Описание на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка”, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на плана

Точните граници, предмета на опазване, целите за постигането на които е обявена и режимът на опазването на ЗЗ „Бакърлъка” BG0002077 са описани в Заповед № РД-530 от 26 май 2010 г. на Министъра на Околната среда и водите.

ЗЗ „Бакърлъка“ обхваща най-вдадената в морето част от Бургаския залив и рида „Бакърлъка“ югозападно от гр. Созопол. По-голямата част от площта му представлява морска акватория, обхващаща южната част на Бургаския залив, залива „Каваците“, включително няколко острова и част от териториалните води на Република България на няколко километра южно от Поморие до Аркутино.

Територията ѝ се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето включително бреговата ивица от залива Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна растителност, с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa Bulbosa), пасищен райграс (Lolium pirenne) и др.

На територията на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

От 86 вида птици предмет на защита в зоната 48 вида са водолюбиви и местообитанията им са отдалечени от територията за която е изготвен плана. Останалите са предимно горски обитатели или обитават покрайнините на горите, три синантропни вида - бял щъркел, сирийски пъстър кълвач и жълтокрака чайка и един степен вид обитаващ открити пустинни пространстава - полската бъбрица.

Предмет на опазване в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка” съгласно заповедта за обявяване на защитената зона са следните видове птици:

Видове по чл.6, ал.1, т. 3 от Закона за Биологичното разнообразие:

Червеногуш гмуркач (Gavia stellata)

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Поен лебед (Cygnus cygnus)

Малък нирец (Mergus albellus)

Осояд (Pernis apivorus)

Черна каня (Milvus migrans)

Червена каня (Milvus milvus)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Сoкол скитник (Falco peregrinus)

Голяма пъструшка (Porzana porzana)

Средна пъструшка (Porzana parva)

Сив жерав (Grus grus)

Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Кoзодой (Caprimulgus europaeus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)
Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Ням лебед (Cygnus olor)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Фиш (Anas penelope)

Зимно бърне (Anas crecca)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Клопач (Anas clypeata)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Kачулата потапница (Aythya fuligula)

Планинска потапница (Aythya marila)

Обикновена гага (Somateria mollissima)

Среден нирец (Mergus serrator)

Голям ястреб (Accipiter gentilis)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)

Сoкол орко (Falco subbuteo)

Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)

Зеленоножка (Gallinulachloropus)

Лиска (Fulica atra)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Сребриста булка (Pluvialis squatarola)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina)

Голям свирец (Numenius arquata)

Малък червеноног водобегач (Tringa totanus)

Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Чайка буревестница (Larus canus)

Пчелояд (Merops apiaster)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Целите за постигането на които е обявена защитената зона BG0002077 „Бакърлъка” съгласно Заповед № РД-530 са:

Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2 от заповедта, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

1. залесяването на пасища, ливади и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

2. използването на пестициди и минерални торове в пасища;

3. косенето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност в периода от 1 март до 15 август;

4. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

5. изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и с изключение на тези за самостоятелно захранване на обекти.

С реализирането на плана не се очакват съществени промени на територията на защитената зона. Освен това имоти №№ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539, кв. 154 по КК на гр. Созопол които ще бъдат използвани за устройване на бреговата част на пристанището и цялостната инфраструктура са в регулационните граници на град Созопол и не засягат местообитания на птиците обект на защита в разглежданата зона..

Планът не е в противоречие с наложените в Заповедтта за обявяване на защитена зона BG0002077 Бакърлъка забрани.

5. Описание и анализ на степента на въздействие на плана, върху предмета и целите на опазване на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“:

5.1.Описание и анализ на въздействието на плана, върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитената зона.

5.1.1. Върху типовете природни местообитания

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ и заповедта ѝ за обявяване няма в предмета на опазването ѝ няма включени типове местообитания от Приложение 1 на ЗБР. ЗЗ „Бакърлъка“ е зона тип F и съдържа защитена зона по Директивата за местообитанията, в случая ЗЗ „Плаж Градина – Златна рибка“ BG0000146 в която подлежат на опазване 10 типа природни местообитания. Територията за която е изготвен плана е разположена извън границите на частта от защитената зона, която припокрива ЗЗ „Плаж Градина – Златна рибка“ BG0000146, а дейностите по време на строителството и експлоатацията с прилагането на плана са с обхват в границите на територия в която не подлежат на опазване типове природни обитания от Приложение 1 на ЗБР.

От общата площ на защитената зона 335 078.919 dka, 209.6 dka, са морска акватория, включваща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците, няколко черноморски острова, като и акваторията на Черно море - от Поморие до Аркутино. Тези морска заливи, заедно с островите и крйбрежните скалистите брегове са изключително важни за водоплаващите и водолюбиви видове птици предмет на опазване в защитената зона.

На територията на защитената зона са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България, а 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (Bird Life International, 2004). Като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида и 3 вида, като световно застрашени в категория SPEC1.

Територията на защитената зона осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, вписани в приложение І на Директива 2009/147/ЕО. (това трябва да отиде в т. Описание на защитената зона)

За да се установи въздействието от прилагането на проекта за ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 по КК на гр.Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” върху, птиците предмет на опазване в защитената зона е анализиран видовия състав, на пряко свързаните със засегнатата територия видове птици, която може да бъде използвана в различни етапи от жизнения им цикъл, както и влиянието на параметрите на тази територия върху тях. На тази база и взетите под внимание биологичните изисквания на птиците и характера на конкретната територия е определен видовият състав в района, който пряко или коствено ще бъде засегнат от прилагането на плана.

Птиците, като най-динамичен компонент на биоразнообразието, могат да проявят висока екологична пластичност при наличието на различни въздействия върху техните местообитания.

Орнитофауната в защитената зона е представена от няколко специфични орнитокомплекса. Защитена зона „Бакърлъка” предлага местообитания на птиците, свързани с различни биотопи, предимно влажни зони, крайбрежните острови, част от акваторията на Черно море. От видове птици които се опазват в защитената зона, 48 вида са водолюбиви. Тези видове са адаптирани към живота във водна (морска) среда и могат да бъдат пелагични, крайбрежни (неритични), или в някои случаи да прекарват част от годината извън морето. В момента няма единна дефиниция в съвременната орнитология, кои групи, семейства и видове могат да бъдат определени, като морски птици. Все пак към тази група могат да бъдат отнесени представители на семействата Procellariidae (Буревестникови); Sulidae (Рибоядови), Phalacrocoracidae (Корморанови), Stercorariidae (Морелетникови), Laridae (Чайкови) и Sternidae (Рибаркови), както и някои видове водоплаващи птици от семействата Anatidae (Патицови), Gaviidae (Гмуркачови) и Podicipedidae (Гмурецови), които използват морето по време на миграция и зимуване, въпреки че те се определят като водоплаващи птици. Като морски видове птици се определят тези от тях, които получават по-голямата част от храната си от крайбрежните води (неритични видове) или, от открито море (пелагични видове) и са по-тясно свързани с морето, отколкото с влажните зони на брега и във вътрешността на защитената зона.

Много видове водолюбиви птици използват морските води, като местообитание за хранене, но не могат да бъдат определени, като „морски птици”.

Останалите птици в зоната са предимно горски обитатели или такива, които обитават покрайнините на гори, обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, пясъчи дюни, храсталаци и зелени площи в населените места и сред подлежащите на опазване са включени няколко синантропни вида (бял щъркел, сирийски пъстър кълвач и жълтокрака чайка).

Част от птиците, предмет на защита в зоната, са свързани с черноморските заливи, островите Св Иван и Св Петър край Созопол, както и влажните зони между Созопол и Равадиново.

От птиците премет на опазване в ЗЗ „Бакърлъка” в тази група са включеи следните видове:

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие

червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), червена чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), поен лебед (Cygnus cygnus), малък нирец (Mergus albellus), голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), сив жерав (Grus grus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), речна рибарка (Sterna hirundo), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan).

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:

малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), бял ангъч (Tadorna tadorna), фиш (Anas penelope), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), планинска потапница (Aythya marila), обикновена гага (Somateria mollissima), среден нирец (Mergus serrator), вoден дърдавец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), сребриста булка (Pluvialis squatarola), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), тъмногръд брегобегач (Caldris alpina), голям свирец (Numenius arquata), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Местообиранията на повечето от тези видове птици са влажни зони по смисъла на §1 т.6 от допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и няма да бъдат засегнати от прилагането на плана и реконструкцията на съществуващото пристанище. Изброените видове птици с малки изключения обитават основно обрасли с водна растителност водоеми, речни корита, мочурища, влажни ливади и тихите заливи покрай скалите на Черноморското крайбрежие. От тях само видовете червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), малък нирец (Mergus albellus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), речна рибарка (Sterna hirundo), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), ням лебед (Cygnus olor), среден нирец (Mergus serrator), лиска (Fulica atra), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus) и жълтокрака чайка (Larus cachinnans) освен в сладководни водоеми се срещат в морски води и крайбрежната ивица на Черно море.

Тези видове с изключение на жълтокраката чайка (Larus cachinnans), която е синантропен вид нормално не се срещат на територията обект на плана, както и в съседните прилежащи на пристанищния комплекс площи.

Местообитанията на горските птици са широколистни гори в защитената зона, храсталаците и горските поляни в тях. За грабливите птици едно от основните орнитологично важни места е рида Бакърлъка, над който се концентрират по време на миграция голямо количество грабливи видове птици. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици за хранене и нощуване. Тук те създават и отглеждат поколние, по време на размножителния период. Грабливите птици използват дървесната растителност за гнездене, а като места за хранене горски или степен тип местообитания, където намират мишевидни гризачи и влечуги.

Защитена зона „Бакърлъка” предоставя обитания на обитаващите пояса на широколистните гори птици осояд (Pernis apivorus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), горска чучулига (Lullula arborea), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus) и обикновен мишелов (Buteo buteo). Местообитанията на тези видове са гори и храсти в рйона на рида Бакърлъка, който се смята за едно от основните орнитологично важни места в защитената зона. Тази част от защитената зона е отдалечена от градската част на гр. Созопол и акваторията на Черно море в обхвата на проекта за ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 по КК на гр.Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол”.

Видовете птици черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), орел рибар, (Pandion haliaetus) и белоопашат мишелов (Buteo rufinus) не гнездят в защитената зона, но са част от прелитащите по Западночерноморския път Виа Понтика птици. Същите само прелитат над гр. Созопол и нощуват по дървета в отдалечечени от градската част места в защитената зона.

По тези прчини отрицателни въздействия върху тази група птици и техните местообитания от прилагането на плана не се очакват и няма да бъдат разглеждани в ДОСВ.

Обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, ивици ди групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчи дюни и зелени площи в населените места;

В тази група влизат видовете тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), ливаден блатар (Circus pygargus), сoкол скитник (Falco peregrinus), черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), сoкол орко (Falco subbuteo), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), градинска овесарка (Emberiza hortulana), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), синявица (Coracias garrulus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor). Местообитанията на тези видове птици заемат площите на запад от Черноморското крайбрежие, като в покрайнините и зелените площи на гр. Созопол могат да бъдат наблюдавани видовете черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногърба сврачка (Lanius collurio) и ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Поради липсата на дървесна растителност и храсти срещащите се в покрайнините на гр. Созопол птици не се срещат на територията между старата градска част и о-в Свети Кирик и Юлита. По тези причини отрицателни въздействия, като безпокойство, смърт, компроментиране на гнезденето, прогонване и отнемане на местообитания с прилагането на плана за представителите на тази група птици не се очакват и няма да бъдат разглеждани в ДОСВ.

Площ на засегнатото местообитание на вида,

Промяна в числостта на популацията на вида в зоната,

Качество на местообитанията,

Въздействия при строителство и експлоатация,

Преки и косвени въздействия върху защитената зона.

При определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на оценка, която дава възможност да се отчете значимостта на въздействията върху видовете предмет на опазване и местообитанията им

При оценка на степента и обхвата на въздействията са отчетени:

Териториалния обхват на въздействието,

Степента на въздействието,

Продължителността на въздействието,

Честотата на въздействието,

Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда.

В зависимост от баловите оценки са определени следните четири степени на въздействие