-
Степен блатар (Circus macrourus) - преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в степни райони извън територията на България, по време на миграции не образува концентрации. В защитената зона е регистриран с 0-1 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Обикновен мишелов (Buteo buteo) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди в широколистни, смесени и иглолистни гори с различна надморска височина. На територията на защитената зона е регистрирана 1 гн. двойка и 5000 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху мигриращите птици, тъй като те не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Очаква се общото отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен. Тази оценка ще бъде прецизирана при оценката за съвместимост на конкретни инвестиционни предложения.
-
Малък креслив орел (Aquila pomarina) – гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори. По време на миграции образува различни по големина концентрации по протежение на Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона е регистрирана една гнездеща двойка (без посочване на гнездовото находище) и 500 преминаващи птици, които не се хранят и вероятно не нощуват в защитената зона. Цялостната оценка за вида е „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Голям креслив орел (Aquila clanga) - преминаващ и рядко зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори извън България. По време на миграции преминава по протежение на Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона са регистрирани 0-1 преминаващи птици, които не се хранят и вероятно не нощуват в защитената зона. Цялостната оценка за вида е „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида.
-
Царски орел (Aquila heliaca) – много рядък гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграции лети поединично, предимно по Черноморското крайбрежие. Броят на преминаващите птици през територията на защитената зона е неизвестен. Цялостната оценка за вида е „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
-
Орел рибар (Pandion haliaetus) – много рядък гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграции лети поединично, предимно по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона е регистриран с 4-20 преминаващи птици и с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
-
Белошипа ветрушка (Falco naumanni) – изчезващ гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграции лети на малки ята, предимно по Черноморското крайбрежие. Броят на преминаващите птици през територията на защитената зона е неизвестен. Цялостната оценка за вида е „D”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
-
Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) – много рядък гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграции лети на ята, предимно по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона е регистриран с 1000 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
-
Голяма пъструшка (Porzana porzana) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди в стоящи водоеми с обилна блатна растителност. На територията на защитената зона са регистрирани 2-18 гн. двойки. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-10.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Голяма пъструшка
(Porzana porzana)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
0,5
|
|
|
1,5
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
|
0,9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
0,1
|
|
|
0,3
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
0,2
|
|
|
0,6
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
1,2
|
1,2
|
|
1,1
|
|
|
5,1
| -
Средна пъструшка (Porzana parva) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди в стоящи водоеми с обилна блатна растителност. На територията на защитената зона са регистрирани 2-18 гн. двойки и 2-3 преминаващи птици. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-11.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Средна пъструшка
(Porzana parva)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
0,5
|
|
|
1,5
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
|
0,9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
0,1
|
|
|
0,3
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
0,2
|
|
|
0,6
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
1,2
|
1,2
|
|
1,1
|
|
|
5,1
| -
Малка пъструшка (Porzana pusilla) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди в стоящи водоеми с обилна блатна растителност. На територията на защитената зона са регистрирани 2-18 гн. двойки и 2-3 преминаващи птици. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-12.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Малка пъструшка
(Porzana pisilla)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
0,5
|
|
|
1,5
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
|
0,9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
0,1
|
|
|
0,3
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
0,2
|
|
|
0,6
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
1,2
|
1,2
|
|
1,1
|
|
|
5,1
| -
Ливаден дърдавец (Crex crex) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид със статус на световно застрашена птица. Гнезди в ливади и пасища с обилна растителност. На територията на защитената зона са регистрирани преминаващи птици с неизвестна численост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида.
-
Сив жерав (Grus grus) – преминаващ и рядко зимуващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграция образува малки ята, които нощуват в стърнища, угари, ливади, мери. На територията на защитената зона са регистрирани 16-100 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Поради предвиденото усвояване на сравнително големи площи от горепосочените терени в ИОУП на община Созопол се очаква въздействието върху вида да е със средна степен.
Таблица 5.1.8-13.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Сив жерав
(Grus grus)
(за обяснения по Таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
1,0
|
1,0
|
|
|
2,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
0,6
|
0,6
|
|
|
1,2
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
0,0
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
5,4
| -
Стридояд (Haematopus ostralegus) – много рядък гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава стоящи и течащи влажни зони по Черноморското крайбрежие и големи реки (Дунав и Марица). В защитената зона няма данни за регистрирани птици (Нанкинов и др., 1997; Димитров и др., ръкопис), поради което може да се твърди, че няма отрицателно въздействие.
-
Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa) – преминаващ и зимуващ вид. Обитава влажни зони предимно по Черноморското крайбрежие. Няма данни за регистрирани птици в защитената зона. По наши данни видът не се среща в блатата Алепу и Аркутино, поради което може да се твърди, че не може да се очаква отрицателно въздействие.
-
Малък горски водобегач (Tringa glareola) – преминаващ и зимуващ вид. Обитава влажни зони предимно по Черноморското крайбрежие. В защитената зона са регистрирани 46 преминаващи птици с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие.
-
Малка чайка (Larus minutus) – преминаващ и зимуващ вид. Обитава влажни зони предимно по Черноморското крайбрежие. В защитената зона са регистрирани 4-5 преминаващи птици с цялостна оценка „С”. Може да се очаква отрицателно въздействие с малка степен.
-
Дългоклюна чайка (Larus genei) – преминаващ и зимуващ вид. Обитава влажни зони предимно по Черноморското крайбрежие. В защитената зона са регистрирани 0-1 зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие.
-
Речна чайка (Larus ridibundus) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава разнообразни влажни зони предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежие. Няма данни за регистрирани птици в защитената зона. Може да се очаква отрицателно въздействие с малка степен.
-
Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) - постоянен вид. Обитава населени места, черноморски острови (Св. Иван и Петър) и стоящи водоеми с разнообразен характер, предимно по Черноморското крайбрежие. Няма данни за регистрирани птици в защитената зона. Може да се очаква отрицателно въздействие с малка степен.
-
Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica) – много рядък гнездещо-прелетен и преминаващ, включен в Червената книга на България. Обитава с влажни зони по Черноморското крайбрежие, гнезди само в Атанасовското езеро. В защитената зона са регистрирани 0-1 преминаващи птици, поради което може да се твърди, че не може да се очаква отрицателно въздействие.
-
Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis) - много рядък гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава влажни зони по Черноморското крайбрежие, гнезди в Поморийското и Атанасовското езеро. В защитената зона са регистрирани 3 гнездещи двойки (без посочване на гнездовите находища) и 1-3 преминаващи птици. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-14.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Гривеста рибарка
(Sterna sandvicensis)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
1
|
1
|
|
|
|
|
2,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
0,6
|
|
0,6
|
|
|
1,8
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
6,4
| -
Речна рибарка (Sterna hirundo) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни влажни зони по Дунавското и Черноморското крайбрежие. В защитената зона са регистрирани 2-5 гнездещи двойки (без посочване на гнездовите находища) и 16-40 преминаващи птици. Очаква се отрицателно въздействие върху вида от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него. Очаква се това отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен.
Таблица 5.1.8-15.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Речна рибарка
(Sterna hirundo)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
|
|
|
1,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
|
0,9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
4,3
| -
Бухал (Bubo bubo) – постоянен вид, включен в Червената книга на България. Обитава скални комплекси в близост до влажни зони. В защитената зона е регистрирана 1 гнездеща двойка в местността Лъвската глава. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Козодой (Caprimulgus europaeus) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори. На територията на защитената зона са регистрирани 50 (10-99) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като горите остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Земеродно рибарче (Alcedo atthis) - постоянен вид. Размножава се в льосови стени по бреговете на блата, мочурища и реки с малка надморска височина. На територията на защитената зона са регистрирани 8 гнездещи двойки и цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие върху вида от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него. Очаква се това отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен.
Таблица 5.1.8-16.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Земеродно рибарче
(Alcedo atthis)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
|
|
|
1,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
|
0,3
|
0,3
|
1,2
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
4,6
| -
Сив кълвач (Picus canus) – постоянен вид. Обитава стари гори, паркове и градини. На територията на защитената зона са регистрирани 5 (5-6) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно въздействието върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Черен кълвач (Dryocopus martius) – постоянен вид. Обитава стари гори, паркове и градини. На територията на защитената зона са регистрирани 2 гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно въздействието върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - постоянен вид. Обитава гори, както и паркове и градини в населени места. На територията на защитената зона са регистрирани 5 (1-9) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) - постоянен вид. Обитава гори, както и паркове и градини в населени места. На територията на защитената зона са регистрирани 20 гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos) – постоянен вид, включен в Червената книга на България. Обитава стари широколистни и смесени, по-рядко иглолистни гори с различна надморска височина. В защитената зона е регистрирана една гнездеща двойка с цялостна оценка „D”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като горите остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Горска чучулига (Lullula arborea) – гнездещо-прелетен вид и преминаващ вид. Обитава окрайнини на гори, горски поляни, просеки и сечища, храсти и дървета. На територията на защитената зона са регистрирани 15 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения
-
Полска бъбрица (Anthus campestris) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни открити места и ниви. На територията на защитената зона са регистрирани 3 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава паркове, градини, окрайнини на гори с подлес, особено с дъбове. На територията на защитената зона са регистрирани 50 (10-99) гнездещи двойки с цялостна оценка „В”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - гнездещо-прелетен вид. Обитава ниски места с храсти и тръни, овощни градини, гори, полезащитни пояси, живи, плетове, разсадници. На територията на защитената зона са регистрирани 5 (1-9) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Обитава влажни зони предимно по Черноморското крайбрежие. В защитената зона са регистрирани 2 гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие върху вида от увеличеното човешко присъствие около блатото Аркутино, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него. Очаква се това отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен.
Таблица 5.1.8-17.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Мустакато шаварче
(Acrocephalus melanopogon)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
|
|
|
1,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
0,3
|
0,3
|
1,5
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
4,9
| -
Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) - гнездещо-прелетен вид. Обитава стари паркове, разредени широколистни и смесени гори. На територията на защитената зона са регистрирани 110 гнездещи двойки и цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - гнездещо-прелетен вид. Обитава слънчеви и припечни места в паркове, градини, планински склонове и равнинни места с трънки и ниски дървета, окрайнини на широколистни и смесени гори. На територията на защитената зона са регистрирани 50 гнездещи двойки и цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Черночела сврачка (Lanius minor) - гнездещо-прелетен вид. Обитава припечни равнинни места, сухи предпланински възвишения, окрайнини на гори или полета с единични дървета. На територията на защитената зона е регистрирана 1 гнездеща двойка и цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - гнездещо-прелетен вид. Обитава пасища, лозя, поляни, окрайнини на гори, овощни градини, озеленени пътища в открити места. На територията на защитената зона ерегистрирана 1 гнездеща двойка и цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Сива овесарка (Miliaria calandra) - гнездещо-прелетен вид. Обитава открити пространства - пасища, поляни, лозя, окрайнини на гори, овощни градини, озеленени пътища. На територията на защитената зона е регистрирана 1 гнездеща двойка и цялостна оценка „D”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
Данните от видовия преглед са обобщени в следващата табл. 5.1.8-18:
Таблица 5.1.8-18. Обобщени данни за броя на повлияните видове птици-предмет на опазване в защитената зона „Комплекс Ропотамо”от различните категории отрицателни въздействия в резултат от реализирането на ИОУП
Категория отрицателно въздействие
|
Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4
|
Други видове
|
Всичко
Брой видове
|
% от общия брой видове
|
Няма въздействие
|
39
|
1
|
40
|
47,0
|
С малка степен
|
33
|
|
33
|
38,8
|
Със средна степен
|
12
|
|
12
|
14,1
|
С голяма степен
|
0
|
|
0
|
0
|
Общо
|
84
|
1
|
85
|
100
|
Както се вижда от таблицата най-много от видовете-предмет на опазване няма да бъдат повлияни отрицателно от евентуалното реализиране на ИОУП на община Созопол. Съществена част заемат слабо повлияните видове, а дванадесет вида или 14,1% се оценяват със средна степен на въздействие, което трябва да се премахне или намали чрез предприемане на смекчаващи мерки.
Сподели с приятели: |
