Доклад По оценка за съвместимостта
Изтегляне 437.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- V . О писание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционно то предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона
- V.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитената зона
- 34 Тревисти степни съобщества на сухи варовити терени 35 Сухотревни съобщества на силикатни терени
- V І. П
ІV. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отчитане при изготвянето на план, програма и проект/инвестиционно предложение. Защитена зона BG0000322”Драгоман” е определена с цел опазване на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на защита в рамките на защитената зона; запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, включително и на естествения за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата; възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, в рамките на защитената зона. Предмет на опазване са следните природни местообитания: 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior; 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)(*важни местообитания на орхидеи); 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества; 6510 Низинни сенокосни ливади; 7220 * Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 7230 Алкални блата; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери, 9150 Термофилни букови гори; 9170 Дъбово-габърови гори от типа; 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества; 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), както и 16 вида бозайници, 4 вида земноводни и влечуги, 6 вида безгръбначни и техните местообитания и находища на три вида растения. Общата площ на зоната е 231 571.8 дка със средна надморска височина 854 м. Тя обхваща широк карстов район в югозападните предпланиния на Стара планина. Най-значимите природни дадености тук са Драгоманското и Алдомировското блато (единствените запазени карстови блата в България, възстановено през последното десетилетие), карстовите възвишения Чепън, Три уши и други по-малки, както и влажните ливади между Големо Малово и Цръклевци. Значими скални образувания има около Белидие хан. По северния склон на Чепън са запазени естествени широколистни гори. В тази зона се опазва 100% от националната площ на местообитание 7230. Мястото е едно от най-важните за опазване на приоритетното местообитание 40А0 и други асоциирани със същите условия приоритетни местообитания 91H0, 6110, 6210 и 6240. Това е единствената зона в региона на Софийска равнина, където ще се опазва Spermophilus citellus. Повече от половината площ на защитената зона е заета от сухи тревни съобщества, степи (54%=115 329 дка), храстови съобщества (17 % = 3631 дка), обработваеми земи (14% = 2990 дка), а останалата площ – от широколистни листопадни гори, изкуствени иглолистни насаждения, смесени гори (общо 10%), тресавища, блата, мочурища (2%) и населени места и индустриални обекти (3%). V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона V.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитената зона При теренните наблюдения се установи, че растителността на територията на концесионната площ е представена от вторично възникнали на мястото на унищожени широколистни гори ксеротермни и мезоксеротермни многогодишни тревни съобщества, доминирани от калцифитни тревни формации от преставители на родовете белизма, власатка, овсига, коило, троскот, ливадина, живовлек и др. Тъй като почвите върху варовиковата основа са плитки, тревната покривка не е плътна. Незначителна е и плътността на спорадично разпръснати храсти шипка, глог, джанка и др. От наблюденията се установи, че в границите на концесионната площ попадат два типа природни местообитания, предмет на опазване в защитената зона. Почти цялата част от територията е заета от 6210* „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia)”, сред което мозаечно представено е местообитание 62АО „Източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества” върху пренебрежимо малка площ в североизточната и югозападната част на територията. Петната от природно местообитание 62АО, разположени в североизточната част на находището, са извън предвидената за разработване площ от 200 дка. Реализирането на кариерата ще доведе до пряко увреждане, вкл. унищожаване на природно местообитание 6210* върху 200 дка работна площ и 24 дка площи на депото за откривка и работни площадки, които в последствие ще бъдат рекултивирани. Това въздействие е дълготрайно, локално и обратимо за около пет години след провеждане на рекултивационните мероприятия. Унищожаване на растителната покривка върху допълнителни площи за създаване на пътища извън концесионната площ не се налага, тъй като достъпът до кариерата ще са осъществява по съществуващи черни пътища. Общото покритие на хабитат 6210* според стандартния формуляр в зоната е 20%, което спрямо общата й площ възлиза на 42 714 дка. Увреждането на максимум 224 дка от тях за изграждане на кариерата представлява 0.52 % от площта му в защитената зона, което прави този вид пряко въздействие незначително в границите на зона „Драгоман” и от гледна точка на националното покритие на този тип природно местообитание. При теренните проучвания в подходящия вегетационен период не са констатирани екземпляри орхидеи, както и нито един от трите вида растения, фигуриращи в стандартния формуляр за защитена зона „Драгоман”. Съвкупността от абиотичните и биотични условия в границите на концесионната площ не предполагат съществуването на находищата на Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum) (тя се среща из светли гори, храсталаци и поляни в цялата страна до 1 000 м.н.в.), Жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa), установена в най-недостъпните части на Драгоманското блато през 1928 г. и Карниолска пушица (Eleocharis carniolica), разпространена по влажни места, блата и мочурища. Предвид това не се очаква негативно пряко или косвено въздействие върху цитираните растителни видове и тяхното разпространение от реализацията на инвестиционното предложение. В Стандартния формуляр като обект на опазване (Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС) са посочени 20 гръбначни Chordata, подтип Vertebrata и 6 вида безгръбначни (Nonchordata). Върху територията на обекта не са регистрирани представители на влечугите (Reptilia) и земноводните (Amphibia). Предвид биологията на земноводните, няма подходящи местообитания за тях. Теренът на инвестиционното предложение се определя като неподходящ за пребиваване, хранене, разможаване и пр. за жълтокоремна бумка, обикновената блатна костенурка и големия гребенест тритон, тясно свързани с водната среда, каквато липсва на територията на концесионната площ. Не е възможно реализирането и експлоатацията на кариерата да доведе до пряко унищожаване на екземляри от тези видове, до увреждане на находищата им или до изменение в ключови параметри на зоната от занчение за тях. Съществува непотвърдена информация за присъствие в миналото на шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) в защитената зона „Драгоман”. Както е посочено в стандартния формуляр, липсват каквито и да било данни за размера, числеността и плътността на популацията на шипоопашатата костенурка (Р), посочен като вид с широк обхват на разпространение (С). Според класификацията на палеоарктичните хабитати на Devillers&Devilers, 1996, сухоземните костенурки в България обитават тревисти степни съобщества на сухи (34) варовити и (35) силикатни терени, сходни с тези в концесионната площ. 16 Пясъчни дюни и брегове обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море 31.8.1. Западноевразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др. 32 Твърдолистни храсталаци, термо-медитерански храстови формации (Предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Санданско-Петричката котловина) 32.21А Гъсталаци на Phyllirea 32.531 Източна верига на Cistus incanus 32.71ч Гръкобалкански псевдо маквиси 34 Тревисти степни съобщества на сухи варовити терени 35 Сухотревни съобщества на силикатни терени 41.7 Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун) 41.8 Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др. Предвид това, установения хабитат на терена на кариерата е потенциално местообитание на шипоопашатата костенурка с отлична представеност. Не е изключено присъствието на единични екземпляри, макар че при неколкократното обхождане на терена по маршрутния метод не бяха установени такива. Използването на терена на бъдещата кариера като място за укриване, снасяне на яйца или хранене е малко вероятно и би било силно затруднено (напр. за заравянето на яйцата) поради рядката разпръсната храстова растителност, плитката каменлива почва и липсата на храна (особено през сухия период). Липсват и подходящи екотони между концесионната площ и съседните терени, които биха могли да са обитавани от този вид. Реализирането на инвестиционното предложение може да въздейства негативно чрез унищожаване на подходящи местообитания на сухоземната костенурка при разработване на кариерата и да предизвика безпокойство и прогонване на екземпляри в случай на присъствие на такива. Предвид направеното в стандартния формуляр описание на класовете земно покритие в защитената зона и палеалктичната класификация на местообитанията на сухоземните костенурки около 80% от територията на зоната предлагат подходящи условия за шипоопашата костенурка. Това е площ от 170 858 дка и увреждането на 224 дка от него са 0.13%, така, че очакваното евентуално отрицателно въздействие върху местообитанието и популацията на вида в зоната е незначително и не променя благоприятното му природозащитно състояние. Реализирането на кариерата в границите на концесионната площ няма да окаже каквото и да е пряко или косвено отрицателно въздействие върху видрата (Lutra lutra) и нейните местообитания, тъй като видът е свързан с водната среда, каквато липсва на терена. Местната популация наброява едва 3-5 индивида според стандартния формуляр. Този бозайник се придържа до сладководни басейни, богати на риба. Отдалечеността на терена на кариерата от водни тела (двете реки Блато и Сливнишка) е предпоставка за заключение, че няма да се засегнат местообитанията им, нито се очакват негативни въздействия върху числеността им в защитената зона. Предмет на опазване в зоната е европейският лалугер (Spermophilus citellus), гризач от семейство Катерицови. Съгласно Корине Ландкавър, използван за целите на Натура 2000, местообитанията на лалугера се покриват от класове пасища, селскостопански площи със значително участие на естествена растителност, естествени ливади, площи с разпръсната растителност, ниски храсталаци. В стандартния формуляр е посочен като изключително рядък вид (V). Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята и като прави много резервни входове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита черноземни, канелено горски и планинско ливадни почви, каквито липсват на терена на инвестиционното предложение. Този вид не е регистриран на територията на инвестиционното предложение, не са забелязани следи от пребиваването му и в съседните площи, и реализирането на кариерата няма да окаже значително отрицателно въздействие върху подходящи за него местообитания и популациите му, предвид малката му площ спрямо общата площ на подходящите за него класове земно покритие. Тяхното общо процентно покритие според стандартния формуляр в зоната е около 75%, което спрямо общата площ на зоната възлиза на 160 179 дка. Увреждането на 224 дка от тях за изграждане на кариерата представлява 0.14% от площта им в защитената зона, което прави въздействието незначително и не променя благоприятното му природозащитно състояние. Присъствието на хора и тежка техника също не се очаква да предизвика отрицателно въздействие като безпокойство, прогонване и последващо намаляване на числеността на популацията му, в случай, че има неустановени при наблюденията колонии извън концесионната площ (напр. покрай пътните артерии). На практика има случаи на наблюдения на колонии лалугери непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. В планинските райони, където се осъществява пасищно скотовъдство, лалугери дори влизат във временните складови постройки на човека за хранене от складиран фураж. Друг от видове, предмет на опазване в зоната, за който според стандартния формуляр липсват каквито и да са данни за популацията му, е пъстрият пор (Vormela peregusna). Следи от присъствието му (следи, екскременти, леговища) на този вид върху територията на инвестиционното предложение и в съседство не са регистрирани. Предвид биологията на вида, екземпляри могат да се наблюдават освен в горски и покрити с храсталаци територии, и в открити територии. Те не копаят собствени подземни убежища, а разширяват убежища на други видове гризачи. Територията на инвестиционното предложение може да бъде разглеждана като потенциално местообитание, чието площно покритие съвпада с това на лалугера. Към тази площ като се прибави и площта на териториите, покрити с гори (общо 81% от зоната, 172 993 дка), следва заключението, че реализирането на кариерата може да доведе до пряко увреждане или унищожаване едва на 0.13% от него, така че отрицателното и въздействие връху местообитанията и популацията на вида пъстър пор се оценява като незначително, без да се очакват изменения и в благоприятното му природозащитно състояние. Според стандартния формуляр, европейският вълк (Canis lupus) е представен в зоната едва с 1- 2 екземпляра. В началото на 20 век вълкът се среща в цялата страна. През 80-те години започва числеността му да нараства значително заради забраната на поставяне на отровни примамки за хищници и поради увеличаване броя на дивите копитни животни, които са основна негова храна. Днес броят на екземплярите отново намалява поради разрешения целогодишния лов, намаляване на хранителната база, конкуренция и хибридизация със скитащи кучета. През размножителния период обитава планините, като предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като през есента и до средата на зимата слиза и в равнините. При сурови зими единични екземпляри слизат в Предбалкана и равнината за търсене на храна. По сведения на местни жители (пастири, ловци и служители в горски и ловни стопанства, природолюбители) през последните десетилетия индивиди на вида не са регистрирани в района на с. Опицвет и съседните му села.
В защитена зона BG0000322 от клас Бозайници (Mamalia) се опазват няколко вида прилепи – мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям нощник (Myotis myotis), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), дългоух нощник (Myotis bechsteini), остроух нощник (Myotis blythii), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) и южен подковонос (Rhinolophus euryale). Това са видове, които използват различни местообитания, в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножаването и отглеждането на малки и копулацията, поради което те се разделят в две екологични групи – пещеролюбиви и непещеролюбиви. Последните използват различни убежища през различните сезони – скали, карстовите райони, гори, подземни убежища, постройки и др. Като цяло основните предпочитани типове ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл. бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, окрайнини на гори и самите гори. Предполага се, че се ориентират по различни естествени и изкуствени “линейни” елементи на ландшафта, като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и т.н., което определя значението им като летателни коридори. Видно от екологичните изисквания на прилепите, теренът на инвестиционното предложение не е място, в което прилепите да намерят подходящи убежища поради липса на скални цепнатини или стари хралупести дървета. Възможно е спорадично някои екземпляри да ползват тези терени за ловуване, т.е. като хранително местообитание. Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до унищожаване или фрагментиране на техни местообитания или до прекъсване на техни биокоридори.
Въздействията от строителството на кариерата, което по време съвпада с продължителността на концесионния договор за добив, се определят като незначителни, дълготрайни и обратими в рамките на 5 години след завършване на рекултивационните мероприятия. Очаква се да бъдат увредени, вкл унижожени 0.52 % от природно местообитание 6210*, 0.13% от потенциалните местообитания на Testudo hermanni и Vormela peregusna, 0.14% от тези на Spermophilus citellus и значително под 1% от хабитатите, отговарящи на екологичните изисквания на Carabus hungaricus. Степента на отрицателно въздействие е доста под определяната като значителна и негативни изменения в благоприятният им природозащитен статус не се очаква. Останалите посочени като предмет на опазване в зоната природни хабитати и видове от Reptilia, Amphibia, Mamalia и Nonchordata и техните местообитания няма да бъдат повлияни от разработването и експлоатацията на кариерата. Предложените мерки допълнително ще смекчат, изразеното макар и в малка степен възможно отрицателното въздействие върху зоната. Въздействие върху местообитанията на видовете ще бъде поетапно (по 10 дка годишно), съгласно работния план за откривни, добивни, строително-монтажни и рекултивационни дейности. В резултат на отнемането на полезното изкопаемо ще бъде променен ландшафта, без това да се отрази отрицателно на връзките между близко разположени защитени зони. След приключване на добивните работи и успешно поетапно рекултивиране на нарушения терен, се очаква възстановяване на природна среда, близка до сегашната за период от около пет години. Урбанизирането на територията няма да доведе до фрагментация на популации на видовете, предмет на защита в зоната, тъй като в концесионната площ не са установени популации и находища на опазваните видове, за които строителството и експлоатацията на кариерата да представлява заплаха за фрагментацията им. Тъй като на площадката ще има почти непрекъснато присъствие на хора и техника, може да се очаква макар и незначително отрицателно въздействие чрез обезпокояване на видове по време на строителството и по време на експлоатацията, вкл. прогонване на видове, които обитават терена на инвестиционното предложение или в близост до него. Очакваните въздействия от реализирането на инвестиционното предложение чрез отделяне на емисии от взривните работи и от техниката, генерирани отпадъци от добива и работещите на обекта, които пряко или косвено биха въздействали върху компонентите на околната среда, също могат да се характеризират като локални, незначителни, макар и дълготрайни. Технологията за добива на строителни материали чрез взривни дейности, използването на тежкотоварна техника за извозване на материала от котлована до мобилната ТСИ и от работните площадки до потребителите, е свързано с шумово натоварване на района и вибрации. Видно от цялостния работен проект, очакваното въздействие от разлета на късове и разпространението на разлет на късове и на ударната вълна не надвишава 600 м, което остава в границите на концесионната площ. Това въздействие също е с локален характер. При разработването на кариерата и по време на добива на диабази в нея може да се очаква обезпокояване на някои видове животни поради причиняваните вибрации, шумово и светлинно замърсяване от нея. Използването на взривове за разкриване на запасите ще е ограничено до 3-4 пъти в годината. Това въздействие има локален характер и поради внезапното му възникване, ще предизвика силно безпокойство, включително непосредствена опасност от унищожаване на разположени в близост индивиди. Очаква се те да напуснат района, но след прекратяването на действието на дразнителя, ще се завърнат по обичайните си места. Ако взривовете се съобразят с размножителния период на повечето видове (ранна пролет), не се очаква безпокойството да предизвика прогонване на видовете от този район, както и изменения в числения им състав и вторични изменения във възрастовата и полова структура на популациите им. С подобно въздействие, но по-продължително и с по-слаба интензивност, ще се отрази засиленото присъствие на хора и техника върху предмета и целите на опазване в защитена зона „Драгоман”. Това няма да се отрази значително отрицателно върху видовия състав и броя на индивидите в зоната. Не се очакват отрицателни въздействия и върху отделни елементи на защитената зона от жизненоважно значение за тези местообитания и видове като ключови елементи. Инвестиционното предложение не е разположено в близост до водоем, не е свързано с корекция на реки и др., които може да бъдат пряко повлияни от реализирането му. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа не предполагат замърсяване на повърхностните и подземните води в района на кариерата. Единственото възможно негативно въздействие върху качеството на водите е инцидентно повишаване на неразтворени вещества в дренираните дъждовни повърхностни води от работната площадка, които да доведат до мътност на реката. Влиянието върху чистотата на въздуха оказват дейности като товарене на готова продукция и отпадъка и насипообразуване, както и отделените емисии от изгорели газове от строителната и транспортна техника, които не се очаква да надвишават ПДК. Влиянието се ограничава в радиус от 50 до 100 м от крайния контур на кариерата при силни ветрове. Това въздействие е локално, периодично, незначително и краткотрайно (до 1 час след спиране на вятъра). За намаляване на праховото замърсяване на въздуха, в работния проект е предвидено системно оросяване на кариерните площадки, вътрешните технологични пътища и при добива на трошена фракция. Оросяване ще се извършва в периода май - октомври. Поради липса на водоизточник на терена на инвестиционното предложение, вода за такива нужди (вкл. и за битови) нужди, ще бъде осигурявана от водоноски. Източник на шум и вибрации с продължително действие ще бъде тежката техника, използвана за изземане, товарене, транспортиране на полезното изкопаемо, както и трошачно-сортировъчната инсталация. По предварителни проучвания, издаваният шум от такива машини е в рамките на 75 dB, а на 50 м от тях спада до 45 dB, което е в рамките на допустимото от Наредба №2 за мониторинг на шума. Основното количество на отпадъците, които ще се генерират от експлоатацията на обекта, са битови отпадъци, оставяни от работещите на площадката хора. Събирането ще се осъществява в найлонови торби за отпадъци, които ще бъдат периодично извозвани според указанията на общинските власти. Не се очаква замърсяване на терена и водите със смазочни материали, нефтопродукти и др. от присъствието и експлоатацията на тежката товарна техника, тъй като на терена на инвестиционното предложение не се предвижда поддръжката и ремонта й. Тези дейности ще се извършват във външни автосервизи и бензиностанции, така че на територията на концесионната площ няма да се формират нефтени отпадъци. Концесията за добив на в площ „Целовижда” възлиза на 438,4 дка, от които находището е 322.131дка. От него за 25 години ще бъдат отработени само два хоризонта на обща площ 200 дка. Предвид технологията на добива на подземните богатства и обстоятелството, че се засягат пряко и косвено 224 дка от територията на защитената зона (200 дка котлован и 24 дка депа и работни площадки), и то разположени в периферията й, може да се заключи, че не се очакват нарушения в целостта, структурата и природозащитните на защитената зона. VІ. Предложения за смекчаващи мерки, за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитената зона и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитената зонА в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки Предвид описаните типове въздействия върху защитената зона и върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване, се предлагат следните смекчаващи въздействието от осъществяването на кариера „Целовижда” мерки.
Каталог: ovos Изтегляне 437.84 Kb. Сподели с приятели:
|