Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за изграждане на
Изтегляне 1.97 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Птици (Аves) включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC
- Видов състав и плътност на гнездещите птици в естествени природни местообитания на територията на ПП „Българка”, които ще бъдат засегнати от трасето на обходния път на гр. Габрово.
- Бухал ( Bubo bubo ).
- Бял щъркел ( Ciconia ciconia ).
- Горска чучулига ( Lullula arborea ).
- Ливаден дърдавец ( Crex crex ).
- Малък креслив орел ( Aquila pomarina ).
- Малък орел
- Орел рибар ( Pandion haliaetus ).
- Осояд ( Pernis apivorus) .
- Планински кеклик ( Alectoris graeca graeca ).
- Скален орел ( Aquila chrysaetos)
- Среден пъстър кълвач ( Dendrocopos medius ).
- Червеногуша мухоловка ( Ficedula parva ).
- Червеногърба сврачка ( Lanius collurio ).
- Черен кълвач ( Dryocopus martius ).
- Черен щъркел ( Ciconia nigra ).
- Бозайници (Mammalia), включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- Клас Бозайници (Mammalia) Разред Насекомоядни (Insectivora)
- Разред Гризачи (Rodentia)
- Разред Зайцеподобни (Lagomorpha)
- Разред Хищници (Carnivora)
- Разред Чифтокопитни (Artiodactyla)
- Прилепи (Chiroptera). Въздействия
- Участък от проектното трасе на етапна връзка от етап ІV в района на ВЕЦ „Малуша”, при пресичането на река Козята. Издънков характер на тънкостеблена дървесна растителност.
Въздействия При дейностите по строителството на пътя като цяло, ще има нарушаване на местообитания на видовете. Речните течения са единствените места за наличие на местообитания на земноводните, които могат да се приемат за коридори за разселване на видовете от херпетофауната. Това са най-критичните точки, където може да се очаква най-често нарушаване на местообитания в процеса на строителството, а така също и антропогенно замърсяване на реките. Разливите, малките вирове и временните локви са важни за размножаването на земноводните. Към речните русла и локви през пролетта се насочват за яйцеснасяне няколкото вида жаби, които през останалата част от годината обитават околните пространства – зелена крастава жаби, водните жаби, отчасти дървесницата. Тези миграционни пътища са успоредни на пътя и се пресичат от него. Негативно въздействие върху представителите на херпетофауната ще се изразява и във временното им безпокоене по време на строителството и експлоатацията на пътя и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на повечето от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Най-уязвими са сухоземните костенурки, които са характерни за територията на ПП „Българка” особено за участъка на пътя в обхвата на етапната връзка. Строителството на пътя неминуемо ще причини фрагментиране на местообитанията и на обитаващите ги популации. Вероятността за прегазване на индивиди поради бавната им подвижност от автомобилния поток в последствие е реална. За значимите видове представители на херпетофауната в защитената зона: дъждовник (Salamandra salamandra), обикновен тритон (Triturus vulgaris), зелена крастава жаба (Bufo viridis), жаба дървестница (Hyla arborea), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), планинска водна жаба (Rana temporaria), гръцка дългокрака жаба (Rana graeca), зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis), смок мишкар (Elaphe longissima), сива водна змия (Natrix tessellata), медянка (Coronella austriaca), пепелянка (Vipera ammodytes), усойница (Vipera berus), реализацията на проекта също представлява потенциална опастност от нарушаване на техни местообитания. Въздействието на инвестиционното предложение върху защитената територия и по-специално върху земноводните и влечугите, ще се изрази с отнемането на част от териториите им за местообитание. Антропогенният натиск върху защитената зона неминуемо ще се засили. 
Сива водна змия Птици (Аves) включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC ЗЗ „Българка” BG 0000399 – Птици, предмет на опазване в зоната и въздействия върху тях при реализация на етапната връзка. Етапната връзка и част от ІV етап на трасето навлизат в най-северните части на ЗЗ „Българка”, респективно и природния парк, като 2 км от етапната връзка е в границите на парка и 1130 м. извън границите му. Инвестиционното предложение за изграждане на път ІІІ-5004 „Обход на гр. Габрово” не засяга защитени зони по Директива 79/409 за опазване на дивите птици. Въпреки това на засегнатите територии се срещат местообитания на видове птици предмет на опазване по тази директива и включени в Приложение І. Очакваните отрицателни въздействия върху видовете са най-силно изразени на територията на защитена зона „Българка”, тъй като трасето се предвижда да бъде изградено върху съвършено нов терен, засягащ и площи от Природен парк „Българка”. В защитената зона, според формуляра за набиране на данни, са установени 15 вида птици включени в Приложение І на Директива 79/409 и още 15 вида редовно срещащи се мигриращи птици невключени в това Приложение. При проведените теренни наблюдения установихме следното: Предвидено е трасето (етапната връзка и част от ІV етап) да премине през северната част на защитената зона и ПП „Българка”, на около 100 м. от границата на парка по съществуващ горски път. Местообитанията са описани по-горе, като обхващат селскостопански и горски фонд, пасища, ливади и смесени, широколистни гори (табл. V.5.1.1-2.). В границите на защитената зона попадат предимно горски комплекси, смесени, букови гори с типични представители на орнитофауната за горския фаунистичен комплекс. При проведените теренни изследвания, литературни източници, консултации с Дирекцията на ПП „Българка”, установихме и видовият състав, плътността и доминантната структура на орнитоценозите в засегнатите от етапната връзка местообитания. Видов състав и плътност на гнездещите птици в естествени природни местообитания на територията на ПП „Българка”, които ще бъдат засегнати от трасето на обходния път на гр. Габрово.
Характера на орнитофауната е изцяло свързан с горския растителен комплекс, като на места, покрай речното корито или изредени горски участъци присъстват представители, обитаващи по-открити, храстови биотопи – голямо белогушо коприварче (Sylvia communis), орехче (Troglodytes troglodytes). Доминиращи в буковия пояс са черноглавото коприварче (Sylvia atricapilla), чинката (Fringilla coelebs), червеногръдката (Erithacus rubecula) и горската зидарка (Sitta europaea). Шест вида гнездещи птици установени по време на теренните изследвания на трасето на етапната връзка от обходния път на гр. Габрово са редовно срещащи се мигриращи птици отразени във формуляра на ЗЗ „Българка”. Освен тях района е местообитание и на една двойка обикновени мишелови (Buteo buteo). В района на етапната връзка, преминаващ през ЗЗ „Българка” не са установени видове птици от Приложение І на Директива 79/409. Пасищата и ливадите извън границите на зоната, както и окрайнините на горските комплекси са възможно местообитание за някои видове птици, предмет на опазване в зоната, въздействието върху които ще бъде следното: Бухал (Bubo bubo). Петрофилен вид, обитаващ скалните венци и ниши в защитената зона. Чувствителен е към човешко присъствие и нарушаване на местообитанията. Територията на етапната връзка е отдалечена от потенциални местообитания на вида. Не се очаква въздействие върху вида. Бял щъркел (Ciconia ciconia). Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места. Рядък е за защитена зона „Българка”. Храни се в обработваемите площи и влажните зони. Районът не е в близост до изразени миграционни трасета и места за хранене на видовете по време на миграция. Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на предложението. Горска чучулига (Lullula arborea). Обитава смесени и широколистни гори на границата между откритите пространства и гората. Многочислен вид през гнездовия период и по време на миграция, както по билните части на територията, така и в прилежащите дерета. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. Строителството на пътя през територията на ЗЗ «Българка» ще окаже пряко и непряко въздействие върху вида, вследствие унищожаване на подходящи потенциални местообитания. Ливаден дърдавец (Crex crex). Обитава влажни ливади в близост до водоеми. Гнезди в зоната в ниска численост. Среща се в ливадите около реките и по време на миграция. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Няма да има въздействие върху вида. Малък креслив орел (Aquila pomarina). Наблюдаван в зоната, но с ниска численост. Наблюдава се и през пролетната и есенна миграция. Не се очаква отрицателно въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху този вид и популацията му. Малък орел (Hieraaetus pennatus). Установен в зоната през размножителния сезон и по време на миграция, но с много ниска численост. Вероятно преминава транзитно през територията, рядко остават птици за няколко дни. Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на предложението. Орел рибар (Pandion haliaetus). Мигрира през територията на парк „Българка”, като се придържа около водоемите и основно около яз. Смирненски. Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на предложението. Осояд (Pernis apivorus). Мигриращ и гнездещ вид на територията на защитената зона вид. Откритите сухи тревни и храстови фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида по време на миграция. При реализацията на предложението не се очаква да има пряко въздействие върху вида и популацията му. Планински кеклик (Alectoris graeca graeca). Среща се в тревни съобщества, сухолюбиви храсталаци, по каменисти терени и сипей. Не се среща на територията на ИП и в близост до нея. Няма да има въздействие върху вида. Скален орел (Aquila chrysaetos). Две двойки скални орли обитават защитена зона „Българка”. Обитават високите алпийски части и скалните масиви в парка. Възможно е, макар и рядко да облитат района през летните месеци в търсене на храна. Не се очаква пряко въздействие върху вида и популацията му. Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius). Широко разпространен вид в цялата страна и гнездящ в ЗЗ „Българка”. Изграждането на трасето ще доведе до загуба на потенциални гнездови и хранителни местообитания за вида. Възможно е прогонване на птици следствие безпокойство. Въздействието все пак ще е в ниска степен. Червеногуша мухоловка (Ficedula parva). Видът е с петнисто разпространение съсредоточено основно в буковия пояс на Стара планина. Гнездящ, но с ниска численост в защитената зона. Унищожаването на подходящи местообитания и безпокойството в изолираните гнездови местообитания биха довели до значително отрицателно въздействие върху гнездовата популация на вида в страната. Не е установена при теренните наблюдения. Възможно да бъдат установени местообитания в окрайнините на горските масиви и просветлени участъци. Въздействието върху вида при реализиране на връзката ще е слабо в незначителна степен. Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Видът е широко разпространен и многочислен не само в защитената зона, но и в цялата страна. Гнезди в в храстите по границата на горския фонд. Територията не е приоритетна за вида, рядко я използва за трофична база, поради липса на подходящи екологични елементи. Новото трасе на етапната връзка ще има пряко въздействие върху вида в участъците преминаващи през открити храстово-тревни формации и окрайнини на гори. Тези участъци са извън границите на зоната в крайния етап на трасето. Въздействието върху вида при реализиране на връзката ще е слабо в незначителна степен. Черен кълвач (Dryocopus martius). Типично горски вид с добре представена популация в ЗЗ, привързан както към старите, така и по-млади горски насаждения. Ползва отделни единични дървета за гнездови субстрат, както и за хранителна база. Поради местоположението на етапната връзка, в окрайнините на парка и характера на засегнатите горски участъци не се очаква значително отрицателно въздействие върху вида. Черен щъркел (Ciconia nigra). Среща се във влажни зони с различен характер, избягва човешко присъствие. Чувствителен към унищожаване на хранителните местообитания, фрагментацията и безпокойството. В защитена зона „Българка” са установени две двойки черни щъркели. Зоната не е приоритетна за опазване на вида. Не се очакват въздействия върху вида и популацията му в района вследствие строителството и главно експлоатацията на пътя.. Въздействия Очакваните въздействия върху птиците при изграждането на пътния участък, преминаващ през територията на ЗЗ „Българка” ще са както преки така и косвени. Преките въздействия ще са свързани с разрушаване на местообитанията, фрагментация на местообитанията, смъртност на индивиди и прогонване следствие безпокойство по време на строителните дейности. Косвените въздействия ще бъдат следствие нарушаване на съседни местообитания заради безпокойство, светлинно и шумово замърсяване, влошаване на съседни местообитания, изхвърляне на отпадъци, прегради за естественото функциониране на местообитанията. Тези въздействия ще са главно върху видове които не са предмет на опазване на зоната. Върху видовете предмет на опазване в защитената зона и техните местообитания, въздействията ще са в ниска степен, поради ограниченото разпространение на популациите на тези видове в тази част на зоната. Ползването на съществуващ горски път за етапната връзка, също ще намали отрицателното въздействие. Реализирането на етапната връзка между ІV етап и стария път „Габрово – Шипка” няма да има значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона „Българка”. Бозайници (Mammalia), включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC В защитената зона (без прилепи) предмет на защита са 5 вида бозайника. В участъците, където е предвидено строителство на корекция на р. Козята не са установени местообитания на видра (Lutra lutra). Предпоставки за наличие на местообитания на лалугер (Spermophilus citellus) има в в обхвата на етапната връзка в необработваемите зими - мери. Местообитания на лалугера не бяха установени в периода на проучването. Местообитания на пъстър пор (Vormela peregusna) в процеса на проучването не са установени, а и липсват предпоставки предвид биологията му. Европейския вълк (Canis lupus) е срещан в района, но предвид номадния му начин на живот, вероятносста от нарушаване на негови местообитания е малка. Местообитания на мечката (Ursus arctos) в обхвата на територията засегната от проекта не са установени. По данни на Дирекция на ПП ”Българка” местообитание на вида има над ВЕЦ „Малуша” по западния скат на Козята река, извън обхвата на проектирания път. От другите по-дребни бозайници са установени: таралеж (Erincaceus concolor), къртица (Talpa europea), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), малка кафявозъбка (Sorex minutus), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon), голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), катерица (Sciurus vulgaris), горски сънливец (Dryomys nitedula), Обикновен сънливец (Glis glis), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), сляпо куче (Nannospalax leucodon), горска мишка (Apodemus sp.), полска мишка (Apodemus agrarius), сив плъх (Rattus norvegicus), горска полевка (Cletrionomys glareolus). Характерни за горските територии са и представители на Разред Зайцеподобни (Lagomorpha), Разред Хищници (Carnivora) и Разред Чифтокопитни (Artiodactyla. Видовете са описани в таблицата по-долу.
Легенда:
Категории на застрашеност на видовете за страната по ЧК: изчезнал вид, рядък вид, застрашен вид
5. Директива 92/43 ЕЕС 6. CITES
При реализацията на пътя ще се получи ефект на фрагментация, който засяга по неблагоприятен начин не само растителните компоненти на хабитатните типове, но ще се отрази неблагоприятно и върху популациите на редица представители на бозайната фауна, привързана към съответните хабитати. Като цяло бозайниците са по-слабо толерантни към човешко присъствие в местообитанията си, като особено силно това важи за едрите хищници и копитни. Силното безпокойство по време на строителните работи ще прогони голяма част от тях. Предвид краткия участък от пътя на етапната връзка не се очаква да бъдат прекъснати миграционните хранителни на животинските видове. Строителните работи, а в последствие и експлоатацията на пътя ще принудят някои от видовете временно или трайно да напуснат района. Прилепи (Chiroptera). Въздействия В стандартния формулар на НАТУРА 2000 са включени 8 вида прилепи, предмет на опазване в ЗЗ „Българка”: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); Голям нощник (Myotis myotis); Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii); Дългоух нощник (Myotis bechsteinii); Остроух нощник (Myotis blythii); Трицветен нощник (Myotis emarginatus); Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); През 2006 г. е проведено и проучване върху прилепната фауна в района на курорта „Узана” (Борисов, 2006), като в резултат на това проучване са установени още: Воден нощник (Myotis daubentonii) Натереpов нощник (Myotis nattereri) Нощник на Брандт (Myotis brandtii) Кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus) Савиево прилепче (Hypsugo savii) Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)
Използвани съкращения в таблицата: Червена книга на НРБ – 1985 г.; IUCN: IUCN Red List of Threatened Species; Bern: Convention on the conservation of European wildlife and natural habitats. Bonn: Convention on the conservation of migratory species of wild animals (CMS). EUROBATS: The Agreement on the Conservation of Populations of European Bats; Закон за биологичното биоразнообразие – 2002 г.
Проектната етапна връзка от км 0+000 до км 3+130, като част от обходен път обхващащ ІV-ти етап от км 16+010 до км 20+120 засяга само около 2 км в границите на ЗЗ „Българка”. Началото на етапната връзка започва непосредствено до ВЕЦ „Малуша”, разположена в долината на Козята река, поради което считаме, че ИП има пряка връзка и със съобществото на прилепите обитаващи долината на реката. Тяхната хабитатна привързаност и връзка със засегнатите местообитания от изграждането на пътя, предмет на опазване в ЗЗ „Българка” е представена в таблицата по-долу. Хабитатно разпределение на прилепната фауна на територията на ИП.
Въздействия Осъществяването на трасето на Път ІІІ-5004, навлизащо в ЗЗ „Българка” при км 19+630 и напускащо зоната при км 25+870 оказва въздействие върху четири хабитата, предмет на опазване, които в същото време представляват важни местообитания на прилепи през различни етапи от техния годишен жизнен цикъл: летни и зимни убежища, хранителни територии и летателни коридори. Потенциалните въздействия върху прилепите при евентуално изпълнение на инвестиционното предложение могат да бъдат разделени на две групи: • Преки въздействия и рискове: - смъртност на индивиди при провеждане на сеч за усвояване на територията на трасето, ако тя се проведе през размножителния или зимния периоди. Потенциално засегнати ще са всички видове, обитаващи хралупи на стари дървета. - прогонване на индивиди поради възникване на антропогенен шум по време на строителството и експлоатацията.
- унищожаване на хранителни територии, заети от трасето и прилежащата инфраструктура - бариерен ефект, чрез прекъсване на летателни коридори. Оценката на въздействието на тези фактори е представена в следващата таблица.
Отчитайки относителния дял на естествените хабитати на видовете прилепи (в т.ч. и на потенциалните убежища), които ще бъдат подложени на въздействията от реализацията на пътя на територията на ЗЗ «Българка», установените видове на територията няма да влошат своето Благоприятно Природозащитно Състояние (БПС) или то ще бъде повлияно в незначително степен. Относителният дял на засегнатите части от популациите им, спрямо общата потенциална численост в ЗЗ «Българка» и спрямо обитаваните от тях хабитати е незначителна и за всички засегнати видове видове е между 0 – 1 %. Засегнатата площ от реализацията на в границите на ЗЗ на практика не предоставя благоприятни условия за зимуване и размножаване на прилепите. Тук напълно липсват подземни убежища, а значителната част от засегнатите гори са издънкови, без хралупи и неподходящи за размножаване на горски видове. 
Участък от проектното трасе на етапна връзка от етап ІV в района на ВЕЦ „Малуша”, при пресичането на река Козята. Издънков характер на тънкостеблена дървесна растителност. С относително по-голяма степен на въздействие, но под 1 % от популацията на всеки вид в ЗЗ, реализацията на етапната връзка ще засегне широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus), следван от дългоухия нощник (Myotis bechsteinii), натереpовия нощник (Myotis nattereri) и нощника на Брандт (Myotis brandtii), чиито дневни убежища най-често са в стари хралупати дървета, присъстващи в хабитати 9110 – Букови гори от типа Luzulo – Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion). Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Предмет на опазване в ЗЗ „Българка” са 7 вида безгръбначни животни: Ручеен рак (Austropotomobitus torrentium;) Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); Одонтоподизма (Odontopodisma rubripers); Обикновен сечко (Cerambyx cerdo); Бръмбър рогач (Lucanus cervus;) Буков сечко (Morimus funereus); Алпийска розалиа (Rosalia alpina)
Полиоматус (Polyommatus eroides) Лицена (Lycaena dispar) Единствено ручейният рак Austropotomobitus torrentium е водно безгръбначно, обитаващо планинските потоци и малки реки. Видът има строги изисквания към характеристиките на околната среда и преди всичко към на размера на речните камъни, всред които се укрива и площта, която те заемат (Streisll & Hodl, 2002) . Тези негови изисквания го правят особено уязвим към антропогенни въздействия в речните долини. Засегнатата територия от строителството на етапната връзка, а именно долината на р. Козята, е заета от букови и смесени гори. Изобилстват паднали и гниещи стволове и клони, които са важни местообитания за по-голяма част от защитените в зоната безгръбначни видове: обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбър рогач (Lucanus cervus;) буков сечко (Morimus funereus) и алпийска розалиа (Rosalia alpina). Гъстата дървесна растителност не предоставя подходящи хабитатни условия за включените в Приложение ІІ на Директива 92/43ЕЕС два вида ортоптери и два вида пеперуди.
Строителството на трасето в участъка край ВЕЦ „Малуша”, при пресичането на Козята река, ще окаже въздействие върху популацията на ручейния рак Austropotomobitus torrentium. Както подчертахме по-горе, той има твърде специфични изисквания към околната среда, които без съмнение ще бъдат силно влошени при реализацията на инвестиционното предложение, а именно: корекцията на водното течение изцяло ще променят речното дъно, неминуемо до речното легло ще достигнат изкуствено създадените сипеи при прокарване на трасето в стръмните склонове. По-време на експлоатацията се очаква и замърсяване на водите при отводняване на пътя. Отчитайки общите дължини на водните течения на планински реки и потоци в границите на ЗЗ „Българка”, допускаме, че негативното въздействие върху ручейния рак ще засегне по-малко от 0,1% от неговата популация тук. Това негативно въздействие ще се изразява в незначително съкращаване на неговия ареал в участъка при ВЕЦ „Малуша”. Пряко засегнати от строителството на пътя ще са и четирите вида колеоптери. Част от техните популации ще бъдат унищожени при разчистване на трасето от горската растителност. Това въздействие ще засегне по-малко от 0,1% от общата численост на популациите на видовете в границите на ЗЗ. Този относително малък процент се дължи на голямата площ, заета от горските масиви в цялата ЗЗ, които са основни хабитати за тази група защитени безгръбначни.
Каталог: ovos Изтегляне 1.97 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||