Доклад за екологична оценка на общ устройствен план

Водоснабдителното дружество разчита на водата от дълбоките тръбни кладенци. Населението на общината получава вода и от плитки подземни водоизточници, които са изградени в кватернерните отложения (шахтови кладенци и каптажи) и се влияят от антропогенната дейност.

Водите от плитките подпочвени води - до 10 м. от терена (шахтови кладенци, дренажи и каптажи) се влияят от климатичните условия. Обикновено през пролетното пълноводие водите са с отклонение по показател мътност и нитрати. Това налага необходимостта от вземане на бързи мерки за изграждане на допълнителни водоснабдителни съоръжения за питейните води от страна на общинската администрация.

Това е потенциална предпоставка за здравен риск при населението, ползваща питейната вода. Необходимо е събиране на данни, относно химичния състав на водата през различни периоди от годината, с оглед детайлизиране на картината и определяне на фактори, вредни за здравето на хората.

Необходимо е да се планира и изпълни задълбочено проучване на качествата на питейната вода в населените места на община Самуил. Подходът трябва да обхваща оценка качествата на водата от водоизточника, тази в резервоарите и на различни места от водопроводната мрежа, с оглед да се локализират евентуални проблеми, произтичащи от водоснабдителните съоръжения, оказващи неблагоприятно влияние на качествата на питейната вода, а от тук и оценка на здравния риск за хората-клиенти на водоснабдителното дружество.

В населените места в Община Самуил няма изградена канализационни системи и пречиствателни станции. Само отделни предприятия и заведения в с. Самуил и с. Владимировци имат локални самостоятелни канализационни клонове, отвеждащи отпадъчните води в близките дерета без пречиствателни съоръжения. Към маслодобивна фабрика с.Самуил има изградено пречиствателно съоръжение за отпадни води.

Всички битови отпадъчни води се просмукват в почвата и подпочвените води. Това създава неблагоприятни санитарно-хигиенни условия. Повечето изгребни ями са амортизирани, затлачени и водопропускливи, като с това не функционират по предназначение, замърсяват почвата, подземните и повърхностните води, нарушават екологичното равновесие и създават здравни рискове за населението на тези селища.

Вредни за здравето са физичните фактори - шум и вибрации. В околната среда се различават основно промишлен (производствен) шум, транспортен, вътреквартален, вътреградски, вътрежилищен (битов) шум, шум от строителни работи. Шумът е комплекс от трептения, различни по честота, сила, периодичност и др. Класификацията на шума се прави по произход - производствен, транспортен, комунално-битов; по вид на трептенията - нискочестотен, средно или високочестотен. В зависимост от характера на шума той бива постоянен и променлив (прекъснат, интермитентен, периодично повтарящ се. Въздействието на шума е различно в зависимост от характера, честотата, интензитета и продължителност на експозицията.

Източници на шум в околната среда са:

• Транспортен шум - леки автомобили, обществен и товарен транспорт, мотоциклети, мотопеди, наземен и подземен градски релсов транспорт, железопътен транспорт, авиационен транспорт;

• Градски вътреквартален шум - паркинги, гаражи, сметосъбиращи коли, спортни площадки, училища, детски градини и ясли, магазини, товарене и разтоварване на стоки, ресторанти, дискотеки, кинотеатри, клубове и други обществен заведения, автогари, ж. п. гари, летища;

• Вътрежилищен шум - от битови прибори, звукозаписна техника, озвучителни уредби, телевизори, музикални инструменти, разговори, кавги и др.

• Вътреградски шум - технически оборудване, вентилационни уредби, хладилно оборудване, работилници и др.

• Промишлен шум - производствени предприятия.

При оценка на вибрациите с хигиенна цел се въвежда понятията ниво на вибрационна скорост и ниво на вибрационно ускорение, които също се логаритмични величини, подобно на тези за оценка на шума.

В зависимост от временните си характеристики вибрациите се делят на периодични, непериодични и случайни (стохастични). В зависимост от това върху каква част от човека те въздействат, вибрациите се разглеждат като общи или локални.

В околната среда източници на общи вибрации могат да бъдат транспортните средства, строителните машини и съоръжения, използвани за открито минно строителство.

Допустимите стойности на нивата на шум за различните територии и урбанизирани зони в зависимост от предназначението им за дневен, вечерен и нощен период, са регламентирани в Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите по показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ 58/2006 г.)

Няма значителна промяна в акустичната обстановка в общината сравнено с предишни години.

Акустична обстановка

Източници на шум в селищната мрежа на общината са транспортните потоци на автомобилния транспорт, промишлени, транспортни и комунално- битови обекти, спортни площадки. Основен източник на шум на територията на общината е автомобилният транспорт. Не е правен анализ за дела от населението, подложено на наднормено ниво на шума.

Третиране на отпадъци

Третирането на битовите отпадъци се извършва от общинска фирма. Генерираните твърди битови отпадъци от всички населени места се събират, извозват и депонират на регионалната депо. В района на общината няма действащи депа за отпадъци.

Замърсяване на почвите

В общината няма замърсени с тежки метали, пестициди и нефтопродукти почви, а оттук не съществува и риск за произвежданата селскостопанска продукция. Вкислени и засолени почви в района няма.

Обекти подлежащи на здравна защита и специфичен хигиенно-охранителен статут

Изтегляне 5.67 Mb.

Сподели с приятели: