-
Зимно бърне (Anas crecca) - преминаващ и зимуващ вид. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 2-3 преминаващи и 5-114 зимуващи птици които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Шилоопашата патица (Anas acuta) - преминаващ и зимуващ вид. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 0-23 преминаващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Лятно бърне (Anas querquedula) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 2-3 птици по време на размножителния период, както и 6-72 преминаващи птици с цялостна оценка „В”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен от нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-7.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Лятно бърне
(Anas querquedula)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
0,5
|
0,5
|
|
0,5
|
|
|
1,5
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
|
0,9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
4,8
| -
Клопач (Anas clypeata) - рядък гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 1-11 преминаващи и 1-2 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Мраморна патица (Marmaronetta angustirostris) - рядък скитащ световно застрашен вид с единични наблюдения в България. В защитената зона е регистрирана еднократно и е с цялостна оценка „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Червеноклюна потапница (Netta rufina) - рядък гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Обитава разнообразни влажни зони. В защитената зона са регистрирани 2-44 преминаващи и 4-49 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Кафявоглава потапница (Aythya ferina) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони на Северна България. В защитената зона са установени между 26 и 1698 преминаващи и 36-4308 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „А”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Качулата потапница (Aythya fuligula) - преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 24-2807 преминаващи и 4-460 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Белоока потапница (Aythya nyroca) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ световно застрашен вид, включен в Червената книга на България. Гнезди във влажни зони от различен характер. Видът е предмет на опазване в защитената зона, но не е включен в някой от списъците на Стандартния й формуляр. В защитената зона са установени едиични птици по време на зимуване (Michev & Profirov, 2003). Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Траурна потапница (Melanitta nigra) - преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 3 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Звънарка (Bucephala clangula) - преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 1-9 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Голям нирец (Mergus merganser) - преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 0-2 преминаващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Среден нирец (Mergus serrator) – преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 6-10 преминаващи и 3-39 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Малък нирец (Mergus albellus) – преминаващ и зимуващ вид. В защитената зона са установени 1-11 преминаващи и 0-12 зимуващи птици, които се срещат предимно в шелфовата ивица на Черно море. Цялостната оценка за вида е „В”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИОУП.
-
Осояд (Pernis apivorus) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори. По време на миграции образува различни по големина концентрации в ниските части на страната, но няма данни за нощуващи ята на територията на защитената зона. В нея са установени една гнездеща двойка и 1353 преминаващи птици. Цялостната оценка за вида в защитената зона е „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е с малка степен, тъй като широколистните гори остават непромененени в 83,5% от общата им площ на територията на общината. Въздействието ще бъде предмет на прецизиране при изготвяне оценки за съвместимост на отделни инвестиционни предложения.
-
Черна каня (Milvus migrans) - гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистрирана с 5 преминаващи птици и с цялостна оценка „С”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида от евентуалното реализиране на ИП.
-
Морски орел (Haliaeetus albicilla) – постоянен вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в обширни влажни зони с богата растителност и малка надморска височина. По време на миграции и зимуване в страната се срещат и птици от Северна Европа. В защитената зона е регистрирана 1 гнездеща двойка и 1-2 преминаващи и зимуващи птици с цялостна оценка „А”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от увеличеното човешко присъствие в района, нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево те ще предизвикат значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-8.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Морски орел
(Haliaeetus albicilla)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
1,0
|
|
|
|
|
1,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
0,6
|
|
0,6
|
0,6
|
|
1,8
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
5,4
| -
Орел змияр (Circaetus gallicus) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се в широколистни гори, по време на миграции лети поединично. В защитената зона е регистриран с 1 гн. двойка с цялостна оценка „С”. Не се очаква се отрицателно въздействие върху вида поради факта, че 83,5% отгорите на територията на общината не се променят.
-
Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) - гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Размножава се във влажни зони с богата растителност и малка надморска височина, по време на миграции образува различни по големина концентрации. В защитената зона е регистриран с 1-2 гн. двойки и неизвестен брой преминаващи и зимуващи птици с цялостна оценка „С”. Очаква се отрицателното въздействие върху вида да е със средна степен от нарушения воден режим на блатото Алепу и планираните вилни зони западно и южно от него. Заедно със съществуващото вилно селище „Дюни” и новопостроената в опасна близост отсечка от пътя Бургас- Царево евентуалното построяване на тези вилни зони ще предизвика значителен кумулативен ефект, който ще повлияе отрицателно върху цялостното екологично състояние на блатото и на вида в него.
Таблица 5.1.8-9.
ЗЗ „Комплекс Ропотамо”
Тръстиков блатар
(Circus aeruginosus)
(за обяснения по таблицата вж точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
1
|
1
|
|
|
|
|
2,0
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
0,6
|
|
0,6
|
0,6
|
|
2,4
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
0,1
|
0,1
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
0,2
|
0,2
|
|
|
|
|
0,4
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
|
7,0
|
Сподели с приятели: |
