На територията на ЗЗ „Калиакра”, BG 0002051, се срещат следните класове земно покритие

По отношение на въздействието върху ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, би могло да се очаква такова да се отрази основно върху:

• 
  запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
  
• 
  осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете обект на опазване;
  
• 
  опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване.
  
• 
  природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

По-горе са описани елементите на инвестиционното предложение за възстановяване и създаване на насажденията, които биха могли да окажат въздействие върху защитената зона. Това са почистването на площите преди засаждане на фиданките, засаждане на дърветата, обработка на площите по време на експлоатация, изграждането на ограда и движението на хора и машини по терените на градините по време на събиране на продукцията и резтдба.

Локализацията и характера на дейностите при създаване и експлоатацията на насажденията няма да повлияят в еднаква степен на местообитанията на всички видове птици, предмет на опазване в зоната

„Бадемотите и орехови градини” ще се реализират в урбанизирана територия в близост до пътя свързващ град Каварна с цело Българево, състояща се от общо 4 имота с обща площ 317.584 дка, предоставени за стопанисване от „БИО БАДЕМИ” ООД. Старите бадемови градини и обработването на площите за добив селскостопански култури, създадени още преди обявяването на зоната, ограничават биологичното разнообразие. Преобладаващата част от някогашната степна растителност, са отстранени или ограничени, вследствие на мероприятията по създаване и обработка на земеделските площи. В момента територията на инвестиционното предложение е обработена и в момента е угар, по синурите се наблюдава предимно рудерална растителност от местни и инвазивни видове. Преобладават треви от сем. житни (Poaceae), а дървесно – храстовата растителност е представена от видовете полски бряст (Ulmus minor), джанка (Prunus cerasifera), круша (Pyrus communis), див рожков (Cercis siliquastrum), акация (Robinia pseudoacacia), айлант (Ailanthus altissima), миризлива върба (Eleagnus angustifolia), къпина (Rubus caesius) и др. От наличното дървесно видово разнообразие и факта, че дърветата на територията на ИП се срещат предимно поединично и на малки групи, показва, че повечето дървесни видове са пионерни, или по-непретенциозни към почвените условия, поради което са се самонастанили по синурите. Участъците около ветрогенераторите е лишени от растителност, и не предлага подходящи местообитания за газещи видове птици.

При оценяването на влиянието след реализиране на ИП е важно да се отбележи че, във връзка с намиращите се в близост ветрогенератори и след създаването на насъжденията вероятния сблъсак с едрите реещи птици като щъркели, пеликани и др. ще бъде намален. Има се предвид, че изброените видове не обитават такива терени, не ги използват по време на миграця за нощувка, почивка и хранене. Обработваемите площи засети с житни култури се използват от щъркелите за нощувка, почивка и хранене, а при реализиране на ИП се ограничава достъпа с засаждането на дървесните видове.

За влиянието на действащите ветрогенератори в околноста, относно смъртността от сблъсак, е важно да се отбележи че няма регистрирани данни при проведените проучвания. Ако се приеме че след засаждането на бадемите и орехите и тяхното израстване, развитие и плододаване, то ще привлече видове птици да се изхранват с плодовете и вероятноста от сблъсак с ветрогенераторите се увеличава. На територията няма птици които изцяло да разчитат на плодовете на бадема и ореха. Има вероятност някои вранови видове и калвачи да проявят интерес и то главно през зимния период, дори тогава не се очакват сблъсаци, тъй като те летят на малка височина извън обсега на витлата.

Ако приемем че не плодовете, а дърветата привличат птици, то околните терени също са потенциално опасни. В близост до разглежданата територия има горски терени и насъждения както и съществуваща стара бадемова градина, които предлагат условия за обитаване, въпреки това няма рагистрирана смъртност на видовете птици.

Предвидения за създаване на градините терен е лишен от растителност, която би могла да се разглежда като потенциално местообитание на птиците, предмет на опазване в зоната. В този район на инвестиционното предложение няма вероятност от увреждане или унищожаване на наземни местообитания за птици, поради липса на такива. Това се отнася главно за пойните видове птици, които биха предпочели да обитават такива терени ,тъй като те гнездят и в обработваеми площи, но там е установен малък процент от националната популация.

Инвестиционното предложение няма да се отрази негативно и на хищните птици, предмет на опазване в зоната, тъй като няма да бъдат засегнати техни местообитания, напр. за видовете блатари за гнездене и хранене (мозаечна водна растителност и степни масиви). Няма да бъде отнета акватория, в която орела рибар би могъл да ловува, също в близост, липсват високи дървета, на които вида гнезди или използва за почивка. Отсъствието на високи дървета, които големия креслив орел напр., използва по време на миграция и през зимата, както и струпване на птици също предполага липса на въздействие върху вида. Липсват условия за гнездене на вечерната ветрушка, която гнезди по дървета в масиви използвани за гнездене от посевните врани. За някой видове като малкия и големия ястреб, малкия сокол и керкенеза ще се предостави възможност за ловуване при привличане на пойни птици в градините. ИП за тях ще окаже положително влияние главно през зимния период на годината когато е по трудно намирането на храна. Вероятноста от сблъсак с ветрогенераторите не съществува, тъй като по време на лов те летят ниско, като използват техниката на изненада. В близост няма разположени гнезда на разглезданите видове, съответно няма да има ограничения на гнездящите двойки по време на размоножителния период, когато птиците се нуждаят от подходящи места за ловуване.

Непреки въздействия върху потенциалните местообитания в зоната на зоната на изток от терена на инвестиционното предложение са възможни поради евентуална опасност от възникване на пожари при експлоатация и поддържане на градините от движението на човешки потоци по време на мероприятията свързани с беритба, резитба и др.

Непряко въздействие върху местообитанията на птици са възможни при третиране на насъжденията с торове и препарати, но това се изключва поради факта че тук ще се използва метода на биоземеделие с средства и методи за биопродукция. Внасяне на чужди, инвазивни и синантропни животни и инвазивни, плевелни и рудерални видове растения включително и чрез обработваните на площите се изключва и няма да влоши природозащитното състояние на зоната. Не се очаква да бъдат внесени врагове и конкуренти на видове растения и животни, обект на опазване в защитените зони, както и на типични за местообитанията видове.

Пряко ще бъдат засегнати пойните птици вероятно обитаващи отнетата част от ЗЗ. Пребиваването на видовете птици е свързано с използването на терена за почивка и хранене. Основно въздействие се очаква по време на зимния сезон и по време на миграция, когато се наблюдават струпвания, а разглежданата територия предоставя необходимите условия за обитаване на птиците.

• 
  Осояд (Pernis apivorus). Осоядът е птица от семейство Ястребови (Accipitridae). През лятото се среща в почти цяла Европа, с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области. Изявена прелетна птица, зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на Африка или в областите с повече дървета в саваната. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. В района на ИП не са установени гнездящи птици, липсват подходящи дървета, както и хранителна база. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване на вида, единствено може да се наблюдава по време на миграция. Предвид тези факти и това че терените са в близост до морето и липсват условия за обитаване, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Черна каня (Milvus migrans). Черната каня е дневна граблива птица срещаща се в България. Живота ѝ по принцип е свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от сладководни водните басейни. Повечето от подвидовете й, особено по-северните са прелетни. Европейските популации най-често зимуват в Африка, където се смесват с местните раси и подвидове. На територията на България е рядък и защитен от закона вид. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават гнездящи птици, може да се видят по време на миграция. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията и е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено от подходящи места за обитаване и се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Предвид биологията на вида (свързан с водните басейни, рядко отдалечаващ се от водата вид) и това че няма вероятност да обитава такъв тип терени, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  
• 
  Орел змияр (Circaetus gallicus). Орелът змияр е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа, Азия и Африка. Прелетна птица, гнезди в България. Включена е в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. В района на ИП има възможност да се наблюдавт хранещи се птици и то само ако има подходящи условия за лов на змии, тоест открити пространства с ниска растителност. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. От направения анализ, както и поради не високата численост на вида в района, вероятно една двойка, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Тръстиков блатар (Circus aeroginosus). Тръстиковият блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава блатисти и крайбрежни местности. Прелетен вид, гнездящ в България. Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. В района на ИП има вероятност да се наблюдават преминаващи птици от вида единствено по време на миграция и зимуване. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Разглежданите терени по никакъв начин не биха привлекли този вид. Предвид тези факти свързани с биологията на вида, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Полски блатар (Circus cyaneus). Полският блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Предпочита влажни местности, прелетна птица. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, единствено по време на зимуване има някаква вероятност да се наблюдават отделни птици. Околните терени предоставят по добри места за преминаване и ловуване, поради това не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Степен блатар (Circus macrourus). Степният блатар присъства в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България видът се среща рядко, главно по време на миграция, най-вече по черноморското крайбрежие като обикновено са наблюдавани единични индивиди. За вида, както и за останалите видове от род Circus е характерно, че по време на миграцията си летят на малка височина, основно с активен махов полет. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, единствено по време на миграция има някаква вероятност да се наблюдават отделни птици. Околните терени предоставят по добри места за преминаване и ловуване поради това, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Ливаден блатар (Circus pygargus). Ливадният блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава обширни открити местности. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, единствено по време на миграция има някаква вероятност да се наблюдават отделни птици. Околните терени предоставят по добри места за преминаване и ловуване, поради това не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Голям ястреб (Accipiter gentilis) – това е граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Прелетна птица, среща се в Европа, Азия, Африка, Северна Америка. Широко разпространен вид у нас. Хищна птица, 85 % от храната й се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15 % се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни. Включен в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията му е „незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Верояноста да се наблюдават птици от вида е през зимния период, когато се наблюдават струпвания на птици. Основно ловува в терени с дървестни насаждения, ниско над земята. Предвид тези факти и широкото разпространение на вида у нас, както и поради това че има подходящи условия за обитаване през период когато няма никакво безпокойство се очаква положително въздействие върху популацията му;
  
• 
  Малък ястреб (Accipiter nisus) – това е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae). Мъжкият има дължина на тялото 29-34 см, размах на крилете 59-64 см, а женската съответно дължина на тялото 35-41 см и размах на крилете 67-80 см. Тежи 150-300 гр. Има изразен полов диморфизъм, женската е по-едра и оперението и е в маскировъчни цветове. Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местности. Включен е в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Верояноста да се наблюдават птици от вида е главно през зимния период, когато се наблюдават струпвания на пойни птици. Основно ловува в терени с дървестни насаждения ниско над земята. Предвид тези факти и широкото разпространение на вида у нас, както и поради това че има подходящи условия за обитаване през период когато няма никакво безпокойство се очаква положително въздействие върху популацията му;
  
• 
  Късопръст ястреб (Accipiter brevipes). Късопръстият ястреб е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae). Прелетна птица. На територията на България е странстващ и мигриращ вид. Среща се в Европа, Азия и Африка. Обитава гористи местности в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. Природозащитен статут – включен е в Червения списък на световнозастрашените видове – Незастрашен. В България е вписан в Червената книга. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, вероятността да се забележи е само по време на миграция.. Предвид горейзложените факти, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Обикновен мишелов (Buteo buteo) – това е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа, Азия и Африка. Една от най-често срещаните дневни грабливи птици в България. Обитава разннообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички. Птиците от по-северните популации са прелетни. Понякога младите птици се отправят на юг, а възрастните остават цяла зима в размножителната си територия. Включен в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятноста да се наблюдавт птици е по време на миграция и основно по време на зимуване. Близоста до морето обуславя по мек климат и липса на сняг, така територията е предпочитана за обитаване през зимата. Често се наблюдават кацнали мишелови по върховете на дърветата, и ако приемем че основно се придържат към такъв вид условия, то ИП ще окаже положително за вида и времената му популацията в зоната.
  
• 
  Белоопашат мишелов (Buteo rufinus). Белоопашатия мишелов е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Прелетна птица, гнездяща в България. Природозащитен статус – включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване на вида, единствено може да се наблюдава по време на миграция и зимуване. Предвид тези факти и това че терените са в близост до морето и липсват условия за обитаване, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  
  Каталог: Doklad%20EO%2018-03-2008
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „балчик" /BG0002061/, на ип за изграждане на „ваканционно селище „момчил голф и голф игрище"
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> На общ устройствен план на община дългопол
  
  
  
  Изтегляне 1.72 Mb.
  
  Сподели с приятели: