Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за изграждане на

Засягат се територии с предназначение за нуждите на горското стопанство и начин на трайно ползване – широколистни и иглолистни дървесни видове на площ от 156.158 декара. Съгласно лесоустройственият проект (ДЛ Габрово – 2005) и регистъра на подлежащите на изключване земи от горския фонд те са:

Начин на трайно ползване	Вид гора	Обща площ (дка)
Иглолистна гора	Склопена култура	56.232
Широколистна гора	Издънково насаждение Семенно насаждение	99.926
Общо		156.158

В широколистните издънкови гори доминиращ е бука (Fagus sylvatica) с участие на габър (Carpineta betuli), зимен дъб (Quercus delechampii) и трепетлика (Populus tremula). Иглолистните насаждения са представени от бял бор (Pinus sylvestris) и смърч (Picea abies).

Смесени гори в обхвата на ІV-ти етап

Смесени гори – широколистни, иглолистни - начало етапна връзка

В Таблица V.5.1.1-2 са дадени засегнатите отдели съгласно лесоустройствения проект, произхода на насажденията и средната им възраст.

За целите на настоящата оценка е направено теренно проучване на територията попадаща в обхвата на пътното трасе. В резултат на проведените теренни проучвания (юни - септември 2009 год.), е констатирано следното:

От 19–те типове природни местообитания, предмет на защита в защитената зона, трасето на пътя преминаващ през територията на защитената зона засяга следните природни местообитания:

Усвояването на трасето в този участък засяга сравнително малка площ от естествени мезофитни сенокосни ливади. В разнотревието доминират: обикновена полевица (Agrostis capillaris), червена власатка (Festuca rubra), ливадна власатка (F. pratensis), картъл (Nardus stricta), сеноклас (Cynosurus cristatus). В разнотревието се срещат и: ливадна тимотейка (Phleum pratense), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), ливадна метлица (P. pratensis), едногодишна ливадина (P.annua), р. Trifolium (жълта детелина - T. patens, ливадна детелина - T. pratense, полска детелина – T. campestre, бяла детелина - T. repens), кучешка полевица (Agrostis canina), обикновена сълзица (Briza media), ливадна метличина (Centaurea jacea), блестяща метличина (C. splendens), сеноклас (Cynosurus cristatus), кучешка паламида (Cirsium canum), теснолистна клопачка (Rhinanthus angustifolius), малка клопачка (Rh. minor), космат пащърнак (Pastinaca hirsuta), обикновено плюскавиче (Silene vulgaris), ромерово плюскавиче (S. romeri), главеста камбанка (Campanula glomerata), ливаден конски босилек (Salvia pratensis), миризливка (Anthoxanthum odoratum), туфеста пластица (Deschampisa caespitosa), планински минзухар (Crocus veluchensis), кафяв здравец (Geranium phaeum), горски здравец (G. sylvaticum), трицветна теменуга (Viola tricolor), планинско шапиче (Alchemilla monticola) и др.

В съобществата не са установени видове включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.
Въздействия

Този тип местообитание се установява в обхвата на пътното трасе на етапната връзка основно след км 2+000, който е извън границите на защитената зона. Общите нарушения от реализацията на проекта са на площ от 11.972 дка, като само 3.2 дка са на територията на ЗЗ „Българка”. В процентно отношение спрямо територията на хабитата в защитената зона (862,9 дка), това е 0.37 %.

Ще се получи ефект на фрагментация, Фрагментирането на хабитата ще промени функционирането на растителното съобщество, представляващо хабитата в тази територия и ще се отрази неблагоприятно на съседните растителни съобщества, както и върху популациите на редица представители на фауната, обвързани с този хабитат. Възможно е промяна на видовия състав в тази територия, което ще доведе до промяна в структурата и функционирането на хабитатите в зоната.
» Хабитат 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

Мезофилни букови гори с преобладаващ вид обикновен бук (Fagus sylvatica). В по-високите части, образува смесени насаждения с участието на смърч (Picea abies).

Доминиращи видове в тревният етаж са: миризливо еньовче (Galium odoratum), гребеновидна горва (Cardamine pectinata), матруня (Aremonia agrimonoides), едноцветна бисерка (Melica uniflora), мицелис (Mycelis muralis), мечи лук (Allium ursinum) многогодишен пролез (Mercurialis perensis), лисичина (Corydalis spp.), медуница (Pulmonaria officinalis, P. rubra) и др.

Местообитанието се установява в участъка на трасето (подотдел 69 ч) и е добре представено. В преобладаващата си част букът е на възраст от 60 години.

Общата площ на този хабитат в ЗЗ се равнява на 35 933,1 дка. Строителството на пътят ще отнеме 19.2 дка от площта на хабитата или 0.053 % от тази площ. Ще се получи ефект на фрагментация, който засяга по неблагоприятен начин растителните компоненти на хабитатния тип. Ще се промени видовия състав в тази територия, което ще доведе до промяна в структурата и функционирането на хабитатите в зоната.

Гори с термофилен характер. Основен дървесен вид е обикновенният бук (Fagus sylvatica). Във формацията взема участие и обикновения габър (Carpinus betulus). Храстовият етаж е изграден от: глог (Crataegus monogina), клен (Acer campestre), птиче грозде (Ligustrum vulgare), дрян (Cornus mas), мъждрян (Fraxinus ornus) и др.

В тревният етаж най-често срещани са: миризливо еньовче (Galium odoratum), бяла съсенка (Anemone nemorosa), балканска горва (Cardamine barbareoides), гребеновидна горва (C. pectinata), матруня (Aremonia agrimonoides), едноцветна бисерка (Melica uniflora), мицелис (Mycelis muralis), мечи лук (Allium ursinum) многогодишен пролез (Mercurialis perensis), лисичина (Corydalis spp.), медуница (Pulmonaria officinalis, P. rubra), момина сълза (Convallaria majalis), разнолистна власатка (Festuca heterophylla), горска метлица (Poa nemoralis), горска звездица (Stellaria holostera) и др.

Общата площ на този хабитат в ЗЗ се равнява на 53 850,44 дка. Строителството на пътят ще отнеме 23.8 дка от площта на хабитата или 0.044 % от тази площ. Ще се получи ефект на фрагментация. Ще бъде нарушена структурата на хабитата и застрашено бъдещото му нормално функциониране. Това ще се отрази негативно и върху фауната, привързана към условията на средата характерни за този хабитат.

Смесени термофилни гори с преобладаване на габър (Carpinus betulus), бук (Fagus sylvatica), дребнолистна липа (Tilia cordata), шестил (Acer platanoides) и др. Заема десния бряг на река Козята след ВЕЦ „Малуша“ - началото на етапната връзка.

Общата площ на този хабитат в ЗЗ се равнява на 7 886,03 дка. Строителството на пътят няма да отнеме от площта на хабитата, който е разположен на левия бряг на река Козята, но близостта на ИП (по десния бряг) ще повлияе косвено, негативно върху 2.7 дка от площта на хабитата или 0.034 % от тази площ. Очаква се осушаване на района на река Козята в този участък и промяната в близко разположените хабитати. Унищожаването и фрагментацията ще повлияе негативно на растителните компоненти на хабитатния тип, и може да се отрази неблагоприятно и върху популациите на редица представители на фауната.

Смесени вторични гори от планински явор (Acer pseudoplatanus), планински ясен (Fraxinus excelsior), обикновенният бук (Fagus sylvatica), планински бряст (Ulmus glabra), дребнолистна липа (Tilia cordata). Развити на сипеи и стръмни скални варовикови склонове. Заема територия разположена към билните части на склона на десния бряг на река Козята и е мозаечно представен.

Хабитатът ще бъде повлиян и косвено по билните части, поради фрагметниране и унищожаване на прилежащите по-ниско хабитати. Предполагаемото въздействие е върху площ от около 5 дка, което представлява 0.069 % от площта на хабитата в защитената зона. Промяната в микроклимата, осушаването на района може да доведе до промяна във видовия състав и нарушаване структурата и функциите на растителните съобщества, представляващи хабитата в района на инвестиционното предложение.

Местообитанието се среща и по двата бряга на река Козята и в подотдел 69 ц.

Общата площ на този хабитат в ЗЗ се равнява на 39 451,21 дка. Строителството на пътят ще отнеме 5.3 дка от площта на хабитата, или 0.013 % от тази площ. Ще се получи ефект на фрагментация, при който ще бъде унищожена част от хабитата.. Това ще доведе до фрагментиране на хабитата и промяна в структурата и съответно функционирането му следствие осъществяване на ИП. Тази промяна ще засегне по неблагоприятен начин растителните компоненти на хабитатния тип, и ще се отрази неблагоприятно и върху популациите на редица представители на фауната.

Този хабитат в ЗЗ се не е отразен в стандартния формуляр. В рамките на поречието, на територията на инвестиционното предложение хабитатът е представен с площ от около 2.2 дка. Строителството на пътят ще отнеме малка част от площта на хабитата. Унищожаването на растителните компоненти от хабитата ще се отрази неблагоприятно и върху популациите на всички представители на фауната в поречието.

- Червено усойниче (Echium russicum)

В обхвата на инвестиционното предложение и в прилежащите близки територии са установини следните консервационно значими видове:

Жешля – Acer heldreichii - ЧК(1984)-р, ЗБР, IUCN, Балкански ендемит;

Лудо биле – Atropa bella-donna ЧК(1984)-р;

Мека медуница – Pulmonaria mollis ЧК(1984)-р;

Pulmonaria mollis

Ценопопулациите на тези видове ще бъдат унищожени в рамките на пътното трасе. Това ще доведе до загуба или фрагметиране на популациите на тези видове.

В Стандартния натура формуляр за ЗЗ “Българка” са посочени 2 вида риби от Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС: обикновен щипок (Cobites taenia) и европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus).

За река Козята, протичаща през територията на парка, видовете не са характерни за участъка от речното корито, което се засяга от строителството. По-често срещан вид е речната (балканска) пъстрва (Salmo trutta fario), определена като друг значим вид в защитената зона. В реката се среща и речен рак.
Природозащитен статус

Строителството на пътя е свързано и корекция на река Козята: при км 18+360, което е извън границите на защитената зона. Независимо от това, при тези дейности въздействията върху ихтеофауната на реката ще бъдат от временно размътване на водата и нарастване на общия антропогенен натиск върху реката.

Херпетофауната (земноводни и влечуги) е концентрирана предимно около водните течения от събирателна деривация „Янтра”. Предмет на защита в ЗЗ са:

- Жълтокоремна бумка (Bombina variegata);

- Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

- Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

- Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

- Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
В резултат на проведените теренни проучвания през 2009 год., литературни данни за находища в и в близост до ЗЗ, данни от Дирекция на ПП „Българка”, наличната техническа документация по проекта и картния материал за пресичането на ЗЗ от трасето, се установи:

Строителството на корекцията на р. Козята ще е свързано с унищожаване на дървесно-храстова растителност по бреговете на реката, с наличие на местообитания на жълтокоремната бумка (Bombina variegata). От другите значими видове са установени: жаба дървестница (Hyla arborea), планинска водна жаба (Rana temporaria), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), гръцка дългокрака жаба (Rana graeca), зелена крастава жаба (Bufo viridis), голяма водна жаба (R. Ridibunda).

Преминаването на трасето на пътя през горски територии предполага наличие на местообитания на представители от сем. Salamandridae. Предпоставки за наличие на местообитания на голям гребенест тритон (Triturus karelinii), предмет на защита в зоната в териториите засегнати от трасето на пътя липсват. Засягат се местообитания на други значими видове - дъждовник (Salamandra salamandra) и обикновен тритон (Triturus vulgaris).

Относно влечугите, предпоставки за наличие на местообитания на обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis) липсват.

Трасето на пътя засяга горски територии, в окрайнините на които се срещат сухоземните костенурки: шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Слепокът (Angius fragilis), големия стрелец (Coluber caspius), смока мишкар (Elaphe longissima), медянката (Coronella austriaca), пепелянката (Vipera ammodytes) и усойницата (Vipera berus) не са установявани в процеса на проучването. За някои от тях в непосредствения район на трасето има предпоставки за обособяване на местообитания, както и по данни за наличието им (Дирекция ПП „Българка”).

От сем. Colubridae в река Козята се срещат: обикновена водна змия (Natrix natrix) и сивата водна змия (Natrix tessellata).

Легенда:

1. 
   ЧК – Червена книга на Република България
   

2. 
   ЗБР – Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2, 3, 4 и 6
   
3. 
   Бернска конвенция: ІІ – строго защитени видове от фауната
   
4. 
   ЕЧС – Степен на застрашеност в Европа по категории: Е – застрашен, V – уязвим, R – рядък, D – намаляващ, L – локализиран
   

6. CITES