Полша не изпълнява критерия за ценова стабилност

По отношение на Полша към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 7 юли 2009 г.)¹⁶. Съветът отправи препоръка към Полша да коригира прекомерния дефицит до 2012 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет в Полша е намалял от 7,8 % от БВП през 2010 г. до 5,1 % от БВП през 2011 г. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. съотношението на дефицита към БВП би трябвало да възлиза на 3,0 % през 2012 г. и на 2,5% през 2013 г. при допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Въпреки високия среден ръст на реалния БВП брутният държавен дълг се увеличи до 56,3 % от БВП през 2011 г., но се предвижда той да спадне до под 54 % от БВП през 2013 г.

Полската злота не участва във валутния механизъм ІІ. От април 2000 г. Полша прилага режим на плаващ обменен курс. Обменният курс на злотата спрямо еврото наскоро отбеляза сравнително високи колебания. От началото на 2010 г. до средата на 2011 г. обменният курс на злотата се колебаеше предимно в широки граници на нива между 3,85 и 4,15 PLN/EUR. През август 2011 г. нарастващото напрежение на финансовите пазари в еврозоната започна да оказва отрицателно влияние върху валутните пазари в Централна и Източна Европа. В резултат на това между юли и декември 2011 г злотата се обезцени с около 11 % спрямо еврото. В началото на 2012 г. обменният курс на злотата спрямо еврото частично възстанови предишните загуби. През двегодишния период на оценката курсът на злотата спрямо еврото се обезцени с 6,1 %.

Средните дългосрочни лихвени проценти в Полша са над референтната стойност в момента на последната оценка за конвергенцията през 2010 г. Средният дългосрочен лихвен процент през едногодишния период до март 2012 г. беше 5,8 %, което съвпада с референтната стойност от 5,8 %. Дългосрочните лихвени проценти намаляха от над 6 % в началото на 2010 г. до под 5,5 % през септември 2010 г в отговор на значителния спад на инфлацията на национално равнище. До началото на 2011 г. те се върнаха до нива от над 6 % на фона на постепенно провеждане на по-рестриктивна парична политика. Дългосрочните лихвени проценти спаднаха отново до под 6 % до средата на 2011 г., а в началото на 2012 г. — до под 5,5 %, благодарение на по-положителната нагласа на инвеститорите към страната.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс, както и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. Въпреки дефицита, външният баланс на Полша значително се подобри през 2009 г. Независимо от настъпилото известно влошаване през 2010 г. поради високия дефицит по текущата сметка, той отново се подобри през 2011 г., тъй като бързо нарастващият излишък по капиталовата сметка благодарение на по-доброто усвояване на средствата от ЕС компенсира по-нататъшното влошаване на салдото по текущата сметка. Нетните потоци на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) намаляха значително през 2010 г., главно в резултат на по-ниските преки инвестиции в Полша, но се увеличиха отново през 2011 г., когато на тях се дължеше около 40 % от дефицита по текущата сметка. Полската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на създадените връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Полша въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, са под средното за държавите членки от еврозоната. Финансовият сектор на Полша е интегриран добре към финансовата система на ЕС, за което свидетелства и високият дял на банките с чуждестранна собственост.

С оглед на оценката относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че Полша не изпълнява условията за приемане на еврото.

8. РУМЪНИЯ

Законодателството на Румъния — по-специално Законът за Румънската национална банка (РНБ) — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Несъответствията засягат независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране, както и интеграцията на централната банка към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото. В допълнение, Законът за РНБ също съдържа някои несъответствия, свързани с независимостта на централната банка и интеграцията на РНБ към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото.

При всяка от оценките на конвергенцията, провеждани от присъединяването към ЕС през 2007 г. насам, средната инфлация за 12 месеца в Румъния е била над референтната стойност. Средният темп на инфлацията в Румъния през 12-месечния период преди март 2012 г. е бил 4,6 %, значително над референтната стойност от 3,1 %. Очаква се през следващите месеци тя да се доближи до референтното равнище.

През последните години в Румъния се наблюдаваха колебания по отношение на инфлацията, както и високи темпове на инфлация за продължителни периоди. През 2009 г. високите нива на годишната инфлация се задържаха независимо от резкия спад на икономиката на фона на увеличенията на акцизите и постоянно високата инфлация в сферата на услугите. Инфлацията рязко се повиши през втората половина на 2010 г. поради увеличението на стандартната ставка на ДДС с 5 процентни пункта. През втората половина на 2011 г. инфлацията рязко намаля, като достигна средна стойност от 3,8 %. Причина за това е, inter alia, базовият ефект, свързан с ДДС, както и намаляването на цените на хранителните продукти поради изключително добрата селскостопанска реколта.

Очаква се през 2012 г. и 2013 г. инфлацията да се задържи ниска спрямо последните години като следствие от слабото вътрешно търсене и допусканията за умерено покачване на административно регулираните цени. Въз основа на това прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г е за годишна инфлация според ХИПЦ от 3,1 % през 2012 г. и 3,4% през 2013 г. Относително ниското равнище на цените в Румъния (около 56 % от средното равнище за еврозоната за 2010 г.) предполага значителен потенциал за допълнително сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.

Румъния не изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на Румъния към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 7 юли 2009 г.)¹⁷. През февруари 2010 г. Съветът отправи препоръка към Румъния да коригира прекомерния дефицит до 2012 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет в Румъния отбеляза най-висока стойност в размер 9,0 % от БВП през 2009 г., но намаля до 6,8 % и 5,2 % от БВП съответно през 2010 г. и 2011 г. благодарение на усилията за фискална консолидация. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г., която се основава на допускането, че няма да има промяна в провежданата политика, съотношението на дефицита към БВП ще бъде 2,8 % през 2012 г. и 2,2 % през 2013 г., докато консолидираният държавен дълг се очаква да се стабилизира в размер 34,6 % от БВП през 2012 г. и 2013 г.

Румънската лея не участва във валутния механизъм ІІ. Румъния прилага режим на плаващ обменен курс. Номиналният обменен курс на леята спрямо еврото варираше в широк диапазон в годините преди настъпването на кризата През есента на 2008 г. леята бе подложена на силен натиск към обезценяване поради изострянето на световната финансова криза и големите макроикономически неравновесия на национално равнище. Разликата в краткосрочните лихвени проценти в сравнение с еврозоната започна да се увеличава поради последващата липса на ликвидност, която предизвика покачване на краткосрочните лихвени проценти в страната. След постигнатото в началото на 2009 г споразумение за предоставяне на Румъния на съгласуван пакет от международна финансова подкрепа, натискът върху финансовия пазар намаля и леята до голяма степен се стабилизира спрямо еврото на нива, които се запазиха и занапред през по-голямата част от периода от 2009 г. до 2011 г. Обменният курс на леята спрямо еврото спадна по време на кратките периоди на по-слаба склонност към поемане на риск на световните пазари, включително през втората половина на 2011 г. В началото на 2012 г. курсът се задържа на умерено по-ниско ниво отколкото средното равнище през периода 2009—2011 г. През двегодишния период на оценката курсът на леята спрямо еврото се обезцени с 6,4 %.

При всяка от оценките на конвергенцията, провеждани от присъединяването към ЕС насам, средните дългосрочни лихвени проценти в Румъния са над референтната стойност. Средният дългосрочен лихвен процент в Румъния през едногодишния период до март 2012 г. беше 7,3 %, което е над референтната стойност от 5,8 %. Разликата спрямо еврозоната достигна най-високата си стойност в разгара на световната финансова криза в средата на 2009 г. Дългосрочните лихвени проценти в Румъния спаднаха рязко в края на 2009 г. и се запазиха на ниво от малко над 7 % за по-голямата част от периода 2010—2011 г., преди да спаднат още в началото на 2012 г. Този спад отразява, inter alia, тенденцията за намаляване в очакванията за развитието на междубанковите лихвени проценти, както и стабилното търсене на държавни облигации на фона на усилията за фискална консолидация.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. Външното салдо на Румъния (т.е. общото салдо по текущата и капиталовата сметка) се подобри значително по време на световната финансова криза. Външният дефицит се понижи от максимално равнище от около 13% от БВП през 2007 г. до средно ниво от около 4% от БВП през периода 2009 г. — 2011 г. Намаляването на външния дефицит през последните три години свидетелства по-конкретно за значително по-нисък търговски дефицит при стоките, дължащ се на рязък спад във вноса на фона на силно ограниченото вътрешно търсене. Oт 2009 г. насам Румъния получава международна финансова помощ. През пролетта на 2011 г. след успешното приключване на първата програма за подпомагане на платежния баланс на Румъния бе предоставена програма за превантивна помощ от ЕС/МВФ (със срок до началото на 2013 г.) в размер на общо около 5 млрд. евро. До този момент не е отправено искане за финансиране по програмата. Натискът върху външното финансиране намаля значително през 2010—2011 г. поради рязкото подобрение на външния баланс, предоставената международна финансова подкрепа и възстановяването на интереса към рискови операции на световните пазари.

Румънската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на създадените връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Румъния въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, са слаби в сравнение с държавите членки от еврозоната. Постигнатата интеграция на вътрешния финансов сектор към финансовата система на ЕС е значителна, благодарение главно на големия дял на чуждестранната собственост на финансовите посредници¹⁸.

С оглед на оценката относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че Румъния не изпълнява условията за приемане на еврото.

Законодателството на Швеция — по-специално Законът за Шведската национална банка, Инструментът на правителството и Законът за политиката на обменния курс — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Налице са несъответствия и несъвършенства в областта на независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране, както и интеграцията на централната банка към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото.

При последната оценка на конвергенцията през 2010 г. средната инфлация за 12 месеца в Швеция бе над референтната стойност. Оттогава насам инфлацията намаля постепенно. Средният темп на инфлацията в Швеция през 12-месечния период до март 2012 г. е била 1,3 %, което е значително под референтната стойност от 3,1 %, и е вероятно да остане под нея и през следващите месеци.

След като достигна средна стойност от 3,4 % през 2008 г., през следващите години инфлацията според ХИПЦ бе под 2 % благодарение на силната крона и ниските разходи за труд за единица продукция, които задържаха инфлационния натиск. Временно инфлацията се повиши през втората половина на 2010 г. в резултат на по-високите цени на енергията, но се понижи отново през 2011 г. Средното равнище на инфлацията през 2011 г. бе 1,4 %.

Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. се предвижда инфлацията да остане умерена през 2012 г. и 2013 г., със средна стойност 1,1 % и 1,5 % съответно, тъй като се очаква слабото вътрешно търсене и големият свободен капацитет да ограничат инфлационния натиск от високите разходи за труд за единица продукция.

Швеция изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на Швеция няма решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. В навечерието на световната финансова криза публичните финанси на Швеция се намираха в силна позиция, като излишъкът на консолидирания бюджет бе в размер на 3,6% и 2,2% съответно през 2007 г. и 2008 г. За кратко по платежния баланс бе регистриран дефицит от 0,7% през 2009 г. С началото на икономическото възстановяване през 2010 г. салдото премина обратно в малък излишък в размер на 0,3%, като това ниво се запази и през 2011 г. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. по бюджетното салдо бе регистриран дефицит в размер на 0,3 % през 2012 г. преди отново да се отбележи излишък от 0,1 % през 2013 г. при допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Съотношението на брутния държавен дълг се задържа на ниво от 38,4 % от БВП през 2011 г. и се предвижда низходящата тенденция да продължи до достигане на равнище от 34,2 % от БВП през 2013 г.

Шведската крона не участва във валутния механизъм ІІ. Швеция прилага режим на плаващ обменен курс с целеви равнища на инфлацията от началото на 90-те години на ХХ век. Кроната се обезцени значително в разгара на финансовата криза през 2008 г., когато инвеститорите станаха по-резервирани към поемането на риск, но след това бързо се възстанови. Между март 2009 г. и февруари 2011 г кроната поскъпна с около 20% спрямо еврото. След известно отслабване през първата половина на 2011 г., курсът на кроната се стабилизира преди да се повиши в края на 2011 г. в резултат на нарасналото търсене на крони с цел ограничаване на риска, породено от доброто състояние на публичните финанси на страната. През двегодишния период на оценката курсът на кроната спрямо еврото се повиши със 7,7%.

Средният дългосрочен лихвен процент в Швеция през едногодишния период до март 2012 г. бе 2,2 %, значително под референтната стойност от 5,8 %. От присъединяването към ЕС през 1995 г. насам средните дългосрочни лихвени проценти са под референтната стойност. През последните години дългосрочните лихвени проценти в Швеция се придържаха много близо до най-ниските нива на доходност по дългосрочните ценни книжа в страните от ЕС.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. Външното салдо на Швеция беше с излишък от средата на 90-те години на ХХ век поради високия нетен износ на стоки, а в последно време и на услуги. Излишъкът по външното салдо нарасна от около 4 % от БВП в началото на това десетилетие до 7—8 % от 2004 г. насам. Шведската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на създадените силни връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Швеция въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, са значително над средното равнище за държавите членки от еврозоната, благодарение основно на високия дял на технологичните решения, иновациите, достъпа до интернет, висшето образование и качеството на публичните и частните институции. Интеграцията на вътрешния финансов сектор към финансовия сектор на ЕС е осъществена в значителна степен, като са създадени здрави връзки с другите държави от Северна Европа и с Балтийските републики. Като цяло финансовият сектор на Швеция е много добре развит и като размер, и като степен на усъвършенстване, и съответства на високото равнище на икономическо развитие. Цените на жилищата в Швеция обаче значително се увеличиха през последните години, като едва наскоро започнаха да се стабилизират. В съответствие със заключението от доклада за механизма за предупреждение от февруари 2012 г. Швеция бе предмет на задълбочен преглед в контекста на процедурата при макроикономически дисбаланси.