птиците в района е установено следното:
Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Видът е широко разпространен и многочислен не само в защитената зона, но и в цялата страна. Гнезди в района на инвестиционното предложение, в съседни имоти покрай пътя и в храстите по границата на горския фонд. Територията не е приоритетна за вида, рядко я използва за трофична база, поради натоварения автомобилен трафик и липса на подходящи екологични елементи. Въздействието върху вида ще е в загуба на местообитания, главно крайпътните храсти и дървета от км139+300 до км140+421.64.

Полска бъбрица (Anthus campestris). Наземногнездящ вид, които обитава открити пространства, окрайнини на гори и ниви. Не е установен на територията на инвестиционното предложение. Възможно е откритите сенокосни ливади да са потенциално местообитание и трофична база за вида. Високият тревостой през гнездовият период (м. май) е неблагоприятен за гнездене на вида. При разширението на пътния участък няма да има загуба на местообитание за този вид. При спазването на предписаните мерки, преки загуби върху популацията на вида не се очакват. Няма да има пряко въздействие върху вида.

Горска чучулига (Lullula arborea). Среща се в защитена зона „Дрянавски манастир”. Обитава смесени и широколистни гори с открити части - малки поляни, като се придържа към границата между откритите пространства и гората. В района на инвестиционното предложение подходящите местообитания са окрайнините на гората и ливадите с крайпътни дървета и храсти. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база (основно насекоми) в следствие употреба на инсектициди. Горската чучулига не е установена в отсечката предвидена за разширение (допълнително строителство на трета лента) на пътя, макар местообитанието да е типично за вида. Автомобилния трафик и шума вероятно са предпоставка видът да избягва крайпътните горски участъци. Разширението на пътя няма да има пряко въздействие върху вида.

Градинска овесарка (Emberiza hortulana). Обитава обработваеми площи, открити ливади съчетани с островни горички или групи храсти, включитено и овощни градини. Видът гнезди в защитената зона „Дрянавски манастир”. Уязвима е към унищожаване и деградация на подходящите за нея местообитанията, както и унищожаване на хранителната база (основно насекоми) в следствие употреба на инсектициди. Потенциално местообитание за вида са откритите сенокосни ливади с единични крайпътни храсти и дървета от км139+300 до км. 140+421.64. Не е установена при проведените теренни идследвания. Разширението на пътя няма да има въздействие върху вида.

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Обитава храстовите съобщества, редки групи дървета с много храсти сред открити места в защитената зона. Гнезди в храсти. В района на инвестиционното предложение има подходящи местообитания на ястребогушото коприварче. Най-подходящи са храстите по ливадите от км139+300 до км. 140+421.64. Не е установено при проведените теренни идследвания. Разширението на пътя няма да има въздействие върху вида и популацията му
В защитената зона досега са известни 7 вида прилепи, предмет на защита в ЗЗ.

Rhinolophus mehelyi - Подковонос на Мехели. Изключително рядък вид в ЗЗ. Неговото присъствие е свързано преимуществено с карстовите области на зоната BG0000214 – Дряновски манастир. В зоната на Инвестиционното предложение можем да очакваме само неговото случайно присъствие. На практика ИП няма да окаже въздействие върху популацията на вида тук.

Rhinolophus hipposideros - Maлък подковонос. Свързан е както с карстовия ландшафт, така и с човешки постройки, които обитава главно през летния период. Лети бавно на не повече от 3-4 км от дневното си убежище. Най-голямото струпване на индивиди е наблюдавано в пещерите край Дряновския манастир, относително далеч от зоната на Инвестиционното предложение. Потенциално твърде уязвим от сблъсък с превозни средства..

Rhinolophus ferrumequinum - Голям подковонос. В ЗЗ обитава главно карстовите пещери. Нощем прелита на по-големи разстояние от малкия подковонос и е твърде уязвим от сблъсък с превозните средства, поради ниския си полет. Инвестиционното предложение би имало само слабо влияние върху популацията, тъй като основната част от популацията тук обитава карстовия дял и се храни главно над реките

Rhinolophus euryale -Южен подковонос. Обитава карстовите пещери заедно с подковоноса на Мехели. Пещерата „Андъка” е важно негово както зимно, така и лятно убежище, като размножителната колония надхвърля 300 екземпляра. Инвестиционното предложение няма да окаже забележимо влияние върху неговата популация в ЗЗ.

Myotis blythii- Остроух нощник, Myotis myotis - Голям нощник и Miniopterus schreibersi- Дългокрил прилеп. Двата вида от род Myotis обитават съвместно и имат изключително сходно поведение. Трите вида са предимно пещерообитаващи, като в ЗЗ „Дряновски манастир” се срещат най-често в карстовия дял. Инвестиционното предложение няма да окаже забележимо влияние върху популациите им.
Върху останалите бозайници, предмет на опазване в защитена зона BG0000214 „Дряновски манастир”, разширението и рехабилитацията на пътя няма да окажат въздействие. Предмет на защита в защитената зона са:
Европейски вълк (Canis lupus)местообитания на вида в обхвата на засегнатата от инвестиционното предложение за строителство на трета лента няма.

Видра (Lutra lutra). Строителството на третата лента не засяга повърхностни водни обекти.

Степен пор (Mustela eversmannii). Местообитания на вида в откритите пространства (ливади) засегнати от инвестиционното предложение на са установени.

Строителството на третата лента не засяга повърхностни водни обекти, където са възможни местообитания на балкански щипок (Sabanejewia aurata) и черна (балканска) мряна (Barbus meridionales). Рехабилитацията на мосовото съоръжение в гр. Габрово при км 146+276 не е свързано с дейности в речното корито.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница