С общия устройствен план на община Каолиново се определят

С общия устройствен план на община Каолиново се определят:

• 
  Общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарно-охранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;
  
• 
  общият режим на устройство на всяка от териториите, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие;
  
• 
  Извънурбанизираните територии - изключителна държавна, публична държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;
  
• 
  Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и сервитутните им зони на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;
  
• 
  Териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;
  
• 
  Териториите за активно прилагане на ландшафтно устройствени мероприятия и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ;
  
• 
  Територии за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, и прилежащи към тях забранени и сервитутни зони.
  

Проектът за Общ устройствен план е изработен на основата на утвърдено планово задание, което по същество е методическа и информационна основа, и с него са формулирани следните указания, препоръки и задачи:

• 
  конкретизиране потребностите от ОУП;
  
• 
  препоръчителен методически подход за разработване на ОУП;
  
• 
  формулиране цели, насоки и изисквания към ОУП;
  
• 
  осигуряване и определяне изходните данни, основна информация за състоянието и тенденциите в икономическото, социално-техническо, културно-историческо и пространствено развитие на основните системи на Общината (обитаване, отдих, култура, труд, образование, здравеопазване, промишленост, техническа инфраструктура и т.н.);
  
• 
  представяне на обща характеристика на общината – населените места в нейния състав и землищата им;
  
• 
  характеристика на екологическото и санитарно-хигиенно състояние на територията – очаквани негативни тенденции;
  
• 
  определяне на Прогнозен период и базисна година за ОУП.
  
• 
  определяне на фазите на обема и съдържанието на разработката на плана.
  

На тази база са определени цели и задачи на общия устройствен план, които произтичат от предназначението на устройствените планове за формиране на хармонична жизнена среда в населените места при отчитане на спецификата на конкретния обект и изискванията, предявени с Плановото задание.

Те имат принципен характер и чрез тях може да се оценят резултатите и смисъла на проектното предложение, осигуряват комплексния характер на устройственото решение и са ключа за контрол в това направление. Функциите на Община Каолиново в регионален аспект (в сферата на икономиката, труда и социалната политика, образование, здравеопазване, и т.н.) са още една предпоставка за изработване на ОУП, а именно определяне на дългосрочното развитие на тези функции в условията и спрямо изискванията на устойчивото развитие. Устройствените измерения на тези функции са в обхвата на Общия устройствен план.

За постигане на целите на екологичната оценка, ОУПО, на база методически подход представлява:

По характер – проектен устройствен документ;

По статус – документ, регламентиращ устройствените действия в административните граници на общината;

По значение – програмен документ, определящ стратегиите за развитие на планираната територия в перспектива;

По период на прилагане – далекоперспективен (до 20 години).

Основната стратегически цел на Общия устройствен план на Община Каолиново е да създаде основа за балансирано и устойчиво устройствено развитие и хармонична жизнена среда в урбанизираните и извън урбанизираните територии.

За изпълнението на тази цел е необходимо:

Развиване на съществуващите функции на общината, адаптирането им към бъдещата визия за устойчиво развитие и съответното установяване на нови такива;

Определяне на функционалното предназначение на терените с техните параметри;

Развитие на елементите на техническата инфраструктура;

Създаване на условия за поддържане на екологическото равновесие и опазване на околната среда;

Опазване обектите на културното наследство;

Определяне на правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които да довеждат до изпълнение на целите и задачите на плана.

За да бъдат изпълнени поставените в плановото задание общи изисквания, основните задачи на ОУП на Община Каолиново ще бъдат:

• Определяне на общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарно-охранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;

• Определяне на общият режим на устройство на всяка от горе упоменатите териториите, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие;

• Определяне на извън урбанизираните територии - изключителна държавна, публична държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;

• Определяне разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и сервитутните им зони на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;

• Определяне на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;

• Определяне на  териториите за активно прилагане на ландшафтно устройствени мероприятия и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ;

• Определяне на територии за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, и прилежащи към тях забранени и сервитутни зони;

Освен гореспоменатите основни задачи на ОУП, регламентирани в нормативната уредба с изработването на ОУП на община Каолиново ще бъдат осъществени и някои специфични задачи, касаещи дългосрочното развитие на общината, спрямо изискванията на устойчивото развитие, а именно:

• Да се осигури възможност за създаване на добри условия за обитаване и труд на населението;

• Да се осигури оптимален баланс между частните и обществените интереси;

• Да се равнопоставят различните видове собственост при определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените;

• Да се определят точно функционалните зони и режими спрямо прилежащите строителни и регулационни граници на селищата и селищните образувания, както и спрямо други административни и териториални ограничители, респ. при съобразяване с плана за земеразделянето на територията;

• Да се определят изискванията при използването, опазването и застрояването на терените в различните устройствени зони;

• Да се определят насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии, с оглед постигане на оптимална териториална структура;

• Да се предвидят мерки и да се осигурят възможности за възстановяване на нарушените територии и да се определи последващото им предназначение;

• Да се осигури възможност за подходящо развитие на комуникационно – транспортната инфраструктура и обвързването й с националната инфраструктура;

• Да се отразят съществуващите и предвиди необходимите нови трасета и прилежащите им терени и да се осигури спазване на сервитутните зони за провеждане на съоръженията на техническата инфраструктура;

• Да се определи начина на ползване и устройството на поземлените имоти, съобразно конкретното им предназначение;

• Да се отразят всички защитени зони и защитени територии и да посочат всички наложени спрямо тях ограничителни условия за ползване, като същевременно се гарантира опазването на биологичното разнообразие;

• Да се отразят всички съществуващи кариери, като за същите се укажат необходимите хигиенно-защитни зони и изисквания за начин на ползване и стопанисване, гарантиращ максимална защита и ползване на прилежащите им терени, съгласно предвижданията на ОУП;

• Да се направят инфраструктурни проучвания за потенциала на територията и да се оценят възможностите за организиране на наличните обекти на културно - историческо наследство, като културни центрове за посещение;

• Да се представи цялостна стратегия за опазване на културното и историческо наследство, която да бъде неразделна част от политиката за развитие на селищните и извънселищните територии на общината;

• Да се представи концепция за развитие на туризма, при балансирано и устойчиво използване на селищните и извънселищните територии, при умело използване на природните и антропогенни фактори, като за целта се предвиди създаване на зони за осъществяване на ежедневен, седмичен и годишен отдих и се осигури възможност за развитие на нови видове туризъм – екологичен, селски, религиозен, културен и др.;

• Да се обвържат съществуващите и предвидени терени за озеленяване за широко обществено ползване в селищната среда с нови и съществуващи паркове и горски паркове в единен зелен организъм, като освен това се предвидят терени за спорт и развлечения и специфични терени за озеленяване, с цел осъществяване защита на зоните за обитаване от промишлени зони и други замърсители;

• Да се прецизират границите на съществуващите зони за отдих;

• Да се обследва съществуващото състояние на териториите с устройствен режим за обществено обслужване и да се преструктурират според създалите се необходимости;

• Да се изготви комуникационно-транспортен план за елементите на транспортната инфраструктура, като неразделна част от ОУП;

• Да се осигурят възможности за оперативно действие на Общинската администрация, за да управлява ефективно територията, като се прецизира плана така, че да балансира между силно рестриктивни и фиксирани режими за някои от териториите, спрямо общо допустими режими, с възможност за бързата им конкретизация или промяна с ПУП;

• Да се обвържат конкретните намерения и мероприятия на плана с международни програми за финансиране;

• Да се изгради прогноза за урбанистично развитие, съответстваща на Националния, Регионалния, Областния и Общински планове и стратегии за развитие;

• Да се даде възможност за интегриране на устройственото и пространствено развитие на територията в по – високи устройствени нива.

2. Стратегия на ОУП

Стратегическа цел на Общия устройствен план на Община Каолиново е да създаде основа за балансирано и устойчиво устройствено развитие и хармонична жизнена среда в урбанизираните и извънурбанизираните територии.

При осъществяване на тази цел, освен типично присъщите и традиционни задачи, общият устройствен план следва да реши и някои нови.

На първо място трябва да осигури възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси. Това е най-трудният и най-конфликтният момент. Планът трябва да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време следва да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси. Важен елемент от тази задача е и балансът между отделните и различни частни интереси.

В определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените, планът трябва да равнопостави всички видове собственост. Когато определени мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на тези мероприятия следва да се дава възможност на всички собственици и инвеститори, включително и частни.

Да определи точно режимите на прилежащите към регулационната граница на населените места, извън-селищни територии при съобразяване с плана за земеразделяне (картата на възстановената собственост).

Да осигури възможности за по-оперативно действие на общинската администрация.

Общият устройствен план трябва да бъде оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на територията. За тази цел той следва да е едновременно достатъчно ясен и точен и да е с възможности за бързо привеждане в съответствие с новите условия и изискванията на конюнктурата.

Пълнотата, актуалността и надеждността на информацията по различните функционални и интегриращи системи, е гаранция за обективен анализ и правилни решения на разкритите проблеми и потребности.

3. Мерки за реализиране стратегията на ОУП

За изпълнение на дефинираната стратегическа цел на ОУП е необходимо:

• развиването на съществуващи функции на общината с населените места нейния състав и землищата им, адаптирането им към бъдещата визия за устойчиво развитие и съответно установяване на нови такива;

• определяне на функционалното предназначение на терените с техните параметри;

• развитие на елементите на техническата инфраструктура;

• създаване на условия за поддържане на екологическото равновесие и опазване на околната среда;

• опазване обектите на културното наследство;

• определяне на правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които да довеждат до изпълнение на гореописаните цели и задачи на плана.

Общият устройствен план на общината ще даде възможност за реализиране на основните приоритети залегнали в стратегическите документи за регионално развитие, в т.ч.:

• 
  НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 2012 – 2022 г. (НСРР)
  

Основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране. С реализирането на настоящия проект ще се допринесе за изпълнението на заложените в НСРР 2012 – 2022 г.:

Стратегическа цел 3: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места:

Свързана с концентриране на усилия и ресурси за устойчиво интегрирано градско развитие, за полицентрично развитие на йерархизирана система от градове-центрове, простиращи влиянието си върху периферни селски зони, и за осигуряване на транспортната и комуникационна свързаност на районите и градовете в национален и международен план. Тази стратегическа цел изразява стремежа към по – обширно 135 териториално покритие на зоните с работни места, висок жизнен стандарт и висока конкурентоспособност.

ПРИОРИТЕТ 4.3. Подобряване качеството на живот в селските райони:

Интегрираният подход за балансирано и устойчиво регионално развитие изисква в обхвата на стратегията да бъдат включени мерки и дейности за подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика. Необходимо е да бъдат създадени условия за стимулиране на предприемачеството и подобряването на конкурентоспособността на местната икономика с цел преодоляване на нейната зависимост от аграрния сектор.

В рамките на приоритета се предвижда подкрепата да бъде насочена към доизграждане и модернизиране на местната техническа инфраструктура, благоустрояване, предлагане на базови публични услуги, опазване на културното и природно наследство в населените места. Акцентира се и върху включването на по-широк кръг от участници в процеса на регионално и местно развитие чрез по-пълноценно използване на възможностите, които предлага публично-частното партньорство при изпълнението на стратегиите за местно развитие.

Специфична цел 1: Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и опазване на културното и природно наследство:

Тази цел е насочена към изграждане на местната инфраструктура за достъп и инженерните мрежи, предлагащи основни публични услуги, обновяването и благоустрояването на селата, както и опазването и валоризирането на културното и природното наследство и ландшафта в селските райони. Това са важни условия за тяхното устойчиво развитие. Чрез насърчаването на тези дейности ще се подпомогне социалното приобщаване и ще се противодейства на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване на тези райони, като същевременно ще се подобри качеството на живот в селските райони.

Специфична цел 2: Насърчаване публично-частното партньорство за реализация на стратегии за местно развитие:

Местните стратегии за развитие обединяват усилията на заинтересованите страни в селските райони за ефективно използване на местния потенциал за развитие. Те служат като 135 основа за идентифициране на проекти, които могат да се реализират по схемата на публично-частното партньорство. Приоритетните дейности са насочени към подпомагането и улесняването на изпълнението на интегрирани стратегии за местно развитие, подготвени от местни инициативни групи и ще бъдат финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

• 
  развитие на връзките град - район и подобряване достъпа до културно-исторически обекти, логистични центрове, местата за рекреация и туризъм, производствените и бизнес зоните в района;
  
• 
  насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяване на селата, пред-лагането на местни основни услуги и опазването на културното и природно наследство като важен фактор за подобряване качеството на живот в селските райони.
  

• 
  РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г. РПР СИР 2014 – 2020 г.
  

Регионалния план за развитие на Североизточен район от ниво 2 за периода 2014-

2020 г. е документ за стратегическо планиране, който, като отчита специфичните характеристики и потенциала на района, определя средносрочни цели и приоритети за устойчиво и интегрирано регионално и местно развитие в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики. Регионалният план за развитие определя необходимостта от реализация на дейности в различни сектори, създаване на по-добри условия за балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие и преодоляване на съществуващите междурегионални и вътрешнорегионални диспропорции. Регионалният план за развитие е съобразен с Националната програма за развитие: „БЪЛГАРИЯ 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), които определят националните ангажименти за изпълнение на целите на Стратегията на ЕС „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.

С реализирането на настоящия проект ще се допринесе за изпълнението на заложените в РПР СИР 2014 – 2020 г.:

Стратегическа цел 3: “Балансирано териториално развитие и сътрудничество чрез подобряване на свързаността и функционалната интегрираност на система от урбанизационни центрове”:

Свързана е с териториалните измерения на общоевропейската политика за сближаване и нейната интерпретация в условията на страната и в частност – на Североизточния район. Тя се базира на анализа на териториалния модел, в който са изявени йерархично съподчинени урбанистични центрове, транспортната инфраструктура и осите на развитие, както и функционално обособените зони на централните и периферните територии и тяхното местоположение. Балансираното териториално развитие в рамките на района ще се постига чрез подобряване на транспортната и комуникационна свързаност, което ще улеснява достъпа до публични услуги от по-висока степен и чрез стимулиране развитието на градовете-центрове от различните йерархични равнища. Издигането на йерархичния ранг на градовете-центрове и подкрепата за малките градове в селските периферни райони ще зависи от изпълнението на предходните стратегически цели, свързани с икономическото и социално-културното развитие в района. Сътрудничеството и партньорството на всички равнища в рамките на района и извън тях е гаранция за отваряне към положителните практики и за постигане на общ просперитет.

ПРИОРИТЕТ 3.3.: Стимулиране на вътрешнорегионалното и междурегионалното и трансгранично сътрудничество и партньорство:

Специфична цел 3.3.1. Засилване на сътрудничеството и партньорството между общините и областите на района за реализиране на съвместни инициативи и прилагане на стратегии за местно развитие на проблемни райони

Организирането на проблемните ареали от периферни общини със затруднено социално-икономическо състояние за общи действия на основата на общи стратегии е реален път за откриване и събуждане на местните потенциали за реализиране на растеж и напредък.

Целенасочваща роля за ОУПО има стратегическата част на РПР СИР 2014 – 2020 г - стратегическите цели, приоритетите, подпиоритетите и мерките, независимо, че в повечето случаи са формулирани твърде общо те касаят общите цели на плана.

• 
  ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ (ОСР) НА ОБЛАСТ ШУМЕН 2014 – 2020 г.
  

Областната стратегия за развитие (ОСР) на област Шумен е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на областта, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие на Североизточния район от ниво 2. С областната стратегия за развитие се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на областта.

Основна функция на стратегията е да «преведе» целевата концепция на националните и европейски документи за развитие на страната през периода 2014 – 2020 г., включително Национална стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г., към специфичните условия и потенциали за развитие на област Шумен, в параметрите на стратегическата рамка на РПР на СИ район за същия планов период.

Водещо начало в ОСР Шумен е подкрепата за реализация на целите и приоритетните области на Стратегия „Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. Приоритетите са насочени към изграждане на по – интелигентна и конкурентоспособна икономика, на приобщаващо общество с висока степен на заетост, пречупени през призмата на спецификата на областта.

С реализацията на настоящия проект ще се постигнат заложените в Областната стратегия за развитие на област Шумен 2014 – 2020 г.:

Стратегическа цел 3: Балансирано и устойчиво териториално развитие:

Насочена към концентриране на усилия и ресурси за постигане на балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове и засилване ролята им в организиране на пространството чрез по-добра свързаност. По-добрата инфраструктура и по-добра вътрешна свързаност и с по-слабо развитите територии ще разпростре влиянието на градовете върху периферните селски територии като подобри достъпа им до услуги и пазара на труда

ПРИОРИТЕТ 3.2. Подобряване качеството на живот в селските райони:

Специфична цел 2: Подобряване стандарта на обитаване в селата:

Поради спецификата на природните дадености и демографската характеристика, много от селата в област Шумен отчаяно се нуждаят от подобряване стандарта на обитаване. Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и опазването на местното културно и природно наследство ще допринесат за това подобряване. Също създаване, подобряване и разширяване на дребна по мащаби инфраструктура, въвеждане и използване на възобновяеми енергийни източници; инфраструктура за отдих, туристическа информация и обозначаване на туристически обекти; поддръжка, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата и селския ландшафт и др.

• 
  ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА КАОЛИНОВО ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г.
  

Общинският план за развитие е основният инструмент за управление на община Каолиново през следващите седем години. Той следва да интерпретира и конкретизира общата законодателна и стратегическа рамка на регионалното развитие в България и Европа, да изяви местната специфика и да предложи аргументирани решения за социалните, икономическите, екологичните, културните и управленските предизвикателства. С реализацията на настоящия проект ще се постигнат заложените в Общинския план за развитие на община Каолиново за 2014 – 2020 г. Приоритет 4, Специфична цел 1, Специфична цел 2, Специфична цел 3, Специфична цел, а именно:

ПРИОРИТЕТ 4 Изграждане и осъвременяване на инфраструктурата за интегрирано пространствено развитие и опазване на околната среда: Развитието и модернизацията на инфраструктурата е от определящо значение за увеличаване инвестиционната атрактивност и конкурентоспособност на общината. Инфраструктурата е ключов фактор за развитието на бизнеса и източник за създаване на нови работни места. Тя има и важно значение за подобряване на условията на живот в общината. Проектите за развитие и модернизация на инфраструктурата се оценяват за тяхното въздействие върху околната среда, което е от особена важност за прилагане принципите на устойчивото развитие.

В този приоритет са очертани четири специфични цели:

Специфична цел 1: Изграждане и подобряване на техническата инфраструктура

Специфична цел 2: Изграждане и подобряване на социалната инфраструктура

Специфична цел 3. Интегрирано пространствено развитие на територията

Специфична цел 4: Опазване на околната среда, превенция на природни рискове и климатична сигурност

Планът за устройство на територията е отражение на икономическата, социалната, културната и екологическата политика на обществото. Той представлява израз на целите и необходимите действия за изграждане на материалната жизнена среда.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР
  

Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване.

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари, рехабилитация на водопроводната мрежа и водоизточниците.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси.

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води.

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води.

2.3. Превръщане на Плановете за управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите.

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс.

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини.

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране да осигуряват самофинансиране на водния сектор, при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат”.

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор.

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

4.1. Идентифициране на рисковите зони.

4.2. Осъществяване на мерките от плановете за защита от наводнения.

Дългосрочната стратегическа цел на страната в областта на водния сектор е устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещи нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми. ОУП е в тясна връзка с Националната стратегия плана и конкретно с основните цели заложени в нея и в частност в областта на опазване водните екосистеми.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОПЕРАТИВЕН ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА ПЕРИОДА 2006-2015 Г.
  

• 
  2015 г. - приключване на строителството и въвеждане в експлоатация на 12 допълнителни клетки от изградени към момента регионални депа (Оряхово, Враца, Омуртаг, Доспат, Шумен, Петрич, Пловдив-с. Шищманци – 3 клетки, Смолян, Ботевград, Габрово) и завършване на рекултивацията на останалите 6 клетки от регионално депо Пловдив – с. Цалапица поради изчерпване на капацитета им.
  

• 
  НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ДО 2020 Г.
  

Тези ограничения се съдържат в Становището № 1-2/2012 г. на МОСВ по Екологична оценка на НПДЕВИ, обхващат целия период на действието му и се отнасят до използването на по-тенциалите на слънчевата и вятърната енергии. Същността на ограниченията е следната:

Специфични мерки, произтичащи от Становището по Екологичната оценка на НПДЕВИ

1. Смекчаващи мерки за преодоляване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването му върху защитените зони:

1.1. За водноелектрически централи (ВЕЦ) С цел недопускане на влошаване на благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания и местообитанията на видове растения и животни, пряко зависими от водната среда, и ограничаване на установения и прогнозиран кумулативния ефект върху местообитания и видовете – предмет на опазване в зоните по чл. 6, ал. 1, т. т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие - за периода на действие на настоящия НПДЕВИ се въвежда забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за руслови и деривационни ВЕЦ и МВЕЦ в границите на защитени зони, опазващи водозависимите видове и местообитания: 3260, 6420, 6430, 91E0*, 91F0, 92А0, 92C0, 92D0, видр а (Lutra lutra), распер (Aspius aspius), черна мряна (Barbus petenyi), маришка мряна (Barbus cyclolepis), белопера кротушка (Gobio albipinnatus), балканска кротушка (Gobio kessleri), балканска кротушка (Gobio uranoscopus), сабица (Pelecus cultratus), щипок (Cobitis elongata, Cobitis elangatoides), виюн (Misgurnus fossilis), балкански щипок (Sabanejewia balcanica), високотел бибан (Gymnocephalus baloni), ивичест бибан (G. Schraetser), малка вретенарка (Zingel streber), голяма вретенарка (Z. Zingel), главоч (Cottus gobio), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).

1.2. За фотоволтаици За предотвратяване на значителни отрицателни въздействия (смъртност, бариерен ефект, безпокойство, загуба на местообитания за хранене, прогонване) върху видовете, предмет на опазване в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, подпомагане постигането на благоприятния им природозащитен статус, подпомагане постигането на целта за спиране загубата на биологично разнообразие, за периода на действие на настоящия НПДЕВИ се въвежда забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за фотосоларни/фотоволтаични съоръжения/инсталации в земеделския и горския фонд, в границите на всички защитени зони от мрежата Натура 2000, с изключение на такива за самостоятелно захранване на обекти или в нарушени терени;

1.3. За вятърни генератори За предотвратяване на значителни отрицателни въздействия (смъртност, бариерен ефект, безпокойство, загуба на местообитания за хранене, прогонване) върху видовете, предмет на опазване в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, подпомагане постигането на благоприятния им природозащитен статус, подпомагане постигането на целта за спиране загубата на биологично разнообразие, осигуряване на безопасни миграционни коридори на мигриращи видове птици (пеликани, щъркели, жерави, грабливи птици и водолюбиви птици), за периода на действие на настоящия НПДЕВИ се въвежда забрана за провеждане на нови (за които няма стартирала процедура към датата на издаване на Становището по ЕО) съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за вятърни генератори на територията на:

1.3.1. Земеделския и горския фонд в границите на всички защитени зони от мрежата Натура 2000, с изключение на такива за самостоятелно захранване на обекти или в нарушени терени;

1.3.2. Земеделския и горския фонд, извън границите на защитените зони от мрежата Натура 2000:  в географска област „Добруджа” (включваща всички общини от област Добрич, общини Аксаково, Алфатар, Силистра и Кайнарджа);  в географска област „Източни Родопи” (включваща общини Крумовград, Момчилград, Ивайловград, Маджарово, Любимец, Кърджали, Стамболово и Кирково);  в общини Бургас, Поморие, Камено, Айтос, Руен, Созопол и Приморско;  на отстояние по-малко от 6 км от границите на защитените зони за опазване на дивите птици: BG0002017 „Комплекс Беленски острови”, BG0002091 „Остров Лакът”, BG0002007 „Остов Ибиша”, BG0002010 „Язовир Пясъчник”, BG0002003 „Кресна”, BG0002078 „Славянка”, BG0002020 „Радинчево”, BG0002070 „Рибарници Хаджи Димитрово”, BG0000332 „Карлуковски карст”, BG0002030 „Комплекс Калимок”, BG0002058 „Сините камъни– Гребенец”, BG0002062 „Лудогорие”, BG0000237 „Остров Пожарево”, BG0000270 „Атанасовско езеро”, BG0002027 „Язовир Малко Шарково”, BG0000152 „Поморийско езеро”, BG0002066 „Западна Странджа”, BG0002021 „Сакар”, BG0000191 „Варненско-Белославско езеро”, BG0002045 „Комплекс Камчия”, BG0002054 „Средна гора”, BG0002082 „Батова”, BG0002038 „Провадийско-Роякско плато”, BG0000271 „Мандра- Пода”, BG0002025 „Ломовете”, BG0000240 „Студенец” и BG0002108 „Скрино”;  на отстояние по-малко от 2 км от границите на защитените зони за опазване на дивите птици: BG0002046 „Ятата”, BG0002015 „Язовир Конуш”, BG0002086 „Оризища Цалапица”, BG0002067 „Остров Голя”, BG0000242 „Залив Ченгене скеле”, BG0002009 „Златията”, BG0002023 „Язовир Овчарица”, BG0002028 „Комплекс Стралджа”, BG0002008 „Остров до Горни Цибър”, BG0002096 „Обнова”, BG0002094 „Адата – Тунджа”, BG0002095 „Горни Дъбник – Телиш”, BG0002104 „Цибърско блато”, BG0002018 „Остров Вардим”, BG0002024 „Рибарници Мечка”, BG0002110 „Априлци”, BG0002006 „Рибарници Орсоя”, BG0002064 „Гарванско блато”, BG0002065 „Блато Малък Преславец”, BG0002001 „ Раяновци”, BG0002088 „Микре”, BG0002099 „Кочериново”, BG0002103 „Злато поле”, BG0002057 „Бесапарски ридове”, BG0002069 „Рибарници Звъничево”, BG0002022 „Язовир Розов кладенец” и BG0002081 „Марица Пловдив”.

2. Въвеждане на стимули за добиване на биогорива от второ и трето поколение.

3. Като част от оценката за наличния и прогнозен потенциал на видовете ресурси за производство на енергия от ВИ на територията на страната (по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗЕВИ), следва да се съдържат и данни за чуствителността на териториите по отношение на биоразнообразието (под „биоразнообразие” се има предвид освен защитените територии и зони, също така и известни територии от значение за биоразнообразието, извън мрежата Натура 2000 и мрежата на ЗТ (гнезда на световно застрашени видове птици, места с тесен фронт на миграция, места с консервационна значимост за прилепите и др.).

4. Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от ВИ (съгласно чл. 52 от ЗЕВИ) да съдържа и поддържа и данни относно:  известни територии от значение за биоразнообразието, извън мрежата Натура 2000 и мрежата на ЗТ (гнезда на световно застрашени видове птици, места с тесен фронт на миграция, места с консервационна значимост за прилепите и др.);  недвижими и движими културни ценности.

5. Едновременно с популяризиране на мерките за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВИ, да се обръща внимание и на рисковете за чуствителните по отношение на биоразнообразието райони.

6. Общинските дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергия от ВИ и биогорива да съдържат подробна информация за рисковете по отношение на околната среда в съответните чуствителни територии на съответната община.

7. Създаване на стимули за използване на биоразградими отпадъци вместо дървесина или енергийни култури. 8. Въвеждане на административни или други стимули за развитие на ВЕИ във вече антропогенизирани територии, вкл. върху нарушени терени. При прилагането на НПДЕВИ да се изпълняват следните мерки и условия:

1. При проектиране на елементи от енергийната система да бъдат предпочитани слаборискови зони, като терени в близост до индустриални зони, в близост до магистрали и други техногенни ландшафти.

2. Подобряване на координацията и постигане на по-голяма яснота относно инвестициите между електроразпределителните и електропреносните дружества при разширяване и обновяване на електрическата мрежа с цел осигуряване възможността за включване на новоизградените ВЕИ проекти.

• 
  ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2014-2020 Г.
  

Приоритет 2: Увеличаване конкурентоспособността на всички типове земеделие и нарастване жизнеспособността на стопанствата

Разработването на Тематична подпрограма за малки стопанства към Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., която да включва набор от мерки се прави с цел по-ефективното подпомагане на тези стопанства, както и значително да се намалят административните пречки пред тях за да имат лесен и бърз достъп до средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Наличието в ПРСР 2014-2020г. на специална подпрограма за малките стопанства също така би дало възможност да се програмират и приложат по-целенасочени дейности и мерки за подкрепа на малките стопанства от определени сектори в т.ч. животновъдни стопанства, тютюнопроизводители и производители на плодове и зеленчуци, които в най-голяма степен са засегнати от икономическа криза. По същия начин може да се програмират и приложат специални дейности за подпомагане на малки стопанства от планинските региони.

Фокусирането в отделна тематична подпрограма на помощта за подобряване на човешкия капитал и на материално-техническата база (включително достъпа до поливна вода) в семейните дребни и полупазарни стопанства, улесняването на достъпа им до пазари, предлагащи справедлива цена за тяхната продукция, и намаляването на риска за постигане на определена финансова устойчивост, са предпоставки не само за бърз растеж на икономиката на селските райони, но и за създаването и поддържането на работни места в свързаните преработващи индустрии и предприятията предоставящи услуги за бизнеса и домакинствата. С Тематичната подпрогама за малки стопанства, в която да бъде предвидена и мярка „Инвестиции във физически активи“, би дало възможност да бъдат повишени с 10% ставките на помощта за малките стопани по тази мярка. Това съчетано с по-целенасочена помощ би им дала много по-голяма възможност да модернизират своите стопанства и да се повиши тяхната конкурентоспособност и устойчивост.

Приоритет 3: Насърчаване организацията на хранителната верига и управление на риска в земеделието

Приоритетна област 3А: По-добра интеграция на първичните производители в хранителната верига чрез схеми за качество, насърчаване достъпа до местни пазари и къси продоволствени вериги, групи на производителите и междубраншови организации

Приоритет 4: Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство

Приоритетна област 4A: Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по Натура 2000, зони с природни или други специфични ограничения, както и на земеделие с висока природна стойност и на състоянието на европейските ландшафти

Приоритетна област 4Б: Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите

Приоритетна област 4В: Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им

• 
  ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ” 2014-2020
  

Към малките общини извън агломерационните ареали, респ. към ОУП отношение има само една малка част от тях. Като правило това са операции, чрез които биха могли да се осигурят ресурси за реализиране на някои от предвижданията на плана.

Като интегрирана програма за регионално развитие ОПРР 2014-2020 ще спомогне за постигането на следните тематични цели, чрез реализиране на съответните инвестиционни приоритети, съгласно чл. 5 от Регламент за ЕФРР, както следва:

Тематична цел 4. Подкрепа за преминаване към нисковъглеродна икономика във всички сектори, със следните инвестиционни приоритети:

c) Подкрепа за енергийната ефективност, интелигентно енергийно управление и използването на енергия от възобновяеми източници в публични инфраструктури, включително в публични сгради и в жилищния сектор;

e) Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии, и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки;.

Тематична цел 5: Насърчаване на адаптацията към климатичните промени, превенция и управление на риска, със следния инвестиционен приоритет:

b) Насърчаване инвестициите за справяне със специфични рискове, осигуряване на устойчивост при бедствия и развитие на системи за управления на бедствия;

Тематична цел 6. Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, със следните инвестиционни приоритети:

c) консервация, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство;

e) действия за подобряване на градската околна среда, обновяване на градовете, възстановяване и почистване на терените за вторично застрояване (включително зони за конверсия), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерки за намаляване на шума;

Тематична цел 7. Насърчаване на устойчиво развития транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет в ключови инфрсаструктурни мрежи, със следния инвестиционен приоритет:

b) подобряване на мобилността на регионално равнище посредством свързването на второстепенни и третостепенни възли с инфраструктурата на транс- европейската транспортна мрежа, включително мултимодални възли;

Тематична цел 9. Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността, със следния инвестиционен приоритет:

a) инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване, чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността;

Тематична цел 10. Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение със следния инвестиционен приоритет:

инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение.

• 
  ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА "ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА" 2014-2020
  

Стратегията на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 е разработена и се основава на поредица от релевантни документи в унисон с приложимите Общностни и национални стратегии и политики. Тя е изготвена на базата на нуждите, дефинирани в анализа на текущото състояние на транспортния сектор, изработен за целите на програмата. Стратегията на ОПТТИ 2014-2020 предвижда завършване на основни национални и Общоевропейски транспортни направления на територията на страната. Основните инвестиции се насочват по направления с напреднала степен на изпълнение, в основни линии финансирани по ОПТ 2007-2013, целящо в максимална степен приключване на модернизацията им или тяхното доизграждане.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ 2012-2020 Г.
  

Национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.

Национална цел 2: „Инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП

Национална цел 3: по Пакет „Климат-енергетика – „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.

Национална цел 4: „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020г.

Национална цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души.

• 
  НАЦИОНАЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 2013-2025 Г.
  

■ от стратегията за пространствените измерения на икономическото развитие съществени за ОУПО са насоките за:

подпомагане на развитието на селското стопанство чрез изграждане/възстановяване на хидромелиорациите и на инфраструктурата за предпазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите;

създаване на условия за реализиране на потенциала на минерални води.

■ от стратегията по отношение на природните и културни ценности най-важни са насоките за:

опазване на идентичността на природното наследство и изключителното биологично разнообразие;

ефективна защита и използване на икономическия потенциал на природните и защитени територии.

Важен момент е ОПР да отразява пространствените перспективи на територията на общината на основата на икономическите и социалните фактори на развитието, като се отчитат възможностите за преодоляване на различията между градските и селските територии и се създадат предпоставки и условия за оптимизиране на функциите на общинския център, който играе все по-важна роля за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината. В същото време трябва да се постигне балансираност в развитието, чрез инвестици в определените селища – опорни центрове на административния център – град Каолиново.

В НКПР са заложени следните стратегически цели за развитие:

Стратегическа Цел 1 ―Интегриране в европейското пространство:

Развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори с оглед постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство.

Стратегическа Цел 2 ―Полицентрично териториално развитие:

Укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда, способстващо за постигане на балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата между централните градски и периферните селски райони.

Стратегическа Цел 3 ―Пространствена свързаност и достъп до услуги:

Развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги.

Стратегическа Цел 4 ―Съхранено природно и културно наследство:

Съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот.

Стратегическа Цел 5 ―Стимулирано развитие на специфични територии:

Интегрирано планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни) с оглед съхраняване и ефективно използване на техния природен, икономически, социален и културен потенциал за развитие.

Стратегическа Цел 6 ―Конкурентоспобност чрез зони за растеж и иновации:

Повишаване на конкурентоспособността на българската територия чрез държавно подкрепени зони за растеж и иновации в урбанистичните центрове от високите нива на полицентричния модел.

• 
  ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ В ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН, 2010-2015 Г.
  

България като страна-членка на Европейския съюз трябва да достигне целта за добро състояние на водите до 2015 г., посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като се вземат предвид съществуващите изисквания в Европейската Общност. Там където състоянието на водите е добро, следва то да бъде поддържано. Необходимо е целта за добро състояние да се преследва за всеки един речен басейн и то по такъв начин, че да се координират мерките, касаещи повърхностни и подземни водни обекти, принадлежащи към една и съща екологична, хидроложка или хидрогеоложка система. Целта за постигане на добро състояние е пряко обвързана с параметрите за качество и количество на разглежданите води. По отношение на подземните води изискванията и целите за добро състояние са насочени към отстраняването на възходящи тенденции и нарастване концентрациите на замърсители в тях, както и обръщане на посоката на такива тенденции .

Съгласно чл. 4 от Рамковата директива за водите 2000/60 на ЕС екологични цели за водите са:

• Постигане на добро екологично състояние и добро химично състояние на повърхностните води;

• Постигане на добър екологичен потенциал и добър добро химично състояние на повърхностните изкуствени водни тела;

• Постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните силно модифицирани водни тела (СМВТ).

• Достигане на добро състояние на подземните води (т.е. добро химично и добро количествено състояние на подземните водни тела);

• Предотвратяване влошаването състоянието на повърхностните и подземните води; • Постигане на целите и стандартите за защитените територии;

• Намаляване концентрацията на замърсители в подземните води;

• Прекратяване на заустванията на приоритетни и опасни вещества в повърхностните води. За осигуряване доброто състояние на подземните води се изискват възможно най- ранни действия и дългосрочно планиране на предпазващи мерки, които ще допринесат за избягване процеса на естественото закъснение при тяхното формиране и възстановяване.

Цели за повърхностните водни тела:

Таблица I.4.1.Екологични цели за повърхностните води

Цели за подземните водни тела:

Таблица I.4.2.Екологични цели за подземните водни тела

ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ В ДУНАВСКИ РАЙОН, 2010-2015 Г.

Целите са определени в зависимост от конкрентното състояние на водното тяло, което включва екологично и химично състояние:

1. За естествените водни тела – запазване и подобряване на доброто екологично и доброто химично състояние до 2015г.

2. За естествените водни тела – предотвратяване влошаването на екологичното състояние и постигане на добро, запазване и подобряване на доброто химично състояние до 2015г.

3. За естествените водни тела – предотвратяване влошаването на екологичното и химичното състояние и постигане на добро до 2015г.

4. За изкуствени и силно модофицирани водни тела – запазване и подобряване на добрия екологичен потенциал и доброто химично състояние до 2015г.

5. За изкуствени и силно модофицирани водни тела – предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър, запазване и подобряване на доброто химично състояние до 2015г.

6. За изкуствени и силно модофицирани водни тела – предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и химичното състояни, и постигане на добро до 2015г.

За постигане на добър количествен статус (добро количествено състояние) на всяко подземно водно тяло се поставят следните екологични цели :

1. Нивото на подземните води в подземното водно тяло трябва да е такова, че естествените ресурси на подземните води да не са превишени от общото черпене от водното тяло.

2. Нивото на водите в подземните водни тела не е подложено на изменение в резултат от водовземането или от друга човешка дейност, което би довело до:

 непостигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води;

 настъпване на всякакво съществено влошаване на състоянието на тези повърхностни води;  настъпване на всякакво съществено нарушаване/увреждане на зависимите от подземните води сухоземни екосистеми;

 понижаване на нивата на подземните води в части от подземното водно тяло, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на значими водни организми, защитени територии и защитени зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.

• 
  СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020“
  

1.интелигентен растеж, развитие на икономика, основана на познания и иновации;  

2. устойчив  растеж,  като  се  поощрява  нисковъглеродна,  ефикасна  по  отношение  на  енергийните източници и конкурентна икономика;

3. приобщаващ  растеж,  като  се  насърчава  икономика  на  висока  трудова  заетост  и  социално и териториално сближаване.

Напредъкът  за  постигането  на  тези  цели  ще  бъде  оценяван  спрямо  пет  представителни главни постижения на равнище на ЕС, които държавитечленки ще бъдат  приканени да превърнат в национални цели, отразяващи следните начални точки:

• 
  75% от населението на възраст между 20 и 64 години следва да работи.
  
• 
  3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научноизследователска и развойндейност.
  
• 
  Целите  „20/20/20”  по  отношение  на  климата  и  на  енергетиката  следва  да  бъдат  постигнати.
  
• 
  Делът на преждевременно напускащите училище следва да бъде под 10% и поне  40% от младежите следва да притежават училищно свидетелство или диплома.
  
• 
  Намаляване с 20 милиона на броя на хората, застрашени от бедност.
  

• 
  Интелигентен растеж, който се разшифрова като изграждане и развитие на икономика, основана на знания и иновации;
  
• 
  Устойчив растеж, който се разшифрова като насърчаване на развитие на по-екологична и по-конкурентноспособна икономика с по- ефективно използване на ресурсите.
  
• 
  Призив за интензивно икономическо развитие. Приобщаващ растеж, който се разшифрова като развитие на европейска икономика с високо равнище на заетост, стимулиращо социалното и териториално сближаване.
  

• 
  СТРАТЕГИЯТА НА ЕС ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ДО 2020 Г.;
  

Цел 1: Опазване и възстановяване на природата

ЕС трябва да осигурява пълно прилагане на директивите за птиците и местообитанията. Тези две директиви са гръбнакът на политиката на ЕС в сферата на биологичното разнообразие. Досега благодарение на тях са налице добри постижения, например изграждането на Натура 2000, най-голямата мрежа от защитени зони, покриваща повече от 750 000 km². Този напредък обаче не е достатъчен за достигане на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете с европейско значение. За да се реализира първата цел на настоящата стратегия, държавите членки трябва да прилагат по-добре съществуващото законодателство. По-специално те трябва да гарантират управлението и възстановяването на обектите на Натура 2000, като инвестират необходимите ресурси. Тези дейности ще допринесат за спирането на процеса на загуба на биологично разнообразие и ще позволят неговото възстановяване до 2020 г.

Цел 2: Поддържане и подобряване на екосистемите и техните услуги

Много от екосистемите и техните услуги в ЕС са влошени, като цяло в резултат на разпокъсването на земята. Цел 2 се концентрира върху поддържането и подобряването на услугите от екосистемите и възстановяването на нарушени екосистеми (поне 15 % до 2020 г.) чрез включването на екологосъобразна (зелена) инфраструктура в пространственото планиране.

На 6 май 2013 г. Европейската комисия издаде комюнике относно зелената инфраструктура, което по-специално описва ключовите елементи на бъдещата стратегия на ЕС в тази област и включва следните акценти:

• 
  насърчаване на зелена инфраструктура в основните области на политиките (кохезионна политика, изменение на климата и околна среда, здравеопазване и потребителски въпроси, обща селскостопанска политика (ОСП и пр.);
  
• 
  подобряване на информираността, увеличаване на базата от знания и иновациите с цел насърчаване на използването на зелена инфраструктура;
  
• 
  подобряване на достъпа до финансиране за зелени инфраструктурни проекти;
  
• 
  проучване възможностите за разгръщане на мрежа от зелени инфраструктурни проекти в целия ЕС.
  

Цел 3: Гарантиране на устойчивото развитие в селското и горското стопанство

До 2020 г. предвидените инструменти в рамките на ОСП трябва да допринесат за увеличаването на земеделските райони, както пасища, така и обработваеми земи и трайни насаждения, които са обхванати от мерки, свързани с биологичното разнообразие.

До 2020 г. трябва да се въведат планове за управление на горите или равностойни инструменти за всички гори, които са публична собственост или за горски стопанства над определен размер. Те трябва да осигурят устойчиво управление на горите, за да получат финансиране в рамките на политиката за развитие на селските райони на ЕС.

Приетите мерки за осигуряване на устойчиво управление в тези два сектора трябва да способстват за реализирането на цели 1 и 2 от стратегията.

Цел 4: Гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси

Приетите мерки в рамките на реформата на Общата политика в областта на рибарството трябва да позволят да се постигне максимален устойчив улов (MSY) до 2015 г. За целта от съществено значение е да се достигне разпределение по възраст и размер на популацията, което е показателно за здрави популации. Благодарение на управление на рибарството без значително неблагоприятно въздействие върху други популации, видове и екосистеми, ще е възможно да се постигне добро състояние на околната среда до 2020 г. съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

Цел 5: Борба с инвазивните чужди видове

Като се изключи законодателството относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, понастоящем няма всеобхватна и конкретна политика на ЕС за борба с инвазивните чужди видове. При все това тези видове представляват реална заплаха за европейското биологично разнообразие. Следователно се налага да се опишат, изолират или да се премахнат, и да се контролира въвеждането им, за да се избегне появата на нови видове. За целта Комисията ще отстрани празнотите в политиките за борба с инвазивните чужди видове, като разработи специален законодателен инструмент.

Цел 6: Мерки срещу глобалната криза по отношение на биологичното разнообразие

ЕС трябва да засили приноса си в борбата срещу загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, като изпълни ангажиментите си, поети по време на 10-тата конференция на страните (КС10) по Конвенцията за биологичното разнообразие на Обединените нации, проведена в Нагоя през 2010 г. В рамките на тази конференция ЕС се ангажира:

• 
  да постигне целите, поставени от глобалния стратегически план за биологичното разнообразие за периода 2011-2020 г;
  
• 
  да въведе в действие протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и за честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от употребата им (Протокол за достъпа и споделянето на ползите); както и
  
• 
  да мобилизира ресурси за допълнително финансиране на предизвикателството на глобалното биологично разнообразие.
  

• 
  НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ: БЪЛГАРИЯ 2020 Г.