Доклад за дейността на районен съд гр. Козлодуй през 2014 година с ъ д ъ р ж а н и е

В 3 месечния срок през 2014г. са свършени 425 броя наказателни дела или 80%.

В 3 месечния срок през 2013г. са свършени 357 броя наказателни дела или 82%.

В 3 месечния срок през 2012г. са свършени 332 броя наказателни дела или

86%.

Налице е минимално покачване в последните години на броя на свършените дела в процентно изражение.

След проведените 711 съдебни заседания през 2014г. са останали висящи 90 броя дела, от които 9 броя са с продължителност на разглеждане над 1 година.

След проведените 659 съдебни заседания през 2013г. са останали висящи 112 броя дела. През 2012г. са проведени 319 съдебни заседания и са останали висящи 84 броя дела.

Налице е известно намаляване на броя на висящите дела останали за разглеждане през следващата година, като голяма част от делата са останали за разглеждане през следващата година, тъй като са постъпили в края на отчетния период. В същото време е увеличен броя на проведените заседания, което означава, че за решаване на делата са били необходими повече заседания. Това говори за известно забавяне в бързината при решаването на делата.

От приложените справки за решаването на делата в три месечния срок е видно, че в процентно изражение по всички видове дела е налице тяхното

увеличение, с изключение на НОХД и НАХД. Иначе казано, по наказателните дела е налице известно забавяне в бързината на решаването им.
Основните причини за отлагане на наказателните дела:
И през 2014г. са свързани с неявяване на страните по всички видове наказателни дела и със събиране на допълнителни доказателства, както по наказателни дела от общ характер при липса на всестранно и пълно разследване в досъдебната фаза на процеса, така и по дела от частен характер и наказателни частни дела.

Отлагането на наказателните дела традиционно е обусловено най-често от посочените по-долу конкретни причини в следна поредност:

- Най-голяма част от отлаганията са предпоставени от нуждата от провеждане на разпит на свидетели в следващо заседание поради неявяването на допуснати до разпит свидетели по различни причини – уважителни, неуважителни, нередовно призоваване, недовеждане принудително от компетентните органи и от посочилите ги страни по дела от частен характер; допускане до разпит на нови свидетели.

- На следващо място отлагането на наказателни дела се дължи на неявяване на защитници, по здравословни причини, ангажираност по други дела, неуважителни причини, направени искания за назначаване на служебни защитници.

- Сравнително голям дял сред причините за отлагането на делата имат неявяване на подсъдими по различни причини и на вещи лица основно поради служебна ангажираност.

- Голям е делът и на отлаганията, свързани със събиране на допълнителни доказателства при съблюдаване нормите на чл.13, чл.14, чл.107 НПК при всички видове наказателни дела.

- В по-малко случаи причини за отлагане на наказателни дела са свързани с нередовно връчване на призовки и книжа на участници в процеса; при утвърдената практика относно приложението на Наредба №14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни "Население".

И през отчетната година по конкретните дела са взети необходимите мерки за дисциплиниране на участниците в процеса с всички способи на НПК и ЗСВ. По повод нередовното връчване на книжа по наказателни дела от Кметства на територията на общините в района на Районен съд, гр.Козлодуй са изпратени писма със съответнитe указания от съда. Успешна е комуникацията между съда и Адвокатска колегия, гр.Враца, свързана със своевременно определяне на адвокати, които да предоставят правна помощ по наказателни дела, включително и след отказ от приетата защита на назначени защитници.

Фрапиращ е случая с НОХД № 16/2014г. с пет подсъдими, като делото представлява значителен обществен интерес на местно ниво. Същото е било насрочено за 22.04.2014г. за разпит на подсъдимите, на 29.04., 30.04., 08.05.,

13.05.2014г. за разпит на свидетелите по делото. На 14.05.2014г. делото е било насрочено за разпит на вещите лица. Насрочването е станало с разпореждането на съдията докладчик, което е получено своевременно, заедно със съобщенията, от всички страни по делото. В последния възможен час на 22.04.2014г. единият адвокат на подсъдимите е съобщил, че не може да се яви, което е наложило делото да бъде насрочено за след три дни – 25.04.2014г. На тази дата пък от същия адвокат по факс е изпратен болничен лист и съобразявайки се с него, съдът го е насрочил за 29.04.2014г. Това зъседание също е било провалено поради неявяване на адвокат и на подсъдим. По този начин е бил провален графикът за всички съдебни заседания, които съдът е съобщил на страните в разпореждането си за предаване на съд. Проведени са общо 10 съдебни заседания, всичките до едно провалени, с изключение на последното, по вина на адвокатите представляващи страните. Това е наложило съдът да наложи глоби на провинилите се защитници, да сезира съответната адвокатска колегия, да назначи резервни защитници на всички подсъдими, а на един от тях и служебен. Определението на съда в тази част не е било изпълнено от АК – Враца поради липса на адвокати и един от подсъдимите е останал единствено със служебен защитник.

Във връзка с по-продължителното разглеждане на част от наказателните дела в Районен съд гр.Козлодуй следва да се отбележи наличието на обективни причини, касаещи отсрочване на заседания поради ползване на продължителен отпуск при временна неработоспособност при спазване изискванията на чл.258 НПК за неизменност на състава.

През 2014г. са върнати за доразследване от Районен съд гр.Козлодуй на съответната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила 13 броя дела.

През 2013г. са върнати за доразследване от Районен съд гр.Козлодуй на съответната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила 9 броя дела.

През 2012г. са върнати 4 броя дела по внесени прокурорски актове. Наблюдава се увеличаване броя на върнатите на прокурора дела.

През 2014г., както и през предходните години, основните причини са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия; касаещи приложението на нормите на чл.219 НПК и на чл.246 НПК относно привличането на лицата като обвиняеми и изготвяне на обвинителни актове срещу тях в изискуемата от закона процесуална форма.

- по НОХД № 222 по описа за 2014г. – съдията докладчик е преценил, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщането му на Козлодуйската районна прокуратура, тъй като с внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение на Николай Цеков Димитров с ЕГН 6808172006 за престъпление по чл. 331, ал. 1, вр. с чл. 330, ал. 1 НК-за това, че на 25.03.2013 г. в гр. Козлодуй по непредпазливост е запалил чужд имот на стойност 5 102 лева, находящ се в гр. Козлодуй, ул. „Ком” № 8, състоящ се от еднофамилна къща, собственост на Георги Стефанов Майсторов, като вследствие на пожара са изгорели 2 кв.м. покрив, 1 бр. дървена врата и 1 бр. рамка на прозорец на кирпичената постройка, всичко на обща стойност 84,64 лева.

С постановление на разследващия полицай от 21.08.2013 г. /л. 92 от досъдебното производство/ е повдигнато обвинение за деяние с идентична правна квалификация, извършено от обвиняемия Николай Цеков Димитров, изразяващо се в следното: че на 25.03.2013 г. около 09,20 часа в гр. Козлодуй по непредпазливост е запалил чужд имот на стойност 5 102 лева, находящ се в гр. Козлодуй, ул. „Ком” № 8, състоящ се от еднофамилна къща тип „вила”, паянтова постройка от кирпич и приспособен паянтов навес, собственост на Георги Стефанов Майсторов, като вследствие на пожара са изгорели 2 кв.м. покрив, 1 бр. дървена врата и 1 бр. рамка на прозорец на кирпичената постройка, всичко на обща стойност 84,64 лева.

В разглеждания случай съдът е намерил, че при така повдигнатото на Николай Цеков Димитров обвинение е налице съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия Димитров. Открита се разлика между инкриминирания имот, който е запален, съответно в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт. Тази разлика е значима, тъй като в постановлението за привличане към наказателна отговорност са посочени два отделни имота /сгради/-обект на право на собственост-еднофамилна къща тип „вила” и паянтова постройка от кирпич, докато в обвинителния акт е посочен само един обект-еднофамилна къща тип „вила”.

Същевременно съдията-докладчик е посочил, че от всички доказателства по досъдебното производство, включително протоколите за оглед и пожаротехническата експертиза се установява, че е бил запален само обект”-паянтова постройка от кирпич и приспособен паянтов навес, докато еднофамилната къща тип „вила” изобщо не е била обхваната от огъня /същата е била само с изключително леко обгорял покрив в краищата му/.

В случай, че наблюдаващият делото прокурор счете, че следва да повдигне обвинение на Николай Цеков Димитров за запалването както на постройка от кирпич и приспособен паянтов навес, така и на еднофамилната къща тип „вила”, прокурорът следва да изготви нов обвинителен акт, който да е съобразен с постановлението за привличане на Димитров към наказателна отговорност.

В случай, че наблюдаващият делото прокурор счете, че следва да повдигне обвинение на Николай Цеков Димитров за запалването само на един от двата обекта-постройка от кирпич с приспособен паянтов навес и еднофамилната къща тип „вила”, то тези обстоятелства следва да бъдат съобразени не само при изготвянето на обвинителния акт, но и при последното привличане към наказателна отговорност на Димитров, съответно при необходимост следва да се извърши ново привличане. Ето защо съдията докладчик е преценил, че допуснатото съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено на досъдебната фаза по реда на чл. 242, ал. 2 НПК чрез изпращането на делото на съответния прокурор.
- по НОХД № 225 по описа за 2014г. – съдията докладчик е преценил, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщането му на Козлодуйската районна прокуратура, тъй като с внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение на Калоян Румянов Йосифов с ЕГН 8405091907 за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК-за това, че на 14.02.2014 г. около 14.30 часа в гр. Козлодуй, на 30 метра източно от ул. „Любен Каравелов” № 33, в условията на опасен рецидив, в немаловажен случай, след като е използвал техническо средство /ножовка/, е отнел чужди движими вещи: 8 бр. метални тръби Ф88 мм, подробно описани, на обща стойност 171,93 лева, собственост на община Козлодуй, от владението на кмета на Община Козлодуй Румен Василев Маноев, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

По досъдебното производство /л. 8/ е приложена справка за съдимост на Калоян Румянов Йосифов, видно от която същият има 6 осъждания с влязла в сила присъда.

В разглеждания случай съдът намерил, че при така повдигнатото на Калоян Румянов Йосифов обвинение е налице съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия Йосифов, тъй като както в постановлението за привличане към наказателна отговорност, така и в обвинителния акт не е посочено осъждането, което според наблюдаващия прокурор обуславя наличието на хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК. Действително съдебната практика е категорична, че в случаите когато в обвинителния акт са посочени като квалифициращо обстоятелство „опасен рецидив” осъждания на обвиняемия, които не изпълняват предпоставките по чл. 29 НК, това не е съществено процесуално нарушение, а въпрос по съществото на делото и съдът разполага с възможността с присъдата си да оправдае подсъдимия относно тези квалифициращи обстоятелства. В случая обаче в диспозитива на обвинителния акт не са посочени каквито и да било осъждания на обвиняемия Йосифов, а му е повдигнато обвинение с квалифициращ признак по чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, което е процесуално недопустимо, тъй като този квалифициращ признак е елемент от състава на престъплението. По този начин наблюдаващият прокурор не е изпълнил изискването на чл. 246, ал. 2, предл. 1 НПК, тъй като не е описал в пълнота обстоятелствата, които съставляват фактическото описание на

престъплението, за което е повдигнато на Йосифов обвинение. Ето защо съдията докладчик е преценил, че допуснатото съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено на досъдебната фаза по реда на чл. 242, ал. 2 НПК чрез изпращането на делото на съответния прокурор.

• 
  по НОХД № 320 по описа за 2014г. – съдията докладчик е преценил, че Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. С оглед задължителния указания на върховната съдебна инстанция, дадени с ТР № 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС, раздел.4.2, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, към които се отнасят времето, мястото и на начина на извършване на деянието, като липсата на фактите от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Последното при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде и предпоставки за допускане на абсолютно процесуално нарушение. В обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено времето на извършване на деянието, едва в диспозитива на обвинителния акт е отразено, че деянието е извършено около 16.45часа. Липсата на този факт - времето съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
  

В случая допуснатите нарушения са особено съществени, тъй като са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и същият е поставен в невъзможност да разбере в какво се обвинява, като е изправен пред необходимостта да се защитава по едно неясно формулирано обвинение, представляващо абсолютно основание за прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора за отстраняване на същото.

С постановление на разследващия полицай /л. 73 от досъдебното производство/ е повдигнато обвинение на Михаил Николаев Михайлов с ЕГН

9206211940 за престъпление по чл. 196, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК-за това, че за времето от 24.05.2014 г. до 04.06.2014 г., в съучастие с Цветан Красимиров Петков, като извършител, като е използвал МПС-лек автомобил Ауди, черен на цвят и с неустановена собственост, е отнел конкретно посочени в постановлението движими вещи от владението на Петър Цветанов Николов от гр. Враца, собственост на Николов, с намерение противозаконно да ги присвои, като Михайлов е извършил деянието при условията на опасен рецидив-следа като с влязло в сила на 01.03.2013 г. определение на РС-Козлодуй по ЧНД № 3/2013 г. му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието.

С постановление на разследващия полицай /л. 70 от досъдебното производство/ е повдигнато обвинение на Цветан Красимиров Петков с ЕГН 9303181867 за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК-за това, че за времето от 24.05.2014 г. до 04.06.2014 г., в съучастие с Михаил Николаев Михайлов, като извършител, като е използвал МПС-лек автомобил Ауди, черен на цвят и с неустановена собственост, е отнел конкретно посочени в постановлението движими вещи от владението на Петър Цветанов Николов от гр. Враца, собственост на Николов, с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършена служебна проверка съдията-докладчик констатирал, че при така повдигнатото на Михайл Николаев Михайлов и на Цветан Красимиров Петков обвинение са налице съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на двамата обвиняеми, изразяващи се в следното:

При привличането към наказателна отговорност от страна на разследващия полицай на Михайл Николаев Михайлов неправилно е посочено първото име на обвиняемия в обвинителния акт, като е записано Михаил вместо правилното Михайл, при което е засегнато правото на защита както на Михайл Николаев Михайлов, тъй като поради допуснатата грешка не може да бъде извършена несъмнена идентификация на личността на обвиняемия Михайлов, така и правото на защита на Цветан Красимиров Петков, тъй като на Петков е повдигнато обвинение за престъпление, извършено в съучастие с Михаил Николаев Михайлов, т.е. лице, чиято самоличност не е коректно посочена.

Във внесения обвинителен акт горепосочените грешки са отстранени, тъй като в него при повдигането на обвинение и на двамата обвиняеми коректно е посочена самоличността на Михайл Николаев Михайлов с ЕГН 9206211940.

Процесуално недопустимо е обаче да е налице несъответствие между имена на обвиняем съответно в постановлението за привличане към наказателна отговорност и в обвинителния акт.

Доколкото в обвинителния акт имената на Михайл Николаев Михайлов са посочени коректно, то за отстраняването на така констатираното нарушение е необходимо да се извърши ново привличане към наказателна отговорност и

на двамата обвиняеми, в което да са посочени правилните имена на Михайл Николаев Михайлов. Ето защо съдията докладчик е преценил, че допуснатото съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено на досъдебната фаза по реда на чл. 242, ал. 2 НПК чрез изпращането на делото на съответния прокурор за изготвяне на две нови постановления за привличане към наказателна отговорност на двамата обвиняеми.

В обвинителния акт е допусната неяснота относно умисъла на обвиняемите при извършване на деянието – в един случай прокуратурата е посочила, че умисълът е евентуален, а в другия случай пряк алтернативен. Счели са, че квалификацията на деянието като извършено с особена жестокост от подсъдимия Иван Иванов е неясна, тъй като по никакъв начин в обвинителния акт, по – точно в диспозитива, не става ясно в какво се изразява тази жестокост и какъв е начина и механизма на нанесения побой. Тъй като е налице съучастие при извършване на деянията, то в обвинителния акт следва да се индивидуализират изпълнителните деяния на всеки един от съучастниците. Защитата на подсъдимия Георги Ангелов счела, че е допуснато процесуално нарушение при конституирането на пострадалия като частен обвинител.

От своя страна съдът е приел следното:

Районна прокуратура град Козлодуй е обвинила подсъдимите за извършени от тях две престъпления: престъпление против реда и общественото спокойствие – хулиганство и престъпление против личността – причиняване на тежка телесна повреда на пострадалия. В обвинителният акт е записано, че от субективна страна при осъществяване на първото престъпление подсъдимите са действали при условията на евентуален умисъл – съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са допускали на обществени опасни последици от него, отнасяйки се безразлично към тях.

По отношение на причиняването на тежката телесна повреда прокурорът е записал, че подсъдимите са извършили деянието си в условията на алтернативен пряк умисъл – те са съзнавали обществено опасния характер на своето деяние, както и възможното настъпване на два или повече престъпни резултата, като са целели /искали/ тяхното настъпване.

В чл. 11, ал. 2 от НК е определено, че деянието е умишлено когато дееца е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. При осъществяването на едно деяние и определянето на формата на умисъла се съди от всички обстоятелства и доказателства по делото. В този смисъл умисълът като понятие съдържа в себе си два момента – интелектуален и волеви. От своя страна в

интелектуалния елемент се съдържат два компонента – предвиждане на обществено опасните последици и формиране на съзнание за обществено опасния характер на деянието. И при двата основни вида на умисъла деецът предвижда настъпването на конкретни последици. Ето защо той осъществява деянието си при наличието на познание за бъдещо сигурно или вероятно настъпване именно на тези последици, които е предизвикал чрез своето деяние.

Характерното за резултатните престъпления в каквито са обвинени подсъдимите е, че наред с деянието в състава на съответното престъпление са визирани и точно определени престъпни последици. Поради това при тях е необходимо субектът да има познание, както за обективните свойства на своето деяние, така и за бъдещо сигурно или вероятно настъпване на конкретния съставомерен резултат.

При увреждащите престъпления /в настоящия случай едното е такова/ съставомерните последици изразяват конкретно отрицателно изменение на обекта на посегателство или на условията за неговото нормално съществуване, т.е. деецът трябва да предвижда именно това конкретно отрицателно изменение по отношение на пострадалия.

Направен е извод, че съзнанието за обществено опасния характер на деянието трябва да обхваща всички обективни признаци от съответния престъпен състав, защото те характеризират престъплението от гледна точка на място, време, обстановка, използвани средства и други обстоятелства, при съвкупността на които се проявява конкретната обществена опасност на деянието.

Волевият момент на умисъла може да се определи като отношението на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследва. Това отношение е различно за двете форми на умисъл. Когато действа с пряк умисъл деецът пряко цели да предизвика именно съставомерните последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл той се отнася към тях с безразличие.

В конкретния случай за престъплението хулиганство, в което е обвинил подсъдимите, прокурорът е приел, че те са действали при условията на евентуален умисъл – съзнавали са обществено опасния характер на деянието си, допускали са настъпването на обществено опасните последици от него, но са се отнасяли към тях безразлично като целта е била да се саморазправят с пострадалия.

За другото престъпление, т.е. за причиняване на тежка телесна повреда прокурорът е приел, че е извършено в условията на пряк алтернативен умисъл.

При прекия умисъл деецът е предвиждал сигурното или вероятното настъпване на неговите конкретни обществено опасни последици, но се отнася безразлично към тях стига да постигне набелязаната си цел.

Алтернативен умисъл ще е налице когато деецът се насочва към два или повече престъпни резултата, различни по характер, като цели или допуска настъпването на само един от тях при това без значение за него. За да обоснове въведеното от него понятие на умисъла – пряк алтернативен, обвинението се е задоволило да запише – те са съзнавали обществено опасния характер на своето деяние, както и възможното настъпване на два или повече престъпни резултата

като са целели /искали/ тяхното настъпване. От тази формулировка не става ясно какви точно престъпни резултати са целели обвиняемите, тъй като възможните хипотези са целели различни по вид телесни повреди, а дори и смърт.

В историческата част на обвинителния акт прокурорът е формулирал понятието „особена жестокост” със следното – нанасяне на удари от пет лица с дървени пръти с ярост, като по този начин са осъзнавали, че ще причинят на жертвата си силна болка. Съдът счита, че е налице охарактеризиране на понятието „особена жестокост” в обстоятелствената част на обвинението и че това не е необходимо да бъде описано и в диспозитива на обвинителния акт.

По тази точка съдът ще се задоволи само да спомене, че съобразно трайна практика на ВКС когато е налице съизвършителство и ако с едно деяние се засяга едно и също обществено отношение или както е в случая на пострадалия са нанесени множество удари от подсъдимите, то за настъпването на вредоносния резултат не е необходимо да се индивидуализира кой е нанесъл фаталния удар, тъй като е налице общност на умисъла – дейците са целели един и същ престъпен резултат с прякото им участие в изпълнителното деяние и този престъпен резултат е вследствие на тяхното участие.

Съдът счел, че след като е дал ход на делото и конституирал като частен обвинител и граждански ищец пострадалия, изслушвайки преди това становището на всички страни по делото, а в последствие отменил даването на хода, без да отмени определението си в частта, в която е конституирал частния обвинител и граждански ищец, не е довел до нарушаване на процесуалните правила. В конкретния случай, след като е даден ход на делото и е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалия, подсъдимият Иван Иванов се е отказал от защитника си искайки да замени адвоката си. Ето защо съдът е отменил даването ход на делото, тъй като е бил в невъзможност да провежда следващи процесуални действия в отсъствието на защитник на подсъдимия. Счел е, че определението с което е конституирал частния обвинител и граждански ищец е законосъобразно и само ще вметне, че правото на подсъдимия да смени защитника си може да бъде упражнено във всеки един момент в съдопроизводството и ако това той направи това преди приключване на делото или в хода му по същество съдопроизводствените действия не могат да бъдат отменени и започнати от начало.

С оглед на гореизложеното съдът преценил, че от всички наведени, като нарушаване на процесуалните правила в досъдебното производство обстоятелства, налице е само едно. Обвинението е приело, че причиняването на тежка телесна повреда е станало при условията на пряк алтернативен умисъл. За да стигне до този извод обаче прокурорът е следвало да посочи и останалите алтернативни хипотези на този алтернативен умисъл, тъй като с действията си подсъдимите е възможно да са целели на всякакъв вид телесна повреда – от лека, средна до тежка, включително и опит за убийство. По този начин е ограничено правото на подсъдимите да организират правилно защитата си, тъй като от обвинителния акт не е ясно какви други алтернативни престъпни резултати са целели с повдигнатото им обвинение. Това процесуално нарушение е съществено, но е отстранимо, поради съдията докладчик е върнал същото на прокурора.