Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

3. Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

В следващият раздел на ЕО е представена характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати. Териториите, които можем да определим като засегнати от реализирането на целите, залегнали в Енергийната стратегия на Р България до 2020 година са от различни райони на страната. Ако ги обобщим по фактори и компоненти на ОС ще бъдат идентифицирани следните територии:

Замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) е характерно за шестте РОУКАВ, причините за което са комплексни. Въгледобивът и свързаната с него енергетика са източници на неорганизирани прахови емисии. Значително превишаване на нормите за общ прах и ФПЧ10 в атмосферния въздух е установено в района на всички действащи табани към откритите въглищни мини, както и в прилежащите територии на шламохранилищата към топлоелектрическите централи.

Енергийната стратегия предвижда продължаване дейността на съществуващите ТЕЦ на база наличните въглищни запаси. Може да се очаква, че и занапред тези територии от страната, главно «Марица изток», Димитровград и Бобов дол, ще бъдат засегнати от производството на електроенергия по отношение замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества (предимно серен диоксид), макар и в значително по-малка степен.

Води

В енергийната стратегия се очертава приоритетното стимулирането на строителството на ВЕЦ като ВЕИ, изтъква се, че в средносрочен период малките и големи ВЕЦ ще продължават да играят доминираща роля в производството на електрическа енергия от ВЕИ. Във връзка с посоченото следва да се подчертае, че проблемите, със застрояването на ВЕЦ следва да се разглеждат в контекста на изискванията на основния нормативен документ в областта на водното законодателство - Закона за водите, а именно постигането на.баланс между регулирано отнемане за битови, индустриални и селскостопански цели, и нуждите от водни ресурси, необходими за поддържане на интегритета на речните екосистеми. Особено внимание следва да се обръща на територии и зони, които (съгласно Закона за водите) са определени като зони за защита на водите, и в които нормативно са въведени ограничения и забрани с цел опазването им.

В страната 0,29% от нарушените земи са от дейностите по минно дело и депата за промишлени неопасни и опасни отпадъци.

Територии със замърсени почви се намират в районите около миннодобивната промишленост и предприятията от енергетиката. Най-силно са засегнати земите и почвите в два-три километровата зона около такива крупни промишлени обекти като мините «Марица Изток», ТЕЦ-овете на твърдо гориво и то главно около депата им за промишлени и опасни отпадъци.

Отпадъци

След 2002 година се забелязва тенденция към общо увеличаване на образуваните производствените отпадъци в страната ни. В общото количество на образуваните отпадъци най-голям дял имат отпадъците от добивната промишленост (от разкриването, добива и преработката на подземните природни богатства).

Въздействието на фактор отпадъци, и по специално на съоръженията за депониране, има локален характер. Разграничат се две групи съоръжения: депа за съхранение на отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми и депа за съхранение на отпадъци от електроцентрали и други горивни инсталации.

Проектирането и изграждането на тези съоръжения при спазване на действащите екологични изисквания, както и последващата рекултивация и мониторинг са предпоставка да се счита, че отрицателното въздействие на депата върху природната среда и човешкото здраве ще бъдат сведени до минимум.

Енергийният сектор оказва основно влияние върху биоразнообразието и защитените територии и зони, което е свързано основно със загубата и фрагментацията на местообитания, намаляване популациите на видове като следствие от развитието на инвестиционни проекти и развиващата се газопроводна и нефтопроводна инфраструктура; вкисляването и еутрофикацията на екосистемите, причинени от отделяните във въздуха емисии на азот и сяра или непосредствено в почвата и водоемите.

Потенциално застрашени от увреждане са териториите около предприятията от енергетиката и миннодобивната дейност и намиращите се върху тези територии ценни и защитени природни местообитания, растителни и животински видове. С най-висок риск от системно унищожаване са територии, за които е характерно замърсяване на въздуха, на водите и на почвите. Това са най-често териториите около рудниците за открит добив на въглища, около сгуроотвалите, насипищата и други подобни територии около електроцентралите в т.ч. ТЕЦ, ВЕЦ, около язовири и каскади, площадките на ветрогенераторите и фотоволтаиците, т.е. това са територии, където в различна степен са нарушени ландшафтите, качествата на компонентите на природната среда и на биоразнообразието. Застрашени са също така териториите, които са включени в енергопреносната мрежа на страната – директно се нарушава природния ландшафт, природните местообитания и биоразнообразието.

Териториалното разпределение на ветровите, слънчевите и водните ресурси определя до голяма степен и териториалното разположение на потенциалните конфликти с биоразнообразието.

Налични са данни за ветровия потенциал за период от над 30 години. На базата на тези данни е съставена карта на ветровия потенциал (Фиг.3.1).

Ресурсите на вятъра определят следните зони, перспективни за развитие на ветроенергетика:

• 
  Зона на средномащабната ветроенергетика. Тя включва Черноморското крайбрежие и местата в планините с надморска височина до 1000 м
  
• 
  Зона на голямата ветроенергетика. Тази зона включва територии (напр. от областите Ямбол и Сливен), където средногодишната скорост на вятъра тук превишава 6–7 м/сек.
  
• 
  
  

Ако се съди по разпределението на теоретичния слънчев потенциал, бъдещото развитие на фотоволтаични паркове може да се очаква в зони с висока консервационна значимост и уникални природни и традиционни ландшафти (Фиг. 3.2).

Съгласно Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г. и териториално-урбанистичния модел страната е разделена на 6 района за планиране.

Тези райони имат различно ниво на урбанизация, различен потенциал за развитие на енергетиката, различно качество на околната среда и съответно различен дял на защитени територии и зони.

Общият риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието е относително нисък за Северозападен район, умерен за Северен централен и Югозападен райони, относително висок за Североизточен и Южен централен райони и много висок за Югоизточен район.

При осъществяване на енергийната стратегия се предвижда построяване на електроенергийни мощности в различни региони на страната използващи горива, които ще създават в околната среда радиоактивни замърсявания и ще емитират съответно йонизиращи лъчения, нейонизиращи лъчения и вибрации. Ако няма промени в стратегията, те ще бъдат изградени в Северен централен регион - област Плевен, община Белене. За радиационното състояние на околната среда по компоненти в защитените територии и зони, които съществуват в районите на АЕЦ “Белене” няма представена информация. Въпреки това с голяма вероятност можем да предположим, че параметрите на радиоактивните замърсявания и радиационния гама фон в посочените територии и зони не са по различни от тези на териториите около тях.