Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

4. Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

• 
  Защитена зона „Драгоман” BG 0000322
  

К BG0000322

• 
  Запазвне площта на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в ЗЗ, включително и на естествените за тези местообитания видов състав, характерни видове и условията на средата;
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площща и естественото състояние на приоритетните местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видове, предмет на опазване в рамките на ЗЗ.
  

Защитената зона обхваща обширен карстов район в югозападните предпланини на Стара планина. Най-значимите природни дадености са Драгоманското и Алдомировското блато, единствените запазени карстови блата в България, възстановени през последното десетилетие. Зоната обхваща карстовите възвишения на Чепън, Три уши и други по-малкивъзвишения, както и влажните ливади между Големо Малово и Цръклевци. Значими скални образувания има около Беледие хан. По северните склонове на Чепън са запазени естествени широколистни гори.

Зоната опазва 100% от националната площ на местообитание 7230. Тя е от най-важните за опазване на приоритетното местообитание 40А0 и други асоциирани със същите условия приоритетни местообитания 91H0, 6110, 6210, 6240. Това е единствената зона, в региона на Софийска равнина, където ще се опазва Spermophilus citellus.

Зоната е застрашена от дрениране на Драгоманското и Алдомировското блата. Първото е изчезнало след създаване на система от канали и помпена станция в миналото. Алдомировското блато е изчезнало по-късно заради връзката с Драгоманското и заради необмислени военни маневри в близост. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни местообитания върху по-дълбоки почви и съответно най-добрите местообитания за Spermophilus citellus. Съществуват планове за изграждане на вятърни паркове върху приоритетните местообитания, които биха унищожили значителни площи от тях.

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

Видра (Lutra lutra);

Голям нощник (Myotis myotis);

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum);

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

Дългопръст нощник(Myotis capaccinii);

Дългоух нощник (Myotis bechsteini;)

Европейски вълк (Canis lupus);

Лалугер (Spermophilus citellus);

Остроух нощник (Myotis blythii);

Подковонос на Мехели(Rhinolophus mehelyi);

Пъстър пор (Vormela peregusna);

Средиземноморски подковонос(Rhinolophus blasii);

Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);

Южен подковонос(Rhinolophus euryale)
Земноводни и влечуги, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata);

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Ручеен рак (Austropotamobius torrentium);

Бисерна мида (Unio crassus);

Торбогнездница (Erigaster catax);

Лицена (Lycaena dispar);

Полиоматус (Polyommatus eroides);

Карабус (Carabus hungaricus)
Растения, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum);

Жлезиста андрованда (Aldrovanda vesiculosa);

Карниолска пушица (Eleocharis carniolica)

Класове земно покритие	% покритие
Друга орна земя	14
Други земи-градове, села, пътища, сметища, мини, инд. обекти	3
Иглолистни гори	1
Смесени гори	1
Сухи тревни съобщества, степи	54
Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища	2
Храстови съобщества	17
Широколистни гори	8
Общо покритие	100

• 
  Защитена зона „Раяновци” BG 0002001
  

J BG0002001

• 
  Запазвне площта на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в ЗЗ, включително и на естествените за тези местообитания видов състав, характерни видове и условията на средата;
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площща и естественото състояние на приоритетните местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видове, предмет на опазване в рамките на ЗЗ.
  

ЗЗ „Раяновци” обхваща влажните ливади разположени в подножието на терена между гр. Драгоман и с. Цръклевци, включително Драгоманското блато, рида Чепън, а на юг - карстовите хълмове от Драгоман до землищата на селата Безден, Богьовци, Понор. За влажните ливади са характерни мезофилна тревна растителност с преобладаване на острица (Carex spp.), ливадна власатка (Poa pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), пасищен райграс (Lolium perenne) и др. През по-голяма част от ливадите са прокарани отводнителни канали, покрай които има отделни групи върби (Salix spp.) и пояси от тополи (Populus spp.). Блатото е обрасло с папур (Typha spp.) и тпъстика (Phragmites australis). По дигите на каналите се развива обикновена коприва (Urtica dioica), представляваща убежище на ливадния дърдавец (Crex crex) в началото на гнездовия период, който започва рано през пролетта. В Драгоманското блато се развива типична блатна растителност, като на места целогодишно се запазват водни огледала. След спиране на отводнителните мероприятия през 50-те години на ХХ в. Блатото постепенно е започнало да се възстановява и към 2005 г. обхваща площ от около 400 ха. Ридът Чепън е обрасъл със сухолюбива калцифилна тревна и храстова растителност със значителен брой редки и ендемични видове. На места се срещат култури от черен бор /Pinus nigra/ и разредени широколистни гори.

Влажните ливади Раяновци включват ценни местообитания на редки и застрашени видове птици – преовлажнени ливади, пасища и блато. Установени са 196 вида птици, от които с европейско природозащитно значение (BirdLife International, 2004) са 84 вида, като в категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 6 вида, а в категориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 – 21 и в SPEC3 – 57 вида. От видовете срещащи се тук 45 са записани в Червената книга на България. Мястото е от световно значение за гнездящия тук ливаден дърдавец /Crex crex/, както и за комплекс от 11 вида от значение за Европейския съюз, включени в приложение 1 на Директива 79/409/ЕЕС.Раяновци е едно от най-важните за страната за полската бъбрица (Anthus campestris), белооката потапница (Aythya nyroca), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) и градинската овесарка (Emberiza hortulana). Поддържа значителни популации на орела змияр (Circaetus gallicus), пъдпъдъка (Coturnix coturnix), червеногърбата сврачка (Lanius collurio) и горската чучулига (Lullula arborea).

Мястото е уязвимо от човешки дейности, основно свързани със земеделието, управлението на горите и управлението на водите. Отводняването на влажните зони и влажните ливади води до влошаване и загуба на ключови местообитания за водолюбивите видове птици. Превръщането на ливадите и пасищата в обработваеми земеделски земи води до пълна загуба на местообитанието на ливадния дърдавец и други видовептици от значение за Европейския съюз. Паленето на стърнищата е причина за големи пожари, в горите и тръстиковите масиви, които водят до влошаване качеството на местообитанията. Други такива дейности са провеждането на военни учения, разширяването на каменните кариери, както и незаконното изхвърляне на отпадъци. Директно въздействие върху птиците оказват лова, бракониерството и безпокойството, като за последното допринасят безконтролното практикуване на алпинизма, делта- и парапланеризма, а така също и военните учения, когато се провеждат по време на гнездовия сезон. Районът е уязвим по отношение на дейности, свързани с урбавизацията и индустриализацията. Заплаха за мястото са и изграждането на ветроенергиини паркове. На лице е такова намерение в района на хълма Чепън, който е местообитание на гнездящи и ловуващи грабливи птици.

Белоока потапница (Aythya nyroca);

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus);

Бухал (Bubo bubo);

Бял щъркел (Ciconia ciconia);

Голям воден бик (Botaurus stellaris);

Голяма бяла чапла (Ergeta alba);

Голяма пъструшка (Porzana porzana);

Горска чучулига (Lullula arborea);

Градинска овесарка (Emberiza hortulana);

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra);

Козодой (Caprimugus europaeus);

Кокилобегач (Himantopus himantopus);

Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla);

Ливаден блатар (Circus pygargus);

Ливаден дърдавец (Crex crex);

Ловен сокол (Falco cherrug);

Малка пъструшка (Porzana pusilla);

Малък воден бик (Jxobrychus minutus);

Орел змияр (Circaetus gallicus);

Осояд (Pernis apivorus);

Полска бъбрица (Anthus campestris);

Ръждива чапла (Ardea purpurea)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus);

Сокол скитник (Falco peregrinus);

Средна пъструшка (Porzana parva);

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus);

Турилик (Burhinus oedicnemus);

Червеногърба сврачка (Lanius collurio);

Черен щъркел (Ciconia nigra);

Черночела сврачка (Lanius minor);

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina);

Крещалец (Rallus aquaticus);

Лиска (Fulica atra);

Малък ястреб (Accipiter nisus);

Обикновен мишелов (Buteo buteo);

Орко (Falco subbuteo);

Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis);

Черношипа вертушка (Falco tinnunculus)

Класове земно покритие	% покритие
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)	0
Храстови съобщества	7
Сухи тревни съобщества, степи	23
Влажни ливади, мезофилни ливади	7
Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)	21
Друга орна земя	1
Широколистни листопадни гори	18
Иглолистни гори	2
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)	1
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници	2
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)	18
Общо покритие	100

 Защитени територии

Районът на инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

На около 3 км югоизточно се намира ЗМ Алдомировско блато. Площ - 129.4 хектара. Местоположение - Община Сливница, землище с. Алдомировци. Обявена със Заповед No.506 от 09.05.1989 г.

- консервационно значими природни местообитания по Директивата за хабитатите, Директивата за птиците и Бернската конвенция.

- местообитания на защитени биологични видове по Закона за биологичното разнообразие.

- естествените екосистеми и присъщото им биологично разнообразие.

- поддържане и развитие на природосъобразни стопански дейности.