Доклад за дейността на районен съд гр. Козлодуй през 2014 година с ъ д ъ р ж а н и е

На първо място, не става ясно с какъв свой акт органът на досъдебното производство е приел, че са налице условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК – подсъдимият/обвиняемият се намира извън пределите на Република България. Такова постановление в кориците на делото липсва. За пръв път някаква информация за воденото задочно разследване се съдържа в постановлението за допускане на правна помощ на разследващия полицай от 22.10.2013г. В мотивите на същото е записано, че делото на обвиняемия /още няма предявено обвинение/ се разглежда в негово отсъствие, поради което е допусната и правна помощ. На същата дата е постъпило уведомително писмо от Врачанската адвокатска колегия, от което става ясно, че за осъществяване на правната помощ на Бояджиев е определен адв. Райко Копачев.

На 29.10.2013г. органът на досъдебното производство е постановил принудителното довеждане на Бояджиев. В мотивите на постановлението е записано, че последният не е открит на посоченият адрес за призоваване и не се явил за повдигане на обвинение, за разпита му като обвиняем и за предявяване на материалите от досъдебното производство. Следва дебело да се подчертае, че доказателства в делото за призоваването на Бояджиев липсват. В него липсват и доказателства от всякакъв род и за призоваването на други участници в делото, с което грубо е нарушена Глава 15, раздел 1 от НПК.

Пак на същата дата, на 29.10.2013г., с телеграма Ивайло Бояджиев е обявен за ОДИ. Двадесет дни по-късно – на 18.11.2013г. в негово отсъствие, Бояджиев е бил привлечен като обвиняем, като постановлението е подписано от адв.Копачев.

От всичко казано съдът е преценил, че в проведеното досъдебно производство е нарушено правото на защита на обвиняемия Бояджиев и правото му да участва във водения срещу него наказателен процес. Тези негови права са основен елемент за справедлив процес, поради което реализирането им трябва да бъде извън всякакво съмнение. Фактологията дава възможност да се прецени, че не са били налице основанията по чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК за провеждане на задочно производство спрямо обвиняемия Бояджиев. Те също са съществени и са довели до нарушение процесуалните правила във връзка с правото на защита на обвиняемия, на гарантираното му в императивната разпоредба на чл.55 от НПК право да участва лично в наказателното производство, което нарушение се преценява като съществено такова. Допуснато е нарушение и на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС относно гарантираното право на всеки обвинен да участва в гледането на неговото дело. Съгласно установената практика на Европейския съд по правата на човека правото на подсъдимия да участва лично в производството е основен елемент от правото на справедлив процес. Задочното производство е търпимо само в ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава.

Във всички процесуални действия до предявяване на обвинението производството е било срещу неизвестен извършител. Това означава, че Бояджиев не е бил призоваван, нито пък е изискано от него някакъв адрес за призоваване, за да бъде налице отказ от негова страна да се яви пред съответния орган.

На второ място, задочно производство е започнало срещу него с мотив, че същият се намирал извън пределите на РБългария. Такива доказателства по делото категорично липсват. В него не са налице изискуемите справки от компетентни органи за напускането му на страната, поради което изобщо не става ясно от къде органите на досъдебното производство са преценили, че той не е в РБългария. Не са представени доказателства изобщо, че Бояджиев знае за воденето на наказателно производство срещу него. Макар разследващият полицай да е записал в две свои искания за удължаване на срока на разследване до прокурора, че е установен извършителят на кражбата, в частност Бояджиев, прокурорът е удължил срока, като е акцентирал в постановлението си, че делото се води срещу неизвестен извършител. По този начин правото на участие на обвиняемия в наказателното производство и правото му на защита е било нарушено.

На трето място, от телеграмата за ОДИ – на 29.10.2013г. до постановлението за привличане на обвиняем – 18.11.2013г. има изключително кратък срок за установяване местонахождението на обвиняемия. Към делото липсват каквито и да са доказателства за това, че издирваният е напуснал страната и че не е намерен в нея, т.е. разследващият не е имал никакви доказателства, които да му дадат основанието да проведе задочно наказателно производство.

- по НОХД № 41 по описа за 2014г. – съдията докладчик е констатирал съществено процесуално нарушение, което е свързано с правото на защитата на обвиняемия Ангелов.

В обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът е описал фактическата обстановка на извършените две деяния дали му право да обвини Ангелов в посочените престъпления. Там са описани и доказателствата, които са формирали вътрешното му убеждение и са довели до квалификацията на двете деяния като престъпления. В приложението на обвинителният акт са представени свидетели и вещи лица, а в справката, освен мярката за неотклонение, са посочени и веществени доказателства – 1 брой пушка 12 калибър надцевка, собственост на Мирослав Бориславов Маринов – пострадал от престъплението хулиганство и 1 брой гилза и един патрон, намиращи се в затворен плик на лист № 18 от делото на досъдебното производство. Пушката, като веществено доказателство, е оставена на съхранение при домакина на РУП Козлодуй.

Съдът констатирал, че в обвинителния акт – в неговата историческа част и в диспозитива му – никъде не се споменава за пушка, като веществено доказателство. Като такава тя се явява единствено в справката на обвинителния акт.

Съгласно чл.55, ал.1 от НПК обвиняемият има право да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства. В конкретния случай не става ясно кой факт или обстоятелство от обвинението и в частност от деянието, представляващо съставна част от престъплението, в което е обвинен Ангелов, се доказват от това веществено доказателство. Не става ясно още дали въпросната пушка е предмет или средство на престъплението.

От казаното следва, че обвиняемият не е знаел и не е бил наясно за това веществено доказателство, поради което и не е могъл да организира и защитата си.

От друга страна съгласно чл.301, ал.1, т.11 от НПК при постановяване на присъдата си съдът следва да се произнесе и какво ще стане с веществените доказателства. В този случай той не би могъл да го направи, тъй като, както посочи по-горе, не става ясно в коя от хипотезите на чл.53 от НК попада това веществено доказателство. Липсва и предложение на прокурора в тази насока.

На 25.01.2013г. е проведен разпит на Юлиян Василев Тошев, като на свидетеля не са разяснени правата, които има в наказателното производство като представител на пострадалото дружество. В протокола за разпит свидетеля не е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото, същият не е информиран и за хода на производството.

Съгласно чл.75, ал.2 НПК съдът и органите на предварителното производство са длъжни да разяснят на пострадалия или неговите наследници правата им и да им дадат възможност да ги реализират при условията предвидени в този кодекс. Освен правата, които придобива в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец, пострадалият или неговите наследници следва да бъдат уведомени за правата си в наказателното производство, за да получат защита за своята сигурност и тази на близките си, както и да бъдат информирани за хода на наказателното производство.

В съдебната фаза на процеса контролът за допуснатите на предварителното производство нарушения се предопределя от основните начала на състезателността и равнопоставеността на страните в съдебното производство и задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър в спора между тях.

По принцип процесуалното нарушение е съществено по смисъла на 248, ал.2, т.3НПК, дори когато е довело до ограничаване на процесуалните права и на онези участници в предварителното производство, които предстои да бъдат конституирани като страни по смисъла на 253 НПК в съдебната фаза на процеса.

Допуснатото на предварителното производство нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Правата на горепосочения процесуален субект са винаги ограничени при неизвършване на действията по предявяване на следствието.

В Протокола за разпит на обвиняемия от 27.09.2013г. обвиняемият е заявил, че желае производството по делото да се реши със споразумение по реда на Глава

двадесет и девет от НПК, като е посочил и телефон за връзка. Представил е и декларация за семейно, материално и имотно състояние, от което е видно, че той и семейството му няма доходи и че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Това искане на обвиняемия е оставено без разглеждане от прокурора. Обвинението не може да откаже на обвиняемия решаването на делото със споразумение, като може единствено да не се съгласи с предлаганите от обвиняемия видове и размери на наказанието. В случая прокурорът е отказал на обвиняемия такова производство. Тъй като обвиняемият няма доходи и имущество, от което да се издържа, органите на досъдебното производство са били длъжни да му назначат служебен защитник, с който да се обсъдят условията на споразумението – аргумент чл.381, във вр.чл.94, ал.1, т.9, ал.3 от НПК. По този начин на обвиняемия е било нарушено правото му на защита съгласно чл.55, ал.1, изр.последно от НПК.

Съдът констатирал още, че на 27.09.2013г. разследващият митнически инспектор е издал Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на обвиняемия Русанов. След подписа на обвиняемия е записано, че Постановлението е докладвано на прокурор „Гергана Георгиева – Рашева при Районна прокуратура – Козлодуй” по реда на чл.219, ал.1 от НПК. Това не отговаря на истината. На Постановлението в неговата заглавна част, а и в заключителната липсва подпис, печат, име, фамилия и дата, от които да е ясно, че то е докладвано на прокурора, с други думи липсва подпис на прокурора и печат на РП – Козлодуй за санкция по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК.

- по НОХД № 393 по описа за 2012г. – съдията докладчик е преценил, че с оглед задължителните указания на върховната съдебна инстанция, дадени с ТР № 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС, раздел.4.2, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, към които се отнасят времето и мястото и на начина на извършване на деянието, като липсата на фактите от тази категория, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Последното при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде и предпоставки за допускане на абсолютно процесуално нарушение. В случая нарушението е особено съществено, тъй като е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемата и същата е поставена в невъзможност да разбере в какво се обвинява, като е изправена пред необходимостта да се защитава по едно неясно формулирано обвинение, представляващо абсолютно основание за прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора за отстраняване на същото. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия не е посочено времето на извършване на деянието. Посочените допуснати от прокурора при съставянето на обвинителния акт процесуални нарушения, макар и съществени, са отстраними. При тези си съображения съдията докладчик е върнал делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт - за отстраняване на

допуснатите процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, както и на другите страни по делото.
- по НОХД № 52 по описа за 2014г. – съдията докладчик е преценил, че в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаването на правото на защита и справедлив процес и на двамата подсъдими.

На 29.10.2013 г. органът на ДП е постановил принудителното довеждане на Бояджиев. До този момент процесуалните действия са водени срещу неизвестен извършител. На същата дата 29.10.2013 г. с телеграма Ивайло Бояджиев е обявен за общодържавно издирване. Мотивът на разследващият, е че не е бил намерен на посоченият адрес. След като с разпорежда на съдията докладчик по НОХД 3/2014 г. делото е било върнато на прокурора за отстраняване на констатирани нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия Бояджиев и следствие на проведеното срещу него задочно производство, в проведеното допълнително такова производство органите на ДП са извършили две проверки.

На 05.02.2014 г. свидетелите Вълчев и Крумов посетили адрес в с. Бутан, ул. „Шипка” № 8 за да връчат призовка на обвиняемият Бояджиев. В последвала докладна те записали, че Бояджиев не е намерен на адреса и че по данни на неговата майка той отсъства от около една година. Връчили съобщението на майката.

С писмо ОД на МВР Враца е уведомила разследващите, че за Ивайло Александров Бояджиев няма данни за задгранични пътувания, като справката обхваща периода от 01.04.2013 г. до 04.02.2014 г.

Съдът преценил тези действия на разследващите органи като неотговарящи на условията за щателно издирване и като формална. Следва да се провери не само адреса по лична карта, но обвиняемият следва да бъде издирван и на всички други адреси, за които има макар и оперативна информация. Следва да бъде издирван по затворите и арестите с оглед възможността да е задържан по друго дело. Следва да се правят и справки за промяна на адресна регистрация и само тогава ще е налице щателно издирване.

От друга страна съгласно чл. 269 , ал.3, т. 2 НПК освен щателно издирване, при което не е намерен обвиняемият следва да е налице и обстоятелството за неизвестност на местоживеенето му в страната. Това обаче ще бъде установено само след щателно издирване. По делото няма данни или доказателства общодържавното издирване да е приключило, от което следва, че подсъдимият Бояджиев не знае, че срещу него се води наказателно производство. В този смисъл и Решение № 541/27.11.1987 г. по НД № 600 от същата година на II наказателно отделение на ВС Решение 367/24. юни 1975 по НД № с-79/1975 на II наказателно отделение на ВС.

Обобщено - между основните права на обвиняемият и подсъдимият в наказателния процес по смисъла на чл. 55 НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази. Ето защо прилагането на

института на задочно производство не трябва да бъде формално и повърхностно. По този начин се създават гаранции, че правото на подсъдимият – обвиняемият не е само декларативно, но и реално такова.

От проведеното задочно наказателно производство против обвиняемият Бояджиев за престъпление извършено в съучастие с непълнолетният обвиняем Георгиев са нарушени правата и на обвиняемият Георгиев. В днешното съдебно заседание защитата на обвиняемият Георгиев заяви, че при даване ход на съдебното следствие ще поиска провеждане на съкратено съдебно следствие по отношение на подсъдимият Георгиев. Съгласно чл. 370, ал.3 НПК, когато подсъдимите са повече от един съкратено съдебно следствие се допуска само ако условията на Глава 27 са налице за всички подсъдими. В конкретният случай такива условия / искания на защитата/ по отношение на Георгиев са налице. Те, обаче, не са налице по отношение на подсъдимия Бояджиев, тъй като в нито един момент в ДП той не е бил разпитан в качеството на обвиняем и дори не е участвал в това производство. От друга страна съгласно ал. 2 на чл. 370 НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията на тази Глава. Ето защо по аргумент на ал. 3 съдът не би могъл да допусне съкратено производство и изслушване, с което драстично ще се нарушат правата на подсъдимия Георгиев. Органите на ДП са имали пред себе си хипотезата на чл. 216, ал. 1 НПК - когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица. В случая според обвинителния акт другият участник в престъплението Ивайло Бояджиев е бил установен, поради което престъплението е с квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК – Бояджиев и Георгиев са се сговорили предварително за извършване на кражба. Това означава, че като е провел задочно производство против подсъдимият Бояджиев заради това, че не е издирен, прокурорът е могъл, а съдът счита, че е бил длъжен, да приложи разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НПК може да се помисли и за прилагането на чл. 26 НПК .
- по НОХД № 330 по описа за 2012г. – съдията докладчик е преценил, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото, като са налице предпоставки производството по делото пред Районен съд град Козлодуй да бъде прекратено, а делото да се върне на РП град Козлодуй в предвид обстоятелството, че по досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите. Съгласно трайно установената съдебна практика в обвинителния акт следва ясно и точно да бъде описано извършеното инкриминирано деяние, начина на извършването му с оглед осигуряването на защита, мястото на извършване и датата.

На досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничение на правата на обвиняемите с оглед приложение на нормите на чл. 246 НПК предвид съдържанието на обвинителния акт.Доколкото главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното от обвиняемия престъпление и

участието му в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита;

Освен това престъпният състав на чл. 311, ал. 1 от НК изисква още от обективна страна деянието да е извършено от длъжностно лице, но в кръга на службата му. Когато невярното документиране е извършено от длъжностно лице, но извън кръга на служебните му задължения, деянието не е съставомерно по чл. 311, ал.1 от НК. Ето защо изключително важно е в обвинителния акт подробно да е описан кръга на служебните задължения на обвиняемия и къде са регламентирани тези задължения - в закон, подзаконов нормативен акт, индивидуален адм. акт, длъжностна характеристика и т.н. В обвинителния акт на РП-Козлодуй е посочено, че тези задължения са регламентирани в чл.170 ЗУТ, такъв протокол е бил изискуем по Наредба № 7, в сила до 18 08. 2003 г.; отменен и заменен с Наредба No 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, ДВ, Бр.72 от 15.08.2003 г., така, че за действащата към момента Наредба № 3 не попада задължението за съставяне на протокол № 19. Този пропуск води до непълнота в описанието на начина на извършване на престъплението, защото не е ясно по какъв начин съставянето на акт образец № 19 е вменено в задължение на подсъдимия. Налице е грубо нарушение на разпоредбата на чл.246, ал. 2 от НПК, тъй като тази непълнота засяга елемент от състава на престъплението, в което подсъдимя е обвинен. Предмет на невярно документиране може да бъде само официален удостоверителен документ.

Легалното определение на понятието „официален документ" е дадено в чл. 93, т. 5 от НК и един от неговите съществени признаци „е да издаден по установения ред и форма". Това означава, че след като в обвинителния акт акт образец № 19 е квалифициран от обвинението като официален документ, задължително следва в обстоятелствената и диспозитивната част на акта да се посочи кои са установеният ред и форма за издаването на този протокол и къде в коя Наредба са регламентирани те.Тази непълнота засяга елемент от обективната страна на престъплението. Всички тези обстоятелства са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и налагат връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.
- по НАХД № 256 по описа за 2014г. – съдията докладчик е преценил, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство по делото. Същото е образувано с Постановление от 21.07.2014г., на Районна прокуратура, гр.Козлодуй, с което е направено предложение да бъде освободен обвиняемия НЕДИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ ГЕОРГИЕВ от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а НК, за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, а именно за това, че на 18.01.2014г. на ул. „Ленин” в лек автомобил марка „Ровер 620”, с рег. № ВР 68 86 АН в метална кутия с надпис „ RED BULLO ENERGI”, находящ се в джоба на кората на предна дясна врата на автомобила, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – 1бр. хартиен къс под формата на цигара, съдържащ суха листна маса, представляваща коноп /канабис/ с общо нето тегло

0.350гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол -2.1% на стойност 2.10лева по цени за пласмент на улицата, като случая е маловажен.

В обстоятелствената част на постановлението /обвинителния акт/ задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението.

Доколкото главното предназначение на постановлението /обвинителния акт/ е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита, то този акт следва да съдържа всички признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

В заключителната част на постановлението /обвинителния акт/ се посочват : данни за самоличността на обвиняемия.

В обстоятелствената част на постановлението и в диспозитива на последното са посочени имената на извършителя на престъплението НЕДИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ ГЕОРГИЕВ.

В противоречие с материалите по приложеното досъдебно производство от което е видно, че имената на обвинямия са НЕДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ.

С Постановление от 14.03.2014г. именно на лицето НЕДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ е повдигнато обвинение на досъдебното производство. Така повдигнатото обвинение нарушава правото на защита на обвиняемият, тъй като не му дава възможност да разбере на кого се повдига обвинението.

Доколкото главното предназначение на постановлението /обвинителния акт/ е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното от обвиняемият престъпление и участието му в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита; то този акт следва да съдържа пълни данни за личността на обвиняемия, за което е повдигнато единно и непротиворечиво обвинение.

При описаните пропуски и противоречия в акта отсъстват данни за личността на НЕДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ.

година	Новообразувани граждански дела	Новообразувани наказателни дела
2012 г.	1535 броя	400 броя
2013 г.	1272 броя	466 броя
2014 г.	1460 броя	510 броя

Следователно постъпленията на делата, разглеждани в Районен съд гр.Козлодуй бележат значително покачване броя на новообразуваните граждански дела и особено новообразуваните наказателни дела.