Доклад за екологична оценка на общ устройствен план на община каолиново

1.2. Води

С най-голямо стопанско значение за района са пукнатинно карстовите до карстови по тип и напорни по характер подземни води, формирани в малм -валанжинските карбонатни седименти /варовици, доломити/ от Каспичанската свита. Те имат повсеместно разпространение в Североизточна България, като образуват общ водоносен хоризонт със значителни експлоатационни ресурси. По данни от проучвателни сондажи и изградени тръбни кладенци в района - с.Браничево, с.Тодор Икономово, гр.Каолиново, с. Сини вир могат да се черпят от 8 до 20 л/с от един сондаж.

Хидрогеоложките особености са обусловени от умерено континенталния климат, равнинно-хълмистия характер на релефа, широко разпространение на варовикови скали и льосовата покривка. Формират се дълбоко разположени артезиански и карстови водни басейни. Относителните дебити варират от 0.100л/с .м до 1.3л/с.м, а проводимостта 11 до 12 м2/ден в зависимост от дълбочината на залягане на водоносния хоризонт. Дълбочината на водните нива от повърхността зависи от хипосометрията на релефа и то възможностите за „изливане” на води то апт-барема във валанжина, поради което се характеризират със значителна динамика.

Облика на релефа се определя от Лудогорското плато, частично разсечено от суходолия, оврази и редки водни артерии. Слабата оводненост е резултат от карстовия терен. Карстовия характер се формира от повърхностните разкрития на теригенно-варовитите барем-аптски наслаги в близост до гр.Каолиново, Тодор Икономово и с.Дойранци.

Водоемите в община Каолиново по населени места са следните:

Таблица II.1.2.1.Водоеми в община Каолиново по населени места

Населено място	Площ/дка	Собственост	Форма на стопанисване
гр.Каолиново	129.89	общинска	водопой
с.Лиси връх	38.37	общинска	водопой
с.Лятно	120.33	общинска	водопой
с.Браничево	17.0	общинска	водопой

Източник: Общинска администрация- Каолиново

През последните години в общината са предприети мерки и се полагат усилия за възстановяване на мрежата от напоителни канали, което да доведе до намаляване загубата на вода по време на транспортирането, както и изготвянето и изпълнението на краткосрочни и дългосрочни програми за реконструкция и обновяване на хидромелиоративната система, с цел подобряване ефективността при използване на вода за напояване.

1. 
   Повърхностни води
   

Първото е част от водосбора на р.Ружичка в поречие Дунавски Добруджански реки с европейски код BG1DJ100R008. Водното тяло е категория река, тип BGTR10 (типология 2009 г.) – пресъхващи (пониращи) реки. Една малка част от водно тяло BG1DU100R001 - река Дунав, също попада в територията на община Каолиново.

Фиг. II.1.2.1. Водни обекти и повърхностни водни тела

Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен
Третото водно тяло е с код BG2PR600R014 (р. Крива до с. Лиси връх).


Фиг. II.1.2.2. Водни обекти и повърхностни водни тела

Източник: Басейнова дирекция за управление на водитеЧерноморски район с център Варна
Първото и второто водни тела попадат на територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район – Плевен, а третото - Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район – Варна.

Съгласно заповед на Министъра на ОСВ № РД - 182 / 26.02.2013 г. за мониторинг на водите, на територията на община Каолиново, попада следният пункт за физикохимичен и хидробиологичен мониторинг - пункт р. Крива - след с. Лиси връх;

Съгласно направената оценка на състоянието на повърхностните водни тела в първия ПУРБ 2010-2015 г. водно тяло BG1DJ100R008 има умерено екологичното състояние и добро химическо състояние, а водно тяло BG1DJ109R001 е оценено в добро екологично и химическо състояние. Водно тяло с код BG2PR600R014 (р. Крива до с. Лиси връх) е определено през 2013 г. в умерено екологично състояние. Участъците от повърхностните водни тела на територията на общината не са натоварени с източници на замърсяване. При разглеждане на въздействието от натоварването в трите тела няма установени промени по отношение натиска от дифузни и точкови натоварвания.

Екологичното състояние на повърхностните водни тела през 2013 г. е оценено съобразно утвърдената класификационна система и стандарти за качество (СКОС) за специфични замърсители, включени в Наредба № Н-4/14. 09. 2012 г. за характеризиране на повърхностните води, в сила от 05. 03. 2013 г.

• Уязвими и чувствителни зони на територията на общината

Регистър на зоните за защита на водите е представен в ПУРБ 2010 – 2015 г. в Дунавски район и Варненски район.

Фиг. II.1.2.3 Уязвими и чувствителни зони

• Уязвима зона

• Чувствителна зона

В случай, че даден водоприемник е обявен за чувствителна зона отпадъчните води от всички агломерации с над 10 000 еквивалент жители (е.ж.), които се заустват в него е необходимо освен биологичното пречистване да бъде осигурено и отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор до съответните концентрации, регламентирани в Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. При изграждане или реконструкция градските пречиствателни станции за отпадъчни води на тези агломерации, трябва да предвидят освен съоръжения за биологично пречистване (биологично стъпало), но и допълнителни пречиствателни съоръжения за отстраняване на азота и фосфора. По този начин водоприемникът се предпазва от допълнителна еутрофикация и се цели подобряване в неговото състояние.

2. 
   Райони с потенциален риск от наводнения на територията на общината
   

РЗПРН се определят на база на резултатите от предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН) по Критерии и методи за определяне и класифициране на риска и определяне на РЗПРН, утвърдени от Министъра на ОСВ, съгласно чл. 187 ал. 2 т. 6 от ЗВ.

На територията на община Каолиново не попадат райони със значителен потенциален риск от наводнения по чл. 146г от ЗВ.

3. 
   Подземни води
   

Подземно водно тяло с име „Пукнатинни води в хотрив-барем-апт Каспичан, Тервел, Крушари” и код BG2G000К1hb036, което според ПУРБ:

• 
  е в лошо химично състояние;
  
• 
  показатели над ПС – NO3;
  
• 
  Категория на източника на замърсяване – дифузни източници: дренаж от градовете, инфраструктура без канализация, селскостопанска дифузия;
  
• 
  Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване – открит (инфилтрация на валежи в зоната на разкриване).
  

• 
  е в добро химично състояние;
  

Фиг. II.1.2.4 Подземни водни тела

Подземно водно тяло с име „ Карстови води в Разградската формация” и код BG1G000K1HB050 , което според ПУРБ :

• 
  е в лошо химично състояние по нитрати ;
  
• 
  е определено като зона за защита на питейните води съгласно чл. 119а, ал. 1,т. 1 от Закона за водите (ЗВ) с код BG1DGW000K1hb050, като състоянието на зоната е лошо ;
  
• 
  попада в зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 3, буква „а” от ЗВ, в които водите са чувствителни към биогенни елементи – нитратно уязвима зона, съгласно Заповед № РД -930/25.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите.
  

Фиг. II.1.2.5 Подземни водни тела- 5 слой „Триас-юра-креда“

Подземно водно тяло с име „Карстови води в Малм-Валанжския басейн” и код BG1G0000J3K051, което според ПУРБ:

• 
  е в добро химично състояние;
  
• 
  е определено като зона за защита на питейните води съгласно чл. 119а, ал. 1,т. 1 от Закона за водите (ЗВ) с код BG1DGW0000J3K051, като състоянието на зоната е добро;
  
• 
  попада в зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 3, буква „а” от ЗВ, в които водите са чувствителни към биогенни елементи – нитратно уязвима зона, съгласно Заповед № РД -930/25.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите.
  

Фиг. II.1.2.6 Подземни водни тела- 6 слой „ Долна креда – Малм валанж“

На територията на Община Каолиново няма изградени напоителни и/или отводнители системи и полета.

Проблем по отношение на водоснабдяването е остарялата водопроводна мрежа за питейна вода, която често аварира. Едни от най - належащите проблеми е включването на нови водоеми към водоснабдителната мрежа.

Проблем при водоснабдяването е отдавна е изтеклият експлоатационен период на водопроводите. Експлоатационната възраст обуславя:

• големи загуби;

• намалена проводимост;

• чести аварии;

• влошено качество на питейните води.

В нито едно от населените места на Община Каолиново няма изградена канализация. На територията на Общината няма изградени ПСОВ. Към момента отпадъчните води от домакинствата и обществения сектор са заустени в септични ями, което създава предпоставки за замърсяване на почвата, повърхностните и подземни води. От друга страна липсата на дъждовна канализация създава условия за образуване на водосбори и залежаване на повърхностните води, което води до разрушаване на пътните платна и непроходимост на уличната мрежа. Като цяло се нарушава и екологично равновесие на територията на Общината в резултат на непречистените води.

Изграждането на канализация и пречиствателни станции ще спомогне за постигане на целите заложени в Рамковата директива по водите ,ПУРБ на ИРБ и Директива 91/271/ЕЕС.

Към момента Община Каолиново има изготвени работни проекти за „Изграждане на канализационна мрежа, ПСОВ и реконструкция на водопроводна мрежа на с.Тодор Икономово“. Проекта ще се осъществи след сключване на договор по процедура за “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.” на ОП"Околна среда2007-2013г." /ОПОС/. Оперативната програма, в рамките на приоритетна ос 1, осигурява финансиране на проекти за ограничаване на замърсяването на водите и подобряване качеството на питейните води, чрез изграждането, реконструкцията, разширението и модернизацията на водоснабдителни и канализационни мрежи и селищни ПСОВ с над 2000 е.ж.
4) Хвостохранилища

На територията на общината се намира Хвостохранилище "Каолиново" - "Каолин" АД. Хвостохранилището е безотточно с капацитет 2 200 000 м³. В него се вливат отпадъчните води от обогатителна фабрика Каолиново. По данни от Информационната карта за 2009 г. представена в РИОСВ гр. Шумен, съоръжението е с 1 793 187 м³ остатъчен капацитет.

Контрол на техническото състояние на тези обекти се осъществява основно от Областна комисия на Дирекция Гражданска защита, в които участва представител на БДДР - Плевен и БДЧР- Варна.

1.3. Почви и земеползване

Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, поради влиянието в България на четири големи почвени провинции - Степна и лесостепна източноевропейска, Средиземноморска южноевропейска, Горско атлантическа западноевропейска и Влажна субтропична черноморска. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа.

На територията на България се отделят следните три почвени зони:

• 
  Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната напочвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна на почвените типове и техните съчетания.
  
• 
  Южнобългарска ксеротермална почвена зона - обхваща територията на Южна България /до 700-800 м.н.в./. Поради по-разнообразния и по-топъл преходно-континентален климат и ксерофитна растителност са се формирали специфични почвени типове.
  
• 
  Планинска почвена зона - обхваща планинските районите /над 700-800 м.н.в./, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и обширни пасища и ливади с различни вариации на планинския климат.
  

Пространствените съчетания на релеф, климат и растителност имат първостепенно значение за хоризонталното и вертикално разположение на главните почвени типове и за формирането на почвените зони. Почвената покривка е представена от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа. В обсега на Севернобългарската лесостепна почвена зона са разпространени зоналните почвени типове – черноземи (54% от площта на зоната) и сиви горски почви (39% от площта на зоната). Черноземните почви са разпространени в Дунавската равнина (западна и средна част), Южнодобружанското плато и Лудогорието. Привързани са към равнино-хълмистия релеф на равнината и льосовата покривка, и сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт (60-80 см), но с ниско хумусно съдържание (2-4%). Поделят се на: карбонатни, типични, излужени и деградирали.

Типичните черноземи са разпространени на юг от карбонатните черноземи в обсега на високата част на Дунавската равнина. Формирани са върху разкъсана льосова основа, при по-хълмист и по-дълбоко разчленен релеф. В морфологично отношение не се различават съществено от карбонатните черноземи, с тази разлика, че карбонатите при тях се наблюдават във височинния интервал 25-60 см. Мощността на хумусния хоризонт е 50-70 см. Поради идентичните свойства на типичните черноземи с тези на карбонатните те се обединяват в една обща агро-производствена група.

Излужените черноземи са разпространени в Лудогорието и Добруджа. Формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат, умерено-континентален климат, дъбови гори и ливадно-степна растителност. В сравнение с карбонатните и типичните черноземи, тези почви са с по-добри агро-производствени свойства. Това се дължи на тежкия механичен състав и по-висока водозадържаща способност. Тези почви са едни от най-плодородните почви.

Деградираните черноземи заемат отделни площи в най-високите райони на Дунавската равнина и Лудогорието. Образувани са върху песъчливо-глинести льосовидни наслаги, при лесостепни условия и доминиращото участие на горска растителност. Характеризират се с мощността на хумусния хоризонт /40-50 см/ и значително участие на глинести фракции /40-50% /.

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и изслужените черноземи /оподзолените/ черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви (61%) са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност. Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см, като средно не надвишава 20 см дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.

Най-често срещаните видове почви на територията на община Каолиново са черноземите (силно еродирани) и сивите горски почви.

Физичните , физико-химичните и химичните свойства на черноземите са силно повлияни от ерозионните процеси. По механичен състав почвите са песъкливо-глинести. От механичните фракции преобладават частиците на "едрия прах". Съдържанието на физична глина в повърхностния слой е от порядъка на 48%. По съдържание на органични вещества почвите са средно хумусни.

Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см., като средно не надвишава 20 см. дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.

• 
  Земеползване
  

Териториалната структура на община Каолиново според вида територия се дели на урбанизирана, земеделска, горска, нарушени територии, територия заета от води и водни обекти, територия на транспорта.

Правилното използване на териториалните ресурси и природните дадености във всички аспекти и сфери на човешките дейности биха помогнали за развитие на общината.

По данни на Общинска служба по земеделие Каолиново, поземления ресурс на Община Каолиново се разпределя така:

Таблица II.1.3.1. Баланс по вид територия в Община Каолиново

Вид територия	Площ в дка	Площ %
Земеделски територии	205103,506	69.89
Горски територии	66650,410	22.72
Урбанизирани територии	17486,319	5.95
Територии заета от води и водни обекти	941,250	0.32
Територии на транспорта	1445,824	0.49
Нарушени територии	1825,068	0.63
Всичко:	293452,377	100

Източник: ОСЗ-Каолиново

Графика II.1.3.1. Баланс по вид територия в Община Каолиново

Таблица II.1.3.2. Баланс по категория на земята в Община Каолиново

Вид категория	Площ в дка	Площ %
I първа	0	0.00
II втора	0	0.00
III трета	143577,465	36.820
IV четвърта	37331,173	20.885
V пета	11401,884	10.531
VI шеста	4238,808	4.527
VII седма	2130,990	7.446
IX девета	1006,452	2.126
Х десета	1144,229
Без категория	88889,698
Всичко	293452,377

Графика II.1.3.2. Баланс по категория на земята в Община Каолиново

Източник: ОСЗ-Каолиново

Като природен ресурс, почвите са един от важните фактори за развитие на общината. От деградационните процеси, засягащи почвите в общината, най-съществен за екологичното състояние на района е ерозията, чието развитие е в степен, изискваща провеждане на конкретни противоерозионни мерки и действия. На територията на общината няма източници, предизвикващи замърсяване на почвите с тежки метали. Съгласно Годишен доклад за оценка на състоянието на околната среда на РИОСВ-Шумен за 2014 г., не са установени проблеми по отношение на почвите. В границите на община Каолиново няма данни за замърсяване на почвите с продукти за растителна защита. По почвен мониторниг ІІ-ро ниво – “Вкисляване” след анализ на резултатите от изпитваното не е констатирано превишаване по показатели спрямо базовите показатели. Не са констатирани замърсяване на терени с нефтопродукти.

Почвите в района на общината са относително чисти. Няма данни за замърсяването им от промишлени дейности, с нефтопродукти и с пестициди. Използват се добри земеделски практики. Повишава се информираността на обществото за екологичните и икономическите ползи, както и необходимостта от предприемане на мерки за опазването на този компонент на околната среда.

Съгласно Заповед № РД 09-59/ 02.02.2010 г. на Министъра на земеделието и храните на територията на община Каолиново са определени физически блокове, като земеделски земи с висока природна стойност (ВПС), което подпомага земеделските производители обработващи тези земи. Необходимо е да се отразят в окончателния проект на ОУП и да се въведат ограничения относно промяната на предназначението им.

1.4. Земни недра

В геоложката история на България се отделят следните етапи с различна специфика: предпалеозойски (докамбрийски), каледоно-херцински, алпийски и неотектонски. Те обхващат сравнително дълги периоди от време, в течение на които природните условия са се изменяли. Особеностите на геотектонската обстановка през тези етапи са се отразили върху характера и разпространението на изключително разнообразни по възраст скални комплекси и структури. Възрастта на скалните комплекси е от Докамбрия до съвременни наслаги. По вид разкриващите се скали са седиментни, магмени и метаморфни. Това многообразие от различни по състав и възраст скали и разнообразни палеогединамични обстановки е предпоставка за наличието на разнообразни по вид и произход минерални суровини, проявата на многообразни негативни геодинамични процеси, както и определят различна сеизмична характеристика на различните части от територията на страната. Геоложкият строеж и тектонските особености на територията на България са резултат от процесите, предизвикали образуването на Алпо-Хималайската геотектонска структура.

Фиг.II.1.4.1. Характеристика на геоложките условия на територията на Р България

Територията на общината е разположена върху Мизийската плоча, основата на която преобладаващо е изградена от палеозойски скали. Върху тях пространствено са отложени седиментни скали с различна дебелина. Специфична скала е льосът. Различно дебела льосова покривка воалира вододелни пространства, долинни склонове, както и някои речни тераси. В орографско отношение заеманата територия се характеризира с голямо разнообразие – в северната част се спускат най-южните части на Лудогорското плато и Самуиловските височини.

В геолого-тектонско отношение районът се разполага в Мизийската платформа. В геоморфоложко отношение районът се отнася към Източна Дунавската равнина.

В тектонско отношение, попада в обсега на северната/преходна/ивица на Предбалканската структурна зона, изградена от широки слабо изразени ганкови структури. Района попада в най-високо издигнатия участък на Северо-българското сводово издигане. Тази структура се характеризира с два хорстовидни вала с ориентация Югоизток и Северозапад :Девненско-Кубратски и Добрич-Дуловски. В първия има оформено локално издигане – Никола Козлевско, обхващащо районите на Н.Козлево, Т.Икономово и Пет могили. Наклон – 3 до 7 градуса. Видимата амплитуда е около 125м.

В геоложко отношение са представени кватернерни разновидности, отложени в долнокредитния седиментогенен комплекс. Кватернерът е представен главно от алувиални прахови, праховопесъчливи и песъчливи глини, глинести пясъци и заглинени чакъли, както и от алувиално-делувиални глини, покрити от техногенни насипи. Долната креда е представена от хотривски мергели, сивозеленикави на цвят, плътни, прослоени от глинести и варовити мергели, на места с дребен чакъл от варовик. В най-горната си част мергелите са силно изветрели, а в дълбочина са плътни и здрави. Геоложкият строеж на района е твърде разнообразен. В основата си теренът на общината е изграден от хотривски мергели и мергелни варовици, които изграждат околните височини и служат за подложка на алувиалните наслаги. В повечето случаи тези хотривски седименти играят ролята на водоупор. Там където преобладава варовитата компонента често се явяват пукнатинни извори, някои от които се изливат подпочвено и подхранват грунтовия поток в алувиалните наслаги.

Кватернерът е представен главно от алувиални наслаги и льос. Последният е деградиран, заглинен и покрива кредните седименти на околните височини и заравнености. Падналите върху льоса атмосферни валежи инфилтрират в дълбочина и подхранват отделни пукнатинни извори.

Алувият в заливната речна тераса е със средна мощност 7 м и е представен от праховопесъчливи глини и заглинени чакъли. Последните имат средна мощност 1,5-2,0 м. Глинестата компонента в тях варира в широки граници. В тази чакълеста прослойка се акумулират подпочвени води и се формира грунтовия поток. Подхранването му става както от инфилтрирали атмосферни валежи и речни води, така също и от подпочвено изливащи се пукнатинни извори. В района не се наблюдават свлачища, срутища, заблатявания и др.

• 
  Геоложки строеж
  

В геоложко отношение общината е част от източните предели на Лудогорското плато. Лудогорието има свой характерен строеж, който обаче е във връзка с останалите части на Мизийската плоча. Районът е изграден изключително от седиментни скали с възраст отдолу нагоре: долна креда, неоген, кватернер.

• 
  Долна креда
  

Валанжин /кр К₁V – Каспичанска свита / - разкрива се на повърхността в малки изолирани петна в суходолията и в района на с.Дойранци и Цани Гинчево – органогенно-отломъчни варовици.

Хотрив /sp K₁h – Спасовска свита/ - развит е във варовит и по-рядко във варавито глинест фациес – бели и кремави, дребно-зърнести, пясъчливи или глинести варовици, с дебелина 60-70м.

Долен Барем-Апт /rzK₁b,a Разградска свита/ - кристалинни, дебелопластови, с дебелина 30-100м.

• 
  Неоген
  

Среден сермат – литоложки се поделя на 3 хоризонта отдолу – нагоре, съответно глинест, пясъчников и вровиков.

• 
  Кватернер
  

Разпространен е върху разновъзрастова подложка от глина, пясъци и варовици.

Отдолу нагоре той е представен от червенокафяви плътни, варовити глини, кафяви и сиви глини, на места с прослойка от „погребан льос”. Над тях с постепен преход следва льосовия комплекс. Обща дебелина на кватернерните наслаги е от 0.5 до 24м, средно 5-15м.

Изтегляне 4.31 Mb.

Сподели с приятели: