Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното преедложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното преедложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

Въз основа на климатичните особености, районът на инвестиционното предложение се отнася към Европейска широколистна горска област. Попада в Илирийска провинция, Софийски окръг, Чепънско-Завалски район. Характеризира се с разнообразна флора и растителност, дължаща се на разнообразните едафични условия – варовит терен и мезоклимат. В миналото растиелността е била горска – предимно габър и горун, а на северните склонове са били формирани мезофитни фитоценози от мизийски бук. Върху варовитите терени на южните склонове са преобладавали гори с доминиране на космат дъб (Quercus pubescens). Сега хълмовете, непригодни за селско стопанство са покрити с тревни екосистеми (пасища). На варовитите терени са развити калцифилни тревни формации с доминиране на стоянова власатка (Festuca stojanovii), валезийска власатка (Festuca valesiaca), обикновена мрежеста овсига (Bromus riparius), гребеновиден житняк (Agropyron cristatum), бял пелин (Artemisia alba), планинско подъбиче (Teucrium montanum), усукан игловръх (Alyssum tortuosum) и др.

Площадката на варовия завод се намира в м. „Пуклина”. На промишлената площадка с площ от 76 дка са изградени производствените мощности на варовия завод, помощни сгради, пътни комуникации и площадки. Промишлената площадка е изцяло обезлесена. В прилежащите територии растителността е представена основно от вторични храстови съобщества. Преобладаващи видове от храстите са: обикновен глог (Crataegus monogyna), трънка (Prunus spinosa), шипка (Rosa canina), повет (Clematis vitalba), къпина (Rubus caesius), птиче грозде (Ligustrum vulgare). В гористата, периферна част на имота, са разположени насаждения от Quercus cerris с издънков произход.

Тревната растителност е представена от вторични, производни ксеротермни съобщества, с преобладаване на едногодишни житни растения. Формациите се отнасят към ксерофитния екологичен тип, изцяло с производен характер. Растителността е антропогенно повлияна от паша. От тревните видове преобладават садина (Chrysopogon gryllus), обикновен лопен (Verbascum blattaria), валезийска власатка (Festuca valesiaca), ежова главица (Dactylis glomerata), бяла комунига (Melilotus albus), глушина (Vicia sp.), горска ягода (Fragaria vesca), теснолистен живовляк (Plantago lanceolata), миризлива теменуга (Viola odorata), трансилванска звездоглавка (Cephalaria transsylvanica), прешленеста какула (Salvia verticillata), горска какула (Salvia nemorosa), обикновен ленолист (Thesium divaricatum), полски синап (Sinapis arvensis), бяло подъбиче (Teucrium polium), бял пчелинок (Marrubium peregrinum), малък слез (Malva neglecta), панонска мащерка (Thymus pannonicus), кипарисова млечка (Euphorbia cyparissias), черна капела (Ballota nigra), черновръх (Clinopodium vulgare), лечебна върбинка (Verbena officinalis), обикновен звездел (Aster amellus), метличина (Centaurea stenolepsis), качулато кукувиче грозде (Muscari comosum), меколистно еньовче (Galium mollugo), обикновена паламида (Cirsium vulgare).

Фауната за района е характерна за Старопланинския район, обхващащ Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение. Характеризира се с редица специфични фаунистични особености, доближаващи го до предпланинския подрайон. В исторически аспект, този зоогеографски район се характеризира с млада биота, която се е разпространила и развила в него през кватернера. Палеоендемити и терциерни реликти почти липсват, с изключение на новообразуваните карстови неоендемити. През терциера Софийско – Радомирския подрайон е бил дъно на терциерно езеро.

Основни фактори, определящи особеностите на съвременната фауна в района са континенталния климат, почвите и силно модифицираната и култивирана растителност. По-голямата част от района е силно деградирала, следствие от човешката намеса. Освен обширните обезлесени територии и култивирането, на много места се наблюдава силна ерозия, следствие на която, почвеният хоризонт е измит напълно и отдолу се показва карстовия материк. Ксерофизацията на района е основна причина за инвазията на псевдо степна и предноазиатска открито живееща фауна. Отделни евроазиатски степни елементи са се съхранили в териториите с черноземна почва и съответно вторично степна растителност. Основната част от животинските видове се отнасят към северния фаунистичен комплекс, изискващ мезофилни условия на средата за пълноценното си развитие. Мезо-хигрофилната съставка на биотата в подрайона се е съхранила в остатъците от някогашните влажни територии – Алдомировско блато и Драгоманско блато. В повечето случаи тези форми са интра- или екстра- зонални и присъствието им е свързано със специфичната растителност, пясъка или заливните почви. Освен тези специфични зоогеографски форми, районът се обитава и от редица пластични ксеро-мезофилни видове, експанзирали, следствие на човешката дейност. Като такива могат да бъдат категоризирани ксеротермните открито живеещи групировки на едногодишните агроценози, както и пластичните видове, заселили се във вторични местообитания след изсичането и деградацията на естествените гори. Подобни процеси се наблюдават и във вторично-сукцесионните съобщества, възникнали след изсичане на естествените гори, какъвто е случая с терена на инвестиционното предложение.

Съвременната фауна в района е много разнородна по произход. За ареала на инвестиционното предложение е характерно наличието на експанзивни и широкоспектърни видове, обитаващи антропогенни и деградирали ценози. Тази фауна включва предимно екологично пластични видове, които използват като екологични коридори агроценозите, деградиралите местообитания и синантропните зони.