Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение

Изтегляне 1.6 Mb.

страница	15/19
Дата	07.01.2017
Размер	1.6 Mb.
	#12187
Тип	Доклад

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19

5.8. Ландшафт

Измененията в ландшафтно-екологичните условия на разглеждания район ще настъпят при строителството на МВЕЦ “Щастливеца” и в много по-малка степен при нейната експлоатация.

В периода на строителство ще се разкрият две строителни площадки и строителни участъци по трасето на тръбопровода. Ще се извършват изкопни, насипни, кофражни, армировъчни, бетонови и монтажни работи. Не се извършват взривни работи. Всички нарушения на терена извън съоръженията трябва да се рекултивират, за да се свържат с природната среда.

Отпадъците при строителството са минимални. Те временно се съхраняват на строителните площадки (основно на тази при сградоцентралата), след което се извозват на депо.

Не се засяга р.Пишманка.

Използва се съществуващ водоем.

Тръбопроводът се полага в траншея и се засипва. Той се полага в сервитута на основния изпускател на изравнителите, който е черен път за поддръжка на съоръженията на “Напоителни системи” ЕАД – клон Пазарджик. Практически не се засяга растителност (под 0,5 дка тревна и храстова растителност).

Сградоцентралата е с площ около 100 м² и е с мащаб на малка сграда в хармония с жилищата в с.Главиница и релефа на терена и не създава проблем с включването й в ландшафта.

МВЕЦ “Щастливеца” се изгражда в равнинен район – земеделска земя.

Общият извод от оценката на потенциала за самоочистване и възстановяване на ландшафта в разглеждания район е, че при минималните мащаби на двете видими съоръжения (водовземна шахта и сградоцентрала), значителни са възможностите за приобщаване и съгласуване на мащаба на новите съоръжения и за възстановяване на флората и фауната и рекултивиране на нарушения терен при строителството на напорния тръбопровод.

Необходимо е сградата на централата да се реши в характерен за района стил.

Въздействието на МВЕЦ “Щастливеца” върху ландшафта е:

пряко;
дълготрайно;
постоянно;
без кумулативен ефект.

5.9. Културно-историческо наследство

На територията няма паметници на културата. Не се засягат такива и при транспорта на материали и оборудване.

5.10. Риск за околната среда

Риск

Понятието "риск" се дефинира най-общо като вероятност от възникване на определени щети при възникване на събитие с вероятностен характер.

При експлоатацията на МВЕЦ “Щастливеца” може да се разгледат следните видове риск:

екологичен риск;
хидрологичен риск;
сеизмичен риск.

Екологичен риск

За хидротехническите съоръжения това понятие се дефинира в конкретния случай и се отнася не до риск, а до изменение в качеството на околната среда във всичките й компоненти.

Рискът от инциденти съгласно изискванията на Закона за околната среда е свързан с опасността от замърсяване на водите. В система на МВЕЦ “Щастливеца” нито производственият процес, нито характеристиките на оборудването крият такава опасност дори в аварийни условия.

Експлоатацията на МВЕЦ не е свързана с вредни емисии или опасност за околната среда и при спазването на ясни правила за експлоатацията на съоръженията и оборудването могат с голяма сигурност да се предотвратят опасни и нежелателни събития. Съвременните централи са с висока степен на автоматизация. Системите за автоматично управление са така организирани, че да предотвратяват производствени аварии. Авариите в случая на МВЕЦ не представляват опасност за населението и околната среда, а са свързани единствено с нарушаване или спиране на производствения процес на централата.

Хидрологичен риск

Поради това, че МВЕЦ “Щастливеца” работи с регулирани води на долните изравнители на ВЕЦ “Алеко”, не съществува опасност от хидрологичен риск (провеждане на високи води и необходимост от план за действие с формулирани предписания в него).

Сеизмичен риск

Сеизмичният риск се дефинира като вероятност от определени щети при възникване на земетресение с определена интензивност. За такъв случай е необходимо:

Сградата на МВЕЦ да бъде конструктивно оразмерена за безопасно поемане на меродавното оразмерително сеизмично въздействие
Съответните правила и план за действие при силно земетресение (над 6 по MSK) в експлоатационни условия да бъдат формулирани в Инструкцията за експлоатация.

VІ. Въздействие на МВЕЦ ”Щастливеца” върху здравето
на работниците и населението. Анализ и оценка
на риска за населението

Въздействие върху населението

Настоящо положение на здравното състояние на населението

МВЕЦ “Щастливеца” ще се изгражда до с.Главиница, община Пазарджик. Селото наброява 2608 жители и е почти свързано с покрайнините на града.

По данни на НСИ демографските процеси в община Пазарджик малко се различават от средните данни за страната. За 2007 г. новородените в общината са 9,3‰ срещу 9,8‰ за населението на цялата страна. Смъртността е 12,9‰ за община Пазарджик, а за населението на страната е 14,8‰.

Общото здравно състояние на населението от област Пазарджик, оценено по основните причини за смърт и честотата на социално значимите заболявания, е представено на таблици 12 и 13.

Таблица 12

Смъртност на 100 000 души

Причина за смърт

Средни данни за страната

Средни данни за област Пазарджик

Злокачествени новообразувания

234,9

213,1

Болести на кръвообращението

971,0

908,1

Болести на дихателната система

59,3

61,3

Болести на храносмилателната система

45ь6

50,5

Таблица 13

Заболеваемост на 100 000 души

Заболявания	Средни данни за страната	Средни данни за област Пазарджик
1. Регистрирани злокачествени заболявания	3330,7	3449,0
2. Новооткрити злокачествени заболявания	413,9	343,9
3. Регистрирани заболявания от туберкулоза	120,0	93,8
4. Новооткрити заболявания от туберкулоза	37,1	28,8

Данни: НСИ, Здравеопазване 2008 г.
Представените данни на таблици 12 и 13 показват, че няма съществени различия в здравното състояние на населението на страната и това на област Пазарджик

Неблагоприятен здравен ефект от строителните дейности върху населението и работниците

Строителството на деривационната МВЕЦ “Щастливеца” ще се извършва на две строителни площадки – площадката за изграждане на водовземното съоръжение и площадката на сградоцентралата. Между двете площадки ще се изгради линейният напорен тръбопровод, който се изпълнява на строителни участъци от по 80 м.

Площадката на водовземното съоръжение (водовземна шахта) е разположена до изравнителя. В близост до изравнителя няма обитаеми жилищни сгради
Напорният тръбопровод преминава по сервитута на изпускателя и в продължение на 3593,52 м върви успоредно на пътя до сградоцентралата. Тръбите ще бъдат от Ø1600 мм, стъклопластови, засипани на дълбочина 0,80 м. По дължината на тръбопровода няма обитаеми къщи и сгради.
Площадката за изграждане на сградата на централата се намира до с.Главиница, в близост до пресичането на р.Пишманка с пътя Пазарджик-Пещера. Площадката е на разстояние около 100 м от пътя и 150 м от най-близкия жилищен терен на селото. Сградата на централата е на един етаж и ще има машинна зала, КРУ, командна зала и работилница и склад и санитарни помещения. Силовият трансформатор и трансформатора за собствени нужди ще се монтират в закрити трансформаторни клетки. Предвижда се връзка с 20 kV електроразпределителна мрежа.

При строителството ще се използва стандартна изкопна техника. Изкопната маса ще служи за засипка на тръбопровода и подравняване на терена. Ще се доставя готов бетон от гр.Пазарджик.

Ефект на строителните дейности върху здравето на населението

Строителните дейности на строежа на площадката на водовземането и изграждането на напорния тръбопровод няма да оказват неблагоприятен ефект, поради факта, че около тях няма обитаеми жилищни сгради. Строителната площадка на сградата на централата е на около 150 м от най-близката къща. Неблагоприятен здравен ефект може да се очаква от въздействието на:

Шум. Измерването на шумовото ниво на 7,5 м от оградата на най-близката жилищна сграда показва стойност от 69 dB/A през деня и 60 dB/A през нощта. Това показва, че дневната и нощна норма за шум в околна среда за територии подложени на интензивен автомобилен трафик е превишена с 9 dB/A, респективно с 10 dB/A (Наредба 6/2006 г.). Увеличението на транспортният трафик от до 5 бетоновоза няма да доведе до увеличаване на фоновото шумово натоварване.

На този етап на проекта не е уточнено с какъв вид изкопни машини ще се работи, но обикновено, шумът, генериран от такъв вид техника е от порядъка на 80-90 dB/A. На 150 м разстояние шумът от строителната площадка, достигащ до най-близкия терен, няма да има кумулиращ ефект с транспортния шум. Шумът от строителните дейности няма да оказва неблагоприятен здравен ефект върху населението.

Прах и токсични вещества. Транспортният трафик е неорганизиран източник на прах и токсични вещества съдържащи се в изгорелите газове от МПС. Изгорелите газове съдържат азотни серни окиси, въглероден оксид и диоксид, голяма разнообразие от въглеводороди от алифатния и ароматния ред, сажди. Те имат дразнещ и канцерогенен ефект. Увеличението на транспортния трафик ще е незначително и няма да доведе до повишаване на тези емисии и до негативен здравен ефект.

Ефект на строителните дейности върху здравето на строителните работници

По време на строителството, по отношение на строителните работници неблагоприятен здравен ефект могат да окажат редица фактори на работната среда и трудовия процес, а именно:

Неблагоприятен микроклимат. Работата ще се извършва на открито, в условията на прегряващ и/или в условията на преохлаждащ микроклимат. Прегряващият микроклимат е рисков фактор за развитието на инциденти, като топлинен и слънчев удар. При хронично въздействие се стига до загуби на течности, соли и микроелементи и до топлинно изтощение. Преохлаждащият микроклимат увеличава честотата на простудните заболявания, заболяванията на скелетно-мускулната и на периферната нервна система.
Шум. Водачите на изкопните и на тежкотоварните машини ще са експонирани на наднормени шумови нива от порядъка на 80-90 до 100 dB/A. Наднорменото шумово въздействие оказва неблагоприятен ефект върху слуховата система и може да доведе до развитието на професионална твръдоухост. Шумът има неблагоприятен ефект върху централната нервно система, води до разстройство в съня, развитие на неврозоподобни състояния и е рисков фактор и за развитие на артериална хипертония.
Вибрации. Водачите на тежкотоварните машини ще са експонирани на общи и локални вибрации. При новата и съвременна техника те могат и да не надвишават допустимите норми. Наднормените нива на вибрациите в някой от тези машини (най-вече на остарялата техника) може да доведе до увреждане на вестибуларния апарат, опорно-двигателния апарат, увреждане на паренхимните органи и до развитието на вибрационна болест, която е не рядко срещано професионално заболяване сред този вид работници.
Прах. Строителните работници са изложени на неорганизирани прахови емисии. Едродисперсните прахове могат да имат само дразнещ характер върху горните дихателни пътища.
Експозиция на метални аерозоли и вредни газове. При заваръчните дейности се отделят в различни количества в зависимост от вида на заварката въглероден окис, въглероден двуокис, азотни газове, метални аерозоли (манганови, оловни, железни и други, в зависимост от вида на заваръчния материал). Тези експозиции при извършване на заварки на закрито (в помещения или вътре в големи тръби) могат да доведат до професионални хронични увреждания на белия дроб (хроничен бронхит, пневмокониоза от типа на сидерозата).
Травматизъм. Строителните работници, ангажирани с изкопни и монтажни работи, са с най-висока честота на трудов травматизъм.
Тежест на труда. Въпреки механизацията на голяма част от строителните дейности, част от тях изискват тежък физически труд, вдигане и пренасяна на наднормени тежести. Друга неблагоприятна особеност в много от дейностите е, че те се извършват в неблагоприятна работна поза и при значително статично напрежение на мускулите на тялото и крайниците. Това води до микротравми, до заболявания на опорно-двигателния апарат и нервно-мускулната система.

Заключение

Строителните дейности няма да окажат неблагоприятен здравен ефект върху населението. По време на строителството факторите на работната среда и трудовия процес могат да имат известен неблагоприятен здравен ефект върху строителите, но при предприемане на съответните профилактични мерки, които широко се прилагат в практиката, неблагоприятният ефект може да се ограничи и намали.

Неблагоприятен здравен ефект върху населението и работниците
по време на експлоатацията

По отношение на населението

Шум. По време на експлоатацията турбината ще генерира шум от порядъка на 80 dB/A, който на 10 м от сградоцентралата ще достига стойности от около 50 dB/A. На 150 м, до най-близката жилищна сграда шум от централата този шум няма да има кумулиращ ефект с по-високите нива на транспортния шум.
ЕМП. Електроцентралата ще бъде свързана с открита електроразпределителна мрежа с напрежение 20 kV, поради което не се очаква негативен ефект от генерираните от електроразпределителната мрежа ЕМП.

По отношение на работниците

По време на експлоатацията се предвижда да работят от 3 до 5 души, които да поддържат денонощно дежурство. Предвижда се за тях в близост до централата да бъде изградена малка постройка за обслужващия персонал. При работа той би могъл да бъде изложен на следните неблагоприятни условия на труд:

Шум. Електроцентралата ще работи на автоматичен режим и влизането в сградоцентралата ще е само инцидентно и/или на определени периоди. Това означава, че обслужващия персонал ще е експониран само за кратко на генерирания от турбогенераторите шум. Макар и за относително кратка експозиция, шумът от порядъка на 80-85 dB/A има неблагоприятен ефект върху нервната система и води до увреждане на слуховия анализатор. Това изисква при влизане в сградоцентралата да се носят антифони. В зависимост от вида им, те намаляват интензитета на шума от 15 до 25 dB/A.
Електромагнитни лъчения. Електромагнитните лъчения с наднормени интензитети влияят на протичането на процесите в централната и вегетативна нервна система и могат да доведат до развитието на астено-вегетативни синдроми, изразяващи се сърцебиене, зачервяване, изпотяване на дланите, повишено артериално налягане пи др. Такива полета могат да се генерират само при много по-големи мощности на електрогенераторите, и то в непосредствена близост до тях. В разглеждания случай средните стойности на ЕМП са много по-ниски от допустимите норми.

Средните стойности на ЕП обикновено са много ниски – до не повече от 100-200 V/m. Подобни стойности се срещат често в жилищните сгради и са много под приетите хигиенни норми. (Съгласно Наредба 7/1999 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, производствените процеси и работното оборудван, които са източник на електростатично поле, се монтират и експлоатират така, че интензитетът на електростатичното поле в работната среда да не надвишава 25 kV/m).

Стойностите на МП зависят от консумацията на енергия и те не могат лесно да бъдат пресметнати. Многобройни изследвания в близост до турбините в ВЕЦ показват, че магнитната индукция на х1 м разстояние може да достигне до В=1G, стойност, която е предупредителна само са лица с импланти (кардиостимулатори).

Освен това електроцентралата се смята че ще работи на автоматичен режим. Обслужването за профилактика и ремонт ще извършват при изключени съоръжения. Това изключва негативно здравно въздействие на ЕМП върху обслужващия персонал.

Каталог: ovos