Съществуващи екологични проблеми, имащи отношение към Стратегията, в т.ч райони с особено екологично значение

6.1.3.Почви и земни недра

Въглищата в България са единствения местен компактен енергиен ресурс. Откритият въгледобив ще продължава да бъде основа на българската електроенергетика. За осигуряването на развитието на минно-добивните работи за следващите години през 2007г. е променено предназначението на 1806,475 дка земеделски земи и са закупени дъпълнително земеделски имоти с площ около 300 дка. Нарушени са около 1857 дка земи и е извършена техническа рекултивация на около 200 дка площи. От тези площи е събран и депониран около 8 570 900 м3 хумус.

Балансът между отчуждаваните и рекултивираните площи при добива на въглища в „Мини Марица Изток” ЕАД ще се постигне след 2012 година, когато ще започне процес на увеличаване на възвръщаните земи за сметка на отчуждените.

Основно предизвикателство от реализирането на целите на Енергийната стратегия на Р България по отношение на почвите е тяхното опазване и най-вече устойчивото им използване и възстановяване. Акцентът следва да е насочен към превантивна защита на почвите и въвеждането на адекватни мерки за устойчивото им управление.

В областта на устойчиво управление на почвите, трябва да се има предвид подготвеният проект на Рамкова директива за опазване на почвите, с който се цели установяването на обща рамка за защита на почвите, основана на принципите на запазване на почвените функции, предотвратяването на увреждане на почвите, възстановяване на вече увредените почви и интегриране на националната политика за устойчиво управление на почвите и отделните секторни икономически политики.

Специфичните цели, които трябва да залегнат в Енергийната стратегия и да се решават с развитието на енергийния сектор на икономиката ни за периода до 2020 и до 2030 година са свързани с:

• 
  Устойчиво управление на почвите и опазване на екологичните й функции и екологосъобразно ползване на почвите и предотвратяване на тяхното увреждане.
  
• 
  Възстановяване на увредените почви и ограничаване и/или намаляване уврежданията до безрискови нива за ОС и човешкото здраве.
  

Енергийната стратегия предвижда увеличаване на добива на въглища главно на база на запасите в „Марица-изток”. При това следва да се очаква, че добивът на въглища ще продължи да оказва пряко въздействие върху геоложката среда при изземването на суровините и откривката и е възможно да се предизвикат опасни геоложки процеси и явления като свлачища, пропадане, разрушаване на хвостохранилища , деформации и разрушения в подземни минни изработки, слягане на терени над подземни минни изработки, запалване на газови фонтани и други. Описани са и конкретни случаи на проява на отрицателно въздействие върху земните недра.

1. 6.1.4. Биоразнообразие, ландшафт и защитени територии

1. 
   Намаляване на емисиите на вредни парникови газове.
   

2. 
   Увеличаване на дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия
   

В изпълнение на тези цели се предвижда реализиране на проекти за големи енергийни обекти – ВЕЦ „Цанков камък”, ВЕЦ „Горна Арда”, АЕЦ „Белене”, както и нови ВЕП и малки ВЕЦ. Реализирането на тези обекти ще има пряко въздействие върху биоразнообразието (в частност горите) както и ландшафта.

Необходимо е да се организира и използването на другите видове биомаса – селскостопански растителни и животински отпадъци и т.н. При добра организация тези видове биомаса, могат значително да повишат енергийната ефективност на страната. И което е също така много важно – ще има положителен косвен ефект върху намаляване на отпадъците.

Увеличаването на производство на енергия от ветрогенератори и фотоволтаици също ще има директно въздействие върху опазването на биоразнообразието в частност опазването на птиците и прилепите, както и върху ландшафта. Това са основните компоненти на биоразнообразието и околната среда, които се засягат от изграждането на ветрогенераторни и фотоволтаични паркове.

3. Повишаване на енергийната ефективност

Постигането на тази цел би имало косвено въздействие върху биологичното и ландшафтното разнообразие – внедряването на енергийно ефективни технологии, намаляване на потреблението на домакинствата и МСП ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата, което има пряко въздействие върху тях.

Заплахите, самостоятелно или в комбинация, засягат в различна степен различните организмови групи, местообитания, екосистеми и ландшафти в страната. Те могат да влияят пряко или ефектът от тях да се отразява косвено.

В доклада са разгледани възможните отрицателни и/или положителни въздействия на различните действащи и на предвидените нови мощности от енергетиката върху местообитанията, екосистемите и ландшафта.

При строителството на ВЕЦ следва да се има предвид, че съгласно изискванията на Рамковата директива на водите и съответно Закона за водите, в регистъра на защитените територии, обявени за опазване на местообитания или биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, включително съответните обекти на “Натура 2000”, обявени съгласно Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС; територии, обявени за уязвими зони съгласно Директива 91/676/ЕЕС и територии, обявени за чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕЕС и други.

Изграждането на ВЕЦ и МВЕЦ има пряко въздействие, върху популациите на риби, водните безгръбначни съобщества и техните местообитания. Строителството на водноелектрически централи е съпроводено със създаването на различни по големина изкуствени водоеми, които съществено променят ландшафта и може да оказва двояко влияние върху орнитофауната.

Основните отрицателни въздействия, свързани с изграждането на ветропаркове, засягат предимно миграциите на птиците и техните местообитания. Ветрогенераторите оказват и отрицателно въздействие върху прилепите.

Ветропарковете променят трайно ландшафта – от природен, той се превръща в антропогенен техногенен ландшафт.

Пример за силно изразено отрицателно въздействие въздействие на ветропаркове върху местообитанията и ландшафта е районът на нос Калиакра. Според нас, там максимума на капацитета на натоварване на средата е достигнат и следва да не се разрешава строителството на нови мощности.

Генерирането на електроенергия от слънчеви фотоволтаици е съвременна и свръхмодерна енергийна технология. Както се вижда от Фиг. 6.1.4-3 основните инвестиционни намерения са групирани в крайните югозападни и югоизточни части на България, които се отличават с високо консервационно значение и наличието на ЗЗ. Основното въздействие е свързано с отнемането на площи от защитени зони, опасност от нарушаване на местообитания и местообитания на видове от Приложение 2 на ЗБР. По-заплашени са растителни видове и бавноподвижни животни. Няма изследвания и данни за въздействието на фотоволтаични паркове върху биоразнообразието у нас.

Фотоволтаичните паркове с по-големи размери променят коренно типа на ландшафта и от природен, той се превръща в антропогенен техногенен ландшафт.

Мерки за смекчаване или отстраняване на отрицателното въздействие имат локален и регионален обхват.

Eлектропреносните системи (далекопроводи с различно напрежение, селищни електропроводи и др.) оказват двояко влияние върху орнитофауната:

- отрицателно: загиване на птици от удари в стълбове и жици и др.;

- положително: използване на стълбове за построяване на гнезда на видове с консервационна стойност.

Основните заплахи и предизвикателства за биологичното и ландшафтно разнообразие от приложението на енергейната стратегия в България могат да се обобщят, както следва:

Изграждането на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (вятърна, водна и слънчева) са друга заплаха, предизвикваща промяна на средата, загуба или деградация на местообитанията. Последствията от тези процеси могат да окажат влияние както върху видовете, трайно обитаващи територията, така и върху мигриращи видове, които я използват за почивка или хранене по време на миграция.

Прилагането на Стратегията се очаква да има значителни въздействия върху орнитофауната на България, както и върху други видове животни, растения и местообитания. Те ще бъдат свързани с местообитанията на птиците, животните и растенията, и върху техните популации. Въздействията са от два типа:

А. Отрицателни въздействия

1. Преки – върху видовия и количествен състав на птиците, върху отделни гнездови находища и места за концентрации. Отнемане на територии и фрагментация на природни хабитати и местообитания на видове животни, смъртност. За територията на България липсват количествени данни за вида и броя птици, загиващи ежегодно при колизии с енергийната мрежа, но по експертна оценка се касае за стотици и хиляди предимно дневни грабливи и водолюбиви видове птици.

2. Косвени – върху хранителната база, върху местата за гнездене, безпокойство и прогонване.

В зависимост от продължителността е възможно разграничаването и на временни и постоянни, продължителни и еднократни въздействия и т.н.

Пример за положително въздействие са охладителните езера на ТЕЦ 1 и ТЕЦ 2, където са регистрирани големи концентрации на водолюбиви птици през зимата и по време на миграции.

Положително въздействие има и изградената каскада „Средна Арда”, където видовият състав на птиците е значително обогатен.

Положително въздействие оказва и електропреносната мрежа, която се използва от редица видове птици за гнездене.

Биологичното и ландшафтно разнообразие в България е засегнато в различна степен от различни форми на замърсяване - замърсяване на почвите, замърсяване на въздуха, замърсяване на водите, замърсяване с отпадъци, което променя екосистемните процеси и води до коренна промяна в ландшафтите.

В енергийния сектор най-голям дял от емисиите на парникови газове има подсектор Енергия. Като цяло се наблюдава тенденция на намаляване на емисиите на парникови газове спрямо базовата 1988 г. с 45 %.

Замърсяването на въздуха и ефектът на глобално изменение на климата са отчетени и на територията на България. Страната попада в зоната на засушаване, което води до намаляване на общото количество на валежите и на речния отток с характерни минимуми през 4-5 години. Процесът води до влошаване на състоянието на екосистеми, съставени от студоустойчиви и влаголюбиви горски видове.

Глобалната промяна води и до изменения в ландшафтното разнообразие поради структурни и функционални промени в съставящите ландшафта екосистеми. Променя се видовият състав на доминантни видове, а оттам и облика на териториите.

При изграждането на електрическите централи се заемат относително малки географски площи, но дейностите свързани с добива на въглища, строежи на преносни мрежи, транспортирането и образуването на отпадъци могат да имат значително въздействие върху околната среда и по-специално върху биологичното и ландшафтното разнообразие.

В края на раздела е направен обобщен анализ на въздействията, произтичащи от приоритетите и дейностите по прилагането на Стратегията. Резултатите от анализа са представени в няколко таблици, в които се оценяват вероятност, продължителност, честота и обратимост на въздействията, вероятността за проявата на вторични въздействия и пр.

Обобщено, въздействието от осъществяването на Стратегията върху биоразнообразието, ландшафта и защитените обекти ще бъде пряко и косвено.

От заключението на експертите, които извършиха Оценките за съвместимост на Енергийната стратегия с предмета и целите на опазване на защитени зони по Директивата за птиците от мрежата Натура 2000 и с предмета и целите на мрежата НАТУРА 2000 за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕС е видно, че разпределението на енергийните ресурси на страната с потенциал за ефективно използване за ВЕИ припокрива важни елементи от НЕМ Натура 2000. В процеса на изпълнение на стратегията се очакват конфликти между реализацията на инвестиционни проекти и опазването на типове местообитания и местообитания на видове основно в югоизточната част от страната и територията покрай черноморското крайбрежие. Основни заплахи са отнемане на площ на ЗЗ, трайно увреждане на местообитания, фрагментация и нарушаване на структурата им, намаляване на числеността на популации от консервационно значими видове, замърсяване.

Съгласно наличната информация за защитени зони от НЕМ Натура 2000, в които се реализират и/или предстои да бъдат реализирани инвестиционни предложения за усвояване на нови енергийни ресурси (главно ВЕИ), очакваната загуба на площи се оценява на по-малко от 1%, който е индикативен праг за съответствие със защитените зони. Вече се отчитат райони с повишена концентрация на инвестиционни предложения в защитени и чуствителни зони. Това изисква да се прилага диференциран подход в критериите при извършване на ОВОС, ЕО и Оценки за съвместимост с целите и предмета на НЕМ Натура 2000 за всеки конкретен район от такива зони. Превантивността и ефективността на контрола биха могли да се повишат след зониране на страната по тристепенен цветови код:

“зелена зона” – Райони, в които има ниска вероятност от конфликти между ИП за изграждане на съоръжения за ВЕИ и биоразнообразието. В тези райони очаквания кумулативен ефект от загуба на площ от ИП в ЗЗ от НЕМ е под 1%. Следват се стандартните законови процедури за оценка на потенциалните отрицателни въздействия и вземане на решения.

“жълта зона” – Райони, в които се очакват съществени конфликти между ИП за изграждане на съоръжения за ВЕИ и биоразнообразието. В тези зони прогнозния кумулативният ефект от отнемането на площи от предвижданите ИП в отделните ЗЗ е между 1% до 10%. Поставят се повишени и допълнителни изисквания към ОВОС, ЕО и ОС за конкретните райони - изисква се задължително предварително проучване, препоръчително е теренът на ИП да е извън ЗЗ, но е възможно разглеждане на алтернатива за други терени в ЗЗ, по-малко конфликтни. Подходът е диференциран, съобразно особеностите на ЗЗ, ландшафтите и средата.

“червена зона” - Екологично чувствителни райони, в които се очаква нерешими конфликти между ИП и биоразнообразието (невъзможност за смекчаване и компенсация). Очаква се ИП да окажат сериозни отрицателни въздействия върху ЗЗ, включително кумулативни площни ефекти по-големи от 10% от конкретни ЗЗ, опасност от компроментиране на благоприятния екологичен статус на ЗЗ и/или други значими негативни ефекти. Не се допуска изпълнение на ИП в ЗЗ и чувствителни зони. Информиране на инвеститорите на възможно най-ранен етап от подготовката на ИП и пренасочването им извън ЗЗ и др. конфликтни райони.

По предварителни съображения на настоящия етап вече има основания да се определят „жълти зони” в югоизточната част на страната (района на Сакар, Дервентски възвишения, Източни Родопи). Предложена е и една „червена зона”, а именно района на нос „Калиакра”.

Устойчивото ползване на енергийните ресурси на страната е възможно при спазване на законовите норми, непрекъснат мониторинг и въвеждане принципите на екосистемния подход и адаптивното управление.

6.1.5. Отпадъци

Стратегията също предвижда с изграждането на АЕЦ „Белене” но имайки предвид, че атомна енергия се причислява към ниско емисионните производства, не се очаква значително въздействие на отпадъците върху околната среда (тук не се отчита влиянието на радиоактивните отпадъци).

Останалите енергийни проекти заложени в стратегията, различни от тези свързани с добива и преработката на горивно-енергийни ресурси, не се очаква да имат значително влияние на фактор отпадъци върху околната среда. Оценката на влиянието на фактора ще бъде прецизирано за всеки един проект поотделно при изготвянето на доклада по ОВОС.

Предвид реализацията на заложените цели в Енергийната стратегия на България, би трябвало в нея да се разгледа устойчивото управление на отпадъците от добива и преработката на горивно-енергийни суровини. Това е необходимо с цел да се гарантира обезпечаването на необходимите съоръжения и обеми за депониране на допълнителните количества отпадъци генерирани в резултат на реализирането на заложените в стратегията цели.

6.1.6.Рискови енергийни източници – шум, лъчения и радиация

В пакет „Преодоляване на различията” са предложени решения за спестяване на енергия при процесите на преобразуване и транспортиране, ефективност при производството на енергия, намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергията. Тези решения директно ще съдействат за намаляване въздействието на нейонизиращите и йонизиращи лъчения върху околната среда, намаляване на РАО,намаляване на радиоактивните замърсявания;

В пакет „Оползотворяване на потенциала” са предложени решения за изграждане на нови ядрени и чисти въглищни мощности и НХРАО, които ще повлияят за опазване на околната среда от вибрации, нейонизиращи, йонизиращи лъчения, радиоактивни замърсявания.

Като положителен потенциал и предимство е посочена връзката на енергийната стратегия със Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.

6.1.7. Материални активи

Стратегията като цяло ще се отрази положително върху материалните активи.

Планираното значително разширяване на инфраструктурата и изграждане на нови енергопроизводствени мощности ще доведе до повишаване на относителния дял на „пряко” застрашените обекти на културното наследство. Следването и усъвършенстването на създадената практика и добрата съгласуваност между компетентните органи по опазване на културното наследство и институциите, работещи в енергийния сектор, ще позволи осъществяването на енергийните проекти с минимален риск за културното наследство.

6.1.10. Кумулативни ефекти

При реализирането на дейностите по развитие на ВЕИ в Стратегията особено значение придобива оценката на кумулативните ефекти. Тя следва да стане водещ елемент при оценките както на конкретните инвестиционни предложения, така и на планове и програми на всички нива, чрез които ще се изпълнява Стратегията. Важен елемент е оценката на граници на приемливите промени на териториите, които зависят не само от екологичния капацитет, но и от социалните цели и приоритет, които трябва да бъдат широко дискутирани от местните заинтересовани организации и лица. Кумулативните ефекти имат особено важно отношение и към оценката, мониторинга и запазване на благоприятното природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания.

6.2. Здравно-хигиенни аспекти на ОС

6.2.1. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората.

Неорганизираните прахови емисии от табаните на откритите рудници и техногенното повишаване на естествения радиационен фон, без адекватна рекултивация на засегнатите терени, представляват потенциален здравен риск.

Топлоелектрическите централи са организирани източници на основните замърсители на въздуха със серни, азотни окиси, прах, амоняк, въглероден диоксид. Това особено добре е демонстрирано в районите, където са локализирани предимно тези източници - районът на Марица Изток, Димитровград, Бобов дол. Освен от горивните процеси, големи неорганизирани прахови емисии се отделят от сгуроотвалите на топлоелектрическите централи и табаните на открития въгледобив. Комибинираното въздействие на тези замърсители влияе негативно върху общото здравно състояние на населението и работниците.

Съществуват и данни които показват, че масивното атмосферно замърсяване има негативен ефект върху физическото развитие на децата, няколко години и след подобряване на екологичната обстановка.

Ядрената енергетика е не само беземисионно и евтино производство на електроенергия, но при безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци и осигурена надеждност на експлоатация на реакторите няма негативен здравен афект върху населението в 30 километровата зона около централата.

Използването на водните ресурси за добив на електроенергия е другото основно беземисионно и напълно безвредно за здравето на населението производство, което по настояще заема малък дял. Същото е валидно и по отношение използването на ветрогенераторите за производство на електроенергия.

6.2.2.Оценка на здравния риск

При нереализирането на основните цели на Енергийната стратегия и при очакваното повишаване на потреблението, ще остане да съществува здравния риск от предимно емисионното производство на електроенергия.

Нови ефективни технологии за сяроочиска, прахоуловители и мащабни проекти за рекултивация на сгуроотвалите и депата в района ще ограничат здравния риск върху населението.

При строителството на трасетата и експлоатацията на гозопреносната система, не съществува здравен риск по отношение на населението.

Не се очаква повишаване на естествения радиационен фон в 30-ет километровата зона около АЕЦ Белене, е респективно неблагоприятен ефект върху здравето на населението.

Строителството на водноелектрически централи, съпроводено със създаването на различни по големина изкуствени водоеми. Повишаването на влажността и сутрешните изпарения над водните маси нямат неблагоприятен ефект върху здравето на обитателите и хората.

Изграждането на ветропаркове, при съобразяване на законовите изисквания за нивото на шум в населени места, няма да доведе до какъвто и да е вреден ефект върху здравето на населението.

В точка 7 са представени Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия върху околната среда от осъществяването на Енергийната стратегия.

Според характера си мерките са групирани като:

1. 
   Мерки за отразяване в окончателния вариант на ЕнСтратегия.
   
2. 
   Мерки за съобразяване при разработването на заложените в Стратегията Програми и Планове
   
3. 
   Мерки за съобразяване при изпълнението на заложените цели в Стратегията.
   
4. 
   Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на последствията за ОС от реализиране на Стратегията.
   

В точка 8 са описание мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите за извършване на ЕО, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау.

Следващата точка 9 включва мерките и индикаторите за наблюдение и контрол на въздействията върху околната среда при реализирането на ЕС на България, и начина на отчитане и оценка на изпълнението на набелязаните мерки.

В края на ДЕО са представени изводите и заключенията на експертите по очакваното въздействие върху компонентите на ОС от реализирането на проекта на Енергийна стратегия на Р България до 2020 година.

Общото заключение на експертите е, че въздействието от осъществяването на Стратегията се очаква да бъде положително.

Резултатите от дейностите по осъществяването на Енергийната стратегия са дългосрочно положителни и имат общонационален характер и мащаби. Устойчивото, ефективно и природосъобразно реализиране на целите на стратегията ще доведат до подобряване на екологичното състояние в страната, качеството на живот и здравето на хората.

Изтегляне 464.8 Kb.

Сподели с приятели: