Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана, програмата и проекта/инвестиционното преедложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана, програмата и проекта/инвестиционното преедложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

Районът в който ще се реализира предлаганото инвестиционно предложение се отнася към Централнобалкански окръг на Илирийската (Балканска) провинция, Троянско-Калоферски район, заемащ най-високите части на Стара планина (вр. Ботев, 2376 м) от Шипченския проход до най-горното течение на р. Бели Осъм. В този район растителната покривка е най-разнообразна и изграждащите я флорни елементи са най-много (над 1700). Растителната покривка е разнообразна и е представена от мезофитната формация на обикновенния бук (Fageta sylvatica), както и от ксеротермните формаци на благуна (Querceta fraineto), цера (Querceta ceris), косматия дъб (Querceta pubescentis). Екотопите им представляват терени с различен наклон, най-често със северно изложение за формацията на обикновенния бук, както и полегати склонове и хълмисти възвишения за останалите формациии.

Горската растителност в обхвата на пътното трасе е представена от четири основни групи насаждения:

• 
  естествени насаждения от цер (Quercus ceris), зимен дъб (Quercus delechampii), благун (Quercus fraineto), бук (Fagus sylvatica), габър (Carpinus betulus) и келяв габър (Carpinus orientalis);
  
• 
  изкуствени насаждения – главно от бял и черен бор (Pinus sylvestris, P. nigra), смърч (Picea abies), дуглазка (Pseudotsuga menziesii), червен дъб (Quercus rubra), топола (Populus alba), акация (Robinia pseudoacacia).
  

Храстовата растителност е с преобладаващо участие на леска (Corylus avelana), глог (Crataegus monogina), дрян (Cornus alba), черен бъз (Sambucus nigra), шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosa). Полухрастите са представени главно от къпина (Rubus caesius), малина (Rubus sanguineus), повет (Clematis vitalba).

• 
  естествени насаждения от обикновен бук (Fagus sylvatica). Основен дървесен вид, който дава облика на естествената растителност във по-високата част на района е букът (Fagus sylvatica).
  

Районът е богат на редки и ендемични видове, включени в ЧКБ (само в природния парк са 35 вида).

Тревните формации са представени от:

- Формацията на ливадната власатка (Festuceta pratensis), отнасяща се към мезофитния екологичен тип. По-голяма част от съобществата са формирани вторично, а съобществата й се използват главно като пасища;

- Формацията на троскота (Cynodoneta dactyloni). Част от съобществата се отнасят към мезофитния екологичен тип, а друга част към ксерофитния. Формацията има производен характер и заема места на унищожени от човека коренни съобщества. Съобществата й се използват главно като пасища

- Формация на обикновената полевица (Agrostideta capillaris), принадлежаща към мезофитния екологичен тип, върху лесивирани почви. По произход формацията има производен характер, като съобществата й се използват главно като пасища.

Сравнително по-слабо е представена формацията на садината (Chrysopogoneta grylli) и е свързанаа с ксеротермния дъбов пояс. По произход формацията има изцяло производен характер.
Животински свят

Фауната в района на инвестиционният обект принадлежи към Евросибирската зоогеографска подобласт, Старопланински район и е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение. Видовете в обхвата на инвестиционното предложение принадлежат към горския мезофилен тип фауна с видове от неморалния фаунистичен комплекс – фауна на широколистните гори и бореалния фаунистичен комплекс свързани с биома на иглолистните гори и е представена от видове с широко разпространение.

5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/ инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони

• 
  ЗЗ „Река Янтра” BG 0000610
  

Инвестиционното предложение предвижда рехабилитация на този участък, включващ разчистване на банкети и подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътното трасе.

Съблюдавайки принципа „при оценка на въздействията по отношение на количествените параметри: площ на местообитания (природни местообитания или местообитания на видове) и популация на видове, за референтни стойности са взети стойностите при научно описание на зоната, но не и преди ратифициране на договора за присъединяване към ЕС (април 2005). При оценката на възможностите за възстановяване се оценява реалистичността на това изискване”. Това означава, че където в миналото е имало трайно унищожаване на площи на местообитания, дори съгласно параметрите за благоприятен статус да се изисква възстановяване, такива трайно увредени площи без реални възможности за възстановяване не се включват в референтните стойности за площ и популация. Такива случаи са например вече изградените инфраструктури и други застроени територии.
В резултат на проведените теренни проучвания (юни - септември 2009 год.), е констатирано следното:

Типове природни местообитания включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

От типовете природни местообитания, предмет на защита в ЗЗ (18 типа), в обхвата на рехабилитацията на пътя не са установени местоообитания предмет на защита в защитената зона. Разчистването на банкетите засяга производна тревно-храстова растителност с преобладаване на декоративни храстови видове засадени при ландшафтното оформление на пътя.

Дейностите по рехабилитация на пътя не предвиждат ремонтни работи на устоите на мостовото съоръжение при км 2+300 над река Янтра.

В участъка на р. Паничарка, където е предвидено изграждане на стоманобетонов надлез при км 16+000 по червен и син вариант на ІІІ-ти етап, не се установяват местообитания 91ЕО и 91FO характерни за крайбрежията на реките.

Наличната растителност е представена от разредени храсталачни издънкови съобщества на върби (Salix spp.) и тополи (Populus spp.).

Характера на орнитоценозата се формира въз основа на наличната растителност и екологичните изисквания на видовете. Характера на инвестиционното предложение в тази част на зоната предвижда единствено рехабилитация с незначителни нарушения в крайпътната растителност. В близост до съществуващото пътно трасе растителността е представена предимно от храстово – тревни местообитания с единични дървета покрай пътя. Типични представители за тези местообитания са наземногнездящите видове птици и тези свързани с храстово – тревния растителен комплекс. В този участък покрай пътя са установени следните видове: червеногърба сврачка (Lanius collurio), полска чучулига (Alauda arvensis), сива овесарка (Miliaria calandra), славей (Luscinia megarhynchos), домашно врабче (Passer domesticus), коприварчета, дроздове, синигери, сврака (Pica pica) и др. На откритите площи се хранят селски (Hirundo rustica) и градски лястовици (Delichon urbica). Местообитанието не е особено подходящо за полската бъбрица (Anthus campestris) и видът не бе установен при теренните наблюдения.

Легенда:

+ видове включени в приложение 2 и 3

- видове включени в приложение 4 и 6, под режим на опазване и регулирано ползване

ЧК – Червена книга на България:

Thr – застрашен вид

R – рядък вид

E – изчезнал вид

Берн - Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания:

ІІ - видове включени в приложение ІІ, като строго защитени

ІІІ - видове включени в приложение ІІІ на конвенцията

Бон - Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни

І - видове застрашени от изчезване

ІІ - видове нуждаещи се от международно сътрудничество за тяхното опазване

SPEC - видове с международен природозащитен статус

1 - европейски видове със световно значение

2 - европейски видове с неблагоприятен природозащитен статус в Европа

3 - неевропейски видове с неблагоприятен статус в Европа

4 - европейски видове с благоприятен природозащитен статус

ETS - степен на застрашеност на птиците

Е - застрашен вид

V - уязвим вид

R - рядък вид

D - намаляващ вид

S - стабилен вид

( ) - статусът е временен

Dir 79/409 - Директива 79/409 ЕЕС за опазването на дивите птици

І - птици от приложение І

ІІ - мигриращи птици, които не са включени в приложение І

CITES - Конвенцията по международната търговия със застрашени видове.
Въздействия

Характерът на инвестиционното предложение (рехабилитоция на пътния участък) и местоположението на ЗЗ „Река Янтра” засегната от пътя не предполага отрицателни въздействия върху видове птици предмет на опазване в зоната. Видът предмет на опазване в ЗЗ, който е възможно да бъде засегнат при реализацията на инвестиционното предложение е червеногърбата сврачка (Lanius collurio). Въздействието ще е в твърде ниска степен и с локален характер свързано с нарушаване на крайпътни местообитания за вида.

Крайпътната растителност, храсталаци и окрайнини на гори са потенциално местообитание за горската чучулига (Lullula arborea), градинската овесарка (Emberiza hortulana), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria). Разширението в тази част на пътя ще обхване предимно крайпътната растителност (дървета и храсти) и няма да засегне откритите естествени фитоценози. Не се очаква въздействие върху тези видове следствие реализацията на инвестиционното предложение.

Непосредствената близост до първокласен натоварен път, прави откритите площи и ливади непригодни за трофична база на дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) и място за почивка на някои реещи птици по време на миграция. Значими миграционни трасета на реещи се птици в района на инвестиционното предложение също не са установени, поради което може да се твърди, че при строителството и експлоацията на пътното разширение няма да се нарушат въздушни коридори и места за хранене и почивка на реещи се видове птици.

Рехабилитацията на пътният участък не предвижда дейности в и в близост до реките в обхвата на ЗЗ „Река Янтра”, поради което въздействие върху водоплаващи птици и такива свързани с крайречните комплески няма да има.

Предмет на защита в ЗЗ са 17 вида бозайници, от които 12 вида прилепи.

Дейностите по изпълнението на инвестиционното предложение не засягат водното течение и следователно няма да окажат никакво влияние върху местообитания на видрата (Lutra lutra). Не са установени местообитания на лалугер (Spermophilus citellus), добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni) и пъстър пор (Vormela peregusna). Непосредствената близост на населените места изключват вероятността от наличие на местообитания и присъствие на европейския вълк (Canis lupus).