Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

4. Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

Част от територията на ветропарка попада в защитена зона по проект „НАТУРА 2000” - ЗЗ BG 0001014 „Карлуково” по Директива 92/43 за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, граничеща на запад, юг и югоизток със защитена зона BG 0000332 „Карлуковски карст” по Директива 79/409/ЕЕС за съхранението на дивите птици утвърдени с ПМС № 122/02.03.2007 г.

Съгласно Решение № ВР-22-ПР/2010 г. на РИОСВ-Враца за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционно предложение за „Изграждане на ветроенергиен парк „Веслец” и в съответствие с изискванията на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, инвестиционното предложение подлежи и на процедура по Оценка на съвместимостта, по реда на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.).

• 
  ЗЗ „Карлуково” BG 0001014
  

К BG 0001014

Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците
Основни цели за опазването на заната са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

1355 Видра (Lutra lutrа);

1324 Голям нощник (Myotis myotis);

1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum);

2609 Добруджански среден хомяк (Mesocricetus newtoni);

1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii);

1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteinii);

1352 Европейски вълк (Canis lupus);

1335 Лалугер (Spermophilus citellus);

1307 Остроух нощник (Myotis blythii);

1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi);

2633 Степен пор (Mustela eversmannii);

2635 Пъстър пор (Vormela peregusn);

1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);

1305 Южен подковонос (Rhinolophus Euryale)

Земноводни и влечуги, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegate);

1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombin);

1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii);
Риби, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

1130 Распер (Aspius aspius);

1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis);

1149 Обикновен щипок (Gobitis taenia);

1134 Горчивка (Rhodeus sericeus amarus);

1146 Балкански щипок (Sabanejewia aurata)
Безгръбначни, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium);

1032 Бисерна мида (Unio crassus);

4052 Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes);

4045 Ценагрион (Coenagrion ornatum);

1060 Лицена (Lycaena dispar);

1088 Обикновен сечко(Cerambix cerdo);

1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus);

1089 Буков сечко (Morimus funereus);

1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina);

4064 Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis)

Зоната включва част от средното течение на река Искър и нейни притоци, които се врязват в околните хълмисти равнини и образуват мозайка от широки варовикови проломи и ображдащите ги хълмове.

Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Текът в естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Ихтиофауната е особено богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра) – 9 вида, 3 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС.Това прави зона „Карлуково” една от най-ценните за опазването на ихтиофауната и естествените местообитания. Естествената речна система на планината е от много голямо значение за миграцията на рибата. Зоната е съществена за опаване на приоритетни местообитания свързани с термофилните варовикови склонове – 91H0, 40А0, 6210, 6240. Зоната е важен стъпков биокоридор по долината на Искър за видовете риби, но също така и за термофилата фауна – в някои части на зоната все още има съхранени жизнени популации на Testudo hermanni и Spermophilus citellus. В зоната са най-високо разположените (посока юг) по долината на Искър находища на местообитание 91F0 и вида Mustela eversmanni. В зоната е раположена една от най-големите пещерни комплески с богата прилепна фауна.

Видовете и местообитанията в зоната са уязвими от възможно изграждане на мини ВЕЦ. Веднъж изградени те ще изземват до 90 % от водата и ще доведат до много негативни промени на реката и крайречните местообитания. Възможното изграждане на МВЕЦ ще доведе до смяна на хидрологичните характеристики на реките. Това ще се отрази на състоянието на крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91E0) и ще увеличи възможностите за развиване на екотуризъм и възсатновяване на региона. Реките в зоната са екокоридори и са важни са видовете риба и подобни кнструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция. Естествените характеристики на речните корита ще се променят, ще се увеличи човешкото въздействие върху крайречните екосистеми. Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Те често са базирани на необходимостта от контрол върху наводненията – една мярка, която често води до точно обратният ефект. Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) е друга заплаха за естествените екосистеми. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полуестествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за Testudo hermanni и Spermophilus citellus. Събирането на костенурки за храна и домашни любимци е сериозен проблем. Дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори. Честото посещаване на пещерите обезпокоява прилепите особено през размножителният сезон.

» Хайдушка пещера Природна забележителност

» Чуклите Природна забележителност

» Червеница Природна забележителност

» Гълъбарника Природна забележителност

» Самоилица I и II Природна забележителност

• 
  ЗЗ „Карлуковски карст” BG 0000332
  

J BG 0000332

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията

Обявена е със Заповед РД-788 от 29 октомври 2008 г. на МОСВ, публикувана в ДВ бр. 105/2008 г.

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Съгласно заповедта на МОСВ предмет на опазване в защитена зона “Карлуковски карст” с код BG0000332 са следните 44 вида птици:

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Осояд (Pernis apivorus), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Планински кеклик (Alectoris graeca), Ливаден дърдавец (Crex crex), Турилик (Burhinus oedicnemus), Бухал (Bubo bubo), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сив кълвач (Picus canus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Горска чучулига (Lullula arborea), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Градинска овесарка (Emberiza hortulana).

Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Пчелояд (Merops apiaster).

Карлуковски карст се намира в Северозападна България в Предбалкана, между град Червен бряг от север и долината на река Косматица и Искърския пролом на юг. От запад на изток обхваща териториите от землищата на селата Драшан, Камено поле и Долна Бешовица до град Луковит. Мястото е разположено в хълмист карстов район, прорязан от каньоновидни речни долини. Скалната основа е от триаски и юрски варовици, открита на много места в скални венци, стени, каменисти плата, понори, пещери и други. Голям процент от територията е заета от открити тревни пространства от сухолюбиви и топлолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. Срещат се и малки участъци с мезофилни ливади с ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна тимотейка /Alopecurus pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/, както и храсталаци главно от келяв габър /Carpinus orientalis/. От горските местообитания с най-голяма площ са широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. На места горите са примесени и с келяв габър и космат дъб /Q. pubescens/ (Бондев, 1991).

Карлуковски карст е разположен в сравнително гъсто населен район с добре развита инфраструктура. По тези причини мястото е лесно достъпно и подложено на значителен антропогенен натиск, свързан основно със земеделието, горското стопанство и туризма. Пасищата по склоновете на Карлуковския карст са подложени на прекомерна паша от кози, което унищожава храстовата растителност, ниските дървета, подрастта и подлеса в горите и предизвиква почвена ерозия. В други части пашата на овце и крави е необходима за поддържането на ценни местообитания. Други дейности, свързани с разпокъсване и влошаване на тревните местообитания са иманярството, разкопаването на пещери и замърсяването с битови и промишлени отпадъци. Пряка заплаха за птиците е безпокойството от туристи, скалното катерене в близост до гнездата на птиците, прокарването на екопътеки на несъобразени с биологичната стойност на района, както и взривове за отваряне на пещери. Практика в района е изземването на защитени биологични видове от естествената им среда, унищожаването им и всякакви други форми на бракониерство.

По-малко от 1% от територията е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство. Общо 16 природни забележителности и една защитена местност са включени в границите на Карлуковски карст, като по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Около 67% от мястото се припокрива с КОРИНЕ място “Карлуковски карст”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.