Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

2.4. Биоразнообразие, ландшафт и защитени територии

2. 4.1 Биоразнообразие

Разнообразието на флората и фауната на страната ни има значимо стопанско измерение като биологични ресурси, важни за поминъка на населението и икономиката на страната.

Важни територии в страната по отношение на редки видове са Родопите, Рила, Странджа, Централна и Западна Стара планина; Черноморското крайбрежие; долината на р. Струма; източната и централната част на Дунавската равнина.

Територията на България е кръстопът на прелетни пътища на различни екологични групи птици от най-западната част на Западна Палеарктика - Северна, Източна и Централна Европа. Известно е, че по Черноморското крайбрежие на България е разположен един от основните прелетни пътища на реещите се птици в Европа – Via Pontica. Друг утвърден миграционен път е по долината на р. Искър, Софийското поле и долината на р. Струма (познат като Via Aristotelis). Освен това, на широк фронт, т.е. през цялата територия на страната, протича миграцията на всички пойни и някои водолюбиви видове птици. Става дума за няколко милиона индивиди, които два пъти в годината пресичат страната.

Прелетът у нас е мащабно сезонно явление, но въпреки това е често пренебрегвано, недооценявано и съответно недостатъчно проучено. В резултат са регистрирани конфликти с елекропреносната инфраструктура (напр. при ятата от мигриращи бели щъркели в Добруджа), въздушния трафик (инциденти с птици на Бургаското и Варненско летище), ветроенергийните паркове (сблъсъци на птици с ветрогенератори в района на Калиакра) и др., като тези конфликти трудно могат да се предотвратяват и управляват.

Българската гора се възприема от обществото като част от националното богатство и националната ни идентичност. Горите освен като източник на дървесина осигуряват на обществото още много и основни екологични блага и услуги – кислород, вода, почва, биорознообразие и т.н.Те имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атмосферата. Общият поглъщателен капацитет на СО₂ от горите се изчислява на около 142 млн тона въглерод или на около 516 млн тона СО₂ – еквивалент.

България определи подкрепата си за ефективното производство и използване на био-енергия от устойчиво управлявани възобновими горски ресурси, като един от главните акценти на своята горска политика. От всички ВЕИ биомасата и по-специално дървесината, е с най-голям принос в енергийния баланс на страната. Енергията получена от биомаса е 2,8 пъти повече от тази получена от водна енергия. Дървесината не е единственият източник на биомаса, макар да представлява много голям процент от нея. Тук влизат и селскостопански отпадъци, сметищен газ, отпадни мазнини, отпадъци от индустрията.

България, поради специфичното си географско положение, разнообразен релеф и богато биоразнообразие на природни хабитати, се отличава и с богато ландшафтно разнообразие.

Ландшафтът способства за формирането на местните култури и е значима част от качеството на живот на всички хора. Развитието в икономическите сфери на всяка страна, както и най-общо промените в световната икономика, в много случаи ускоряват трансформацията на ландшафта.

В областта на защитените територии страната ни има дългогодишни традиции. Мрежата от защитени територии понастоящем обхваща приблизително 5,1 % от територията на страната и включва обекти от следните 6 категории: национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности.

Преобладаващата част от защитените територии са включени и в мрежата НАТУРА 2000, което доказва тяхната консервационна значимост и ефективния им принос в опазването на биологичното разнообразие.


Фиг2.4.4.1-1. Разпределение на защитените територии в България (МОСВ, 2008)

Общо в България са приети от Министерски съвет 332 защитените зони от НАТУРА 2000 покриващи общо 33.89 % от територията на страната.

По отношение на фактора „отпадъци” и влиянието им върху ОС в страната най-голям дял в генерирането на производствени отпадъци- 62 % от всички производствени отпадъци са от енергетиката. Най-големите количества отпадъци, свързани с отрасъла са образувани в областите Стара Загора, София и Варна. Това се дължи основно на наличието на големи генератори на отпадъци в посочените райони, сред които и големи топлоелектрически централи (ТЕЦ).

През 2007 г. от въгледобива са генерирани 102,3 млн. тона отпадъци, като количествата генерирани отпадъци при добива на въглища са по-високи спрямо предходните години.

Спазвайки принципа на близостта, а именно отпадъците да бъдат обезвреждани колкото се може по-близо до тяхното образуване, преобладаващият метод за обезвреждане на отпадъците, образувани от сектор енергетика е депонирането.

Образуваните отпадъци от разкриването, добива и преработването на горивно- енергийните суровини се депонират изцяло на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията при които се генерират.

През 2007 год. са регистрирани 11 находища на горивно-енергийни суровини и 18 депа и хранилища за съхранение на производствени отпадъци, експлоатирани от 7 предприятия (Балкан - МК ЕООД, Мина Черно море - Бургас ЕАД, Мина Балкан - 2000 АД, Карбон Ивест ООД, Мини Марица изток ЕАД, Мини Бобов дол ЕАД).

Другите източници за производство на енергия, разгледани в стратегията са: производство на електроенергия от атомна енергия и от ВЕИ. Тези два източника на енергия можем да ги причислим към нискоемисионните и беземисионните производства, в това число и генериращи по-малките количества отпадъци.

В оценката са включени и въздействията на рисковите енергийни източници – шум, вибрации, лъчения и радиация. Промишлените обекти на българската енергетика понастоящем включват съществуващите ТЕЦ, ВЕЦ (вкл. малки ВЕЦ), АЕЦ, ВЕП (ветроенергийни паркове). Шумовите емисии и въздействието им върху околната среда за конкретни обекти от посочените видове са изследвани за целите на ЕО, ОВОС и ЗКР, като са поставяни и изисквания за конкретни шумозащитни мерки.

В раздела е разгледано и влиянието на факторите вибрации, лъчения и радиация, чиито източници са съоръженията, включени в производството на електро и топло енергия.

Вече е създадена практика, която е и законодателно регламентирана, строителните дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, да се предхождат от археологически проучвания.

В раздела е направена оценка и на материалните активи и на въздействието върху населението и човешкото здраве.

Специално внимание е отделено върху качеството на атмосферния въздух при положение, че не се пристъпи към прилагането на Стратегията.

Операторите на ГГИ са задължени да изпълняват инвестиционните мероприятия, предвидени в Програма за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕО относно ограничаване на някои замърсители във въздуха от ГГИ. Тези мероприятия са свързани и с изпълнение на условията, заложени в издадените Комплексни разрешителни (КР) за експлоатация на ТЕЦ с мощност над 50 MWth.

Оценката за състоянието на атмосферния въздух без прилагане на енергийната стратегия е извършена при изходни данни, взети от поставените условия в Комплексните разрешителни за работа на ТЕЦ в периода 2008-2014 г. и изпълнението на мероприятията в ПП за прилагане на Директива 2001/80/ЕО. Включени са и ГГИ, за които има изискване да преустановят дейността си, но са заявили намерение да продължат своята експлоатация.

В края на раздела са представени изводите на експертите за всеки отделен компонент при положение, че не се реализират целите на стратегията.