Черен щъркел (Ciconia nigra). Черният щъркел е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови (Ciconiidae). За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво. Ловните му територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Двойките са изолирани една от друга на няколко км, като най-голямата гъстота е в Източна Европа (8 двойки/100 км²). У нас черен щъркел може се наблюдава в Никополското плато, в покрайнините на Ловеч и в с. Табачка (Русенско), както и в с. Бисер (Хасковско) и край с. Г. Белотинци (Монтанско). Отлита през септември и зимува в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай. Връща се в края на март и началото на април. ИП е достатъчно отдалечено от основен миграционен коридор в района, в близост няма гнезда, съответно не се очаква да се наблюдават птици през размножителния период. Единствено по време на миграция, терените биха предоставили възможност за обитаване, свързано с нощувка, хранене и почивка, но само ако терените запазят сегашния си вид, а именно да останат обработваеми площи. Предвид че в близост има изградени ветрогенератори и има опасност от сблъсаци, при привличане на щъркелите по терените когато са ожънати нивите например, то тогава ще е по добре ако на терените има дървета. Така щъркелите ще се насочат към околните терени, ниви, който на територията на Добруджа са в изобилие. Предвид тези факти и това че не се размножават в района и съществуват множество подходящи терени в съседство, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
-
Розов пеликан (Pelecanus onocrotalu). Розовия пеликан е едра водоплаваща птица, срещаща се и в България. Размаха на крилата му достига 2,70 м. Розовият пеликан се среща в Мала Азия, Африка и Европа. В България единственото място за гнездене е резервата „Сребърна“, където има малка колония. У нас се смята за изключително рядък, включен в „Червената книга” като изчезнал вид. Видът е най-многоброен от водоплаващите реещи птици – общо 1494 инд. В района на ИП има възможност да се наблюдават единствено по време на миграция в полет, през останалото време терените не предоставят възможност за обитаване. По време на нощувка пеликаните се разполагат в водоеми или ниви в близост до тях. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Предвид тези факти и това че терените не предоствят подходящи условия за обитаване и че вероятно могат да се наблюдават единствено по време на полет, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
-
Сив жерав(Grus grus). Сивият жерав е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Когато летят на големи групи, жеравите образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай. Гнезди в Северна Европа — предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. Общият брой сиви жерави в света е около 270 000 индивида. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено от основен миграционен коридор в района, вида не гнезди на територията на България, среща се единствено по време на миграция в малки количества. Единствено по време на миграция, терените биха предоставили възможност за обитаване, свързано с нощувка, хранене и почивка, но само ако терените запазят сегашния си вид, а именно да останат обработваеми площи. Предвид че в близост има изградени ветрогенератори и има опасност от сблъсаци, при привличане на жеравите по терените когато са ожънати нивите например, то тогава ще е по добре ако на терените има дървета. Така птиците ще се насочат към околните терени, ниви, които на територията на Добруджа са в изобилие. Предвид тези факти това че не се размножават в България и са в малки количества и съществуват множество подходящи терени в съседство, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
-
Обикновена калугерица (Vanelus vanelus) – това е вид птица от семейство Дъждосвирцови, срещаща се на територията на България. Обитава влажни ливади и обработваеми земи. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията му е „незначителен“ спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, достатъчно е отдалечено (около 20 км) от територията на най – близкото място за гнездене и се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Предвид тези факти, както и поради това че няма подходящи условия за обитаване в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Речна чайка (Larus ridibundus) - това е птица от семейство Чайкови. Среща се в Северните части на Европа и Азия и по-рядко у нас. Мигрираща птица, зимува по бреговете на Западна Европа и Средиземноморието. Това е най-малкият вид чайка, с дължина 25 - 30 см на тялото и размах на крилете 60 - 78 см. Гнезди на колонии. Видът е включен в Червения списък на застрашените видове IUCN като Незастрашен. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП птиците има възможност да се наблюдават по време на миграция и зимуване, основно в полет. Терените не предоставят подходящи условия за обитаване. Предвид тези факти, както и поради това че няма подходящи условия за обитаване в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Голяма белочела гъска (Anser albifrons) - това е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица. Гнезди в открити местности в тундрата в близост до морския бряг или във влажни зони. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера, язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води. ИП, предмет на настоящия ДОСВ не предоставя благоприятен биотоп на вида. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните зимовища на голямата белочела гъска у нас – Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Червеногуша гъска(Branta ruficollis). Червеногушата гъска е средно голяма птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 1,0 и 1,5 кг. Дължина на тялото 55 см, размах на крилете около 122 см. Няма изразен полов диморфизъм. Разпространена е в северните части на Европа и Азия, среща се и в България през зимата. Обитава тундрата и лесотундрата. Храни се със смесена, но най-често предимно растителна храна. Моногамна птица. Гнезди на земята на малки колонии от 4-5 гнезда. Снася 4-6 яйца, които мъти само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Годишно отглежда едно люпило. Световно застрашен от изчезване и защитен вид. Мигриращ вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните зимовища на червеногушата гъска у нас – Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Сива гъска (Anser anser) – това е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Палеарктичен вид, който гнезди на Скандинавския полуостров, Исландия, Великобритания, Централна Европа, Балканския полуостров, Белорусия, Украйна, европейската територия на Русия, и Азия. Гнездещ, мигриращ и зимуващ вид. В миналото сивата гъска е мътила предимно в по-големите блата по р. Дунав и езерата по Черноморското крайбрежие, като числеността на популацията не е надвишавала 25 двойки. Обитава езера и блата с обширни тръстикови масиви и добра хранителна база. На о. Персин гнезди и в наводнени върбови гори, където прекарва и времето за линеене. Храната включва различни ливадни растения. През зимата птиците се хранят по блоковете със зимници, заедно с голямата белочела гъска. Природозащитен статус – „застрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра” BG0002051, е с категория „В”, т.е. размера на популацията и е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за размножаване и зимовища на сивата гъска у нас – Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Голям корморан (Phalacrocorax carbo) - това е птица от семейство Корморанови. Големия корморан е най-едрият от трите вида корморани, които гнездят у нас. В брачно оперение се отличава по белезникавите страни на шията и наличието на две бели (видими отдалеч) петна на слабините, близо до подкрилията. Извън размножителния период е възможно да се объркат както възрастните, така и младите птици със средната дяволица, особено по черноморското ни крайбрежие, където зимуват и двата вида. Обитава морски крайбрежия и вътрешни водоеми, както и разнообразни влажни зони. В района на ИП има вероятност да се наблюдават само по време на полет, кацат и обитават само водни площи. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за гнездене - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Сива чапла (Ardea cinerea) – това е птица от семейство Чаплови. Среща се в България. Сивата чапла е частично прелетна птица. В северните области се появява още преди да изчезнат снеговете и щом малките станат самостоятелни веднага предприема миграции. Младите птици веднага щом станат способни да летят предприемат големи миграции и често достигат северните брегове на Африка или Южна Азия. Те често се установяват в колонии на разстояния от порядъка на 1000 км от мястото където са се излюпили. Общо взето северните европейски популации зимуват в Южна Европа и Северна Африка. Голяма част от популациите размножаващи се в централна и южна Европа водят уседнал начин на живот. Храни се предмно с риба и по-малко с насекоми, мишки, змии, малките на други птици, включително възрастни гмурци. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията и е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено (около 20 км) от територията на двете упоменати зони, орнитологично важни места (ОВМ) и се намира „встрани” от основен миграционен коридор в района. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) - това е мигрираща птица от семейство Чаплови. Има сравнително къси крака с дълги нокти и червени очи. Широко разпространен вид, среща се на всички континенти освен Австралия и Антарктида. Обитава заблатени места или територии с висока дървесна растителност. Живее на големи колонии (до 2500 птици). Храни се предимно с животни: риби, ракообразни, насекоми, жаби, гущери, гризачи и други малки водни и наземни животни. Обикновено прави гнездото си по дърветата. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията му е „незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятностж да се наблюдават само по време на миграция и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида
-
Бяла лопатарка (Platelea leucorodia) - това е птица от семейство Ибисови. Лопатарката достига дължина до 1 м и тегло около 1 - 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни. Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа. В България се среща в резервата Сребърна. Живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения. Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията и е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено от основен миграционен коридор в района, няма условия за обитаване, съответно не се очаква да се наблюдават птици през размножителния период. Единствено по време на миграция могат да се забележат птици и то в полет, поради това че обитават изключително водни площи. Предвид тези факти и това че не се размножават в района и няма подходящи условия за обитаване, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Поен лебед (Cygnus cygnus) - това е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Прилича на Малкия лебед, но е по-едър. За разлика от Немия лебед, държи шията си изправена и е малко по-дребен. Тежи между 5 и 12 кг. Дължина на тялото е 150 см, размах на крилете около 200 см. Плува добре, но не се гмурка, докато търси храна потапя само главата си. Издава висок и ясен тръбен звук. Широко разпространен е в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица. Обитава крайбрежните участъци на езера, язовири и големи реки, като понякога можем да го срещнем и в близост до соленоводни басейни. Храни се с водна и наземна растителност. Понякога яде и животинска храна, дребни рибки които търси на дълбочина до метър, метър и половина. Малките се хранят само с жива храна, дребни безгръбначни, ракообразни, насекоми и мекотели. Гнезди на земята или върху купчина суха тръстика, в близост до вода, често пъти на обрасли с водна растителност островчета. В България е защитен вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните зимовища на пойния лебед у нас – Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Ръждива чапла (Ardea purpurea). Червената (ръждива) чапла е птица от семейство Чаплови. Среща се в България, Европа, Африка и Азия. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Не се среща сред големи горски масиви. В Европа прекарва само размножителния период. Долита април и през септември отлита да зимува в Африка, достигайки екватора. На територията на България е защитен от закона вид. У нас се среща в Драгоманското и Алдомировско блато. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията и е „незначителена”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятност да се наблюдават само по време на миграция и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Голяма бяла чапла (Аrdea alba) – това е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България. Силуета ѝ напомня по външен вид много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите може да бъде объркана с малката бяла чапла. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. В Европа долита през март месец и прекарва само размножителния период, щом малките станат способни да летят започват да се приготвят за прелет и отлитат много скоро. В България гнезди в езерото Сребърна, ЗМ „Калимок-Бръшлен” и в Драгоманското блато. У нас е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията и е „незначителена”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятност да се наблюдават само по време на зимуване и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Малка бяла чапла (Egretta garzeta). Малката бяла чапла е птица от семейство Чаплови (Ardeidae). Обитава блата, езера, микроязовири, канали на напоителни системи, оризища, рибарници, както и равнинни гори, понякога отдалечени от влажни зони. Мигрира на малки ята. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията и е „незначителена”, спрямо представителността на популацията в цялата страна, а в ЗЗ „Шабленски езерен комплекс” BG 0000156 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятност да се наблюдават само по време на миграция и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Гривеста чапла (Ardeola ralloides) – това е птица от семейство Чаплови. Среща се в България. Дължината на тялото й е 45 см, размах на крилете – 86 см. Прилича на биволската чапла, но има преобладаващо жълто оперение и по-дълъг тънък клюн. Издава къси и гърлени звуци в гнездовите колонии. Обитава разнообразни сладководни водоеми с обилна растителност и влажни равнинни гори. Мигриращ вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията и е „незначителена”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятност да се наблюдават само по време на миграция и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Ням лебед (Cygnus olor). Немият лебед е най-едрият представител на разред Гъскоподобни. Тежи между 7 и 15 кг. Дължина на тялото му е 150–170 см, размах на крилете около 220–240 см. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е чисто бяло. Младите птици са светло сиви с кафеникав оттенък, бяла окраска придобиват на третата година. Шията на немият лебед е по-дебела отколкото на другите лебеди и характерна особеност е, че я държи във формата на буквата 'S', често докато плува повдига леко крилете си и добива много ефектен вид на платноходка. Единствените звуци които може да издава са шипене и леко съскане. Много спокойна и смела птица, притежаваща впечатляваща сила, с удар на крилете или клюна може да убие лисица, куче или да счупи човешка ръка. Ощипванята му с човка, също са много болезнени. Родината на немия лебед е Азия, Европа (включително и България), Северна Америка, Южна Америка, Австралия, но в наши дни е успешно аклиматизиран по цял свят. Прелетна птица, зимува в Северна Африка и Южна Азия. Обитава крайбрежните участъци на езера, язовири и големи реки, като понякога можем да го срещнем и в соленоводни басейни, включително морета, океани. Живее по двойки, агресивна птица, неохотно съжителстваща с други видове, често опитва да удря и щипе представители, както на своя, така и на други видове в смесените ята. Храни се с растителна и животинска храна, която търси на дълбочина до метър, метър и половина. На много места по света немият лебед живее в полудиво състояние като паркова птица, дори дивите популации често се заселват да живеят в близост до хората. Размножава се добре в домашни условия и се чувства добре в човешка близост. В България е защитен вид. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятност да се наблюдават само по време на зимуване и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Бял ангъч (Tadorna tadorna). Белият ангъч наричан още килифар е сравнително едър представител на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Разпространен е в Европа (включително България) и голяма част от Азия. Навсякъде е прелетна птица с изключение на Британските острови, средиземноморските страни и по-топлите части на Азия, като Иран, Туркменистан и др. Зимува по крайбрежието на Северно море, Британските острови, Бискайсия залив, Средиземно море, Централните части на Индия, Бирма и др. Населява предимно крайбрежията на соленоводни басейни и по-рядко сладководни. В миналото е бил ловен обект в нашата страна, но поради намалялата му численост е включен в Червената книга на защитените видове. Сведенията са, че към момента в нашата страна гнездят около 50 двойки. Когато е бил по-често срещан, понякога са го отглеждали редом с другите домашни птици и успешно е изпълнявал функцията на пазач на ятото, като е издавал крясъци и смело се хвърлял срещу неприятелите. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „D”, т.е. размера на популацията му е „незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Има вероятност да се наблюдават само по време на миграция и то в полет. Разглежданите терени са отдаличени на повече от 20 км от основните места за обитаване и гнездене - Шабленско и Дуранкулашко езеро. Предвид тези факти и липсата на местообитание, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
-
Сподели с приятели: |
