Доклад Въведение

Структурата на собствеността ограничава възможностите на общинските власти да провеждат социална жилищна политика. Общините са изключително затруднени да осигурят жилища на нуждаещите се. Огромният дял частна собственост поставя с особена острота проблема за “социалните жилища”. Въпреки че в цялата община 128 лица и семейства са картотекирани за острата си жилищна нужда и 71 лица са в годишния списък за 2010 год. , то необходимостта от повече общински жилища е видима. Общините обаче не могат да задоволят най-елементарни жилищни потребности на млади и социално слаби семейства, на лица с различна степен на увреждания. Общински жилища в момента не се строят. Факт е и това, че сегашната система за изграждане на общински жилища е в дълбока криза. Тя няма нито надеждно осигурени ресурси, нито пък е присъща за модерното европейско управление на общините. Необходима е алтернатива, в която общините да са партньор или помощник.

• 
  Дупница - град, център на Общината ;
  
• 
  Яхиново, Крайници, Самораново, Бистрица, Джерман и Червен брег – шест големи села ;
  
• 
  Баланово,Тополница, Палатово, Дяково, Делян, Пиперево, Блатино – седем малки села ;
  
• 
  Грамаде, Кременик, Крайни дол – три много малки села.
  

Характерна особеност на жилищния фонд на Общината е, че близо 67% от него е съсредоточен в гр. Дупница.По данни на общинските служби в Дупница има 16 178 броя жилища , а в 16-те села 7 906 броя. Преобладават жилищата с разгъната площ от 30 до 59 кв.м. Друга характерна особеност на жилищния фонд е, че е създаден на основата на индивидуално жилищно строителство. Относителния дял на напълно износените жилища е сравнително малък.Напред с изграждането на нови жилища като неотложна задача се явява необходимостта от техническо благоустрояване и укрепване на жилищата, като се има предвид местоположението на Общината в ясно изявена сеизмична зона.

Сградният фонд в община Кочериново се състои от жилища за индивидуално ползване, най- често със стопански постройки към тях и от сгради за общо ползване. Населението разполага с жилища за живеене, като липсва ясно изразен жилищен проблем. Без постоянни жилища са отделни семейства от етническите малцинства и временно пребиваващи лица на територията на общината, отглеждащи и преработващи тютюн.

Общината не разполага с общински жилища.

Обособени квартали на етнически малцинства- един, намиращ се в град Кочериново. Състоянието на уличната инфраструктура и жилищните условия са добри. Има електроснабдяване и частична канализация.

Статут на земята- извън регулация.

Община Невестино обхваща 442 кв. км или 0,4 % от територията на страната).В състава на общината с административен център с. Невестино влизат 23 села, някои от които са разпръснати в десетки махали. Невестино се намира на 13 км от град Кюстендил, там където се разделят двете пътни трасета – едното е за гр. Дупница , а другото - по течението на р. Струма, през гр. Бобошево за Рилски манастир, или за международен път Е79 в посока Кулата.

Община Бобов дол обхваща 206.188 хил.дка или 6.76 % от територията на областта. Селищната мрежа на общината съдържа 17 села и 1 град. Освен функционален, градът е и пространствен център. Останалите селища формират разпръсната мрежа в територията на общината, която има не особено сериозни релефни бариери. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което затруднява придвижването, формирането и функционирането на еднинна жизнена териториално-селищна общност. Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 1 средно голямо село – около 1000 жители/, 7 малки села /200 - 500 жители/ и 8 много малки села /под 200 жители/.

Община Бобошево е най-малката по територия община в област Кюстендил – 135,142 хил. дка (само 4.43 % от площта на областта). В близост до общината са големите административно-стопански културни центрове София – на 90 км; Кюстендил – 40 км; Благоевград – 23 км; Дупница – 18 км. Селищната мрежа на общината съдържа 1 град, който е административният център и 11 села.

Община Сапарева баня е разположена на площ от 180.921 кв. км.(5.93% от територията на Кюстендилска област) и граничи с общините Самоков /Софийска област/, Рила и Дупница. Нейното местоположение до голяма степен определя малкия брой населени места и тяхното разположение в близост до общинския център.Те са 5 на брой, като най-голямото е общинският център град Сапарева баня.

Жилищната политика на община Сапарева баня – не разполага с общински жилища. Не се наблюдават жилищни проблеми на територията на общината и няма проекти за изграждане на социални жилища.

Община Трекляно разполага с три блока (общински жилища), които се отдават под наем. Не се наблюдават жилищни проблеми на територията на общината и няма проекти за изграждане на социални жилища.

• 
  кв. “Каваклия” – с населние 508 жители;
  
• 
  кв. “Спартак” - с населние 641 жители;
  
• 
  кв. “Гиздова махала” – с населние 1 534 жители;
  
• 
  кв. “Подина” - с населние 304 жители;
  
• 
  кв. “Аракчийски мост” - с населние 913 жители;
  
• 
  по концентрирано население от ромски етнически произход има и в с. Крайници – с население 214 жители и в с. Джерман – 109 жители.
  

• 
  По-голямата част от населението (83.09% от домакинствата) в изследваните квартали живее в тухлени сгради.
  
• 
  15.16 % от домакинствата обитават кирпичени постройки. Преобладаващата част от тези домакинства са в квартал “Гиздова махала” – 125 домакинства.
  
• 
  3 домакинства от квартал “Подина” и 2 от квартал “Гиздова махала” обитават жилища, построени от дъски/дървени плоскости.
  
• 
  Прави впечетление, че 90% от домакинствата не разполагат със стационарен телефон, 83% нямат баня в жилището, 84% нямат вътрешна тоалетна.
  
• 
  Данните от кв. “Каваклия” посочват домакинства, разполагащи с електромер, но без електричество в жилищата. (Таблица 3.6.5.)
  
• 
  80% от домакинствата имат течаща вода, но едва 43% имат водомер. (Таблица 3.6.5.)
  
• 
  Преставителите на ромската етническа група населявят отдалечените квартали в населените места. Едва 6% от домакинствата имат в близост до дома автобусна спирка, гара или удобен транспорт.
  
• 
  86% от домакинствата нямат асфалтирана улица пред дома си, 80% нямат работещо улично осветление.
  
• 
  Домакинствата отопляват домовете си основно с дърва и въглища, 5 от анкетираните домакинства заявяват, че жилищата им не се отопляват.
  

Определяне и характеристика на основните фактори, които препятстват социалната интеграция и формират рискови групи, нуждаещи се от социални услуги. Подходи за определяне на рисковите групи.

В методиката за проучване на ситуацията е залегнало следното разбиране за група: “Под група имаме предвид съвкупност от индивиди, които притежават в една или друга степен определена характеристика. Не е задължително групата да има функционални характеристики – да се осъзнава, определя като група или да действа като такава. Това е важно да се има предвид при анализа на групите в риск, за да не се припишат автоматично функционални характеристики и очаквания към група, която е „създадена” като такава единствено от външния поглед на анализатора.”

Рисковите групи са анализирани в контекста на планирането на “социалните услуги, които се отнасят до: индивиди, групи, общности. В случаите на общности и групи, социалните услуги имат за цел превенция, докато при индивидите услугите влизат в действие при появил се вече риск. Смисълът на социалните услуги е предпазват хората от рискове (свързани с тяхната социална интеграция и функциониране) и подпомагат реинтеграцията в случаи на вече появили се рискове.”

Жизненият стандарт на определен дял от населението на областта е сравнително нисък и това води до обособяване на няколко специфични рискови групи.

4.2. Характеристика на рисковите групи в област Кюстендил

В резултат от анализа на рисковите фактори се идентифицират ключови рискови групи, които да бъдат обхванати в Областната стратегия. Рисковите групи са анализирани в контекста на планирането на социалните услуги, които се отнасят до: индивиди, групи, общности.

В този раздел се включва подробен „списък” на рисковите групи и подгрупи с количествени данни за всяка рискова група или подгрупа (за областта и по общини), характеристика на проблемите и потребностите, териториално „ разпределение” по общини и типове населени места.

4.2. 1 Лица и семейства в неравностойно социално положение.

Към тази група се включват:

-деца, които живеят в социално слаби семейства;

-деца от малцинствени групи / ромски произход/;

-деца на самотни родители.

Данните показват, че по-голямата част от семействата на социално подпомагане на територията на община Кюстендил са от ромски произход.

В град Кюстендил има обособена компактна ромска махала. Най-често срещаните проблеми при тези деца са: лоши битови условия на живот, ранно отпадане от училище и неглижиране. Живеят в многодетни семейства, често с един родител, с влошен психо-социален климат в семейството, което е предпоставка за попадане на децата в криминогенна среда. При тях съществува висок риск от институциализиране. През последните няколко години тези проблеми се наблюдават и в останалата част от населението. Появиха се скитащи деца, за които не се полага необходимата грижа.

Освен предоставяните в момента услуги, свързани с отпускането на социални помощи от Дирекция "Социално подпомагане”, за тяхното интегриране в обществото се предоставят и социални услуги в общността от НПО. Все още голяма част от децата от ромски произход продължават да се обучават в сегрегирано училище.

При тези групи деца съществува голям риск от насилие, поради което е необходимо да се провеждат обучителни модули в училищата и детските градини по превенция на насилието.

Децата на самотни родители (най-често майка) също са с висок риск. Те живеят при лоши битови условия, семействата им са с по-ниски доходи, което ограничава достъпа им до качествени здравно-социални и образователни услуги. Това ги поставя в лоша стартова позиция и намалява шансовете им за успешна реализация в живота. При тях също съществува голям риск от институционализиране. Добра възможност като алтернативна форма на грижи за тези деца е развиването на услугата “седмична грижа”, която може да се предоставя от действащите специализирани институциии за деца на територията на община Кюстендил.

Най- сериозният проблем за решаване в община Кюстендил са хората с увреждания. Конкретни статистически данни и реални цифри за броя им не съществуват. Данните, с които разполага Дирекция “Социално подпомагане” – Кюстендил се отнасят само за лица, които получават интеграционна добавка по ЗИХУ. Към настоящият момент това са 5322 лица в т.ч. 182 деца.

Това е разнообразна сложна целева група, тъй като обединява лица с физически, умствени, психически, сензорни и множество увреждания.

Деца с увреждания

По данни на Дирекция “Социално подпомагане” - Кюстендил децата с увреждания са 175. Това е една разнообразна сложна целева група, тъй като обединява деца с физически, умствени, психически, сензорни и комплексни увреждания. По модул “личен асистент” на Националната програма «Асистенти за хора с увреждания» работодател е Дирекция “Социално подпомагане”- Кюстендил, а по модул “социален асистент” работодател е Община Кюстендил. към края на февруари 2010 г. броят на асистентите на деца с увреждания е 29.

Най-достъпната помощ за тази целева група е паричното подпомагане по Закона за социално подпомагане и Закона за интеграцията на хората с увреждания, както и предлаганите в община Кюстендил услуги:

1. 
   Дневен център за деца и младежи с умствени и физически увреждания. Капацитетът на центъра е 24 деца и изцяло е запълнен. Услугите се ползват от деца на възраст от 3 до 18 години.
   
2. 
   Център за социална рехабилитация и интеграция, който е с капацитет 30 места, а заетите са 29.
   

Анализът показва, че предлаганите социални услуги не задоволяват нуждите на всички деца с увреждания. Част от причините, поради които голяма част от децата остават необхванати от мрежата на вече съществуващите социални услуги са: липсата на подходяща инфраструктура между селата и град Кюстендил, небрежност от страна на родителите към специфичните потребности на тези деца, нежелание на родителите да приемат или афишират заболяването на детето.

Повечето от тях, които са тежко болни подават молби за настаняване в специализирани институции, което е в противовес с основния приоритет на държавната политика в социалната сфера, а именно деинституционализацията, чрез предоставяне на услуги в семейна или близки до семейната среда. Тази група се нуждае от ежедневни грижи в дома, помощ при самообслужването, поддържане на хигиена, пазаруване, придружаване, социални контакти и психо-социална подкрепа. Предоставяните социални услуги са важен елемент, а не рядко и необходимо условие за тяхното оцеляване и нормален живот. В момента предлаганите услуги нямат достатъчен капацитет и не задоволяват наличните потребности. Общата тенденция на застаряване на населението и намалената раждаемост, очертават необходимостта от повече социални услуги в общността, насочени към възрастните хора.

Обективно текущата икономическа криза ще доведе до понижаване на доходите като цяло на населението и до увеличаване на потребителите на услуги и потребностите от подкрепа сред слоеве от населението, които до момента не са имали такива нужди.

Безпризорните лица при ниските температури трудно преживяват. Освен отсъствието на жилище, утежняващо обстоятелство при тях в резултат на начина им на живот е влошеното здравословно състояние. Те са извън обхвата на предоставяните услуги. Единствената им алтернатива е настаняването им в специализирана институция. Дирекция “ Социално подпомагане” – Кюстендил е искала настаняване на такива лица в Центрове за временно настаняване в страната, но е получавала отказ с мотива, че те не живеят на тяхна територия.

4.2.5. Деца на улицата

В ОЗД Кюстендил са регистрирани 2 просещи деца, като всички са от ромски произход. Те прекарват деня си на улицата, не посещават училище и се препитават с просия и дребни кражби. Имат относително трайна връзка със семействата си, където нощуват. Основните проблеми на децата на улицата са: влошено здравословно състояние в резултат на начина им на живот и употребата на упойващи вещества. Те понякога са обект на физическо насилие и принуждавани да крадат и проституират, не посещават училище, липсват грижи и контрол от родителите.

В област Кюстендил на този етап няма създадени звена за временно настаняване и дневни центрове за деца на улицата и грижата за тях продължава да бъде предимно от институционален тип, поради липса на ресурси и родителски капацитет на семействата им.

4.2.6. Лицата, които напускат специализираните институции поради навършване на пълнолетие.

В по-голямата си част това са лица, които нямат родители и близки, които да им окажат подкрепа след напускане на специализираната институция. Те се оказват на улицата, поради отсъствието на жилища за целево настаняване. Възможно решение на проблема е създаването на Център за настаняване от семеен тип.

7. 
   Деца с отклоняващо се поведение
   

Не са достатъчно предлаганите специализирани услуги по превенция на противообщественото поведение на децата и консултиране на тях и семействата им, с цел да не се допусне извършване на нови и по-тежки прояви и престъпления. Работата на обществените възпитатели не винаги дава резултат.

от началото на 2010 г. е разкрита нова социална услуга - Център за обществена подкрепа за работа с деца с девиантно поведение, с образователни проблеми и работа с техните родители.

7. 
   Лица, вкл. деца жертва на насилие
   

-в семейството;

-извън семейството.

Характерно за първата група е, че насилието се извършва главно в семейството. Броят на жертвите вероятно е много по-голям, но оплакванията са малко, поради сложните емоционални връзки и зависимостта на децата от родителите им.

За втората група все по-актуален става проблемът с насилието в училище. Кадрите от първичната мрежа /персонал от детските градини и училищата, доболничната помощ и др./ са недостатъчно подготвени за разпознаване на белезите на насилието. Необходимо е повишаване на капацитета на всички институции, които работят с тези рискови групи.

Реално съществува и проблемът с експлоатация на детския труд. В настоящия момент няма институция, която е специализирана да се занимава с децата, жертва на насилие и престъпления. Служби, които имат връзка с тези деца са – Детска педагогическа стая, Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" и службата по миграция.

• 
  Дом за медико-социални грижи за деца (от 0 до 3 години), са настанени 38 деца към март 2010 г. с оценени потребности. Седемнадесет от тях са с уреден статут и вписани в регистъра за деца за пълно осиновяване. С голяма част от останалите деца се работи за реинтеграцията им в семействата, поради което за тях е подходяща услугата “Седмична грижа”. Тези деца, при които реинтеграцията е невъзможна, следва да продължат да се отглеждат постоянно в специализираната институция.
  
• 
  Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи (от 3 до 7 години) има настанени 47 деца към март 2007 г. След оценка на специфичните нужди и потребности на децата, деветнадесет са вписани в регистъра за деца за пълно осиновяване. При децата, с които се работи за реинтеграцията им в семействата е подходяща услугата “Седмична грижа”. Останалите деца ще продължат да ползват услугата “Постянна грижа”. В ДДЛРГ Кюстендил се предлага услугата “седмична грижа” за 12 деца, от общо 47 деца 7 ползват тази услуга. Друга социална услуга, която се предлага в ДДЛРГ е “кризисно настаняване” за 4 деца. През 2009 г. само едно дете е ползвало тази услуга. Анализа показва, че има необходимост от продължаване на предлагането н атези услуги в ДДЛРГ.
  

7. 
   Лица, настанени в специализирани институции.
   

• 
  Специализирани институции
  
• 
  Услуги в общността
  
• 
  Наличие и характеристика на общи мерки и политики за социално включване
  

1. 
   
   Каталог: images -> stories -> doc
   doc -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е
   doc -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г
   doc -> От: мбал рег по ф д. № представлявана от адрес срещу
   doc -> Приложение 4 законодателна рамка и стратегически документи в съдебната система I. Закони конституция на Република България
   doc -> До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение
   doc -> Уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
   doc -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г
   doc -> Lovech Rock Fest 2016
   doc -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване
   
   
   
   Изтегляне 1.6 Mb.
   
   Сподели с приятели: