Доклад самооценка на Физически факултет при

Структурата и на тази магистърска програма «Аерокосмическо инженерство и комуникации» включва 3 образователни групи дисциплини в 3 етапа: уводни задължителни и избираеми дисциплини (общо по 3 на модул), които се изучават за около 1.5-2 месеца от началото на обучението, задължителни и избираеми дисциплини (общо 12) в различни направления, които се изучават общо за около 1 година и накрая завършва с практика/преддипломен стаж с индивидуални задачи (за около ½ година в края на обучението), непосредствено преди защитата на дипломна работа.

Придобилите образователно-квалификационна степен “магистър” физици по специалност “Комуникации и физична електроника” са подготвени да изпълняват следните дейности:

- да осъществяват конструкторска, технологична и изследователска дейност в областта на комуникациите и физичната електроника чрез профилиране и задълбочаване на подготовката в съответствие с придобитата специалност на образователно-квалификационна степен “бакалавър”;

- да извършват проучване, анализ, тестове и експлоатация на отделни модули, блокове и устройства в областта на съвременните комуникации и физичната електроника;

- да участват в производството, монтаж и настройка на: комуникационни устройства и технологични устройства на основата на плазмени системи, използвани във физичната електроника за производство на електронни елементи и други приложения.;

- да умеят творчески да прилагат световните достижения в областта на комуникациите и физичната електроника; да осъществяват управление и контрол на съвременни комуникационни и технологични устройства,

- да организират, ръководят и контролират дейности свързани с експлоатацията, диагностиката и поддръжката на комуникационни съоръжения и технологични плазмени устройства.

Изисквания към подготовката на специалистите

Магистърът по комуникации и физична електроника трябва да притежава научно-теоретична и специализирана подготовка по специалността, която включва:

- теоретична и практическа подготовка по устройства и компоненти на комуникационни системи, комуникационни протоколи, радио-комуникационни мрежи, моделиране в комуникациите.

- теоретична и практическа подготовка по плазмени източници и системи, технологичните им приложения, плазмени параметри и диагностични методи за тяхното определяне.

Завършилите специалността магистри са подготвени да се реализират като:

- конструктори, специалисти по поддръжка и сервиз в областта на съвременните комуникации и плазмените технологии във физичната електроника ;

- специалисти в производството, ремонта и експлоатацията на комуникационни и технологични устройства;

- специалисти в контролиращи органи за съблюдаване на електромагнитната

съвместимост на различни електронни, технологични и комуникационни съоръжения;

- специалисти, експерти, консултанти в държавни и частни фирми, обществени институции и търговски дружества;

- научно-преподавателски и изследователски кадри във ВУЗ, както и да бъдат обучавани в ОНС „доктор”.

Описание на квалификационнaтa характеристикa и учебния план на магистърска програма „Комуникационна и компютърна техника“ (ККТ).

В специалността „Комуникационна и компютърна техника “ от професионално направление 5.3 Технически науки - „Комуникационна и компютърна техника“ се придобиват приложно- и практически ориентирани знания за съвременните информационни и комуникационни системи, за електрониката, схемотехниката, микроконтролерните и процесорни системи, които са модерните средства за измерване, диагностика, управление и контрол във всички области на бита, здравеопазването, индустрията и научно-изследователския експеримент, в развитието на новите технологии, в автоматизацията на инженерния труд и проектирането на електронни схеми. Изучава се практически електрониката на смесените сигнали – аналогови и цифрови, процесорната техника, хардуера, обслужващ информационните и комуникационните технологии. Специален акцент на обучението са модерните безжични комуникации и предаването на данни, оптичните комуникационни мрежи и безжичните сензорни мрежи с възможности за уеб-базирани приложения.

Обучението се извършва от преподаватели на Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и с използване на материалната база на Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Обучението на студентите-магистри в специалността продължава 1.5-години. Завършилите успешно студенти придобиват образователната и квалификационна степен „магистър-инженер“ по специалност „Комуникационна и компютърна техника “.

Седмичното натоварване на студентите не превишава 25 часа в първия семестър и 22 часа във втория при 4 задължителни и минимум 2 изборни курса. В третия семестър натоварването е 15 часа при два задължителни и два изборни курса. В този семестър се изработва и дипломната работа, с чиято защита завършва процеса на обучение по програмата.

Важна характеристика на курсовете от магистърската програма „Комуникационна и компютърна техника “ е големият процент на практическите занятия в тях. Пример: от всички задължителни курсове за редовно обучение с общ хорариум 565 часа, практическите занятия съставляват общо 225 часа или близо 40%. Само лабораторните упражнения съставляват близо 30 %.

Студентите, завършили специалността „Комуникационна и компютърна техника“ имат университетска степен “магистър-инженер” по „Комуникационна и компютърна техника“ и са подготвени за работа като специалисти във всички основни области на съвременните Информационни и комуникационни технологии. Подготовката им позволява да работят в системата на университетите и висшите училища, в Българската академия на науките, в научни и във фирмени изследователски лаборатории, в поделенията на Националния център по метрология, в звена, работещи с научнотехническа и патентна информация, във фирми, разработващи и произвеждащи компютърна и комуникационна техника, във фирми по технологични и комуникационни приложения на оптоелектрониката и сензориката, във фирми по обслужване, разработка и поддържане на медицинска техника, в системата на Министерството на образованието, младежта и науката и други, на длъжност „специалист с висше образование (магистър-инженер)“, в съответни отдели към Министерство на отбраната, в съответни поделения към Министерство на промишлеността, също и в научноизследователски институти и фирми извън България. Могат (след придобиване на известен опит) да започнат и да развиват успешно самостоятелен високотехнологичен бизнес.

Специалистите, придобили степента „магистър-инженер” по специалност „Комуникационна и компютърна техника“, ще бъдат подготвени да извършват научноизследователска и приложна дейност във всички области на използване на информационните и комуникационните технологии в практиката. Ще познават и ще могат да прилагат съвременни методи за управление на експеримента, за измерване и диагностика в електрониката, ще могат да проектират електронни схеми, предназначени за комуникационната и компютърната техника. Ще могат да разработват, подържат и обслужват както микроконтролерни системи на различни платформи, така и хардуера на компютърни и комуникационни мрежи, безжични сензорни мрежи, оптични комуникационни мрежи и ще могат да създават уеб-базирани приложения.

Придобитата подготовка ще им позволява сами да усъвършенствуват знанията и уменията си и да повишават своята квалификация. Дипломираните магистри-инженери ще могат да използват специализиран софтуер за инженерно проектиране, както и за регистриране и обработка на данни. Ще бъдат в състояние да се занимават с преподавателска и изследователска дейност в различните области на информационните и комуникационните технологии.

Общи изисквания към подготовката на студентите

А. Общи изисквания — знания и умения

Магистър-инженерите от специалността „Комуникационна и компютърна техника“ трябва да имат систематично изградена основа от знания в основните области на електронната схемотехника – аналогова и цифрова, процесорната и микроконтролерната техника, автоматизираното проектиране на електронни схеми в микроелектрониката, измерванията в електрониката и комуникациите, управлението на експеримента с модерни софтуерни средства, безжичните и оптичните комуникации.

Магистър-инженерите от специалността „Комуникационна и компютърна техника“ ще имат практически знания и умения по:

• 
  Електронна схемотехника на аналогови и цифрови интегрални схеми – електроника на смесените сигнали
  
• 
  Оптоелектроника и интегрална оптика
  
• 
  Интегрални схеми и устройства за безжични мрежи
  
• 
  Управление на експеримента в Lab-View среда
  
• 
  Сензори и сензорна електроника
  
• 
  Компютърни системи и технологии
  

Характерни за специалността знания и умения се придобиват:

• 
  Информационни технологии (директна и мрежова комуникация на апаратура и компютри)
  
• 
  Комуникационни технологии
  
• 
  Оптични комуникационни мрежи 
  
• 
  Безжични сензорни мрежи. Уеб базирани приложения
  
• 
  Аудио-визуални и информационни технологии
  
• 
  Увод в системата за управление на експеримента LabView
  
• 
  Компютърно проектиране на електронни схеми
  
• 
  Безжични мрежи и протоколи“
  

• 
  Компютърни системи и технологии
  
• 
  Сензори и сензорна електроника
  
• 
  Практикум - Интегрални схеми и устройства за безжични мрежи
  
• 
  Цифрови сигнални процесори и микроконтролери
  

Седмичното натоварване на студентите е в рамките на 25 учебни часа на седмица, при 15 седмици на семестър и 2 семестъра годишно. Дипломирането става след успешно полагане на съответните изпити от учебния план на специалността и получаване на съответните текущи оценки, осигуряващи 30 ECTS кредита за всеки от първите два семестъра (общо 60 ECTS-кредита за първата година) и 15 ECTS кредита в трети семестър, където се изработва и дипломна работа. За успешно защитена дипломна работа в последния (трети) семестър са предвидени 15 ECTS-кредита.

Създадена като интердисциплинарна, магистърската програма «Безжични мрежи и устройства» е проектирана да дава на студентите достатъчно широк и богат спектър от знания в областта на съвременните комуникационни и информационни технологии, но в същото време, поради голямото количество избираеми курсове, представени от изявени специалисти в областта си, тя позволява на студентите да могат да специализират и в по-тесни професионални области, водени главно от своите професионални интереси.

Специфичните професионални умения и знания на магистрите по Безжични мрежи и устройства се формират от задължителни и избираеми дисциплини в следните области:

Задължителни дисциплини: модулации и кодиране, информация и статистика, безжични мрежи и протоколи, практикум по мрежи, микровълнови устройства и системи, интегрални схеми, практикум по интегрални схеми.

Избираеми дисциплини: комуникационно-информационни системи за трансфер на данни, сигурност на мрежите, мобилни радио-канали, фиксирани и мобилни сателитни системи, операционни системи и приложения с отворен код в комуникациите, практическо програмиране на C++, софтуерни модули (toolbox) с приложения в комуникациите, микровълнови измервания, процесори в безжичните комуникации, антени, радио-честотни идентификационни устройства, електромагнитна съвместимост, оптични комуникации и оптична обработка на информацията, мениджмънт на иновациите, управление и правно-икономически проблеми на мрежите.

Учебният план на БМУ за редовно обучение включва: 1 уводен избираем курс от 3 (5 кредита), 7 задължителни дисциплини (35 кредити), 4 избираеми дисциплини (от 15, включени явно в плана) (10 кредита), 1 избираема практика/преддипломен стаж (15 кредита) и самата подготовка и защита на дипломна работа (15 кредита). Продължителността на обучението при редовната форма е 3 семестъра по 15 седмици или 1.5 години – първи и втори семестър с аудиторни занятия по предлаганите задължителни и избираеми дисциплини и трети семестър с индивидуална практика/стаж, подготовка и защита на дипломна работа. Общият брой на придобитите кредити е 90, по 30 на семестър. Подобно е съотношението и при задочно обучение (за студенти, приети като 4-годишни бакалаври), но продължителността на програмата е 2 години при същия брой кредити – 90.

Учебният план на БМУ за редовно и задочно обучение за професионални бакалаври (3-годишно обучение) включва: 2 уводни избираеми курса от 3 (10 кредита), 7 задължителни дисциплини (35 кредити), 8 избираеми дисциплини (от 15, включени явно в плана със своите заглавия) (40 кредита), 1 избираема практика/преддипломен стаж (20 кредита) и самата подготовка и защита на дипломна работа (15 кредита). Продължителността на обучението при професионалните бакалаври е 4 семестъра по 15 седмици или 2 години – първи, втори, трети и четвърти семестър с аудиторни занятия по предлаганите задължителни и избираеми дисциплини, втори, трети и четвърти семестър с индивидуална практика/преддипломен стаж, и накрая подготовка и защита на дипломна работа. Общият брой на придобитите кредити е 120, по 30 на семестър.

На всички студенти от програмата се дава възможност да изберат повече от вписаните в учебния им план избираеми дисциплини, но вече със статут, близък до този на факултативни – т.е. те не им носят допълнителни кредити, но оценките от тях се вписват в дипломата им, без да се включват в средния успех.

На всички студенти от програма БМУ с обучение на български език се дава възможност да изберат до една дисциплина всеки учебен семестър от друга магистърска програма с молба до ръководителя на програмата и положително становище на Декана на ФзФ. В учебния план има заложено и едно много ефективно решение, което е ноу-хау на програмата – включени са два еднократни курса (в летен и в зимен семестър) по актуални проблеми на комуникациите. С тази широка формулировка всеки семестър може да се чете по един еднократен курс, за който се канят известни български или чуждестранни специалисти и преподаватели да представят актуални проблеми в своята област. Те представят програма на курса за приемане от Факултетния съвет на ФзФ, без да се прави промяна в учебния план. Това се оказа доста полезно и ефективно решение, от което ръководството на програмата се е възползвало 6 пъти досега.

Студентите от програмата могат да възползват от един месец до един семестър от възможността за продължаващо образование в други висшите училища в Европейския съюз, с които има подписани споразумения по програмата Еразъм, както и от двустранни споразумения с учебни заведения в не-европейски държави с подобни принципи на сътрудничество и обмен на студенти. Досега са се възползвали 5 български студента, като в отчетния период на акредитацията – един студент (друг се отказа поради заболяване). Обучаван е един чуждестранен студент за 1 семестър, а през 2013 е четен един курс от програмата на друг чуждестранен студент за 1 месец.

Съгласно новата форма за учебна програма на всеки курс (задължителен или избираем) се включва следната информация, която е полезна за студентите: Дадени са часовете и кредитите отделно за аудиторна и за извънаудиторна заетост на студентите (в последния случай подробно са разписани отделните дейности и часовете за тях, за които студентите получават кредити от извънаудиторни форми на обучение). В процентно съотношение са представени формите за получаване на оценка по всяка дисциплина, кратка анотация на учебното съдържание; знанията, които студентите трябва да имат, преди да слушат дадения курс и знанията и компетенциите, които те ще получат след успешно завършване на този курс от програмата. По нататък подробно е представено учебното съдържание: лекции, семинарни и лабораторни упражнения и отделен конспект за изпита. Накрая е дадена достатъчно литература за подготовка – основна и допълнителна.

Друга важна характеристика на курсовете от магистърската програма е големият процент на практическите занятия в тях. Пример: от всички задължителни курсове за редовно обучение с общ хорариум 420 часа, практическите занятия съставляват общо 195 часа или 46.5 %. Само лабораторните упражнения съставляват близо 30 %. За задочно обучение процентното съотношение на практическите занятия са 57 %. Всички от 15-те постоянни избираеми курсове имат и практически (семинарни и лабораторни занятия), а 9 от тях имат лабораторни занятия. Много от лабораторните са индивидуални, т.е. всеки студент изработва сам (или най-много с един свой колега) всяко лабораторно упражнение, а в други курсове лабораторните упражнения са общи (т.е. „фронтални”), много то тях уникални – уникална апаратура, уникална измерителна постановка, уникални софтуери.

Понеже магистърска програма БМУ съществува вече 14 години със среден брой студенти над 16 на година, много от дисциплините от нея, особено задължителните, имат свои авторски учебници – на хартиен и/или електронен носител. Това е поставено като важно условие за четене на нови избираеми курсове в програмата – до 2 години от стартиране на четенето му да се изработи авторски учебник в електронен формат.

Силната интердисциплинарност на магистърска програма «Аерокосмическо инженерство и комуникации» се идентифицира от разнообразните дисциплини, включени в учебния план на двата модула: уводни задължителни и избираеми, задължителни и избираеми дисциплини, представени от изявени специалисти в областта си, което позволява на студентите да могат да специализират в по-тесни професионални области, водени от своите професионални интереси.

Учебният план на АКИК за редовно обучение (на български, английски и руски) за всеки модул включва следните дисциплини и кредити: 1 уводна задължителна дисциплина (5 кредита), 1 уводна избираема дисциплина от 2 (10 кредита), 7 задължителни дисциплини (35 кредити), 5 избираеми дисциплини (от 14, включени явно в плана или от друга програма) (25 кредита), 1 избираема практика/преддипломен стаж (5 кредита) и самата подготовка и защита на дипломна работа (15 кредита). Продължителността на обучението е 3 семестъра по 15 седмици или 1.5 години, с аудиторни занятия по предлаганите задължителни и избираеми дисциплини и само в трети семестър – индивидуална практика/стаж, подготовка и защита на дипломна работа. Общият брой на придобитите кредити е 90, по 30 на семестър. На всички студенти от програмата се дава възможност да изберат повече от вписаните в учебния им план избираеми дисциплини, но със статут, близък до този на факултативни – т.е. те не им носят допълнителни кредити, но оценките от тях се вписват в дипломата им, без да се включват в средния успех.

На всички студенти от програма АКИК с обучение на български език се дава възможност да изберат до една дисциплина всеки учебен семестър от друга магистърска програма с молба до ръководителя на програмата и положително становище на Декана на ФзФ. В учебния план има заложено и едно много ефективно решение, което е ноу-хау на програмите БМУ и АКИК и се среща само в тях – включени са по два еднократни курса в летен и в зимен семестър по актуални проблеми на аерокосмическото инженерство и на безжичните комуникации. С тази широка формулировка всеки семестър може да се чете по един еднократен курс, за който се канят известни български или чуждестранни специалисти и преподаватели да представят актуални проблеми в своята област. Те представят програма на курса за приемане от Факултетния съвет на ФзФ, без да се прави промяна в учебния план. Това се оказа доста полезно и ефективно решение, от което ръководството на програмата АКИК се е възползвало 2 пъти за 3 години.

Студентите от програмата могат да възползват от един месец до един семестър от възможността за продължаващо образование в други висшите училища в Европейския съюз, с които има подписани споразумения по програмата Еразъм, както и от двустранни споразумения с учебни заведения в не-европейски държави с подобни принципи на сътрудничество и обмен на студенти. Досега са се възползвали 2 български студента от програмата АКИК. Обучавани са 2 чуждестранни студента за до 1 семестър, а на 3 чуждестранни студенти от бакалавърска програма за четени избираеми курсове от АКИК.

Съгласно приетата в СУ нова европейска форма за учебна програма на всеки курс (задължителен или избираем) се включва следната информация, която е полезна за студентите: Дадени са часовете и кредитите отделно за аудиторна и за извънаудиторна заетост на студентите (в последния случай подробно са разписани отделните дейности и часовете за тях, за които студентите получават кредити от извънаудиторни форми на обучение). В процентно съотношение са представени формите за получаване на оценка по всяка дисциплина, кратка анотация на учебното съдържание; знанията, които студентите трябва да имат, преди да слушат дадения курс и знанията и компетенциите, които те ще получат след успешно завършване на този курс от програмата. По нататък подробно е представено учебното съдържание: лекции, семинарни и лабораторни упражнения и отделен конспект за изпита. Накрая е дадена достатъчно литература за подготовка, но не прекалено много – основна и допълнителна.

Друга важна характеристика на курсовете от магистърска програма АКИК (както и при БМУ) е големият процент на практическите занятия в тях. Пример: от всички задължителни курсове за редовното обучение с общ хорариум 480 часа (Модул 1) и 495 часа (Модул 2), практическите занятия съставляват общо 270 часа (М1) и 285 часа (М2) или 56.25 % (М1) и 57.58 % (М2). Само лабораторните упражнения съставляват 25 % (М1) и 36.36 % (М2). Всички от 14-те постоянни избираеми курсове, включени в плана, имат и практически (семинарни и лабораторни занятия). Много лабораторни занятия са индивидуални, т.е. всеки студент изработва сам (или най-много с още един свой колега) всяко лабораторно упражнение, а в други уникални курсове лабораторните упражнения са общи (т.е. „фронтални”), много то тях са уникални – уникална апаратура, уникална измерителна постановка, уникални софтуери, уникални измервания.

В магистърската програма АКИК също голяма част от дисциплините (особено в Модул 2), както и задължителните дисциплини, имат свои авторски учебници – на хартиен и/или електронен носител. Това е поставено като важно условие за четене на нови избираеми курсове в програмата – до 2 години от стартиране на четенето му да се изработи авторски учебник в електронен формат.
Магистърска програма „Комуникации и физическа електроника“. Описание на квалификационните характеристики и учебните планове на магистърска програма „Комуникационна и физическа електроника“ (КФЕ)

Учебният план съдържа по 4 задължителни курса през първия семестър и един през втория семестър на обучението. Останалата част са избираеми курсове към двата модула, съответно 11 към модул "Комуникации" и 10 към модул "Физична електроника". За студентите от други бакалавърски направления освен посочените, има блок от подготвителни 3 курса, които трябва да вземат през първия семестър с текуща оценка и да продължат обучението си със задължителните курсове.

Общото обучение на студентите от двата модула включва курсовете по "Приложна ЕД за магистри" и "Съвременни ЕМ материали и електронни устройства". Първият курс дава теоретични и практически знания необходими за конструиране, реализация и поддръжка както на комуникационни устройства така и на ВЧ и микровълнови плазмени установки за технологиите. Електромагнитните вълни и тяхното разпространение в различни среди са в основата на съвременните комуникационни технологии. Дисциплината „Приложна електродинамика за магистри” дава практически знания за анализ, проектиране и моделиране на основните канализиращи и резонансни структури, приемните и предвателни антени. Разглежда се разпространението на електромагнитни вълни в среди с положителни и отрицателни диелектрична и магнитна проницаемости и в свободното пространство. Изучават се основните характеристики на линиите с разпределени параметри, вълноводните структури и резонатори. Чрез решаване на вълновото уравнение при наличие на източник, се определят електричният и магнитният векторен потенциал и се определят полето в далечната зона и диаграмата на излъчване на различни антени. Kурсът „Съвременни ЕМ материали и електронни устройства“ дава основни знания в областта на новите перспективни материали – метаматериали, фотонни кристали, плазмонни материали, нискоразмерни въглеродни материали и сродни на тях, както и такива, свързани с органичната и молекулна електроника. Студентите се запознават с най-интересните им нови свойства и перспективи за тяхното използване в електронните елементи за съвременните комуникации.

Модул "Комуникации" включва три задължителни курса: "ИС и устройства за безжични мрежи", "Антени за безжични комуникационни системи" и "Безжични мрежи и протоколи", които дават основните знания необходими на студентите-магистри за тяхната реализация. Избираемите курсове към този модул като " Модулации и кодиране", "Оптични комуникационни мрежи" и "Микровълнови измервания в комуникациите" оформят професионалната насоченост и изграждането на подготвени специалисти в областта на комуникациите. Останалите курсове "Симулации на комуникационни системи", "Мобилни радиоканали", Компютърни мрежи и база данни, Електромагнитна съвместимост и практическите упражнения по ИС и устройства за безжични мрежи-практикум, дават възможност на студентите да се образоват в по-широка област от дисциплини.

Модул "Физична електроника" включва три задължителни курса по " Основи на физика на плазмата", по " Източници на газоразрядна плазма" и "Диагностика на плазмата", които подготвят студентите не само за разнообразните технологични установки използвани в микроелектрониката за производство на елементната база на съвременните комуникации, но и осигуряват знания за надеждни методи за изследване и измерване на параметрите на плазмата в тях. С помощта на избираемите дисциплини като "Вакуумни технологии", "Принципи и основни операции на планарните технологии" и "Приложения на плазмата в екологията и медицината", "Кинетика на нискотемпературна плазма", "Наноструктурни материали и прибори на информационните технологии", "Плазмени технологии", "Симулация на газоразрядна и космическа плазма" се обучават студентите в конкретни области на приложение на плазмата в съвременните технологии.

Двата модула съдържат по един избираем курс по "Дисциплина за нуждите на бизнеса", като тематиката се задава от технологичните компании, за които се подготвят студентите, с цел те по-добре да усвоят необходимите знанията и по-бързо да навлязат в бъдещата им работа. Вторият семестър завършва с дипломна работа по тематика от съответния модул, която носи 15 кредита.

1.1.2. Периодично се анализира и обновява действащата учебна документация, като се взема предвид студентското мнение, мнението на потребителите и съвместимостта й с документация от европейското пространство на висшето образование

Както поради изисквания на Закона за висшето образование и свързаните с него нормативни актове, така и за да отговори на динамично променящите се изисквания към випускниците на магистърската програма от страна на бизнеса, и не на последно място обвързаността на програмата със сродни програми от други европейски и не-европейски университети, учебните планове и учебните програми се актуализират периодично. През учебната година 2012/2013 г. започна кампания в рамките на целия Софийски университет за обновяване на учебната документация по нов европейски стандарт, което продължава и в момента.

Три от програмите, БМУ, АКИК и КФЕ, ще претърпят известни промени за учебната 2017/18 г. в учебните си планове поради добавяне на нови съвременни курсове, преструктуриране или отпадане на други курсове (свързано с пенсиониране на преподаватели) и актуализиране на избираемите курсове. Това ще стане вероятно точно в периода на акредитация, за което ще бъде дадена своевременна актуална информация. Последната програма ККТ е нова и вероятно няма да претърпи промени в учебните си планове.

1.1.2.1. Анализи на учебната документация

На катедрен съвет на катедра Радиофизика и електроника (от където има най-много преподаватели и от четирите магистърски програми, за които се провежда настоящата програмна акредитация), на учебен съвет и на факултетен съвет на ФзФ, както и на срещи на преподавателите, учебните планове на акредитираните програми, особено тези, които са въведени отдавна, периодично се анализират. Това може да се проследи от съответните протоколи на различните управляващи и контролиращи органи на ФзФ. Всъщност, всички програми притежават част от положителните си характеристики още при самото си създаване, така, че в момента се приемат основно само нови, актуални курсове или се преструктурират старите поради отпадане на пенсионирани преподаватели (това засяга главно избираемите курсове, предложени от тези преподаватели (някои от тях продължават да водят по-търсените от студентите курсове, с което се търси истинска приемственост). Само за програмата АКИК на английски език, за която се очакват много кандидати от Азия след евентуално подписване на нови между-университетски споразумения, ще се извърши съществено преструктуриране с оглед на по-ефективно четене и водене на занятия в дисциплини на английски език, както в СУ, така и в партньорски университети по законен и синхронизиран начин.

1.1.2.2. Административен контрол по състоянието на учебната документация

Административният контрол по състоянието на учебната документация се извършва на ниво факултет от деканското ръководство и инспекторите по учебната дейност и от отдел „Студенти“ и отговорниците за поддържане на електронната система СУСИ4, които са и пряко отговорни за изрядността й. На университетско ниво това са съответните отдели „Учебен“ и „Студенти“.

1.1.2.3. Налични данни (материали, програми и др.) от учебна документация на български и/или на чуждестранни ВУ, с приоритет от европространството на висшето образование

Структурата и съдържанието на учебните планове се съобразяват с националните и европейски тенденции и изисквания в сферата на образованието. Поради сериозната си обвързаност с други програми в други европейски и не-европейски университети, периодично тече синхронизация между техните програми. В момента имаме следните споразумения: с ECE-Paris, Париж, Франция (http://www.ece.fr/); с IST-Lisbon, Лисабон, Португалия (http://nmci.ist.utl.pt/en/); Aalborg University, Копенхаген, Дания (http://www.en.aau.dk/); със Сибирския държавен аерокосмически университет в Красноярск, Русия (http://sibsau.ru/). През 2013 г. се подготвя споразумение с University of Bologna, Болоня, Италия (http://www.unibo.it/Portale/default.htm). С два от университетите, AAU и SibSAU, е извършена истинска синхронизация на учебни планове, с размяна на програмите и преструктуриране. При бъдещо подписване на двустранни споразумения между СУ и някои индийски и други азиатски университети, където аерокосмическото инженерство е на много високо ниво, ще се търси съгласуване и усъвършенстване на учебния план на програмата АКИК на английски език. Членството на Софийски университет в UNISEC Global (http://www.unisec-global.org/index.html) (Университетски консорциум по аерокосмическо инженерство) доведе до сериозна популяризация на предлаганата от ФзФ магистърска програма АКИК, особено на Модул 2 – безжични и сателитни комуникации, защото съвременните малки спътници имат все по-засилваща се комуникационна функция и комбинираното обучение в двете области се оказа особено атрактивно.

1.1.2.4. Мнения на студенти и потребители

Във ФзФ мнението на студентите по съдържанието и организацията на обучението, а също и качеството на преподаването по отделните дисциплини, официално се изследва чрез студентско анкетиране (вж. Приложения П1). Тези анкети са полезни за усъвършенстване на обучението на бакалавърско ниво и при атестирането на преподавателите, но са повече инцидентни, отколкото постоянни, не са особено представителни, особено при магистрите и не носят постоянна полезна информация.

Но ние имаме и други методи за получаване на студентските мнения, които дори са по-надеждни. Студентите от най-старата от акредитираната група програми БМУ (~230 записани студента досега) са изключително активни по отношение на своите мнения за структурата на програма и за отделните курсове, затова силно разчитаме на неформалните разговори с тях. Това ни дава достатъчно много информация с цел положителни промени. Досега поне два пъти сме се съобразили директно с мнението на студентите. Единият път е изборът на технологията на занятията, за да бъде по-висока посещаемостта. Вторият случай е преобразуването на две факултативни дисциплини (Мениджмънт на иновациите и Управление и правно-икономически проблеми на мрежите) от факултативни в избираеми, за да носят кредити на студентите. Друго решение беше взето при консултации със студентите от програма АКИК. Избираемият курс от летен семестър на учебната 2015/16 г. „Университетски микро- и нано-сателити и приложенията им“ беше ефективно използван и за подготовка на отбор от 5 студента, 3 докторанта и 3 преподавателя от програмата за подготовка на проект за престижното международно състезание MIC4, което е планирано за октомври 2016 г. (отборът е класиран като финалист) (http://www.spacemic.net/index.html). Пак със съдействие и настояване на студентите бяха включени два много успешни избираеми курса: по прецизни системи за аерокосмическо приложение и по управление и бордова електроника на безпилотни летателни средства. И двата курса бяха предложени и приети от ФС като еднократни курсове по актуални проблеми на аерокосмическото инженерство – за летен семестър на 2015/16 и зимен семестър на 206/17 г.

Третият метод на събиране на мнения е контактуване с доказаните работодатели на випускниците от програмата. Имали сме най-различни срещи – повече или по-малко официални. В приложенията П3 са дадени някои писмени данни. Поне десетина наши випускници са назначени на работа в известни фирми след подобни срещи (МТел, Близу (преди да станат част от МТел), Датекс, Рейсат БГ, Джонсън Контролс, Мелексис и др.). Много силно присъствие – над 7 назначени випускници на БМУ, имаме в Комисията за регулиране на съобщенията. Повечето ни випускници са започнали работа в комуникационни, софтуерни или електронни фирми още преди да завършат (при задочното обучение, но дори и при редовното обучение в БМУ). От тези работодатели получаваме информация и за подходящо съдържание на учебните програми и за нови курсове. Така в програмата БМУ влязоха курсовете по фиксирани и мобилни сателитни комуникации, RFID, сигурност на комуникациите, комуникационно-информационни системи за трансфер на данни, както и курсове в по безпилотни летателни средства, обработка на сателитна информация, и др. в АКИК. В скоро време се предвижда въвеждане и на нови курсове – Сигнална интегрираност и Сензорни мрежи и сензорна електроника (от друга магистърска програма). Имали сме консултации и с колеги от Института по Електроника към БАН, с който имаме подписано споразумение за сътрудничество. Данни се събират и в рамките на Аерокосмическия клъстер CASTRA (http://castra.org/bg/), където поддържането на маг. програма АКИК се разглежда като важна дейност на клъстера.

Всички 12 преподаватели в програмата „Комуникации и физична електроника“ са преподаватели във Физически факултет на СУ на основен трудов договор, с богат учебно-преподавателски и научноизследователски опит. От тях 9 са хабилитирани – 3-ма професори, 6 доценти, а 3-ма са главни асистенти (25%).

Всички 15 преподаватели в програмата „Комуникационна и компютърна техника“ са университетски преподаватели с богат учебно-преподавателски и научно-изследователски опит и авторитет. От тях 10 са хабилитирани – 8 доценти и 2-ма професора , а останалите – доктори и главни асистенти.

Средната възраст на преподавателския състав в програмата е около 50 години. Двама външни преподаватели са на по 65 г., но има и преподаватели на възраст под 30 г., и под 40. Останалите преподаватели са във възрастовия интервал от 45 до 61 г.

Физическият факултет се помещава в 4 сгради (корпуси А, Б, В, Лаборатории-ЛЛТ/ЛФТП) , главната от които (А) е проектирана за учебно-административен корпус. На разположение са 3 големи амфитеатрални аудитории и значителен брой по-малки. Оборудвани са компютърни класове, мултимедиен център, учебни и научни лаборатории.