Доклад за оценка на съвместимост с предмета и целите за опазване на

5.1.7. Защитена зона „Бакърлъка”

1. 
   Червеногуш гмуркач (Gavia stellata) – много рядък преминаващ и зимуващ водолюбив вид с единични птици и цялостна оценка „А”. Среща се изключително в шелфовата ивица на Черно море. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
2. 
   Черногуш гмуркач (Gavia arctica) - рядък преминаващ и зимуващ водолюбив вид с численост 10 (5-15) екз. и цялостна оценка „А”. Среща се само в шелфовата ивица на Черно море. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
3. 
   Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis) – рядък гнездещо-прелетен и зимуващ водолюбив вид с численост 52(10-94) екз. и цялостна оценка „В”. Не гнезди в защитената зона, през зимата се среща изключително в шелфовата ивица на Черно море. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
4. 
   Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan) - много рядък преминаващ и зимуващ водолюбив вид с численост 10 (2-18) гн. двойки и цялостна оценка „А”. Среща се само в шелфовата ивица на Черно море, където гнезди по скалисти острови. Гнезденето му по крайбрежието на общината не е доказано. В района на Бургаския залив и Южното черноморско крайбрежие е установен двукратно през зимата (Michev & Profirov, 2003) Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
5. 
   Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) - преминаващ и по изключение зимуващ вид, включен в Червената книга на България. с численост до 276 екз. и цялостна оценка „А”. Общата численост на есенните мигранти при Атанасовското езеро превишава 20,000 екз., но не е установено да изполва стоящите водоеми на територията на общината по време на миграция и зимуване (Dimitrov et al., 2005). Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
6. 
   Голям корморан (Phalacrocorax carbo) - преминаващ (до 25 екз.) и зимуващ (3-503 екз.) вид, включен в Червената книга на България. и цялостна оценка „А”. По време на миграция и зимуване изполва стоящите водоеми на територията на общината (Dimitrov et al., 2005), но не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
7. 
   Малък воден бик (Ixobrychus minutus) – гнездещо-прелетен вид с 5 (1-9) гн. двойки и цялостна оценка „С”. Гнезди в стоящите водоеми на територията на общината (блата и мочурища). Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
   
8. 
   Малка бяла чапла (Egretta garzetta) - гнездещо-прелетен вид с 5 (1-9) гн. двойки (според Шурулинков и др., 2007 и наши непубликувани данни видът не гнезди в защитената зона “Бакърлъка”) и цялостна оценка „С”. По време на миграции се среща в микроязовири, блата и мочурища. Не се очаква съществено отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
9. 
   Голяма бяла чапла (Egretta alba) - гнездещо-прелетен и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. с 11 (1-21) зимуващи птици и цялостна оценка „В”. Не гнезди на територията на общината. По време на миграции и зимуване и славнително обикновена в миклроязовири, блата, мочурища, канали и др. подобни. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
   
10. 
    Червена чапла (Ardea purpurea) - гнездещо-прелетен вид, включен в Червената книга на България. с 5 (1-9) гн. двойки (според Шурулинков и др., 2007 и наши непубликувани данни видът не гнезди в защитената зона “Бакърлъка”) и цялостна оценка „С”. За защитената зона няма данни за струпвания по време на миграцията. Не се очаква съществено отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
11. 
    Черен щъркел (Ciconia nigra) - гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ вид, включен в Червената книга на България. В защитената зона е установен само по време на миграцията с численост до 483 екз. и цялостна оценка „А”. Няма данни за използването на защитената зона от нощуващи ята и отделни птици. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
12. 
    Бял щъркел (Ciconia ciconia) – гнездещо прелетен и преминаващ вид с 10 гнездещи двойки в защитената зона и цялостна оценка „А”. Размножава се предимно в населените места от територията на защитената зона. На територията на община Созопол са установени 46-55 гнезда (Петров и др., 1997, 2008). По време на миграции образува различни по големина ята, които нощуват в обработваеми площи, люцерни, ливади, пасища, мери и др. подобни в ниските части на страната. Димчев и др. (ръкопис) оценяват миграционната численост на вида в защитената зона на 123,125 екз., неизвестна част от които остават в нея за нощуване. Оценката на въздействието върху вида е обобщена в следната таблица:
    

13. 
    Ням лебед (Cygnus olor) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. В защитената зона са установени една гнездеща двойка (по наши данни видът не гнезди в защитената зона “Бакърлъка”), 16 (2 и 29) екз. по време на зимуването и цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
14. 
    Червеногуша гъска (Branta ruficollis) – рядък преминаващ и зимуващ световно застрашен вид, включен в Червената книга на България. В защитената зона е установена през зимата с единични птици и е с цялостна оценка „D”. Не се очаква съществено отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
15. 
    Бял ангъч (Tadorna tadorna) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони от различен характер. В защитената зона са установени 6 гн. двойки, 17 (0-35) преминаващи и до 2 зимуващи птици. Цялостната оценка за вида е „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
16. 
    Кафявоглава потапница (Aythya ferina) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони на Северна България. В защитената зона са установени 1582 (532-2622) преминаващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
17. 
    Качулата потапница (Aythya fuligula) - преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 1800 (100-3700) преминаващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
18. 
    Планинска потапница (Aythya marila) – рядък преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени до 105 преминаващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
19. 
    Среден нирец (Mergus serrator) –преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 25 (2-48) преминаващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
20. 
    Осояд (Pernis apivorus) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори. По време на миграции образува различни по големина концентрации в ниските части на страната, но няма данни за нощуващи ята на територията на защитената зона. В нея са установени една гнездеща двойка и 1353 преминаващи птици. Цялостната оценка за вида в защитената зона е „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
21. 
    Черна каня (Milvus migrans) - гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистрирана с 5 преминаващи птици и с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИП.
    
22. 
    Червена каня (Milvus milvus) – много рядък гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистрирана с една преминаваща птица и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИП.
    
23. 
    Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистриран с 2 гн. двойки, 94 преминаващи и единични зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
24. 
    Полски блатар (Circus cyaneus) - преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина извън територията на България, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистриран с 6 преминаващи и единични зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
25. 
    Степен блатар (Circus macrourus) - преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в степни райони извън територията на България, по време на миграции не образува концентрации. В защитената зона е регистриран с 2 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
26. 
    Ливаден блатар (Circus pygargus) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в пшенични ниви, по време на миграции образува малки концентрации. В защитената зона е регистриран с 184 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
    
27. 
    Голям ястреб (Accipiter gentilis) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори, по време на миграции лети поединично. В защитената зона е регистриран с една гнездеща двойка (без посочено точно находище), с 151 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори се запазват в 83,5%, а преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
28. 
    Малък ястреб (Accipiter nisus) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори, по време на миграции лети поединично или на малки ята. В защитената зона е регистриран с 3 гнездещи двойки (без посочени точни находища), с 121 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори се запазват в 83,5%, а преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
29. 
    Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. с 18 преминаващи птици през защитената зона и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
    
30. 
    Обикновен мишелов (Buteo buteo) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди в широколистни, смесени и иглолистни гори с различна надморска височина. На територията на защитената зона са регистрирани 4 гн. двойки (без конкретни находища), 1224 преминаващи и 2 (1-3) зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху мигриращите птици, тъй като те не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Възможно е известно отрицателно въздействие върху гнездовата популация на обикновения мишелов, но въздействието може да бъде прецизирано при изготвяне на конкретни оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения. Очаква се общото отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен.
    
31. 
    Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – постоянен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в открити терени с отделни дървета или скални комплекси. На територията на защитената зона са регистрирани единични преминаващи птици, които не се хранят и вероятно не нощуват в защитената зона. Поради това не се очаква отрицателно въздействие върху вида.
    
32. 
    Малък креслив орел (Aquila pomarina) – гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори. По време на миграции образува различни по големина концентрации по протежение на Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона е регистрирана една гнездеща двойка (без посочване на гнездовото находище) и 141 преминаващи птици, които не се хранят и вероятно не нощуват в защитената зона. Цялостната оценка за вида е „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
33. 
    Скален орел (Aquila chrysaetos) – постоянен и скитащ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в скални и горски комплекси. Няма данни за гнезденето му в защитената зона. По време на скитания лети поединично и не образува концентрации. Преминава през района на защитената зона с численост до 7 екз. Цялостната оценка е „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида.
    
34. 
    Малък орел (Hieraaetus pennatus) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в предпланински и планински гори. По време на миграции образува малки смесени ята по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона е регистриран с 4 преминаващи птици и с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
    
35. 
    Орел рибар (Pandion haliaetus) – много рядък гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграции лети поединично, предимно по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона е регистриран с 6 преминаващи птици и с цялостна оценка „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида, тъй като преминаващите птици не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
    
36. 
    Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди в широколистни, смесени и иглолистни гори, скални комплекси и населени места с различна надморска височина. На територията на защитената зона са регистрирани 2 гн. двойки (без конкретни находища), 14 преминаващи и до 3 зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху мигриращите птици, тъй като те не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Възможно е известно отрицателно въздействие върху гнездовата популация на вида, но въздействието може да бъде прецизирано при изготвяне на конкретни оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения. Очаква се общото отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен.
    
37. 
    Орко (Falco subbuteo) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в окрайнини нашироколистни, смесени и иглолистни гори с различна надморска височина. На територията на защитената зона са регистрирани 2 гн. двойки (без конкретни находища) и 51 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху мигриращите птици, тъй като те не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона. Възможно е известно отрицателно въздействие върху гнездовата популация на вида, но въздействието може да бъде прецизирано при изготвяне на конкретни оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения. Очаква се общото отрицателно въздействие върху вида да е с малка степен.
    
38. 
    Сокол скитник (Falco peregrinus) – постоянен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в скални комплекси с различна надморска височина. На територията на защитената зона са регистрирани 7 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху мигриращите птици, тъй като те не се хранят и вероятно не нощуват на територията на защитената зона.
    
39. 
    Лиска (Fulica atra) – постоянен, преминаващ и и зимуващ вид. Гнезди във влажни зони с разнообразен характер, зимува предимно в шелфовата ивица на Черно море. На територията на защитената зона са регистрирани 10 гн. двойки, 92 преминаващи и 3125 (530-5720) зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
40. 
    Голяма пъструшка (Porzana porzana) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди в стоящи водоеми с обилна блатна растителност. На територията на защитената зона са регистрирани 10 гн. двойки (но без посочване на гнездовите находища) с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
41. 
    Средна пъструшка (Porzana parva) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди в стоящи водоеми с обилна блатна растителност. На територията на защитената зона са регистрирани единични гнездещи двойки (но без посочване на гнездовите находища) с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
42. 
    Сив жерав (Grus grus) – преминаващ и рядко зимуващ вид, включен в Червената книга на България. По време на миграция образува малки ята, които нощуват в стърнища, угари, ливади, люцерни. На територията на защитената зона са регистрирани до 19 преминаващи птици с цялостна оценка „А”. Поради предвиденото усвояване на сравнително големи площи от горепосочените терени в ИОУП на община Созопол се очаква въздействието върху вида да е със средна степен.
    

43. 
    Голям свирец (Numenius arquata) – преминаващ и зимуващ вид. Среща се в стоящи водоеми с разнообразен характер и предимно по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона са регистрирани единични преминаващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
44. 
    Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) - постоянен вид. Обитава населени места, черноморски острови (Св. Иван и Петър) и стоящи водоеми с разнообразен характер, предимно по Черноморското крайбрежие. На територията на защитената зона са регистрирани 529 (400 и 650) гн. двойки, около 100 преминаващи и 700 (73-1302) зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като не се предвиждат съществени промени в онези части от населените места, където видът гнезди. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
45. 
    Козодой (Caprimulgus europaeus) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори. На територията на защитената зона са регистрирани 30 (20-40) гнездещи двойки с цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като горите остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
46. 
    Земеродно рибарче (Alcedo atthis)- постоянен вид. Размножава се в льосови стени по бреговете на блата, мочурища и реки с малка надморска височина. На територията на защитената зона са регистрирани 10 (3-17) гнездещи двойки и цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като блатата остават непромененени в 80%, а мочурищата – в 83,1% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
47. 
    Синявица (Coracias garrulus) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид с 12 гнездещи двойки в защитената зона и цялостна оценка „А”. Размножава се в льосови стени и ерозирани места на речни долини и суходолия в ниските части на страната. На територията на защитената зона са регистрирани 4-12 гнездещи двойки и цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
48. 
    Сив кълвач (Picus canus) – постоянен вид. Обитава стари гори, паркове и градини. На територията на защитената зона са регистрирани 8 (4-12) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно въздействието върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
49. 
    Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - постоянен вид. Обитава гори, както и паркове и градини в населени места. На територията на защитената зона са регистрирани 88 (20-155) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
50. 
    Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) - постоянен вид. Обитава гори, както и паркове и градини в населени места. На територията на защитената зона са регистрирани 150 (100-1000) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
51. 
    Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава песъчливи места, каменисти хълмове, пасища, сухи терени и полета. На територията на защитената зона са регистрирани 5 (1-9) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
52. 
    Горска чучулига (Lullula arborea) – гнездещо-прелетен вид и преминаващ вид. Обитава окрайнини на гори, горски поляни, просеки и сечища, храсти и дървета. На територията на защитената зона са регистрирани 59 (11-108) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
53. 
    Полска бъбрица (Anthus campestris) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни открити места и ниви. На територията на защитената зона са регистрирани 13 гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен, тъй като нивите остават непромененени само в 20,5%, а ливадите и пасищата – в 18,4% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    

54. 
    Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава паркове, градини, окрайнини на гори с подлес, особено с дъбове. На територията на защитената зона са регистрирани 38 (15-60) гнездещи двойки с цялостна оценка „А”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
55. 
    Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - гнездещо-прелетен вид. Обитава ниски места с храсти и тръни, овощни градини, гори, полезащитни пояси, живи, плетове, разсадници. На територията на защитената зона са регистрирани 35 (22-48) гнездещи двойки с цялостна оценка „В”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
56. 
    Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) - гнездещо-прелетен вид. Обитава стари паркове, разредени широколистни и смесени гори. На територията на защитената зона са регистрирани 55 (10-99) гнездещи двойки и цялостна оценка „В”. Поради липса на данни за засегнатите площи от този тип местообитания е трудно да се определи точно степента на въздействие върху вида, но се очаква то да е с малка степен. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
57. 
    Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - гнездещо-прелетен вид. Обитава слънчеви и припечни места в паркове, градини, планински склонове и равнинни места с трънки и ниски дървета, окрайнини на широколистни и смесени гори. На територията на защитената зона са регистрирани 435 (180-690) гнездещи двойки и цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен, тъй като нивите остават непромененени само в 20,5%, а ливадите и пасищата – в 18,4% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    

58. 
    Черночела сврачка (Lanius minor) - гнездещо-прелетен вид. Обитава припечни равнинни места, сухи предпланински възвишения, окрайнини на гори или полета с единични дървета. На територията на защитената зона са регистрирани 4 (2-6) гнездещи двойки и цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен (вж. и Таблица 5.1.2.57 за предходния вид) тъй като нивите остават непромененени само в 20,5%, а ливадите и пасищата – в 18,4% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    
59. 
    Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - гнездещо-прелетен вид. Обитава пасища, лозя, поляни, окрайнини на гори, овощни градини, озеленени пътища в открити места. На територията на защитената зона са регистрирани 237 (43-420) гнездещи двойки и цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен, тъй като нивите остават непромененени само в 20,5%, ливадите и пасищата – в 18,4%, а лозята – само 0,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
    

Костадинова и Граматиков (2007) и Димчев и др. (ръкопис) посочват още един вид - пойният лебед (Cygnus cygnus), който обаче не фигурира в списъка на видовете птици-предмет на опазване в тази защитена зона.