Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони за инвестиционно предложение
Малка пъструшка (Porzana pusilla)
Изтегляне 3.59 Mb.
|
Малка пъструшка (Porzana pusilla) Биология на вида: Гнездещо-прелетен и вероятно преминаващ вид. Гнезди предимно по Дунавското крайбрежие и във вътрешността на страната. Най-стабилна е популацията в Драгоманското блато. Установена е още в Мусачевското блато, до Волуяк, между селата Долни Богров и Равно Поле, утайника при Малко Търново; рибарниците при с. Труд – Пловдивско, рибарниците "Мечка" и пресушеното Стралджанско блато. По Черноморието е установена в яз. "Мандра". Обитава мочурища, оризища, торфени блата и влажни ливади по периферията им. Предпочита обширни мочурливи площи, покрити със сравнително рядка дебелостъблена тревиста растителност (предимно от род Саrех), разпределена на отделни туфи и разделена от малки водни огледала със сравнително бистра вода. Избягва водоеми с интензивни еутрофикационни процеси и бракичните водоеми по Черноморието (Големански 2011). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Установяван е инцидентно да мигрира в границите на защитена зона с еденични екземпляри. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (сладководни, стоящи водни тела, с обилна околоводна растителност). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малка чайка (Larus minutus) Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Среща се в зоната предимно по време на миграции, до 1000 птици, но също така и през зимата - от еденични до няколко десетки индивиди. Еденични птици остават и през летния сезон. Наблюдавана с еденични екземпляри в солниците източно от трасето (есенна миграция). Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (различни стоящи водни тела). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат трофични местообитания на вида - около 600 дка солници. Вероятно индивидите, преминаващи през зоната, са привикнали към безпокойство, поради трафика на съществуващия път. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. Тъй като не се засягат гнездови местообитания, в които видът е по-чувствителен, въздействието ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки то ще се елиминира. - смъртност на отделни индивиди Проектното трасе пресича зоната по съществуващия път, като отляво и отдясно остават трофични местообитания на вида. Това предполага висок риск от сблъсък на птици с преминаващите МПС, какъвто съществува и в момента. Предвид по-малката площ, която остава отдясно (западно) на трасето, малка част от популацията на вида ще е подложена на риск. Въздействието върху популацията на вида в зоната се оценява като средно (степен 2). Това налага подходящи мерки за неговото намаляване или елиминиране. Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: По време на миграция се наблюдават до 2600 птици в защитената зона. Еденични екземпляри презимуват. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (различни стоящи водни тела). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат трофични местообитания на вида - около 600 дка солници. Вероятно индивидите, преминаващи през зоната, са привикнали към безпокойство, поради трафика на съществуващия път. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. Тъй като не се засягат гнездови местообитания, в които видът е по-чувствителен, въздействието ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки то ще се елиминира. - смъртност на отделни индивиди Проектното трасе пресича зоната по съществуващия път, като отляво и отдясно остават трофични местообитания на вида. Това предполага висок риск от сблъсък на птици с преминаващите МПС, какъвто съществува и в момента. Предвид по-малката площ, която остава отдясно (западно) на трасето, малка част от популацията на вида ще е подложена на риск. Въздействието върху популацията на вида в зоната се оценява като средно (степен 2). Това налага подходящи мерки за неговото намаляване или елиминиране. Малък воден бик (Ixobrychus minutus) Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В ЗЗ се среща в периода на размножаване с 10 двойки, което е около 1% от гнездовата популация в страната. Представен и по време на миграция, с десетина индивида. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (влажни зони и водоеми, богати на крайбрежна растителност). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича местообитания на вида или линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат 60 дка местообитания на вида - солници, обрасли с тръстика. Вероятно индивидите, обитаващи зоната, са привикнали към безпокойство, поради трафика на съществуващия път. В тази отсечка (от км 217+190 до км 217+700) проектното трасе се измества северно от съществуващия път, като се отдалечава от местообитанията на вида. Това ще доведе до понижаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. На практика въздействие няма да има (степен 0). - смъртност на отделни индивиди ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малък горски водобегач (Tringa glareola) Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Установен в зоната по време на миграция с численост до 300 индивида. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (блата и мочурища с водолюбива растителност и морското крайбрежие). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат трофични местообитания на вида - около 600 дка солници. Вероятно индивидите, преминаващи през зоната, са привикнали към безпокойство, поради трафика на съществуващия път. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. Тъй като не се засягат гнездови местообитания, в които видът е по-чувствителен, въздействието ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки то ще се елиминира. - смъртност на отделни индивиди Проектното трасе пресича зоната по съществуващия път, като отляво и отдясно остават трофични местообитания на вида. Това предполага висок риск от сблъсък на птици с преминаващите МПС, какъвто съществува и в момента. Предвид по-малката площ, която остава отдясно (западно) на трасето, малка част от популацията на вида ще е подложена на риск. Въздействието върху популацията на вида в зоната се оценява като средно (степен 2). Това налага подходящи мерки за неговото намаляване или елиминиране. Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В зоната се среща по време на зимуване (до няколко десетки птици) и прелет с численост до 400 птици. Не гнезди в UTM квадрат NН51 (Янков, 2007), където попада участъка от трасето, преминаващ през ЗЗ. Наблюдаван е при теренните проучвания в Поморийско езеро, по време на прелет. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания Реконструкцията и изграждането на пътя няма да засегне местообитания на вида. Подходящите за вида трофични местообитания (Поморийското езеро) са далеч от габарита на трасето. Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малък креслив орел (Aquila pomarina). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Редовно е наблюдаван, с добра численост през пролетната и есенна миграция, до 2000 птици. Прелита транзитно през зоната. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания В обхвата на проектното трасе попадат незначителни по площ потенциални трофични местообитания на вида - изоставени и обработвани ниви. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващия път. Въздействието ще е незначително (степен 1). - фрагментация на местообитанията Фрагментацията на потенциални трофични местообитания ще е незначителна, тъй като засегнатите местообитания са големи по площ и продължават далеч извън границите на ИП, и площта на оставащите фрагменти ще е достатъчна, за да могат да запазят функцията си на местообитания на вида. Незначително въздействие (степен 1). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат потенциални трофични местообитания на вида. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващи сгради и съществуващия път. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. На практика въздействие няма да има (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В обхвата на проектното трасе попадат незначителни по площ потенциални трофични местообитания на вида. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващия път. ИП не пресича територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малък нирец (Mergus albellus) Биология на вида: Мигриращ и зимуващ вид. Появява се през ноември. Отлита от края на февруари до края на март. По време на зимуване се среща в по-големи реки и стоящи водоеми с обширни открити водни пространства, по-рядко в морски заливи. През зимата се храни изключително с дребни риби (Нанкинов и кол. 1997). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Рядко се среща по време на зимуване и миграция с еденични индивиди. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания Реконструкцията и изграждането на пътя няма да засегне местообитания на вида. Подходящите за вида трофични местообитания (Поморийското езеро) са далеч от габарита на трасето. Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, липсват местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - смъртност на отделни индивиди ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Малък орел (Hieraaetus pennatus). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Много рядък мигриращ вид през ЗЗ „Поморийско езеро”, с еденични екземпляри. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания В обхвата на проектното трасе попадат незначителни по площ потенциални трофични местообитания на вида - изоставени и обработвани ниви. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващия път. Въздействието ще е незначително (степен 1). - фрагментация на местообитанията Фрагментацията на потенциални трофични местообитания ще е незначителна, тъй като засегнатите местообитания са големи по площ и продължават далеч извън границите на ИП, и площта на оставащите фрагменти ще е достатъчна, за да могат да запазят функцията си на местообитания на вида. Незначително въздействие (степен 1). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат потенциални трофични местообитания на вида. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващи сгради и съществуващия път. Реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. На практика въздействие няма да има (степен 0). - смъртност на отделни индивиди В обхвата на проектното трасе попадат незначителни по площ потенциални трофични местообитания на вида. Вероятността да се използват от индивиди на вида е малка, поради близостта на съществуващия път. ИП не пресича територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) Биология на вида: Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди в 5 находища – езерата Атанасовско, Поморийско и Шабла и плажовете пред Дурнакулак и к. "Крапец" и къмпинг "Златна рибка" – къмпинг "Градина". По време на миграция се среща по всички водоеми и по по-големи плажове по Черноморското крайбрежие. Среща се по плажове, пясъчни коси, острови и дюни, както и крайбрежни бракични или солени лагуни и солници (Големански 2011). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Поморийското езеро е от национална значимост за гнезденето на морския дъждосвирец. В защитената зона гнезди по бреговете на солниците. В тази защитена зона гнездят около 13 до 20 двойки, което е около 10% от популацията на вида в страната. По време на миграции от тук минават до 80 индивида. Еденични екземпляри презимуват. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (плажове, пясъчни коси, острови и дюни, крайбрежни бракични или солени лагуни и солници). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Направлението на миграцията в района е предимно в посока север - юг, успоредно на трасето. Освен това при миграция птиците летят достатъчно високо, за да може пътя и неговия трафик да окаже въздействие. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат гнездови и трофични местообитания на вида - около 600 дка солници. Вероятно индивидите, обитаващи зоната, са привикнали към безпокойство, поради трафика на съществуващия път. Безпокойството обаче може да доведе до понижаване на гнездовия успех на вида, макар че реконструкцията на съществуващия път няма да доведе до съществено повишаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. В такъв случай въздействието ще е средно (степен 2). С прилагането на подходящи мерки то ще се елиминира. - смъртност на отделни индивиди Проектното трасе пресича зоната по съществуващия път, като отляво и отдясно остават гнездови и трофични местообитания на вида. Това предполага висок риск от сблъсък на птици с преминаващите МПС, какъвто съществува и в момента. Интензивни прелети над съществуващия път, респ. проектното трасе на са наблюдавани, ето защо въздействието върху популацията на вида в зоната се оценява като средно (степен 2). Това налага подходящи мерки за неговото намаляване или елиминиране. Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon). Биология на вида: Видът е разпространен в Южна Европа и южната част на умерения пояс в Азия. Частичен мигрант. Птиците от югозападна Европа са постоянни, а тези в югоизточна зимуват в южната част на гнездовия ареал. В България У нас има единични гнездови находища по северното Черноморско крайбрежие и поречието на р. Дунав. Зимува в южна България. Пролетната миграция е през март, а есенната – през септември. Гнезди сред висока крайводна растителност - тръстикови масиви. Храни се с насекоми и водни охлюви (Мичев и кол. 2012, Jonsson 2006). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Много рядък вид в зоната по време на миграция. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко местообитания на вида (тръстикови масиви). Без въздействие (степен 0). - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). - прекъсване на биокоридори Трасето не пресича местообитания на вида или линейни структури на ландшафта, които биха могли да имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0). - безпокойство В частта от зоната, попадаща в границата на максимално въздействие - шум, на 200 м от габарита на пътя, попадат 60 дка местообитания на вида - солници, обрасли с тръстика. Вероятно индивидите, обитаващи зоната, са привикнали към безпокойство, поради трафика на съществуващия път. В тази отсечка (от км 217+190 до км 217+700) проектното трасе се измества северно от съществуващия път, като се отдалечава от местообитанията на вида. Това ще доведе до понижаване на безпокойството в сравнение със сега съществуващото. На практика въздействие няма да има (степен 0). - смъртност на отделни индивиди ИП не пресича местообитания на вида или територии, които имат функцията на биокоридори. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството. Риск от сблъсък при експлоатацията на пътя няма. Без въздействие (степен 0). Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) Биология на вида: Гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид. Гнезди по Дунавското и Черноморско крайбрежие, много по-рядко във вътрешността на страната до около 400 m н. в. (по изключение до 550 m). Обитава сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, заливни и равнинни дъбови гори до влажни зони от различен характер. По време на миграции се среща и в крайбрежни бракични водоеми, язовири, канали за напояване. Гнезди предимно в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в труднодостъпни тръстикови масиви или по върби и тополи. Отглежда 4–5 малки, които започват да летят от началото на юли. Храната се състои предимно от риба, жаби, мишки (Големански 2011). Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Не е установена да гнезди в района на Поморийското езеро. Според стандартния формуляр мигрира през зоната с ниска численост – еденични индивиди. Установена като прелитаща по морското крайбрежие по време на теренните проучвания. Каталог: ovos Изтегляне 3.59 Mb. Сподели с приятели:
|