Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект


Емисионни фактори за първа група замърсители



страница8/10
Дата22.12.2018
Размер1.46 Mb.
#108608
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Емисионни фактори за първа група замърсители


Вид техника

Показа-


тели

Първа група замърсители

SOx

NOx

ЛОС

CH4

CO

CO2

N2O

NH3

Тран­спортна

емисионен фактор, кг/мг

6

42.7

8.16

0.25

34.2

3138

0.12

0.014

емисия

кг/мг


25.2

179.34

34.27

1.05

143.64

13179.6

0.504

0.0588


Емисионни фактори за тежки метали

Вид техника

Показатели


Тежки метали

Cd


Pb

Транспортна


емисионен фактор

кг/мг


0.01



емисия

кг/мг


0.042





Емисионни фактори за устойчиви органични замърсители


Вид техника

Показатели

Тежки метали

PAH

DIOX

РСВ

Транспортна


емисионен фактор

кг/мг


15

15.43

15.4

емисия

кг/мг


63

64.81

64.68


Емисионен фактор за частици (сажди)

Вид техника

Показатели

Сажди

Транспортна


емисионен фактор

кг/мг


4.6

емисия

кг/мг


19.32

За съдържание на сяра е прието дизелово гориво = 0.3 %, което е най-високо за “методиката за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух”.

На територията на обекта ще се създават условия за замърсяване на въздуха с вредни газове, защото интензивното използване на тран­спор­тните и строителни машини с дизелова тяга води до повишаване на тех­ните концентрации. За да се намали специфичната емисия с 25 ÷ 30 %, след­ва да се използва съвременна апаратура за регулиране на двигателите с вътрешно гориво.

В тази ситуация не могат да се приложат критерии и норми на Наредба № 2, тъй като не става въпрос за неподвижни източници на вредни емисии. Но с голямо допускане, че отпадните газове от автомо­билите формират някакъв масов поток, то съгласно чл. 19, чл. 20 и чл. 22 от посочената наредба, изчислените по-горе емисии не надвишават норма­тивните стойности на цитираните вредни вещества от съответния клас.



Въздей­ствието на движещите се МПС и работещата на площадката строителна механизация се оценя както следва:

  • териториален обхват – малък;

  • степен на въздействие – незначително;

  • продължителност – по време на строителството през деня в зависимост от вятъра;

  • честота – периодично, инцидентно въздей­ствие, в зависимост от климатич­ните условия и посоката и силата на вятъра;

  • възможност за възстановяване – не;

  • кумулативни и комбинирани въздействия – с праха и газовете от преминаващите тран­спортни средства.




  • Определяне на компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще окаже съществено влияние

Поради временното, локално и сравнително незначително и с непо­стоянна честота влошаване на качеството на въздуха при извършване на строителството не се очакват съществени влияния върху другите компоненти на околната среда.

4.2. Повърхностни и подземни води

  • Водопотребление за обекта – питейно-битови води

Съгласно Наредба № 2 от 22 март 2005 година на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, водопотребителната норма и коефициентите на денонощна и часова неравномерност за конкретния обект са следните:

Qср.дн. = 340 л/об./дневно

Кд = 1.50

Кч = 2.50

При брой на обитателите – 300 (легла) се получават следните питейни водни количества:



Qср.дн. = 340 л/об./дн. × 300 об. = 102 000 = 1.18 л/сек

Qмакс.дн. = 340 л/об./дн. × 300 об. × 1.50 = 153 000 = 1.77 л/сек

Qмакс.часово = 340 л/об./дн. × 300 об. × 2.50 = 255 000 = 2.95 л/сек

Техническите загуби се приемат 20 % от Qср.дн. и се прибавят към Qмакс.дн. и Qмакс.часово.

Технически загуби: 0.20 × 1.18 = 0.24 л/сек

Qмакс.дн. = 1.77 + 0.24 = 2.01 л/сек

Qмакс.часово = 2.95 + 0.24 = 3.19 л/сек


  • Отпадъчни канални води

Qср.дн. = 10200 л/дн. × 0.90 об. = 91 800 л/дн. = 1.06 л/сек

Qмакс.дн. = 2.01 л/сек × 0.90 = 1.81 л/сек

Qмакс.часово = 3.19 л/сек × 0.90 = 2.87 л/сек.

Замърсяването на отпадъчните канални води по основните показатели се очаква да бъде следното:



СБПК5 = = 176.47 мг/л

СНВ = = 212.42 мг/л

Сазот = = 26.14 мг/л

Сфосфати = = 10.78 мг/л

За тези води се предвижда включване в бъдещ канализационен колектор “Смолянски езера” и пречистване в ГПСОВ – гр. Смолян или локално пречиствателно съоръжение и заустване в най-близкия водоприемник – Крива река. И в двата случая схемата на пречистване ще включва съоръжения за механично и биологично пречистване с оглед достигане пречиствателен ефект до степен за заустване във водоприемник ІІ-ра категория.

Пречистените отпадъчни води следва да бъдат със следните пределно допустими концентрации за основните показатели:


  • рН – 6–8.5

  • Окисляемост – 30 мг/л

  • БПК5 – 15 мг/л

  • ХПК – 70 мг/л

  • Общ сух остатък – 1000 мг/л

  • Неразтворени вещества (НВ) – 50 мг/л

  • Азот (амониев) – 2 мг/л

  • Нитритен азот – 0.04 мг/л

  • Нитратен азот – 10 мг/л

  • Органичен азот – 5 мг/л

  • Фосфати РО4 – 1 мг/л

  • Общ фосфор – 2 мг/л

Площадката попада в пояс ІІ на Извор № 4 (Езерово-1) и в общия пояс ІІІ на СОЗ на Изворна система “Смолянски езера”, в които пояси няма забрана за строителство на обекти от типа на ваканционни селища, а се налагат ограничителни и забранителни мерки, съгласно Наредба № 3, Приложение № 2 към нея, свързани с количествените и качествените показатели на питейните води. Тези мерки, посочени от нас в т. 6 от доклада за ОВОС, ще осигурят надеждна защита на подземните питейни водоизточници.

Най-близко разположените извори са на по-висока кота от площадката с изключение на Извор № 4, който попада в обхвата на имоти № 41021 и 41022. В пояси І-ви на строг контрол на този извор, както и на събирателната шахта, се изключват всякакви дейности освен тези, свързани с експлоатацията им. През територията на пояс І-ви не се допуска преминаване на канализационни тръби, както и извършване на взривни работи на разстояние минимум 100 метра от съоръженията им. Площите на пояс І-ви на събирателната шахта и на извор № 4 заедно с допълнителна ивица около тях от 5 метра са изключени от застрояване. Теренът вътре в пояса ще се запази ненарушен.

Останалите извори от водоснабдителната система са по-високо разположени или отстоят на по-голямо разстояние от площадката, което е благоприятен фактор, осигуряващ запазването им в количествено и качествено отношение.

В предвид големия инвеститорски интерес за строителство в курортно ядро “Смолянски езера”, община Смолян е изготвила задания за проектиране на ОУП, ЗРП, схеми ВиК и проект за колектор “Смолянски езера”, както и за актуализиране на СОЗ на подземните питейни водоизточници, съгласно изискванията на Наредба № 3 за СОЗ от 2000 година. Предстои тези проекти да бъдат изготвени до края на 2006 година.

Основен потенциален замърсител на водите в района са отпадъчните канални води. За отвеждането им се предвиждат пластмасови канализационни тръби с висока водоплътност – дебелостенни, които ще бъдат изпълнени на заварка. Ревизионните шахти по трасето на канализацията ще бъдат бетонови с монолитно дъно и стени до височина 1 м от бетон М200, измазани отвътре и отвън с цел недопускане на течове от канални води, което ще предпази от замърсяване подземните води в района на курорта.

Не се очаква отрицателно въздействие от обекта върху повърхностните води – микроязовир “Лагера”, Смолянските езера – 3 б., р. Крива и р. Черна, тъй като в тях няма да се заустват замърсени отпадъчни канални води.

При строг контрол и стриктно спазване на ограниченията, регламентирани в Приложение № 2 към Наредба № 3 за СОЗ / 2000 г., както и задължителните мерки за предотвратяване и ограничаване на замърсяването на околната среда, въздействието върху подземните питейни води се очаква да бъде следното:


  • териториален обхват – малък;

  • степен на въздействие – съвсем незначително;

  • честота – постоянна;

  • възможност за възстановяване – да;

  • продължителност – по време на строителството и експлоатациония период на обекта.


4.3. Отпадъци

По време на строителството се очакват следните отпадъци:

  • Излишни скални и земни маси от изкопите за основи на сградите. Количеството им ще бъде определено във фазата на работното проектиране. Кодът на тези отпадъци е 20.02.02.

  • Метални отпадъци – арматурно желязо и др. Кодът им е 20.01.40.

  • Стъклени отпадъци – Код 20.01.02.

  • Отпадъци от пластмасови тръби – Код 20.01.39.

  • Смесени строителни отпадъци от бетони, разтвори, тухли, керемиди и др. Код 17.09.04.

  • Хартиени и картонени опаковки – Код 15.01.01.

  • Обработени синтетични моторни и смазочни масла – Код 13.02.06*. Определят се като опасни отпадъци.

  • Отпадъци (разливи) от нафта – Код 13.07.01*. Определят се като опасни отпадъци.

Хартиените, пластмасовите, стъклените и металните отпадъци ще се събират и съхраняват разделно и ще се предават за преработка.

Отработените смазочни масла ще се съхраняват в пластмасови или метални съдове и ще се предават също за преработка.

Разливи и петна върху почвата от нафта и смазочни материали не се допускат по никакъв начин, тъй като площадката попада в пояси ІІ и ІІІ на СОЗ на изворна система “Смолянски езера”.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница