Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие
Изтегляне 2.8 Mb.
|
Таблица 21. Разходи за опазване на околната среда, 2006-2010 г. (в хил. лв)
Източник: Национален статистически институт Стойността на показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда на човек от населението за Югозападен район нараства с 13,2% през 2010 г. на годишна база спрямо 2009 г. и възлиза на 214 лв./човек при средно за страната 169 лв./човек (където стойността се запазва на същото ниво спрямо 2009 г.) От останалите райони от ниво 2 по-висока стойност от ЮЗР се отбелязва единствено за Северозападен район – 253 лв./човек. На вътрешнорегионално ниво се с най-високи стойности се открояват област Перник (295 лв./човек от населението), следвана от Софийска област и област София (столица). Стойностите за областите Благоевград и Кюстендил са много по-ниски – съответно 87 и 88 лв./човек. Таблица 22. Разходи за опазване на околната среда на човек от населението за 2009-2010 г. (в лв.)
Източник: Национален статистически институт II. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН. Регионалният план за развитие на Югозападния район (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2011-2013 г.) отговарят в значителна степен на главните приоритети за регионално развитие на ЕС и утвърдените оперативни програми за страната за програмния период 2007-2013 г. и са съобразени с приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие (2005-2015 г.) и Актуализирания документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие (2011-2015 г.) Планът отчита целите и приоритетите на ключовите документи на ЕС - Стратегията от Лисабон, Стратегията от Гьотеборг, Стратегия Европа 2020 и Стратегическите насоки за развитие на Общността в периода 2007-2013 г., както и посоките на интервенции на Структурните фондове и Кохезионния фонд за програмния период 2007-2013 г., които са основните инструменти за финансиране на регионалната политика на ЕС. Регионалният план е обхванал най-значимото за района, докато в стратегическите документи за развитие на областно и общинско ниво много по-детайлно е отразена спецификата на тези нива в съответствие с основната линия на развитие на района. Приоритетите на РПР и специфичните цели към всеки един от тях взаимодействат на всички нива, като се търси постигането на синергетичен ефект, в резултат на взаимодействието на основните фактори на регионалното развитие- икономика, социално състояние, инфраструктура и екология, които да спомогнат за постигането на балансираното и устойчиво развитие на Югозападния район. Съобразно законодателството в областта на регионалното развитие индикаторите за наблюдение на Регионалния план за развитие на Югозападния район отчитат степента на постигане на целите и приоритетите за развитие, въз основа на данните за физическото и финансовото им изпълнение. Индикаторите за наблюдение отчитат конкретните продукти, резултатите и въздействието от изпълнението на целите и приоритетите за развитие (чл.80, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие). Въз основа на ключови индикатори за изпълнението на Регионалния план за развитие на Югозападен район, се констатират следните резултати по отделните приоритети: Приоритет І. „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”. През 2011 г. в световната и европейска икономика се наблюдават противоречиви явления: положителни процеси, ръст на брутния вътрешен продукт, нарастване на бизнес активността в производството и услугите, увеличаване на поръчките и стабилизиране на общата заетост, и същевременно - риск от неплатежоспособност на държави-членки на ЕС. В нашата страна през деветте месеца на 2011 г. темповете на растеж на БВП са положителни и по-високи по тримесечия спрямо предходната година. Наблюдаваното развитие е обусловено от ръст на износа, подпомогнат от нарасналото търсене в световен мащаб. Частното потребление също отбелязва ръст, но потребителските разходи на домакинствата остават свити. Следва да се отбележи, че спецификата на отчитането на НСИ не дава възможност за цялостна оценка на отражението на световната финансова криза върху икономиката на ЮЗР през 2010 г. и 2011 г. Въпреки това може да се приеме, че кризата се е отразила по-силно на регионалната икономика, отколкото в по-слабо развитите райони, поради високите нива на икономическа активност. Въпреки спада в БВП и останалите индикатори за икономическо развитие (по данни за 2009-2010 г.), голяма част от мерките по Приоритет 1 се изпълняват в значителна степен. Слаб напредък се наблюдава по отношение на изпълнението на Специфична цел 1.2. „Развитие на туристическото предлагане” на АДИ на РПР на ЮЗР.
Финансовата криза, чиито първи признаци в световен мащаб започнаха да се усещат още през 2007 г., засегна България с известно закъснение - към края на 2008 г. Поради това през 2009 г. за първи път БВП за страната като цяло и за всички останали райони, без ЮЗР, намалява. Общото развитие на икономиката на ЮЗР обуславя запазването на тенцендията на нарастване на БВП за 2009 г. спрямо предходната, но нарастването е в много по-малка степен (с 1,57 %) в сравнение с последните години след 2000 г.
БВП на глава от населението по покупателна способност в Югозападен район за 2009 г. се равнява на 75% от средния БВП на глава от населението в ЕС-27, което е нарастване с 2% на годишна база (по данни на Евростат).
БДС на района за 2009 г. на годишна база продължава да следва тенденция на нарастване – с 4,7%, но темпът на нарастване се забавя в сравнение с предходните години (2008 г. спрямо 2007 г. е 15,7%; 2007 г. спрямо 2006 г. - 21,38%). За 2009 г. на годишна база нарастването в сектора на услугите, който формира най-голям дял в структурата на брутната добавена стойност на района, възлиза на 4,7%, нарастването в сектора на индустрията е 8,2%. В аграрния сектор, който е с незначителен дял в структурата на БДС на района, се регистрира спад от 33%.
Чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР през 2010 г. възлиза на 422 623,3 хил. евро (за 2009 г. - 1 019 360 хил. евро), което представлява намаление от 58,5% на годишна база спрямо 2009 г.
Разходите за НИРД в Югозападен район и през 2009 г. запазват тенденцията си на нарастване, което на годишна база спрямо 2008 г. възлиза на 16,7%. По предварителни данни за 2010 г. спрямо 2009 г. нарастването за района е с 20,9%. Югозападният район е с най-висок университетски и научен капацитет от районите от ниво 2 и тенденцията за нарастване на инвестициите за НИРД благоприятства развитието на иновациите в района.
Въпреки нарастването в абсолютна стойност на научно-изследователските разходи, през последните години делът на общите национални разходи за НИРД от БВП е почти постоянен (около 0,45-0,53%). В ЮЗР делът на научно-изследователските разходи от БВП за периода 2004-2008 г. бележи тенденция на непрекъснат спад, която е прекъсната през 2009 г., когато стойността им възлиза на 0,87% (0,77% за 2008 г.) Посочените стойности за страната като цяло, и за ЮЗР в частност, са значително по-ниски от целевите стойности, които България си поставя за постигане до 2020 г. съгласно Стратегия Европа 2020 на ЕС и съответната Национална програма за реформи на Република България (в рамките на 1,4% до 2,0% разходи за НИРД от БВП). Това дава основание страната да бъде определена от Европейската комисия като една от „догонващите страни” в иновационната дейност.
Реализираните приходи от нощувки в страната през 2011 г. бележат ръст с 12% спрямо 2010 г. В Югозападен район също отбелязваме постепенно възстановяване на сектора туризъм, като ръстът на приходите е около 1% спрямо 2010 г. Районът е третият по важност и реализирани обеми в туристическия сектор след двата Черноморски региона и значението на туризма за регионалната икономика през последните години нараства. Предприятията от Югозападния район в сравнение с останалите райони в страната реализират най-голяма активност по Оперативна програма „Kонкурентоспособност” към 01.05.2012 г. Таблица 23. Приключили проекти по Оперативна програма „Конкурентоспособност” към 01.05.2012 г.
Източник: ИСУН По подприоритетна ос 1.1. „Подкрепа за създаването и комерсиализацията на иновациите в предприятията и защита на индустриалната собственост” на Оперативна програма „Конкурентоспособност” общата стойност на приключилите или договорените проекти за Югозападен район възлиза на 38 673 726,71 лв., разпределени по области както следва:
5 приключили проекта на стойност 1 301 547,25 лв. 26 договорени проекта на стойност 29 834 675,90 лв.
По подприоритетна ос 2.1. „Подобряване на технологиите и управлението в предприятията” на Оперативна програма „Конкурентоспособност” общата стойност на приключилите или договорените проекти за Югозападен район възлиза на 253 741 386,13 лв., разпределени по области както следва:
8 приключили проекта на стойност 5 851 308,13 лв. 4 договорени проекта на стойност 2 643 120,84 лв.
6 приключили проекта на стойност 2 241 796,86 лв. 5 договорени проекта на стойност 1 479 562,68 лв.
18 приключили проекта на стойност 5 608 645,61 лв. 11 договорени проекта на стойност 7 949 552,40 лв.
123 приключили проекта на стойност 68 070 340,93 лв. 206 договорени проекта на стойност 136 470 451,57 лв.
13 приключили проекта на стойност 5 024 566,31 лв. 16 договорени проекта на стойност 18 402 040,80 лв. По подприоритетна ос 2.2. „Създаване на инфраструктура в подкрепа на бизнеса” на Оперативна програма „Конкурентоспособност” общата стойност на договорените проекти за Югозападен район възлиза на 3 556 931,24 лв., разпределени по области както следва:
По подприоритетна ос 2.4. „Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите” на Оперативна програма „Конкурентоспособност” общата стойност на договорените проекти за Югозападен район възлиза на 1 285 888 лв., разпределени по области както следва:
По подприоритетна ос 3.1. „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура” на Оперативна програма „Регионално развитие” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват или са договорени следните проекти:
Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: с реализацията на дейностите по проектите ще се създадат 30 работни места и ще се обучат 5 бр. лица в подкрепените туристически атракции. Годишният брой посетители на подобрените атракции се очаква да възлиза на 37 000, а удовлетвореността на посетителите от атракциите на 87,5%. Очаква се нетните годишни приходи от международен туризъм в съответните територии да възлизат на 3 млн. лв., а заетостта на легловата база – на около 56%. Броят нощувки на съответната територия се очаква да възлезе на 43 800 бр.
- област Благоевград - 4 проекта на стойност 12 854 667,86 лв. в общините Банско, Гърмен, Петрич и Сандански; - област Перник - 1 проект на стойност 4 362 149,74 лв. в община Перник; - област София (столица) - 1 проект на стойност 5 947 115,87 лв.; - Софийска област - 3 проекта на стойност 13 217 610,05 лв. в общините Ботевград, Костенец и Самоков. Със собствени бюджетни средства на територията на Област Благоевград се изпълнява проект „Благоустрояване на промишлена зона в село Абланица, община Хаджидимово” на стойност 237 500 лв. Приоритет ІІ. „Развитие на техническата инфраструктура”. Напредък се наблюдава по отношение на изпълнението на мерките и целите по Приоритет 2, преди всичко по отношение на изграждането на пътна инфрасктруктура. Следва да се отбележи, че през 2010 г. и 2011 г. стартира изграждането на някои ключови проекти в транспортния сектор в района. По-голям напредък в изпълнението на физическите индикатори се очаква след приключването на проектите в периода 2012 – 2015 г. поради спецификата на тези проекти, чието изпълнение се извършва за период от няколко години. На 15 май 2011 г. официално бе открита магистрала „Люлин” – първата изцяло завършена магистрала в България с европейско финансиране. Общите разходи за реализацията й възлизат на 185 млн. евро, от които 75% по програма ИСПА и 25% национално съфинасиране. Магистралата е с дължина 19 км и свързва околовръстния път на София при ж.к. „Люлин” с пътен възел Даскалово през Мало Бучино и Голямо Бучино. Новата магистрала разпределя местния и международен трафик по пътища Е-79 към Гърция и Е-871 към Македония и облекчава интензивния транспортен трафик в района на Владая. От приоритетните инфраструктурни проекти с национално и международно значение, които се предвижда да бъдат реализирани по Оперативна програма „Транспорт” на територията на Югозападен район през настоящия програмен период, към 01.05.2012 г., в процес на строителство са :
|