Доклад за екологична оценка на изменение на общ устройствен план на община „царево съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка

Ресурсите на подземните водни тела BG2G00000JT042 и BG2G000PtPz043 са главно извън територията на община Царево.

Основен източник за питейно-битово водоснабдяване на осем от селищата в общината е язовир “Ясна поляна”, изграден по поречието на р. Дуденска (общ завирен обем 35,3 х10⁶ м³, полезен обем 27 х10⁶ м³ и мъртъв обем 8,3 х10⁶ м³).

Останалите пет населени места – Бродилово, Българи, Кости, Кондолово и Резово разчитат изцяло на собствени подземни водоизточници – шахтови и тръбни кладенци. Най-тежък е проблемът в Бродилово, където за осигуряване на водоснабдяването се черпят и повърхностни води от р. Велека.

За пречистването на водите от язовира се разчита на двустъпална пречиствателна станция с проектна мощност 1300 л/с. ПСПВ работи по модерна конвенционална технология и е оборудвана с надеждна хлорираща инсталация, като според “ВиК” ООД – Бургас водата, която се подава към водопровода отговаря на всички изисквания по Наредба
№ 12/18.06.2002.

Средната степента на изграденост на селищните водопроводни мрежи за общината е

Поради слабата индустриализация в община Царево липсва промишлено водоснабдяване.

Разглежданата в проекта за изменение на ТУП (ОУП) територия на община Царево на изток граничи с Черно море. През територията на общината от запад на изток текат големите реки Караагач (Караач, Китенска), Велека и Резовска, малките реки Потурнашка, Попска, Черна, Изгревско дере, Аязменско дере, Лапийско дере, Бутамята, Силистар, Селският дол и множество безименни дерета.. Всички реки и дерета се вливат в Черно море.

Черно море е междуконтинентално море с площ 413488 км². Чрез Босфора се свързва с Мраморно и Средиземно море, чрез Керченския проток – с Азовско море. Има слабо нарязани брегове, сравнително еднообразен релеф на морското дъно и слаба вертикална циркулация на водата. Водосборната област на Черно море е около 2,5 млн.км². Чрез притоците си (Дунав, Днестър, Дон и др.) годишно морето получава около 328 км³ сладка вода, от валежи – 231 км³, а губи чрез изпарение около 354 км³ вода, т.е. получава много повече сладка вода отколкото изпарява. Положителният сладководен баланс е причина за по-високото водно равнище на Черно море от това на Мраморно море. Излишната черноморска вода се оттича чрез Босфора в Мраморно море. Поради малките си размери в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи – 3 – 8 см. Развихрят се силни бури с височина на вълните до 6 м. Неравномерното разпределение на речните притоци – 4/5 от приточните води се вливат в северозападния му край – формира мощна система от повърхностни течения . Разграничават се две циклонални (по едно в западната и източната половина) и едно антициклонално течение между Трапезунд и Сухуми. Южното течение, което минава край западния бряг на Черно море, се нарича в България Дяволско. Съгласно приложената карта крайбрежните води текат от юг на север.

Речният отток създава негативно антропогенно влияние на черноморските води. Само от р.Дунав Черно море получава годишно около 190 куб.км. сладка вода. Тя формира морско течение от север на юг и създава условия за влошаване качествата на морската вода по крайбрежието. Черноморската вода съдържа значително количество биогенни соли, дължащи се на големите количества приточни води. Солеността на повърхностните морски води е относително ниска – средно 17,5 %_о. Съгласно приложената карта за солеността на повърхностните морски води, крайбрежните води между Бургас и Резово имат соленост от17,2 %_о 17,6 %_о. Показателите и нормите за определяне качеството на крайбрежните морски води са показани в Приложението към чл.10 на Наредба № 8 от 25.01.2001 г. На Черно море в границите на община Царево има два пункта за мониторинг и контрол на морските води: Черно море срещу гр.Царево; Черно море срещу гр.Ахтопол.

Съгласно публикувания годишник за състоянието на околната среда на МОСВ за повечето показатели качеството на водите в районите на водоползване отговаря на нормативните изисквания. В зоните на санитарна охрана се наблюдава подобрение на качествата на водите. Данни за причинители на чревни инфекциозни заболявания няма. Фоновото съдържание в повърхностния слой на някои от замърсяващите вещества в нашето Черноморско крайбрежие са приведени в таблица 6.4 стр.185 на Екологична оценка и опазване на водните течения от замърсяване – Дядовски и колектив. Съгласно цитираната по-горе таблица стойностите на БПК₅ в крайбрежната зона варират от 1,69 до 2,32 мг/л, а в открито море – от 0,73 до 1,49 мг/л; рН съответно от 8,25 до 8,45 и 8,83; Азот нитратен съответно 0,31 – 0,266 мг/л и 0,0049 – 0,0096; Азот нитритен съответно 0,0002 – 0,0025 и 0,000 – 0,015; Азот амониев съответно 0,037 – 0,115 и 0,025 – 0,035; Фосфатен фосфор съответно 0,013 – 0,199 и 0,019 – 0,025. Данните показват стойности в границите на ПДК за крайбрежните зони и слабо завишаване на амониев азот и фосфати в горните граници на измерените стойности. Природен елемент с доминираща роля в развитието на общината е Черно море. Основно преимущество на крайбрежните води в зоната на общината е тяхната сравнителна чистота и сравнително по-висока температура - с 1-2 градуса С от тази в северното крайбрежие. Непосредствено до брега, от 0 до 15 м дълбочина, доминират пясъчните и пясъчно-черупковите наслаги, което е от съществено значение за морския туризъм - къпане, подводен риболов, пристани за яхти и туристически плавателни съдове. Водното равнище пред българския бряг се колебае в границите на 10-20 см.

Черно море е приемник на дъждовните води и възможен приемник на пречистените отпадъчни води, формирани в населените места и курортните обекти, разположени на брега на морето.( В момента в Черно море се заустват непречистени битови отпадъчни води от редица обекти и създават здравен риск за население, почиващи и туристи. При строгия контрол на контролните органи и предвидените мерки се очертава тенденция на значително намаляване на директно заустване на непречистени отпадъчни води в приемниците).

Най-голямо е количеството на падналите валежи през есента и зимата, а най-малко – през лятото.

На реките на територията на общината има следните пунктове за мониторинг:

Пункт № 30052385 – на р.Караагач на моста на пътя Бургас-Царево.

Пункт № 30055071 – на р.Велека при с.Синеморец.

Пункт № 30056386 – на р.Резовска – устие.

Отпадъчните води от населените места и курортни комплекси ( с изключение на част от отпадъчните води от гр. Царево и Лозенец) се заустват в приемниците без пречистване и създават здравен риск за населението в района, за курортисти и туристи. Особено голям е риска при максимално сезоно натоварване през летния период Завишени са стойностите на показателите, характеризиращи органичната замърсеност БПК₅ и ХПК, неразтворени вещества и биогенни елементи N и Р.

В Програмата на МОСВ за решаване на проблемите с ПСОВ по Българското Черноморие са включени като приоритети и ПСОВ на населените места по крайбрежието на Община Царево.

Крайбрежните морски течения са с основна посока север-юг. Близостта на 20 метровата изобата до сушата обезпечава по-масирано промиване на крайбрежната зона с постъпващите от север общи притоци на морска вода. Разчленеността и големината на заливите не дава възможност за задържане на водни маси и формиране на обратни течения. От екологична гледна точка този морски субрегион, поради предпазната роля на дълбоко вдадения от север Маслен нос, е по-малко застрашен от замърсяване на водите от общия приток на водни маси от северозападната част на Черно море, респективно втоците на Дунав, Днестър, Днепър и Южен Буг. В последните екологически проучвания поставят района на общината извън зоната на влияние на „Нефтохим" - в така наречената незамърсена зона. Опасността в този случай би могла да възникне по-скоро от местно замърсяване. Основно влияние върху морските екосистеми в района играе долното босфорско течение.

Средната степен на изграденост на селищните водопроводни мрежи за общината е 75 %.. 90 % от водопроводната мрежа е изпълнена с етернитови тръби и 10 % със стоманени. Поради слабата индустриализация в района липсва промишлено водоснабдяване.

В общинската програма за икономическо развитие се предвижда реконструкция и изграждане на водопроводна мрежа – гр. Царево, с. Бродилово, Българи, с. Велика, с. Варвара, с. Синеморец. Предвидени са пречиствателни съоръжения за питейна вода – с. Велика, гр. Ахтопол.

Напояване- Напоителните системи в общината са занемарени и разграбени и днес те не функционират. Обхващат землищата на Царево, Ахтопол, Синеморец, Бродилово и Лозенец.

Канализация - Изградени канализационни системи има само в четири от всички селища в общината – в Царево, Ахтопол, Лозенец и Варвара. Степента на изграденост на канализационните мрежи по населени места е както следва: Царево – 78 % ; Ахтопол – 88 %; Лозенец – 80 %; Варвара – 40 %; Канализационните системи са изпълнени от бетонови тръби.

Пречиствателни станции- На територията на общината са изградени две пречиствателни станции за пречистване на отпадъчни води – ПСОВ Царево и ПСОВ Лозенец. ПСОВ Синеморец – не ефективно пречистване. ПСОВ Ахтопол е с проектна готовност В програмата за изграждане на пречиствателни станции с приоритет е ПСОВ Резово..

Реконструкция и изграждане на водоснабдителната и канализационна мрежи и пречиствателни съоръжения : Царево - довеждащи колектори и тласкатели, водопровод;

Канализационна мрежа – с. Бродилово, с. Синеморец, с. Варвара, с Вeлика, с. Резово, с Бродилово, с. Българи, с. Кости, с. Фазаново, с. Изгрев, с. Кондоловом ; Пречиствателни станции – регистрация- за отпадъчни води – гр. Ахтопол, с. Лозенец, с. Варвара, с. Синеморец; За питейна вода – с. Велика, гр. Ахтопол; Брегоукрепване – гр. Царево, с. Лозенец.

ПСОВ Царево е най-голямата пречиствателна станция за отпадъчни води в общината. Оразмеритен капацитет на ПСОВ в и извън сезон по етапи:

Пречистените отпадъчни води от Лозенец се пречистват в ПСОВ с капацитет 11,57 л/с и е необходимо увеличаване на капацитета с още 5,00 л/с.

В рамките на община Царево влизат 13 населени места: гр. Царево, гр. Ахтопол, с. Бродилово, с. Българи, с. Варвара, с. Велика, с. Изгрев, с. Кондолово, с. Кости, с. Лозенец, с. Синеморец, с. Резово, с. Фазаново. Община Царево граничи на изток с Черно море, на север с Община Приморско, на запад – с Община Малко Търново, на юг – с Република Турция. Разположена е в крайния югоизточен край на страната. Заема българската част на Приморска Странджа. Тази част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. В дъбовите гори участват бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. Добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове – лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи – ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.

Част от територията на общината попада в границите на ПП „Странджа” - това са землищата на гр. Царево и гр. Ахтопол и на селата Варвара, Синеморец, Резово, Бродилово, Кости, Българи, Кондолово, Изгрев, Велика и Фазаново;

Територията на ПП „Странджа” обхваща българската част от Странджа планина, водосборите на реките Велека и Резовска. Релефът на парка е хълмист и ниско планински. Около 38% от неговата територия е с надморска височина 0-200 м, 60% с надморска височина 200-600 м и около 2% с надморска височина над 600 м. Най-широко са разпространени територии с надморска височина между 200 и 300 м. Характерни за територията на парка са заоблените форми, стръмните и врязани речни долини, на места ждрелоподобни (р. Велека, р. Младежка). Речните тераси са развити относително добре.

Природен парк “Странджа” (План за управление на ПП „Странджа”) се намира в Черноморската ландшафтна зона – ландшафтна област на южното крайбрежие, Странджанска ландшафтна подобласт. Самата Странджанска ландшафтна подобласт се разделя на два основни ландшафтни района - ландшафтен район на Странджанското черноморско крайбрежие и ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа планина.

Структурирането на тези два района по отношение на съвременния им облик се основава на антропогенната намеса и дейност, възприети като определяща компонента.

1. Ландшафтен район на Странджанското черноморско крайбрежие - характеризира се с малки заливи, скалист бряг, лимани и удавени речни устия. Естествената растителност в тази зона е повлияна от бризовата циркулация, влажните въздушни маси, контакта и въздействието на морските води и променливия режим на реките. Антропогенното въздействие върху самия бряг е по-слабо изразено. Отличителна характеристика са крайбрежните издънкови гори.

На територията на този ландшафтния район могат да се диференцират три ландшафтни групи със седем ландшафтни типа.

Най-силно изявени в структурата на крайбрежния район са защитените крайбрежни територии на устията на реките Велека и Силистар, където се комбинират крайбрежно - равнинният и подножен ландшафтен тип с характерната растителност от благун, благун и цер, келяв габър, драка, грипа и жасмин с долинно-низинните ландшафти с типичен лонгозен характер на растителността и езерно-низинни приморски ландшафти, представени от лиманни солени и сладководни водни площи с мощни ливадни почви и отделни петна от засолени почви, пясъчни коси, халофитна растителност, мезофитни и блатни формации.

В крайбрежния район е и групата на селищните и крайселищни ландшафти и териториите за отдих и туризъм.

Двата ландшафтни класа в този район почти се припокриват териториално. Те са развити върху два ландшафтни типа: крайбрежно-равнинен и подножен ландшафт и приморски равнинен ландшафт. Характерни са морски тераси с източно изложение, широки и плитки долини, плажова ивица и комплекс абразионни терасни нива, антропогенизирани излужени канелени горски и подзолисти почви, отделни екземпляри от благуново-церови гори, храстови формации и бедни пасища, растителност от азонален тип, свързана с наличието на пясъчни коси и скалисти морски брегове.

Архитектурният облик на тези територии се отличава с неорганизираност и ниска естетическа стойност. За това допринасят незаконно усвоените за животновъдство територии на запад и югоизток от гр. Ахтопол.

В структурата на крайбрежния район се открояват селскостопанските ландшафти, които се характеризират с изоставени необработвани земи. Като част от тази група се явяват коридорите на техническата инфраструктура, които се вписват естествено в терена. Двата ландшафтни класа са развити върху долинно-низинния и приморския равнинен ландшафтен тип.

2. Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа планина характерни за този ландшафтен район са разлатите междудолинни ридове, ограничени от всечените до 120-160 м долини на реките Резовска и Велека.

Денивелацията на денудационните повърхности е във връзка със структурния план на района. Наличието на варовици и мрамори в ландшафтния район е създало условия за развитието на повърхностни и подземни карстови форми с характерно въздействие в района на гр. М. Търново (извън територията на община Царево).

Сегашният облик на ландшафта в този регион е формиран от хилядолетно антропогенно въздействие. Съществени промени са настъпили в растителната покривка, вследствие изсичането на горите, въглища и добив на метали, за освобождаване на обработваеми земи около селищата и по долините на реките.

Допълнителни промени настъпват с развитието на миннодобивната промишленост и развитието на горскостопанската инфраструктура за извозване на дървесина.

В структурата на района се диференцират пет ландшафтни групи върху 13 ландшафтни типа. Най-ярко в тази зона изпъкват компактните масиви от вековни гори съсредоточени в резерватите. Уникалната странджанска природа се опазва чрез мрежа от защитени територии, в т.ч. най-големия природен парк “Странджа” , чиято обща площ в пределите на общината е 360 533,4 дка, редица резервати (“Силкосия”, “Витаново”, “Средока”, “Тисовица”, “Узунбуджак” (Лопушна) – под закрилата на ЮНЕСКО) и природни забележителности (“Попови Скали” по поречието на Трионска река, “Находище на блатно кокиче” – в къмпинга “Оазис”, “Силистар”, “Устието на река Велека”, “Пирел” в м. “Дядо Вълчо”, пещерата “Махарата” в землището на с. Кости и др.). На територията на ПП “Странджа”, която попада в пределите на общината, се намират:

- резерватите “Силкосия” – 3 965 дка и “Тисовица” – 7 493 дка.

- защитените местности – “Силистар” – 6 988 дка и “Устието на р. Велека” – 15 112 дка, които са създадени с цел запазване на характерния ландшафт на крайбрежната зона, скалните образувания и фиорди, специфичната ксеротермна, преходно-средиземноморската растителност.

На фона на заоблените била и възвишения, контрастно действат долинно-низинните ландшафти на водните течения и групата на селскостопанските и селищни ландшафти.

Последните са се оформили вторично върху територии, първоначално заети с гори, от които са запазени единични екземпляри от коренната растителност. Тук основният облик на ландшафта се е оформил в течение на столетия от разнообразната човешка дейност, свързана с обитаване, земеделие и животновъдство. Тези ландшафтни класове са се формирали върху три ландшафтни типа: вътрешно планински долинни ландшафти, представени от асиметрични долини с алувиално дъно и терасирани склонове, ридово- хълмист ландшафт с обособени възвишения над денудационни и абразионни заравнености, нископланински склонови и билни ландшафти.

Характерен елемент в ланшафтната структура на парка са коридорите на техническата инфраструктура с просеките в горите и нарушените терени за минно добивна и кариерна дейност основно в землището на Малко Търново.

Първият ландшафтен клас е развит предимно върху нископланински склонови и билни ландшафти. Характерни са откриващите се на повърхността при прокарване на пътищата варовици и шисти с типични канелени и канеленоподзолисти почви, тревни и храстови формации, гори от благун и горун.

Вторият ландшафтен клас е развит върху билни и склонови ландшафти – заоблени възвишения от горнокредни вулканити и седименти, мрамори и варовици, плитки еродирани канелени горски почви, ксеротермни тревни формации, оскъдна храстова и горска растителна покривка.

- елемент от Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000;

- ландшафт категория ІІ по Конвенцията за световното (природно и културно) наследство;

- център на комплексни научни изследвания;

- център за демонстрация и интерпретация на уникално природно и културно наследство, традиционен бит, местни празници и обичаи;

- място за образователни дейности, свързани с екологично възпитание на местните общности и широката общественост и целево обучение на различни ползватели;

- уникално място за туризъм с развит комплексен туристически продукт;

- среда за генериране на приходи от екологически чиста и качествена продукция с висока стойност;

- ядро на национална гордост и самосъзнание;

- среда за сътрудничество и партньорство на най-различни нива

В съвременната епоха особено важно от геоекологична гледна точка е отчитане влиянието на антропогенния фактор. Максимално засегнати от човека природни геокомпоненти на територията са животинския свят, растителността, почвите и водите.

Описаните по-горе основин класове и групи ландшафти от своя страна се поделят най-общо в:

В зависимост от преобладаващото участие на природни или антропогенни компоненти ландшафтите се разделят на:

- природни ландшафти – те са формирани под влияние на природните фактори и не попадат под въздействие на човешката дейност. Устойчивостта на тяхната структура се определя от процесите на саморазвитие и саморегулиране. В повечето случай това са и ландшафтите попадащи под защитата на държавното природно законодателство - резервати, защитени територии и природни обекти, някои от горските и крайводни ландшафти; Картината на крайбрежния и бреговия ландшафт се допълва от вида и дължината на морския бряг. Например за района на на Царево /25,5%/ бряг с плаж й 65,5% бряг със скали/и Ахтопол /9,8%/ бряг с плаж и 86,9% скалист морски бряг/.

Най-съществено значение за облика на общината имат горските ландшафти. Специфичните климатични условия на Странджанския район създават особена екологична обстановка, при която са отделени два горски района - на южното Черноморско крайбрежие и на района на вътрешна Странджа. Липсата на големи превишения във вертикална посока на планината прави определяща, експозицията на терена и отдалечеността му от морето, за разпределението на растителните горски видове по групи растителни съобщества и разновидности на горския ландшафт: - прибрежни гори - край пясъчните дюни, блата и лонгози в долните течения на реките; - източно букови и горунови формации с подлес от вечнозелената понтийско-евксинска растителност; - източно букови формации във високите части на планината; - ксеротермични дъбови гори с останки или без такива от средиземноморска растителност; - останки от маквиси и гариги.

- антропогенни ландшафти – те са резултат от човешката дейност, която променя в различна степен някои от природните компоненти, формирайки техния специфичен характер и структура. Към антропогенните ландшафти се отнасят по-голяма част от съвременните ландшафти на земята. Те са обект на рационално използване на природните ресурси и опазването на природата. Обхващат различно променени от стопанската, строителната и културната дейност на човека природни условия и имат нарушени взаимоотношения и взаимовлияния със съществуващия растителен и животински свят; Устойчивостта на екосистемите за селскостопанския ландшафт зависи от вида на отглежданите култури, използваните препарати за борба с вредителите, количеството на внасяните торове, развитието на ерозионните процеси и др_.

- културни ландшафти – най-силно изменени от човешката намеса – отразяват култура на жителите и отношението им към природата.

В зависимост от степента на човешка намеса и настъпилите изменения:

- девствени ландшафти – поради различни специфични особености са останали трудно достъпни, не са обект на човешка дейност и са запазили първичния си облик - обикновено това са отделни участъци от планинските върхове;

- слабо изменени ландшафти – запазили са своята първична структура и естествен вид, но попадат под косвеното въздействие на някои антропогенни дейности – тези ландшафти са със статут на защитени – природни паркове, резервати, представителни ловни стопанства и др. Резерватите – са територии или участъци със съхранени природни обекти или екосистеми с изключителен научна и екологична стойност. Те имат строг природозащитен статут, забраняващ всякакъв вид човешка дейност на техните територии. ПП Странджа - включен към обекти с международно значение. Защитените местности - обхващат голямо разнообразие от съхранени природни ландшафти – крайречни зони, крайморски зони, геоложки образувания, територии с изключителен пейзаж.

Природни забележителности – това са феномени с разнообразен характер – палеонтоложки, ботанически, геоложки и др. Исторически местности – обхващат местата на исторически събития, археологически находки, антични селища и др. паметници и обекти. Опазват се по две направления - ЗЗП и ЗПКМ; Буферни зони – изграждат се съгласно ЗОП с цел да се ограничи косвеното въздействие на антропогенната дейност върху природните и чувствителни екосистеми. В буферните зони е възможно да се развиват рекреационни дейности, но е необходимо да се контролира натоварването на средата. Защитени зони по Натура 2000 опазване на местообитания и хабитати Директива 79/409/ЕИО и Директива 92/43/ЕИО;

В зависимост от преобладаващата функция на територията – ландшафтите се диференцират в няколко групи – урбанизирани, аграрни,, промишлени, рекреационни, крайпътни, и др.

Тук попадат и земеделските ландшафти. Промените произтичащи от развитието на урбанизираните процеси са свързани с отнемането на земеделски терени за развитието на селищата и съпътстващите ги функционални зони. Останалите земеделски земи, които са елемент от крайградските зони, са подложени на увеличаващо се натоварване за краткотраен отдих - развитие на морски туризъм с допълване на лов, риболов и спорт с цел да се увеличат доходите от слабопродуктивните земи.

Вътрешната структура и функционирането на ландшафтите се обуславя от особеностите и динамиката на всички природни компоненти на околната среда от техногентото и антропогенното въздействие върху нея. Голямата площ и меридионалната ориентация обуславят голямото разнообразие от условия в отделните зони. Така например в климатично отношение имаме от умерено-континенталната климатична област до планински климат. Голямо е разнообразието и по отношение на биокосния субстрат, почвеното покритие и релефа.

Известно е, че всеки локален ландшафт представлява парагенетична асоциация от следните елементарни субаерални ландшафти: елувиален, транселувиален, елувиално-акумулативен и супераквален, които са еднопосочно свързани в единен геохимичен ландшафт от движението на подземните и повърхностните води в техните граници.

Повечето от локалните ландшафти са твърде обширни.

Широко разпространение имат агроландшафтите, които се характеризират с прекъснатост на биологичния кръговрат на веществата и задължително допълнително енергетично субсидиране (чрез торене, напояване, обработка на почвите и пр.). Много често агроландшафтите представляват площи, периодично емитиращи замърсители на околната среда като нитрати, хербициди и пр.

Селищните територии и съществуващите пътища са с най-висока степен на антропогенна трансформация. Те заедно с агробиоценозите обуславят различните степени на хеморобност на съответните участъци от локалните ландшафти. Около всяко селище като постоянен комплексен източник на замърсяване са формирани трайни зони с антропогенно и техногенно замърсена подземна вода, които са изтеглени по посока на нейното движение. Освен това всяко селище разположено по бреговете на преминаващите през локалните ландшафти реки представлява постоянно действащ източник на замърсяване с променлива интензивност. То влошава качествата на речната вода на по-малко или по-голямо разстояние по течението надолу в зависимост от самопречистващите възможности на реката.

Отделните компоненти на ландшафта – геоложка основа, почви, води, животинския свят, растителността, защитени територии са подробно разработени в съответните точки.

Структурата на ландшафтите е тясно свързана с неговата динамика (повтарящи се, обратими, предимно ритмични промени, които не водят до изменение на ландшафта, т.е. извършват се в рамките на неговата съвременна структура. Функционирането на ландшафтите е подчинено на съвкупността на физико-химични, химични и биологични процеси.

Причините за трансформацията на ландшафтите могат да бъдат не само външни (общи изменения на макроклимата, тектонски движения и др.), но и вътрешни. Ландшафтите непрекъснато еволюират и при устойчиви условия поради непрекъсващите взаимодействия на компонентите (т.е. при функционирането на ландшафта), т.е. ландшафтите се саморазвиват.

Територията на общината е с изградена инфраструктура - наличие на съществуващи електропроводи, пътища, канали и водни площи, реки, стопански дворове, вилни и курортни селища, съществуващи санитарно-охранителни зони, сграден фонд и т.н.. За изграждането на всички тях е била променена категорията на земята в района в който попадат. Било е променено нейното предназначение.

Проблемите, които възникват от взаимодействието между урбанизираната и техническата инфраструктура, като функционална система и ландшафта, като териториална система в зависимост от техния произход и характер, могат да бъдат следните:

- икономически – като резултат от взаимодействието на техническата инфраструктура и икономическото развитие на общината. Необходимост от максимално опазване на природните дадености и влагане на средства за възстановяване на нарушения в ландшафта - борба с ерозията, възстановяване на почвеното плодородие, пречистване на водите; опазване на крайморската ивица; установяване на наличието на природни ресурси, степен на експлоатация, опасност от изчерпване, възможностите и продължителността на възпроизвоството - главни условия за устойчиво, самоподдържащо се развитие; конфликти в развитието на икономическите, функционалните и териториални системи;

- социални - хармонично изграждане на ландшафта при задоволяване на потребностите на обществото и на отделната личност; запазване на оптимално съотношение между урбанизираните и природни пространства, обезпечаващо условията за възпроизводство на ландшафтните системи; опазване на природните ценности, резервати и уникални ландшафти в системата на културните ландшафти; разкритие на историческия ландшафт, като елемент на културното наследство; опазване здравето на хората; осигуряване на оптимални условия за отдих, спорт; възпитание на култура, вкус, респект и етика в отношението към природата;

- функционални - степен на пригодност на ландшафта за поемане на разнообразните човешки дейности, функционалната структура на територията и съвместимостта на водещата функция със съпътстващите - пълноценно устройство на ландшафта и опазване на екосистемите в териториите на системите труд, обитаване, отдих, комуникации и техническа инфраструктура;

- пространствени - емоционална връзка между човека и въздействието на околните пространства, подчинени на особеностите на природни и антропогенни компоненти на средата.

- административно-правни - провеждане на политика по-отношение на опазване на околната среда от държавата и различните държавни институции от една страна и разгръщането на частната инициатива, стремежът за извличане на печалба от възстановените права върху определените територии, които водят до определяне на конкретни стратегии за развитие и промяна на функциите на територията, когато трябва да се защитават обществени интереси.

- технически – изграждането на обектите в определените зони в съответствие с основните природни компоненти от които зависи функционирането им.

- екологични - взаимовръзка между функционалните системи за по-добър контрол върху околната среда; очертаване на границите на запазване на екологичното равновесие и отражението в съседните модулни единици; запазване на биоразнообразието и местообитанията;

- естетически - изграждане на ясна, хармонична и многопластова пространствена структура на ландшафта; определяне на оптимално въздействие на природните и антропогенните компоненти за постигане на хармония, порядък, контраст и единство в ландшафта; обвързване на изградената среда и нейните компоненти с новите зони и конкретния ландшафт за максимално запазване на неговия характер, структура, мащаб и естетическа хармония. Визуално въздействие от промяната на вида на територията може да бъде смекчено само с планово устройство на територията и екологосъобразно функциониране на отделните зони. Съхраняване на природните дадености ще доведе до хармонично включване на новите зони към вече съществуващите такива.

В ПУ на ПП Странджа са включена програма – „Ландшафтни и визуални подобрения” в парка. Към нея има няколко проекта, а именно:

Проектът включва първоначално проучване (едногодишен период), за да се установи динамиката на изменението на ландшафтите през отделните сезони и да се извърши тяхното картиране, след което ще бъде изработен план за действие с конкретни технически мерки за подобряване на състоянието на характерните ландшафти.

Проектът включва ландшафтно оформление на тези участъци от РПМ, които попадат в парка. Спецификата на защитената територия изисква нестандартни решения както по отношение на укрепването на застрашените участъци, така и по отношение на целия облик на пътищата. Там, където вече са подготвени подобни проекти задачата ще бъде те да се ревизират и актуализират.

Проектът включва инвентаризация на съществуващи изоставени постройки в парка и идентификация на собствениците им. Предвижда предложения и разработване на схеми за използването им за нуждите на парковото управление, интерпретацията, образователни програми и др. Успоредно с това ще се предложи схема за отстраняване на ненужните и грозящи постройки и извършване на последваща рекултивация на терените.

Целта на този проект е да се създадат устройствени планове на крайселищните територии, включващи устройство на маршрути до близки обекти на рекреацията и културно-историческото наследство, предложения за саниране на територията, обозначаване на интересните обекти и посочване на механизми по поддържане на крайселищните територии.

Основание за подобно проучване е фактът, че територията притежава висока автентичност на културното наследство в природната и селищна среда, представлява специфична етнокултурна зона със запазени традиции и обичаи, включва традиционни селища, които са чувствителни и уязвими и директно свързани с исторически събития, традиции и вярвания с универсално значение - нестинарството. Допълнително основание за подобно проучване е духовната връзка на населението с местната природа и припокриването на културни и природни стойности. Проектът ще включва и административни процедури, свързани с номинирането на територията.

Целта на проекта е да се създаде ясно, практически насочено ръководство за избор на правилния архитектурен образ за различните типове сгради и чувствителното вписване на обектите в ландшафта. Проектът ще съдържа предварително изследване на типологичното развитие на строителството в Странджа, връзката на сградите и отделни архитектурни елементи с окръжаващата ги среда, тяхната органика и екологичност и възможности за съвременна интерпретация. В последна сметка целта е да се създаде наръчник, както за главните архитекти, така и за обикновените ползватели относно какво и как да се строи в парка – “от сграда до ограда”.

Урбанизираните ландшафти – да се предвидят мерки срещу загубване на живописния разнообразен ландшафт чрез негативната тенденция за непрекъсното застроявяне на цялата крайбрежна ивица. Задължително с конкретните планове да се осигурява етажирано зострояване, с мин височина и Кинт и плътност на контактните територии до плажните зони, визуален достъп до морето, изгледни /погладни места/ към хоризонта и природни забележителности. Осигураване проветряемост на зоните със застрояване
2.1.6. Природни обекти

2.1.6.1. Защитени територии

В границите на община Царево под режим на защита са поставени значителни територии с цел запазване на природните местообитания на редки и защитени растителни и животински видове, на характерни ландшафти и специфични природни феномени. Защитените територии в Община Царево се отнасят към категориите: природни паркове, резервати, защитени местности и природни забележителности.

Към категорията “Природни паркове “ се отнася ПП “ Странджа “ с обща площ 116 132.6 ha, от които 372483,5 дка са в община Царево. Обявен е като народен парк през 1995 г., а през 2000 г. е прекатегоризаран в природен парк. Целта е дългосрочно опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и р. Резовска и оситуряване на устойчиво социално-икономическо развитие на района. Флората на Странджа е конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове. От крайбрежието къв вътрешността на парка могат да се разграничат няколко представителни групи растителни съобщества:

- крайбрежна ивица с влажна зона и останки от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатна растителност;

- понтийско-евскинска растителност с източен бук и източен горун, богата на ендемични и реликтни видове;

- дъбови гори с вечнозелени и листопадни растителни видове представителни за понтийско-евксинската флора;

- формации на на източния бук във високите части на парка;

- ксеротермни дъбови гори с останки от средиземноморска растителност.

Към категорията резервати в рамките на общината се включват 2 защитените територии : Силкосия (389.6 ha) и Тисовица (749. 3 ha).

Към категорията защитени местности в границите на община Царево се включват 5 защитени територии – ЗМ “Марина река “, ЗМ “ Устието на р. Велека “, ЗМ “ Силистар “, ЗМ “ Естествено находище на пирен “ и ЗМ “ Кълката “.

1. Запазване на характерен ландшафт в крайбрежната зона, скални образувания, фиорди;

2. Опазване на специфична ксеротермна растителност и богат животински свят. Защитената местност заема част от бреговете и устието на реката при нейното вливане в Черно море. По- компактна лонгозна гора има край местността “Царско кладенче”. Като едификатори в растителните съобщества участвуват полски ясен (Fraxinus oxucarpa Bieb. ex Willd.), полски бряст (Ulmus minor Mill.), цер (Quercus cerris L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.) и др. От лианите преобладават скрипката (Smilax excelsa), повет (Clematis vitalba L.), бръшлян (Hedera helix L.) и др. На преовлажнени местообитания значително е участието на блатното кокиче (Leucojum aestivum).

ЗМ “ Силистар “ с площ 773.3 ha е разположена в землищата на с. Резово, с. Синеморец и с. Бродилово. Тя е обявена през 1992 г. с цел запазване на лонгозните гори около едноименната река. Защитената местност се характеризира с красив крайбрежен ландшафт и типична за района растителност.

ЗМ “ Естествено находище на пирен “ с площ 223.9 ha в землището на с. Кости е обявена с цел запазване на естественото находище на пирен (Erica arborea L.).

ЗМ “ Кълката “ с площ 18.9 ha е разположена в землището на с. Кости с цел опазване на находище на двойка бухали.

Към категорията природни забележителности се отнасят 4 обекти – ПЗ “ Попова скала”, ПЗ “ Махарата “ и ПЗ “ Странджански дъб “.

- ПЗ “ Странджански дъб “ в местност Св. Илия до с. Кости е обявена за опазване на находище на странджански дъб (Quercus hartwissiana Steven). Предстои нейното прекатегоризиране в защитена местност.

- ПЗ “ Попова скала “ с площ 30.8 ha н землището на с. Фазаново е обявена с цел запазване на забележителни геоложки обекти.

- ПЗ “ Махарата “ с площ 2 ha в землището на с. Кости е обявена с цел опазване на пешера.

- ПЗ “ Наково кладенче “ с площ 1 ha в землището на гр. Ахтопол

В съответствие с Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна части от землищата на населените места Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Кости, Резово, Синеморец, Фазаново и Царево са включени в предложени три защитени зони – BG 0000208 “Босна”, BG 0001007 “Странджа“ и BG 0000143 “Караагач“.

ПЗЗ BG 0000208 “Босна” с площ 162 258.88 дка включва територии от 4 общини – Царево, Созопол, Приморско и Малко Търново. По класове земно покритие, площта на предложената ЗЗ “Босна” се разпределя в следните групи: широколистни листопадни гори с 83 % от общата площ, смесени гори с 4 % от общата площ; храстови съобщества със 7 % от общата площ; сухи тревни съобщества, степи с 2 % от общата площ; водни площи във вътрешността с 2 % от общата площ; екстензивни зърнени култури с 1 % от общата площ и друга орна земя с 1 % от общата площ.

От община Царево в ПЗЗ “Босна” попадат землища на населените места Бродилово, Велика, Изгрев, Кондолово, Фазаново и Царево. В стандартния формуляр за предлаганата защитена зона по Директивата за хабитатите, като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:

- Балкано-панонски церово-горунови гори ( код 91 М0) с 47.31 % от общата площ;

- Западнопонтийски букови гори( код 91 S0) с 10.91 % от общата площ;

- Европейски сухи ерикоидни съобщества (код 4330) с 0.53 % от общата площ;

- Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus (код 91 G0) с 1.46 % от общата площ;

Към групата “Други значими растителни видове” като обекти на опазване са включени видовете: Anemone pavonina Lam. (червена съсънка –в прил. ІІІ на ЗБР), Atropa bella-donna L. (лудо биле, рядък вид), Calluna vulgaris (L.) Hull. (обикновена калуна, рядък вид – в Прил ІІІ на ЗБР), Centaurea pichleri Sibth. & Sm. (рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР), Cistus salvifolius L. (тамянка, рядък вид около с Бродилови и с. Кости – в Прил. ІІІ на ЗБР), Cyclamen coum Miller (пролетно ботурче, рядък вид), Cytinus clusii (Nyman)Gand. ( клузиев цитинус, паразит по лавдана (Cystus) – в Прил. ІІІ на ЗБР ), Daphne pontica L. (странджанско бясно дърво, рядък вид), Epimedium pubigerum (DC) Morren & Decne ( епимедиум, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР ), Erica arborea L. (пирен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР), Eryngium maritimum L. (приморски ветрогон, рядък вид - в Прил.ІІ и ІІІ на ЗБР), Fritillaria pontica Wahlenb. (черноморска ведрица, балкански ендемит – в Прил. ІІІ на ЗБР), Galanthus nivalis L. (снежно кокиче, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР ), Gaudinia fragilis (L.) Beauv. ( чуплива гаудиния, ), Heptaptera triquetra (Vent.) Tutin (триръбеста хептаптера, рядък вид, балкански ендемит), Neottia nidus-avis (L.) Rich. (истинска гнездовка), Oenanthe millefolia Janka. (хилядолистен воден морач , рядък вид , български ендемит), Orchis papilionacea L. (пеперудоцветен салеп, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР), Primula vulgaris Huds. ssp. sibthorpii (Hoffm.) W.W.Sm. & Forrest (безстъблена иглика), Pyrus eleagrifolia Pall. ssp. bulgarica Valev ( рядък вид, български ендемит), Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР), Scandix australis L. (южно чапличе, рядък вид), Sison amomum L. (сисон, рядък вид), Sitta europaea (горска зидарка), Stachys thracica Dav. ( тракийски чистец, рядък вид, балкански ендемит), Teucrium lamiifolium D'Urv. ( мъртвокоприволистно подъбиче, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР), Trachystemon orientalis (L.) G. Don. fil. (източен лопух), Verbascum lagurus ssp. ponticum (Stef.) Koz. ( лагуров лопен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР), Vicia incisa Bieb. (изрязанолистна глушина, рядък вид).

Предложената ЗЗ “ Босна“ има връзка с Корине биотопи обект – F00007200 “Странджа”, с който частично се припокрива.

Потенциално защитена зона BG 0001007 “ Странджа “ с площ 1,182,250.30 дка е разположена в 5 общини – Царево, Малко Търново, Приморско, Созопол и Средец. По класове земно покритие площта на предложената ЗЗ “Странджа” се разпределя в следните групи: широколистни листопадни гори – 78 %; смесени гори – 5 %; храстови съобщества – 10 %; сухи тревни съобщества, степи – 2 %; друга орна земя – 2 %; морски райони, заливи – 2 %; други земи – 1 %. Площта на потенциалната защитена зона в община Царево е 372 483,5 дка.

В стандартния формуляр за предлаганата защитена зона по Директивата за хабитатите като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:

- Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс (код 6430) с 0.01 % от общата площ;

- Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii ( код 8230 ) с 0.1 % от общата площ;

- * Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) ( код 7220 ) с 0.01 % от общата площ;

- Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове (8210) с 0.1 % от общата площ;

- Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове (код 8220) с 0.1 % от общата площ;

- Низинни сенокосни ливади (код 6510) с 0.31% от общата площ;

- Неблагоустроени пещери (код 8310) с 0.01% от общата площ;

- Подводни или частично подводни морски пещери (код 8330)с 0.01% от общата площ;

- Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) (91 F0) с 0.03 % от общата площ;

- Западнопонтийски букови гори (код 91S0) с 11.22 % от общата площ;

- Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba (код 92А0) с 0.1 % от общата площ;

- *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea (код 6220) с 5.02 % от общата площ;

- Източни гори от космат дъб (код 91АА) с 0.1% от общата площ;

- Балкано-панонски церово-горунови гори (код 91M0) с 50.91% от общата площ;

- Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (код 1170) с 0.12 % от общата площ;

- *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) (код 6210 ) с 5.02 % от общата площ;

- *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) (код 91Е0) с 0.1 % от общата площ;

- Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини (код 1110) с 1 % от общата площ;

- Обширни плитки заливи (код 1160) с 0.25 % от общата площ;

- Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси (код 1210) с 1 % от общата площ;

- Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium (код 1240) с 1 % от общата площ;

- Зараждащи се подвижни дюни (код 2110) с 1% от общата площ;

- Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) (код 2120) с 0.02 % от общата площ;

- *Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) (код 2130) с 0.1 % от общата площ;

- Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition (код 3150) с 0.01 % от общата площ;

- Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion (код 3260) с 0.01 % от общата площ;

- Европейски сухи ерикоидни съобщества (код 4030) с 0.1% от общата площ;

- * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi ( код 6110) с 0.1 % от общата площ;

- Естуари (код 1130) с 0.1 % от общата площ;

- * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus(91G0) с 0.27 % от общата площ;

- Средиземноморски солени ливади (код 1410);

- * Континентални солени ливади (код 13 40).

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

Общите въздействия върху потенциалната защитена зона са свързани с текуща урбанизация, паша, промяна в ползването на селскостопански земи, стопански дейности в горите и земеделските земи, лов и риболов и др.

Потенциално защитена зона BG 0000143 “Караагач“ с площ 641.60 дка е разположена в 2 общини – Царево и Приморско. По класове земно покритие площта на предложената СЗЗ “Караагач” се разпределя в следните групи: тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища - 92 %; храстови съобщества – 6 %; смесени гори – 1 %; друга орна земя – 1 %. В община Царево потенциалната защитена зона включва малка част от землището на с. Лозенец.

В стандартния формуляр за предлаганата защитена зона по Директивата за хабитатите като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:

- Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium (код 1240) с 0.49 % от общата площ;

- * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) (код 2130) с 3.77 % от общата площ;

- Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion (код 6420).

Общите въздействия върху потенциалната защитена зона са свързани с паша, косене, лов и риболов, изхвърляне на битови отпадъци, текуща урбанизация, въздействия свързани с отдиха и туризма и др.
2.1.7. Минерално разнообразие

Подземни природни богатства - Територията на община Царево е част от Бургаско-странджанския руден район, в земните недра на който са установени медни и медно-полиметални рудни формации.

Медно-пиритни и медно-порфирни рудопроявления са установени в м. “Скориите” между с. Българи и с. Кондолово, в Изгревския плутон, “Силистар”, “Старо Резово” и др. В габровите наставки на Изгревския интрузив се среща желязно-титаново орудяване.

От нерудните полезни изкопаеми с най-голямо значение е габродиорита от Изгревския плутон, където понастоящем от “Бургаски медни мини” ЕАД се експлоатира кариерата за добив на габро “Оскруша”. В същото землище в м. “Гларус баир” има неразработено находище на базалтоандезит.