Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект

Битови отпадъци

450 кг/ж./дн. × 300 бр.об. = 135 000 кг = 135 т/год.

Кодът на тези отпадъци е 20.03.01.

За тези отпадъци ще се предвиди помещение за съхранението им. Ще се събират в найлонови чували и периодично ще се извозват и депонират на сметището в м. Теклен дол.

Битовите отпадъци от стъкло, пластмаси, хартия и метали ще се събират разделно и ще се предават за преработка.

Въздействието от отпадъците по време на строителството и експлоатацията на обекта се очаква да бъде следното:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначително;
  
• 
  продължителност – по време на строителството и експлоатациония период на обекта;
  
• 
  честота – постоянна;
  
• 
  кумулативно и комбинирано въздействие – няма.
  

Площадката на инвестиционното предложение попада в обхвата на свлачищна зона в ІV^-то свлачищно стъпало, считано от петата на свлачището при р. Черна.

Съгласно изготвеното геоложко проучване и даденото писмено становище от инж. Г. Господинов, няма пречки за изпълнение на нискоетажно строителство – 3-етажно с височина до билото на сградите 10 метра. Районът на площадката е равнинен и се намира в относителна стабилност. Не се очаква възникване на локални свлачищни процеси и явления по време на строителството и експлоатацията.

Въздействието върху геоложката среда, при спазване на препоръките в геоложкото становище и мерките, предвидени в точка 5 на доклада за ОВОС, се очаква да бъде следното:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначителна;
  
• 
  продължителност – трайна по време на строителството и експлоатацията на обекта;
  
• 
  честота – постоянна;
  
• 
  кумулативно и комбинирано въздействие – няма.
  

Задължително е да се съблюдава стриктно Наредба № 12 / 03.07.01 г. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже никакво въздействие върху земните недра.

4.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации, лъчения

• 
  Шум
  

• 
  багер с обем на кофата 1.3 м³;
  
• 
  фадрома черна товарачна;
  
• 
  самосвал – 15 т;
  
• 
  булдозер ДТ 75.
  

Работната площадка ще се явява източник на шум, излъчващ в околната среда нива около и над 90 dBA, в непосредствена близост до групите машини, съоръжения и инсталации, които могат да се разглеждат като точков или площен източник на шум, в зависимост от разположението им върху площадката.

Като имаме предвид, че звуковото ниво на шума намалява с логаритмичен закон по формулата

ΔL = 20lgZ

където Z – разстоянието от източника на шум, получените резултати поме­стваме в следващата таблица.

На всяко удвояване на разстоянието шумът намалява с 6 dB(A).

Най-съществено въздействие нивото на шума ще окаже на обслуж­ващите строителната и транспортна техника. То е условие за развитие на неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и централната нервна система. В този аспект трябва да се наблегне на личните предпазни средства.

Прогноза за въздействие на шума:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначителна;
  
• 
  продължителност – краткотрайно, по време на строителството;
  
• 
  честота на въздействието – постоянно през работните дни от седмицата, с продължителността на работното време по време на строителството;
  
• 
  кумулативен ефект – не се очаква.
  

Осъществяването на инвестиционното намерение ще окаже въздействие върху почвите в няколко аспекта:

1. При извършване на изкопни работи за направата на площните обекти (вилни сгради,обслужващи обекти).

2. При прокарване на линейните обекти (водопроводи, канализационна мрежа, електропроводи).

3. Възможно е нарушаване почвената покривка в района и съседните територии от извършване на взривни работи.

4. Вторично замърсяване на почвите с горива и масла от строителната и транспортна техника.

5. Възможно е изнасяне на земни маси по време на строителството от повърхностно течащи води.

Въздействието върху почвите при осъществяване на инвестиционното намерение се определя:

• 
  С голям териториален обхват.
  
• 
  Пряко въздействие.
  
• 
  Непостоянно въздействие.
  

При нискоетажното строителство на вилните къщи и обслужващите сгради на канала за канализация, неминуемо ще се унищожи тревистата растителност върху работната площ. Почвата от изкопите за основите ще бъде депонирана на определени участъци за последващо извършване на рекултивация. След приключване на строителството ще бъде изпълнена вертикална и хоризонтална планировка на терена и затревяване с местни растителни видове. Предвиденото застрояване е нискоетажно с много малък коефициент на плътност, с предвидени много зелени площи за отдих и рекреация .

В
ъпреки немалката площ на парцелите (около 27 дка), няма да бъдат изсечени никакви дървета, тъй като по-голямата част от парцелите в миналото са използвани като ниви.
Т
ъй като парцелите граничат с асфалтираното шосе, отпада необходимостта от изграждане на допълнителна пътна инфраструктура в района, при което да се унищожи растителна покривка върху други площи.
При извършване на рекултивацията трябва да бъдат взети под внимание всички нормативни изисквания за извършване на подобен вид дейности, съгласно Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.

Вър­ху те­ри­то­ри­ята на пар­це­ла, пред­ви­ден за стро­ител­с­т­во на “Ба­за за пла­нин­с­ки от­дих” не се очаква намирането на рас­ти­тел­ни ви­до­ве с при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, по­со­че­ни в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­рия, т. I, и в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.

Ти­път на обек­та – ваканционно селище за пла­нин­с­ки от­дих, с об­ща зас­т­ро­ена площ 27 дка и нис­ка плът­ност на зас­т­ро­ява­не на те­ре­на, ня­ма да до­ве­де до уни­що­жа­ва­не на ес­тес­т­ве­на рас­ти­тел­ност на го­ле­ми пло­щи. При про­кар­ва­не на ка­на­ли­за­ци­ята за от­пад­ни во­ди ще се уни­що­жи рас­ти­тел­ност, която след рекултивацията трябва да се възстанови и то с местни растителни видове.

При из­гот­вя­не на ра­бот­ния про­ект ар­хи­тек­тът тряб­ва въз ос­но­ва на ог­лед на мяс­то­то и та­хи­мет­рич­на­та схе­ма да съ­об­ра­зи раз­по­ло­же­ни­ето на вил­ните къ­щи и обслужващите сгради и тра­се­тата на вътрешните комуникации по на­чин, ми­ни­ма­ли­зи­ращ сеч­та на мла­ди­те смър­чо­ви дър­ве­та. То­ва ще запази естествената визуална приемственост с разположената като фон по съседните склонове гора.

При качествено изпълнение на предвидените рекултивационни мероприятия, въздействието върху растителния свят в периода на експлоатацията на обекта “Ваканционно селище в местността Лъгът” ще бъде:

• 
  по териториален обхват – локално;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по продължителност – едноетапно;
  
• 
  по честота – временно;
  
• 
  кумулативни и комбинирано въздействия – не се очакват.
  

Наличието на местообитание на животински видове с природозащитен статут в непосредствена близост до имотите, върху които ще се изгражда ваканционното селище, налага спазване на стриктни мерки за опазване на техните местообитания (хабитати). Това се отнася особено за микроязовира и мочурището в местността Широките блата. Отвеждането на всички отпадни води от обекта трябва да се извърши в противоположно направление на тази чувствителна зона, т.е. направление североизток. Същевременно трябва да се има в предвид и разположението на по-ниско разположеното езеро Османовия гьол. Недопустимо е депониране на материали от строителството по бреговете на микроязовира.

Поради очаквания засилен туристопоток в близост до горните Смолянски езера е необходимо да се поставят информационни табели, показващи защитените растителни и животински видове и забраняващи убиването на тези редки представители на българската флора и фауна.

При извършване на строителните дейности не се очаква унищожаване на значими местообитания на птици. В близост до мястото на изграждане на ваканционното селище не съществуват защитени природни територии, които да са орнитологично значими места. Не се предвижда унищожаване на значителни площи обработваеми земеделски земи (площта е необработваем селскостопански имот), поради което няма да се редуцира хранителната база за птиците в района.

Поради относително неголямата площ на имота – 27 декара и еднообразието на екологичните ниши за птиците върху територията му, експлоатацията на обекта няма да доведе до чувствителни промени в състава на орнитоценозата в района.

Върху дребните бозайниците в района ще действа факторът безпокойство от извършването на строителните дейности и работата на строителната механизация и временно унищожаване на част от местообитанията им.

Не се очаква емитиране на вредни вещества в атмосферата, водите и почвата, в количества, които да повлияят неблагоприятно върху животинския свят в района при функционирането на ваканционното селище.

Имайки в предвид факта, че в настоящия момент през района преминават асфалтирано шосе за х . Смолянски езера и лифтовата станция на лифта черни пътища, както и отсъствия на местообитания за едри бозайници и горски птици в рамките на разглежданите имоти, може да се заключи, че чувствително въздействие от строителството и експлоатацията на ваканционното селище върху наличните животните в района не се очаква.

• 
  по териториален обхват – локално (в границите на работната площадка);
  
• 
  по степен на въздействие – незначително, при качествено извършена рекултивация;
  
• 
  по продължителност – краткотрайно;
  
• 
  по честота – еднократно;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не се очакват.
  

Според ландшафтното райониране на Република България районът се отнася към Западнородопския ландшафтен район – тип ландшафти с благоприятни антропогенни изменения.

Лан­д­шаф­тът от­го­ва­ря ка­то въз­мож­нос­ти за осъ­щес­т­вя­ва­не на про­ек­та – под­хо­дя­що юж­но из­ло­же­ние, автомобилен асфалтиран път, тан­ги­ращ с пло­щад­ки­те за разполагане на ваканционното селище, съ­щес­т­ву­ва­ща път­на и ту­рис­ти­чес­ка ин­ф­рас­т­рук­ту­ра в района.

Поради уникалността на ландшафта в района, архитектурно-застроителното вмешателство трябва да се извършва много внимателно и разумно. Отчитайки и обстоятелството, че районът принадлежи към най-голямото свлачище в България, изграждането на ваканционното селище трябва да бъде основано на концепцията за проектиране на нискоетажно строителство (максимум два-три етажа) с по-малки габарити на сградите с оглед оформяне на архитектурна среда в съзвучие с ландшафта и съществуващата в близост туристическа инфраструктура. Недопустимо е строителство на обемни високоетажни железобетонни сгради от хотелски тип, които необратимо биха увредили ландшафта на района. Плътността на застрояване трябва да бъде относително ниска, с акцент върху зелените площи и терените за рекреация (в предварителните идейни проекти е заложен среде­н процент на зас­т­ро­ява­не 30 %, а озе­ле­не­на­та площ – 50 %).

Препоръчително е къщите за почивка и обслужващите сгради да се проектират с елементи на типичен за Родопите архитектурен стил и да се вписват оптимално в природната среда, без да създават визуален дискомфорт.

На­дя­ва­ме се про­ек­т­на­та кон­цеп­ция за обек­та да го впи­ше спо­луч­ли­во в лан­д­шаф­та на ра­йо­на, в съз­ву­чие с хар­мо­ни­ята на пла­ни­на­та и мес­т­ни­те ар­хи­тек­тур­ни тра­ди­ции, как­то и със съ­щес­т­ву­ва­ща­та ве­че туристическа ин­ф­рас­т­рук­ту­ра.

С реализацията на проекта ландшафтът ще се натовари с нова социално-икономическа функция, която ще засили антропогенния му характер. Въздействието ще се проявява в следните насоки:

• 
  Нова социално-икономическа функция.
  
• 
  Увеличаване на антропогенното въздействие чрез промяна в характера на земите.
  
• 
  Изграждане на нови сгради.
  

Същевременно се очаква да се запази устойчивостта на ландшафта по отношение на досегашните му функции.

Изпълнението на проекта за озеленяване на площадката ще има благоприятен естетически ефект и ще служи като непосредствена връзка с прилежащите територии.




Въздействие върху ландшафта:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – запазва се характерът на ланд­шафта – антропогенен, устой­чи­вост по отношение новата функция;
  
• 
  честота – постоянна;
  
• 
  възможност за възстановяване – да;
  
• 
  кумулативен ефект – няма.
  

Хигиенно-защитните зони се регламентират с Наредба № 7 “За хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда” (ДВ бр. 46 / 1992 г. и всички изменения и доп.).

Характерът на дейностите, за които е предвидено инвестиционното предложение – отдих, туризъм и спорт, ще има положително въздействие върху почиващите във ваканционното селище. Не се очаква отрицателно въздействие върху населението в близките населени места – гр. Смолян и кв. Езерово.

При стриктно спазване ограниченията и забраните на дейностите съгласно Приложение № 2 към Наредба № 3 за СОЗ от 2000 г. не се очаква замърсяване на подземните питейни водоизточници, ползвани от населението на гр. Смолян.

Защитената местност Смолянски езера се намира на около 900 метра от Ваканционното селище, като най-ниската ù част е на около 1500 метра надморска височина, т.е с около 10-15 метра по-висока от най високата точка на ваканционното селище. Освен това последното се разполага встрани в западно направление, така че няма пряка визуална връзка с горните Смолянски езера. Поради това е изключено отделяне на канализационни води от селището в тази езерна група. Инвеститорите проектират отоплението на вилните къщи и дейностите в обслужващите помещения да бъдат с електроенергия, което елиминира възможността от задимяване и запрашаване на въздуха и евентуалното му насочване към защитената територия или места с туристически потенциал в района. Няма да се извършва никакъв транспорт и депониране на изкопна маса в района на защитената територия. Предвижда се ниско етажно строителство, което да впише ненатрапчиво елементите на ваканционното селище в съществуващия ландшафт.

Очаква се значително увеличаване на броя на туристите и почиващите в района на Смолянските езера. Това налага засилване на информационната инфраструктура (маркировка на туристическата пътека до Вълшебното езеро, забранителни табелки за палене на огньове, информационни табели за защитената територия, поставяне на кошчета за отпадъци и др.).

Поради същите причини е изключено каквото и да е негативно влияние на ваканционното селище върху резервата “Сосковчето”, чиято най-близка граница е на около 3 километра от обекта и то зад верига от планински била.

В настоящия момент е дискусионен въпросът за отвеждането на отпадъчните води от селището, тъй като изграждането на колектора от Смолянските езера е все още в идейна фаза. Поради това трябва да се изключи попадането на непречистени води в Крива река, тъй като същата по нататък преминава през Смолянския водопад, който е природна забележителност .

При спазване и изпълнение на посочените по-горе изисквания не съществува опасност от неблагоприятно въздействие върху защитените територии в района в периода на строителство и експлоатацията на обекта “Ваканционно селище в местността Лъгът”.

Досега в периметъра на имотите не са намирани следи от културно- исторически паметници.

Строителството и експлоатацията на ваканционното селище няма да повлияе върху материалното и културно наследство на района.

Препоръчваме по време на изпълнение на изкопите за сградите, в случай на попадане на археологически находки, да се спре работата и да се уведомят незабавно местните органи – Историческия музей и Община Смолян.

• 
  Закон за опазване на околната среда – обн. ДВ бр. 91 / 25.09.2002 г., попр. бр. 98 / 18.10.2002 г., изм. бр. 86 / 30.09.2003 г., изм. ДВ бр. 70 / 10.08.2004 г., изм. ДВ бр. 74 / 13.09.2005 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г., изм. ДВ бр. 105 / 2005 г.
  
• 
  Закон за устройство на територията – обн. ДВ бр. 1 / 2001 г., изм. и доп.
  
• 
  Закон за водите – обн. ДВ бр. 67 / 27.07.1999 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 07.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води – обн. ДВ бр. 57 / 14.07.2000 г., в сила от 14.07.2000 г., попр. бр. 64 / 04.08.2000 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници – обн. ДВ бр. 87 / 24.10.2000 г., в сила от 24.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи – обн. ДВ бр. 34 / 19.04.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди – обн. ДВ бр. 88 / 27.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организма – обн. ДВ бр. 88 / 27.10.2000 г.
  
• 
  Наредба № 6 / 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти – обн. ДВ бр. 97 / 28.11.2000 г., изм. бр. 24 / 2004 г., изм. ДВ бр. 24 / 23.03.2004 г.
  
• 
  Наредба № 9 / 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели – обн. ДВ бр. 30 / 28.03.2001 г.
  
• 
  Наредба № 10 / 03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване – обн. ДВ бр. 66 / 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.
  
• 
  Заповед № РД-272 / 03.05.2001 г. на МОСВ за категоризацията на повърхностните води във водните обекти и в части от тях.
  
• 
  Закон за опазване на почвата от замърсяване (загл. изм. – ДВ бр. 45 / 1996 г., бр. 67 / 1999 г.); обн. ДВ бр. 84 / 29.10.1963 г., в сила от 29.03.1964 г., изм. и доп. бр. 113 / 28.12.1999 г.
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи – обн. ДВ бр. 35 / 24.04.1996 г., изм. и доп., бр. 112 / 23.12.2003 г., в сила от 01.01.2004 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи – приет с ПМС № 240 / 24.09.1996 г., обн. ДВ бр. 84/ 04.10.1996 г., изм. и доп., ДВ бр. 41 / 18.05.2004 г.
  
• 
  Закон за собствеността и ползването на земеделските земи – обн. ДВ бр. 17 / 01.0.1991 г., изм. и попр., ДВ бр. 38 / 11.05.2004 г.
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – приет с ПМС № 74 / 24.04.1991 г., обн. ДВ бр. 34 / 30.04.1991 г., изм. ДВ бр. 86 / 01.10.2004 г.
  
• 
  Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение – приета с ПМС № 261 на МС / 17.10.1996 г., обн. ДВ бр. 90 / 24.10.1996 г., изм. бр. 31 / 04.04.2003 г.
  
• 
  Наредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата – обн. ДВ бн. 36 / 08.05.1979 г., доп. бр. 39 / 16.04.2002 г.
  
• 
  Наредба № 26 / 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт – обн. ДВ бр.89 / 22.10.1996 г., изм. и доп. бр. 30 / 22.03.2002 г.
  
• 
  Закон за подземните богатства – обн. ДВ бр. 23 / 12.09.1999 г., изм. бр. 28 / 01.04.2005 г.
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България – издание на КТСУ и БАН / 1987 г.
  
• 
  Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони – издание на КТСУ и БАН / 1985 г.
  
• 
  Наредба № 12 / 03.07.2001 г. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
  
• 
  Закон за защитените територии – обн. ДВ бр. 133 / 11.11.1998 г., изм. ДВ бр. 28 / 01.04.2005 г.
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие – обн. ДВ бр. 77 / 09.08.2002 г., изм. ДВ бр. 88 / 04.11.2005 г.
  
• 
  Закон за лечебните растения – обн. ДВ бр. 29 / 07.04.2000 г., изм. ДВ бр. 23 / 01.03.2002 г., изм. ДВ бр. 91 / 25.09.2002 г.
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 45 / 28.05.1996 г., изм. бр. 112 / 23.12.2003 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 16.01.2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 14 / 20.02.2004 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии – обн. ДВ бр. 64 / 05.08.2005 г., в сила от 06.08.2006 г.
  
• 
  Наредба № 1 / 13.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г.
  
• 
  Наредба № 2 / 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г., изм. ДВ бр. 64 / 05.08.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 25.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната – обн. ДВ бр. 51 / 06.05.1998 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 05.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 64 / 23.07.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
  
• 
  Наредба № 6 / 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници – обн. ДВ бр. 31 / 06.04.1999 г., бр. 93 / 21.10.2003 г.
  
• 
  Наредба № 7 / 03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 45 / 14.05.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.
  
• 
  Наредба № 7 / 15.12.2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради – обн. ДВ бр. 5 / 14.01.2005
  
• 
  Наредба № 9 / 03.05.1999 г. за норми за сериен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух – обн. ДВ бр. 46 / 18.05.1999 г., изм. ДВ бр. 86 / 28.10.2005 г.
  
• 
  Наредба 0 14 / 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места – обн. ДВ бр. 88 / 03.10.1997 г., изм. ДВ бр. 14 / 20.02.2004 г.
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти – обн. ДВ бр. 59 / 21.07.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на котли за гореща вода, предназначени за работа с течни или газообразни горива, по отношение на коефициента на полезно действие – обн. ДВ бр. 56 / 29.06.2004 г. в сила от 30.06.2005 г.
  
• 
  Закон за управление на отпадъците – обн. ДВ бр. 86 / 30.09.2003 г., изм. ДВ бр. 70 / 10.08.2004 г., изм. ДВ бр. 77 / 27.09.2005 г., изм. ДВ бр. 88 / 01.11.2005 г., изм. ДВ бр. 95 / 29.11.2005 г., изм. ДВ бр. 105 / 29.12.2005 г.
  
• 
  Наредба № 3 / 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците – обн. ДВ бр. 44 / 25.05.2004 г.
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти – обн. ДВ бр. 90 / 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.
  
• 
  Наредба за опазване и подобряване на природната среда. Ландшафт при строителството – обн. ДВ бр. 74 / 1965 г.
  
• 
  Закон за защита от шума в околната среда – обн. ДВ бр. 74 / 13.09.2005 г., в сила от 01.01.2006 г.
  
• 
  Наредба № 4 / 05.04.1999 г. за защита от шум на територията на населените места – обн. ДВ бр. 41 / 04.05.1999 г., в сила от 01.07.1999 г.
  
• 
  Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони – обн. ДВ бр. 87 / 03.11.1972 г., в сила от 03.11.1972 г., изм. и доп. бр. 16 / 25.02.1975 г.
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха – обн. ДВ бр. 11 / 10.02.2004 г.
  
• 
  Наредба № 9 / 14.0.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти – обн. ДВ бр. 35 / 03.05.1991 г., изм. и доп. бр. 8 / 22.01.2002 г.
  
• 
  Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения – обн. ДВ бр. 69 / 06.08.2004 г.
  
• 
  Закон за паметниците на културата – обн. ДВ бр. 29 / 1969 г., бр. 29 / 1973 г., бр. 36 / 1979 г., бр. 87 / 1980 г., бр. 102 / 1981 г., бр. 45 / 1989 г., бр. 10 и бр. 14 / 1990 г., бр. 112 / 1995 г.)
  
• 
  Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда – обн. ДВ бр. 46 / 1992 г., бр. 46 / 1996 г., бр. 89 и бр. 101 / 1996 г.
  
• 
  БДС 17.4.03.88 – Изисквания към опазване плодородния слой при извършване на земни работи
  
• 
  БДС 17.4.2.01 – Класификация на видовете противоерозионни мероприятия
  
• 
  БДС 17.5.3.01 – Общи изисквания към рекултивация на земите
  
• 
  БДС 17.8.1.01-88 – Опазване на природата. Ландшафт. Термини и определения.