Доклад за екологична оценка на общ устройствен план на община каолиново

Полезни изкопаеми

По данни на Министерството на енергетиката на територията на Община Каолиново попадат площи с условно наименование „Индже“ и „Голямата нива“, към които има заявен интерес за търсене и проучване, които в момента са в процедура по съгласуване и при положително становище предстои процедура по издаване на разрешение за търсене и /или проучване. В рамките на общината влизат площите на заявени концесии за добив на подземни богатства в находище „Дар“, участъци „Тодор Икономово-изток“ и „Тодор Икономово-юг“, както и в находище „Саръгьол“, участък гнезда 15 и 16. Предоставени са следните концесии за добив на подземни богатства:

Таблица II.1.4.1. Концесии за добив на подземни богатства в община Каолиново

Партида НКР №	Находища
D-00383	Саръгьол - гнезда 17 и 20
D-00226	Саръгьол - 21 гнездо
D-00082	Дойранци
D-00584	Две могили, уч.Маргарита-2 и ул.Пристое-3

Източник: Министерство на енергетиката

Общината е богата предимно на залежи от висококачествен каолин. Рудникът и фабриката за обогатяване на каолиновата суровина ползват гореописаните находища. Каолинът се пренася от рудниците към обогатителната фабрика чрез въжена линия, а оттам се произвежда обикновен кварцов и формовечън стъкларски пясък и обогатен каолин от марките Д-1, К-2 и О-1. Пясъкът, който се произвежда е особено ценен за леярската и стъкларската промишленост. Фабриката произвежда годишно 70 хил. т обогатен каолин. Запасите са около 65 млн.тона.

Сеизмичност

Съгласно Наредба № РД-02-20-2/ 2012 г. на МРРБ за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (обн., ДВ, бр. 13 от 2012 г.; попр., бр. 17 и 23 от 2012 г.), респ. Приложения № 5 към чл. 15, ал. 2 и чл. 106 Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години и Приложение № 6 към чл. 15, ал. 2 Списък на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към Картата за сеизмично райониране на Република България, общината попада в район със степен на интензивност І-VIІ и стойност на сеизмичния коефициент = 0.10.

Фиг.II.1.4.2. Сеизмичната карта на България

Ландшафтното устройство на Община Каолиново се обуславя от природо-географските характеристики на региона – географско положение, релеф, климатични и водни ресурси, почвена и геоложка характеристика и биологично разнообразие. Природните и антропогенни елементи, формиращи видовете ландшафт на територията на общината са:

• Паркове, градини и зелените площи за ограничено ползване в населените места;

• Гробищните паркове;

• Обектите за спорт и рекреация;

• Транспортните обекти и развитите зелени зони около тях;

• Ниви;

• Трайни насаждения;

• Ливади;

• Гори;

• Водни течения и площи и дървесно-храстовата растителност около тях.

На територията на Община Каолиново са определени следните видове ландшафти:

• Урбогенен/Селищен ландшафт;

• Агрогенен ландшафт;

• Дендрогенен ландшафт;

• Дендрогенен ландшафт, около водни течения и обекти (Аквален ландшафт);

• Техногенен ландшафт.

• 
  Урбогенен/ Селищен ландшафт (Зелена система в урбанизираните територии)
  

Доброто състояние на зелената система е една от най-значимите предпоставки за устойчивото развитие на всяко населено място. По своята същност зелената система се основава на вписването на естествената природна среда в урбанизираната структура. Тя трябва да отговаря на конкретни нормативни изисквания и специфични параметри. Трябва да допълва градоустройствената композиция и да спомага за екологичното равновесие в селищната екосистема. Добре устроената и поддържана зелена система спомага за обособяването на завършена жизнена среда. Не е за подценяване ефективното и влияние върху редица екологични параметри: пречистването на въздуха, подобряването на микроклимата, туширането на шума и естетизация на заобикалящото ни пространство. Тя се характеризира с количествени и качествени показатели. В Община Каолиново, както и на доста други места в България, е на лице тенденцията за количествена достатъчност на озеленените площи, като се има предвид площния им дял спрямо този на урбанизираната територия и броя на жителите. Основни проблеми се явяват неравномерното разпределение и недостатъчно добра поддръжка.

Зелената система на Община Каолиново се формира от всички паркове, градини, зелени пояси около водни обекти и улично озеленяване в границите на урбанизираната територия. Тя се допълва от зелените площи със специално предназначение, като терените за спорт и атракции, гробищните паркове и такива за ограничено ползване, които включват дворищното озеленяване и зелените зони около обществени сгради, здравни и учебни заведения.

Зелените площи в Община Каолиново са 60,14 ха, което представлява 0,20% от територията ѝ, от които 41,90 ха са разположени в строителните граници на населените места. Обектите за спорт и атракции, които също са част от зелената система на общината, заемат площ от 29,61ха, от които 8,95 ха са в рамките на населените места.

По данни на Община Каолиново терените отредени за паркове са около 45.85 дка.

Таблица II.1.5.1. Терени отредени за паркове на територията на Община Каолиново

№	Населено място	Местополо-жение	Площ в дка	Състояние
1	с.Браничево	Кв. 32 УПИ ІІ	≈ 5.000	лошо
3	с.Гусла	18188.501.121	2.445	лошо
4	с.Дойранци	Кв. 70 УПИ І	≈ 4.000	лошо
5	с.Загориче	30137.501.91	0.640	лошо
6	гр.Каолиново	Кв. 16 УПИ І	2.100	много добро
7	с.Климент	37232.501.406	4.557	лошо
9	с.Наум	Кв. 35 УПИ І	≈ 3.000	лошо
10	с.Пристое	Кв. 26 УПИ І – води се към училище	≈ 7.000	лошо
11	с.Средковец	68388.50.188	5.653	лошо
12	с.Средковец	68388.50.233	2.955	лошо
13	с.Т. Икономово	Кв. 61 УПИ І	≈ 4.000	лошо
14	с.Тъкач	Кв. 35 УПИ VІІ	4.500	лошо
	Всичко:		45.85

Като цяло състоянието на парковете в строителните граници на населените места в община Каолиново се определя като лошо - съществуващите елементи на екстериорното обзавеждане са стари и амортизирани, липсват осветителни инсталации лошо, зоните за отдих, спорт и занимания на открито не са благоустроени, настилките имат необходимост от реновиране и рехабилитация. Единствено парковата зона в град Каолиново е благоустроена.

По данни на Община Каолиново на територията на общината има 43 бр. гробищни паркове с обща площ от 451,577 дка. Голяма част от гробищата вече са с привършен капацитет и необходимо разширяване на терените.

• 
  Агрогенен ландшафт
  

Обликът на този ландшафт се формира от обработваемите земи и пасищата. Агрогенните ландшафти са природо-териториални комплекси от землищата на общината. Формирани са под влияние на целенасочена антропогенната дейност, която предизвиква изменения в ландшафта, с цел удовлетворяване на определени потребности. Съществуването на тези ландшафти изцяло зависи от антропогенната дейност – човекът може постоянно да ги поддържа в конкретното състояние. Агрогенните ландшафти заемат по-голяма част от Дунавската равнина.

Община Каолиново принадлежи към селските райони на страната. Селското стопанство е структуроопределящ отрасъл в местната икономика. Това е и причината агрогенните /селскостопански/ ландшафти да са с основно присъствие в Община Каолиново. Този тип ландшафт, включва всички селскостопански територии – ниви, мери, ливади, зеленчукови градини, овощни градини, пасища и др. и се определя от приоритетното развитие на земеделието в региона. Териториите за нуждите на селското стопанство представляват 66,94% от общата площ на общината, а именно 19 643,07 ха.

Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи близо 70% от общата територия на общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат земеделието в основен източник на доходи. Реално обработваемата земя в общината към 2014 г. е 174 хил.дка, от тях приблизително 4 хил.дка са неизползваеми/ пустеещи.

• 
  Дендрогенен ландшафт
  

Горските територии, формиращи дендрогенния ландшафт в Община Каолиново, заемат площ от 6639,03 ха, което представлява 22,62%. Горите са естетическа категория със значително визуално и екологично въздействие.

В структурата на горските ландшафти от територията на Севернобългарската зонална ландшафтна област на Дунавската равнина участват черноземни почви, развити върху мощни седиментни скали с почти хоризонтални пластове, заемащи равнинно-хълмист релеф. Физиономичен компонент в този ландшафт е дървесната растителност. В Дунавската равнина смесената средноевропейска широколистна горска растителност има значително ограничена територия поради антропогенна намеса. Естествената горска растителност е запазена само по стръмните долини, склонове и отчасти върху вододелните гърбища. В източната част на Дунавската равнина горската растителност е представена от сухолюбива широколистна растителност в състава, на която участват основно дъбове. Срещат се още липа, ясен, габър и др., както и храсти - смрадлика, драка, глог, леска и др. Покрай реките са разпространени влаголюбиви дървесни видове – върби и тополи. Ландшафт горски притежава устойчивост и възможност за самоорганизиране и саморегулиране.

• 
  Дендрогенен ландшафт, около водни течения и обекти (Аквален ландшафт)
  

Към този тип ландшафт спадат териториите около водни течения и обекти, заети с влаголюбива дървесно-храстова растителност, която подчертава и засилва изразителността на бреговия силует. Площта на водните обекти в община Каолиново е 73,14 ха, а деретата заемат 152,00 ха.

В структурата на аквалните ландшафти се включват теченията на реките Провадийска, Крива, Ружичка, Сенкьовица и др., както и притоци от техните водосбори. Някои от реките са с непостоянни водени течения, поради пресъхване през лятото. Тогава ландшафтът се променя като израз на неговите сезонни ритмики. Визуалното въздействие на този тип ландшафти е най-силно.

• 
  Техногенен ландшафт
  

Този тип ландшафти, включва дървесно-храстови композиции развити около елементи на инженерно- техническата инфраструктура – пътища, надземни и подземни проводи.

Озеленяването около транспортните трасета е сложен процес, с който се решават технически, екологични и композиционно-пространствени задачи. Надземните проводи също формират коридори, които оказват влияние върху облика на ландшафта.

По Асенов А., 2006: Биогеография на България, тази част на страната се обособява в Лудогорски биогеографски район.

Лудогорският район, обхваща едноименното плато, високите плата на Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и север граничи с Дунавски район, на изток с Добруджанския и Черноморския район, а на юг със Старопланинския и Източностаропланинския район. В този си обхват Лудогорския район заема значително пространство, в което релефът от равнинно-платовиден на север преминава в платовиден, а на юг нископланински. Характерът на релефа е определил наличието на значително по-малко антропогенизирани територии спрямо Дунавски район и запазване на естествената лесостепна растителност, която в най-южните части под влияние на височинната зоналност придобива облика на биома Aestilignosa. Доминиращия лесостепен еколого-физиологичен облик на растителността определя участието на Лудогорския район в структурата на Долнодунавската биогеографска провинция и биома Aestilignosa. Предходното положение на лесостепите и граничното положение на района между два биома предполага твърде континуален характер на неговите граници. Особено северната граница, която приблизително следи двеста метровата изохипса на релефа и източната граница, премина­ваща по долината на Суха река, имат изявено условен характер. Смесени­те гори от дръжкоцветен дъб - Quercus pedunculiflora и летен дъб - Quercus robur заедно със степните храсталаци на ниския бадем - Amygdalus папа маркират границата с Добруджанския район. От друга страна хетерогенният островен характер на биотичните съобщества пред­полага различни позиции за детайлна биогеографска хорологизация на то­зи район.

Климатът на Лудогорския район е изразен умерено-континентален със средна януарска температура от -2°С и средномесечна юлска температура от 24°С. Средногодишните валежни количества варират от 450 до 550 mm като в южните части на района имат и по-високи стойности. Южната част на района има температурни стойности и валежни количества, които отго­варят на преходноконтинентален тип климат. Пространственото разпреде­ление на валежните количества показва изразен петнист характер, което в някаква степен е свързано с дислокацията на биотичните съобщества.

В Лудогорския район почвената покривка има мозаично разпределение, предизвикано от повърхностия карст, ерозията и значителното участие на рендзините, които на места разкъсват черноземите. Широко са разпростра­нени файоземите, а на юг и лесивираните почви. Незначителни простран­ства заемат ранкерите и наносните почви. В почвено-географско отноше­ние Лудогорският биогеографски район обхваща изцяло Лудогорската и Провадийската провинция (Нинов, 1997), заедно с части от Дунавско-Доб­руджанската и Старопланинската средновисока провинция.

Естествената растителност е лесостепна и степна и заема ограничени пространства – територии, неизползвани за земеделие, обикновено по вододелните била. Разнообразието на почвено-климатични условия в източната област на Дунавската равнина определят териториалното разпределение на различните растителни видове. В нейният обсег, независимо от широкия обхват на обработваемите земи и по-голямото стесняване на естествената растителност се наблюдават най-обширните площи с общо взето добре запазена естествена горска и тревна растителност.

В Лудогорското плато най-съществено участие в растителната покрив­ка има формацията на цера form. (Querceta certis), която лимитира грани­цата с Дунавския биогеографски район. Между Дулово и Тервел и източно от Кубрат са запазени смесени гори от сребролистна липа - Tilia tomen- tosa, обикновен габър - Carpinus betulus, цер - Quercus cerris, на места с горун - Quercus dalechampii и полски клен - Acer campestre. На ограниче­ни пространства се срещат гори от формацията на горуна (form. Querceta dalechampii) или смесени гори от горун - Quercus dalechampii, обикновен габър - Carpinus betulus, цер - Quercus cerris и полски клен - Acer campestre.

В Лудогорския район съществуват находища на 28 вида висши расте­ния, които са общи с Добруджанския и Черноморския район. Сред тях са два интродуцирани вида в българската флора, храстовидната аморфа - Amorpha finticosa и миризливата върба - Eleagnus angiistifolia, които се проявяват като агресивни ангропофити и са представители на биома Aestiduriherbosa. Тук има местообитания на още няколко вида, които се срещат още само в Добруджанския и Източната част на Дунавския биогеографски район. Сред тях са лесингиановото коило - Stipa lesingiana, мол­давското плюскавиче - Silene moldavica, рогатото клинавче - Astragalus cornutus, палазиановият лен - Linum pallasianum, пелинът - Artemisia pedemontana, нарязанолистният тъжник - Spirea crenata и многообразната мъдрица - Sysimbrium polymotphum. У нас само в Дунавската биогеогра- фска провинция респективно и в Лудогорския район се срещат типичните степни видове, храстовидната карагана - Caragana frutex и източният рав­нец - Achillea leptophylla. Балкански ендемит с находище в района е сърпецьт - Serratula bulgarica.

В района са разпространени българските ендемити плевенско обичниче

Thalictrum aquilegifolium ssp. storgosiacum, шкорпилова детелина - Trifolium medium ssp. skorpilii, български опопанакс - Opopanax chironium ssp. bulgaricum, тракийско омразниче - Onosma thracica, крумово велик­денче - Veronica krumovii, български миск - Jurinea bulgarica, тракийски магарешки бодил - Carduus thracicus, давидов мразовец- - Colchicum davi- dovii и урумово лале - Tulipa urumoffii.

Млади формообразуващи огнища в Лудогорския район са Преславска­та планина, Шуменското плато, ограничени пространства от Лудогорското и Момино плато.

В долините на Черни Лом и Малък Лом, както и по вододелното било между тях преобладават вторични съобщества, доминирани от цер - Quercus cerris, c примес от келяв габър - Carpinus orientalis и мъждрян - Fraxinus ornus. Определени пространства са покрити с производната фор­мация на келявия габър (forni. Carpineta orientalis). В южна посока водо­делът между тези реки и Голяма река е покрит със смесени гори от цер - Quercus cerris и благун - Quercus frainetto. В източна посока по склонове­те на Разградските и Самуиловските височини, включително по Прова­дийското, Роякското и Момино плато, преобладават също благуново-церо- вите гори. Върху Лилякското плато са разпространени вторични съобще- ства от горун - Quercus dalechampii и келяв габър - Carpinus orientalis. На юг върху Антоновските височини благуново-церовите гори имат вторичен произход и са смесени с келяв габър - Carpinus orientalis.

В Преславска планина се появяват гори от мизийски бук - Fagus тое- siaca, но преобладават смесените гори от сребролистната липа - Tilia tomentosa, обикновения габър - Carpinus betulus, горуна - Quercus dalechampii и полския клен -Acer campestre. Част от южните склонове на Преславска планина са покрити със смесени гори от космат дъб - Quercus pubescens и виргилиев дъб - Quercus virgiliana. Независимо от ограниче­ния си ареал, заслужава внимание реликтната формация на конския кестен (form. Aesculeta hippocastani), разположена в същата планина. В тази пла­нина се намира и най-голямото естествено находище у нас на терциерния реликт див рожков - Cereis siliquastrum. Северните склонове на планината са покрити от смесените гори на обикновения габър - Carpinus betulus и келявия габър - Carpinus orientalis, а също голяма площ заема формация­та на сребролистната липа (form. Tilieta tomentosae). В Драгоевска и Лиса планина преобладават горите от мизийски бук, образуващи формацията (form. Fageta moesiacae). На прехода към Котленска и Върбишка планина са запазени пространства, заети от формацията на горуна (form. Querceta dalechampii) и габърово-горуновата формация (form. Querceto-Carpineta betuli).

В източната част на Лудогорския район са запазени лесостепни храсто­ви съобщества от формацията на ниския бадем (form. Amygdaleta nanae) и на драката (form. Paliureta spina-christi). Между тях или в непосредствена близост е възникнала производна степна растителност, представена от формациите на белия пелин (form. Artemisieta albae), брандзовия житняк (form. Agropireta brandsae) и изправената овсига (form. Brometa erectii). Значителни площи в целия район, вторично са покрити от ксеротермните тревни формации на белизмата (form. Dichantieta ischaemi), луковичната дивадина (form. Poaeta bulbosae) и садината (form. Chrysopogoneta grylli).

Тревният тип растителност е представен предимно от вторичен тип растителност, който е адаптиран към ареала на унищожените гори. Тя е тясно свързана с ливадите и пасищата. Ливадите съпровождат предимно влажните и умерено влажни почви, а сравнително по-рядко се срещат върху сухите почви. Техните тревни съобщества са представени от житни и бобови растения. Тревният състав се състои от червена (Trifolium pratense) и бяла детелина (Trifolium repens L.), ливадна класица (Alopecurur pratensis), овсига (Bromus arvensis), коило (Stippa capillata) и др. В заливните тераси на реките се наблюдават представители предимно от житното растение пирей (Agropyrum repens), ливадината (Limnanthes alba), полевицата (Agrostis tenuis) и др.

Установените при теренно-проучвателните работи дървесни, храстови и тревни видове и според Хорологичния атлас на лечебните растения в Република България, които се срещат на територията на Община Каолиново са:

- Обикновен равнец (Achillea collina), Камшик (Agrimonia eupatoria), Шапиче (Alchemilla vulgaris), Багрилно подрумниче (Anthemis tinctoria), Змиярник (Arum Maculatum), Копитник (Asarum europaeum), Клинавче (Astragalus glycyphyllos), Лудо биле (Atropa bella - donna), Парички (Bellis perennis), Ранилист (Betonica officinalis), Кървавиче (Bistorta major), Решетка (Carlina acanthifolia), Исландски лишей (Cetraria islandica), Змийско мляко (Chelidonium majus) ,Чувен (Chenopodium bonus - henricus) ,Синя жлъчка (Cichorium intybus), Мразовец (Colchicum autumnale), Обикновен дрян (Cornus mas) ,Обикновена леска (Corylus avellana), Обикновен глог (Crataegus monogyna), Кукувича прежда (Cuscuta europaea), Наумка (Cynoglossum officinale), Мъжка папрат (Dryopteris filix mas), Ветрогон (Eryngium campestre), Боянка (Erysimum diffusum), Очанка (Euphrasia - species diversa), Брястолистно орехче (Filipendula ulmaria), Горска ягода (Fragaria vesca) ,Бударица (Galeopsis tetrachit), Лазаркиня (Galium odoratum), Багрилна жълтуга (Genista tinctoria), Синя тинтява (Gentiana cruciata), Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum), Зловонен здравец (Geranium robertianum), Кръвен здравец (Geranium sanguineum), Градско омайниче (Geum urbanum), Кукуряк (Helleborus odorus), Сибирски девисил (Heracleum sibiricum), Голо изсипливче (Herniaria glabra), Влакнесто изсипливче (Herniaria hirsuta), Рунянка (Hieracium pilosella), Жълт кантарион (Hypericum perforatum), Дяволска уста (Leonurus cardiaca), Обикновена мента (Mentha spicata), Обикновен гръмотрън  (Ononis arvensis), Невестин език (Ononis arvensis), Обикновен риган (Origanum vulgare), Чобанка (Petasites hybridus), Теснолистен живовляк (Plantago lanceolata), Широколистен живовляк (Plantago major), Голяма телчарка (Polygala major), Пача трева (Polygonum aviculare), Сладка папрат (Polypodium vulgare), Трепетлика (Populus tremula), Пълзящо прозорче (Potentilla reptans), Лечебна иглика (Primula veris), Трънка (Prunus spinosa), Орлова папрат (Pteridium aquilinum), Лечебна медуница (Pulmonaria officinalis), Обикновена шипка (Rosa canina), Малина (Rubus idaeus), Обикновен киселец (Rumex acetosa), Козя брада (Rumex acetosella), Алпийски лапад (Rumex alpinus), Ракита (Salix purpurea), Дебрянка (Sanicula europaea), Живениче (Scrophularia nodosa), Горски енчец (Solidago virgaurea), Офика (Sorbus aucuparia), Вратига (Tanacetum vulgare), Обикновено подъбиче (Teucrium chamaedrys), Подбел (Tussilago farfara), Чемерика (Veratrum album), Висок лопен (Verbascum thapsiforme), Мъхнат лопен (Verbascum phlomoides), Великденче (Veronika officinalis), Трицветна теменуга (Viola tricolor), Бял имел (Viscum album), Коприва (Urtica dioica), Черно кучешко грозде (Solarium nigrum), Червено кучешко грозде (Solanum dulcamara), Черница (Morus alba), Американски ясен (Fraxinus americana), Коноп (Cannabis sp.), Аморфа (Amorpha fruticosa), Тревист бъз (Sambucus ebulus), Ябълка (Malus domestica), Бучиниш (Conium maculatum), Щир (Amaranthus blitum), Троскот (Cynodon dactylon), Полска поветица (Convolvulus arvensis) и други.

Състоянието на находищата от лечебни растения в Община Каолиново може да се определи, като благоприятно, но в риск, тъй извън границите на населените места голям процент от територията е заета от агроценозите на обработваемите земи. Териториите за нуждите на селското стопанство представляват 66,94% от общата площ на общината, а именно 19 643,07 ха. Горските територии, формиращи дендрогенния ландшафт в Община Каолиново, заемат площ от 6639,03 ха, което представлява 22,62%.

Законът за лечебните растения (ЗЛР) изисква разработването на специален раздел за лечебните растения към програмата за опазване на околната среда (ОПООС) на всяка община; към плановете за управление на защитените територии, както и към горскостопанските планове и програми.

Целта на раздел „Лечебни растения” е да планира ползването, така че то да бъде устойчиво и да осигури опазване на лечебните растения.

Разделът трябва да включва информация за видовете лечебни растения, местоположението и състоянието на находищата, за количествата суровина, на които може да разчита местната икономика. Разделът трябва да представя анализ и да предвижда необходимите мерки за опазване на лечебните растения и техните местообитания и находища. С предимство се включват видовете лечебни растения, които се събират за стопанско ползване, както и такива под специален режим на опазване и ползване или представляващи интерес от природозащитен или научен характер.

Ползите от добрия и актуален раздел за лечебните растения са:

Общинската администрация на съответната територия да има пълна информация за:

• находищата на видовете лечебни растения в общината – местоположение, граници, площ, състояние, количества и степен на ползване на запасите им;

• има ли вредни въздействия върху видовете и какви са те;

• кои са местата, в които макар да има находища на лечебни растения, не бива да се събират билки заради близост до сметища, замърсени терени, оживени пътища и т.н.

Общинската администрация да може:

• да наблюдават състоянието на находищата и развитието им и въз основа на това да преценяват за кои видове, в какви количества и в кои периоди да издават позволителни за събиране;

• да определят и вземат мерки за опазване на находищата въз основа на наблюденията вкл. да съобразяват начина на трайно ползване на земите, където се налага;

• да инициират и организират събиране на билки от находища в общински земи и съответно да реализират приходи от такси, включително като се възползват от програми за заетост на безработни;

• да прогнозират какви приходи се очакват от такси за ползване;

• да организират по-ефективни проверки и контрол;

• да дават информация на МОСВ, природозащитни организации, граждани относно състоянието и опазването на видовете;

• да ориентират билкозаготвители и граждани за запасите на отделните видове и находища, с други думи на какви количества суровина може да разчита местната икономика;

• да ползват информацията за лечебните растения в общината за развитие на туризъм, образователни програми и др.

Оценка на запасите

Оценка на запасите се изготвя в Общинската програма за опазване на околната среда в раздел „Лечебни растения“.

Оценката на запасите в находищата на лечебните растения е важна за доброто управление на тези ценни природни ресурси и е регламентирана в Закона за лечебните растения (Чл. 55-57). Тя дава информация за това къде са  находищата, какъв годишен добив може да се очаква от тях, какви са заплахите. Въз основа на нея управителите на всяка територия могат да определят за какви количества да издадат разрешителни за ползване, без да увредят находищата и да им попречат да се самовъзобновят. Оценка на запасите се прави предимно на най-значимите за стопанско ползване и най-компактни находища. Такава трябва да се извършва и за видове, които са под специален режим на опазване и ползване или представляват интерес от природозащитен или научен характер (редки, застрашени видове и др.).

При оценка на запасите от билки трябва да се установят две величини: площ на находището и добив от единица площ. За определяне на добива от единица площ се използват различни методи, в зависимост от вида на оценяваното растение. Размерът на запаса се определя, като добива от единица площ се умножава по площта на находището. Оценката включва и изготвяне на предписания за мерки и дейности за опазване на находищата.

Информацията събрана при оценката е важна за:

• опазване на находищата и определяне на природозащитни мерки, защото позволява да се определи каква част от суровината може да се ползва;

• оценка на стопанската перспективност на ресурсите при планиране и организиране на събирането като ориентира събирачите и изкупвачите на билки за обема, който могат да ползват от дадено находище.

В оценката на запасите от ЛР, освен експерти биолози-ресурсолози, трябва да участват и общинските еколози, билкозаготвители от района, служители в горските стопанства, билкосъбирачи и представители на всички заинтересовани страни. Това е важно, както за ефективното й извършване, така и за пълноценното оползотворяване на резултатите от нея.

Общината логично е със силно изразен антропогенен характер поради равнинния обхват, като коренната растителност е силно ограничена. В резултат са се развили значително по-сухоустойчиви дървесни, храстови и тревисти видове, сред които култивирани и много рудерални тревни елементи. По-голямата част от тях са обработваеми и се ползват като ниви, лозя и други трайни насаждения. В резултат на запустяването от последните години масово се развива бяла акация (Robinia pseudoacacia), а на места се забелязват петна от инвазивните айлант (Ailanthus altissima) и храстовидна аморфа (Amorpha fruticosa). Бившите ниви бързо се покриват с рудерална тревна растителност и храсти от шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosa), глог (Crataegus monogyna), обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare), драка (Paliurus spina – Christi), къпина (Rubus sр.).

Всички растителни видове са широко и повсеместно разпространени в страната ни и няма включени в Приложения № 2 и 3 на ЗБР, както и такива от Червена книга на Република България, съвместно издание на Българска академия на науките и Министерство на Околната среда и водите (2001). Не са локализирани и известни находища на редки, защитени и ендемични растителни видове, характерни за биогеографската единица.

Части от някои видове се използват като билки и са сред най- широкоразпространените и използвани лечебни растения - шипка (Rosa canina), синя жлъчка (Cichorium inthybus), бял равнец (Achillea millefolium), коприва (Urtica dioica), врабчови чрeвца (Stellaria media), липа (Tilia tomentosa) и много други.

В района няма находища на лечебни растения, поставени под специален режим на опазване и ползване, със стопанско значение, съгласно Заповед № РД-115/13.02.2015 г. на Министъра на околната среда и водите.

Според горскорастителното райониране попада в Мизийска горскорастителна област, подобласт Лудогорие, Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори. Горският фонд се състои от 6 по-големи комплекси и множество малки, пръснати из работните земи, с различна форма и големина.

Горската растителност е представена от три основни групи насаждения:

а/ естествени издънкови насаждения от цер (Quercus cerris), габър (Carpinus betulus), сребролистна липа, благун, зимен дъб, клен, келяв габър и др., които представляват основната част от дървесните запаси.

б/ естествени семенни насаждения, съставени от цер, зимен дъб (Quercus petraea), и благун.

в/ изкуствени насаждения - главно от черен бор (Pinus nigra), червен дъб (Quercus rubra), сребролистна липа (Tilia tomentosa), акация (Robinia Pseudoacacia), полски ясен (Fraxinus angustifolia), топола и с по-малко участие на явор, шестил, бук, череша, бял бор, смърч, мъждрян, бреза и др.

Срещат се следните храстови видове: червен глог (Crataegus monogyna), леска (Corylus avellana), дрян, бъз, шипка, аморфа и др. От полухрастите се срещат къпината. Основният дървесен вид, даващ облика на естествената горска растителност е церът. Среща се повсеместно и образува предимно чисти насаждения или смесени с благун (Quercus frainetto Ten.) и габър.

Съгласно Буреш и Попов, 1973, в зоогеографско отношение територията на Община Каолиново се намира в Палеарктичната зоогеографска област, Евро-Сибирската подобласт, Предпланински район (до 1000 м.н.в.).

Според Асенов, 2006, територията на Община Каолиново попада в Лудогорски биогеографски район.

Безгръбначната водна фауна показва сравнително добро разнообразие от ресничести едноклетъчни (тип - Ciliophom), малочетинести червеи (клас - Oligochaeta), еднодневки (разред – Ephe(meroptera), перли (разред - Plecoptera), бръмбари (разред - Coleoptera), ручейници (разред - Trichopterd) и двукрили (разред - Diptera).

Безгръбначната сухоземна фауна на района притежава най-голямо видово разнообразие сред насекомите (Клас - Insecta). Характерни насекоми за района, са водните кончета: Callopteryx virgo meridionalis, Platycnemis pennipes и Aeshna affinis, малката богоможа - Ameles heldreichi (разред - Mantodea); черното житно пиле от правокрилите - Bradypoms dasypus (разред - Orthoptera); равнокрилото хоботно - Eurybregma nigrolineata и др. Значителен е броят на твърдокрилите насекоми (разред - Coleoptera), като типични видове сред бръмбарите листояди, са - Chrysolina graminis, Ch. staphylea и Phratora vulgatissima, а сред бръмбарите сечковци - Pachyta quadrimaculata, Acmaeops pratensis, Anoplodera nifipes, Necydalis major, както и редките видове сечковци - Brachyleptura tesserula и Vadonia imitatrix. Тук се среща и защитеният бръмбар бегач - Calosoma sycophanta. Ципокрили насекоми (разред - Hymenoptera), обитаващи Лудогорието са широко разпространените в Европейския континент лесостепни видове мравки - Messor structor, миризливата мравка - Liometopum micro- cephahim и Formica cinerea, а в населените места се среща интродуцирания у нас синантропен вид, фараонова мравка - Monomorium pharaonis. Тук се срещат и паразитиращи ихнеумониди (сем. Ichneumonidae, Hymenoptera) като - Scambus elegans (паразитоид по пеперуди) и Tromatobia ornata (паразитоид по паяци). От пепрудите (разред - Lepidoptera) тук се срешат освен аполоновата пеперуда - Parnassius apollo и индикаторните таксони за района - Colias hyale, Lopinga achine achine и Melitaea arduinna от семействата Hesperioidea, Papilionoidaea (Абаджиев, 1999).

От земноводните се срещат обикновената чесновница - Pelobates fuscus, жабата дървесница - Hyla arborea и горската дългокрака жаба - Rana dalmatina. Характерни рептилии за района са шипобедренага костенурка - Testudo graeca, шипоопашатата костенурка - Testudo hermanni, кримския гущер - Podarcis taurica, големия стрелец - Coluber caspius, пъстрия смок - Elaphe quatuorlineata sauromates, медянката - Coronella austriaca и пепелянката - Vipera ammodytes.

Орнитофауната на Лудогорския района е разнообразна, което се дължи до голяма степен на близостта му с Черноморския басейн, както и на карстовите терени със скални венци, представляващи специфични местообитания за определени видове. Средното поречие на р. Бели Лом представлява орнитологичен обект с национално значение, в който обитават повече от 150 вида птици. Сред тях са защитените видове червен ангъч - Tadorna ferrug¬inea, египетски лешояд - Neophoron percnopterus, орел змияр - Circaetus gallicus, белоопашат мишелов - Buteo rufinus, малък креслив орел - Aquila pomarina и бухал - Bubo bubo. В Лудогорския биогеографски район се срещат и други редки видове птици, като черен щъркел - Ciconia nigra, ловен сокол - Falco cherrug, белошипа ветрушка - Falco naumanni, вечерна ветрушка - Falco vespertinus и скален орел - Aquila chiysaetus.

Във фаунистично отношение, бозайниците в Лудогорския биогеографс¬ки район представляват смесен комплекс между видове, обитаващи широ¬колистните гори и такива, които са свързани със степния биом. От насеко- моядните видове на разред - Insectivora, в района обитават таралеж - Erinaceus concolor, белокоремна белозъбка - Crocidura leucodon, голям подковонос - Rhinolophus ferrum-equinum, малък подковонос - Rhinolophus hipposideros и южен подковонос - Rhinolophus euriale. Сре¬щат се още обикновен хомяк - Cricetus cricetus, черногръд хомяк - Mesocricetus newtoni, обикновена полевка - Microtus arvalis и степна домашна мишка - Mus spicilegus. От разред хищници - Carnivora ограниче¬но присъствие в района има вълкът - Canis lupus, докато популациите на чакала - Canis aureus, лисицата - Vulpes vulpes, енотовидното куче - Nyctereutesprocyonoides, язовеца - Meles meles, видрата -Lutra lutra, Златката - Mortes martes, степния пор - Mustela eversmanni и дивата котка - Felis silvestris са по-многобройни.

Общото състояние и описание, може да се заключи в:

Фауната, в т. ч. и гръбначната (тип Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус у нас е най-пълно рег­­­ла­ментиран, в този район е от видове, характерни за ниските час­ти на страната, какъвто е и разглежданият терен. В зоогеографски аспект фау­ната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и известен брой видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската под­об­ласт на Палеарктика, което в климатично отношение е следствие от непосредствената близост на морето, която близост обуславя и по-мекия климат на тези територии. В животинския свят преобладават евросибирски и средноевропейски зоогеографски елементи. Най-добре запазена и богата е фауната в горите. От бозайниците са характерни благороден елен (Cervus elaphus L), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), обикновен сънливец (Glis glis), обикновена горска мишка (Sylvaemus sylvaticus), катерица (Sciurus vulgaris), вълк (Canis lupus), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен сънливец (Glis glis), чакал (Canis mesomelas), лисица (Vulpes vulpes), белка (Martes foina), пъстър пор (Vormela peregusna), язовец (Meles meles), видра (Lutra lutra). В разглежданата област най-често срещаните видове птици са представители на: врабчоподобни, соколоподобни, совоподобни, щъркелоподобни, гълъбоподобни и кокошоподобни. От ихтиофауната в язовирите се срещат уклей (Chalcalburnus chalcoides), каракуда (Carassius gibelio), шаран (Cyprinus carpio) и толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix).

Животинският свят на територията на общината показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по-малко по отношение на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък.

• Горско стопанство

Община Каолиново се намира на територията на ТП - ДЛС Паламара - с.Венец. Поради обстоятелството че към момента няма утвърден ГСП на стопанството, представените данни не са окончателни.

До края на 19-ти век Лудогорието е било покрито с горски насаждения, които в по-голямата си част са изсечени и земите са преминали към селскостопанския фонд. Днес най-широко разпространенa горска растителност има по повърхността на платата и сенчестите склонове и по-малко в долините, суходолията и припечните изложения. Голям проблем са незаконните сечи и честото несъобразяване с лесоустройствените планове от страна на частните стопани. Дървесината се използва основно за отопление, което също е предпоставка за масови незаконни сечи, предимно от по-бедните групи от населението.

Основните дървесни видове и най-разпространени в района на Общината са Бялата акация (Robinia pseudoacia), хибридна топола (Populus x canadensis), цер, дъб, габър. Иглолистните масиви са съставени предимно от чер бор и частично – от смърч.

Гъби - на територията на община Каолиново са със сравнително ограничени находища. Няма данни за промишлено събиране на видове гъби. Някои видове като сърнела и печурка са преобладаващи и се събират в по-големи количества, но само за лични нужди.

Защитените зони са територии, предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. България е на второ място в ЕС с процент от територията, която е в Натура 2000 (34.3% или 3 905 989 ха обща площ).

С указателни писма изх.№ 3092/31.05.2014 г. и № 6488/13.12.2014 г. на РИОСВ Шумен е изискано във връзка с разпоредбите на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие, да се внесе и уведомление по чл.10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони. Изисканото уведомление с изх.№ ИУ-06-189/11.02.2015 г. е представено на компетентния орган. РИОСВ Шумен с писмо изх.№ 1001/15.03.2015 г. е определила, че следва да бъде изготвена оценка на степента на въздействие на ОУП на община Каолиново върху предмета и целите на опазване на защитена зона /ЗЗ/ “Хърсовска река” с код BG0000106.

Национална екологична мрежа включва освен съществуващите територии, обявени по Закона за защитените територии, така и територии, обявени в отговор на ангажиментите, поети от Република България по Директива № 92/43/EEC (за хабитатите) и Директива № 79/409/EEC (за опазване на дивите птици).

Съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), държавата изгражда Национална екологична мрежа (НЕМ), включваща защитени зони, в които могат да участват защитени територии. Защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.

Защитени зони се обявяват за:

опазване на типовете природни местообитания, посочени в приложение 1 на ЗБР;

опазване местообитания на видовете растения и животни (без птици), посочени в Приложение 2 на ЗБР;

опазване на местообитания на видовете птици, посочени в приложение 2 на ЗБР;

опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в Приложение 2.

„Хърсовска река” (НАТУРА 2000, код 0000106, области Силистра, Добрич и Шумен) – попада в землищата на с. Безмер, с. Божан, с. Бонево, с. Войниково, с. Главанци, с. Градница, с. Зърнево, с. Каблешково, с. Кладенци, с. Нова Камена, с. Орляк, с. Полковник Савово, с. Професор Златарски, гр. Тервел и с. Честименско, община Тервел, област Добрич; с. Алеково, гр. Алфатар, с. Бистра, с. Васил Левски, с. Кутловица, с. Цар Асен и с. Чуковец, община Алфатар, област Силистра; с. Върбино, с. Межден, с. Полковник Таслаково, с. Прохлада, с. Секулово и с. Скала, община Дулово, област Силистра; с. Войново, с. Давидово, с. Поп Русаново, с. Посев, с. Средище и с. Стрелково, община Кайнарджа, област Силистра; с. Богорово, с. Българка, с. Главан, с. Поп Кралево и с. Срацимир, община Силистра, област Силистра; с. Браничево и с. Тодор Икономово, община Каолиново, област Шумен, с обща площ 36 756,70 ха.

В зоната се опазват: Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, Субпанонски степни тревни съобщества, Неблагоустроени пещери, Панонски гори с Quercus pubescens, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), Балкано-панонски церово-горунови гори, Чернаканя, Вечернаветрушка, Ястребогушокоприварче и др.

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Към настоящият момент България има развита мрежа от защитени територии в европейски план, включваща 973 ЗТ с обща площ 583 876.3 хa, което представлява около 5.3 % от територията и акваторията на страната. В системата от ЗТ се включват резерватите, националните паркове, природни забележителности, природни паркове и защитени местности.

Законът за защитените територии (ЗЗТ), обнародван в ДВ, бр.133/1998 год., с изм. и доп., урежда режима на опазване, ползване и управление на защитените територии в България. Цел на закона е опазване и съхраняване уникалността на природата, обект на защита в защитените територии, като национално и общочовешко богатство. Със ЗЗТ държавата, в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които България е страна, регламентира и осигурява функционирането и съхранението на система от защитени територии, като част от регионалната и европейска екологична мрежа. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и опазване на характерни или забележителни обекти на неживата природа. Законът регламентира процедурите за обявяване и промените в защитените територии - прекатегоризиране, заличаване, промяна на площта, режима и др., както и управлението, стопанисването и охраната им. Съгласно чл.5 от ЗЗТ, защитените територии се делят на следните категории: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк, защитена местност. С управлението на тези категории защитени обекти се цели създаване и развитие на екотуризъм.

Със своето многообразие и с познавателните, възпитателните и естетико- емоционал ните си качества, културното наследство на община Каолиново представлява фактор за социално-икономическото развитие на общината и ценен ресурс на туризма.

По своя характер и епоха обектите са разпределени в следните групи:

• Паметници от праисторията- пещери, селищни могили, селища на открито, некрополи (от 3000 до 1800г. пр.н.е.)

• Паметници от тракийската епоха – селища, крепости, некрополи (от края на второто хилядолетие пр.н.е. до II-I в.пр.н.е.)

• Паметници от античната и късноантичната епоха- селища градове, крепости, вили, каптажи, светилища, мостове, пътища, некрополи и др. ( от I до VIв.)

• Паметници от ранното и късното средновековие- селища, крепости, езически храмове, църкви, манастири, некрополи, мостове и др. (от VII до XVв.)

• Надгробни могили

• Движими културни ценности

• Недвижими културни ценности

Обектите на недвижимото наследство са също и важен елемент на материалната жизнена среда, и в частност - на селищната среда, и в този смисъл са сред факторите, определящи качеството на живот на населението. Опазването на културните ценности на общината представлява една от основните цели на устройствената политика. Създаването на устройствени условия за това е изведено сред първостепенните задачи на планирането.

Съгласно разпореждане на МС №1711 от 22.10.1962г. всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата, по реда на чл.4, ал.1 от ЗНКМ /отм./ и съгласно §10, ал.1 от ЗКН притежават статус на НКЦ с категория „национално значение“.

Цялото културно наследство на Община Каолиново се състои от 84 обекта, като 76 от тях са археологически обекта, един художествен и 7 исторически.

• 
  Археологически
  

От събраните материали за обектите на недвижимото културно наследство в Община Каолиново, можем да обобщим, че на територията на общината са открити 76 археологически обекта, от които 53 са с категория национално значение, 22 от тях са с местно значение и един обект е III група. От направения анализ на информацията за културното наследство открито в Община Каолиново, можем да систематизираме следните археологически обекти:

• Антични и средновековни селища – открити са 2 обекта, които се намират в района на с.Тодор Икономово;

• Късноантична крепост –в района на с.Браничево;

• Средновековна крепост – в района на с.Омарчево;

• Тракийска и късноантична крепост в района на с.Лиси връх;

• Тракийски некрополи – открити са 6 обекта, като единия се намира в с.Браничево, един в с.Лятно, 3 обекта се намират в с.Омарчево и един в с.Сини вир;

• Могилни насипи – 32 обекта, разположени в района на гр.Каолиново и селата Браничево, Гусла, Дойранци, Долина, Загориче, Лятно, Наум, Пристое, Средковец, Тодор Икономово и Тъкач;

• Надгробни могили – 4 обекта, разположени в района на селищата – Дойранци, Тодор Икономово и Тъкач;

• Средновековни и ранносредновековни селища – регистрирани са 17 обекта в района на гр.Каолиново и селата Дойранци, с.Омарчево, с.Тодор Икономово и с.Тъкач;

• Старо селище – в района на с.Сини вир;

• Тракийско селище – регистрирани 7 обекта в района на гр.Каолиново и селата – Долина, Лиси връх, Лятно и с.Омарчево;

• Селищна могила – 1 обекта, намираща се в района на с.Сини вир;

• Средновековен манастир – в района на с.Сини вир;

• Средновековен некропол – в района на с.Сини вир;

• Античен кастел – в района на с.Браничево

• 
  Художествени
  

Художественото културно наследство в Община Каолиново се състои от един обект:

• Църква „Св.Димитър“ – в района на с.Сини вир.

• 
  Исторически
  

От предоставения списък на РИМ-Шумен, на територията на Община Каолиново има 7 обекта - възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните от 1885г., 1912-1913г., 1915-1918г., 1944-1945г.

• Паметна плоча с барелеф на Никола Новков – с.Браничево;

• Паметна плоча на Добри Добрев – с.Дойранци;

• Паметна плоча на Иван Костадинов – с.Дойранци;

• Паметна плоча на нелегални дейци – с.Дойранци;

• Паметна плоча на Тодор Икономов – с.Тодор Икономово;

• Паметна плоча посветена на Септемврийското въстание-1923г. – Тодор Икономово;

• Плоча-паметник посветена на загиналите през войните – с.Тъкач

• Културно-историческо наследство

В Община Каолиново със статут на исторически НКЦ са 7 обекта - възпоменателни знаци.

От направеното проучване и анализиране на общо 84 обекта на недвижимото културно наследство в Община Каолиново са локализирани 37 обекта, нелокализирани – 41 обекта, унищожени – 6 обекта.

От направеното проучване и анализ на цялото културно наследство в община Каолиново, можем да направим оценка на състоянието, проблемите и потенциала му за устойчиво развитие на общината.

• 
  Обектите на археологическото наследство са със много ниска степен на проученост, което има огромно значение за формиране на политики за устойчиво развитие;
  
• 
  Липсват специализирани планове, карти и схеми на Община Каолиново с локализирани обекти на недвижимото културното наследство, на природните забележителности, на историческите места, локални и регионални културни маршрути;
  
• 
  Липсва стратегия и визия за устойчивото развитие на културното наследство в Община Каолиново;
  
• 
  За голяма част от обектите на недвижимото културното наследство не са определени режими за опазване по смисъла на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗКН, което възпрепятства изпълнението на разпоредбите на чл.80 от ЗКН;
  
• 
  Не са вземани мерки за определяне на устройствените параметри, защитата и опазването на КН и неговата експозиционна среда;
  
• 
  Структурите на археологическото наследство не са стабилно укрепени, консервирани, реставрирани и експонирани, като за доста от тях липсва достъп, информационни и указателни табели, както и оформена експозиционна среда.
  
• 
  Туристическата инфраструктура в общината не е развита;
  
• 
  Земеделската дейност не е отчитала наличието на археологически недвижими културни ценности на територията на Общината, в резултат на което голяма част от тях са увредени или унищожени- заличаване на могили и селища.
  
• 
  В повечето случаи археологическите обекти, въпреки своето ключово значение и културна стойност- представляват непривлекателна гледка;
  
• 
  Археологическите културни ценности са застрашени от бавна физическа деградация, причинена от природни фактори( изветряване, ерозия и др.), от липса на редовни консервационни-реставрационни дейности, от лошокачествени намеси, от иманярски набези.
  

Отпадъците не само повърхностно замърсяват околната среда, ограничават използваемостта на земята, създават хигиенни проблеми и дразнят естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, те се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси. На територията на Общината се образуват различни видове отпадъци. Мотивиращи фактори се явяват разположението на населените места, броят на населението в тях, както и дейността на населението като функция при образуване на битови и приравнени към тях неопасни отпадъци.

Битови отпадъци

Събирането на битовите отпадъци от 2010 г. се осъществява в контейнери тип “ Бобър” с вместимост 1,1 м³ – 62 броя и в кофи тип “Мева” с вместимост 0,11 м³ - 3981 броя. Съгласно сключен договор дейностите по извозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци от територията на община Каолиново на „Регионално депо” за неопасни отпадъци в кв. „Дивдядово”, гр. Шумен, се извършват от „Еколандтрейд” ЕООД.

Събраните, извозени и депонирани битови отпадъци от територията на общината по години са както следва:

ГОДИНА	ГЕНЕРИРАНИ/ t	ДЕПОНИРАНИ/ t
2010	767.4	767.4
2011	1254.7	1254.7
2012	1175.1	1175.1
2013	1071.3	1071.3
2014	1143.0	1143.0
ОБЩО:	5411.5	5411.5

Отпадъци от строителство

Строителните отпадъци на територията на Община Каолиново се формират преди всичко от ремонт и реконструкция на жилищните и някои от обществените сгради. Една част от тях са класифицирани в 17 група - „Отпадъци от строителство и разрушаване на сгради” в Наредба № 2 за класификация на отпадъците. Опасните отпадъци представляват малка част от този поток. Те включват следните материали: азбест, оловни тръби, бои, лепила, обработено с консерванти дърво, замърсена пръст и различни материали съдържащи ПХБ. Тези количества са относително малки в сравнение с цялото количество на потока отпадъци, но е изключително важно да се вземат специални предпазни мерки за тяхното управление.

В община Каолиново делът им като цяло е минимален, поради обективни причини – слабо функциониращ строителен отрасъл.

Опасни отпадъци

Опасни отпадъци са тези, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда. За обезвреждането на натрупани на територията на община Каолиново пестициди и хербициди с изтекъл срок на годност през 2000 г. общината е реализирала проект, с който същите са събрани и затворени за съхранение в контейнери тип “Б Б-куб” по технологията на фирма “ БАЛ БОК ИНЖЕНЕРИНГ” – АД гр.София. Контейнерите “Б Б-куб” са 4 (четири) бр. и са разположени на определената им площадка. Осигурява се периодично наблюдение на контейнерите. При извършени контролни проверки, относно начина на съхранението не са констатирани нарушения.

Други установени количества опасни отпадъци на територията на Община Каолиново са минимални, доколкото отчитат единствено реално докладваните количества. Основание за такава оценка са по-ниските докладвани количества за някои групи масово-разпространени опасни отпадъци, като отработени масла, луминесцентни лампи, батерии и акумулатори и др., поради непълния обхват на предоставената от фирмите информация и липсата на разделно събиране.

От 1999 г. община Каолиново има разработена “Общинска програма за управление на дейността по отпадъците” с актуализации за периоди до 2015 г. На 22.12.2014 г. e приет Национален план за управление на отпадъците (НПУО) за периода до 2020 г. Предстои изготвяне на нова актуализация на Програма за управление на дейностите по отпадъците на община Каолиново за периода 2015-2020 година”, съгласно изискванията на чл. 52 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), НПУО и методически указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците (утвърдени със заповед № РД-211/31.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите).