Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие

На основните водни обекти - р. Искър, р. Лесновска, р. Тополница и р. Марица периодично се извършва мониторинг по утвърден график.

Основен замърсител на повърхностните водни обекти с органични вещества на територията, контролирана от РИОСВ-София, са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места, както и липсата на цялостна изградена канализационна мрежа на селищата. Много от малките агломерации нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащите дерета и реки. В канализационната мрежа на селищата без пречиствателни станции заустват и производствените отпадъчни води на голяма част от предприятията с изградени локални пречиствателни съоръжения.

По-големи емитери на производствени отпадъчни води по поречия са:

Поречие Искър и Нишава:

1. „Джиев” АД – Птицекомбинат, гр. Костинброд

2. „Санитекс Пейпър Продуктс” ООД, гр. Костинброд - Цех за производство на малограмажна хартия

3. „Кока Кола ХБК България” АД, гр. Костинброд

4. „Крафт Фуудс България” АД, гр. Своге

5. „ЛАКПРОМ” АД, с. Световрачене, р-н „Нови Искър”, СО

6. Рудничен комплекс „Елаците”, гр. Етрополе към „Елаците Мед” АД, с. Мирково

7 „Еф Би Ти” ЕООД, гр. Костинброд

8. „Кремиковци” АД, кв. Ботунец, гр. София

9. „Профекс Биопродукти” АД

10. „Роял Патейтос” АД, с. Белчин – Фабрика за производство на бланширани картофи.

Поречие Марица:

1. „Аурубис България”АД, гр. Пирдоп

2. „Челопеч Майнинг” ЕАД, с. Челопеч

3. „ХХИ Костенец”АД, гр. Костенец

4. Обогатителен комплекс - с. Мирково към „Елаците мед” АД, с. Мирково.

По поречието на Искър и Нишава са изградени пречиствателни станции на следните населени места – на гр. София, гр. Правец, гр. Самоков, гр. Ботевград, к.к. Боровец, община Самоков. В процес на изграждане е пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Етрополе. По поречието на Марица е изградена пречиствателна станция само на гр. Ихтиман, която се стопанисва от „Чугунолеене” АД, гр. Ихтиман. Продължава строителството със средства по ПУДООС на пречиствателната станция на гр. Копривщица. Със средства отпуснати от ПУДООС са изградени следните обекти: Главен канализационен клон І, отвеждащ отпадъчните води от в.з. „Бояна”, Канализационни колектори в кв. Горубляне, София и други.

В изпълнение на плана на контролната дейност на РИОСВ–София и на Контролно-информационната система за качеството на отпадъчните води, през 2010 г. са извършени общо 150 проверки по превантивен, текущ и последващ контрол.

Контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води на територията на областите Пернишка, Кюстендилска и Софийска (община Самоков) е организиран в рамките на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Mониторингът на повърхностните и подземните води осигурява информация за протичащите във водните тела процеси, промени и явления, необходима за оптималното управление на водните басейни. Предмет на мониторинг на водите са валежите, повърхностните води (реки, езера и язовири) и подземните води. В пунктовете за мониторинг на повърхностни води системно се контролират основни физикохимични показатели за качеството на водите (температура, рН, разтворен кислород, електропроводимост, БПК5, ХПК, разтворени вещества, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, фосфати, и др.), като в зависимост от специфичните условия и източниците на замърсяване за конкретните пунктове допълнително се контролират и други специфични показатели (тежки метали, цианиди, нефтопродукти, детергенти, феноли и др.).

Контролира се състоянието на водите и водните обекти по поречия Струма, Ерма, Искър и Марица в териториалния обхват на 16 общини. На територията на Област Перник, НСМОС обхваща 15 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в 3 язовира (яз. Пчелина, втора категория; яз. Студена, първа категория; яз. Ярловци, втора категория). На територията на Област Кюстендил, НСМОС обхваща 18 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в язовир Дяково, втора категория. На територията на Община Самоков, НСМОС обхваща 4 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в язовир Бели Искър, първа категория.

Категорията на водите, се определя съгласно Заповед № РД-272 /03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите „за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях”.

Водите в зависимост от качествените показатели и ползването им се разделят на три категории:

Първа – води, които се ползват за питейно-битови цели, питейни нужди в хранителната и други промишлености, изискващи вода от същото качество.

Втора – води, които се ползват за водопой на животни, културни нужди, рибовъдство, воден спорт и други.

Трета – води, които се ползват за напояване, за промишлеността и други нужди.

Река Струма от извори до с. Боснек, община Перник е първа категория, след с. Боснек до вливане на р. Рилска, община Кочериново е втора категория.

Река Ерма от границата с Репубика Сърбия при с. Стрезимировци до границата, след гр. Трън е втора категория.

Река Искър в териториалния обхват на инспекцията до яз. Искър е първа категория.

Река Марица в територалния обхват на инспекцията попада само горното течение на р. Марица в границите на община Самоков и е първа категория от извори до с. Радуил, след село Радуил е втора категория.

Целта на текущия и последващ контрол, упражняван от РИОСВ–Перник е подобряване състоянието на водните ресурси на територията на инспекцията. Проверките и предписанията са във връзка с предотвратяване и/или преустановяване директното заустване на непречистени отпадъчни води, предприемане на необходимите мерки от страна на ръководствата на предприятията за привеждане на съществуващите пречиствателни съоръжения в техническа и експлоатационна изправност, както и за изграждане на нови такива. През 2010 г. са извършени 1356 броя проверки общо по превантивен, текущ и последващ контрол, както и съвместни проверки с представители на общините по проблеми във връзка с инвестиционни проекти, участия в общински и областни екологични съвети по Закона за устройство на територията, участие в 7 държавни приемателни комисии за въвеждане на обекти в редовна експлоатация, съгласно Наредба № 2 /31.07.2003 г. на МРРБ. Издадени са общо 72 акта за административни нарушения или с 31 броя повече от 2009 г. и 64 наказателни постановления, което е с 28 броя повече от 2009 г.

РИОСВ - Перник извършва текущ контрол за състоянието и експлоатацията на пречиствателните станции, включително изпълнението на условията в издадените Разрешителни за заустване на отпадъчни води по реда на Закона за водите.

Един от важните фактори за опазване на водите от замърсяване и подобряване на тяхното качествено състояние, наред с контрола и поддръжката на локалните пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, е реализацията на инвестиционни проекти за изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции.

По дани на РИОСВ - Перник през 2010 г. в гр. Перник се изпълняват дейности по проект „Канализация на гр. Перник”, финансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”, Приоритетна ос 1. Проектът включва изграждане на канализационна мрежа в кв. Калкас и кв. Васил Левски и доизграждане на Главен колектор I и колектори VІ, VІІ и VІІА. През м. юни 2011 г. проектът бе официално финализиран.

В гр. Кюстендил са изпълнени дейности по частична подмяна и реконструкция на водопроводната и канализационната мрежа по програма ИСПА, мярка 2005/BG/16/P/PЕ/006 „Интегриран воден проект за водния цикъл на гр. Кюстендил”, спечелен от Община Кюстендил през 2006 г. Извършена е рехабилитация на канализационната мрежа в гр. Кюстендил с дължина 16, 483 км. Извършена е реконструкция и модернизация на ГПСОВ - гр. Кюстендил, както и реконструкция на съоръженията за третиране на промивната вода от пясъчните филтри от ГПСПВ, с. Жиленци, община Кюстендил. Издадено е Разрешение за ползване от ДНСК - МРРБ.

Основен замърсител на повърхностните водни обекти с органични вещества са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води от населените места, както и липсата на цялостно изградена канализационна мрежа на селищата.

По поречието на р. Ерма няма изградени ПСОВ от населените места.

По поречието на р. Струма са изградени пречиствателни станции на следните осем населени места, като за голяма част от тях е необходима реконструкция и модернизация:

- ГПСОВ, гр. Батановци, община Перник - „В и К” ООД, гр. Перник;

- ПСОВ, гр. Земен, община Земен – Община Земен;

- ПСОВ, кв. „Върба”, гр. Радомир, община Радомир – „ПСОВ ЛЕКО КО” ЕООД, гр. Радомир;

- ПСОВ, с. Ковачевци, община Ковачевци - Община Ковечевци.

- ГПСОВ, гр. Кюстендил, община Кюстендил – „Кюстендилска вода” ЕООД, гр. Кюстендил;

- ГПСОВ, гр. Дупница, община Дупница – „В и К - Дупница” ЕООД, гр. Дупница;

- ГПСОВ, гр. Кочериново, община Кочериново – Община Кочериново;

- ПСОВ – с. Шишковци, община Кюстендил: тип модулно съоръжение с биологично пречистване. Въведена в експлоатация през 2009 г.

1/ За гр. Сапарева баня - ПСОВ ще обслужва гр. Сапарева баня, с. Сапарево, с. Паничище и курорт Паничище. Брой реални жители и брой еквивалентни жители по БПК 5 - 9 472 реални жители, 18 000 брой еквивалент жители.

Има издадено Решение № 31-ПР /2004 г. на РИОСВ – София за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Изграждане на ГПСОВ, гр. Сапарева баня” и издадено от БД ЗБР - гр. Благоевград разрешително № 43110018 /21.04.2008 г. за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Джерман. Има отредена площадка за изграждане на бъдещата ГПСОВ. Община Сапарева баня разполага с изготвен идеен инвестиционен проект за ПСОВ. Общината е посдписала Договор № 58-131-Ц181 /12.01.2009 г. за БФП по оперативна програма „Околна среда” за периода 2007 – 2013 г. съфинансирана от Европейския фонд и Кохезионен фонд на ЕО за проект „Техническа помощ за подготовка на интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Сапарева баня”.

2/ За гр. Бобов дол - брой реални жители, брой еквивалентни жители по БПК 5: 6263 реални жители, 12 000 брой еквивалент жители. Има Решение № ПЕ-68-ПР /2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ – Перник за инвестиционното предложение: „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдително-канализационната мрежа /битова и дъждовна/ и изграждане ПСОВ – гр. Бобов дол” и издадено от БД ЗБР гр. Благоевград разрешително № 43110019 /15.07.2010 г за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Разметаница. Има отредена площадка за изграждане на бъдещата ГПСОВ. Има изготвено прединвестиционно проучване и идеен проект. На 12.01.2009 г. между МОСВ и община Бобов дол е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № 58-131-С017 по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейската общност за проект „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдително-канализационната мрежа (битова и дъждовна) и изграждане на ПСОВ – гр. Бобов дол”. За изпълнение на една от дейностите по договора е проведена процедура и сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуга с предмет „Подготовка на инвестиционен проект „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдително-канализационната мрежа (битова и дъждовна) и изграждане на ПСОВ - гр. Бобов дол” № 64 /03.12.2008 г.

1/ Поречие Ерма, гр. Трън , община Трън, област Пернишка

Има проектна готовност, проведена е процедура по преценяване необходимостта от ОВОС. Издадено е Разрешително за заустване.

2/ Поречие Струма (Пернишка и Кюстендилска област) - гр. Брезник, община Брезник, област Пернишка

Има проектна готовност, проведена е процедура по преценяване необходимостта от ОВОС. Издадено е Разрешително за заустване.

3/ с. Дивотино, община Перник, област Пернишка

Отпадъчните битово-фекални води заустват в дере, р. Струма; 20% изградена канализация.

4/ с. Драгичево, община Перник, област Пернишка

Отпадъчните БФВ заустват в дере, р. Струма; 30% изградена канализация.

5/ с. Студена, община Перник, област Пернишка

Отпадъчните БФВ заустват в дере, р. Струма; 35% изградена канализация.

6/ с. Самораново, община Дупница, област Кюстендилска

Изградена е 90% от канализационната мрежа. Степен на ползваемост – 90%. Тип канализационна мрежа – смесена. Част от отпадъчните води на селото чрез канализационен клон ф500 се включват в ГК, докато по-голямото количество заустват директно в р. Отовица. Необходимо е доизграждане на канализационната мрежа и включване на отпадъчните води от цялото село в канализационната мрежа. Няма ПСОВ и няма отреден терен за строителство на такава.

7/ с. Бистрица, община Дупница, област Кюстендилска

Изградена е 90% от канализационната мрежа. Степен на ползваемост – 80%. Тип канализационна мрежа – смесена. Отпадъчните води частично постъпват в септична яма /за 200 ж./, а по-голямата част от тях директно заустват в р. Бистрица. Няма ПСОВ и няма отреден терен за строителство на такава.

8/ с. Крайници, община Дупница, област Кюстендилска

Изградена е 90% от канализационната мрежа. Степен на ползваемост – 90%. Тип канализационна мрежа – смесена. Част от нея е включена в септична яма (за 200 ж.), а другата част отпадъчни води заустват директно в р. Джубрена. Няма ПСОВ и няма отреден терен за строителство на такава.

9/ с. Яхиново, община Дупница, област Кюстендилска

Изградена е 90% от канализационната мрежа. Степен на ползваемост – 90%. Тип канализационна мрежа – смесена. Част от отпадъчните води постъпват в ГК, докато по-голямото количество заустват директно в р. Джубрена. Няма ПСОВ и няма отреден терен за строителство на такава.

10/ с. Слокощица, община Кюстендил, област Кюстендилска

Частично изградена канализация, водоприемник на непречистените води – р. Новоселска, приток на р. Струма.

11/ гр. Кочериново, община Кочериново, област Кюстендилска

Степента на изграденост на канализационната мрежа е 60%. Съществуващата ПСОВ – Кочериново по проект е с механично и биологично пречистване, но поради технологични и конструктивни недостатъци работи само с I ва– площадка: механично пречистване. От 1994 г. има разработен проект за реконструкция и модернизация на IIра – площадка (за биологично пречистване), който до момента не е реализиран. Издадено е Разрешително за заустване на отпадъчни води № 43110075 /15.07.2010 г. – БД ЗБР.

12/ гр. Рила, община Рила, област Кюстендилска

Съществуващата канализационна мрежа не отговаря на санитарно-хигиенните изисквания. Необходимо е изграждане на главен канализационен колектор и цялостна реконструкция. Има инвестиционен проект в работна фаза за довеждащ колектор за отпадъчните води от гр. Рила до ПСОВ – Кочериново. В същия колектор съществува възможност да бъдат включени и населените места от община Кочериново – с. Стоб и с. Пороминово. Алтернатива е изграждането на нова ПСОВ, която да обслужва гр. Рила, с. Пастра и курортно селище – 4500 е.ж. Има проектна готовност, проведена е процедура по преценяване необходимостта от ОВОС. Издадено е Разрешително за заустване.

Реконструкция и модернизация на съществуващи ПСОВ, намиращи се в териториалния обхват на дейност на РИОСВ – Перник:

1/ През 2010 г. е завършена реконструкцията и модернизацията на ГПСОВ - гр. Кюстендил.

2/ ГПСОВ Батановци, гр. Перник е въведена в експлоатация през 1986 г. Има издадено Решение № ПЕ-28-ПР /2009 г. на РИОСВ – Перник за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната на инвестиционно предложение „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Перник”. Интегрираният проект за водния цикъл на гр. Перник включва: реконструкция, модернизация и преоборудване на съществуващата ПСОВ - Батановци; реконструкция, модернизация и преоборудване на съществуващата Пречиствателна станция за питейни води гр. Перник; реконструкция и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Перник. За ПСОВ – гр. Батановци се предвижда рехабилитация на съществуващи съоръжения, с цел осигуряване на висока степен на пречистване на отпадъчните води до необходимите изисквания за заустване във воден обект – р. Струма, водоприемник II категория, „чувствителна зона” в мястото на заустване. Предвидена е съвременна технологична схема на пречистване – механично, биохимично, физикохимично, обеззаразяване на отпадъчните води и аеробно стабилизиране на утайката. „Водоснабдяване и канализация” ООД – Перник, съвместно с Община Перник кандидаства по ИСПА Мярка №2006/BG/16/P /PA /001 EuropeAid 124487/D/SV/BG – „Техническа Помощ за подготовка на интегрирани водни мерки в Перник и Видин”.

3/ ГПСОВ Дупница е въведена в експлоатация през 1982 г. Има издадено Решение № ПЕ-61-ПР/2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ – Перник за инвестиционно предложение „Реконструкция, модернизация и разширение на ГПСОВ гр. Дупница” с възложител Община Дупница. Инвестиционното предложение за реконструкция на ГПСОВ - Дупница включва: рехабилитация, ремонт и саниране на основни съоръжения; подмяна на съществуващото машинно-технологично оборудване с по-модерно, по-точно и по-енергийно ефективно; монтиране на нова инсталация за обеззаразяване на пречистената отпадъчна вода с UV-лъчи; подновяване на утайковото стопанство.В изпълнение на сключен Договор между Община Дупница и МОСВ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда 2007-2013”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на европейската общност за изпълнението на проект: Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Реконструкция, модернизация и разширяване на ГПСОВ – гр. Дупница” по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” е подписан Договор за „Консултантски услуги за изготвяне на пълен инвестиционен проект за реконструкция, модернизация и разширение на ГПСОВ - гр. Дупница” между Община Дупница и Обединение „ХПК-Интел” ДЗЗД. Реконструкцията на ГПСОВ – гр.Дупница ще започне след приключване на проекта за Техническа помощ и осигуряване на финансиране.

4/ ПСОВ Радомир е въведена в експлоатация през 1987 г. Нуждае се от реконструкция и модернизация на следните съоръжения: реконструкция на системата за изваждане на пясък от пясъкозадържател; изграждане на маслоуловител; реконструкция и модернизация на системата за аерация в биобасейна (подмяна на аерационната система с по-ефективна); модернизация и въвеждане в експлоатация на хлораторна инсталация; изграждане на третично стъпало за денитрификация; модернизация на обезводняване на изгнилата утайка; модернизация на неефективната водопонизителна система; подмяна на шнековите помпи, помпи за рециркулация, помпи за сурова утайка; подмяна на амартизирани тръбопроводи за активна и сурова утайка. Липсва проектна готовност.

5/ ПСОВ - гр. Земен , община Земен, област Пернишка, е въведена в експлоатация през 1996 г. Степента на изграденост на канализационната мрежа на гр. Земен е 70 %. Необходимо е доизграждане на 30 % от довеждащите колектори от второстепенните улици на гр. Земен до гл. колектор и ПСОВ – Земен.

Основни източници на отпадъчни води в Благоевградска област са градските канализационни мрежи и по-големите промишлени обекти. За обектите, които формират отпадъчни води и заустват във водни обекти има изготвен списък за осъществяване на задължителен контрол, утвърден от Изпълнителния Директор на ИАОС. Промишлените обекти се проверяват и се извършва лабораторен контрол задължително два пъти годишно. По данни на РИОСВ-Благоевград сред обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти и включени в „Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води”, подлежащи на задължителен контрол за 2011 г. са: „ВиК” ЕООД гр.Благоевград, ГПСОВ гр.Благоевград и ГПСОВ гр. Разлог; Канализационни колектори - гр. Симитли, гр. Якоруда, с. Баня, гр. Белица, гр. Банско, с. Брезница, гр. Гоце Делчев; „ЗСТ”АД гр.Благоевград; „ВиК” ЕООД гр .Кресна, Канализационен колектор - гр. Кресна и с. Долна Градешница; „УВЕКС” ЕООД гр. Сандански, Канализационен колектор гр. Сандански и с. Катунци; Община Сандански, ПСОВ с. Вълково; „Дамяница”АД с.Дамяница, Винарна с. Дамяница; „Екоинженеринг-РМ"ЕООД гр.София, ПСОВ с.Елешница и др.

Във връзка с прилагане на Директива 76/464/ЕЕС за опасните вещества във водната среда, транспонирана с Наредба №6/2000 г. (ДВ,бр.97/2 000 г., изм. и доп. ДВ, бр.24/2004 г.), се извършва контрол на 10 бр. обекти - „ЗПП” ЕООД гр.Благоевград, „ЗСТ” АД („Събщителна техника” АД)-Благоевград, „ЗИИУ-Стандарт” АД-Благоевград, „Магнетик хед текнолоджис” АД-Разлог, „Завод за телефонна апаратура” АД-Банско, „Хера 2006” ООД-гр.Гоце Делчев, „Калида” ООД-Гоце Делчев, „Санел” АД-Сандански, „Беласица” АД-Петрич, „Високоговорители” АД-Благоевград.

По-големи обекти, източници на отпадъчни производствени води, които имат изградени ПСОВ и пречиствателни съоръжения са „Струматекс” АД - гр. Благоевград; „ЗСТ” АД - гр. Благоевград; „Високоговорители” АД - гр. Благоевград; „Бистрица” ЕООД - гр. Благоевград; „ЗИИУ - Стандарт” АД - гр. Благоевград; „Карлсберг” АД , Пивоварна - гр. Благоевград; „Завод за печатни платки” ЕООД - гр.Благоевград; „Благоевград БТ” АД - гр. Благоевград; „КФМ”ООД - гр. Благоевград; „ЮГОСТРОЙ” ООД - с. Покровник, община Благоевград, обект „Бетонов център“.

От извършените проверки през 2011 г. на действащите пречиствателни станции и съоръжения за отпадъчни води към фирмите и предприятията, РИОСВ-Благоевград установи, че същите се поддържат в сравнително добро експлоатационно и техническо състояние. Затрудненията и проблемите при експлоатацията на съоръженията са предимно по финансови и организационни причини, предизвикани от нередовната работа на основните производства. В отделни случаи не се извършват своевременно необходимите ремонти и подмяна на амортизирани машини и съоръжения. При малки предприятия е установено, че работят неритмично и пречиствателните съоръжения не се поддържат в необходимия нормален работен режим.

Голяма част от населените места в областта са с изградени канализационни мрежи, които се стопанисват от водоснабдителните и канализационни дружества. Според Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ-Благоевград, състоянието на съществуващата канализационна система на град Благоевград не е добро. През 2011 г. е извършена реконструкция на ВиК мрежата. През 2009 г. е пусната в експлоатация ПСОВ Благоевград, която ще пречиства отпадъчните битови и промишлени води на града и някои от околните селища. На територията, контролирана от РИОСВ-Благоевград има 2 броя действащи градски пречиствателни станции за отпадъчни води - ГПСОВ - гр. Благоевград и ГПСОВ - гр. Разлог.

Град Симитли има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Има 2 бр. зауствания в река Струма - в участъка трета категория. Село Крупник има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Има проектна готовност за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в следните населени места в Община Симитли: гр. Симитли, с. Крупник и с.Черниче.

Канализационната мрежа на територията на община Кресна е общинска. Община Кресна е разработила проекти за изграждане на цялостна канализация за всички населени места. Проектите са съгласувани и са внесени за разглеждане и финансиране. По отношение на пречиствателните станции за отпадъчните води общината има един разработен проект за изграждане на малка пречиствателна станция на с. Горна Брезница.

Община Струмяни реализира проект с финансиране от Агенция „САПАРД” като е изградена канализационна мрежа на с. Струмяни, с. Микрево, с. Илинденци и с. Драката. Общината кандидатства по Оперативна програма „Околна среда” за изграждане на обща ПСОВ за населените места Струмяни, Микрево и Драката.

Изградена е 95% от канализационната мрежа на община Сандански. Състоянието на съществуващата канализационна система в общината е добро. Има 3 броя зауствания на канализационни колектори директно в р. Санданска Бистрица. Изготвен е технически проект за изграждане на ГПСОВ на гр. Сандански. Изграден е Главен канализационен колектор, който зауства директно в р. Санданска Бистрица. Обектът фигурира в списъка за задължителен контрол през 2011 г. Изготвен е технически проект за изграждане на ГПСОВ. Има издадено решение по ОВОС. Общината има сключен договор за финансиране на проекта. Екологичните ползи от изграждането на ГПСОВ са: подобряване екологичното състояние на р. Санданска Бистрица; възстановяване рекреационните й възможности; опазване чистотата на водите на р.Струма - трансгранично водно течение; подобряване възможностите за водоползване за различни цели от поречието на Струма.

Изградена е 96% от канализационната мрежа на град Петрич. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Има изграден главен канализационен колектор, заустващ отпадъчните води на града в р. Струмешница - водоприемник втора категория. Предстои изграждане на ГПСОВ. „В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД - гр. Петрич е преминало на гориво - газ. Издадено е разрешително за заустване на отпадъчните води, посредством отводнителен канал в р. Струмешница, но не е актуализирано. За нарушаване на емисионните норми е наложена ежемесечна имуществена санкция, която не е прекратена. „Бест пластик” ООД гр. София, Цех за преработка и рециклиране на пластмаса в с. Капатово е в процедура по издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води от обекта в р. Мелнишка. За неизпълнение на предписания и за превишаване на емисионните норми над допустимите на дружеството са налагани имуществени санкции.

Изградена е 95% от канализацията на град Якоруда. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Община Якоруда е изготвила инвестиционен проект за реконструкция и разширяване на ВиК мрежата, както и за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води. Канализацията на гр. Якоруда зауства в р. Места чрез два броя колектора. Обектите са включени в списъка за Задължителен контрол през 2011 г. Дружеството „Меандър” ООД - гр. София, обект мандра с. Черна Места извършва собствен мониторинг на отпадъчните води. За заустване на отпадъчните води от мандрата в р. Дрещенец има издадено разрешително за ползване на воден обект. При контролно пробовземане на отпадъчни води е установено, че се нарушават индивидуалните емисионни ограничения съгласно издаденото разрешително за заустване, за което на дружеството е наложена имуществена санкция.

Община Белица е кандидаствала за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” за изграждане на ПСОВ „Белица”, която ще пречиства отпадъчните води от гр. Белица и с. Краище. Предвижда се на по-късен етап да се включат и отпадъчните води от с. Дагоново и с. Горно Краище. Град Белица има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Канализацията на гр. Белица зауства в реката директно чрез 8 бр. зауствания. Колекторите са включени в списъка за задължителен контрол през 2011 г.

Град Разлог има смесена канализационна мрежа при 98% покритие на територията. Изградена е ГПСОВ, с капацитет 30 000 екв.жители, която е в експлоатация от месец юни 2008 г. Технологичната схема включва механично и биологично пречистване с удължена аерация с третиране на утайките. Има изграден главен канализационен колектор до ГПСОВ. В ЕТ „Векир-Радка Бележкова” ООД с.Годлево - Предприятие за преработка на мляко, отпадъчните води се пречистват в локално пречиствателно съоръжение като има издадено разрешително за заустване в р.Радоновец. За констатираните нарушения през 2011 г. е наложена текуща месечна санкция.

Град Банско (при 90% изграденост на канализационната мрежа) има 4 броя зауствания в река Глазне - втора категория водоприемник. Няма изградена ГПСОВ. Община Банско е стартирала процедура за издаване на разрешително за заустване на отпадъчните води на град Банско след изграждане на бъдещата ГПСОВ, за която има отредена площадка за изграждане. Извършени са хидрогеоложки проучвания за площадката, изготвен е хидроложки доклад на мястото на заустване. Съгласуван е идейния проект. Има решение за ОВОС и разрешително за заустване.

Предстои изграждане и на ГПСОВ - Хаджидимово с площ 4 дка. Има изготвен работен проект за изграждането й. Проектът включва пречистване на отпадъчните води на населените места Копривлен, Садово, Ново Ляски и Блатска. Още не са изградени колекторите от Ляски, Копривлен, Хаджидимово и Блатска до бъдещата ПСОВ. Има изготвени работни проекти за изграждане на вътрешна канализационна мрежа на с. Абланица, с. Блатска, с. Теплен, с. Ново Ляски и с. Илинден. Има проектна готовност за изграждане на външни канализационни колектори на селата Абланица, Блатска, Копривлен, Ново Ляски и Илинден.

Във връзка с кандидатстване по „Програма за развитие на селските райони” община Сатовча е подготвила идейни проекти за реконструкция на вътрешни ВиК мрежи за селата Боголин, Ваклиново, Годешево, Долен, Жижево, Крибул, Осина, Фъргово и Туховища.

Община Гоце Делчев е стартирала процедура за изграждане на ГПСОВ. Град Гоце Делчев има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Заустването на отпадъчните води от населенето място е в р. Градска. Обектът фигурира в списъка за задължителен контрол на РИОСВ през 2011 г. Общината има разрешително за заустване за рехабилитация на ВиК мрежата и изграждане на ГПСОВ, проектирана за 22 500 екв. жители. Община Гоце Делчев е кандидатствала с проекти за подобряване на ВиК мрежите в с. Корница, с. Брезница, с. Лъжница, с. Буково, с. Делчево пред различни финансиращи институции. През 2009 г. е изградена ПСОВ с.Баничан, която няма издадено разрешително и не е включена за контрол.

Община Гърмен - няма започнала процедура за изграждане на ПСОВ. Във връзка с кандидатстване по „Програма за развитие на селските райони” община Гърмен е подготвила идейни проекти за изграждане на вътрешни ВиК мрежи за с. Лещен, с. Ковачевица, с. Горно Дряново, с. Долно Дряново и с. Огняново. Село Гърмен има смесена канализационна система. Изградена е 100% от канализацията. Състоянието на съществуващата мрежа е добро. Предвижда се изграждане на ПСОВ на с.Огняново и с.Дебрен.

В Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ-Благоевград е записано, че в резултат на извършения текущ контрол по водите през 2011 г. е установено по-добро качество на отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

Басейновите дирекции осъществяват постоянен контрол и предприемат навременни мерки за намаляване на значителните въздействия от хидроморфологични изменения върху състоянието на водите, които се изразяват в дейности като: балансиране и контрол нa оттока; връзка на стари меандри с речното тяло; възстановяване на естественото състояние на речните брегове; ремонт на хидротехническите съоръжения; почистване на речните корита; разрешителен режим при нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляване на проводимостта на речните легла (включително баражи и прагове); изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено, над или близо до земната повърхност - в урбанизирани територии и земеделски земи. Басейновите дирекции координират съвместно с общинските администрации осигуряването на нормално функциониране на отводнителната инфраструктура на населените места. Съгласно Закона за водите общините имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др.