Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на

1. 
   За районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми, да бъдат изготвени и прилагани Програми за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.
   

Във връзка с установеното в периода 2007-2009 г. от МОСВ незадоволително състояние на Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от ЗЧАВ и с регистрираните превишения на нормите за нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ в 29 общини в страната, от началото на 2010 г. са предприети действия за спешно актуализиране на съществуващите програми и при необходимост за разработване на нови. На основата на представените общински програми, МОСВ е изготвило и представило на ЕК в началото на месец юни 2011 г. нотификационна документация с искане пред комисията за освобождаване от задължението за спазване на нормите за ФПЧ10 до 11.06.2011 г. за 23 общини в страната.

В Североизточен район през 2011 г. всички програми за подобряване качеството на въздуха и плановете за действие към тях са актуализирани и приети от общинските съвети на съответните общини и са залегнали в плановете за действие в разработените по чл.79 от ЗООС, Програми по околна среда.

Предвидените в общинските програми мерки за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух по отношение на основните сектори и източници на замърсяване с ФПЧ10 и в частност по отношение на двата ключови сектора – битово отопление и транспорт, са следните:

2. 
   Да се изготвят акваториални планове.
   

Според Закона за устройство на българското Черноморско крайбрежие към всички общи устройствени планове на общините по крайбрежието трябва да има и част за устройство на акваторията. Досега в България не е правено проучване за транспорта, пристанищата, рибарските стоянки и яхтени кейове, плажните ивици, зоните за аквакултури и спорт в акваториалните зони.

Бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в района, изисква промяна в процеса на интегрирано управление на бреговата зона според принципите на ИУКЗ и с акцент за адаптиране към климатичните промени, както и в подхода на проектирането на инженерните съоръжения и вземането на решения за защита на бреговете от наводнения и ерозии с участието на всички заинтересовани страни и на база резултатите от реализирани на територията на СИР проекти, свързани с принципите на ИУКЗ.

Във връзка с изграждането на надеждни съоръжения за защита от ерозионни и свлачищни процеси, внедряване на мониторингови системи за предпазване от наводнения и прилагане принципите на ИУКЗ, Черноморските общини в област Варна предвиждат изготвянето на предложения за:

- отразяване в регламентиращите нормативни документи на национално ниво на схема за разработване на Акваториални устройствени планове, чрез които да се осъществява планирано използване на морето (sea-use-planning) по съгласуван начин, връзка между ТУП и управлението на акваторията на Черно море и поддръжка на малки и големи пристанищни съоръжения на база добри практики в ЕС;

- включване в териториално-устройствените схеми на Румъния и България на надводните и подводни съоръжения за укрепване на бреговата ивица и осъществяване на брегоукрепителни дейности, в т.ч. и чрез ТГС.

3. 
   Да се развива електропроизводството при използване на възобновяеми енергийни източници.
   

Периодът 2010 – 2013 г. поставя началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика както на европейско, така и на национално ниво. Успешното изпълнение на националните цели до 2020 г. до голяма степен зависи от предпоставките и условията, които ще бъдат създадени през този първоначален период.

Основните приоритети на енергийната политика в приетата през м. юни 2011 г. Енергийна стратегия на страната до 2020 г. са увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност, които от гледна точка на енергийната сигурност и устойчивото развитие, са най-предпочитаният енергиен ресурс.

Увеличаването на дела на електроенергията, произведена от ВЕИ е свързано с намаляването на емисиите от парникови газове и намаляване на негативните последици от глобалните промени в климата, но използването на ВЕИ в страната като цяло все още е ограничено, въпреки предвидените със Закона за енергетиката преференции.

Предвид природните дадености на Североизточен район, интересът към използването на възобновяемите енергийни източници в района е голям. На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на поставените цели в Националната програма за реформи на Р България 2011-2015 г., в съответствие с целите на Стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната.

Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база на използване на ВЕИ. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ. В процес на изграждане са нови ветроенергийни паркове с очаквана мощност 309 MW в общините: Каварна – 222 MW, Шабла - 39 MW, Балчик - 40 MW и Провадия – 8 MW. Сключен е и договор по ОПРР, Операция 4.2. „Междурегионално сътрудничество” от Община Суворово за изпълнение на проект „Междурегионално сътрудничество и партньорство за развитие и приложение на ВЕИ между община Суворово (България) и област Бадахос (Испания)” с бюджет 263642 лева, като предстои да бъдат изградени два ветроенергийни парка и на територията на община Суворово.

СИР е на трето място в страната по произведена електрическа енергия от ВЕИ за 2010 г. с 613 325 хил.кВтч, което е 11% от общата ел. енергия от ВЕИ. Съществуват различни трудности по присъединяването на нови ВЕИ от Североизточна България към електропреносната мрежа, свързани не само с поемането от мрежовите оператори на огромните електрически товари, и в тази връзка е необходимо да се предприемат ускорени мерки от компетентните институции за: изграждане на инфраструктура - електропреносна мрежа и трафопостове за присъединяване на мощностите към НЕК; актуализиране в цялост или изменения за отделни по-големи територии/зони в действащите ОУП на общините, в съответствие със засиления инвеститорски интерес за строителство и изграждане на ветроенергийни и фотоволтаични паркове в отделни имоти, вкл. за разположените в близост до морето и в границите на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000, предвид изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти на страната ни.

По данни от Агенцията по енергийна ефективност районът е с подходящи природни условия и за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия, но такива все още не са инсталирани. Община Суворово е издала разрешения на три компании с интерес в изграждането на фотоволтаични паркове, тъй като според предварителните проучвания общината разполага с голям потенциал за построяването на такъв тип съоръжения за добиване на електроенергия от соларни панели. Фотоволтаичен парк с капацитет 5 МW ще бъде изграден и край община Тервел. Инвеститорът "Фотоволтаик Тервел 1" ЕООД, който през 2009 г. получи от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Сертификат за инвестиция - клас А, е дъщерно дружество на КИОТО Фотоволтаикс ГмбХ Австрия. В сътрудничество с Община Тервел, на общинска площ от около 300 дка ще бъдат изградени общо 25000 фотоволтаични панела с мощност от по 200 Wp всеки. Инвестицията във "Фотоволтаичен парк ТЕРВЕЛ 1" е за около 24 млн. евро и строителството ще даде работа на около 50 работника от района.

Територията на Североизточен район, особено област Варна, е богата и на геотермална енергия, но поради специфичния й ресурс, нейното приложение и използване е много по-ограничено в сравнение с използването на енергията от вятъра и слънчевата енергия за производство на електрическа енергия.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Североизточен район следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района през периода 2014-2020 г.

4. 
   Да се разширяват програмите за газифициране.
   

През територията на Североизточен район, паралелно на трасето на южната дъга на магистралния пръстен за доставка на природен газ за страната, преминават транзитните газопроводи, пренасящи природен газ за Гърция, Македония и Турция. Изградени са множество отклонения от магистралния газопровод, които снабдяват по-отдалечените от него населени места и промишлени зони. Продължава разширението на съществуващата инфраструктура в СИР с изграждане на 80 км газопровод високо налягане с номинален диаметър 300 мм от Добрич до Силистра, чийто максимален капацитет ще е 876 млн. м3/г. Планирано е проектът да бъде пуснат в експлоатация през 2012 г.

Газификацията на промишлени зони, както и на битовите абонати на територията на Североизточен район, е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Разчетите за газификация на страната предвиждат до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители, това ще е особено полезно за отоплението на градовете, в които няма централна топлофикация.

Газоразпределителната мрежа в област Варна се изгражда от юни 2004 година. Газопроводната мрежа във Варненска област е с високо налягане - 55 бара, с диаметър 700 мм. От предимствата на синьото гориво по данни от 2009 г. в град Варна се ползват 1174 домакинства и 103 обществено-административни и промишлени потребители, а изградената мрежа е 128,5 километра. Използването на природния газ във Варна намалява неколкократно енергийните разходи и осигурява по-добро качество на живот в градската среда, трайно опазване на околната среда в унисон с европейските стандарти за устойчиво развитие. Ефектът има значение и за курортните комплекси в близост до Варна заради екологичните параметри и многократното намаляване на вредните атмосферни емисии. През 2008 година в най-стария български курорт - „Св. Св. Константин и Елена“ започна присъединяване на потребители от туристическата сфера. Инвестиционната програма осигурява до 2013 година възможност за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 40000 битови и на 365 промишлени и обществено-административни потребители.

През територията на област Добрич преминава главният газопровод, свързващ Република България със страните от ОНД, както и две транзитни трасета за Турция, Гърция и Македония. Множество обществени сгради, промишлени предприятия и битови абонати са газифицирани в гр. Добрич, гр. Генерал Тошево и частично в с. Кардам. Отделна газоразпределителна система е изградена в община Каварна - гр. Каварна, чрез използване на локално находище на природен газ в местността "Зеленка" край Черноморското крайбрежие. Газоснабдяването и на други общини в областта - Тервел и Добричка ще се осъществи чрез проекта за газопровод от гр. Добрич към гр. Силистра. Община Балчик планира и е предприела действия за газифициране от компресорната станция край гр. Генерал Тошево.

През територията на област Търговище минава северният клон на националната газопроводна система, като в Търговище и Попово са изградени газоразпределителни станции за промишлено газоснабдяване. “Черноморска технологична компания” АД Варна е получила лиценз за изграждане на газоснабдителна мрежа за битови и обществени потребители в Търговище, а община Попово има участие в търговско дружество “Газоснабдяване-Попово” АД, което изгражда газоснабдителната мрежа в града. Предимствата на природния газ като енергиен източник са безспорни и това е една много добра възможност за развитието на двете общини. Близостта на трасето на магистралния газопровод прави възможно използването на природния газ и за другите общини от областта, след икономическа обосновка.

5. 
   Изграждането на нови ПСОВ и реконструкцията на съществуващите, да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10 000 екв. ж., ГПСОВ от 2000 екв. ж. до 10 000 екв. ж. в срокове съгласно Наредба № 6 (ДВ бр.97/2000 г.) и с изискване, където е необходимо, за по-строго пречистване на отпадъчните води с допълнително отстраняване на азот и фосфор.
   

Сключени са договори по проекти, свързани с инвестиции в инфраструктурата на питейните и отпадъчните води в общините Попово, Балчик, Варна, в т.ч. и агломерацията на к.к. „Златни пясъци”, Тервел.

На територията на Североизточен район се очертава положителна тенденция за нарастване броя на обслуженото население от ПСОВ. Според посочените в настоящия Годишен доклад за наблюдението на АДИ РПР СИР 2011-2013 г. данни, делът обслужено население от ПСОВ на територията на Североизточен район през 2010 г. е 63,3%. Въпреки незначителното му нарастване спрямо предходната година, този дял е с 15,7% по-висок от средния за страната /47,6%/ и нарежда СИР на второ място след Югозападен район – 71,4% обслужено население. Разпределението по области в СИР е следното: област Варна – 83,4%; област Добрич – 63,3%; област Търговище – 12,0%; област Шумен – 44,8%. В сравнение с 2009 г., делът на обслуженото население от ПСОВ бележи незначително увеличение за три от областите, с изключение на област Търговище, където този дял е сериозно увеличен – от 0,0 % през 2009 г. на 12,0% през 2010 г. (Източник: НСИ, 2010 г.)

Данните се отнасят за станциите, които пречистват отпадъчните води на населените места по поръчка на държавното управление (обществени услуги). Пречиствателните станции на предприятия, хотели и др., пречистващи битови отпадъчни води от населените места се отчитат отделно и делът на обслуженото от тях население е 0,7% за СИР, при среден дял за страната 0,1%.

По данни на НСИ заустените, в т.ч. третирани отпадни води в Североизточен район, имат обем от 91,14 млн.куб.м през 2009 г., от които 51,11 млн.куб.м. или 56 % са третирани. Общият дял на заустените третирани отпадни води в Североизточен района намалява, което се дължи на изграждане на канализационни мрежи в населени места без изградени съоръжения за третиране на отпадните води. Делът на третираните отпадни води в района е 69,3 % и е по-нисък от средния за България - 72,8%. Североизточен район по отношение пречистването на отпадните води е на пето място. Общият брой на пречиствателните станции в СИР през 2010 г. е 19 (област Варна – 11 бр., област Добрич - 6 бр., област Търговище – 1 бр., област Шумен – 1 бр.). През същата година са изградени още две пречиствателни станции, пред въвеждане в експлоатация в гр. Търговище и гр. Антоново.

Предоставените от РИОСВ във Варна и Шумен и от общините данни за нови и рехабилитирани ПСОВ в СИР през 2011 г. са следните: област Варна - 3 бр.; област Добрич – 0 бр.; област Търговище – 2 бр.; област Шумен –3 бр., или общо за СИР – 8 бр.

При реализиране на всички проекти за изграждане, разширяване, реконструиране или модернизиране на пречиствателни съоръжения за отпадни и питейни води в рамките на изпълнението на АДИ РПР СИР през остатъка от програмния период 2011-2013 г., е важно предвиждането на конкретни ангажименти за подобряване ефективността на съоръженията (с допълнителното изискване за засилване на контрола върху съдържанието на азот и фосфор) в съответствие с посочените в Мярка 5 от Становището на МОСВ № 7-3/2005 г. по екологичната оценка нормативни документи и в изпълнение на Директива на Съвета 2000/60/EC и Директива на Съвета 91/271/EEC, което ще способства за подобряване екологичното състояние на реките и крайбрежните морски води в Североизточен район.

6. 
   При проектиране и изграждане на канализационни системи да се отчита влиянието на туризма и нарастващия брой туристи през активния сезон.
   

Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват, Североизточен район продължава да заема едно от водещите места в развитието на туризма сред районите в страната. През 2011 г. СИР е на второ място след Югоизточен район по два показателя - приходи от нощувки и леглова база, като легловата база през 2011 г. е 29,18% и приходите от нощувки са 30,41%. Показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за Североизточен район са доста по-ниски в сравнение с изявени в туристическо отношение европейски ра­йони, което предполага значителни ресурси за преструктуриране и модернизиране на отрасъла от гледна точка на справяне с конкурентния натиск и осигуряване на устойчиво прогресивно развитие на туризма в района.

Посочената в Становището на МОСВ мярка се прилага при одобряване на инфраструктурни проекти за изграждане на канализационни системи от експертните съвети по устройство на територията при областите и общините в СИР.

Наблюдава се продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Предвид обаче, носещия капацитет на туризма, приноса му в развитието на първичния и други вторични икономически сектори и в регионалната БДС, е необходимо предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор.

7. 
   При реализация на мерките за преодоляването на "водните режими" да се даде приоритет на намаляване на водните загуби, разработка на водоспестяващи технологии и оборотно използване на водите.
   

Делът на населението с режим на водоснабдяване в СИР през 2010 г. е намалял чувствително спрямо предходната година от 5,4 % на 1,1% и е почти равен на националния - 1,0%. Областите Варна, Добрич и Шумен са с нулеви стойности, което означава че липсва режим на водоснабдяване в техните селища. Единствено в област Търговище все още има такъв режим за 8,8% от населението, но този процент е намалял значително спрямо 2009 г., когато населението на воден режим е било 25,1%.

Проблемите с водоснабдяването в населените места основно са свързани със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана и прекъсване на захранването се налага заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи.

В Североизточен район е изградена 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. Делът на населението в селища с обществена канализация в СИР е 72,1%, малко над националния показател – 70,6% и бележи незначително увеличение спрямо предходната година. В сравнение с останалите райони, СИР е на второ място след Югозападен – 85,5%. Разпределението на показателя в низходящ ред по области през 2010 г. е следното: област Варна – 84,8%, по-висок от показателя за СИР, в останалите три области делът на населението е по-нисък от средния показател за района - област Добрич 67,7%, област Шумен 59,7 % и област Търговище 51,6%. По данни от общините в СИР през 2011 г. разширената и реконструирана водоснабдителна и канализационна мрежа в км. е: област Варна – 24,13 км; област Добрич – 74,59 км; област Търговище – 29,32 км; област Шумен – 108,94 км., или общо за СИР – 236,98 км.

Количеството на доставената от общественото водоснабдяване и използвана за задоволяване нуждите на населението в страната, в т.ч. и в Североизточен район вода намалява с около 15% през последните пет години, но като цяло количеството добита вода е по-голямо в сравнение с други страни, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна. Основна причина за това е все още високият дял на загубите при транспорта на вода от постъпилите води във водопроводната мрежа в района, като с най–висок и растящ относителен дял на загубите на вода към 2009 г. са областите Шумен – 83,0% и Търговище – 81.0 %.

В този смисъл основните интервенции и действия са насочени към изграждане и разширяване на пречиствателните съоръжения за отпадни и питейни води, канализационните и водоснабдителни мрежи в съответствие с Директива на Съвета 2000/60/EC и Директива на Съвета 91/271/EEC. Завършени са проектите и са обновени ВиК мрежите във Варна, Шумен, Търговище, както и реконструкцията и рехабилитацията на ВиК мрежите в Балчик. Осигурено е финансиране на проекта за интегриран воден цикъл на Добрич.

8. 
   Да се изготвят и прилагат мерки за подобряване качеството на водите за къпане.
   

С членството на България в ЕС и поемането на конкретни ангажименти по отношение качеството на водите за къпане, степента на спазване на определените от ЕС задължителни стойности (т.е. минималните изисквания за качество) е нараснала от 80% на 96% за морските води за къпане, и от 52% на 92% - за вътрешните води. Въпреки тези завишени изисквания, през последните години зачестяват случаите на замърсяване на водите за къпане по Черноморското крайбрежие, като причините са заустващите в морето канализации и реки, предвид недостатъчен и неотговарящ на нарастващия курортно-туристически натиск капацитет на обслужващите курортните комплекси ПСОВ, както и нерегламентирано изхвърляните в морето нефтопродукти от плавателни съдове, които трудно могат да бъдат установени и съответно санкционирани. Това от своя страна ограничава устойчивото развитие на туристическия сектор в района.

В тази връзка Черноморските общини в СИР планират осъществяването на интегрирани действия за предприемане на адекватни мерки за подобряване качеството на морската вода в зоните, където няма пречиствателни станции и около големите пристанища, съобразени с европейската директива, според която България в срок до 2015 г. трябва да подобри трайно чистотата на крайбрежните води, в съответствие с препоръчителните и задължителните евростандарти.

9. 
   При избор и реализация на инвестиционни намерения в областта на управление на отпадъците да се отчитат програмните документи, имащи отношение към управление на отпадъците на национално ниво: Национална стратегия по околна среда, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма "Околна среда", Програми за прилагане на директиви на Европейския съюз.
   

Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района през 2009 г. са 27, като броят им се разпределя сравнително пропорционално между отделните области: Варна –9, Шумен - 6, Добрич – 7, Търговище – 5. Три от областите в района са с по-малък от средния за страната през 2009 г. относителен дял на населението, обслужено от системите за събиране и транспортиране на отпадъци - 87,8 %.: Добрич – 78.7 %, Шумен – 85.1 %, Търговище – 62.7%. Единствено населението в селищата на област Варна е обслужено на 100%.

В тази връзка е необходимо подобряване на системата за събиране и транспортиране на отпадъците на територията на областите Шумен, Добрич и Търговище, особено в селата, където неефективното й функциониране е причина за наличие на нерегламентирани сметища. Преминаването към обработка на отпадъците в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища в областите на СИР.

В изпълнение на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и сроковете, посочени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, считано от 19.07.2009 г. експлоатацията на депата за отпадъци, неотговарящи на нормативните изисквания в регионален план е преустановена. Издадени са 14 преустановителни заповеди за спиране на общинските депа, приемащи битови и строителни отпадъци.

Актуализирани са общинските програми по управление на дейностите по отпадъците, съобразно Закона за управление на отпадъците, подзаконовите нормативни актове по прилагането му, програмните документи по управление на отпадъците на национално ниво. Заложените мерки в плановете за действие по програмите за управление на отпадъците се изпълняват съгласно предвидените в тях срокове.

Изпълнение на мерките в рамките на операциите по ОПОС и перспективи за ефективно управление на отпадъците в Североизточен район са представени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., Приоритет 4, Специфична цел 4.1: „Развитие на екологична инфраструктура”.

10. 
    При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.
    

Генерираните строителни отпадъци се обезвреждат по съвместимост с битовите, на депа за неопасни отпадъци. Във връзка с интензивното строителство в регион Варна, обезвреждането на строителните отпадъци и изкопаните земни маси остава сериозен проблем, който намира частично решение с изпълнение на техническа рекултивация на нарушените терени.

През 2011 г от РИОСВ се отчита напредък в разрешаване на проблема с обезвреждането на опасните отпадъци чрез изграждане на съоръжения и оптимизиране на условията по транспортирането на опасните отпадъци, тъй като съхраняването им по места създава опасност от възникване на екологични прецеденти.

Следва да продължи и постепенното привеждане на техниката за събиране, транспортиране и обработване на отпадъците в съответствие със средното в ЕС инженерно-техническо ниво, като се насърчават ресурсоспестяващите технологии.

11. 
    Приоритетно да се изграждат регионалните съоръжения за третиране на отпадъци.
    

Както е посочено в информацията относно изпълнението на Мярка 9 от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР СИР 2007-2013 г. и в изпълнение на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци, съобрзано посочените в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците срокове, считано от 19.07.2009 г. е преустановена експлоатацията на депата за отпадъци, неотговарящи на нормативните изисквания на територията на СИР. Издадени са 14 преустановителни заповеди за спиране на общинските депа, приемащи битови и строителни отпадъци и се осъществява поетапната им рекултивация.

Съгласно европейските нормативи в Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО, общините трябва да постигнат 50 % рециклиране на битовата смет до 2020 г. Дотогава трябва да се постигне и 70 % рециклиране на строителните отпадъци, като целта е всяка от страните в Европейския съюз да сведе до минимум отпадъците си за депониране.

12. 
    Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.).
    

Обхванатите в организирана система населени места на територията, контролирана от РИОСВ Варна съставляват 86.4 % от общият им брой.

В района на РИОСВ Шумен са изградени и се експлоатират 3 регионални депа в Шумен, Търговище, Омуртаг и общинско депо гр. Антоново, които отговарят на изискванията на Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Всичките 15 общини, контолирани от РИОСВ Шумен притежават програми за управление на дейностите с отпадъци и ежегодно отчитат изпълнението им в РИОСВ. Проекти за рекултивация на депата за битови отпадъци, съгласувани с МОСВ, като част от изпълнението на програмите, имат общините Каспичан, Върбица, Смядово, Венец и Хитрино. Община Шумен реализира проект за изграждане на нова клетка на регионалното депо, която бе въведена в експлоатация през 2011 год. Общините Търговище и Попово съвместно участват с проект по ОПОС «Техническа помощ на инвестиционен проект за интегрирано управление и обезвреждане на отпадъците на община Търговище и община Попово». Общините Никола Козлево и Опака са включени към проекти за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците към регионални депа Добрич и Бяла, обл. Русе.

Мерки и перспективи по отношение на депата за отпадъци в Североизточен район са представени в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., Приоритет 4, Специфична цел 4.1: „Развитие на екологична инфраструктура”. При осъществяването на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие в СИР 2011-2013 г. ще продължи подкрепата на проекти за изграждането и оптимизирането на съществуващите съоръжения за съхранение и третиране на различните отпадъци, както и за оптимизиране на условията по тяхното събиране, транспортиране и съхранение по начин, който не създава опасност от възникване на екологични прецеденти.

13. 
    Инвестиционният процес, определен с регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциалните защитени зони предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и с режимите на управление на съществуващи защитени територии в района, съгласно Закона за защитените територии в района, заповедите за обявяване и плановете за управление.
    

Контролът и мониторингът по спазването на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии на територията на Североизточен район за опазване, в т.ч. и от възникването на пожари на ЗТ и влажните зони, попадащи в обхвата на миграционния път на птиците Виа Понтика, се реализира основно от РИОСВ-Варна и РИОСВ-Шумен и регионалните структури на МЗХ.

РИОСВ-Варна покрива богат на защитени територии регион в областите Варна и Добрич. На територията, контролирана от инспекцията, се намират общо 51 Защитени територии с обща площ 8862,2218 ха: 2 Резервата, 5 Поддържани резервата, 34 Защитени местности, 9 Природни забележителности и 1 Природен парк. В региона, контролиран от РИОСВ Шумен и обхващащ областите Шумен и Търговище има общо 28 Защитени територии: 1 Резерват, 3 Поддържани резервата, 1 Природен парк, 7 Природни забележителности и 16 Защитени местности.

На територията на района е постигнат сериозен напредък в отразяването на защитените територии в Картите на възстановената собственост (КВС) на съответните землища, проведени са комисии за отразяване в КВС на всички защитени територии.

Предвид разнообразните климатични, хидрологични, гео- и топографски условия, териториятата на Североизточен район е и с изключително богати на биоразнообразие защитени зони, включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 съгласно Директива 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания) и Директива 79/409/ЕС (за дивите птици). В контролирания от РИОСВ-Варна регион попадат 22 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания) и 15 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици). В контролирания от РИОСВ-Шумен регион попадат 16 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), както и 3 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици).

В изпълнението на посочената мярка в района се реализират дейности за защита на местообитанията на редки и застрашени видове.

14. 
    При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии и зони.
    

При изпълнението на приоритетите на АДИ РПР СИР, би следвало инвестиционните дейности, свързани с туризма и в частност с културния туризъм, да се съобразяват с границите на паметниците на културата и техните охранителни зони в защитените територии.

Координацията между Закона за закрила и развитие на културата, Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие ще способства изпълнението на тази мярка от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР в СИР 2007-2013 г.

15. 
    Да се усъвършенстват режимите на защита на териториите със специфична териториална характеристика: Черноморско крайбрежие, влажни зони, паметници на културно-историческото наследство.
    

Предвид важността на значението на околната среда за бъдещето развитие на Североизточен район, в приоритетите и специфичните цели на АДИ РПР СИР 2011-2013 г. са посочени мерки и препоръки за опазване и защита, в т.ч. и на териториите със специфични териториални характеристики.

По специфичните цели на Приоритет 2 за развитие на туризма са предвидени мерки, насочени към подобряване на достъпа и съхраняване на природните и антропогенните туристически ресурси, създаване на инфраструктура до и около обектите на природното и културното наследство, определяне на територията на паметниците на културата, създаване на охранителни зони, определяне на режим на ползване.

Както е посочено в настоящия Годишен доклад при отчитане на индикаторите за напредъка по постигане на Приоритет 5 – „Повишаване на административния и проектен капацитет и подобряване на публичните услуги” през 2011 г., общините от СИР, особено в трансграничните територии по Черноморското крайбрежие активно участват в съвместни проекти по програми за териториално сътрудничество, включващи и защита на териториите в Черноморския регион със специфична характеристика: крайбрежни зони, влажни зони, паметници на културно-историческото наследство. На територията на СИР в област Добрич през 2011 г. по ОПТГС „България-Румъния 2007-2013” са изпълнявани общо 13 проекта на обща стойност 10 146 766,25 евро, насочени към постигане на общата стратегическа цел на програмата - сближаване на хората, общностите и икономиките в граничната зона между Румъния и България и съвместното развитие на зоната за сътрудничество чрез трайно използване на човешките ресурси и предимствата на околната среда. По Първата покана за проектни предложения по СОП «Черноморски басейн 2007-2013», която има за цел да допринесе за подпомагане на икономическото и социално развитие в граничните области, съвместната работа за справяне с обичайните предизвикателства и насърчаване на прякото местно сътрудничество в Черноморския регион, са одобрени 10 проекта с партньори от СИР на обща стойност 1 018 504,00 евро. Изпълнението на проектите ще съдейства за укрепване на междукултурния диалог и мобилизиране на общите културни характеристики за креативно управление на дестинациите и развитие на туризма в Черноморския регион; създаване на обща вътрешнорегионална мониторингова система за опазване на околната среда, укрепване на регионалния капацитет, подпомагане на устойчивото управление на Черноморския риболов, устойчивото развитие и управление на защитените територии в регионален мащаб. Насърчават се и дейности за популяризиране на общото културно-историческо наследство и природните забележителности на отделни територии в района.

16. 
    Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, с абразията и свлачищата по Черноморското крайбрежие.
    

Мерки за предпазване от рискове, свързани с мероприятия за защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда, както и за намаляване на конфликтите и ограничаване на дейности и ползвания, които са в разрез с принципите за устойчиво развитие в крайбрежните зони са предвидени в рамките на Приоритет 4, Специфична цел 4.1. „Развитие на екологичната инфраструктура” на АДИ РПР СИР 2011-2013 г. Такива мерки се залагат и в ОУП на крайбрежните общини в района.

Във връзка с изграждането на надеждни съоръжения за защита от ерозионни и свлачищни процеси, внедряване на мониторингови системи за предпазване от наводнения и прилагане принципите на ИУКЗ, Черноморските общини в областите Варна и Добрич предвиждат изготвянето на предложения за включване в териториално-устройствените схеми на Румъния и България на надводните и подводни съоръжения за укрепване на бреговата ивица и осъществяване на брегоукрепителни дейности, в т.ч. и чрез ТГС.

17. 
    Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.
    

В този смисъл изготвянето и прилагането на конкретни мерки за защита от наводненията в РПР СИР 2007-2013 г и в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. не е приложимо. В рамките на Приоритет 4, Специфична цел 4.1. „Развитие на екологичната инфраструктура” на плана е указано предвиждането на мерки и препоръки за предпазване от рискове, в т.ч. и за предпазване от наводнения и въвеждане на мониторингови системи за опазване на околната среда при реализирането на проекти в СИР.

Разработването на система за интегрирано управление на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони не е предмет на РПР, чието съдържание се регламентира от ЗРР. Контролът и управлението на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони се регламентира от различни закони (Закон за биологичното разнообразие, Закон за устройство на българското Черноморско крайбрежие, Закон за защитените територии, ЗУТ , Закон за водите и др.).

Както вече е посочено по отношение изпълнението на Мярка 2, Мярка 16 и Мярка 17, бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в Североизточен район, ще наложи прилагането на принципите на интегрирано управление на крайбрежните зони и вземането на решения за защитата и адаптирането им към климатичните промени с участието на всички заинтересовани страни. Черноморските общини в областите Варна и Добрич предвиждат изготвянето на предложения за включването на съоръженията за защита на тези зони и за укрепване на бреговата ивица в териториално-устройствените схеми на Румъния и България.

За формиране на систематичен подход и иновационни комбинации от смекчаващи и адаптиращи технологии за брегово управление на развиващите се брегови зони, изложени на постоянно променящи се природни и климатични фактори, ще съдейства проектът „Иновационни технологии за сигурни европейски брегове в променящия се климат THESEUS” по 7-ма Рамкова програма на ЕК, който се осъществява през периода 01.12.2009 г. - 30.11.2013 г. с участието на Института по океанология към БАН – Варна в партньорство на 31 института и университета от 19 европейски страни.

За създаване на обща вътрешнорегионална мониторингова система за опазване на околната среда в Черноморския регион ще способства проектът «Споделяне на ресурси и знания за защита и съхраняване на околната среда”, който се реализира по СОП «Черноморски басейн 2011-2013» с участието на Областна администрация Варна като партньор.

19. Мерките за развитие на градската среда да включват планиране на зелени системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.

Планирането на зелените системи и ландшафтното устройство на територията не са обект на Регионалните планове за развитие, а на устройственото планиране.

Осигуряването на условия за развитие на успешни и устойчиви градски ареали, добре свързани помежду си и с прилежащите им територии, в т.ч. и зелените системи, спомага за повишаване качеството на живот и привлекателността на градовете в СИР, за преодоляването на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия, повишава конкурентоспособността на градските райони и като цяло на Североизточен район и по този начин способства за постигане на определените в Стратегията „Европа 2020” и в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) цели. Мерки в тази връзка са предложени по Приоритет 4, Специфична цел 4.2: „Интегрирано градско развитие, подобряване на градската среда и стимулиране на малките градове в селските райони” на АДИ РПР СИР 2011-2013 г. Основната подкрепа се осигурява по линия на ОП “Регионално развитие” в рамките на Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 4, както и по Програмата за развитие на селските райони, Оc 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка „Обновяване и развитие на селата”, като основните интервенции са насочени към благоустройство на градската среда, изграждане и модернизация на зелени системи в населените места, създаване на зелени пояси, паркове, рекреационни зони и др.и създаване на благоприятна среда за живот и работа.

20. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията.

Тази мярка е неприложима в рамките на РПР СИР, тъй като съдържанието на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2, определено съгласно ЗРР не включва изготвяне на инвестиционни проекти, в т.ч. и в сферата на туризма. Спазването на нормите за рекреационно натоварване на териториите и съобразяването със статута им, както и компетенциите на съответните органи са регламентирани от други нормативни актове.

Както е посочено и по отношение изпълнението на Мярка 6, предвид продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивното застрояване и подчертано урбанизирания градски характер на курортната среда и едновременно с това големия потенциал за развитие на туризма в района и приносът на сектора за развитието на други икономически сектори в регионалната БДС, в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. е подчертана необходимостта от предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор.

21. Развитието на туризма да бъде съобразено с Националната стратегия за екотуризъм.

Актуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2011-2013 г. е съобразен с АДИ на Националната стратегия за развитие 2011-2015 г., която дава конкретни насоки за актуализация на плановете за развитие на българските райони от ниво 2, като са отчетени и взети предвид основните актуални стратегии на национално ниво.

Разработената през 2002-2004 г. „Национална стратегия за екотуризъм” е резултат от съвместните усилия на държавния и частен сектор за предлагане на алтернатива на масовия туризъм. Няма данни този документ да е актуализиран през следващите години и постановките му да са задължителни за съобразяване при направените актуализации на РПР за районите от ниво 2 през 2010 – 2011 г.