Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м
Таблица 16. Максимален годишен валеж с различна обезпеченост за годината
Таблица 17. Средна десетдневна височина на снежната покривка (сm)
Таблица 18. Брой на дните със снежна покривка по десетдневия
Във връзка с голямата надморска височина, сумата на валежите е една от най-високите за страната, което е благоприятно за самопречистването на атмосферата. Таблица 19. Средна месечна и годишна относителна влажност на въздуха (%)
Влажността на въздуха също е едно от условията, които обуславят разсейването на атмосферните примеси. За размера на изпарителните процеси говори относителната влажност на въздуха. За разглеждания район влажността достига максимална стойност през месец декември – 74 % при годишна влажност 67 %. Този максимум е разместен само с един месец спрямо максимума на мъглите, който е през месец ноември. През зимното полугодие общият брой на дните с мъгли е 20.7 при годишна сума 26.2 дни. 3.1.1.3. Характеристики на приземния вятър Северозападните части на района са отворени на запад, което определя и посоката на господстващите ветрове, а именно западните, които заемат 45,1 % и са целогодишни с преобладаващо влияние от м. ХІ до м. ІV, следвани от североизточните – 14,9 %, югоизточните – 14,3 %. Дните без вятър в този район са 18,4 %. Броят на дните, през които духат силни ветрове със скорост по-голяма от 14 м/сек, е 119 за година. Информацията, изложена в настоящия параграф, разглежда в климатичен аспект характеристиките на приземния вятър (вятъра, измерен на височина 10 м от подстилащата повърхност). В качеството на изходен материал са използвани данните от четири станции (Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак), намиращи се в непосредствена близост до разглеждания район – територията на община Борино. Въпросните станции разполагат с наблюдателен период, по-голям от 50 години, което позволява да се получат статистически достоверни характеристики, на базата на които могат да бъдат направени изводи в режимен план за циркулационните особености на района. Таблица 20. Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек)
Приведените в горната таблица резултати показват приблизително еднакъв годишен ход на средномесечната скорост на вятъра, измерен в станциите с 50-годишен период. В следващите разглеждания ще се спрем само върху характеристиките на приземния вятър, получени въз основа на информацията от станция Смолян, която по наше мнение в рамките на точността, може да се използва за описание на метеорологичния режим в разглеждания района. В таблицата са приведени резултати за средната месечна и годишна скорост на вятъра по срокове. В качеството на контролна станция е използвана станция Чепеларе. Получените резултати показват еднакви тенденции в денонощната и годишна изменчивост на разглежданите характеристики, а именно:
Таблица 21. Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек) по срокове
Средната скорост на вятъра по посоки е интересно и важно разпределение, характеризиращо в сезонен аспект циркулационните особености на разглеждания район. В района на ст. Смолян преобладаващи през цялата година са ветрове с посока N, NW, W и SW. Вероятно се дължи на посочения по-горе факт, свързан с наличието на речна долина с ориентация Е–W. Таблица 22. Средна скорост на вятъра по посоки (м/сек)
В следващата таблицата е дадена честотата на вятъра в различни скоростни интервали. Получените резултати показват, че в около 93 % от случаите през годината скоростта на вятъра се изменя в интервала 0–5 м/сек. Скорости на вятъра 10 м/сек се наблюдават приблизително в 5 % от случаите. Случаи със скорост на приземния вятър над 20 м/сек се наблюдават много рядко и съставляват 0.3 % от общия брой случаи. Едно такова разпределение е типично за планински райони с надморска височина около 1000–1500 м, разположени в пресечена местност и покрити с дървесни видове, чиято височина е по-голяма от 10 м. Обяснява се с влиянието, което оказват теренните форми и наличието на дървесна растителна покривка. Таблица 23. Честота на вятъра по скорост в градации (%)
Честотата на разпределение на вятъра по посоки (в %) и тихо (в %) е дадена в таблица по-долу. Представено е по месеци и в годишен план. Годишното и месечните разпределения са годишната и месечни рози на вятъра, показани в табличен вид. За по-голяма нагледност е показана годишната роза на вятъра в графичен вид. Случаите, в които е регистрирана посока и скорост на вятъра, са разпределени в проценти по 8-румбова скала. Анализът на получените резултати показва, че преобладаващи посоки за приземния вятър в ст. Смолян са N и NW. Това правило е в сила както при годишните, така и при месечните изводи. Таблица 24. Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%)
Роза на ветровете Станция Смолян Приключвайки параграфа за приземния вятър, искаме още веднъж да отбележим, че резултатите, получени на базата на наблюдения, извършени в ст. Смолян, могат с достатъчно добра точност да се приложат и за района на с. Буйново. Последното твърдение важи само при уговорката, че разглеждаме циркулацията в режимен план. 3.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух В проучването за оценка на замърсяването на атмосферния въздух в района са обхванати следните групи източници:
А) Анализ и оценка на емисиите и имисиите от транспорта Отпадъчните (изгорелите) газове се отделят от автомобилния поток, който се състои от различни видове автомобили. Количеството им е различно за товарните автомобили и леките коли, а също по отношение на бензиновите и дизеловите двигатели. При изгарянето на течните горива се отделят твърди, течни и газообразни вещества. Те попадат във въздуха на височината на ауспусите (около 50 см от повърхността на земята) и се разпространяват с различна скорост в зависимост от техния вид и атмосферните условия. Днес към основните замърсители на околната среда при експлоатацията на ДВГ, свързани непосредствено със състава на използваните бензинови, дизелови, газови горива и различните видове масла следва да се отнесат: 1. Въглеводороди – над 200 вида. Сред тях особено внимание заслужават полицикличните и ароматни въглеводороди (бенза-а-пиренът), олефиновите въглеводороди и ацетиленовите въглеводороди. 2. Кислородосъдържащи съединения – въглероден диоксид; въглероден оксид; алдехиди (мравчен, оцетен, бензалдехид); кетони (ацетон, ацетонфенон); карбонови киселини (мравчена, оцетена, пропионова); епоксиди (етилинов, пропиленов); алкохоли (метанол, етанол, пропанол); феноли; етери; етери на карбонови киселини; лактони; лактиди; катрани и др. 3. Оловни аерозоли – оловен оксид и диоксид; оловен хлорид и бромид; оловни хидроокиси; оловни съединения със смесена структура. 4. Серни съединения – (SO)Х; оловни, калциеви, цинкови, бариеви, натриеви, ванадиеви, никелови и молибденови сулфиди; органични серни съединения като меркаптани, сулфиди, сулфоокиси, сулфони, серни киселини, дисулфиди и полисулфиди. 5. Азотни съединения – NOХ; оловни, калциеви, цинкови, нитрати, азотни киселини, амониеви съединения, органични азотни съединения. 6. Елементно органични съединения – производни на силиция, бора, цинка, бария, калция, молибдена, ванадия, магнезия, никела, фосфати, специални съединения, употребявани като присадки за горива и масла. Това са възможните замърсители, които теоретически биха могли да се отделят при движение на ДВГ по пътищата. Точният количествен и качествен състав е функция от вида на двигателите, от условията на експлоатация, от вида на горивата, от пътищата и т.н. При изгаряне на 1 кг от използваните у нас горива тези стойности са приблизително следните:
Замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт е тясно свързано с пътната мрежи на съответния район. Данни от преки измервания на замърсяването на атмосферния въздух в дадената ситуация липсват. Минаващият в близост до обекта път е с ниска интензивност на движение на МПС, което е предпоставка за отделяне на минимални количества вредни емисии в атмосферния въздух. Климатичните, метеорологичните и орографските условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приемния слой на атмосферата. Не съществува опасност от разпространяване на атмосферни замърсители на далечни разстояния, както и да се въздейства на състоянието на въздушния фон в района от преноси “отвън”, поради специфичния релеф на площадката на обекта. Отсъствието на промишлени източници на прахово-газови емисии, отдалечеността от крупни населени места в съчетание с подходящите климатични и метеорологични фактори и местоположението на базата за отдих следва, че чистотата на атмосферния въздух е на максимално високо ниво. Липсата на големи източници на вредни вещества във въздуха, ниската интензивност на транспортно движение и богатството на наличните зелени площи дават основание да се определи разглеждания район като “чист” на атмосферни замърсители.
За него е характерна сезонноста. Емисиите на вредни вещества започват с пълния си капацитет през отоплителния сезон – от октомври до април-май. И тук за съжаление липсва информация за структурата на използваните горива. Това не позволява точно оценяване на приноса на битовите горивни инсталации към общото замърсяване на въздуха в района. Изгарянето на горива през зимния период е единствената причина за отделянето на някакви вредни вещества в атмосферата, поради което, макар и на пръв поглед незначителни, представлява интерес те да бъдат определени количествено:
Поради малките дебити на тези газове, те имат влияние върху атмосферния въздух само в локален мащаб. На базата на тези констатации и изводи, въпреки липсата на преки измервания на фоновата замърсеност, може да се направи следната оценка за състоянието на атмосферния въздух в разглеждания район:
В границите на проучваната територия, обусловено от функцията и териториалната принадлежност, няма обекти (точкови, линейни, производствени, битови, комунални и др.), които да предизвикват дълготрайно негативно влияние върху качествата на атмосферния въздух. 3.2. Повърхностни и подземни води Основна регулираща артерия в района на обекта е река Буйновска, която след с. Тешел е известна под наименованието река Въча. Река Буйновска води началото си от извори южно от с. Буйново в близост до границата с Гърция. Първоначално тече на северозапад до с. Буйново, след което протича в северна посока до с. Тешел, където приема десния си приток река Триградска, сменя посоката си на североизток до разклона за кв. Настан, където приема десния си приток река Широколъшка и променя посоката си на север. По река Буйновска (Въча) има добре развита мрежа с достатъчен брой ХМС. Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидрометрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики. Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м. август и м. септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м. октомври и м. ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води. Основните хидрографски и хидроложки характеристики на реките са посочени в следващите таблици. Каталог: ovos Изтегляне 10.96 Mb. Сподели с приятели: |