Защитена зона „Комплекс Ропотамо”

5.1.8. Защитена зона „Комплекс Ропотамо”

1. 
   Червеногуш гмуркач (Gavia stellata) – много рядък преминаващ и зимуващ водолюбив вид. В България обитава шелфовата ивица на Черно море и стоящи водоеми във вътрешността на страната. В защитената зона е установен с численост 0-1 екз. и цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
2. 
   Черногуш гмуркач (Gavia arctica) - рядък преминаващ и зимуващ водолюбив вид. В България обитава шелфовата ивица на Черно море и стоящи водоеми във вътрешността на страната. В защитената зона са регистрирани 15 (10-20) преминаващи и 2-41 зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
3. 
   Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis) – рядък гнездещо-прелетен и зимуващ водолюбив вид. В защитената зона са регистрирани 80 (33-134) преминаващи и 67 (7-128) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
4. 
   Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) – обикновен гнездещо-прелетен и зимуващ водолюбив вид. В защитената зона са регистрирани 20 гн. двойки, 6 (4-9) преминаващи и 8 (2-14) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното изграждане на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на популациите на вида в него.
   

5. 
   Голям гмурец (Podiceps cristatus) – обикновен гнездещо-прелетен и зимуващ водолюбив вид. В защитената зона са регистрирани 10 (6-14) гн. двойки, 2 (1-3) преминаващи и 35 (3-66) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното изграждане на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на популациите на вида в него (вж. и Таблица 5.1.3.4 за предходния вид).
   
6. 
   Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan) - много рядък водолюбив вид с неясен статус. Среща се само в шелфовата ивица на Черно море, където гнезди по скалисти острови. Гнезденето му по крайбрежието на общината не е доказано. В района на Бургаския залив и Южното черноморско крайбрежие е установен двукратно през зимата (Michev & Profirov, 2003). В защитената зона са регистрирани 5 (1-9) гн. двойки, и единични зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
7. 
   Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) - преминаващ и по изключение зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава големи стоящи водоеми по Черноморското крайбрежие. Общата численост на есенните мигранти при Атанасовското езеро превишава 20,000 екз., но не е установено да изполва стоящите водоеми на територията на общината по време на миграция и зимуване (Dimitrov et al., 2005). В защитената зона са регистрирани 266 (100-432) преминаващи и единични зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
8. 
   Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) - преминаващ и по изключение зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава големи стоящи водоеми по Черноморското крайбрежие. Общата численост на есенните мигранти при Атанасовското езеро е около 500 екз., но няма данни за изполването на стоящите водоеми на територията на общината по време на миграция и зимуване (Dimitrov et al., 2005). В защитената зона са регистрирани 100 преминаващи и eдинични зимуващи птици с цялостна оценка „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
9. 
   Голям корморан (Phalacrocorax carbo) – гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони със значителни рибни ресурси. В защитената зона са регистрирани единични гнездещи, 5 (3-8) преминаващи и 54 (2-105) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. По време на миграция и зимуване изполва стоящите водоеми на територията на общината (Dimitrov et al., 2005), но не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
   
10. 
    Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis)- рядък постоянен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди на скали и в пещери по Северното черноморско крайбрежие, по време на миграции и зимуване се среща по цялата шелфова ивица на Черно море у нас. В защитената зона са регистрирани 3 (0-7) зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
    
11. 
    Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони с големи тръстикови масиви или заливни гори. В защитената зона са регистрирани 4 гнездещи, 266 (100-432) преминаващи и 28 (4-54) зимуващи птици с цялостна оценка „В”. По време на миграция и зимуване изполва стоящите водоеми на територията на общината и най-вече блатото Алепу (Michev, Profirov, 2003). От евентуалното реализиране на ИОУП се очаква се отрицателно въздействие със средна степен, поради „опаковането” на блатото Алепу с вилни и ваканционни селища.
    

12. 
    Mалък воден бик (Ixobrychus minutus) – гнездещо-прелетен вид. Гнезди във разнообразни естествени и изкуствени влажни зони с гъста растителност. В защитената зона са регистрирани 18 (15-20) гнездещи двойки с цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателно въздействие със средна степен върху вида от планираните вилни зони западно и южно от блатото Алепу. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на популациите на вида в него.