Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони за инвестиционно предложение
Късопръста чучулига (Calandrella brachidactyla)
Изтегляне 3.59 Mb.
|
Късопръста чучулига (Calandrella brachidactyla). Биология на вида: Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. Гнезди в открити сухи тревни и храстови съобщества. Плътността на вида варира между 0,2 – 5,0 двойки на 10ха (средна плътност 1,79 дв/10ха.) (Ivanov, Karaivanov, Nonev, 1998). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В защитената зона е регистрирана средно със 70 (13-128) гнездящи двойки. Гнезди в UTM квадрат NН52 (Янков, 2007). Гнездови местообитания на вида са в района на Каблешково, Медово и Александрово. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) не са установени гнездящи двойки. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (естествени тревни и степни хабитати). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Рискът от сблъсък при експлоатацията на пътя е минимален. Без въздействие (степен 0). Ливаден блатар (Circus pygargus). Биология на вида: Обитава тревни съобщества по влажни терени, растителност по периферията на водоеми, посеви и др. Блатарите използват откритите площи за търсене на храна и почивка през време на миграция. Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Възможно е 1 двойка да гнезди в зоната без сигурни данни. Според проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), видът е малочислен и за регистрирането му е необходимо допълнително проучване. Не е установен през 2012 г. Вероятно гнезди в близост до Поморийското езеро. Не гнезди в UTM квадрат NН52 (Янков, 2007), където участъка от трасето, тангира със ЗЗ. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (влажни терени, растителност по периферията на водоеми, посеви, в които и ловува). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат потенциални гнездови и трофични местообитания на вида. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващи сгради и съществуващия път. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. На практика въздействие няма да има (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Рискът от сблъсък при експлоатацията на пътя е минимален. Без въздействие (степен 0). Ливаден дърдавец (Crex crex). Биология на вида: Обитава влажни ливади в близост до водоеми. Среща се в естествени, сенокосни ливади около реките. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Мъжките са силно териториални. Храни се с насекоми – предимно скакалци, също с червеи и голи охлюви. Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Установяван е да гнезди в границите на защитената зона с численост около 11 двойки. Среща се в района и по време на миграция. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) не е установен. Не е наблюдаван по време на теренните проучвания в обхвата на трасето. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (естествени, сенокосни ливади). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Рискът от сблъсък при експлоатацията на пътя е минимален. Без въздействие (степен 0). Ловен сокол (Falco cherrug). Биология на вида: Постоянен и преминаващ, в миналото широко разпространен и многоброен вид (Големански 2011). Последното потвърдено гнездене е от 1998 г. Въпреки усилени теренни проучвания в периода 2006 – 2009, гнездене не е установено. Наблюденията през размножителния период са на еденични, вероятно неразмножаващи се/скитащи птици. Гнезди в два типа хабитати – по дървета в крайречни или оазисни гори или групи дървета в обширни открити местообитания в равнини, или по скали, в близост до обширни пасища в равнини и планини. Не строи гнезда – използва такива на други едри птици. Храни се предимно с дребни бозайници, най-вече лалугери, които ловува в открити местообитания (Ragyov et al. 2009). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Много рядък вид за територията на ЗЗ. Наблюдава се инцидентно по време на миграция. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (групи дървета или скали, в които гнезди, и открити терени, в които би могъл да ловува). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. При прелет птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малка бяла чапла (Egretta garzetta). Биология на вида: Хабитатът й обхваща периферията на езера, язовири и реки – плитки води до 10-15 см дълбочина. Храни се главно с дребни рибки с дължина средно 5 см, водни и сухоземни насекоми (напр. бръмбари, водни кончета), както и паяци, червеи, влечуги и малки птици. Гнезди по брега на дървета и храсти. Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Малката бяла чапла се среща като мигрант. Много рядка за зоната – 1 индивид според стандартния формуляр. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (периферията на езера, язовири и реки, в които се храни). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малка чайка (Larus minutus). Биология на вида: Преминаващ, зимуващ и скитащ вид. Пролетната миграция е през март - май, есенната – през август и септември. Извън размножителния период се среща по морското крайбрежие и прилежащите му водоеми, както и навътре в сушата по язовири, долини на реки и техните разливи (Нанкинов и кол. 1997). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Мигрират през зоната до 40 птици. Не е наблюдавана при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (водоеми и морското крайбрежие). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus). Биология на вида: Гнездещо-прелетнен, преминаващ и зимуващ вид. След 1997 г. няма данни за гнездене на вида в България. Установени са два неуспешни опита за гнездене в Поморийското езеро. По-големи концентрации по време на есенната миграция са наблюдавани край н. Калиакра и Бургаските езера. Зимуващата в България популация е малобройна, концентрирана основно по Черноморското крайбрежие. Среща се по солени, бракични и алкални езера, лагуни, морски плитчини и открито море, пясъчни коси, острови и дюни, канали, засолени терени, рибарници, солници, сладководни езера, блата, мочурища, водоеми за отпадъчни води (Големански 2011). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: По време на миграция се наблюдават до 30 птици в защитената зона. Не се среща в района на трасето преминаващо покрай зоната. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (водни площи, както и морето). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Mалък воден бик (Ixobrychus minutus). Биология на вида: Вид, свързан с влажни зони и водоеми, богати на крайбрежна растителност. Предпочита обширни тръстикови масиви и храсти в сладководни блата и разливи и в долните течения на големите реки. В извънгнездовия сезон се среща и в нетипични за вида местообитания като пустеещи терени и окрайнини на гори в ниските части на планините. Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В ЗЗ се среща в периода на размножаване с 5 - 7 двойки. Гнезди в UTM квадрат NН52 (Янков, 2007). При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) е установена само една гнездяща двойка. Не е наблюдаван по време на теренните проучвания в обхвата на трасето в защитената зона. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (влажни зони и водоеми, богати на крайбрежна растителност, в които се храни). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малък горски водобегач (Tringa glareola). Биология на вида: Среща се по време на миграция с много ниска численост. Придържа се към водоеми и морското крайбрежие. Придържа се към блата и мочурища с водолюбива растителност. Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Много рядък вид в зоната по време на миграция – един индивид според стандартния формуляр. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) не е установен. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (блата и мочурища с водолюбива растителност и морското крайбрежие). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Биология на вида: Гнездещо-прелетен и зимуващ вид с изолирани гнездови находища по Дунавското и Черноморското крайбрежие. Много рядко гнезди по р. Марица. До 80-те години на XX в. България е била в периферията на зимния ареал и числеността на зимуващите птици е била под 500 бр. През 1982-1984 г. започва изместването му към Балканския полуостров, с център долината на р. Марица. От 1997 г. започва оформянето на ново зимовище в района на Бургаските езера. Обитава заливни островни гори в поречието на Дунав и Марица, големи тръстикови масиви в крайдунавски и крайморски езера. Гнезди в смесени колонии заедно с големи корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки на бели тополи, върби или сред тръстика. Малките напускат гнездата през юли. Рибояден (Големански 2011). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В зона „Емине” се среща по време на зимуване с ниска численост. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) не е установен. Не е наблюдаван в района на трасето при теренните проучвания. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (заливни гори и големи тръстикови масиви, в които гнезди, и водоеми и реки, в които се храни). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малък креслив орел (Aquila pomarina). Биология на вида: Гнезди в широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, ливади, блата. Гнездото е разположено на дървета в окрайнините на горите на височина 6 - 25 m. Снася в началото на май. Мътенето продължава 38-41 дни. Малките напускат гнездото на около 55 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е от средата на февруари до началото на април, а есенната – от началото на август до средата на октомври. По време на прелет се среща повсеместно в открити пространства. Храни се с дребни бозайници, гущери, жаби, насекоми (Симеонов и кол. 1990, Jonsson 2006). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Защитена зона “Емине” е едно от най-важните места в страната за малкия креслив орел. Редовно е наблюдаван, с добра численост през пролетната и есенна миграция, над 8000 птици. Гнезди в зоната с около 6 двойки. Придържа се към горските и открити територии на зоната. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната (широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, ливади, блата, в които гнезди, и открити терени, в които би могъл да ловува). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко ЗЗ “Емине”, както и местообитания на вида извън зоната. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат потенциални трофични местообитания на вида. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващи сгради и съществуващия път, и то само по време на миграции, тъй като в близост липсват гнездови местообитания. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. На практика въздействие няма да има (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В района на зоната ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Каталог: ovos Изтегляне 3.59 Mb. Сподели с приятели:
|