Степен на значимост и застрашеност

Степен на значимост и застрашеност

на влечугите в района на обекта

• 
  Орнитофауна (Пти­ци)
  

Видовете птици в района около находището са представители на орни­токомплекса на горските птици.

Мно­го доб­ре e проучена гнез­до­ва­та ор­ни­то­фа­уна на съ­сед­ните те­ри­то­рии – Пам­по­ро­во (Нан­ки­нов, Д., 1987). По­ра­ди непосредствената ге­ог­раф­с­ка­ бли­зост на ку­рор­та Пам­по­ро­во (1-5 км), приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви­те над­мор­с­ки ви­со­чи­ни и ти­па на рас­ти­тел­нос­т­та (смър­чо­ви го­ри) те­зи дан­ни заедно с дан­ни от мо­ног­ра­фи­ята “Пти­ци­те на Ро­до­пи­те” (Ми­чев, Т., Ц. Пет­ров), са изцяло представителни и за Смолянски езера. По­тен­ци­ал­ни пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та в района на Смолянските езера са: Ма­лък яс­т­реб (Accipiter nisus), Обик­но­вен мише­лов (Buteo buteo), Глу­хар (Tertao urogаllius), Ле­щар­ка (Bonasia bonasia), Бал­кан­с­ки кек­лик (Alectoris graeca), Гри­вяк (Columba palumbus), Ку­ку­ви­ца (Cuculus canorus), Че­рен къл­вач (Dryocopus martius), Зе­лен къл­вач (Picus viridis), Го­лям пъс­тър къл­вач (Dendrocopus major), Бе­лог­ръб къл­вач (Dendrococpus leucotos), Гор­с­ка чу­чу­ли­га (Lullula arborea), Гор­с­ка бъб­ри­ца (Authus trivialis), Вод­на бъб­ри­ца (Authus spinoletta), Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea), Орех­че (Troglodites troglodites), Гор­с­ка за­ви­руш­ка (Prunella modilaris), Чер­ве­ног­ръд­ка (Erithacus rubecula), До­маш­на чер­ве­но­опаш­ка (Phoenicurus ochrurus), Бе­ло­гуш дрозд (Turdus torquatos), Кос (Trudus merula), По­ен дрозд (Turdus philomelos), Име­лов дрозд (Turdus viscivorus), Чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че (Sylvia atricapilla), Елов пе­вец (Phylloscopus collybita), Жъл­тог­ла­во крал­че (Regulus regulus), Чер­ве­ног­ла­во крал­че (Regulus indicapillus), Лъс­ка­вог­лав си­ни­гер (Parus polustris), Ма­то­вог­лав си­ни­гер (Parus montanus), Го­лям си­ни­гер (Parus major), Ка­чу­лат си­ни­гер (Parus cristatus), Бо­ров си­ни­гер (Parus ater), Гор­с­ка зи­дар­ка (Sitta europaea), Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio), Сой­ка (Carrulus glandarius), Со­ке­ри­ца (Nucifraga cariocatactes), Обик­но­ве­на чин­ка (Fringilla coelebs), Ди­во ка­нар­че (Serinus serinus), Зе­ле­ни­ка (Carduelis chloris), Ка­дън­ка (Carduelis cardielis), Ел­хо­ва ска­тия (Carduelis spinus), Кръс­то­чов­ка (Loxia cuvirostra), Чер­ве­нуш­ка (Pyrrhula pyrrhula).

Поради близостта на района със селскостопански площи и с квартал Езерово често срещани са и някои синантропни видове птици: Сива врана (Corvus corone), Чавка (Гарга) (Corvus monedula), Сврака (Pica pica).

Съг­лас­но Приложение № 2 с Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, от този списък не­за­щи­те­ни са един­с­т­ве­но гри­вя­кът (Columba palumbus), сойка­та (Garrulus glandarius), сивата врана(Corvus corone), гаргата (Corvus monedula), и свраката (Pica pica).

Мал­ки­ят яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­ве­ни­ят ми­ше­лов (Buteo buteo) и глу­ха­рът (Tetrao urogallus) имат ста­тут на зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­рия, но са с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Чер­ни­ят къл­вач (Dryocopus martius) и бе­ло­гър­би­ят къл­вач (Dendrocopos leucotos) са ред­ки ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га, но съ­що с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Съг­лас­но SPEC ка­те­го­ри­за­ци­ята на ев­ро­пейс­ки­те пти­ци (Ticher, Heath, 1994; Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц. “Пти­ци­те в Ро­до­пи­те”) сред спо­ме­на­ти­те в гор­ния спи­сък пти­ци не при­със­т­ват ти­по­ве, има­щи ка­те­го­рия Spec 1 (гло­бал­но зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве), а към Spec 2 (ви­до­ве, кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се отнася са­мо Alectoris graela и Picus viridis (но в бъл­гар­с­ка­та Чер­ве­на кни­га те са без ка­те­го­ри­я). Към ка­те­го­ри­ята Spec 3 (ви­до­ве, не­кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па, но с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се от­на­ся Columba palumbus (не е вклю­чен в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

В ка­те­го­ри­ята Spec 4 (ви­до­ве с бла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, но кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с на­ма­ля­ва­ща чис­ле­ност) са Parus cristatus, Regulus regulus, Regulus indicapilus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (ни­кои от те­зи ви­до­ве не са вклю­че­ни в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

От ана­ли­за е оче­вид­но, че сред по­тен­ци­ал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на района не се сре­щат ви­до­ве, ко­ито да са зас­т­ра­ше­ни и съ­щев­ре­мен­но с не­бла­гоп­ри­ятен ста­тус (уяз­ви­ми, ред­ки, на­ма­ля­ва­щи).

По­ве­че­то от пред­с­та­ви­те­ли­те са три­ви­ал­ни ви­до­ве за ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те иг­ло­лис­т­ни го­ри, по­ве­че­то от ко­ито се на­ми­рат под за­щи­та­та на Закона за биологичното разнообразие.

• 
  Бо­зайни­ци
  

Добрата хранителна база, която предоставят околните селскостопански площи, е предпоставка за развитие на дребни бозайници от разредите насекомоядни и гризачи:

• 
  сем. Talpide – Къртици: къртица (Talpa europea)
  
• 
  сем. Soricidae – Земеровки: обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), малка кафявозъбка (Sorex minutus);
  
• 
  сем. Мuridae – Мишeвидни гризачи: обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), полска мишка (Apodemus agrarius);
  
• 
  сем. Arvicolidae – Полевки: кафява горска полевка (Clethrionomys glareolus), сива полевка (Microtus arvalis).
  

Посочените видове са широко разпространени и нямат природо­защитен статус.

Според Националната Стратегия за опазване на биологичното разно­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местопо­ложението на обекта). Според Стратегията районът е с висока степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбе­лязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с висока степен на значи­мост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположение на обекта).

Територията на бъдещото ваканционно селище не е място за размножаване, хранене и почивка при миграции и линеене на дивите животни. Районът на обекта не е КОРИНЕ място, Рамсарско място и не е орнитологично важно място.

Площта на имотите, предстоящи за застрояване, не се населява трайно от животински видове, вклю­чени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие. В рамките на имотите не са установени местообитания на застра­шени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа.

3.8. Ландшафт

Съгласно ландшафтното райониране на Република България площадката попада в Централно балканската планинска котловинна ландшафтна област.

Лан­д­шаф­тът на местността Смолянски езера е ти­пич­но ви­со­коп­ла­нин­с­ки. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, ви­со­ки­те над­мор­с­ки рав­ни­ща, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Вли­яние вър­ху лан­д­шаф­та оказ­ват и ан­т­ро­по­ген­ни фак­то­ри – раз­по­ло­же­ни­ето на еле­мен­ти­те на ку­рор­т­на­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра (хижа, по­чив­на стан­ция, микроязовир, лиф­т, пис­ти, сгра­ди и др.)

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с ви­со­коп­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, про­ме­нен в значителна степен от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние.

В района около площадката се обособяват следните видове ландшафти:

• 
  горски иглолистен склонов;
  
• 
  горски иглолистен билен;
  
• 
  горски иглолистен долинен;
  
• 
  ливаден склонов;
  
• 
  ливаден билен;
  
• 
  водни ландшафти – езерата, микроязовира, дерета и реки;
  
• 
  транспортен – път за Смолянските езера и хижата;
  
• 
  антропогенен селищен равнинен;
  
• 
  антропогенен селищен склонов.
  

Районът на Смолянските езера е с уникален ландшафт. Районът със седемте малки езера и мочурище, превърнато в микроязовир, е влажна зона, твърде чувствителна като екосистема.

Смолянските езера са седем броя и са интересни със свлачищния си произход. Обектът е разположен в голяма близост с групата от трите горни езера и езерото “Османовия гьол”. В ра­йо­на на Смолянските езера става съчетаване на равнинни с мно­го стръм­ни те­ре­ни. От равнинните тераси, върху които са разположени трите езера, започват стръмни склонове, покрити с представителни смърчови гори, оградени с венец от риолитни скали (Орфеевите скали). В северно направление се издигат стръмни склонове, обрасли със смърчови гори – подстъпи към върховете Сне­жан­ка (н.в. 1926 м) и Мур­га­вец (н.в. 1858 м).

Красивите риолитни Орфееви скали и каменопад оформят типичните за ландшафта особености. В южна посока, раз­по­ло­же­но на по-мал­ка над­мор­с­ка ви­со­чи­на (1300-1500 м), са ливади и ниви с юго­из­точ­но, юж­но и юго­за­пад­но из­ло­же­ние. В югоизточно нап­рав­ле­ние от обекта по стръм­ния склон вър­ху шо­се­то Смо­лян – Пам­по­ро­во се из­ди­га впе­чат­ля­ва­щ риолитен масив Турлата, засилващ характерния об­лик на лан­д­шаф­та.

О
бектът преобладава като елементарен с въздействието си върху околната среда и предвид това средата се приспособява към антропогенните въздействия.

3.9. Природни обекти

• 
  Природна забележителност “Смолянски езера”
  

Представлява гру­па от пла­нин­с­ки езе­ра със свла­чи­щен про­из­ход и част от горски масив, покрит със смърчови гори с обща площ 49.5 ха. Обя­ве­на е със За­по­вед № 374 на КОПС (ДВ бр. 39 / 1982 г.) с цел за­паз­ва­не на ра­йо­на око­ло езе­ра­та. Защитената територия включва три от седемте Смолянски езера, заемащи по-високите надморски височини в сравнение с останалите. Най високо разположено е Мътното (Вълшебното) езеро, заемащо плитко понижение в подножието на скалисти склонове, заобиколено от високи смърчови гори. Площта му е 2.51 дка, дълбочината му до 5.05 метра, като няма видим отток. Най-голямо е езерото, разположено на надморска височина 1500 метра в близост до параклиса “Свети Дух”. Площта му е около 17 декара, а дълбочината до 4 метра. Почти половината от повърхността му е заета от торфен пласт с дебелина до 1 м. Трeтото езеро (Бистрото) е отделено от голямото езеро с тясна ивица суша и се захранва частично с вода от него. Югоизточната му част е оградена с насипна дига, през която минава горски път и туристически маршрут за вр. Мургавец и курорта Пампорово. Площта на това езеро е 6.35 дка, а дълбочината му до 2.9 метра. И трите езера са във връзка с голямото Смолянско свлачище.

• 
  Резерват “ Сосковчето”
  

Площ­та на ре­зер­ва­та е 177.5 ха и включ­ва от­де­ли­те 1045, 1046 и 1047 по Ле­со­ус­т­ройс­т­ве­ния про­ект на Дър­жав­но лес­ни­чейс­т­во – гр. Смо­лян (1990). Ре­зер­ва­тът “Сос­ков­че­то” е обя­вен с цел опаз­ва­не дев­с­т­ве­ния ха­рак­тер на ве­ков­на смър­чо­ва го­ра, кра­си­вия при­ро­ден пейзаж, ин­те­рес­ни во­до­па­ди, увив­на рас­ти­тел­ност, ка­то оби­та­ли­ще на меч­ки, сър­ни, еле­ни и дру­ги; за изу­ча­ва­не в бъ­де­ще на гор­с­ко-дър­ве­син­на­та рас­ти­тел­ност, съ­об­щес­т­ва и би­ото­пи.

• 
  Не­вяс­та­та – Тур­лу­ка – природна забележителност. Ска­лен масив се­вер­но от най-дол­но­то Смо­лян­с­ко езе­ро.
  
• 
  Смо­лян­с­ки во­до­пад (0.2 ха) – во­до­пад на Кри­ва ре­ка край Смо­лян. Ви­со­чи­на­та на па­да е 20 м, над­мор­с­ка ви­со­чи­на 950 м (За­по­вед № 3796 / 11.10.1965 г. на МГГП).
  

В обхвата на площадката и в близост до нея няма установени и регистрирани археологически и културно-исторически находки, които биха могли да бъдат засегнати по време на строителството и експлоатацията на обекта.

В землището на с. Широка лъка се намират следните исторически места:

• 
  Турлата (18.6 ха) – гора. Представлява местност с останки от римска крепост.
  
• 
  Врача (4 ха) – гора. Намират се останки от римска крепост.
  
• 
  Градището (9 ха) – гора. Старинна крепост.
  

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извън­редни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

По време на изграждането и експлоатацията на ваканционното селище основни замърсители на атмосферния въздух ще бъдат следните дейности :

• 
  депониите за почвени разкрития;
  
• 
  използването на транспортни и строителни машини.
  

• 
  Прах
  

Основните източници на за­мър­сяването на въздуха (строителна и транспортна техника) ще емитират в атмосферата известни количества прах (“общ нетоксичен”) с неравномерен режим. За да се намали екологичния риск, в работния проект трябва да се предвидят адекватни мерки за подтискане на такива емисии с помощта на технически средства и технологии, прилагани в подобни случаи като:

• 
  специализирани автомобили за оросяване на временните техно­логични пътища по време на засушаване и интензивна транспортна дейност;
  
• 
  да се товарят равномерно самосвалите, с което се избягва възможността за изтичане на материала.
  

• 
  характер на влиянието – физиологичен и механичен;
  
• 
  значимост – съществена по време на работната смяна;
  
• 
  продължителност – периодична (в рамките на работната смяна) и по време на строителството.
  

Териториалният обхват на въздействие върху атмосферния въздух ще има локален характер в зоната обекта.

Компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще окаже влияние, са:

• 
  замърсяване с прах на тревна растителност и единични дървесни видове в непосредствена близост до работещата транспортна и строителна механизация;
  
• 
  дискомфорт на обитателите в района: дребни бозайници, птици, влечуги, главно заради шума от тран­спортните сред­ства и вибрациите от строителните машини.
  

Запрашаването на въздуха се очаква да бъде незначително.

• 
  Токсични газове, отделящи се при изгарянето на дизелово гориво
  

Основно значение за емитирането на вредни вещества от автомо­билите имат следните фактори:

• 
  Използваното гориво
  

• 
  Конструкцията и условията на работа на двигателя
  

Дизеловите двигатели ще преобладават на работната площадка и по принципа на действието си би трябвало да емитират в атмосферата незначителни количества вредни вещества. На практика те изхвърлят черен дим и лошо миришещи вещества. Това се дължи главно на лошо поддържане и недобри условия за работа – захранване с нехомогенизирана и лошо инжектирана смес, в която има излишък на гориво. В следствие на това се образува въглероден окис и най-вече неизгорели течни и твърди вещества.

• 
  Начин на движение на автомобила
  

• 
  Първа група замърсители
  

• 
  серни окиси (SO_x) като (SO₂);
  
• 
  азотни окиси (NO_x);
  
• 
  летливи органични съединения (ЛОС);
  
• 
  метан (СН₄);
  
• 
  въглероден окис (СО);
  
• 
  въглероден двуокис (СО₂);
  
• 
  двуазотен окис (N₂O);
  
• 
  амоняк (NH₃).
  

• 
  Втора група – тежки метали:
  

• 
  кадмий (Cd);
  
• 
  олово (Pb).
  

• 
  Трета група – устойчиви органични замърсители:
  

• 
  полициклични ароматни въглеводороди (РАН);
  
• 
  диоксини и фурани (DIOX);
  
• 
  полихлорирани бифенили (PCBs).
  

• 
  Четвърта група – сажди:
  

На обекта ще се извършва взаимно припокриване на два вида дей­ности – добив и транспорт на строителни материали.

Транспортната и строителна техника се явяват източници замър­ся­ващи атмосферния въздух разсредоточено, неорганизирано и динамично.

Строителната и транспортна механизация, която ще работи на обекта, ще бъде:

• 
  фадрома челна товарачна – 1 бр.;
  
• 
  самосвал – 15 т – 4 бр.;
  
• 
  булдозер ДТ75 – 1 бр.
  

Направените изчисления и сравнения са отразени в следващите таблици.