Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра”

Описаните по – горе видове се срещат и обитават изключително водни басеини като предвижването им до тях става само над вода, тоест дори по време на миграция те се срещат само над водни площи. Изброените видове са водолюбиви птици, обитаващи водни басейни и влажни зони. Те рядко напускат местообитанията си, тъй като се хранят, почиват и размножават във водата или в непосредствена близост до нея. По време на размножаване, хранене и др. дейности свързани с техния жизнен цикъл, те се придържат само към водни обекти, като почти е невъзможно да се наблюдават на разглежданите терени и сходни такива.

• 
  Обикновен пчелояд (Merops apiaster) - това е птица от семейство Пчелоядови, срещаща се в България. Пчелоядите гнездят в дупки. Предпочитат по-мека почва (льос), в която могат да изкопаят тунели дълги повече от метър. При липса на подходящи условия (отвесни стени) могат да изкопаят дупка и в някой полегат склон. Тунела завършва с гнездова камера. Най-голямата колония на пчелояди в България е Стената, разположена югозападно от гр. Тутракан. Обявена е за Орнитологично важно място и защитена зона по НАТУРА 2000. Според „Атлас на гнездящите птици в България” оценявания вид е „SPEC 3 Изтощен” в Европа. Включен е в Приложение 3 на ЗБР. Числеността му в страната е висока 25000-50000 двойки, със стабилни тенденции в ареала и нарастваща численост. Характеризира се с разпръснато разпространение (с неравномерна численост) в ниските и равнинни райони на цялата страна. Гнезди по отвесни земни пясъчни или льосови стени, долини, крайпътни земни откоси, кариери за добив на инертни материали и др. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, намира се „встрани” от основен миграционен коридор в района. Вероятността да се наблюдава е по време на миграция. Предвид тези факти, както и поради липсата на биотоп на вида в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Синявица (Coracias garrulus), който е предмет на опазване в ЗЗ „Суха река”, BG 0002048, като вид включен в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС. Синявицата е включена в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). У нас видът се среща през гнездовия сезон и по време на миграция. Гнездовата популация в Европа е оценена на 53 000 - 110 000 дв., като за България е 2500 - 5500 дв. Мигрира в края на август - началото на септември и в края на април - май. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящи условия за обитаване, намира се „встрани” от основен миграционен коридор в района. Вероятността да се наблюдава е единствено по време на миграция. Предвид тези факти, както и поради липсата на биотоп на вида в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopus syriacus) - това е птица от сем. Кълвачови. Обитава и гнезди в стари широколистни листопадни (особено дъбови) и влажни гори и храсталаци, включително по-широки и добре залесени речни долини, както и в стари овощни градини, дървесни и храстови плантации, особено ако има хралупести дървета. Представителността на вида в в ЗЗ „Калиакра”, код BG 0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Със създаването на ИП се подобряват условията за обитаване в района, терените ще се превърнат в предпочитано място, особенно през зимните месеци. За вида е характерно да се предвижжа на ниска височина прелитайки от дърво на дърво, избягва откритите пространства. Разположените ветрогенератори наблизо, не представляват опасност за птиците от сблъсак поради ниската височина и характера на полета. Предвид тези факти, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  

червеногърба и черночела сврачка след израстване на насажденията ще се предоставят условия за гнездене и обитаване. Разположените ветрогенератори наблизо, не представляват опасност за птиците от сблъсак поради ниската височина и характера на полета. Предвид тези факти, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;

• 
  Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Вида е  сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Оперението е подобно на другите видове чучулиги - маскировъчно, с много фин рисунък от кафяво, черно и жълто. Крилете са сравнително къси и закръглени, лети бързо и добре с характерния за чучулигите накъсан полет. Краката са добре развити и се придвижва по земята ходейки, а не подскачайки, както го правят останалите видове от разреда. Гласът й е характерен и приятен. Среща се в страните около Средиземно море, в Европа и Африка. Счита се за вид предпочитащ топлия климат, въпреки, че гнезди в Европа, чак до Австрия, Германия и други по-северни страни. В България е защитен вид, включен в Червената книга. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Не се качва много нависоко в планините. Според данни от „Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 3000-5000 двойки. Влиза в категория „Застрашен” на национално ниво и „SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите на разпространението на вида са стабилни, а числеността му е оценена като „стабилна, на места нарастваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са: 34 Степи и сухолюбиви, тревни съобщества по варовити терени, 35 Тревни съобщества по сухи силикатни терени (най-често пасища) и 87 Пустеещи земи, по-рядко – 81 Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури) (люцернови полета) или в по-малки тревни площи сред ниви. С реализирането на ИП ще се отнемет 0,2 % площи подходящи за обитаване от вида. При положение че в съседство се намират сходни терени, то изместването на видовете ще засегне около 1 до 3 бр двойки птици, който биха заели съседни територии. Предвид тези факти, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  

• 
  Горска чучулига (Lullula arborea) - Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност SPEC 2 Изтощен” в Европа. Размерът на националната популация е 40000-80000 двойки, като разпространението и числеността на вида в страната са стабилни. Среща се почти посевместно (с неравномерна численост) в хълмисти, нископланински и низинни райони с разредени гори и храсталаци, без обширните масиви от обработваеми ниви, в Дунавската равнина, Тракийската низина. Обитава горски поляни и открити територии в близост до гори. Гнезди в местообитания: 38 “Мезофилни тревни съобщества”, 34 “Степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени”, 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени”, 31 “Храсталаци на места с умерен климат”, 32 “Сухолюбиви храсталаци”, 36 “Алпийски и субалпийски тревни съобщества”, най-често в близост до 41 “Широколистни”, 42 “Иглолистни” и 43 “Смесени гори”, понякога до 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации”. Среща се и в по-малки ливади, поляни, пасища и просеки сред обширни горски масиви. Представителността на вида в ЗЗ „Калиакра”, BG0002051 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Терена на ИП не предлага подходящи местообитания за обитаване на горската чучулига. Видът е с малък размер (15 см), притежава маневрен полет и лети на ниска височина, под опасния обхват на ветрогенераторните перки разположени наблизо. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  
• 
  Полска бъбрица (Anthus campestris) - Според данни от „Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е рамките на 1200-3500 двойки. Видът е оценен като „SPEC 3 Намаляващ” в Европа. Тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Видът гнезди по сухи припечени песъчливи и каменисти терени и пасища с рядка тревиста растителност. Характерните му местообитания са: 34 “Степи и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени”, 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени”, по обрасли с тревна растителност 16” Крайбрежни (морски) плажове и пясъчни дюни”, по-рядко по 15 “Засолени терени с халофитна растителност”. Среща се и около неголеми обработвани по традиционен начин земеделски площи, 81 “Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури)” или 87 “Пустеещи земи”. С реализирането на ИП ще се отнемет 0,2 % площи подходящи за обитаване от вида. При положение че в съседство се намират сходни терени, то изместването на видовете ще засегне около 1 до 3 бр двойки птици, който биха заели съседни територии. Предвид тези факти, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  
• 
  Градинска овесарка Emberiza hortulana – Вид от Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност „SPEC 2Изтощен” в Европа. Националната популация е в рамките на 25000-75000 двойки, като тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Среща се почти в цялата страна (без средно- и високопланински територии и райони с преобладаващо зеленчукопроизводство), с най-висока плътност в Добруджа, Лудогорието, Сакар, Странджа, Черноморието и Източни Родопи. Обитава и гнезди основно в обширни пространства, обрасли с храсталаци и тревни съобщества и широколистни листопадни гори. Терена на ИП не предоставя благоприятни условия за гнездене на вида – липсват храсти, поради интензивната обработка на земите в района. Видът е силно пластичен по отношение на заемане на съседни ареали. Представителността на вида в зоната е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. При реализиране на ИП и след израстването на дърветата се очаква да се предоставят подходящи условия за обитаване. Предвид казаното дотук, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида, напротив с 0,2 % ще се увеличат подходящите площи за обитаване от вида;