Доклад за оценка на съвместимост с предмета и целите за опазване на
Изтегляне 4.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Анотация на Изменението на Общия устройствен план на община Созопол
ВъведениеНастоящата оценка се извършва на основание чл. 6 (3) и 6 (4) на Директива 92/43/ЕИО, чл. 31-34 на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Освен процедурните изисквания при оценката на вероятността от отрицателни въздействия и тяхната значимост са взети в предвид следните принципи:
В съответствие с горното целостта и целите на потенциалните Зони от значение за общността са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видовете разработени в съответствие с определенията на чл. 1 на Директивата в рамките на Българо-холандския проект по програмата МАТРА BBI. В тази част особено важни са параметрите за БПС популация в зоната (само за видове), площ на местообитания в зоната (за природни местообитания и видове), структура и функции на местообитанията. Параметрите към критерии бъдещи перспективи сами по себе си в повечето случаи представляват въздействия. Освен общите параметри за благоприятен статус на всеки вид и местообитание, са оценени и въздействията на структури, функции и роля важни за съответните видове и местообитания. При оценка на въздействията, по отношение на количествените параметри площ на местообитания (природни местообитания или местообитания на видове) и популация на видове за референтни стойности са взети стойностите при научно описание на зоната, но не и преди ратифициране на договора за присъединяване към ЕС (април 2005). При оценката на възможностите за възстановяване се оценява реалистичността на това изискване. Това означава, че където в миналото е имало трайно унищожаване на площи на местообитания, дори съгласно параметрите за благоприятен статус да се изисква възстановяване, такива трайно увредени площи без реални възможности за възстановяване не се включват в референтните стойности за площ и популация. Такива случаи са например вече изградените инфраструктури и други застроени територии. По отношение на параметрите за качество и състояние на местообитанията (параметри в рамките на критериите ”структура и функции”) референтните стойности на параметрите се прилагат и спрямо вече съществуващи съоръжения. Така например въздействията от фрагментацията и унищожение на местообитанието в миналото от съществуващата инфраструктура се отчитат при оценката на кумулативните ефекти. 1. Анотация на Изменението на Общия устройствен план на община СозополОбщина Созопол е разположена в източната част на Бургаска област и заема 5.4% от нейната територия. На север граничи с община Бургас, на запад - с община Средец, на изток - с Черно море и на юг - с общините Приморско и Малко Търново (фиг. 1).  Фиг. 1. Населени места и пътища на територията на Община Созопол На територията на общината има общо 13 селища – 12 села и град Созопол – общински и административен център (4 213 ж.). Населението на общината по данни на НСИ е 12 701 ж.(31.12.2002 г.) като средната гъстота на населението е 22.4 жители/ кв. км. Най-голямо от селата по отношение броя на населението е с. Черноморец (2 031 ж.), следват с. Росен (1 293 ж.), с. Зидарово (1 231 ж.), с. Атия, (900 ж.), с. Крушевец (877 ж.), с. Равадиново (648ж.), с. Извор (672 ж.), Равна гора (596 ж.), с. Габър (372 ж.), с. Индже войвода (364 ж.), с. Вършило (217 ж.), с. Присад, (166 ж.). По данни на НСИ град Созопол е от ІІІ функционален тип; с. Черноморец и с. Зидарово - от V функционален тип; с. Извор, с. Атия, с. Росен - от VІ функционален тип; с. Индже войвода, с. Крушевец, с. Равадиново, с. Равна гора - от VІІ функционален тип; с. Вършило, с. Габър, с. Присад - от VІІІ функционален тип. Селата с по-висок функционален тип са селища, които в миналото са били административни центрове (Зидарово) или вторични центрове на земеделските и продоволствените кооперации. Селата от VІІІ функционален тип са разположени периферно на общината и имат силно затруднени транспортни връзки с нейния център. Заедно с тези от VІІ функционален тип те представляват 50% от населените места в общината. Разработването на Изменението на ОУП на община Созопол е осъществено на основата на следните документи, които са регламентирали обхвата на проучванията:
При разработване на Изменението на ОУП на Община Созопол авторският колектив се е опирал на следните основни принципи:
Тези принципи са залегнали в основата на устройственото планиране на Изменението на ОУП на Община Созопол, като е търсен минимален компромис и оптимални решения при тяхното реализиране. Изменението на общия устройствен план на Община Созопол има за цел създаването на планова основа и условия за балансирано развитие на селищните системи в общината и основното икономическо перо на региона – туризма, отчитайки променените социално – икономически условия в Община Созопол, Бургаска област и страната. Екипът, разработил изменението на ОУП, има амбицията да постигне хармонизиране на икономическите, социалните и екологичните цели като предложи оптимално туристическо и жилищно натоварване на териториите около съществуващите населени места и запазване на екологичния и естетически баланс на територията. За постигането на тези цели е приложен интегрален подход като туристическата функция се разглежда в единство с другите традиционни и съвременни функции на територията и опазването на околната природна среда. В обяснителната записка на Изменението на ОУП е подчертано, че ОУП има стратегически характер и определя общата рамка на устройството на отделните територии, без да навлиза в детайли. Въз основа на него следва да бъдат изготвени подробни устройствени планове, които ще конкретизират общите принципи и предвиждания за устройство, развитие и опазване на средата по отношение на всеки поземлен имот. В основата на Изменението на Общия устройствен план е залегнала представата, че устройството на територията за развитието на туризма трябва да бъде устойчиво по отношение на околната, икономическата и социалната среди. В записката е отбелязано, че Изменението на общият устройствен план ще служи като териториална основа за провеждане на политиката на туристическо развитие при гарантирано опазване на околната природна среда – ефективна природозащита и опазване на качествата на природните екосистеми. По-конкретно това задължава:
Развитието на урбанизационния процес в община Созопол в следващите 15-25 години ще се определя основно от стратегията за развитие на община Созопол, от развитието на общинския център и структурите, свързани с отдиха и стопанския туризъм и  възприетата концепция, устройственото развитие територията на община Созопол се базира на две характерни териториално –пространствени зони:
Фиг. 2. Териториално-пространствени зони в Община Созопол Д вете зони значително се различават не само по физикогеографски условия и степен на урбанизация, но и най-вече по темп на развитие и по актуалната степен на строителния натиск към територията, което определя и подхода към развитието на двете зони. В крайбрежната зона проектното решение е насочено към овладяване и канализиране на строителния натиск и формиране на добре обосновани зони за курорт и отдих, съобразени с рекреационния капацитет на територията. За вътрешната зона на общината, вниманието е насочено към стабилизиране на състоянието и стимулиране на развитието на населените места при максимално използване на техните потенциали, включително и за развитие на вилен отдих, аграрен и селски туризъм. По отношение на икономическото развитие на общината основните фактори за нейното развитие са богатите туристически ресурси (природни и антропогенни) и близостта до областен център с добра достъпност по суша, въздух и вода. Те са определили “гръбнака” на общинската икономика – стопанския туризъм и свързаните с него дейности. При разглеждането на демографската структура на постоянното население на общината в по-продължителен времеви период се констатира постепенен спад на населението и влошена възрастова структура, особено в малките населени места. Съществена специфична особеност на общината е пулсация на присъстващото в крайбрежната зона население (временно пребиваващи туристи), което през летния сезон достига до 60000 души (според различни източници между 45 и 80 хил. души). Анализирано е състоянието на съществуващата туристическа леглова база, която според различни източници е между 45 хил. и 60 хил. легла, включително семейните хотели, частните квартири и категоризираните хотели. Като цяло се констатира превеса на нискокатегорийните средства за подслон – 1 и 2 звезди и все още наличната база в бунгала в няколко къмпинга. Подробно е анализиран рекреационния капацитет на крайбрежната ивица и на базата на исторически формиралата се урбанистична структура на крайбрежната зона са определени няколко курортни локализации:
На основата на международно (и нормативно) приети стандарти за оценка на рекреационния капацитет на крайбрежната ивица, същия се определя на около 120 хил. души, едновременно плажуващи. Този капацитет се коментира от авторите като приблизителен и ориентировъчен (теоретичен), по няколко причини: 1. Много автори въвеждат т.нар. коефициент на едновременно ползване на рекреационния ресурс – т.е. не всички туристи едновременно присъстват на бреговата ивица, което би довело до завишаване на възможностите за развитие на легловата база; 2. От друга страна, освен приетите норми следва да се вземе пред вид и осигуряването на необходимия психологически комфорт и неравномерното натоварване на плажните ивици и скалистия морски бряг. Като цяло се налага извода, че в рамките на посочените курортни локализации има възможности за бъдещо развитие на легловата база за туризъм както и поетапна реконструкция и подмяна на съществуващата и повишаване на нейната категория. С проектното решение е предложена оценка и диференциация на територията, подходяща за перспективни зони за курорт и отдих, зони за развитие на ваканционни селища и вилни зони. Тези зони са формирани при съобразяване с наличните в територията защитени местности, природни забележителности и горския фонд. Териториално са изследвани и обозначени границите на зона „а” и зона „б” по Наредба №7, както и зоните на плажните концесии. Детайлно е изследвана територията по наклони и изложения на релефа и по рекреационен капацитет на бреговата ивица. Територията югозападно от съществуващия крайбрежен път Бургас-Царево и до полите на хълмистата верига Бакърлъка се преценява като потенциално възможна за бъдещо развитие на курортни функции и е предложена с възможна смяна на предназначението на земеделските земи. В тази зона се препоръчва развитие на специфична комбинация между морски климатичен туризъм в съчетание с лозаро-винарство и овощни градини – т.нар. „туристически чифлик”. Устройственият режим се предлага с по-ниска плътност (до 10-15%) и височина на застрояване до 3 етажа, при обособяване в рамките на имотите на зона да застрояване и зона за трайни насаждения. В рамките на тази зона се предлага запазването на лозята без смяна на предназначението на ползването на земята. Такъв подход към тази значителна по площ зона (над 4200ха) дава възможност за гъвкавост при нейното развитие и смяна на предназначението на земеползването в зависимост от териториалната локализация на конкретните инвестиционни инициативи. Основен регулатор (и съответно ограничител) при усвояването на тази зона е възможността за изграждане на техническа инфраструктура и пътища за достъп. В проектното решение са предложени и нови комуникационни трасета и възли и локални платна към трасето на главния път с цел обслужване на крайбрежната зона, които са детайлирани в проектното решение за пътна инфраструктура в мащаб 1:10000. Във връзка с пускането в експлоатация на новото трасе на главния път в зоната на ЗМ блато „Алепу” се предлага отпадането на съществуващия асфалтов път (в насип), което би подобрило екологичното равновесие в тази зона, която може да получи ново развитие като зона за научен и екологичен туризъм. В близост до Черноморец и Равадиново е предложено развитието на две складово-обслужващи зони, свързани със строителството и перспективното развитие на стопанския туризъм. В дълбочина на общината в близост до селата са проучени и предложени възможности за развитие на вилни зони (особено в териториите по досегашния & 4), както и частични разширения на жилищната зона. По решение № 211 на Общински съвет от Протокол №14/24.09.2004 на основание разпоредбите на чл.3 от Наредба № 7 и във връзка с чл. 13, ал.2 от ЗУТ и чл.27, ал.1,т.3, чл.28,а л.5 и чл.29 от Наредба № 7 са одобрени нормативи за застрояване в отделните извънселищни територии, при което са допуснати 2 зони с височина кота било 14м и 10 м. За “Аклади чеири”, “Аклади” под пътя, “Вятърницата”, “Рачов кладенец”, к/г “Градина”, землище с. Черноморец, “Акра под пътя”, “Аклади чеири” под пътя и “Герени” под пътя, землище гр. Созопол с показатели: плътност на застрояване 30% интензивност на застрояване 1.5 мин озеленяване 60% височина на застрояване Н макс.= 10 m кота корниз кота било 14 m За “Мапи”, “Ачмалъци”, “Синетудес”, “Алепу”, “Андрея баир’, “Св. Марина”, “Кору чешма”, “Мисаря”, “Герени” над пътя, землище гр. Созопол, “Аклади чеири” землище с. Черноморец, “Аклади” над пътя землище с. Черноморец с показатели: плътност на застрояване 30% интензивност на застрояване 1.5 мин озеленяване 60% височина на застрояване Н макс.= 10 м. кота корниз кота било 14 m К/г “Каваци”, “Смокиня”, “Веселие” землище гр. Созопол: плътност на застрояване 20% интензивност на застрояване 0.8 мин озеленяване 80% височина на застрояване Н макс.= 7 m кота корниз кота било 10 m В заданието е заложено при разработването на ОУП/ТУП да се вземе предвид и да се отразят влезлите в сила подробни устройствени планове за отделните територии и имоти, както и одобрените планове за улични регулации. Да се потърси терен по възможност общинска собственост за изграждане на аквапарк. Да се определят места за рекреация и спорт. Пристанищните територии да се развият с възможност за създаване на яхтени пристанища. По данни към 30.11.2006г. - Общата площ на община Созопол е 52692.56 ха. От нея най-голям дял се пада на горския фонд /47,84 %/ земеделски територии /43,21%/, водни площи и течения /3,46%/, за пътна и техническа инфраструктура-/2,13%/ Населените места и други урбанизирани територии са 1120,54 ha, което представлява само 2.13% от площта на общината. Най-съществената промяна в режимите на застрояване са предлаганите промени в обхвата на крайбрежните землища: Увеличение на 4076 ha, с включване на 3634,36ха земи от земеделския фонд и 416,39ха горски фонд. Предлагат се за застрояване като вилни зони /25/, ваканционни селища/5/, курортна зона /1бр “Добровица”, до с. Равадиниво/. По опорния план: От общата площ на общината 52692.56 hа, земеделски територии са 22767.24 ha - 43.21%, горските територии са 25207.70 ха- 47.84 % , населени места и урбанизирани територии – 1120.54 hа - 2.13%., водни площи- 1821.19 ha – 3.46 %., територии за транспорт и инфраструктура- 1121.19 hа - 2.13%. С предлагания проект за “Изменение на ОУП на община Созопол” посочените показатели се променят, а именно: земеделските територии намаляват с 3634.34ха – от 43.21% намаляват на 36.31% от цялата територия, т.е. с 6.90%; горските територии намаляват с 416.39 hа, от 47.84 % падат на 47.05%, т.е с 0.79%, от които: от фонд горски земи - обслужващи територии с 13.63ха, горски земи - широколистна гора-намалява с 883.19 hа, от които 439,23 hа са предвидена за курортна гора на нос “Колокита”; водните площи намаляват с 7.28ха, т.е от 0.32 % на 0.31% от вид мочурища; за пътна и техническа инфраструктура от 1121.19 hа се увеличават на 1140.62ха, т.е. с 19.43 hа /0.03%/, площите на нарушени и добивни територии от 139.38 намаляват с 37.38 hа, при което от 0.26% пада на 0.19%, площите на територии с особена защита почти се запазват, като от 515.32ха незначително се увеличават на 516.03 hа. Включените в общината 13 населени места, са групирани както следва:
По степен на благоустроеност и развитие има силна диференциация между крайбрежните територии и вътрешността. Селищата с най-добре изявени курортно туристически функции и като състояние и в предвижданията на ТУП и по новия ОУП са административния град Созопол, като общински център, заедно със с. Черноморец. Териториите за рекреационна дейност са оразмерени при норматив 8 м2 на човек за плажната ивица. Проектът за изменение на ОУП предлага регулационно разширение на почти всички населени места, на обща площ от 5196,18 ха. В ОУП делът на предвидените урбанизирани територии остава относително малък - 9.86%. Най-голям е дела на чифлиците с обща площ 1544.44ха. В дългосрочен план за зони за чифлици е предвидена обща площ 324.99ха; вилни зони - 17 с обща площ 1084 ha +64.25ха гора за ОВ /общо 1148.25ха/. Зоните за курорт и отдих са 16 зони, на площ 787.32 hа. В дългосрочен план зони за “ОК” - курорт и отдих - на площ 287.63 hа. Към рекреационните дейности – територии за спорт и атракции са предвидени голф-игрища на площ от 1480.2 ha в землището на с. Росен, с. Равна гора и гр. Созопол. За спортни терени е предвидена площ 109.64 hа. За градски парк е предвидена площ 89.63ха и за озеленяване - 49.02 hа. Предимно производствените територии са на площ от 57.9 hа. Производствено обслужващите територии са на площ от 28.15 hа. На ОУП са нанесени зоните А и Б , съгласно чл.48 “б” от Наредба №7, ДВ бр. 51 от 2005г. и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които следва да гарантират максимална охрана на крайбрежния ландшафт и да предпазят прилежащата крайбрежна зона от свръх урбанизация и преуплътняване. Актуализираният план включват следните видове устройствени зони с определени режими и параметри на застрояване: Населено място /Жм/, Вилна зона /Ов/, ваканционно селище /Ос/, курортна територия /ОК/, туристически чифлици – Ок-Зз, други рекреационни дейности /голф игрище/, предимно производствени зони /Пп/. Към графичната част на ОУП са изготвени картни материали в М 1: 10000 и М 1: 25000, с нормативно определени сигнатури и градоустройствени параметри. Обозначени са номерата на поземлените имоти в границите на съответната зона. ОУП определя еднакъв устройствен режим за жилищните зони на селата в общината. По норматив това е жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина до 10 м и плътност от 20 до 60 % и интензивност на застрояване от 0.5 до 1.2 и мин озеленена площ от 40 до 60%. По ОУП: Плътност 20-50%, етажност до 10м/ 3+т/ , Кинт: 0.5 до 1.5, мин озеленена площ 40-60%. В плана единствено показател за Кинт е завишен . - Жс - Жилищни зони със средна височина, Кк=10м - само за гр. Созопол. По ОУП: Плътност 20-60%, етажност до 10м/ 3+т/ , Кинт: 1.0-до 1.5, мин озеленена площ 30-50%. В плана единствено горната граница на показател за Кинт е завишен и долната граница плътността на озеленяване. - Оо – Смесена централна зона, обществено обслужване, Кк= 10м. По ОУП: Плътност 30-60%, етажност до 10м, Кинт: 1.0-до 2.0, мин озеленена площ 30-50%. Предвижда се в новия град Созопол и обслужващите центрове на курортните локализации. Пп - ОУП определя еднакъв режим на “Предимно производствена зона” за всичките производствени зони в общината. Спазени са нормативите за Пп: Пл 60%, Кинт 1.8, П озел 30%. Типове територии за рекреационни дейности Курорт и отдих, означен като Ок; Ваканционно селище, означено като Ос; Вилна зона, означена като Ов; Туристически чифлици – Ок-Зз Ок - Зони за курортни и отдих, курорти- По норматив: Плътност на застр до 30%, Кинт до 1.5, мин озеленена пл 50% като половината от нея трябва да бъде за висока растителност. Озеленените площи за общо ползване в курортите трябва да заемат не по-малко от 20% от общата територия. В Изменението на ОУП на Община се предвижда: Ок1, Ос - територии за курорт и допълващи дейности, Hk≤10m, Пзастр. макс. 15%, Кинт-макс. 0.4, Пл.озел.мин. 60%. По ОУП: Плътност до 20%, етажност до 10м, Кинт: 0.8-до 1.5, мин озеленена площ 60%, .като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; О к2 - територии за курорт и допълващи дейности, Hk≤10m, Пзастр. макс. 15%, Кинт-макс. 0.6, Пл.озел.мин. 50%, .като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; Ок3 - територии за курорт и допълващи дейности, Hk≤15m, Пзастр. макс. 30%, Кинт. макс. -1.0, Пл.озел.мин. 50%, .като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност, Ок4 - територии за курорт и допълващи дейности, Hk≤10m, Пзастр. макс.- 30%, Кинт-макс. 1.0, Пл.озел.мин. 50%, .като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. /Ов /Вилни зони – Съгласно Наредба №7, е възможно да се застрояват се при спазване на следните нормативи: П застр. до 40% , К инт до 0.8, Н до 7 m, мин озел. 50%, като половината от нея трябва да е осигурена за дървесна растителност. В ОУПО Созопол са предвидени вилни зони със следните режими на застрояване: Ов1 – рекреационни устройствени зони за вилен отдих, h≤7,0m. По ОУП: Плътност застр. до 15%, Кинт: 0.4, мин озеленена площ 50%, .като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. Ов2 – рекреационни устройствени зони за вилен отдих, h≤6,4м. От кота корниз до кота било 2,80м. Плътност на застрояване – 15%, Кинт.= 0.4, Позел.=50%, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. - ОУП определя за застрояване най-голям процент от този тип зони-1071,66 ha, към землищата на всички населени места. В плана преобладават режими с параметри Пл 15-30% ,Н от: ≤10м, ≤6.4 м /2 ет+т, и Н ≤7м /2+т, при Кинт 0.4, 0.6 до 1.0. Ок-Зз - туристически чифлици –минимум 80% от имота е за лозарство и овощарство– курортна и земеделска функция, Кк≤7м. По ОУП: Плътност застр. до 6% в частта за застрояване, Кинт: 0.2, мин озеленена площ 80%, .като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. В изменението на ОУП на Община Созопол се допуска и режими до 5 етажа, с височина корниз 15 м, при Кинт 1.0. Този режим следва да има специфични правила за територии, прилежащи до плажните ивици. Например плажът на бившите къмпинги “Градина”, к. “Златна рибка”, на юг от с. Черноморец, на север от гр. Созопол, при ВС “Дюни” и др. Режим за 3 ет и кота корниз 10м не е приемлив за застрояване на територии, контакти с зона “А” и морето, независимо дали граничат с плажна ивица. - Зона А, Кк≤7м. Плътност на застрояване – 10%, Кинт.= 0.2, Позел.=70%, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. /Ос /- Ваканционни селища - Застрояват се съобразно нормативите: Пл до 15%, Кинт до 0.4, Н ниско ≤ 10 м, озел мин. 60% като половината да бъде за дървесна растителност . Могат да се разполагат и малки хотели до 40 легла, но да не заемат повече от 20 % от зоната. Планираните Ос зони в ОУПО Созопол са с възможна смяна за отдих и курорт и са с параметрите на посочената по-горе Ок1-Ос, ситуирани зад ПЗ “Блато Алепу”- 249.94 ha, от които 201.00ха попадат в в ЗЗ BG0001001 “Ропотамо”. От тази устройствена зона Ос предвиждана за резерв за териториално развитие в далечно бъдеще, местата попадащи в ЗЗ “Ропотамо” представляват, 755.154 дка - залесена нива, 80.100 дка залесена територия, 154.102 дка – изоставена нива, 946.087 дка – нива, 58.552 дка- пасище мера, 15.961 дка- полски път. Предвиждат се с параметри : Пл до 15%, Кинт 0.4 , Н≤ 10м, мин.озел. площ 60%. Територии за спорт и развлечения Сп-А - територии за спорт и атракции – 12 м2/обит; чл.33 (1) от Наредба 7; минимална озеленена площ на УПИ – 20% - чл.33 (2) от Наредба 7 Територии за спорт (голф) и рекреация (Озел) с обща площ 595.53ха. От тях за Рекреационна зона за голф комплекси е отредена площ от 360 ha в землището на с. Равна гора, 104ха в землището на с. Извор, 25.6 ha в землището на с. Росен и 32,5ха в местност “Андреа баир” землището на гр. Созопол. За зона за рекреация (Озел) са предвидени: 63.01 ha в землището на с. Черноморец и 28.41хa в гр. Созопол за градски парк. Северно от с.Росен два терена -226,046 dka и 148,256 dka. Западно от с.Черноморец - 39,754 dka. Източноот с. Равадиново - 12,001dka Зелената система включва единното и свързано третиране на:
Териториите за голф-туризъм са определени като част от зелената система на общината и са изведени в приоритет. В гр. Созопол, с. Черноморец, с. Равадиново и с. Росен, включително и териториите за спорт са съчетани с проектното и заложено в устройствените показатели вътрешно квартално озеленяване с минимум 30% едроразмерна растителност. По този начин с урбанизираните територии се създава предпоставка за развита зелена система и устойчиви еко показатели. Територии със затихващи функции (Затихв) - Населените места от вътрешността на територията, с отрицателен прираст, с население между 30-100 души. Предлага се стабилизиране и разширяване на територията, с възможности за ползване на второ жилище, както и развитие на местни традиционни занаяти и етно еко и други алтернативни форми на туризъм. С реализирането на ОУП се очаква увеличение на урбанизирана територия поради:
Изтегляне 4.48 Mb. Сподели с приятели:
|
