Ро­за на вя­тъ­ра за м. яну­ари

Ро­за на вя­тъ­ра за м. яну­ари

в
р. Снежанка

Р
о­за на вя­тъ­ра за м. март

Т
и­хо 55,2 %

Ед­нак­ви са тен­ден­ци­ите в де­но­нощ­ни­те и го­диш­ни­те из­ме­не­ния. Доб­ре из­ра­зен е се­зон­ни­ят ход, с по-мал­ки ско­рос­ти през лет­ни­те ме­се­ци.

• 
  Прах
  

Замерените стойности на общ прах за същия период варират в границите от 0.254 до 0.355 мг/м³.

• 
  Ана­лиз и оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на ат­мос­фер­ния въз­дух от ав­томо­бил­ния тран­с­порт
  

При из­га­ря­не­то на теч­ни­те го­ри­ва се от­де­лят твър­ди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни ве­щес­т­ва. Те по­па­дат във въз­ду­ха на ви­со­чи­на­та на аус­пу­си­те (око­ло 50 см от по­вър­х­нос­т­та на зе­мя­та) и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват с раз­лич­на ско­рост в за­ви­си­мост от тех­ния вид и ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия.

Днес към ос­нов­ни­те за­мър­си­те­ли на окол­на­та сре­да при ек­с­п­ло­ата­ци­ята на ДВГ, свър­за­ни не­пос­ред­с­т­ве­но със със­та­ва на из­пол­зу­ва­ни­те бен­зи­но­ви, ди­зе­ло­ви, га­зо­ви го­ри­ва и раз­лич­ни­те ви­до­ве мас­ла след­ва да се от­не­сат:

1. Въг­ле­во­до­ро­ди – над 200 ви­да. Сред тях осо­бе­но вни­ма­ние зас­лу­жа­ват по­ли­цик­лич­ни­те и аро­мат­ни въг­ле­во­до­ро­ди (бен­за-а-пи­ре­нът), оле­фи­но­ви­те въг­ле­во­до­ро­ди и аце­ти­ле­но­ви­те въг­ле­во­до­ро­ди.

2. Кис­ло­ро­до­съ­дър­жа­щи съ­еди­не­ния – въг­ле­ро­ден ди­ок­сид; въг­ле­ро­ден ок­сид; ал­де­хи­ди (мрав­чен, оце­тен, бен­зал­де­хид); ке­то­ни (аце­тон, аце­тон­фе­нон); кар­бо­но­ви ки­се­ли­ни (мрав­че­на, оце­те­на, про­пи­оно­ва); епок­си­ди (ети­ли­нов, про­пи­ле­нов); ал­ко­хо­ли (ме­та­нол, ета­нол, про­па­нол); фе­но­ли; ете­ри; ете­ри на кар­бо­но­ви ки­се­ли­ни; лак­то­ни; лак­ти­ди; кат­ра­ни и др.

3. Олов­ни аеро­зо­ли – оло­вен ок­сид и ди­ок­сид; оло­вен хло­рид и бро­мид; олов­ни хид­ро­оки­си; олов­ни съ­еди­не­ния със сме­се­на струк­ту­ра.

4. Сер­ни съ­еди­не­ния – (SO)_Х; олов­ни, кал­ци­еви, цин­ко­ви, ба­ри­еви, нат­ри­еви, ва­на­ди­еви, ни­ке­ло­ви и мо­либ­де­но­ви сул­фи­ди; ор­га­нич­ни сер­ни съ­еди­не­ния ка­то мер­кап­та­ни, сул­фи­ди, сул­фо­оки­си, сул­фо­ни, сер­ни ки­се­ли­ни, ди­сул­фи­ди и по­ли­сул­фи­ди.

5. Азот­ни съ­еди­не­ния – NO_Х; олов­ни, кал­ци­еви, цин­ко­ви, нит­ра­ти, азот­ни ки­се­ли­ни, амо­ни­еви съ­еди­не­ния, ор­га­нич­ни азот­ни съ­еди­не­ния.

6. Еле­мент­но ор­га­нич­ни съ­еди­не­ния – про­из­вод­ни на си­ли­ция, бо­ра, цин­ка, ба­рия, кал­ция, мо­либ­де­на, ва­на­дия, маг­не­зия, ни­ке­ла, фос­фа­ти, спе­ци­ал­ни съ­еди­не­ния, упот­ре­бя­ва­ни ка­то при­сад­ки за го­ри­ва и мас­ла.

То­ва са въз­мож­ни­те за­мър­си­те­ли, ко­ито те­оре­ти­чес­ки би­ха мог­ли да се от­де­лят при дви­же­ние на ДВГ по пъ­ти­ща­та. Точ­ни­ят ко­ли­чес­т­вен и ка­чес­т­вен със­тав е фун­к­ция от ви­да на дви­га­те­ли­те, от ус­ло­ви­ята на ек­с­п­ло­ата­ция, от ви­да на го­ри­ва­та, от пъ­ти­ща­та и т.н.

При из­га­ря­не на 1 кг от из­пол­зу­ва­ни­те у нас го­ри­ва те­зи стойнос­ти са приб­ли­зи­тел­но след­ни­те:

Взе­май­ки пред­вид фак­та, че по пъ­тя се дви­жат пре­дим­но ле­ки ав­то­мо­би­ли, еми­си­ите, от­де­ля­ни от тях, са нез­на­чи­тел­ни и ня­ма да ока­жат въз­дейс­т­вие вър­ху ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух.

На ба­за­та на те­зи кон­с­та­та­ции и из­во­ди, въп­ре­ки лип­са­та на пре­ки из­мер­ва­ния на фо­но­ва­та за­мър­се­ност, мо­же да се нап­ра­ви след­на­та оцен­ка за със­то­яни­ето на ат­мос­фер­ния въз­дух в раз­г­леж­да­ния ра­йон:

• 
  Кли­ма­тич­ни­те, ме­те­оро­ло­гич­ни­те и орог­раф­с­ки­те ус­ло­вия в ра­йо­на не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­ем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та.
  
• 
  Не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния, как­то и да се въз­дейс­т­ва на със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си “от­вън”, по­ра­ди спе­ци­фич­ния ре­леф на пло­щад­ка­та на обек­та.
  
• 
  От­със­т­ви­ето на про­миш­ле­ни из­точ­ни­ци на пра­хо­во-га­зо­ви еми­сии, от­да­ле­че­нос­т­та от круп­ни на­се­ле­ни мес­та в съ­че­та­ние с под­хо­дя­щи­те кли­ма­тич­ни и ме­те­оро­ло­гич­ни фак­то­ри и мес­то­по­ло­же­ни­ето на Ваканционното селище след­ва, че чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух е на мак­си­мал­но ви­со­ко ни­во.
  

• 
  Ха­рак­те­рис­ти­ка на пред­ви­де­ни­те с про­ек­та из­точ­ни­ци на за­мър­ся­ва­не
  

• 
  Пре­чис­т­ва­тел­ни съ­оръ­же­ния
  

Във връзка с реализацията на обекта е изготвено хидрогеоложко становище от инж. геол. Славчо Асенов Карамфилов и инженерно-геоложко становище от инж. Господин Господинов.

Съгласно заключенията, дадени в горните становища, няма пречки от инженерно-геоложко и хидроложко естество за реализацията на обекта и не се очакват значителни въздействия върху компонента води при стриктно спазване на препоръките, посочени в становищата и мерките, предвидени в настоящия доклад за ОВОС.

Подземните води в района са акумулирани в скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, представена от едри скални късове и блокажи с песъклив запълнител. Тези скали имат добри капацитетни свойства и образуват водоносен хоризонт с дебелина 3-4 до 10 метра, със свободно водно ниво.

Подхранването на подземния поток е основно за сметка на инфилтрацията на валежни води и частично от приток на повърхностни води, идващи от билните части на Орфеевите скали, ограничаващи водоносния хоризонт от север.

Подземният поток се движи генерално на юг.

Районът е богат на подземни води и извори, като по-значимите от тях са каптирани и се използват за водоснабдяване на гр. Смолян. Тези води са основно грунтови и грунтово-пукнатинни. По хидравличен тип са безнапорни – низходящи със сравнително устойчив режим. Поради порестия характер на водовместващите скали, коефициентът на изменчивост на дебита им е от 2 до 3 пъти и не се забелязва замътване на водата след проливни дъждове и снеготопене.

Дренирането на периферните части на подземния поток се осъществява от деретата, ограничаващи водоносния хоризонт от изток и от запад, а на юг водоносният хоризонт се разкрива частично на земната повърхност, където водите дренират и формират извори, които посочваме в следващата по-долу таблица.

Сумарният минимален дебит на горните извори е Q_мин. = 20 л/сек, а средният Q_ср. = 40 л/сек.

Качествените показатели на тези извори се изследват системно от “ВиК” ЕООД – Смолян и периодично от РИОКОЗ – Смолян.

Съгласно периодичния мониторинг, извършван от лабораторията на “ВиК” ЕООД – Смолян, по всички изследвани показатели водата на Извор № 4 (който е потенциално най-уязвим по отношение на въздействие) е в съответствие с Наредба № 9/2001 г. Към доклада за ОВОС прилагаме протокол за Извор № 4.

По химични и микробиологични показатели качеството на всички останали подземни води в района е добро и отговаря на изискванията на Наредба № 9 / 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване.

Повърхностните води в района са следните: езера – 3 броя, микроязовир – 1 бр., постоянно и временно течащи води.

Езерата се намират североизточно от площадката. Най-близко разположеното от тях – езеро “Св. Дух”, се намира на 700 м, а “Бистрото езеро” е на 950 м.

Западно от площадката има микроязовир, а северозападно се наблюдават заблатени площи поради високото ниво на подземните води.

Временно течащите води се формират от дъждовни и снежни води. Наблюдават се в огънатите и наклонени части на релефа. Тези потоци най-често пресъхват през сушавия период на годината. В района на курортно ядро “Смолянски езера” се срещат значителен брой временно течащи повърхностни води.

Постоянно течащите води текат в ровини, оврази и речни оврази, имат постоянен характер и не пресъхват. Най-значима в района около площадката е Крива река, преминаваща на около 1 км западно и река Черна, протичаща през град Смолян.

Площадката попада в района на свлачище Смолянски езера, за което е характерна високата водообилност – наличие на много езера, заблатявания, замочурлявания и подземни води (извори).

Основните реки, протичащи през територията на община Смолян, в землището на която се намира площадката на ваканционното селище, са: р. Черна, р. Бяла, р. Арда и р. Малка Арда, които заедно с притоците си са част от поречието на р. Арда и реките Мугленска и Широколъшка, които са десни притоци на р. Въча.

Тези реки са сравнително добре обхванати с мрежа от хидрометрични станции (ХМС) с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента.

Въз основа на данните от многогодишните им наблюдения, нормата на оттока – Q_{ср. многогодишно} на горните реки е следната:

• 
  р. Черна – с. Търън – 4.53 м³/сек
  
• 
  р. Бяла – с. Бостина – 0.99 м³/сек
  
• 
  р. Арда – гр. Рудозем – 5.02 м³/сек
  
• 
  р. Малка Арда – с. Баните – 2.01 м³/сек
  
• 
  р. Широколъшка – с. Широка лъка – 0.92 м³/сек
  
• 
  р. Мугленска (Тенес-дере) – с. Мугла – 1.29 м³/сек.
  

Основна и най-близко протичаща дренираща артерия в района на площадката е река Черна, която извира от югоизточните склонове на връх Карлък. Минималното водно количество на р- Черна в пункта под с. Търън с обезпеченост 95 % е Q_{мин. 95%} = 0.126 м³/сек.

В суха година средногодишното водно количество на р. Черна в пункта под с. Търън с обезпеченост 95 % е Q_{ср.год. 95%} = 2.10 м³/сек.

Хидрографските и хидроложки характеристики на основните повърхностни води (реките) в община Смолян са по-сочени в следващите таблици.