ЛАТВИЯ Законодателството на Латвия — по-специално Законът за латвийската банка — не изпълнява изцяло

Законодателството на Латвия — по-специално Законът за латвийската банка — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Несъответствията засягат по-конкретно независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране, както и интеграцията на централната банка към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото по отношение на задачите на ЕСЦБ, предвидени в член 127, параграф 2 от ДФЕС и член 3 от Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ. Освен това все още съществуват недостатъци в областта на независимостта на централната банка и задачите на ЕСЦБ .

Средният темп на инфлацията за 12 месеца в Латвия бе под референтната стойност към момента на последната оценка на конвергенцията през 2010 г. Средният темп на инфлацията в Латвия през 12-месечния период преди март 2012 г. е бил 4,1 %, т.е. над референтната стойност от 3,1 %. Очаква се през следващите месеци тя да спадне под референтното равнище.

След като годишната инфлация според ХИПЦ достигна най-висока стойност в размер 15,3 % през 2008 г., значителната промяна в номиналния размер на заплатите, както и корекцията в цените на вноса доведоха до отрицателна стойност на общата инфлация в периода между октомври 2009 г. и ноември 2010 г. С навлизането в нова фаза на цикъла и формиралия се ценови шок на световните стокови пазари, средната инфлация нарасна от -1,2 % през 2010 г. до 4,2 % през 2011 г., като за това способства и увеличението на косвените данъци. През март 2012 г. годишната инфлация достигна по-умерени равнища от 3,2 % вследствие на намаленото въздействие на временните фактори.

Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. очаква се средното за 2012 г. равнище на инфлацията според ХИПЦ да спадне до 2,6 % на фона на бавното икономическото възстановяване и отслабващия ефект от промените на косвените данъци през 2011 г. В контекста на сравнително слабото вътрешно търсене през 2013 г. се предвижда допълнителен спад до средно равнище от 2,1 %. Равнището на цените в Латвия (близо 70 % от средното равнище за еврозоната за 2010 г.) предполага наличието на потенциал за допълнително сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.

Латвия не изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на Латвия към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 7 юли 2009 г.)¹³. Съветът отправи препоръка към Латвия да коригира прекомерния дефицит до 2012 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на Латвия достигна 8,2 % от БВП през 2010 г., но намаля до 3,5 % от БВП през 2011 г. в резултат на съществените усилия за консолидация. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. съотношението на дефицита към БВП ще достигне по-умерено равнище от 2,1 % както през 2012 г., така и през 2013 г. при допускане, че няма да има промяна в провежданата политика. Съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП намаля до 42,6 % през 2011 г., но се предвижда да се повиши до 44,7 % от БВП до края на 2013 г.

Латвийският лат участва във валутния механизъм II от 2 май 2005 г., т.е. от повече от седем години към момента на приемане на настоящия доклад. При включването си във валутния механизъм властите едностранно се задължиха да поддържат обменния курс на лата в диапазона на колебание от ±1 % спрямо централния курс. През двегодишния период, предхождащ настоящата оценка, обменният курс на лата не се е отклонявал от централния курс с повече от ± 1% и не е бил подложен на сериозно напрежение, въпреки че латът се търгуваше най-често на нива близо до долната граница на едностранно приетия диапазон на отклонение. В началото на 2011 г и най-вече от края на 2011 г. обменният курс се придвижи към горната граница на диапазона, тъй като латвийското министерство на финансите извърши промяна в практиката за конвертиране на валута, като по този начин увеличи пазарното търсене на лата. Допълнителни показатели, като резервите в чуждестранна валута и движението на краткосрочните лихвени проценти не свидетелстват за натиск върху обменния курс. Последните плащания от МВФ и ЕС по програмата за финансова подкрепа бяха извършени съответно през август и октомври 2010 г. През юни 2011 г. Латвия успешно се завърна на международния пазар на облигации, като това бе последвано от друго значимо емитиране през февруари 2012 г., което бе сигнал за добър достъп до пазара.

Средният дългосрочен лихвен процент в Латвия през едногодишния период до март 2012 г. беше 5,8 %, което съвпада с референтната стойност от 5,8 %. При оценката на конвергенцията за 2010 г. средният дългосрочен лихвен процент в Латвия бе на равнището на референтната стойност, но отбеляза рязък спад — от почти 13 % в началото на 2010 г. до ниво, по-ниско от 6 % до края на 2011 г. Разликата на дългосрочните лихви в Латвия спрямо служещите за сравнение дългосрочни облигации в еврозоната до голяма степен намаля през 2010 г., тъй като се възвърна доверието във фиксирания валутен курс, фискалната консолидация доведе до резултати, а конвертирането на фондовете от програмата за подпомагане увеличи ликвидността на лата. Министерството на финансите се върна на вътрешния пазар на десетгодишните облигации с няколко по-малки емисии през първата половина на 2011 г., а доходността по тези облигации бе доста устойчива спрямо сътресенията на международните финансови на пазара в края на 2011 г.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. През 2008 — 2009 г. тенденцията в развитието на външния баланс обърна посоката си, като от големи дефицити през годините на икономически растеж стигна до излишък от около 11 % от БВП през 2009 г., който намаля до 4,9 % от БВП през 2010 г. и 0,9% от БВП през 2011 г. Най-важните водещи фактори в развитието на външния баланс бяха два — търговският дефицит и салдото по приходите. По финансовата сметка балансът на ПЧИ постепенно се подобри от 2009 г. нататък, но изплащането на нетното външно финансиране на банковия сектор продължи дори през 2011 г. Програмата на ЕС/МВФ за подпомагане на платежния баланс, от която Латвия се възползва от края на 2008 г., приключи успешно през януари 2012 г. Заемът на Латвия по програмата бе само около 4,5 млрд. eвро от общо 7,5 млрд. евро, които бяха на разположение по програмата. Поради придобитата увереност в провежданите политики, както и възстановения достъп до пазара, Латвия не поиска последваща програма.

Латвийската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на връзките в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Латвия въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, съответстват до голяма степен на средното равнище за държавите членки от еврозоната. Постигнатата интеграция на вътрешния финансов сектор към финансовата система на ЕС е значителна, благодарение главно на големия дял на чуждестранната собственост в банковата система.

С оглед на оценката относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че Латвия не изпълнява условията за приемане на еврото.

Законодателството на Литва е съвместимо с ДФЕС и Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ, с изключение на несъответствие, свързано с независимостта на централната банка: член 14, параграф 4 от Закона за Държавната служба за одит трябва да бъде приведен изцяло в съответствие с член 27.1 от Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ.

При всяка от оценките на конвергенцията, провеждани от 2006 г. насам, средната инфлация за 12 месеца в Литва е по-висока от референтната стойност. Средният темп на инфлацията в Литва през 12-месечния период преди март 2012 г. бе 4,2 %, т.е. над референтната стойност от 3,1 %. Очаква се през следващите месеци тя да се доближи до референтното равнище.

Годишната инфлация според ХИПЦ достигна най-висока стойност в размер над 12 % в средата на 2008 г., а след това бързо намаля през 2009 г., когато икономиката навлезе в рецесия. След незначителен в сравнение с предходната година спад в равнището на цените в началото на 2010 г. годишната инфлация нарасна постепенно до около 5 % през май 2011 г., главно в резултат на същественото увеличение на цените на стоките. След това бавно намаля до под 4% в края на 2011 г., което до голяма степен се дължи на по-ниска инфлация при хранителните стоки. В началото на 2012 г. годишната инфлация до голяма степен се стабилизира.

Очаква се инфлацията да намалее до около 3 % през 2012 г. и 2013 г. според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г., което отразява по-слабия темп на растеж на производството и нарастващото ниво на безработицата. Сравнително ниското равнище на цените в Литва (около 62 % от средното равнище за еврозоната през 2010 г.) предполага наличието на потенциал за допълнително сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.

Литва не изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на Литва към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 7 юли 2009 г.)¹⁴. През февруари 2010 г. Съветът отправи препоръка към Литва да коригира прекомерния дефицит до 2012 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет намаля от 7,2 % от БВП през 2010 г. на 5,5 % от БВП през 2011 г. благодарение на непрекъснатите усилия за фискална консолидация. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. съотношението на дефицита към БВП през 2012 г. би трябвало да възлиза на 3,2 % през 2012 г. на база на бюджета за 2012 г. и на 3 % от БВП през 2013 г. при допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Брутният държавен дълг се очаква да нарасне от 38,5 % от БВП през 2011 г. до малко под 41 % от БВП през 2013 г.

Литва се включи във валутния механизъм ІІ на 28 юни 2004 г. и участва в този механизъм вече почти осем години към момента на приемането на настоящия доклад. При включването във валутния механизъм властите едностранно се задължиха да поддържат действащия режим на валутен борд в рамките на механизма. Режимът на валутен борд продължава да бъде добре подплатен с официални резерви. Разликите в краткосрочните лихви в сравнение с еврозоната запазват равнище от под 50 базисни пункта от началото на 2011 г. През двегодишния период на оценката литасът нямаше отклонения от централния курс и не бе подложен на силно напрежение.

Средните дългосрочни лихвени проценти в Литва са били над референтната стойност към момента на последната оценка за конвергенцията през 2010 г. Средният дългосрочен лихвен процент през едногодишния период преди март 2012 г. е бил 5,2 %, което е под референтната стойност от 5,8 %. Дългосрочните лихвени проценти се запазиха на ниво от малко над 5 % от март 2010 г. до края на 2011 г., когато отбелязаха лек растеж. Дългосрочният лихвен процент, използван за целите на прегледа на конвергенцията, следва обаче да се тълкува с предпазливост, тъй като той отразява доходността на вторичния пазар само на една служеща за сравнение държавна облигация със сравнително кратък остатъчен срок до падежа от около 6 години, а литовският пазар е незначителен по размер.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс, както и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. След формиралия се значителен излишък през 2009 г. външното салдо на Литва се влошава отново през 2010 г. и 2011 г., което отразява влошаване на баланса по текущата сметка, докато излишъкът по капиталовата сметка продължи да се увеличава благодарение на по-добро усвояване на средствата от ЕС. В същото време през 2010 г. и 2011 г. Литва успя да привлече по-високи нетни потоци на преки чуждестранни инвестиции. Литовската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на създадените връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Литва въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, съответстват до голяма степен на средното равнище за държавите членки от еврозоната. Финансовият сектор на Литва е интегриран добре към финансовата система на ЕС, за което свидетелства и високият дял на банките с чуждестранна собственост.

С оглед на оценката на правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че Литва не изпълнява условията за приемане на еврото.

6. УНГАРИЯ

Действащото в момента законодателство на Унгария — по-специално Законът за Унгарската национална банка (УНБ) и преходните разпоредби на Конституцията на Унгария — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Несъответствията засягат по-конкретно независимостта на УНБ, забраната за парично финансиране, както и интеграцията на УНБ към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото по отношение на задачите на ЕСЦБ, предвидени в член 127, параграф 2 от ДФЕС и член 3 от Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ. Освен това в закона за УНБ са налице допълнителни несъответствия, свързани с независимостта на централната банка и с интеграцията на УНБ към ЕСЦБ. Проектите за законодателни актове, представени от правителството на 7 март 2012 г. за становище от страна на ЕЦБ, ще премахнат, в случай че бъдат приети, несъответствията, свързани с независимостта на централната банка.

При всяка от оценките на конвергенцията, извършени след присъeдиняването към ЕС, средната инфлация за 12 месеца в Унгария е била по-висока от референтната стойност. Средният темп на инфлация в Унгария през 12-месечния период преди март 2012 г. е бил 4,3 %, което е над референтната стойност от 3,1 %. Очаква се през следващите месеци тя да бъде значително над референтното равнище.

Годишната инфлация според ХИПЦ достигна най-висока стойност в размер над 6 % през януари 2010 г., като причина за това бе повишеното косвено данъчно облагане, прието през 2009 г., както и възстановяването на ниския обменен курс. На фона на значителни колебания, инфлацията на потребителските цени в общи линии следва низходяща тенденция, като спада до около 3 % през юли 2011 г. поради отслабването на инфлационните последици от еднократните мерки и повишаването на обменния курс. Годишната инфлация нарасна отново през втората половина на 2011 г. основно в резултат на повишаването на цените на енергията, отразяващи по-високите цени на стоките и по-ниския обменен курс. В началото на 2012 г. нова вълна от повишения на косвените данъци доведе до ново покачване на потребителските цени.

Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. се очаква инфлацията да нарасне до над 5 % през 2012 г., след което да намалее до малко под 4 % през 2013 г. в отговор главно на променящите се нива на инфлация, причинени от повишението на косвените данъци. Сравнително ниското равнище на цените в Унгария (около 62% от средното равнище за еврозоната за 2010 г.) предполага наличието на потенциал за допълнително сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.

Унгария не изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на Унгария към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 5 юли 2004 г.)¹⁵. През 2009 г. Съветът отправи препоръка към Унгария да коригира прекомерния дефицит до 2011 г. През януари 2012 г. Съветът установи, че Унгария не е предприела ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от 2009 г., тъй като спазената през 2011 г. референтна стойност от 3 % от БВП не се основава на структурна и устойчива корекция. През март 2012 г. Съветът отправи нова (пета поредна) препоръка към Унгария съгласно член 126, параграф 7 и въз основа на неизпълнението на коригирането, посочено в решението на Съвета от януари 2012 г., той частично спря средствата по Кохезионния фонд на ЕС за 2013 г. (възлизащи на около 0,5 млрд. евро). След дефицит в размер на 4,2 % от БВП през 2010 г., през 2011 г. салдото на консолидирания държавен бюджет отбеляза излишък в размер на 4,3 % от БВП поради провеждането на значими еднократни операции, без които дефицитът би превишил 5 % от БВП; структурното салдо според оценките през 2011 г. се е намирало в дефицит от над 4 % от БВП. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. съотношението на дефицита към БВП през 2012 г. ще възлиза на 2,5 % през 2012 г., както и на 2,9% през 2013 г. при допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Брутният държавен дълг се очаква да намалее от 80,6 % от БВП през 2011 г. до 78 % от БВП през 2013 г.

Унгарският форинт не участва във валутния механизъм ІІ. През февруари 2008 г. Унгария премина към режим на плаващ обменен курс, като се отказа от едностранното фиксиране на форинта спрямо еврото (с +/- 15 % диапазон на колебание). Обменния курс на форинта спрямо еврото бе изложен на големи колебания през последните години. След период на относителна стабилност между август 2009 г. и април 2010 г. в контекста на програмата на ЕС/МВФ за подпомагане на платежния баланс, форинтът рязко се обезцени през май 2010 г. и остана слаб през лятото на 2010 г. От септември 2010 г. до април 2011 г. форинтът следваше лека тенденция на поскъпване, след което до голяма степен се стабилизира за още три месеца. Нарастващото напрежение на финансовите пазари в еврозоната започна да влияе отрицателно и на валутните пазари в Централна и Източна Европа и на този фон през втората половина на 2011 г. форинтът се обезцени с около 12 % спрямо еврото, като причина за това бяха и някои спорни мерки, проведени в рамките на националната икономическата политика, като например възможността за изплащане на ипотечни заеми, деноминирани в чужда валута, по минали обменни курсове. Форинтът възстанови част от загубите в началото на 2012 г. на фона на по-голямата склонност към рискови операции на световните пазари и очакванията за скорошно постигане на споразумение за превантивна помощ в рамките на осигуряването на подкрепа на платежния баланс от страна на ЕС и МВФ. През двегодишния период на оценката курсът на форинта спрямо еврото се обезцени с 6,5 %.

При всяка от оценките на конвергенцията, извършени от присъединяването към ЕС насам, средните дългосрочни лихвени проценти в Унгария бяха над референтната стойност като отражение на високите рискови премии, дължащи се на смятаните за слаби макроикономически показатели. Средният дългосрочен лихвен процент през едногодишния период преди март 2012 г. е бил 8,0%, което е значително над референтната стойност от 5,8 %. Между септември 2009 г. и септември 2011 г. дългосрочните лихвени проценти предимно се колебаеха между равнища от 6,5 % и 8 %. След това те следваха рязка тенденция на нарастване, като преминаха равнището от 9 % през януари 2012 г., тъй като редица спорни мерки, приети от унгарските власти, предизвикаха опасенията на инвеститорите относно финансовата стабилност на национално равнище.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс, както и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. След като през 2009 г. стигна до излишък, външното салдо Унгария се подобри още през 2010 и 2011 г. Причина за продължилата корекция в тенденцията на развитие бе спадът във вътрешното търсене, забавянето на растежа на вноса в комбинация с устойчивото развитие на износа, както и по-доброто усвояване на средствата от ЕС. Нетните потоци на преки чуждестранни инвестиции се запазиха на относително ниски нива през 2010 г., преди окончателно да спрат през 2011 г., тъй като по-големите преки инвестиции на местни лица в чужбина компенсираха увеличаването на преките чуждестранни инвестиции в Унгария. Срокът на действие на механизма за финансова подкрепа на платежния баланс, предоставен на Унгария от ЕС и МВФ през 2008 г., изтече през 2010 г., като след средата на 2009 г. не бяха извършени никакви плащания от предварително определените финансови средства. През ноември 2011 г.Унгария обаче поиска превантивна помощ в рамките на осигуряването на подкрепа на платежния баланс от ЕС и МВФ поради влошеното положение на финансовия пазар. До крайния срок за изготвянето на доклада не бе постигнато съгласие относно възможността за програма за финансово подпомагане. В съответствие със заключението от доклада за механизма за предупреждение от февруари 2012 г. Унгария бе предмет на задълбочен преглед в контекста на процедурата при макроикономически дисбаланси.

Унгарската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на създадените силни връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Унгария въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, са под средното равнище за държавите членки от еврозоната. Тя се представя особено слабо що се отнася до законодателната и регулаторна рамка, която е сложна и нестабилна поради честите и понякога извършвани ad-hoc промени. Финансовият сектор на Унгария е интегриран добре към финансовата система на ЕС, за което свидетелства и същественият дял на банките с чуждестранна собственост.

С оглед на оценката относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че Унгария не изпълнява условията за приемане на еврото.

Законодателството на Полша — по-специално Законът за Полската народна банка (ПНБ) и Конституцията на Република Полша — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Несъответствията засягат независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране, както и интеграцията на централната банка към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото. В допълнение Законът за ПНБ също съдържа някои несъответствия, свързани с независимостта на централната банка и интеграцията на ПНБ към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото.

При последната оценка на конвергенцията през 2010 г. средната инфлация за 12 месеца в Полша превишаваше референтната стойност. Средният темп на инфлацията в Полша през 12-месечния период до март 2012 г. беше 4,0 %, което над референтната стойност от 3,1 % и е вероятно да се запази над тази стойност и през следващите месеци.

Годишната инфлация според ХИПЦ намаля постепенно от 4,5 % до под 2 % между средата на 2009 г. и средата на 2010 г., което свидетелства най-вече за по-слабо увеличение на цените на храните и услугите. След това инфлацията започна да отново да нараства в резултат на повишаващите се цени на стоките и увеличената ставка на ДДС в сила от януари 2011 г. Въпреки временния спад в равнището на инфлацията между май и септември 2011 г., дължащ се до голяма степен на благоприятното развитие на цените на непреработените хранителни продукти, значителното отслабване на обменния курс в края на 2011 г. предизвика покачване на годишната инфлация обратно до равнището от 4,5 % през декември 2011 г. Годишната инфлация намаля до известна степен в началото на 2012 г. основно поради благоприятните базови ефекти.

Съгласно прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. се очаква инфлацията да намалее до 3,7 % през 2012 г. и 2,9 % през 2013 г., тъй като инфлационният ефект от еднократните мерки, въведени през 2011 г., би трябвало до голяма степен да отпадне, като същевременно е вероятно ръстът на производството да спадне. Сравнително ниското равнище на цените в Полша (близо 60 % от средното равнище за еврозоната за 2010 г.) предполага наличието на потенциал за допълнително сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.