Въздействие върху морската околна среда

Основните дейности, които оказват негативен ефект върху състоянието на морската околна среда се отнасят към следните икономически сектори:

·Градски и промишлени ПСОВ и канализационни мрежи

·Земеделие

·Индустрия

·Корабоплаване

·Туризъм / рекреационни спортове

·Други

Влиянието на тези сектори върху морската среда се отразява в загуба на местообитания, намаляване на биоразнообразието, обогатяване с хранителни вещества, въвеждане на химични замърсители, физическо увреждане на морското дъно, внасяне на отпадъци и шум,и т.н.

Площта на имота 6780.501.589, представляващ пристанищна акватория е 21592 кв. метра и представлява 0,01% от общата площ на ЗЗ”Бакърлъка”.

От площта 21592 кв. м. на имота №6780.501.589, който е 0,01% от общата площ на ЗЗ”Бакърлъка” с предвижданията на инвестиционното предложение ще бъдат отнети 6048 кв.м или 28,01% водна площ, което представлява 0,0028% от акваторията на ЗЗ”Бакърлъка”.

Екологично състояние на водно тяло BG2BS000C011 и изпълнение на залегналите МЕРКИ В ПУРБ 2010-2015 до момента:

За водното тяло бяха планирани следните мерки, насочени към подобряване на качеството на морските води:

Изграждане на ПСОВ Созопол:завършено;

Изграждане на дълбоководно заустване на ПСОВ Созопол завършено

Закриване и рекултивация на общинско депо с. Равадиново: завършено.

Канализация

С РЕШЕНИЕ №ЕО-70/2013г. на МОСВ за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка е приет Регионален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на „ВиК” ЕАД-Бургас(РГП за ВиК-Бургас) с Възложител:Министерство на регионалното развитие, при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

По РГП за ВиК-Бургас за община Созопол за канализационна инфраструктура и пречистване на отпадъчни води на общината са предвидени следните мерки:

-Изграждане на канализация и ПСОВ за агломерация Созопол;

С реализацията на Инвестиционната програма се постигнат следните резултати:

-Доизграждане на канализационната мрежа и пуск на ПСОВ Созопол, съответно увеличаване на населението, чиито отпадъчни води се пречистват до необходимото ниво;

-Опазване и подобряване на качеството на водоприемника на отпадъчни води-Черно море;

-Ликвидиране заустването на непречистени отпадъчни води , което води до предотвратяване ресковете за човешкото здраве;

-Реализацията на дълбокоморското заустване ще ликвидира досегашното замърсяване на крайбрежните морски води.

Водното тяло BG2BS000C011 се ползва за дълбоководно заустване на отпадъчни води в повърхностни води на обект: канализационна система „Созопол-Черноморец-Равадиново”.

От годишния доклад за 2015г.на БДЧР-Варна за екологичното състояние на крайбрежните морски води и приложения картен материал е видно, че в района на гр. Созопол-Созополски залив екологичното състояние не е определяно.

Значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху повърхностните води.

Оценка на въздействие върху повърхностните води по време на строителство:

Вид на въздействието-незначително

Степен на въздействие – незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието –временно, краткотрайно

Кумулативност –няма

Вид на въздействието-незначително

Степен на въздействие –незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието – дълготрайно, периодично по време на разрешен риболов

Кумулативност – няма

Ни тела.

Не се очаква въздействие по време наексплоатацията, тъй като няма да се засягат подземни водни тела.

Очаква се евентуално замърсяване на дъждовните води попаднали върху паркинга с нефтопродукти и поради това планът предвижда изграждане на ЛПС и провеждане съответната процедура за заустване по изискванията на Закона за водите. Реконструкцията и модернизацията на съществуващи хидротехнически пристанищни съоръжения подлежи на разрешителен режим по реда на чл.46, ал.1, т.1,б „д” от Закона аз водите. Инвеститорът е необходимо да подаде документи за разрешително за ползване на воден обект в БДЧР.

Планът за регулация е разработен въз основа на предвижданията на специализираната схема и обхваща общински поземлен имот 67800. 501. 474 с площ 780 кв. м., общински поземлен имот 67800. 501. 481 с площ 2842 кв. м. и общински поземлен имот 67800. 501. 539 с площ 1947 кв. м. в кв. 154, гр. Созопол, които представляват територията, предвидена за общинско рибарско пристанище. Имотите са с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“ и с начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“ за ПИ 67800.501.474, „Паркинг“ за ПИ 67800.501.481 и „Пристанище“ за ПИ 67800.501.539.

В плана за регулация е обособен нов урегулиран поземлен имот УПИ I 474. 481. 539 по начина указан в графичната част на проекта чрез обединение на ПИ № 67800.501.474, ПИ № 67800.501.481, ПИ № 678000.501.539 в кв. 154, гр. Созопол. Той е отреден „ За рибарско пристанище“ .

За обособяване на обслужваща улица с подходящ габарит се отнемат 300 кв. м. от УПИ I 474.481.539 с обща площ 5 567,00 кв. м, което представлява 5,69% от площта на имота.

Новият урегулиран поземлен имот УПИ I 474. 481. 539 не излиза извън територията на трите имота ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 по КК на гр. Созопол, които са с трайно предназначение „Урбанизирана територия”.
6.4. Вероятни въздействия върху ландшафта

ПУП-ПРЗ и ПП е съобразен при изработването му с ОУП на Община Созопол. Общият устройствен план на Община Созопол е одобрен със Заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-539/13.07.2016 година.

Планът на следващите етапи на проектиране ще се съобрази с „Правла и нормативи за прилагане на Общия устройствен план и специфични правила и нормативи към общия устройствен план на община Созопол(ФОРУМ-Александров”ЕТ), одобрени от МРРБ със Заповед №РД-02-14-530/13.07.2016г. Правла и нормативи за прилагане на Общия устройствен план на община Созопол определят изискванията и ограниченията за устройство, ползване, застрояване и опазване на територията на община Созопол и на прилежащата й територия.

Направеният анализ показва, че не се променя съществуващия ландшафт и плана няма кумулативно въздействие, тъй като в предвижданията на плана няма заложени територии за изграждане на сгради, площадки за депониране на отпадъци, промишлени обекти, ПКЦ, ветрогенератори.

Ще се подобри въздействието на досегашния ландшафт след монтиране на лодкостоянките, като се почисти сегашното им местоположение в морето от пластмасови отпадъци и други предмети, попаднали в морската вода между лодките.
6.5. Вероятни въздействия върху биологичното разнообразие

С писмо изх. №ЕО-107/19.08.2016г. МОСВ уведомява Възложителя на ДОСВ-кмета на Община Созопол, че на основание чл.24, ал.5, т.2 от Наредбата за ОС, МОСВ дава положителна оценка на качеството на ДОСВ за ПУП-ПРЗ и ПП въз основа на приложената информация, отчитайки критериите, разписани в чл.24, ал.3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони(Наредбата за ОС) и на основание чл.36, ал.7 от същата.

В доклада за екологична оценка е направена оценка ,изискваща се със становището на Българска академия на науките Институт по океанология-Варна, с изх. Рег.№ 7-04-00-38(5)/18.05.2015 -да бъде направена преценка за съществуваща вероятност за отрицателно въздействие върху местообитания и видове, предмет на опазване по Директива 92/43/ЕИО, както следва:

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини,

1160 Обширни плитки заливи,

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна(Рифове),

Морска свиня (Phocoena phocoena)

Афала ( Tursiops truncatus)

Карагьоз( Alosa immaculata )

Харип ( Alosa tanaica )

По надолу е разгледано въздействието, като е изготвена и:

6.6.Хидробиологична характеристика на морската акватория на ПУП-ПРЗи ПП Резултати от проведен Леководолазен оглед – описание на дънния субстрат

Проучването е извършено във връзка с бъдещо намерение за реконструкция и модернизация на общинско рибарско пристанище в Созопол.

Изследването има за цел да даде информация за евентуално повлияване върху дънните биоценози (и морската екосистема) в района на тези съоръжения по време на конструирането и експлоатацията на пристанището. За целта са осъществени леководо-лазни спускания в границите на бъдещите съоръжения, извършено е заснемане, напра-вени са основни измервания на физикохимичните параметри на водата, събрани са биологични проби. Резултатите са сравнявани по отношение степента на отклонение на параметрите спрямо близко разположен участък, находящ се на около 2 кm югозапад-но – акваторията пред плажа „Златна рибка”.

Проведените леководолазни изследвания показват, че основната зона от дъното на общинското рибарско пристанище Созопол в границите, където ще се поставят Проведените леководолазни изследвания показват, че основната зона от дъното на общинското рибарско пристанище Созопол в границите, където ще се поставят бъдещите понтонни съоръжения, е изключително повлияна от човешката дейност – дългогодишното експлоатиране на пристанището, съчетано с битовите отпадъчни води на града, които постъпват в морето. Дъното е покрито от дебел слой фина черна тиня, върху която се наблюдават много инертни отпадъци, като бетонени блокове, вериги, въжета, остатъци от котвени и други съоръжения, найлонови и пластмасови битови отпадъци (фиг.1).

Тинята е с органичен произход, вероятно образувана от дългодишното депонира

не на неразтворени органични материи от битовите отпадни води, съчетани с остатъци от отмиращите след обилно развитие, по време на летните цъфтежи, планктонни водо-расли, вкл. гниещи остатъци от макроводорасли и висша растителност. Допълнително утежняващ фактор за депонирането на такива утайки е напълно затвореният характер на пристанището в изследваната зона, без наличие на по-значими течения.

За характера на тинестите наслаги показателен е факта, че при досег с водолаза веднага се вдигат във водата, а дълбочината, до където те са меки и неуплътнени очевидно е го- ляма, може би метри – количествената рамка без особени усилия се забива в дълбо-чина над 0,5 метра (фиг.2).

За акваторията на пристанището има данни, които показват и наличието на замърся-ване с нефтопродукти в седиментите, каквото не е установено в седиментите при плаж “Златна рибка” (Todorova et al., 2014). Проведеният полеви тест за изчерпва-не на кислород показва анаеробния характер на седиментите (фиг.3). Измерването с оксиметър показа, че само в рамките на 3 min кислородът достига стойности до 1 mg.dm^-3. Липсата на достатъчно кислород в седиментите е основен ограничаващ фак-тор за развитие на макробезгръбначни и много други морски организми.

• 
  Дънните местообитания на общинското рибарско пристанище Созопол са изгра- дени от дебел слой анаеробна черна тиня, в която условията за повечето макро-безгръбначни и други организми не са подходящи за развитие. Причина за натрупването ѝ е битовото замърсяване в района на пристанището, съчетани със затворения му характер и липсата на по-значими дънни течения. За разлика от това, в дънните седименти пред къмпинг “Златна рибка” не се констатират зони на активно гниене и изчерпване на кислород. Напротив, тук се открива чисто пясъчно дъно, незасегнато в някаква по-забележима степен от човешка дейност.
  
• 
  Отрицателното антропогенно повлияване върху дънните местообитания се де-монстрира и чрез състава и най-вече количеството водорасли и морски треви. На общинското рибарско пристанище Созопол се развиват голямо количество нишковидни зелени водорасли, които са вероятна причина за угнетяване на други дънни организми – безгръбначни, риби. Причината отново е силното органично натоварване. Обратно на тази ситуация, пред къмпинг “Златка рибка” върху чистите пясъчни дъна се развиват нормално морските треви Zostera sp. Сравняването между двата изследвани участъка още веднъж демонстрира голя-мото отклонение от характеристиките за местообитание тип „подводни обраствания с морски треви”, което се констатира в района на пристанището.
  
• 
  Таксономичният състав на макрозообентоса в двете площадки демонстрира най-ясно голямото антропогенно натоварване, наблюдавано в общинското рибарско пристанище Созопол. Докато пред къмпинг “Златна рибка” се откриват 18 различни таксона, то за силно замърсеното рибарско пристанище има само три вида обрастватели, и то развиващи се по изкуствени субстрати, отдалечени на определено разстояние от гниещите утайки на дъното. Таксономичният състав на площадката пред къмпинг “Златна рибка” е разнообразен, типичен е за това местообитание и доказва, че тук не съществуват сериозни източници на антропогенни влияния.
  
• 
  По отношение екологичното състояние на крайбрежните морски води в двете местообитания ясно се демонстрира голямата промяна, настъпила вследствие на антропогенната дейност – строежа и експлоатацията на общинското рибарско пристанището Созопол, битовото замърсяване, довеждащи до „умерено” (по M-AMBI) или „много лошо” (по Shannon-Wiever) екологично състояние. Теоретичното естествено екологично състояние би било сходно с това на близко разположения сравняван участък пред къмпинт “Златна рибка”, или „отлично” състояние. Разликата между двете състояния показва степента на антропогенна намеса.
  
• 
  По отношение евентуалното бъдещо повлияване от строителните и експлоа-тационни дейности на понтонните съоръжения в акваторията на общинското рибарско пристанище Созопол следва да се приеме, че не се очакват значими последствия върху морските екосистеми на територията на това пристанище. Не са открити видове с консервационно значение. Цялата екосистема в района на пристанището е силно повлияна от човешката дейност, видовото разнообразие е ниско, екологичното състояние не е добро. По време на строеж и експлоатация на понтонните съоръжения не би се променила съществено ситуацията, както по отношение на макрозообентосните съобщества, така и за цялата екосистема.
  

При извършване на дейности свързани с поставяне на бетонови котви и плаващи понтони ще бъде засегнат екологично самостоятелния акватичен комплекс в границите на рибарското пристанище.

Направеното проучване на дъното, в морската част на рибарското пристанище, показва неговото лошо състояние в резултат на силно замърсяване от директно заустване на отпадни води, битови отпадъци и нефтопродукти, което е дало отражение и върху дънната ценоза, която е изключително бедна, в сравнение с дънните ценози в откритите части на залива. Двугодишните хидробиологични изследвания на територията на пристанището потвърждават тази констатация. При това състояние на дъното, в общинското рибарско пристанище, не може да се очаква влошаване на дънните ценози при поставяне на бетоновите котви. В случая ще има намаляване на площта с размерите на бетоновите котви, без това да се отрази на хранителната база на различните дънни видове риби. При сегашното състояние на бентоса дъното на рибарското пристанище не е хранително местообитание за тези риби, поради отсъствие на бентос.

Поставянето на потопените съоръжения (бетонови котви) няма да фрагментира дънни местообитания. Незасегнати от тези съоръжения ще бъдат всички хидробионти с активно движение, които могат да избягват тези съоръжения, без това да ограничава тяхната миграция. Засегнати ще бъдат представителите на бавноподвижните и заравящи се бентосни видове, които при поставянето на бетонните котви ще бъдат затиснати. Това са тривиални видове, които нямат консервациона стойност и не са защитени. Поставените бетонни котви могат да имат и положителен ефект в морската акватория на рибарското пристанище. С времето тези съоръжения бързо ще обрастнат с алги и Mytilus galloprovincialis, и така ще се превърнат в подходящи местообитания за други видове морски организми. Ролята, в този случай на мидите ще бъде филтрация на морската вода и нейното пречистване, а развиващите се хидробионти богата хранителна база за риби те.

Районът, в който ще се реализира ПУП-ПРЗ и ПУП-ПП обхваща общински поземлени имоти в регулационните граници на град Созопол, антропогенно и техногенно повлияни. Морската акватория на пристанището и в момента се използва за лодкостоянка за рибарските лодки, а на бреговата територия до пристанището има изграден и действащ платен общински паркинг за МПС и позиционирани плавателни средства (лодки, рибарски кораби) на брега до уличното платно за почистване или ремонт. При раширение и реконструкция на общинското рибарско пристанище в акватичната му част няма да бъдат засегнати защитени видове представители на бентосната фауна и техните местообитания и популации. По време на работата в морската част на пристанището няма предпоставки за възникване на негативни въздействия върху бентосната фауна в пристанищните граници.

Вид на въздействието: Пряко. Въздействието е по време на изграждане на съоръже-ния в морската акватория на пристанището. Изразява се в безпокойство и/или прогонване на птици свикнали с присъствето на плавателните съоръжения и увеличения брой на хората.

Обхват: Дейността ще се ограничи единствено на територията на общинския позем-лен имот, който и в момента е антропогенно и техногенно повлиян.

Продължителност: Краткотрайна. При започване на строителните мероприятия ще има временен прогонващ ефект. Постоянна – по време на експлоатацията на обекта.

Смъртност на индивиди: При извършване на дейности в морската акваторията на

общинското рибарско пристанище не се очаква да бъдат засегнати отделни видове хидро -

бионти или птици свързани с морската акватория..

Косвени въздействия

При използване на плаваща техника за монтиране на бетоновите котви и плаващите понтони се очаква локално завишаване на съдържанието на неразтворени вещества в морската вода, което ще доведе до намаляване на прозрачността. Малко вероятно е да се получи такова замътване на водата, което да доведе до значителни промени на един от физичните показатели на морската вода – прозрачност. Въздействието ще е ограничено в локален мащаб, в границите на морската част на пристанището с възможност за бързо възстановяване на физическия показател на водата, по пътя на утаяването.

При огледа на място от който е приложен богат снимков материал се установи, че в трите имота няма дървесна и храстова растителност. Площадката е бетонирана, а паркинга е покрит с бетонови блокчета на тревна фуга.

По време на строителството няма да се унищожи растителността в непосредствена близост на новообособения нов урегулиран поземлен имот УПИ I 474. 481. 539.Тя ще бъде засегната в незначителна степен от вторично утаяване на прахови частици.

Предвижда се богато озеленяване на терена. Имайки предвид данните на ЮНЕСКО, че зеленината задържа 75 % от праха и поглъща 60 % от намиращия се в замърсения въздух серен диоксид не се очаква проникване в дълбочина на замърсителите.

Според Иванов(1974г.) „зелените насаждения по улиците и булевардите, тревните площи и храстите и малките квартални градинки намаляват гръмкостта на уличния шум. Храстите и дърветата заедно с жилищните постройки могат да понижат нивото на уличния шум с 20-25dB”. Така че не би се очаквало негативно въздействие от обекта в района и не се очаква влиянието му извън границите на имота .

По време на експлоатацията на общинското рибарско пристанище флората на съседните терени и зелените площи ще бъдат засегната в незначителна степен от вторично утаяване на прахови емисии. Въздеиствието може да се определи като локално, незначително, дълготрайно.

В резултат на подходящо подбрано озеленяване има малка вероятност територията да бъде заета от агресивни инвазивни видове. За пълното елиминиране на този риск се препоръчва смекчаваща мярка – озеленяване само с местни видове.

Прогнозна оценка на въздействие върху флората по време на строителство:

Вид на въздействието- вторично

Степен на въздействие –незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието-краткотрайно

Кумулативност- без кумулативен ефект

Вид на въздействието-положително

Степен на въздействие –значително

Обхват на въздействие – в по-голям периметър

Времетраене на въздействието – дълготрайно, постоянно

Кумулативност –очаква се кумулативен ефект, тъй като предвиденото бъдещо озеленяване ще увеличи зелената система около територията на рибарското пристанище.

Както е описано в точка 2.12, Община Созопол е собственик на трите имота, съгласно:

-Скица №15-557683- 21. 12. 2015г. за общински поземлен имот ПИ 67800.501.474 с Акт за собственост;

-Скица №15-557690- 21. 12. 2015г. общински поземлен имот ПИ 67800.501.481с Акт за собственост;

-Скица №15-5576697- 21. 12. 2015г. за общински поземлен имот ПИ 67800.501.539 с Акт за собственост, всички издадени от служба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас и свързани със Заповед №РД-2-15-19 от 04.02.2015г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за разрешаване изработването на проект на ПУП-план за регулация и застрояване на рибарско пристанище в поземлени имоти 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539, по КК на гр. Созопол и ПУП-парцеларен план за пристанищната акватория.

По данни на Община Созопол, като собственик на Рибарско пристанище „Созопол” материалните активи и акватория, с които разполага в момента, са дадени в две приложения:

По (Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм., бр. 75 от 2010 г., изм., бр. 26 от 2014 г.) Към регистъра на пристанищата се създава информационна база данни на пристанищната инфраструктура, която съдържа заверени от пристанищния оператор схеми и основни характеристики на пристанищните инфраструктура и съоръжения, както и плаващите пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, основната кейова и стационарна тилова механизация, броя и състава на мобилната механизация и др. (приложения № 3, 4, 5, 6, 7 и 8 към НАРЕДБА № 19 от 9.12.2004 г. за регистрация на пристанищата на Република България) :

Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1,(Доп. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.,изм., бр. 75 от 2010 г.,

бр. 26 от 2014 г.) Параметри на терминалите (кейове, понтони, плаващи пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега) и

Приложение № 5 към чл. 8, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2010 г., бр. 26 от 2014 г.)за Данни за вписване на рибарски и яхтени пристанища.

Реконструкцията и модернизацията на рибарското пристанище включва Основните пристанищни съоръжения са 7 броя плаващи лодъчни пристани, разположени перпендикулярно на брега. Съоръженията са оразмерени за плавателни съдове както следва:

• лодки с дължина до 12 метра-72 броя;

• лодки с дължина до 8 метра-53 броя.