XII. Проблеми, възникнали при прилагането на член 5

Няма.

Прозрачност и ефективен достъп до информация за околната среда в България се осигурява основно чрез интернет страниците на държавните институции и чрез техните информационни центрове и публикувани доклади, бюлетини и други специализирани издания. Това е част от по-широка тенденция за предоставяне на разположение на информация за околната среда чрез електронни средства, и е един от приоритетите на МОСВ.

Докладите и бюлетините, поддържани от ИАОС, са достъпни чрез интернет на адрес: http://eea.government.bg/bg/output/index.html

Всички закони, приети от Народното събрание се обнародват в "Държавен вестник". Електронни версии на текстовете на законите могат да бъдат намерени в правните бази данни като АПИС, СИЕЛА и др. На интернет сайта на МОСВ, секция „Законодателство“ и в специализираните секции по компоненти на околната среда се публикуват пълните текстове на закони и подзаконови актове, свързани с околната среда.

Основните стратегии, планове за действие и програми в областта на околната среда се публикуват в специално обособена секция "Стратегически документи", както и в секторните секции на интернет страницата на МОСВ, както и на портала на Министерски съвет за обществени консултации.
В специален раздел, озаглавен "Консултации на МОСВ с обществеността" на интернет страницата на МОСВ, се публикуват за коментар от обществеността проектите на закони, стратегии, планове и програми и др.

Осигурена е пълна отчетност и прозрачност на дейността на МОСВ – в специален раздел „Приоритети” се публикуват годишни цели и отчети за работата на ведомството.

• 
  Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р. България;
  
• 
  годишни доклади по околна среда на операторите на инсталации с издадени комплексни разрешителни;
  
• 
  верифицирани годишни доклади за емисии на парникови газове от стационарни инсталации;
  
• 
  верифицирани годишни доклади за емисии и верифицирани доклади за тонкилометрите на операторите на въздухоплавателни средства;
  
• 
  информация, генерирана от Националния регистър за търговия с емисии на парникови газове за операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, които не са изпълнили изискването за връщане в регистъра на количество квоти, равняващо се на верифицираните емисии отделени през предходната година;
  
• 
  информация за всички регистрирани дружества-български и чуждестранни, притежаващи сметки на оператори на стационарни инсталации, участници в Европейската схема за търговия с емисии, лични сметки и сметки на оператори на въздухоплавателни средства за които има разпределени квоти за периода 2012-2020 г.;
  
• 
  информация за одобрени проекти “Съвместно изпълнение”, както и прехвърлените единици по тях за съответната година;
  
• 
  Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България;
  
• 
  доклади и справки за масово разпространени отпадъци - рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, употребата на утайки в земеделието, третиране на отпадъци от моторни превозни средства, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване, отработени масла и нефтопродукти, излезлите от употреба гуми;
  
• 
  специализирани ежедневни бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка, тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда и др.
  

• 
  Национална система за контрол на качеството на атмосферния въздух:
  
  • 
    Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха.
    
  • 
    Последни случаи на превишение на алармените прагове за NO2, SO2 и O3.
    
  • 
    Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България.
    
• 
  Информационна система за инсталациите, източници на емисии на летливи органични съединения.
  
• 
  Информационна система за разрешителни и мониторинг при управлението на водите – ГИС модул и таблични справки.
  
• 
  Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие – карти и данни, вкл.:
  
  • 
    Регистър на защитените територии и защитените зони (в рамките на Натура 2000) в България - ГИС приложение и списък.
    
  • 
    Регистър на вековните дървета в България – списък.
    
• 
  Национална база данни за земното покритие на България, разработена по общоевропейския проект "КОРИНЕ Земно покритие".
  
• 
  Регистър на складове и съхраняваните в тях негодни за употреба пестициди - ГИС приложение.
  
• 
  Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон – ежедневен бюлетин за радиационната обстановка.
  
• 
  Национална информационна система за отпадъци – регистри, някои от които с ГИС приложение (за депата и инсталациите за третиране на отпадъци). Въведен е Пространствено ориентиран модел за проучване и прогнозиране на потенциалното замърсяване на околната среда от депата за отпадъци.
  
• 
  Национален регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове, администриран от 2012 г. през базата на Европейския общностен регистър;
  
• 
  Национален регистър за изпускане и пренос на замърсители (част от Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители).
  

Информационната система за биоразнообразието е част от световния механизъм за обмен на информация, създаден от Конвенцията за биоразнообразието (Clearing House Mechanism - CHM). Задачата му е да предоставя директно или да посочи къде може да бъде намерена необходимата информация за биоразнообразието.

Публичното приложение на системата осигурява достъп до информацията за защитените зони чрез избор от динамична карта или чрез специализирана търсачка. Последната дава възможност за търсене на защитени зони по име, код, тип, местоположение, както и по видове и местообитания предмет на опазване в зоните.

На потребителите е осигурен достъп до богат набор от данни и документи за всяка една от защитените зони, в това число:

• 
  Издадена заповед за обявяване на защитената зона и приложения към нея;
  
• 
  Стандартен Натура 2000 формуляр;
  
• 
  Предмет и цели на опазване на защитената зона;
  
• 
  Хронологично представяне на процедурата по предлагане и одобряване на защитената зона и свързаните с нея документи;
  
• 
  Цифрови граници на защитената зона в различни формати и координатни системи;
  
• 
  Други данни, свързани със защитената зона;
  
• 
  Визуализация на границите на защитената зона върху уеб ГИС карта.
  

На потребителите се предоставя информация за характеристиките и местоположението на инвестиционните предложения, плановете, програмите и проектите, подложени на процедура по ОС, както и за решенията на компетентния орган по процедурата.

В Портала за отворени данни на Р. България ИАОС вече публикува 14 набори от данни в отворен, машинно четим формат, подходящи за повторно използване:

• 
  Почвен мониторинг.
  
• 
  Вкисляване и засоляване на почвите.
  
• 
  Азотен диоксид.
  
• 
  Фини прахови частици.
  
• 
  Бензен.
  
• 
  Въглероден оксид.
  
• 
  Озон.
  
• 
  Серен диоксид.
  
• 
  Ежедневен бюлетин за качеството на атмосферния въздух в страната.
  
• 
  Качество на атмосферния въздух в София, 2011-2015 г.
  
• 
  Данни от Единна информационна система за обмен на данните от мониторинга на водите.
  
• 
  Данни за шумовите нива от промишлени източници в околната среда.
  
• 
  Горски екосистеми.
  
• 
  Отпадъци.
  

В контролната дейност на регионалните структури на МОСВ - РИОСВ, националните паркове и басейновите дирекции е въведен комплексния подход за извършване на проверките на операторите, с което се постигна по-пълна прозрачност пред обществеността за прилагането на екологичното законодателство от операторите, както и за осъществената контролна дейност. По този начин се привлича обществеността (гражданите, бизнеса и НПО) по-активно в политиката за чиста околна среда чрез открит и непрекъснат диалог.

Създадена е еднотипна база данни за контролната дейност – всички справки, отчети (месечни, тримесечни, годишни) са унифицирани. Ежемесечно се публикуват на страницата на МОСВ отчети за контролната дейност на 16-те РИОСВ и 4-те басейнови дирекции.

Посредством т.нар. „Зелен телефон” и по електронна поща МОСВ и неговите структури денонощно приемат сигнали от граждани и организации за екологично замърсяване.

На „Зеления телефон” могат да се подават сигнали за: замърсявания на водите и на въздуха от различни източници, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, незаконен добив на инертни материали (пясък и баластра), притежаване и търгуване със застрашени животински и растителни видове и др.

Осигурена е пълна отчетност пред обществеността по отношение на предприетите действия във връзка с постъпилите сигнали като тази информация се публикува на страниците на МОСВ и неговите структури.

Националният статистически институт (НСИ) публикува и разпространява статистическа информация за обществеността чрез средствата за масово осведомяване, Интернет страницата си, чрез собствени публикации и др. Осигурен е публичен достъп чрез Интернет до широк набор от статистически данни на НСИ за околната среда, в следните категории:

• 
  Източници на емисии;
  
• 
  Отпадъци от дейността;
  
• 
  Битови и строителни отпадъци;
  
• 
  Извършена работа по контрол за предотвратяване на замърсяването на морските води и река Дунав;
  
• 
  Регистрирани шумови нива;
  
• 
  Защитени територии и обекти;
  
• 
  Разходи за опазване и възстановяване на околната среда;
  
• 
  Дълготрайни материални активи с екологично предназначение;
  
• 
  Статистика на водите;
  
• 
  Общи приходи от данъци и такси и извършени разходи за битови отпадъци;
  
• 
  Производство на опаковани стоки и опаковки;
  
• 
  Екологични данъци.
  

http://eea.government.bg/

http://chm.moew.government.bg/

http://natura2000.moew.government.bg

http://www.moew.government.bg/files/file/Industry/Legislation/Zakoni/English_versions/Environmental_Protection_Act.pdf

http://www.aip-bg.org/en/legislation/Text_of_the_APIA/200432/

http://www.nsi.bg/en/content/5071/environment

Обяснете как се изпълнява всеки параграф от член 6. Опишете транспонирането на съответните дефиниции в член 2, и изискването за недискриминация в член 3, параграф 9. Също така, и по-специално, опишете:

(a) По отношение на параграф 1, предприети мерки за да се гарантира, че:

(i) Разпоредбите на член 6 се прилагат за решенията дали да се разрешат предлаганите дейности, изброени в Приложение I към Конвенцията;

(ii) Разпоредбите на член 6 се прилагат за решения за предлагани дейности, които не са изброени в Приложение I и могат да имат значително въздействие върху околната среда;

(b) Предприети мерки, за да се гарантира, че заинтересованата общественост се информира на ранен етап от процедурата за вземане на решения за околната среда, по адекватен, своевременен и ефективен начин, по въпросите, посочени в параграф 2;

(c) Предприети мерки, за да се гарантира, че времевите рамки на процедурите за участие на обществеността са в съответствие с изискванията на параграф 3;

(d) По отношение на параграф 4, предприети мерки за да се гарантира, че е налице участие на обществеността на ранен етап;

(e) По отношение на параграф 5, предприети мерки за насърчаване на потенциалните възложители за идентифициране на заинтересованата общественост, провеждане на консултации, както и да предоставят информация относно целите натехните предложения, още преди да се кандидатства за разрешително;

(f) По отношение на параграф 6, предприети мерки относно:

(i) Компетентните публични органи предоставят на обществеността цялата информация, свързана с вземането на решение, съгласно член 6, и тя е на разположение по време на процедурата за обществено участие;

(ii) По-специално, компетентните органи предоставят на обществеността съответната информация, посочена в този параграф;

(g) По отношение на параграф 7, предприети мерки за да се гарантира, че процедурите за участие на обществеността позволяват на обществеността да подава коментари, информация, анализи или мнения, които смята за подходящи относно предложената дейност;

(h) По отношение на параграф 8, предприети мерки за да се гарантира, че в решението подобаващо са взети под внимание резултатите от участието на обществеността;

(i) По отношение на параграф 9, предприети мерки за да се гарантира, че обществеността е своевременно информирана за решението, съгласно приложимите процедури;

(j) По отношение на параграф 10, предприети мерки за да се гарантира, че когато публичиния орган преразглежда или актуализира условията за осъществяване на дадена дейност, посочена в параграф 1, разпоредбите на параграфи от 2 до 9 се прилагат, с въвеждането на необходимите промени, и където е уместно;

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗООС оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) задължително се извършва на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно Приложение № 1 на ЗООС (съответствие с Приложение І на Конвенцията).

Чл. 93, ал. 1 от ЗООС предвижда необходимостта от извършване на ОВОС да се преценява за:

1. 
   инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2 (на ЗООС);
   
2. 
   всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;
   
3. 
   всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 1 към този закон и Приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;
   
4. 
   инвестиционни предложения съгласно Приложение № 1 на ЗООС, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години;
   

Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения:

• 
  засягащи резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на Закона за защитените територии;
  
• 
  засягащи територия, контролирана от две или повече регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ);
  
• 
  за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави;
  
• 
  които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет;
  
• 
  за сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.
  

Съгласно изискванията на чл. 122а, ал. 5 от ЗООС и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, ИАОС и съответната община по местонахождение на инсталацията, за която е подадено заявление за издаване на комплексно разрешително (КР), оповестяват и осигуряват в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението. В съответствие с чл. 7, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни обявлението за процедурата и условията за достъп до заявлението за издаване на КР се публикува в един национален ежедневник, в един местен вестник и на страницата на ИАОС в Интернет. Обявлението съдържа следната информация: 1. обстоятелството, че решението е предмет на консултации с други държави членки, когато е приложимо; 2. оператора на инсталацията; 3. вида на възможното решение – за изграждане и/или експлоатация на инсталация, или за изменение на комплексно разрешително; 4. дейността , която се извършва или ще се извършва в инсталацията; 5. компетентния орган за вземането на решение; 6. органите, от които може да бъде получена информация, както и срока, мястото за получаването й; 7. органите , до които могат да се подават забележки, разясненията и възраженията на заинтересуваните лица, както и срока и мястото за подаването им; 8. посочване на времето и мястото или средствата, чрез които съответната информация ще се предостави.

В съответствие с чл. 123б, ал. 1, т. 2 от ЗООС в техническата оценка към КР се включват резултатите от консултациите със заинтересованите лица, проведени преди вземане на решението, и обясненията за начина, по който са взети предвид.

Съгласно изискванията на чл. 115, ал. 1 и 2 и чл. 116б, ал. 2 от ЗООС и чл. 1, ал. 2, т. 4 от Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, ИАОС и съответната община по местонахождение на предприятието/съоръжението с висок рисков потенциал, за което е подадено заявление за издаване на решение за одобряване на доклад за безопасност по чл. 116, ал. 1 от ЗООС/актуализиран доклад за безопасност по чл. 116ж, ал. 4 от ЗООС, оповестяват и осигуряват в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението и документите по чл. 112, ал. 3, т. 1 – 3 от ЗООС. В Приложение № 6 към чл. 16, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях е определено съдържанието на обявата за открит обществен достъп (Образец № 1 – за ИАОС и Образец № 2 за общината). В едномесечния срок на обществения достъп по чл. 115, ал. 1 и 2 от ЗООС представителите на засегнатата общественост могат да представят писмени становища, коментари и предложения по документацията. Кметът на съответната община изпраща по служебен път на изпълнителния директор на ИАОС резултатите от проведения обществен достъп, в т.ч. информация за начина на осигуряването му. При изготвяне на решение по чл. 116 от ЗООС, изпълнителният директор на ИАОС взема предвид становищата по документацията, получени при обществения достъп в съответствие с чл. 115, ал. 7 от ЗООС.

В съответствие с чл. 116б, ал. 2 от ЗООС, изпълнителният директор на ИАОС оповестява всяко решение по чл. 116, ал. 1 от ЗООС в 14-дневен срок от издаването му чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата на агенцията и/или по друг подходящ начин.

В съответствие с чл. 116д, ал. 1 от ЗООС, операторите на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал и кметовете на засегнатите общини предоставят редовно на засегнатата общественост ясна и разбираема информация относно аварийното планиране за тези предприятия/съоръжения и необходимите мерки и поведение при възникване на голяма авария. Обхватът, съдържанието и начинът на предоставяне на информацията по чл. 116д, ал. 1 и 2 от ЗООС са определени в чл. 20 и 21 на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях.

Съгласно чл. 111, ал. 1, т.6 от ЗООС, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице води публичен електронен регистър на предприятията и съоръженията с нисък и висок рисков потенциал. Формата и съдържанието на регистъра са определени в чл. 15 на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях. Съгласно § 4 от преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, до създаването и внедряването на регистъра, информацията в него се поддържа като база данни на интернет страниците на МОСВ и РИОСВ. (Забележка: към настоящия момент се разработва регистъра като се очаква от средата на 2017 г. да бъде въведен).

По подточки (b) – (g):

Член 6, ал. 2 – 7 от Конвенцията са транспонирани чрез разпоредбите на:

1. Членове 95, 97 и 98 от ЗООС.

Възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:

• 
  специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;
  
• 
  характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;
  
• 
  значимостта на предполагаемите въздействия;
  
• 
  заданието за обхват и съдържание на ОВОС;
  
• 
  границите на проучването във връзка с ОВОС;
  
• 
  алтернативите за инвестиционни предложения;
  
• 
  засегнатата общественост - интереси и мнения;
  
• 
  източниците на информация;
  
• 
  методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;
  
• 
  мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.
  

За организиране на общественото обсъждане възложителят внася писмено искане до определените от компетентния орган (МОСВ/РИОСВ) органи, с предложение за място, дата и час на срещата/срещите за обществено обсъждане, мястото за обществен достъп до документацията и за изразяване на становища, като датата на първата среща е до 60 дни от датата на внасяне на искането. Към писменото искане се прилага по един екземпляр на доклада за ОВОС с всички приложения към него на всеки един от определените органи. Определените органи потвърждават писмено предложението в срок до 7 дни от внасяне на искането или правят друго предложение за същия 60-дневен срок, като при непроизнасяне на органите в 7-дневния срок се смята, че предложението на възложителя е прието.

В обсъждането могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.

Възложителят на предложението уведомява лицата за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.

Възложителят на предложението и компетентните органи осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането.

Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.

2. Членове 4, 6, 9, 10, 16 и 17 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи – МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение, като внася уведомление. Едновременно с това, възложителят уведомява и засегнатото население – чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Информацията задължително следва да включва:

1. 
   Данни за възложителя.
   
2. 
   Резюме на предложението, в т.ч. описание на основните процеси, капацитет, обща използвана площ; посочва се дали е: за ново инвестиционно предложение и/или за разширение, или за изменение на производствената дейност, за необходимост от други свързани с основния предмет спомагателни или поддържащи дейности и др.
   
3. 
   Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение; необходимост от издаване на съгласувателни/разрешителни документи и компетентни органи.
   
4. 
   Местоположение на площадката.
   
5. 
   Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията.
   
6. 
   Емисии на вредни вещества във въздуха.
   
7. 
   Отпадъци, които се очаква да се генерират, и предвиждания за тяхното третиране.
   
8. 
   Отпадъчни води и начини за третирането им.
   
9. 
   Опасни химични вещества (ако е приложимо).
   

За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС възложителят внася писмено искане по образец, към което прилага и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение. За изясняване на обществения интерес възложителят и съответната община/район/кметство осигуряват обществен достъп до информация за инвестиционното предложение за най-малко 14 дни, като поставят съобщение на интернет страницата си (ако има такава) и на общественодостъпно място за достъпа до информацията и за изразяване на становища от заинтересувани лица. В срок до 3 дни след изтичането на този срок резултатите от обществения достъп се изпращат на съответния компетентен орган. Информацията следва да съдържа:

1. 
   Информация за контакт с възложителя.
   
2. 
   Характеристики на инвестиционното предложение: резюме, доказване на необходимостта от инвестиционното предложение; връзка с други дейности и кумулиране с други предложения; разгледани алтернативи; описание на основните процеси; съптъстваща инфраструктура; програма и методи за строителство; природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията; отпадъци, които се очаква да се генерират; мерки за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда; необходимост от други разрешителни; замърсяване и дискомфорт на околната среда; риск от аварии и инциденти.
   
3. 
   Местоположение на инвестиционното предложение.
   
4. 
   Характеристики на потенциалното въздействие: по засегнати компоненти на околната среда и фактори на въздействие; вид и обхват на въздействието; вероятност на поява, продължителност, честота и обратимост; мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве; трансграничен характер на въздействията.
   

• 
  обявяване в средствата за масово осведомяване;
  
• 
  изпращане на съобщения до местните власти;
  
• 
  изготвяне и разпространение на проспект или брошура с кратка информация за инвестиционното предложение;
  
• 
  разпространяване на писма или въпросници до заинтересувани организации или лица, живеещи в непосредствена близост, с молба за информация и коментар по инвестиционното предложение;
  
• 
  поставяне на информационни табла или постери;
  
• 
  организиране на експертни или обществени групи по обхвата на оценката;
  
• 
  организиране на срещи със засегнатото население.
  

Възложителят задължително провежда консултации по изработеното задание с компетентния орган по околна среда. Компетентният орган може да препоръча на възложителя да проведе консултации с други заинтересувани лица или органи.

Възложителят изготвя справка за извършените консултации и за мотивите за приетите и неприетите бележки и препоръки.

Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице определя и засегнатите общини, райони и/или кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС и приложенията към него.

Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането. Когато е представен и доклад за оценка на степента на въздействие, като приложение към доклада за ОВОС, който е оценен положително, се осигурява достъп и до доклада за оценка на степента на въздействие чрез интернет страницата на компетентния орган.

Общественото обсъждане на доклада за ОВОС се извършва в следния ред:

1. 
   Възложителят предоставя по един екземпляр от доклада за ОВОС с всички приложения към него на определените органи.
   
2. 
   Засегнатите общини, райони и/или кметства потвърждават писмено мястото, датата и часа за провеждане на среща/срещи за обществено обсъждане, мястото и времето за обществен достъп до доклада за ОВОС и приложенията към него, както и мястото за предоставяне на писмени становища; възложителят ги обявява в средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата/срещите за общественото обсъждане; обявата се изготвя по образец.
   
3. 
   От засегнатите общини/райони/кметства се осигурява уведомяване по подходящ начин на населението за предстоящото обществено обсъждане, включително чрез поставяне на обява на общественодостъпно място в сградата на общината/района/кметството, за което се съставя протокол, копие от който се предоставя на компетентния орган.
   
4. 
   Възложителят уведомява писмено компетентния орган за мястото, датата и часа за провеждане на срещата/срещите за общественото обсъждане и представя доказателства за изпълнението по т. 2 в срок най-малко 30 дни преди срещата/срещите за обществено обсъждане.
   
5. 
   По своя преценка възложителят може да уведоми писмено и други специализирани лица, органи и организации за срещата/ срещите за обществено обсъждане.
   
6. 
   Срещата/срещите за общественото обсъждане се ръководи от възложителя или от упълномощено от него лице, които запознават присъстващите накратко с инвестиционното предложение.
   
7. 
   Възложителят осигурява присъствието на ръководителя и на представители на колектива от независими експерти на срещата/срещите, като те запознават присъстващите накратко с резултатите от извършената ОВОС, като използват и карти, схеми и др. нагледни материали; в случаите на приложен доклад за оценка на степента на въздействие към доклада за ОВОС възложителят осигурява присъствие и на представители на колектива, изготвили оценката засъвместимост, които запознават също накратко присъстващите с резултатите от извършената от тях оценка.
   
8. 
   За общественото обсъждане се води протокол от длъжностно лице, определено от кмета на общината (района, кметството), на чиято територия се провежда срещата. Протоколът се подписва от възложителя и от протоколчика и към него се прилагат писмените становища, предоставени предварително или по време на обсъждането.
   
9. 
   В срок 10 дни след срещата/последната среща за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган и на съответните общини/райони/кметства писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане.
   
10. 
    Съответните общини/райони/кметства осигуряват за срок 7 дни на интернет страницата си и/или по друг подходящ начин обществен достъп до становището на заинтересуваните лица или организации и на вносителите на предложения, препоръки, мнения и възражения в резултат от общественото обсъждане, за което предоставят информация на компетентния орган.
    

Чл. 6, ал. 8 от Конвенцията е транспонирана чрез разпоредбите на:

1. Чл. 99 от ЗООС -

компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

2. Чл. 18 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2 от ЗООС.

По подточкa (i):

Чл. 6, ал. 9 от Конвенцията е транспонирана чрез разпоредбата на

чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС, съгласно която в срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин.

Чл. 6, ал. 10 от Конвенцията е транспонирана чрез разпоредбите на чл. 93 от ЗООС. Правилата за участие на обществеността в процеса на вземане на решение по ОВОС се прилагат и в случаите на разширение или изменение на инвестиционни предложения, в рамките на процедура по оценка необходимостта от извършване на ОВОС.