Доклад проекти за текстове на съответните първични, вторични и третични нормативни документи
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. проверка за изпълнение на изискванията на Наредба № РД-16-301 от 10.03.2014 г.
V. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВНАСЯНЕ НА СЪОТВЕТНА НОРМАТИВНА УРЕДБА В ДЕЙСТВАЩОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ИМАЩО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЪВЕЖДАНЕТО НА МОДЕЛА ЗА ТЪРГОВИЯ НА БЕЛИ СЕРТИФИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФУНКЦИИТЕ, СЪСТАВА И ЕВЕНТУАЛНО НАЧИНА НА ИЗБОР НА НАЦИОНАЛЕН ОРГАН ЗА РЕГИСТЪР НА СЕРТИФИКАТИТЕОрганите на държавна власт и администрациите към тях, които са избрани да участват в насърчителния механизъм за търговия на бели сертификати в Република България, са съществуващи към настоящия момент. По този начин се избягват допълнителни разходи от държавния бюджет, свързани с конституирането на нови органи на държавна власт, изпълняващи функции и правомощия в областта на борсовата търговия на бели сертификати, както и допълнителни разходи, свързани с администрацията към тези органи. Предложеният модел за насърчителен механизъм за търговия на бели сертификати в Република България предполага възлагането на допълнителни функции или правомощия на някои от съществуващите органи на държавна власт, в чиято сфера на компетентност реализацията на този механизъм попада пряко или косвено. Доколкото предмет на настоящия правен анализ е разработването на модел за търговия на бели сертификати, предложения за конкретни текстове в отделните нормативни актове, имащи отношение към модела, не могат да бъдат давани, поради което същите са направени описателно. Съществуващите органи на държавна власт (колективни или еднолични), имащи нормативно установени функции и правомощия при провеждане на държавна политика, пряко или косвено свързана с въвеждането на насърчителния механизъм за търговия с бели сертификати, са: Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – описателните предложения за текстове, свързани с функциите и правомощията на комисията в сектор „Енергетика” са развити в Раздел ІІІ и в Раздел V от настоящия правен анализ; Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) - осъществява управлението, изпълнението и контрола на основните дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, определени в Закона за енергийната ефективност. Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), представляваща, на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията, администрация към министъра на енергетиката – описателните предложения за текстове, свързани с функциите и правомощията на изпълнителния директор на АУЕР в областта на енергийната ефективност, са развити в Раздел ІІІ от настоящия правен анализ; Комисия за финансов надзор (КФН) – предложеният модел за търговия на бели сертификати не предполага въвеждането на допълнителна нормативна уредба в закона, по силата на който комисията е създадена – Закон за Комисията за независим финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2003 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.); Липсата на необходимост от допълнителни разходи е и основната предпоставка за привличане на други юридически лица, чиято дейност, пряко или косвено свързана с реализацията на този насърчителен механизъм за повишаване на енергийната ефективност и е регламентирана с конкретни специални закони, както следва:
Доколкото предмет на настоящия правен анализ е разработването на модел за търговия на бели сертификати, предложения за конкретни текстове в отделните нормативни актове, имащи отношение към модела, не могат да бъдат давани, поради което същите са направени описателно. Централен депозитар – учреден е като акционерно дружество по силата на чл. 127, ал.1, изречение второ от ЗППЦК. Предложеният модел за търговия на бели сертификати не предполага въвеждането на допълнителна нормативна уредба относно Централния депозитар в специалния закон, по силата на който това юридическо лице е учредено - ЗППЦК. Описателните предложения за текстове в ЗЕЕ относно Централния депозитар са развити в Раздел ІІІ от настоящия правен анализ. Българска фондова борса - учредена е като акционерно дружество и представлява пазарен оператор, който отговаря за организацията и управлението на регулирания пазар на финансови инструменти (аргумент от чл. 79, ал. 1 от ЗПФИ). Предложеният модел за търговия на бели сертификати не предполага въвеждането на допълнителна нормативна уредба относно Българска фондова борса. Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” (ФЕЕВИ)– създаден е като юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, носещо наименованието Фонд „Енергийна ефективност”, със ЗЕЕ (обн., ДВ, бр. бр. 18 от 5.03.2004 г., отм., ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г.), както и по силата на Споразумение за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 13.05.2005 г. (обн. ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г.). С влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници – 03.05.2011 г., наименованието на Фонда е променено на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”. Описателните предложения за текстове в ЗЕЕ относно ФЕЕВИ са развити в Раздел ІІІ от настоящия правен анализ.Що се отнася до начина на избор на Национален орган за регистър на белите сертификати, следвайки принципа за използване на вече съществуващи държавни органи, това следва да бъде изпълнителният директор на АУЕР. Аргументите в подкрепа на изразената от нас позиция са във връзка с това, че изпълнителният директор на агенцията, съгласно действащото законодателство, има следните функции и правомощия: 1. издава удостоверения за енергийни спестявания, които доказват приноса на своя притежател в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност; 2. организира създаването и поддържането на публичните регистри на лицата по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от ЗЕЕ, на които е вменена функцията по доказване на енергийните спестявания чрез изготвянето на оценки за енергийни спестявания при условията и по реда на Наредба № РД-16-13.11.2013 г. и Наредбата за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания; 3. осъществява контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност – предварителен, текущ и последващ, върху дейността на лицата по чл. 23, ал. 1 и ал. чл. 34, ал. 1 от ЗЕЕ, по реда и при условията на чл. 63а от същия закон, както следва: - Контролът върху дейността на лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 от ЗЕЕ включва: 1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати; 2. проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност; 3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда; 4. проверка за изпълнение на изискванията на Наредба № РД-16-301 от 10.03.2014 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, реда за получаване на информация от регистрите, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране (Наредба № РД-16-301 от 10.03.2014 г.)- Контролът върху дейността на лицата по чл. 34, ал. 1 от ЗЕЕ включва: 1. проверка за валидността на входящите данни на промишлената система, използвани за извършване на обследванетf и на посочените в доклада резултати; 2. проверка за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност; 3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в документите от обследването/проверката резултати и състоянието на промишлената система/инсталация; 4. проверка за изпълнение на изискванията на Наредба № РД-16-301 от 10.03.2014 г.4. отговаря за поддържането на НИСЕЕРБ, посредством която му се предоставя възможност за извършване на насрещни проверки на заявените във връзка с издаването на удостоверения за енергийни спестявания реализирани икономии на енергия при крайното потребление в резултат на предписани и изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност; 5. Съгласно чл. 33 от Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г.) във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 84 от 28.10.2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 24 от 12.03.2013 г.), отговаря за създаването и поддържането на електронен регистър на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, разработен в съответствие със Закона за електронното управление и съдържащ данни за производителите, включително наименованието на енергийния обект/ енергийните обекти на производителя, и издадените, прехвърлените, и отменените гаранции за произход.Създаването и поддържането на Регистъра за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници е добра практика, която предпоставя избора на изпълнителния директор на АУЕР, в качеството му на орган на държавна власт, като Национален орган, отговорен за създаването и поддържането на Регистър на белите сертификати в Република България. VI. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВНАСЯНЕ НА СЪОТВЕТНАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ, ФОРМИТЕ И НАЧИНИТЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛЕН, ТЕКУЩ И ПОСЛЕДВАЩ КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАСЪРЧИТЕЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА ТЪРГОВИЯ С БЕЛИ СЕРТИФИКАТИСъгласно чл. 7, т. 1 от Директива 2012/27/ЕС, носещ наименованието „Схема за задължения за енергийна ефективност“, всяка държава членка въвежда схема за задължения за енергийна ефективност. Схемата трябва да осигурява постигането от енергоразпределителни предприятия и/или предприятията за продажба на енергия на дребно (определени като задължени страни по т. 4 от същата разпоредба на Директивата), които извършват дейност на територията на всяка държава членка, на кумулативна цел за икономии на енергия при крайното потребление до 31 декември 2020 г., без да се засяга параграф 2, който предвижда правни възможности по отношение на държавите членки за редукция на кумулативната цел за енергийни спестявания. Задължените лица, между които се разпределя кумулативната цел за икономии на енергия при крайното потребление на енергия по Директива 2012/27/ЕС, са дефинирани в разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от законопроект за енергийната ефективност, въвеждащ тази Директива в българското законодателство, внесен за разглеждане в Народното събрание от Министерския съвет на Република България на 28.01.2015 г., заведен под сигнатура 502-01-7. Съгласно чл. 14, ал. 4 от законопроекта, Общата кумулативна цел за икономия на енергия при крайното потребление на енергия се разпределя като индивидуални цели между следните задължени лица: 1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия”, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно; 2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно; 3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 млн. кубически метра годишно; 4. търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно – с изключение на горивата за транспортни цели; 5. търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно. Като се има предвид, че КЕВР има функции и правомощия по отношение на енергийните предприятия – лицензианти по смисъла на Закона за енергетиката, които притежават качеството на търговци с енергия, по смисъла на сега действащия ЗЕЕ, както и по смисъла на законопроекта за енергийната ефективност, въвеждащ в българското законодателство разпоредбите на Директива 2012/27ЕС, обект на правен анализ в настоящия раздел V е отражението, което дава въвеждането на Директивата върху дейността на търговците с енергия от гледна точка на осъществяване на тяхната лицензионна дейност и съответно – от гледна точка на въвеждане на насърчителен механизъм за търговия с бели сертификати по отношение на тези лица. Съгласно чл. 20, т. 1 от законопроекта за енергийната ефективност, при изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица чл. 14, ал. 4 (търговци с енергия) са длъжни да изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки, като същевременно в чл. 21 от същия законопроект са изброени възможните варианти за изпълнение на отделни действия, които се признават при отчитане изпълнението на определените им индивидуални цели за енергийни спестявания, като част от кумулативната национална цел за икономии на енергия при крайното потребление за съответна отчетна година. Съгласно чл. 21, при изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица чл. 14, ал. 4 (търговци с енергия) могат: 1. да предлагат енергийноефективни услуги на конкурентни цени чрез дружества за предоставяне на енергийноефективни услуги, и/или 2. да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други финансови посредници по смисъла на чл. 2, т. 34 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност (ОВ, L 187 от 26.6.2014 г.), в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели, определени съгласно методиката по чл. 7, ал. 1, т. 11, и/или 3. да сключват споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги или други незадължени страни за прехвърляне на енергийни спестявания чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания по чл. 75, ал. 3. Следва да се има предвид, че търговците с енергия – лицензианти по смисъла на Закона за енергетиката, подлежат на лицензиране само по отношение на доставката на енергия или съответно - на извършваните от тях мрежови услуги, но не и по отношение действията за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, които са им вменени със законодателството в областта на енергийната ефективност. В тази връзка, за целите на ценово регулиране, следва да се прави разлика между понятието „енергийна услуга”, използвано в разпоредбите на чл. 38а - чл.38ж от Закона за енергетиката и понятието „енергийноефективна услуга”, ползвано в законопроекта за енергийната ефективност, тъй като разходите за енергийни услуги по горепосочените разпоредби от Закона за енергетиката участват при определянето на цената на енергията или на съответните мрежови услуги, докато разходите за повишаване на енергийната ефективност, комбинирани с доставката на енергия (енергийноефективни услуги по смисъла на проекта на нов ЗЕЕ) се определят, съгласно методика на КЕВР, както е предложено в модела и подлежат на плащане на търговците с енергия от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”. Съгласно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при подаване на заявление за издаване на лицензия за извършване на дейност, подлежаща на лицензиране по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката, към заявлението се прилага бизнес план, по отношение на който понастящем се спазва сценария „прогнозни количества енергия – прогнозни приходи” за искания срок на бъдещата лицензия.За целите на спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност, въвеждащо задължения към енергийните предприятия – търговци с енергия, бизнес плановете, представляващи неразделна част от издаваните на тези лица лицензии трябва да следват сценария „прогнозни количества енергия – прогнозни приходи/списък от действия за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия – прогнозни разходи”. Изискването за следване на този сценарий на бизнес плановете при тяхното изготвяне от страна на заявителите и съответно – при тяхното утвърждаване от страна на КЕВР - с издаването на лицензия, следва да бъде въведено в Закона за енергетиката, където е негото систематично място, съгласно разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, а детайлизацията относно самите понятия и компонентите, които участват при съответните изчисления следва да се развият в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.Следва да се отбележи, че съгласно действащата нормативна уредба в областта на лицензиране на дейностите в енеретиката, лицензията и бизнес плана се разглеждат като „скачени съдове“, тъй като бизнес планът доказва рентабилността и жизнеспособността на бъдещата дейност, подлежаща на лицензиране по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката, както и основателността на подаденото заявление за осъществяване на съответната лицензионна дейност. Именно поради това, в горепосочената нормативна уредба (Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката) е предвидено, че неразделна част от лицензията е бизнес плана. Това е така, тъй като лицензията се издава въз основа на бизнес плана, тоест лицензията е общият административен акт, с който бизнес плана се утвърждава от КЕВР. Същественото, което следва да се има предвид е това, че дейностите, която подлежат на лицензиране са дефинирани в Регламент (ЕО) № 713/2009 за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, въведени в българското законодателство в областта на енергетиката със Закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката от 12.07.2012 г. Същевременно Директива 2006/32/ЕО и Директива 2012/27/ЕО, които въвеждат по отношение на търговците с енергия изискването за предоставяне на енергийни услуги, не предвиждат изискване за лицензиране на тези лица по отношение на извършваните от тях ведно с доставката на енергия действия по повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия. Като се има предвид обаче, като се изходи от понятието за „енергийна услуга“ (съгласно законопроекта за енергийна ефективност „енергийноефективна услуга“) по смисъла на чл. 2, т. 7 от Директива 2012827/ЕС, по силата на което доставката на енергията императивно е в кумулация с технология за енергийна ефективност или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осигуряване на услугата и трябва да води до измеримо, оценимо или проверимо повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, нашата позиция е, че неизпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като част от доставката на енергия, заложени в бизнес плановете на търговците с енергия – лицензианти по смисъла на Закона за енергетиката, е основание за отнемане на техните лицензии с оглед спазване на европейското законодателство, както и държавния интерес от изпълнение на целите за енергийни спестявания до 31 декември 2020 г., определени по отношение на Република България, като държава-член на Европейския съюз,
Освен това, в Закона за енергетиката следва да се въведе разпоредба, по силата на която ежегодно енергийните предприятия – търговци с енергия са длъжни в срок до 31 юли, да декларират пред КЕВР извършените от тях разходи за изпълнение на мерки или действия за повишаване на енергийната ефективност през предходния ценови/регулаторен период. Симетрично на предложения императив за деклариране, в главата от Закона за енергетиката относно контрола в енергетиката следва да бъде предвиден състав на административно нарушение за неспазване на срока за деклариране на разходите за изпълнение на мерки или действия за повишаване на енергийната ефективност през предходния ценови/ регулаторен период от страна на енергийно предприятие – търговец с енергия. Доколкото предложения състав на административно нарушение и свързан с индивидуалните цели за енергийни спестявания в Закона за енергетиката следва да бъде предвидено, че глобите или имуществените санкции, събрани в резултат на неговото осъществяване не постъпват в държавния бюджет, а във ФЕЕВИ за целите на възстановяване на направените от търговците с енергия разходи, свързани с удостоверяване на постигнатите икономии на енергия при крайното потребление и издаване на бели сертификати, които не подлежат на търгуване. Следва да се отбележи, че за целите на осигуряване на проследимост, в Закона за енергетиката следва да бъде въведен императив за приемане на методика от КЕВР, имаща за предмет на уредба извършването на предварителна и последваща технико-икономическа оценка на прогнозните и извършените разходи, подлежащи на деклариране. 
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “ Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|