Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра”

* начинът на трайно предназначение се променя на нива (Протокол от 20.03.2015 г.)

**в действителност е стара бадемова градина


Общата площ за възстановяване и създаване на насъжденията обхваща общо 317.584 дка.

Град Каварна е разположен на границата между морето и сушата, от едната страна Черно море и от другата Добруджанското плато с важно геостратегическо местоположение. През градът преминава важен транспортен коридор, свързващ Балканите с Изтока. Географското разположение и съществуващата инфраструктура са определяли благоприятното развитие на града в продължение на векове.

Насажденията, който ще се разположени в близост до града ще имат важно значение за икономиката и модернизацията в биопройзводството, заемането на работни места и напредването в пройзводството на разглежданите култури. Климатичния район предразполага за засаждането и развитието на този тип биопродукция.

Срок за реализация и етапи на изпълнение на инвестиционното предложение

След приключване на екологичните процедури Възложителят ще реализира инвестиционното предложение едноетапно в съответствие с разработен план, който включва:

• 
  предпосадъчна подготовка – включва: подобрителни мероприятия - те се изразяват в почистването на мястото от камъни, дървета, храсти и плевели; предпосадъчно торене – прави се преди риголването и има запасяващ ефект норма за торене - 4-5 тона на декар прегорял оборски тор и 90 кг/дка двоен суперфосфат). След това се риголва на 3 дълбочина 50-60 см или се изорава на 30-35 см. Изораването трябва да предшества с няколко месеца засаждането.
  
• 
  система, срок и начин на засаждане – извършват се обработки за наситняване и подравняване на почвената повърхност и механизирано изкопаване на посадъчните дупки (обикновено с размери 60/60/60 см) 1-2 седмици преди засаждането. Засаждането се извършва с посадъчен материал, отговарящ на Държавния стандарт. Необходими са до 42 броя фиданки на декар. Разстоянията на засаждане са 5 до 7 м между редовете и 4 до 5 м вътре в редовете. След добро притъпкване всяко дръвче се полива с 20 литра вода. Около дръвчето се прави чашка, която ще е нужна за следващото поливане, а и да погълне повече влага от дъждовете. Есенното засаждане има предимства пред пролетното. Опрашването на цветовете на бадемите се извършва предимно от пчелите. За всеки 10 дка от насаждението трябва да се предвидят по две пчелни семейства;
  
• 
  напояването не е задължително, защото бадемът е най-сухоустойчивия овощен вид отглеждан у нас, но е необходимо за получаването на по-голям обем и по-качествена продукция. Към напояване трябва да се пристъпи когато пределната почвена влагоемност в коренообитаемия почвен слой спадне под 70%. Обикновено през сушеви години се налага извършване на 2-3 поливки. Поливната норма, при младите дръвчета е около 30 м³/дка, а при встъпилите в пълно плододаване - 40-50 м³/дка. Първите две години след засаждането поливането би могло да се извършва в околостъблени чаши. След това се прекарват бразди от двете страни на реда или върху цялото междуредие според необходимостта. Разстоянието между браздите варира от 70 до 100 см в зависимост от състава на почвата.
  

ИП ще се реализира през 2016 г. Срокът за експлоатация на градината по договор е до 24 години до стопанската 2037/2038 година. При благоприятни условия бадемовите дървета могат да живеят до 100 - 200 години, а ореховите 200 – 300 години.

Целта на инвестиционното предложение е производство на селскостопанска продукция чрез създаване на орехова градина на мястото на обработваеми земеделски земи и бивши лозя. Капацитетът на бадемовата градина е около 6 000 дръвчета, а на ореховата – около 300.

Бадемът реагира бързо на затоплянето през фазата на принудителния покой и цъфтежът настъпва много по-рано от цъфтежа на другите овощни видове. Дълбокият покой е много кратък и при необичайни затопляния цъфтежът може да настъпи още към края на януари - началото на февруари. При нашите условия обикновено започва през втората половина на март докъм средата на април. Всички бадемови сортове са самостерилни и при създаване на бадемово насаждение трябва да се засаждат по няколко сорта. През кратката фаза на дълбокия покой бадемът проявява задоволителна студоустойчивост, като листните пъпки и дървесината издържат до -27°С. По-чувствителни са плодните пъпки, които през зимата измръзват при температури под -22, -24°С. Поради много ранното пролетно развитие измръзванията на бадема са много често явление в края на зимата - началото на пролетта. Това е и основният ограничаващ фактор за разпространението на бадема. Бадемът е най-сухоустойчивото растение от отглежданите у нас дървесни овощни видове.Това позволява да се отглеждат бадеми на наклонени и неполивни площи. Сухоустойчивостта му се обуславя от два фактора - дълбоката и мощна коренова система и способността на растенията да хвърлят част от листата си при продължителни засушавания. Когато има възможност за напояване добивът и качеството на плодовете значително се повишават. Бадемът не е взискателен към почвата. Добре се развива на различни типове почви, включително и не много богати с хумусно съдържание. Неподходящи са тежките глинести и неотцедливи почви, както и почвите с плитко разположена материнска скала или глинясал хоризонт. Най-подходяща подложка за бадема са семеначетата, получени от костилките на дивия бадем.

Короните се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или до чашовидната. Височината на стъблото трябва да бъде 80-100 см. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби на бадема, а основното оформяне на короната се провежда към 4-тата - 5-ата година.При по нататъчното отглеждане на бадема са важни периодичните резитби на бадема за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните. Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Той понася и зачимяване, което по необходимостсе налага при отглеждане на бадеми на по-наклонени терени. Торенето на бадема е едно от основните мероприятия за подобряване на растежа и за повишаване на добивите,като се имат предвид сравнително по-бедните почви, на които се засажда. Особено голяма е нуждата от азот и фосфор.Азотното подхранване трябва да се извършва по-рано през пролетта, поради по-ранното настъпване на вегетацията при този овощен вид-15-18 кг.активно вещество. Болестите от който се напада бадемът са церкоспороза,струпясване,ранно и късно кафяво гниене. От неприятелите сериозни поражения нанасят бадемовият семеяд и бадемовата листна оса.

Орехът има голямо стопанско значение, поради широкото си приложение - за задоволяване на хранителните нужди, за лечебна употреба, за индустриални производства. С богатото си съдържание на мазнина, белтъчни вещества, витамини и други, ореховите плодове, които притежават високи вкусови качества, са ценна храна за човека. Листата, кората и корените на ореховото дърво, както и кората на плода се използват за боядисване на вълнени и копринени платове и прежди, дървени предмети, за шарене на кожи и др.. Специално ореховите листа се използват в медицината и козметиката. А ореховата дървесина се отличава с голяма здравина, твърдост и пластичност, лесно се обработва и полира.

Като растение, орехът не е много придирчив и освен при първоначалното му засаждане и израстване, той не изисква много грижи. Ореховите насаждения не са много взискателни към почвените условия, но все пак най–добре се развива и плододава на леки, дълбоки, плодородни и свежи глинесто – варовити или песъчливо – глинести почви. Орехът не понася тежките влажни глинести почви и близката подпочвена вода.

Орехът не е взискателен и по отношение на климатичните условия. При нашия климат той вирее почти навсякъде, но най–добре се развива в по–топлите райони с изобилна слънчева светлина. В ниските полски местности и в не проветривите крайречни долини орехът често страда през пролетта от измръзване на цветовете и младите леторасти. При извънредно ниски зимни температури, част от клоните често измръзват, но лесно се възстановяват. Орехът е значително сухоустойчив овощен вид.

Растението се размножава чрез семена или чрез присаждане. С оглед на по–ефективно използване на площта, младите орехови насаждения може да се запълват с бадем, вишна, череша или лешник. До израстване на ореховите дървета, другите видове дръвчета осигуряват допълнителни доходи. В последствие биват изкоренявани, за да не си пречат с ореха.

Изключително важно е да се пазят насажденията от повреди, като се вземат мерки за опазването им от селскостопански животни и други механични увреждания - изкривяване на стъблата и др. Орехът образува големи по размери дървета, с височина до 15-20 м и дебелина на ствола до 150 см. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове, т.е. средно по 180 тона годишно от цялата градина. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години.

У нас най-подходящи условия за развитие на бадемова насъждения има по крайбрежието на Черно море, южните склонове на Стара планина, южните склонове на Средна гора, чирпанските възвишения, Сакар планина, склоновете по Източни Родопи обхващащи Хасковски и Кърджалийски окръг, части от северните Родопи обхващащи части от Пловдивски окръг, крайдунавския район от Силистра до Лом и Югозападния район включващ терени в Благоевградски окръг. Бадема се развива и плододава най-добре в райони, където зимата не е с големи температурни колебания, с мека пролет без чести повратни мразове и продължително лято. Допустима надморска височина за промишлени насаждения е 600 м. По отношение на влагата бадема е най-сухоустойчивия овощен вид отглеждан у нас.

Реализацията на ИП не е свързана с промяна на предназначението на земеделски земи. Съседните земи са земеделски с начин на трайно ползване „нива“. Намират се в землището на град Каварна на около 2 км югоизточно от град Каварна непосредствено от южната страна на пътя Каварна – Българево. Терена са силно урбанизирани, като може да се приеме, че в по – голямата си част са напълно компроментирани от човека по отношение на биологичното разнообразие. Преобладаващата част от някогашната степна, дървестна растителност и храстите, са отстранени в миналото в следствие на агромероприятията по обработката на земите. В момента нивите на инвестиционното предложение са разорани и подготвени за засаждане на бадемовите и орехови фиданки. По границата на имотите има синури обрасли предимно с рудерални видове и самонастанилисе храсти от местни видове.

Във връзка с извършване на описание на характеристиките на други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения (ППП/ИП), които в съчетание с настоящото могат ли да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони, както и с оглед извършване на оценка на очакваното кумулативно въздействие, е поискана официално информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с Вх № ЗДОИГ – 1161/02.03.2016 г. от РИОСВ-Варна за периода 2010 - 2016 г. С Решение № 15/11.03.2016 г. компетентния орган РИОСВ – Варна е предоставил подготвената информация. Резултатите могат да се обобщят в следната таблица, като са посочени ППП/ИП, които имат сходен характер с настоящото ИП и в съчетание с него, биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху защитена зона „Калиакра”, BG0002051, както следва: