Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра”



страница4/10
Дата22.08.2016
Размер1.72 Mb.
#7045
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

До момента няма изготвени и приети от МОСВ единни критерии, методики или математически модел за изготвяне на оценка на кумулативния ефект. Всяка оценка на кумулативния ефект от инвестиционното намерение би била субективна. За определяне прага на риска и по-точно пресмятане, при оценяване на кумулативното въздействие от реализацията на инвестиционното предложение, са разгледани всички ИП на територията на община Каварна попадащи в територията на ЗЗ „Калиакра” BG0002051, но са взети предвид само онези планове, програми, проекти и ИП, които имат сходен характер, а оттам и сходен кумулативен ефект, т.е. градини, лозя, трайни насъждения и др. сходни селскостопански производства.

Като вземем предвид всички насъждения и планираните такива на различен етап до момента, кумулативният ефект може да се разглежда в два аспекта: настоящо и бъдещо състояние. Бъдещото състояние и оценката на кумулативния ефект от реализирането на ореховата градина в района от процедирани досега инвестиционни намерения е възможно най-лошия сценарий, който би следвало да се очаква.

Като цяло района на „Калиакра” и това, че е разположена в Добруджа се явява една от основните и предпочитани терени за селскостопански мероприятия и производство на зърнено – житни и трайни насъждения, също е натоварен откъм промишлени обекти и инвестиционни предложения в областта. Ако се допусне възможно най-лошият сценарий, т. е. всички гореизброени ИП да се реализират, това би могло да доведе до редуциране на степите и пасищата, нарушаване на биологичното равновесие, фрагментиране на популациите на степните видове и птиците в защитена зона „Калиакра” BG0002051.

Останалите инвестиционни предложения, постъпили като уведомления в общ. Каварна и РИОСВ-Варна през разглеждания период 2010 - 2016 г., касаят друг тип инвестиции - жилищно строителство, складове, магазини, детски площадки, селскостопански обекти и пр., които нямат ясно обособена взаимовръзка със защитената зона, т. е. те не биха могли да окажат пряко влияние върху качествените показатели и предмета на опазване на зоната. Поради тази причина те не представляват интерес относно настоящия ДОСВ.

Съгласно параграф 3, т. 10 от Наредбата за ОС, „кумулативни въздействия” са въздействия върху околната среда, които са резултат от увеличаване ефекта на оценявания план, програма и проект/инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, независимо от кого са осъществявани тези планове, програми и проекти/инвестиционни предложения. Кумулативните въздействия могат да са резултат от отделни планове, програми и проекти/инвестиционни предложения с незначителен ефект, разглеждани сами по себе си, но със значителен ефект, разглеждани в съвкупност, и реализирани, нееднократно в рамките на определен период от време.

Следователно вероятния кумулативен ефект (въздействие) се дефинира с резултата от състоянието, в което редица повтарящи се действия, оказват по-силно въздействие от сумата на техните индивидуални ефекти.

Инвестиционното предложение, предмет на настоящия ДОСВ представлява ИП за Възстановяване и създаване на бадемова градина, създаване на орехова градина и изграждане на ограда от мрежа и монтажни колове, което ще бъде разположено върху площ от 317,587 дка. От направената справка по ЗДОИ от РИОСВ са получени ИП от същия характер с обща площ - 844,653 дка, която ще се вземе при изчисление на кумулативния ефект. Като се пребавят и тези от разглежданото ИП за Възстановяване и създаване на бадемова градина, създаване на орехова градина и изграждане на ограда от мрежа и монтажни коловес площ 317,587 дка, то общо ще се получит 1162,24 дка, ИП с характер – изграждане на трайни насаждения. Предвид факта, че площта на защитена зона „Калиакра”, BG0002051 възлиза на 109027,9 дка, можем да изчислим че процентното съотношение между общата площ на всичките ИП попадащи в зоната и площта на зоната – 1,07 %. Получената стойност е от общата площ на защитената зона. Отнета ще бъде обща площ от всичките ИП, възлизаща на 1,07 % от изцяло земеделски терени. При изчисляване на отнетия процент от клас земно покритие „Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)” съставляващи 40 % от общата площ на ЗЗ „Калиакра”, BG0000107, ще се получи 2,6 % отнет клас земно покритие. По точно казано че с 2,6 % ще се увеличи клас земно покритие „Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)”

С реализацията на ИП Възстановяване и създаване на бадемова градина, създаване на орехова градина и изграждане на ограда от мрежа и монтажни коловена територията на ЗЗ „Калиакра”, BG0002051, ще се отнеме 0.29 % от зоната.

В следствие на реализацията на ИП, няма да се отнеме от акваторията на ЗЗ „Калиакра” BG0002051, няма да се отнемат местообитания подходящи за обитаване на водолюбивите видове птици, и няма да се отрази на околните екосистеми и видовете предмет на опазване в защитената зона.

От стойностите на процентното засягане на зоната става ясно, че натоварването на ЗЗ „Калиакра” BG0002051 от кумулативен ефект, ще бъде 0,29 % отнемане от площта на зоната. В следствие на реализацията на ИП, ще се отнеме 2,6% от клас земно покритие „Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)”, но със същия процент ще се увеличи Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)”. Съответно няма да бъде изцяло загубен % класове земно покритие или вид местообитание, по-скоро ще се трансформира от едно местообитание в друго предоставящо възможност за обитаване без да се нарушава численоста на видовете предмет на опазване птици в зоната.

Имотите, в които ще се реализира ИП са урбанизирани терени, близо до градска промишлена зона, клас земно покритие - „Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)”, съставляващи 40 % от общата площ на зоната. С отнемането на разглежданите терени ще се засегнат главно пойните видове птици свързани с обитанието на земеделски площи, които при необходимост биха могли да предоставят възможност за пребиваване и хранене на мигриращи, постоянно обитаващи в района и зимуващи водолюбиви видове. От направените до момента проучвания и преглед на наличната информация няма данни за големи струпвания от зимуващи и мигриращи птици в района на ИП. Също така не е установена и голяма концентрация на постоянно обитаващи видове птици в разглежданата територия. Това се обяснява с факта, че района е подложен на засилено антропогненно въздействие. По време на провеждане на собствен орнитологичнен мониторин от „ЕВН Каварна” ЕООД не са установени нощуващи в района ята щъркели или грабливи птици. Вероятността района да бъде предпочетен за нощувка от вида бял щъркел, е твърде малка, поради факта, че мястото не предлага добри условия, особено откъм шумово натоварване и безпокойство, в следствие близостта на урбанизиран район. Белият щъркел и другите едри водолюбиви и хищни птици, биха могли да изберат места за нощувка извън ИП в съседни територии в вътрешността на Добруджа. В случая, отдалечаването от една толкова урбанизирана територия като гр. Каварна, увеличава пропорционално възможностите за гъвкавост на околната среда и поемане на видовете птици, нуждаещи се от нощувка и почивка.

На този етап няма други планове, програми и инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване и одобряване, в близост до посочената територия, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона.
3. Описание на елементите на инвестиционното предложение „ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА БАДЕМОВА ГРАДИНА, СЪЗДАВАНЕ НА ОРЕХОВА ГРАДИНА И ИЗГРАЖДАНЕ НА ОГРАДА ОТ МРЕЖА И МОНТАЖНИ КОЛОВЕ”, което самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти/ инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитенАТА зонА или НЕЙНИТЕ елементи.


  • Техническа инфраструктура

Електрозахранване, осветление, електрически мрежи и съоръжения.

При създаване на трайните тасаждения и по време на тяхната експлоатация, не изисква електрозахранване. Не е необходимо изграждането на електрическа мрежа свързана с осветяване и други нужди сапътстващи фунционирането на разглежданите терени.



Водоснабдяване и канализация - мрежи и съоръжения.

Реализацията на проекта не изисква промяна в съществуващата и планирана транспортна (пътна) инфраструктура – имотите се намират непосредствено до пътя Каварна – Българево. Освен това в съседни имоти са изградени ветрогенератори, до които има вече създаден пътен достъп.

Не се предвижда и изграждане на водоснабдителна инфрактруктура тъй като напояването ще се извършва с мобилна автоцистерна. Не се предвижда водовземане и ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите.

На обекта няма да има постоянно работещи, поради което не се предвижда канализационна система. За временно пребиваващите на обекта работници ще се осигури бутилирана вода за питейни нужди и ще се монтира при необходимост химическа тоалетна. Производствени отпадъчни води няма.



Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията, предвидено водовземане за питейни, промишлени и други нужди - чрез обществено водоснабдяване (ВиК или друга мрежа) и/или от повърхностни води, и/или подземни води, необходими количества, съществуващи съоръжения или необходимост от изграждане на нови

Инвестиционното предложение не е свързано с извършване на строителни дейности. Единствено може да се изгради ограда от мрежа и монтажни колове.

По време на експлоатацията ще е необходима вода за напояване в периода на засаждане на дръвчетата. Нейното количество е определено на база нормата за поливане – всяко засадено бадемово дръвче се полива при засаждане с 20 л вода, т.е. необходимото количество е 120 m3. При сушеви години необходимото количество вода за поливане е при млади дръвчета около 180 m3, а при плододаващи – 270 m3 на поливка. Извършват се 2-3 поливки.

Орехите се поливат наесен с 5-10, а напролет с 15-20 л вода. Следователно необходимото количество вода е 1,5 – 3 m3 през есента и 4,5 – 6 m3 през пролетта. Водата ще се доставя с автоцистерна, при което годишният разход на ДГ ще бъде от порядъка на 2 тона. Още толкова ДГ ще е необходимо за обработка на площите между дърветата и за провеждане на агролесомероприятия.


Елементите на инвестиционното предложение, които могат да окажат някакво въздействие върху защитената зона, спрямо която се прави оценката за съвместимост и въздействие, по време на строителството и по време на експлоатацията са:

При засаждането:

1. Възстановяване и изграждане на бадемовите насаждения и създаването на ореховата градина, свързано с агромероприятията за подготовка почвата за засаждане;

2. Случайно навлизане на селскостопанските машини в съседните терени;
Освен това, теоретично по време на саздаването могат да възникнат:


  • при изкопни и насипни дейности – промяна в почвените условия на средата;

  • прогонване на животински видове по време на размножителния им период;

  • прогонване на животински видове, чувствителни към човешко присъствие;

  • унищожаване на яйца и ларви на земноводни, яйца на влечуги и някои видове водолюбиви и пойни птици.

При експлоатацията:

  • Косене на тревата, беридба и свързаното с това шумово натоварване;

  • Движението на хора и машини на територията на градината;

Освен това, междувременно могат да възникнат:

  • нарушаване на съседни местообитания;

  • прогонване на животински видове вследствие на човешкото присъствие;

  • унищожаване на бавно подвижни животински видове, на техните яйца или новородени;

  • отделяне на емисии от отработените газове на строителните машини и транспортна техника, прах от тяхното движение;

  • повишена опасност от пожари при засиленото антропогенно присъствие, опасност от инцидентни замърсявания;

  • въздействие върху животинския свят, шумови фактори и вибрации от работата на селскостопанските машини;

  • намаляване площта на трофичната база за някои видове птици и отнемане на местообитания на гнездещи и постоянно пребиваващи на територията птици и бозайници;

  • евентуално замърсяване със битови отпадъци.

Като резултат от всички тези въздействия, може да се очаква:

  • Отнемане от ефективното земно и въздушно пространство, ползвано от мигриращи и гнездящи птици;

  • Кумулативен ефект върху птиците;

  • Фрагментиране на местообитания.

Щрихираните възможни въздействия биха могли да доведат до незначителна загуба на екологични ниши, а при дейности, неотговарящи за изискванията, заложени в българското хармонизирано екологично законодателство и до негативно въздействие върху екосистемите в района.

Елементите на инвестиционното предложение и тяхното потенциално въздействие върху защитените зони.



Елементи на ИП

Характер на потенциалното въздействие

1.

Създаване на бадемова градина

По време на обработката на почвата се засягат видовете населяващи до 30 см почвен хоризонт.Фрагментиране на съобщества и популации на растителни и животински видове.

Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ и прах.

Отнемане на хранителните местообитания и хранителната база.


2.

Създаване на орехова градина

По време на обработката на почвата се засягат видовете населяващи до 30 см почвен хоризонт.Фрагментиране на съобщества и популации на растителни и животински видове.

Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ и прах.

Отнемане на хранителните местообитания и хранителната база.


3.

Изграждане на ограда

Нарушаване на почвения хоризонт на дълбочина до 60 см

4.

Движение на селскостопанската техника

Безпокойство на животински видове.

Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ.

Смъртност на бавноподвижни животни.


5.

Генериране на шум

Безпокойство на пребиваващи в близост животински видове най-вече в периода на размножаване.

Снижаване параметрите на зооценозите в прилежащите територии.



6.

Промени в ландшафта

Парцелите са обработваеми земеделски площи, съставени от бивши дървесни и житни насъждения маси, поради което няма да има съществена локална (визуална) промяна в съществуващите елементи на ландшафта.

7.

Общо антропогенно натоварване на средата

Снижаване параметрите на зооценозите в прилежащите територии.

Бадемовите и орехови насаждения ще бъдат разположени от дясната страна на пътя посока Българево и ще се реализират върху стари бадемови градини и обработваеми земеделски земи в общо четери имота с трайно предназначение земеделска и трайно ползване – нива. Реализацията на ИП ще отнеме предимно урбанизирани сухоземни площи от защитената зона, с много - бедно в количествено и качествено отношение биоразнообразие.

Реализацията на инвестиционното предложение предвижда създаване на трайни насаждения от бадемови и орехови дървета. В близост до тях има обработваеми площи, граничи с междуселищен път, както и със борова гора. В момента разглежданата територия представлява - обработваеми площи с проведени агро мероприятия свързани с подготовка за засаждане на фиданките.

В зоната на инвестиционното предложение не се установяват приоритетни природни местообитания или такива, поддържащи значимо видово разнообразие и биопродуктивност.

Реализацията на инвестиционното предложение не предвижда отвоюване на площи от ЗЗ „Калиакра”, самото то се намира в неговата югозападна граница. Разглежданите терени се намират изцяло в обработваеми площи, загубили с времето на експлоатация възможността да бъдат представени с приоритетните видове местообитания в зоната. При първоначалното засаждане на дърветата и тяхното развитие и експлоатация не се очакват отрицателни въздействия върху растителните и животински видовете предмет на опазване в ЗЗ „Калиакра”.

При създаването на насъжденията и по време на тяхното отглеждане ще се използват методи на обработка, както и в предходните години. С цел подобряване качеството на продукцията и спазване на нормите за био продукция ще се ползват селскостопански машини с водородно гориво. По този начин ще се ограничи замърсяване на оклната среда с вредни емисии.

Не се очаква инвестиционното предложение самостоятелно или в комбинация с другите ИП да окаже значително въздействие върху защитената зона като цяло и нейните елементи. В местата на реализация на ИП не се очаква негативно въздействие върху видовете обитаващи района. Прогнозното въздействие би било свързано само с безпокойство по време на агро техническите и по време на беритбата мероприятия. Поради факта, че ИП ще се реализира в терени силно повлияни от антропогенния натиск, близо до градска среда, натоварен особенно през лятото асфалтов път, всичко това вече е окарало своето негативно влияние на видовете и с реализация на насажденията не се очаква влошаване на условиятаза обитаване.



4. Описание на защитенАТА зонА, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отчитане при разработване на инвестиционното предложение „ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА БАДЕМОВА ГРАДИНА, СЪЗДАВАНЕ НА ОРЕХОВА ГРАДИНА И ИЗГРАЖДАНЕ НА ОГРАДА ОТ МРЕЖА И МОНТАЖНИ КОЛОВЕ” - Защитена зона BG0002051 „калиакра” за опазване на дивите птици
Разгледаните терени за реализация на инвестиционното предложение се намират по границата на югогападната част на защитена зона „Калиакра”, код BG0002051 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД - 559/21.08.2009 г. (обн. ДВ, бр. 69/20009 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД - 97/03.02.2014 г. (ДВ, бр. 15/2014 г.).на министъра на околната среда и водите.

Общата територия на ЗЗ „Калиакра” /BG 0002051/ е 10902.79 ха, съставена от следните общини и землища:



Област

Община

Землища

ЕКАТТЕ

Добрич

Каварна

Българево

7257

Добрич

Каварна

Каварна

35064

Добрич

Каварна

Камен бряг

35746

Добрич

Каварна

Свети Никола

65543

Добрич

Шабла

Тюленово

73780

Добрич

Шабла

Шабла

83017


Предмет на опазване:

Chlidonias hybridus - Белобуза рибарка

Ficedula albicollis - Беловрата мухоловка

Buteo rufinus - Белоопашат мишелов

Haliaeetus albicilla - Белоопашат морски орел

Asio flammeus - Блатна сова

Bubo bubo - Бухал

Ciconia ciconia - Бял щъркел

Platalea leucorodia - Бяла лопатарка

Falco vespertinus - Вечерна ветрушка

Botaurus stellaris - Голям воден бик

Hippolais olivetorum - Голям маслинов присмехулник

Egretta alba - Голяма бяла чапла

Lullula arborea - Горска чучулига

Emberiza hortulana - Градинска овесарка

Sterna sandvicensis - Гривеста рибарка

Ardeola ralloides - Гривеста чапла

Melanocorypha calandra - Дебелоклюна чучулига

Larus genei - Дългоклюна чайка

Neophron percnopterus - Египетски лешояд

Alcedo atthis - Земеродно рибарче

Pluvialis apricaria - Златистопер дъждосвирец

Glareola pratincola - Кафявокрил огърличник

Caprimulgus europaeus - Козодой

Aquila heliaca - Кръстат (царски) орел

Pelecanus crispus - Къдроглав пеликан

Accipiter brevipes - Късопръст ястреб

Calandrella brachydactyla - Късопръста чучулига

Circus pygargus - Ливаден блатар

Crex crex - Ливаден дърдавец

Falco cherrug - Ловен сокол

Egretta garzetta - Малка бяла чапла

Larus minutus - Малка чайка

Larus melanocephalus - Малка черноглава чайка

Ixobrychus minutus - Малък воден бик

Tringa glareola - Малък горски водобегач

Phalacrocorax pygmeus - Малък корморан

Aquila pomarina - Малък креслив орел

Mergus albellus - Малък нирец

Hieraaetus pennatus - Малък орел

Falco columbarius - Малък сокол

Nycticorax nycticorax - Нощна чапла

Puffinus yelkouan - Обикновен буревестник

Circaetus gallicus - Орел змияр

Pandion haliaetus - Орел рибар

Pernis apivorus - Осояд

Charadrius morinellus - Планински дъждосвирец

Cygnus cygnus - Поен лебед

Anthus campestris - Полска бъбрица

Circus cyaneus - Полски блатар

Ficedula semitorquata - Полубеловрата мухоловка

Sterna hirundo - Речна рибарка

Pelecanus onocrotalus - Розов пеликан

Ardea purpurea - Ръждива чапла

Grus grus - Сив жерав

Coracias garrulus - Синявица

Dendrocopos syriacus - Сирийски пъстър кълвач

Aquila chrysaetos - Скален орел

Falco peregrinus - Сокол скитник

Phalacrocorax aristotelis desmarestii - Среден корморан

Falco eleonorae - Средиземноморски сокол

Porzana parva - Средна пъструшка

Circus macrourus - Степен блатар

Circus aeruginosus - Тръстиков блатар

Burhinus oedicnemus - Турилик

Podiceps auritus - Ушат гмурец

Milvus milvus - Червена каня

Gavia stellata - Червеногуш гмуркач

Branta ruficollis - Червеногуша гъска

Ficedula parva - Червеногуша мухоловка

Lanius collurio - Червеногърба сврачка

Ciconia nigra - Черен щъркел

Milvus migrans - Черна каня

Chlidonias niger - Черна рибарка

Gavia arctica - Черногуш гмуркач

Oenanthe pleschanka - Черногърбо каменарче

Lanius minor - Черночела сврачка

Sylvia nisoria - Ястребогушо коприварче

Chlidonias leucopterus - Белокрила рибарка

Riparia riparia - Брегова лястовица

Tadorna tadorna - Бял ангъч

Podiceps cristatus - Голям гмурец

Tringa ochropus - Голям горски водобегач

Phalacrocorax carbo - Голям корморан

Mergus merganser - Голям нирец

Numenius arquata - Голям свирец

Accipiter gentilis - Голям ястреб

Anser albifrons - Голяма белочела гъска

Larus cachinnans - Жълтокрака чайка

Bucephala clangula - Звънарка

Anas platyrhynchos - Зеленоглава патица

Gallinula chloropus - Зеленоножка

Anas crecca - Зимно бърне

Aythya ferina - Кафявоглава потапница

Aythya fuligula - Качулата потапница

Rallus aquaticus - Крещалец

Calidris ferruginea - Кривоклюн брегобегач

Actitis hypoleucos - Късокрил кюкавец

Fulica atra - Лиска

Anas querquedula - Лятно бърне

Larus fuscus - Малка черногърба чайка

Calidris minuta - Малък брегобегач

Tachybaptus ruficollis - Малък гмурец

Tringa totanus - Малък червеноног водобегач

Accipiter nisus - Малък ястреб

Cygnus olor - Ням лебед

Buteo buteo - Обикновен мишелов

Merops apiaster - Обикновен пчелояд

Somateria mollissima - Обикновена гага

Vanellus vanellus - Обикновена калугерица

Falco subbuteo - Орко

Charadrius hiaticula - Пясъчен дъждосвирец

Charadrius dubius - Речен дъждосвирец

Larus ridibundus - Речна чайка

Buteo lagopus - Северен мишелов

Anser anser - Сива гъска

Anas strepera - Сива патица

Ardea cinerea - Сива чапла

Pluvialis squatarola - Сребриста булка

Mergus serrator - Среден нирец

Gallinago gallinago - Средна бекасина

Calidris alpina - Тъмногръд брегобегач

Anas penelope - Фиш

Larus canus - Чайка буревестница

Podiceps grisegena - Червеногуш гмурец

Netta rufina - Червеноклюна потапница

Podiceps nigricollis - Черноврат гмурец

Falco tinnunculus - Черношипа ветрушка

Anas acuta - Шилоопашата патица

Защитената зона се намира в Североизточна България и носи името на едноименния нос Калиакра. Обхваща най-източната част от Добруджанското плато и е с надморска височина от 0 до 150 м. На запад граничи с град Каварна, на север със селата Раковски, Хаджи Димитър и Свети Никола. На североизток следва пътя село Свети Никола – с. Камен бряг – с. Тюленово до нос Шабла и обхваща бреговата ивица с прилежащата плитка морска акватория от нос Шабла до пристана на град Каварна. В границите й попадат също и село Българево и курорта Русалка. Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина до 100 м с пещери и скални ниши. Растителността се характеризира главно с преобладаване на тревните фитоценози и оскъдно участие на дървесни и храстови видове. Тя се развива върху плитка почва и почти разкрита основна варовикова скала. В района между с. Българево, нос Калиакра и местността Ени кулак се намират последните и най-добре запазени степни местообитания в България. Те са резултат от съчетанието на специфичен релеф, почви и климатични условия и е особено важно да бъдат запазени, тъй като поддържат характерни видове от степния биом. Повечето от растенията принадлежат към ксеротермния тип формации. Флората на Калиакра е сходна с Кримската.



Калиакра е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. На територията на Калиакра са установени общо 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за биологичното разнообразие. От значение за Европейския съюз са 95 вида, включени в приложение 1 на Директива 79/409, както и голям брой мигриращи видове птици. От срещащите се видове 106 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), 17 от които са включени в категория SPEC1 като световно застрашени видове, 21 - в категория SPEC2 и 68 - в SPEC3 като видове с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. В Калиакра се намира последното голямо и сравнително добре запазено степно местообитание в Добруджа. Тук обитават характерни степни видове – совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, късопръста /Calandrella brachidactyla/ и дебелоклюна чучулиги /Melanocorypha calandra/, 4 вида каменарчета, розов скорец /Sturnus roseus/, като първите три вида са с най-високи числености в страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ е концентрирана на територията на Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената в България колония на средния корморан /Phalacrocorax aristotelis/. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, обикновената ветрушка /Falco tinunculus/, сокола орко /Falco subbuteo/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/ и др. Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над Калиакра всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар /Circus macrourus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и царски орел /Aquila heliaca/. Калиакра е най-вдадената в морето част от сухоземната територия на България. Поради тази специфична особеност, както и поради постоянните ветрове, при срещата на птиците с морето по пътя на юг, те се задържат дълго време в района с цел да преодолеят въздушните течения, да избягнат морето и да се върнат над сушата, както и за да набират височина. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м. Поради силните ветрове често мигриращите птици (основно щъркели и блатари) кацат и през деня, а грабливите птици се задържат за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. На територията на Калиакра спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец /Crex crex/, поради факта че избягват морето по пътя си на юг. Тези птици са основно нощни мигранти. Над 50000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня. В района на Калиакра зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района за да се хранят в нивите във вътрешността, като често спират и се хранят в нивите на територията на зоната. Макар и в малки количества редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/. Четирдесет вида редки, застрашени и ендемични видове и подвидове растения се стрещат на територията на Калиакра, 8 от които са застрашени или редки в Европа, а 20 са включени в Червената книга на България, 10 от които със статут на застрашени от изчезване.

Понастоящем само 5% от територията на Калиакра е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство. На територията на зоната има обявени два резервата – природен резерват “Калиакра” в землището на село Българево и археологически резерват „Яйлата” в землището на село Свети Никола. На север от нос Калиакра се намира защитената местност Тауклиман. През 1989 г. нос Калиакра е обявен за Орнитологично важно място от BirdLife International. През 2005 година цялата територия е обявена от BirdLife International за ОВМ. В защитената зона се включва и КОРИНЕ място „Калиакра”, определено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.


Каталог: Doklad%20EO%2018-03-2008
Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „балчик" /BG0002061/, на ип за изграждане на „ваканционно селище „момчил голф и голф игрище"
Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"
Doklad%20EO%2018-03-2008 -> На общ устройствен план на община дългопол


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница